Решение № 4487 от 29.6.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 4104/2023 г.

Предявени са субективно пасивно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл.250 от ЗЗД , при условията на евентуалност с правно основание чл.79. ал.1 във вр.с чл.82 от ЗЗД от „Политехника“ ООД, ЕИК107500112 срещу Ю. С. Ф. и С. С. Х. за връщане на следните, предоставени за пазене в склад с адрес гр. Търговище, Промишлена зона - Околовръстен път, вещи: 1. Генератор Г-6,5 - 40 бр; 2. МВК - без ел.двиг. 155-34сбА - 44 бр; 3. Помпа НК-10 сб327-00-13 - 10 бр; 4. Извод ЕВ 100 - 60 бр; 5. Дозиметричен прибор ДПЗБ - 40 бр; 6. Навигац. апаратура ТНА-3 - 1 бр; 7. Опорна ролка 54 - 300 бр; 8. Повдиг. мех. 155.31.34сб.А - 37 бр; 9. Реле - регулатор - 16 бр; 10. Нагнетател сб - 120 бр; 11. АС-2 155-59-535 сб - 120 бр; 12. Блок БСП - 1М - 20 бр; 13. Брояч 228 чс - 21 бр; 14. Ел. магнит ЕЛС-3 - 100 бр; 15. Кутия КРП1 - 120 бр; 16. Кутия КРПГ-21 - 78 бр; 17. Кутия КРР-2 - 100 бр; 18. Кутия КУВ-3 - 200 бр; 19. Погон 54.30.44 сб9А - 20 бр; 20. Кутия разпред. БКЗ 622 203 - 100 бр; 21. Жирополукомпас - 20 бр; 22. Стойки за ЕМУ - 13 бр.; 23. БС2 369 008 Жироблок - 60 бр; 24. ЗМУ 12ПМГТУ Електромашинен усилвател - 60 бр; 25. БС2 087 008 Блок усилвател - 50 бр; 26. 165-55-004 Хидроусилвател - БК2 359 001 - 60 бр; 27. 165-30- 16сб.Б Нагнетател - 30 бр; 28. БК2 390 039 Пулт за управление - 30 бр; 29. БСЗ 622 019 Кутия разпределителна - 50 бр; 30. 4МИ 13 ФС - Двигател изпълнителен - 60 бр.; 31. 740-32сб. 107-2 Амортизатор - 14 бр. и 32.740-32сб. 108-2 Амортизатор - 18 бр. При условията на евентуалност за солидарно заплащане на сума в размер на 48 582,78 лева, представляваща паричната равностойност по пазарна цена на предоставените за пазене вещи в склад с адрес гр. Търговище, Промишлена зона - Околовръстен път, описани по-горе, с парична равностойност по пера, описана в молба с вх.№ 61009/27.06.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане. В исковата молба са изложени съображения, че ищецът развива дългогодишна дейност в сферата на търговия със стоки, свързани с отбраната. В хода на тази дейност възникнала необходимост от съхранение на стоките, като през 2002 г. управителят на дружеството И.Ч. постигнал съгласие със своя познат С.Д. да ползва безвъзмездно складовите помещения, собственост на сина на последния - Ю. Ф.. Местоположението на последните е на територията на гр. Търговище, Промишлена зона - Околовръстен път. Страните не са уговаряли заплащане на възнаграждение за ползване на складовете, но по предложение на г-н Д. синът му Ю. Ф. е назначен в „Политехника“ ООД с основна отговорност да следи за съхранението на стоката в склада. Посоченото лице е назначено според договореното, като дружеството - доверител започва да предоставя за съхранение свое движимо имущество. За периода от 2002 г. до 2018 г., докато С.Д. е жив, управителят на „Политехника“ ООД ползва складовете при пълно доверие към собственика им и неговия баща. Допълнително спокойствие му дава и обстоятелството, че складът е оборудван със СОТ и камери за наблюдение. Извършени са и три данъчни ревизии, в които е декларирано, че складовете в гр. Търговище се ползват от „Политехника“ ООД без наем и това е прието от НАП. В хода на ревизиите данъчните служители проверяват помещенията. Ползването на въпросните складове е декларирано и пред ДАНС. В складовете се съхраняват множество стоки, собственост на „Политехника“ ООД - резервни части за бойна и транспортна техника, повечето от които на висока парична стойност, в това число стока, закупена от „Снабдяване и търговия - МО“ ЕООД, дружество с едноличен собственик на капитала - Министерство на отбраната. В тази връзка са и оставени за пазене стоки, придобити въз основа на сключени Договор за покупко-продажба №20/02/2002 от 08.02.2002 г. и Договор за покупко-продажба №27/06/2004 от дата 03.06.2004 г. , които са описани в Приложение №1 към Договор №20/02/2002г. „Спецификация Резервни части за бойна техника“. По втория посочен договор, предмет на продажба са изделията, описани в Приложение №1 и Приложение №2 към Договор №27/06/2004 от дата 03.06.2004 г. „Спецификация“, които са с цена 21 714 щ.д. с равностойност 34 594,96 лева, съобразно Фактура №0000012006/03.06.2004г. Към договора е представена изрична декларация от управителя И.Ч., че изделията няма да бъдат предмет на разпоредителни сделки без изричното разрешение на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката, като в случай на сделка ще бъде уведомена и фирма „Снабдяване и търговия - МО“ЕООД. С Протокол №162/30.06.2004 г. комисия, назначена със заповед на началника на поделение 34050-Борово, предава на представителя на „Политехника“ ООД - С.Ф.Д., в присъствието на представител на „Снабдяване и търговия - МО“ ЕООД следните материални средства въз основа на договора и посочената фактура: БК2 390 039 Пулт за управление - 30 бр; БС2 087 008 Блок усилвател - 50 бр; БС2 369 008 Жироблок - 60 бр; БСЗ 622 019 Кутия разпределителна - 50 бр; ЗМУ 12ПМПУ Електромашинен усилвател - 60 бр; 4МИ 13 ФС - Двигател изпълнителен - 60 бр; 165-55-004 Хидроусилвател - БК2 359 001 - 60 бр; 165- 30-16сб.Б Нагнетател - 30 бр. След получаването в същия ден стоката е транспортирана за съхранение в склада в гр. Търговище. С Протокол от 02.07.2004г. назначена комисия в складова база - гр. Разград предава съобразно Приложение №2 към същия договор на „Политехника“ ООД740-33- сб. 106-1 Опорна ролка - 20 бр. и 740-14-сб.111-1 Спирачна лента - 127 бр. На същия ден стоката е приета и транспортирана до складовата база в гр. Търговище. С Приемо- предавателен протокол от 02.02.2006 г. за сдаване и приемане на 2 броя номенклатури - запасни части за бронетранспортьор БТР- 50 ПУ от Складова база Разград и съобразно Споразумение към договор №27/06/2004 г. от 16.11.2005 г. на „Политехника“ ООД са предадени 740-32сб. 107-2 Амортизатор - 14 бр. и 740-32сб. 108-2 Амортизатор - 18 бр. След приемането, стоката в транспортирана до складовата база в гр. Търговище за съхранение. Плащанията по двата договора със „Снабдяване и търговия - МО“ ЕООД са извършвани по банков път посредством банковата сметка на „Политехника“ ООД като дружество с лиценз за придобиване и търговия на стоки, свързани с отбраната, съответно всяка от сделките е надлежно осчетоводявана. И при двата договора условията за доставка са EXW - франко ненатоварено превозно средство в складовете на продавача. Стоката и по двата договора е получена срещу представяне на документ, удостоверяващ факта на плащането, като представител на „Политехника“ ООД по силата на нотариално заверено пълномощно се явява и С.Ф.Д.. При предаването на стоките в склада, същите са придружени с копие от подписаните между представители на „Политехника“ ООД и на МО приемо-предавателните протоколи, които копия са се предоставяли на С.Д.. Самото предаване за съхранение на стоката се е извършвало по следния начин. Стоката е превозвана с ТИР по маршрут гр. Стара Загора, или гр.Казанлък, или гр. Борово до складовата база в гр. Търговище. Шофьорът на камиона задължително е имал копие от приемопредавателния протокол, с който е преминавал КПП на военното поделение и се е движел по републиканската пътна мрежа. Освен това, в някои случаи И.Ч. е упълномощавал С.Д. да получи стоката директно от складовете на МО и да я придружи до складовете. Когато С. не е действал по пълномощно, шофьорът при пристигането си в склада в гр. Търговище е предавал този приемопредавателен протокол на Ю. или С., които въз основа съдържащия се в същия опис са разтоварвали стоката и приемали за пазене. При самото предаване на стоката, управителят на „Политехника“ ООД не е изисквал приподписване на тези протоколи от Ю. или С. или съставяне на други протоколи, защото Ю. е служител на „Политехника“ ООД на длъжност „общ работник“ със задължение да получава и отговаря за стоката по копие на протокола от МО. При предаването за съхранение на стоките нито веднъж не е правено възражение за несъответствие между описаното в протоколите и действително доставеното. Ищецът никога не е разполагал със свободен достъп до склада, като с ключове за последния са разполагали единствено С. и неговият син Ю.. След смъртта на С.Д. през 2018 г. съществуването на придружаващите стоката документи в склада се отрича от наследниците му - Ю. Ф. (син) и С. Х. (дъщеря). Две години преди датата на исковата молба „Политехника“ ООД иска от наследниците на С.Д. връщане на съхраняваната в складовете стока, като за целта посещава складовата база. Предоставен е достъп и представители на дружеството започват да натоварват част от съхраняваните изделия. Визуално обаче не може да бъдат установени някои от предадените за съхранение стоки - едрогабаритни детайли, танкови двигатели, включително закупените изделия от „Политехника“ ООД съобразно Договор за покупко-продажба №20/02/2002 от г. и Договор за покупко-продажба №27/06/2004. Предоставен е достъп и представители на дружеството започват да натоварват част от съхраняваните изделия. Визуално обаче не могат да бъдат установени някои от предадените за съхранение стоки-едрогабаритни детайли, танкови двигатели, включително закупените изделия от „Политехника“ ООД, съобразно Договор за покупко-продажба №20/02/2002 от г. и Договор за покупко-продажба №27/06/2004 от дата 03.06.2024г. и приложенията към тях. Понастоящем сред стоката, чието връщане е поискано от „Политехника“ ООД, но не е изпълнено от наследниците на С.Д., е придобитата стока от „Снабдяване и търговия - МО“ ЕООД съобразно двата посочени по-горе договора и приложенията към тях. Според ищеца от изложеното следва извод за сключен договор за влог между „Политехника“ ООД и С.Ф.Д., чийто наследници са двамата ответници, който е неформален, реален договор и се счита за сключен, когато влаганата вещ се предаде на влогоприемателя въз основа на постигнатото между страните съгласие , като влогоприемателят се задължава да пази вещта и да я върне на влогодателя на уговорения срок или след поискване, без или срещу заплащане на възнаграждение. В случая не е уговорен срок, нито е уговорено стоката да се съхранява срещу възнаграждение, поР. което и по смисъла на чл. 250, ал. 1 от ЗЗД влогоприемателят има задължение да върне предоставените за пазене вещи при поискване от влогодателя. Ответниците Ю. С. Ф. и С. С. Х. в писмения си отговор излагат съображения за неоснователност на исковете. Оспорват между Ищеца и С.Д. д а е бил сключен договор за влог на процесните вещи, както и че такъв съществува и към настоящия момент. Излага, че в имейл кореспонденция от 07.09.2020 г. управителят на ищцовото дружество признава, че е имал: „договорка със С. да назнача Ю. на работа във фирмата и че той ще ми отстъпи безплатно складовете за съхранение на стока на фирмата. Никакви други уговорки не съм имал ". Не оспорва, че трудовото правоотношение между ищеца и Ю. Ф. е възникнало на 14.05.2023г., когато заел позицията „консултант-прогностик". На тази позиция работил до 01.06.2006 г., когато е заел позицията „технически изпълнител", а позицията „общ роботник" заел на 01.03.2012г. Твърди, че от длъжностната характеристика за позицията общ роботник не му вменява задължение да следи за съхранението на стоката в склада. Оспорват твърдението, че С.Д. и Ю. Ф. са приели процес ните стоки за съхранение в склад в гр. Търговище, тъй като в собствения на Ю. Ф. склад, находящ се в гр. Търговище, ищецът самостоятелно и за своя сметка съхранявал движими вещи в периода от 2002г. до настоящия момент. При пристигането на стоки, собственост на ищеца, в склада в гр. Търговище, приемо-предавателни протоколи не са подписвани, защото приемо-предаване на стоки от ищеца на С.Д. или на Ю. Ф. не е извършвано. Със С.Д. дружеството не се е намирало в правоотношение, което да предполага предаване на стоки, а с Ю. Ф. не е било необходимо подписването на документи за предаване на стоки, доколкото той е извършвал трудова дейност по опазване на стоките в склада от името и за сметка на работодателя си, като вещите са били индивидуализирани в документите, придружаващи стоките. До април 2018 г., когато починал С.Д., ищецът съхранявал и изнасял от склада в гр. Търговище собствените си движими вещи безпрепятствено. След смъртта на С. Д., тъй като в склада в гр. Търговище са съхранявани освен вещи, собствени на Ищеца, и вещи на С.Д., а и на трети лица, наследниците на С.Д. са установили контакт с управителя на ищеца с цел изясняване на това какви конкретни вещи дружеството все още съхранява в склада. Ищецът не е предоставил на ответниците списък на всички вещи, съхранявани от него в складовете на Ю. Ф.. Въпреки това, в периода 2018 - 2020 г. неколкократно изнасял вещи от склада, включително и такива, които по вид отговарят на процесните, без дори да е ясно дали всички изнасяни вещи са негови. И в този случай не е подписван протокол за предаване поР. липса на основание за съставяне на такъв, доколкото и към този момент Ю. Ф. е служител на Ищеца (трудовият му договор е прекратен със заповед от 01.08.2020 г.) и не е можело да откаже да изпълни нарежданията на работодателя си за натоварване и изнасяне на съответните вещи. С писмо, получено от управителя на Ищеца на 09.06.2021 г., ответниците отправили до него искане за освобождаване на склада от вещи на дружеството, както и за предоставяне на доказателства за собствеността върху тях. В отговор-писмо от 15.06.2021г. ищецът ги уведомил, че дейността по получаване на стоката започнала още през 2020г., но на 08.09.2020г. достъпът му до складовите площи е преустановен. Изразено е несъгласие за предоставяне на каквито и да било документи относно стоките, доколкото същите вече били показани на ответниците, а и те следвало да разполагат с тези документи. Също така е посочено, че от 2002 г. до изпращането на писмото ответникът Ю. Ф. е имал пълен контрол върху складовете. И към настоящия момент ищецът не е предоставил на наследниците на С.Д. пълен списък на собствените на дружеството вещи, които евентуално съхранява в склада на Ю. Ф. и чието получаване претендира. Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Съгласно чл. 250, ал.1 от ЗЗД с договора за влог влогодателят предава движима вещ на влогоприемателя, който я получава със задължение да я пази и върне. Между страните не е спорно, че ответникът Ю. С. Ф. е собственик на склад, намиращ се в гр.Търговище, че в него са съхранявани стоки на ищеца, че при пристигането на стоки, собственост на ищеца, в склада в гр. Търговище, приемно-предавателни протоколи между ищеца и С.Д. или Ю. Ф. не са изготвяни, че Ю. Ф. е извършвал дейност по трудово правоотношение по опазване на стоките в склада от името и за сметка на работодателя си, а вещите са били индивидуализирани в документите, придружаващи стоките. Към исковата молба са приложени и в хода на съдебното производство са представени писмени доказателства от ищеца, от които се установява, че в рамките на извършваната от него специфична търговска дейност, изразяваща се в търговия със стоки, свързани с отбраната, е купувал от различни търговски дружества движими вещи, свързани с тази дейност, но не е представено нито едно доказателство, от което да се установи, че закупувани по конкретен договор вещи са съхранявани в склада в гр.Търговище, тъй като ищцовото дружество е разполагало и с друго складове, в които съхранява вещи, свързани с търговската му дейност. ПоР. това не може да се предполага, че вещите закупени от ищеца с представените договори с трети лица са съхранени именно в склада в гр.Търговище, при положение, че не са изготвяни приемно-предавателни протоколи. Ответниците признават, че е имало уговорка между баща им С.Д. и ищеца да ползва безвъзмездно складовете на сина му Ю. Ф., но това че са предоставени за позлване складовете, не дава основание да се прави извод, че С.Д. или сина му, като собственик на склада, са поели задължение да приемат вещите в склада, да ги описват, както и да ги върнат при поискване, тъй като изпълнението на това задължение е свързано с отчетност и издаване на съответни приемно- предавателни протоколи за приемане и съответно експедицинни бележки за издаване, а такива по делото не са представени. От приложените към писмения отговор доказателства се установява, че между Ф. и ищеца е налице трудово правоотношение в периода от 01.01.2003г. от 01.08.2020г., по силата на което е назначен на различни длъжности в ищцовото дружество, като последната длъжност е общ работник с място на работа складово помещение. От представената с исковата молба длъжностна характеристика за посочената длъжност е видно, че служителят има задължение да осигури достъп до складовите помещения при получаване на стоката и нейното заскладяване, както и при продажба на стоката нейното отписване. Посочено е, че длъжността е подчинена на управителя. Ответниците не оспорват, че в собствения на Ю. Ф. склад, находящ се в гр. Търговище, ищецът е съхранявал стоки в периода от 2002г. и към датата на исковата молба, както и че ответникът Ю. Ф. е имал трудови задължения да осигури достъп до складовите помещения при получаване на стоката и нейното заскладяване, но според тях при продажба на стоката нейното отписване се извършва при условията на пряко подчинение на управителя на ищеца. От изложеното съдът приема за установено, че ответникът Ю. Д. е назначен за работник в склад със задължения да осигури достъп до складовите помещения при получаване на стоката и нейното заскладяване, както и при продажба на стоката нейното отписване, но от това не може да се направи извод, че той е страна по договор за влог, тъй като организацията на работа в ползваното складово помещение би следвало да се уреди от работодателя. Същият не представя доказателства такава организация да е създадена и при реализиране на същата да е налице регламентиран документооборот, гарантиращ отчетност при движението на стоките в склада. Не може да се вмени в задължение на общия работник в склада да издава документи за приемане и предаване, ако такива не са изисквани от работодателя, който не е създал организация за отчетност. При положение, че ищецът е дружество, което се занимава с търговия със стоки, подобни на процесните, следва да се направи извод, че в склада са съхранявани стоки, които са внасяни и изнасяни от там с цел продажба. В такъв смисъл са показанията на свидетеля М., който работи в процесния склад, нает от друга фирма, като разбрал за ищцовото дружество когато започнали през 2018-2020г. да изнасят стока от складовете. Той ги изнасял с мотокара, имало военно-промишлена стока, която е изнесена с тирове и по-малки камиони. Ю. отворил склада и отишъл да си върши друга работа. При изнасяне на стоките свидетелят не е подписвал никакви протоколи. Само с тяхната фирма се работело така устно да казват какво да се изнесе . Имало и други фирми, които държат части в склада. Според свидетеля Х., който работел за С.Д., но дълго години работел и за ищцовото дружвество, тъй като фирмата в която работел правела детайли за ищеца. Знае склада в гр.Търговище, който се ползва и за производствена база. Имало доста машини, но никога не е възприемал помещението като склад за съхранение. След смъртта на С.Д. от ищцовото дружество идвали да изнасят вещи от склада, на което два пъти присъствал лично. Те товарели вещи на камиони, като поискал документи за удостоверяване на собствеността върху вещите, му представили фактури, но не е виждал приемно-предавателни протоколи да са издавани. Натоварили много вещи, някои били в сандъци. Показанията на свидетелите следва да се кредитират, тъй като съответстват на останалите доказателства по делото, а и на безпорните между страните факти, че не са съставяни приемно-предавателни протоколи при внасяне и изнасяне на вещи от склада, поР. което не може да се направи извод, че именно процесните стоки се намират в склада или че намиращите се в склада вещи са на ищеца. Обстоятелството, че са държани стоки на ищеца в склада, собствен на Ф., се установява и от констатациите направени в протокол от НАП-ТД-Велико Търново от 01.10.2019г., в който се съдържат данни за това как са уредени отношенията между Ю. Ф. като собственик на склада и ищеца, въз основа на подадена от Ф. декларация. В същата той заявил, че няма сключен договор за наем, че баща му и фирма „Политехника“ООД имат дългогодишни приятелски, професионални и партньорски отношения и се договорили помещението, което е негова собственост, да се ползва за съхранение на резвервни части на фирма „Политехника“ООД. В началния период Ф. декларира, че като технически служител във фирмата осъществявал контрол по правилното съхранение и пред продажна подготовка при необходимост, че в посочените помещения не се съхранява стока на друга фирма, че задълженията му са свързани с осигуряване на достъп до складови помещения, складиране, съхранение и пред продажна подготовка на резервни части при необходимост, като материлно отговорно лице за стоката е управителят на фирмата. Декларирано е, че изписването на стоките от склада става с експедиционни бележки , които впоследствие се представят в счетоводството на фирмата или упълномощено от него лице. В цитираната в протокола декларация се съдържат признания на факти от страна на ответника Ф., които са направени и в настоящото производство и са приети за безспорни. От същите не се установява сключването на договор за влог между ищеца и наследодателя на ответниците, по който последните да са поели задължение за съхранение на конкретни стоки в собствения на първия ответника склад, да са поели задължение тези стоки да бъдат описани и надлежно индивидуализирани, да се отрази изнасянето им от склада, както и да се прави отчет за складовите наличности. От декларацията на Ф., обективирана в протокола, следва извод за това, че изписването на стоките от склада става с експедиционна бележка, която се представя в счетоводството на ищеца. По делото не се установява да се издавани такива експедиционни бележки, а от съдържанието на протокола, изготвен от НАП, следва да се направи извод, че дружеството ищец е извършвало и продажба на стоки на различни трети лице, като не се установява по какъв начин са изписвани стоките, изнасяни от склада в гр.Търговище. От изложеното следва, че не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че ищцовото дружество е имало сключен договор за влог с наследодателя на ответниците. Действително е налице признание от страна на ответника Ф., че е имало договорка между ищеца и баща му, поР. приятелски отношения, дружеството да ползва помещение собствено на Ф., за съхранение на резервни части. От тези безспорни факти, не може да се прави извод наследодателят на ответниците да е поел задължение да пази и върне, вложените вещи, тъй като изпълнението на същото изисква да се създаде организация за отчетност на това какви стоки се внасят или изнасят в склада, а няма данни да е създадена такава. Самият ищец в исковата молба заявява, че за приемането на процесните стоки в склада не са съставени приемнопредвавателни протоколи, поР. което липсват доакзателства, въз основа на които да се направи извод, че тези конкретни вещи се внесени в склада и се намират там. Договорът за влог е неформален, реален договор, който се счита за сключен, когато влаганата вещ се предаде на влогоприемателя въз основа на постигнатото между страните съгласие - влагоприемателят се задължава да пази вещта и да я върне на влогодателя в уговорения срок или след поискване, без или срещу заплащане на възнаграждение. В тежест на ищеца е да докаже, както постигането на съгласие по договора за влог, така и реалното предаване на вещите за пазене на влогоприемателя. Доказателство за предаването на вещта и приемането й от влогоприемателя обикновено е двустранно подписан приемателно-предавателен протокол. В слуая не е доказано постигане на съгласие между ищеца и наследодателят на ответниците за сключване на договор за влог, тъй като е безспорно постигането на съгласие за безвъзмездно предоставяне на складови площи за ползване на ищцовото дружество, в които да съхранява движими вещи, но не се установява да е постигнато съгласие наследодателят на ищците да приема вещи за съхранение в склада и да ги предава при поискане. ПоР. изложеното съдът приема за недоказано твърдението на ищеца за сключен договор за влог с наследодателя на ответниците, след смъртта на който същите да са поели задълженията по него. На следващо място, по делото не се установява именно процесните вещи да се намират в склада, собственост на ответника Ф.. Предвид изложеното исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. При този изход на спора и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК ищецът дължи на ответниц и т е направените по делото разноски в размер на 2556,46евро с равностойност от 5000лева възнаграждение за адвокат. Така мотивиран, Софийски градски съд