Решение № 330 от 29.6.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 816/2024 г.

Производството е по чл. 258 от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от Г. З. Д., ЕГН •••••••••• против решение № 1161/16.08.2024 г. по т.д. № 778/ 2023 г. на СГС, ТО, 7 състав, с което същата е осъдена да заплати на „Алфакомерс трейдинг“ ООД /н./ на основание чл. 145 ТЗ сумата в размер на 921 908, 43 лв., представляваща обезщетение за вредите претърпени от дружеството, по причина на дадените от нея незаконосъобразни указания към длъжниците на дружеството, да заплащат възнаграждението по фактурите издадени от „Алфакомерс трейдинг“ ООД /н./ за 2018 г. по сметка на „Алфа корпорация“ ЕООД . Въззивникът твърди, че решението е неправилно и моли да бъде отменено. Твърди, че като е разгледал делото по реда на глава тридесет и втора от ГПК „Производство по търговски спорове“, а не по общия ред, първоинстационният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което е възпрепятствало защитата на ответника. Поддържа, че искът представлява начин за търсене на отговорност на управителя за неизпълнение на задълженията му по договор за управление, поради което и синдикът не бил оправомощен да завежда иск по чл. 145 ТЗ, защото правомощията му били лимитирани с исковете по чл. 646 и чл. 647 ТЗ и чл. 135 ЗЗД. Навежда, че съдът не се е произнесъл по направеното с отговора на исковата молба възражение, че искът е погасен по давност. Застъпва, че специалната имуществена отговорност на управителя по чл. 145 ТЗ е договорна, а не деликта и затова е приложим е срока по чл. 111“б“ ЗЗД, Предвид факта, че искът касаел действия на управителя по разплащане на фактури за продажба на стоки от 2018 г., считано от тази година, до датата на исковата молба, искът се явявал погасен по давност. Излага, че по делото не било установено правонарушение на управителя, защото не било доказано съществуването на сочените от съда изрични писмени указания от ответницата определени суми да бъдат заплатени по сметка на „Алфа корпорация“ ЕООД вместо на „Алфакомерс трейдинг“ ООД. Счита, че в мотивите на оспореното решение не е направена съпоставка между стойността на имуществото на дружеството преди и след описаните от ищеца действия на управителя и не можело да се установи дали има вреда във вид на намаление на имуществото и в какъв размер е това намаление. Поддържа, че дружеството не било претърпяло вреди, тъй като процесните плащания били надлежно постъпили в полза на „Алфакомерс Трейдинг“ ООД и били осчетоводени, но понеже искът бил погасен по давност, по делото не била налице обективна възможност за изготвяне на съдебно – икономическа експертиза. Застъпва тезата, че ответницата не само, че не била ощетила дружеството, но съхранила и продължила дейността му, въпреки наложените запори върху банковите сметки. Това се установявало с представения по делото договор за управление на плащанията, с който „Алфакомерс трейдинг“ ООД възложило на „Алфа корпорация“ ЕООД управление и събиране на вземания от клиенти и извършванена плащания от доставчици. Според разбирането на страната, отказът на съда да обсъди представените доказателства, в подкрепа на тезата за наличието на посочения договор за управление на плащанията, поради преклузия на това право за ответника, препятствал възможността на страната да упражни процесуалните си права и я лишавало от правото на справедлив процес. Твърди, че възражение относно процесния договор било направено с отговора на исковата молба, като липсата на точно препокриване между вида на договора посочен в отговора и този посочен в хода на делото се дължало на непълния счетоводен и документален архив за 2018 г. Ответникът по жалбата синдикът на „Алфакомерс Трейдинг“ ООД /н./ Н. Г. я оспорва и моли решението да бъде потвърдено. Твърди, че в хипотезата на чл. 710 ТЗ процесуалната легитимация за иска по чл. 145 ТЗ на несъстоятелния търговец е само на синдика, като представител на дружеството, съобразно чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ. Поддържа, че според събраните по делото доказателства, вследствие на волеизявленията на ответницата, дружеството „Алфакомерс Трейдинг“ ООД не е получило дължимо насрещно възнаграждение по сключени търговски договори, тъй като сумите били заплатени по сметка на трето лице. Счита, че по този начин ответницата, като управител на „Алфакомерс трейдинг“ ООД е допуснала неправомерно разпореждане с имущество от патримониума на дружеството и това е основание за релевиране на специалната имуществена отговорност като управител на ООД. Съдът констатира, че жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и от легитимирана да обжалва страна в процеса, обуславяща правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Обжалваното решение е валидно и допустимо. За да постанови атакувания съдебен акт, първоинстанционният съд е изложил мотиви за установено от фактическа страна, които САС напълно споделя и към които препраща, съобразно дадената му за това възможност по чл. 272 ГПК. По правилността на решението, съобразно наведените с жалбата възражения, съдът намира следното: С предявеният иск синдикът твърди, че управителя на „Алфакомерс трейдинг“ ЕООД, Г. Д. носи отговорност за причинени на дружеството вреди в размер на 921 110.83 лв., които са резултат от противоправното действие на ответницата, а именно, искането към съконтрагентите да заплащат задълженията си към дружеството съобразно описаните в исковата молба фактури, по банкова сметка, която е на „Алфа Корпорация“ ЕООД и което дружество също се представлява от ответницата, като след 05.04.2023 г. Г. Д. е и едноличният му собственик. Неоснователно е възражението, че спорът не подлежи на разглеждане по реда на глава шеста „Търговски спорове“. Наличието на специални правила и специален ред за реализиране на отговорността на управителя на търговско дружество по чл. 145 ТЗ, предопределя и материалноправното основание на спора между дружеството, представлявано в случая от синдика от една страна и управителя, от друга страна, като спор във връзка с право, породено или отнасящо се до търговско дружество, поради което и трябва да бъде подчинен на особеното исково производство по търговски спорове. Неоснователно е и възражението насочено срещу процесуалната легитимация на синдика като представител на дружеството, да предяви иск по реда на чл. 145 ТЗ за реализиране на договорната отговорност на управителя на „Алфакомерс трейдинг“ ЕООД. Разпоредбата на чл. 658, ал. 1 ТЗ очертава материалноправната и процесуална представителна власт на синдика по отношение на дружеството в несъстоятелност и дава правомощия на синдика, освен специалните отменителни искове в производството по несъстоятелност, при ограниченията на чл. 662 ТЗ, да завежда всички други дела. Вярно е, че поначало решението за предявяване на иск по чл. 145 ТЗ е на общото събрание на дружеството, но при влязло в сила решение по чл. 710 ТЗ, с което на основание чл. 711, ал.1, т.3 ТЗ са прекратени правомощията на органите на дружеството, включително и на общото му събрание, последното не разполага с компетентност по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ и единствената възможност за предявяването на иска е чрез синдика. По делото с определението по чл. 146 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване са приети фактите относно размера на дължимите от трети лица суми по описаните с исковата молба фактури, както и факта, че същите са постъпвали по банкова сметка на „Алфа корпорация“ ЕООД в „Райфайзенбанк България“ ЕАД по изричните указания на ответницата Д.. Като правно действие, това разпореждане на управителя, възнагражденията за изработените и продавани от „Алфакомерс Трейдинг“ ЕООД продукти, да се заплащат от купувачите по сметка, която не е на дружеството е нарушение на установените със закона и дружествения договор правила за добросъвестно управление на дружеството. Според наведените с отговора на исковата молба възражения, отклоняването на средствата е имало за цел да погаси задължения на „Алфакомерс Трейдинг“ ЕООД към „Алфа Комерс“ ЕООД, но въпреки изрично дадените указания от съда, че в тежест на ответника е да докаже този факт, същият не е ангажирал доказателства. Тезата, че плащанията са извършвани по сметка на „Алфа комерс“ ЕООД въз основа на договор за администриране на плащанията е развита едва в третото открито съдебно заседание и след като с доклада по делото са приети обстоятелствата от които произтичат претендираните права и възражения на страните, а именно, възражението на ответника, че основанието за плащанията да бъдат извършване по чужда сметка е наличието на заемно правоотношение между двете дружества. Ето защо, САС намира, че като не е допуснал събирането на доказателства за нововъведено възражение, първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение, тъй като съобразно чл. 147, ал. 1, т. 1 ГПК същото е преклудирано. До приключване на съдебното дирене, страните могат да твърдят нови обстоятелства, само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, каквато хипотеза в случая, не е налице. Неоснователно е и възражението, че по делото не е доказана претърпяна от „Алфакомерс трейдинг“ ЕООД вреда. Безспорният факт, че приходите са отклонявани към трето дружество, еднозначно сочи, че „Алфакомерс трейдинг“ ЕООД е лишено без правно основание от активи, за придобиването на които е изразходвало ресурс. Лишено е от очакван финансов приход, с който да покрие сторените разходи за продадената стока и да събере средства необходими както за издръжка на дружеството, така и за заплащане на задълженията му към кредиторите, защото именно с оглед на последните, сметките на „Алфакомерс трейдиниг“ ЕООД са били запорирани. Изложеното очертава ясно фактите формиращи вредата и не налага каквото и да било „сравнение“ или експертно заключение за това как въпросното действие на управителя се е отразило на финансовия резултат на дружеството. Неоснователно е и възражението, че искът е погасен по давност. За вземанията за обезщетение, произтичащи от т.нар. „управленски деликт“ е приложим давностния срок по чл. 111, б. „б“ ЗЗД /в т. см. решение № 177 от 11.08.2014 г. по т. д № 66/ 2012г. на ВКС/. Началото на този срок обаче, не е от датата на извършване на деликта, а от датата 09.11.2022 г.. на решението по чл. 710 ТЗ с което са прекратени правомощията на управителя на дружеството. Исковата молба е подадена на 20.04.2023 г. и към тази дата, спрямо датата 09.11.2022 г. тригодишния срок не е изтекъл. По изложените съображения, въззивната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционният съд следва да бъде потвърдено. Водим от горното, съдът,