Решение № 596 от 12.5.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 721/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 868304-F854788 от 22.12.2025г. на Директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „Ивар2000“ ЕООД, ЕИК 207784635, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“П.“ № ••, представлявано от М. П. В., ЕГН ••••••••••, са наложени следните административни наказания: на основание чл.180, ал.2, вр. чл.180, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 400

/четиристотин/ лева за нарушение на чл.86, ал.1, т.1, т.2, т.3 и чл.86, ал.2, вр. чл.102, ал.3, т.1, вр. чл.117, ал.1 и ал.3, вр. чл.97а, ал.1 и ал.4, чл.82, ал.2, т.3, вр. чл.21, ал.2 от ЗДДС /т.4 от НП/ и на основание чл.180, ал.2, вр. чл.180, ал.3 от ЗДДС е наложено наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.86, ал.1, т.1, т.2, т.3 и чл.86, ал.2, вр. чл.102, ал.3, т.1, вр. чл.117, ал.1 и ал.3, вр. чл.97а, ал.1 и ал.4, чл.82, ал.2, т.3, вр. чл.21, ал.2 от ЗДДС /т.5 от НП/.

Жалбоподателят, в жалбата и в допълнително депозирана чрез процесуалния си представител молба, пледира за отмяна на оспореното наказателно постановление /НП/ като незаконосъобразно. Аргументите са свързани с липса на субект, неправилна квалификация на установеното, съществени противоречия в актовете на административния орган и пропуски в прилагането на чл.28 от ЗАНН. При условията на евентуалност моли за квалифициране на случая като маловажен и освобождаване на дружеството от административнонаказателна отговорност. Алтернативно моли за отмяна на една от наложените имуществени санкции. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител излага доводи за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски по делото с искане за намаляване на техния размер до нормативно предвидения минимален размер. Пледира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Дружеството жалбоподател „Ивар2000“ ЕООД е данъчнозадължено лице, установено на територията на страната с предмет на дейност: онлайн търговия на дребно чрез поръчки по пощата, телефон или Интернет. На 26.02.2025г. дружеството подало в ТД на НАП Пловдив заявление за регистрация по ЗДДС, входирано под № 303912501109367/26.02.2025г. На 26.02.2025г. „Ивар2000“ ЕООД било регистрирано по ЗДДС на основание чл.97а, ал.1 от ЗДДС с Акт за регистрация № 160422501142784/26.02.2025г., връчен на същата дата.

В тази връзка, осъществявайки установените съгласно закона контролни функции, екип от инспектори по приходите към ТД на НАП Пловдив, сред които св.И. П. В., извършил проверка на „Ивар2000“ ЕООД. В хода на същата от дружеството жалбоподател били изискани и представени в пълнота на 15.09.2025г. документи и писмени обяснения, от които св.В. установил следното:

В периода 10.05.2024г. – 24.02.2025г. били осъществени облагаеми доставки на услуги с място на изпълнение на територията на страната с получател – „Ивар2000“ ЕООД. Услугите включвали такива по поддръжка на електронен магазин/реклама с доставчик „SHOPIFY INTERNATIONAL

LIMITED“, IE3347697KH, регистрирано в Ирландия и услуги за реклама на електронен магазин/реклама с доставчик „Meta Platforms Ireland Limited“ IE9692928F. В посочения период облагаемите доставки били осъществени, когато „Ивар2000“ ЕООД не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не било подало заявление за регистрация по чл.97а, ал.1 от ЗДДС, въпреки че било длъжно.

Първата доставка с доставчик „SHOPIFY INTERNATIONAL LIMITED“ – Дъблин, Ирландия с валиден идентификационен № по ДДС /VAT/ IE3347697KH с предмет – първоначална регистрация в платформата SHOPIFY на интернет магазин, била извършена и платена на 10.05.2024г. по банков път. Инспекторът по приходите констатирал, че данъчното събитие на стъпило на 10.05.2024г. и ДДС станал изискуем на същата дата.

Предвид горното св.В. приел, че лицето е следвало да подаде заявление за регистрация в ТД на НАП - Пловдив 7 дни преди датата, на която данъкът по извършеното авансово плащане за първата доставка е станал изискуем, т. е. най-късно до 02.05.2024г. вкл., като актът за регистрация е следвало да бъде издаден до 07.05.2024г. вкл. /05.05.2024г. и 06.05.2024г. били неприсъствени дни/. Констатирал, че дружеството жалбоподател не е спазило този срок, като считано от 26.02.2025г. дружеството било регистрирано по ЗДДС на основание чл.97а, ал.1 от ЗДДС с издадения Акт за регистрация № 160422501142784/26.02.2025г., връчен на 26.02.2025г.

Инспекторът по приходите констатирал също така, че за периода, от изтичането на срока, до който е следвало да бъде издаден акта за регистрация по ЗДДС, ако лицето беше подало заявление за регистрация по чл.97а, ал.1 от ЗДДС в срок /от 08.05.2024г./ до датата, предхождаща датата на регистрацията по чл. 97а, ал.1 от ЗДДС - 25.02.2025 г., „Ивар2000" ЕООД е следвало да начислява данък за получените облагаеми доставки на услуги по чл.82, ал.2, т.3 вр. чл.21, ал.2 от ЗДДС, които са с място на изпълнение на територията на страната, и са облагаеми с 20% ДДС и по които доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната.

При запознаване с представените документи и обяснения, св.В. констатирал, че дружеството в качеството си на данъчнозадължено лице, установено на територията на страна, не било начислило ДДС по получени облагаеми доставки на услуги с място на изпълнение на територията на страната, за които данъкът бил дължим от получателя с доставчици, които не били установени на територията на страната, ако дружеството беше регистрирано по ЗДДС. Констатираното в тази насока касаело общо пет данъчни периода, сред които били следните два периоди:

1. За данъчен период 01.12.2024г. – 31.12.2024г. „Ивар2000“ ЕООД не

начислило ДДС в общ размер на 424,02 лв. върху обща данъчна основа от 2120,17лв. по получени услуги с място на изпълнение на територията на страната по чл.21, ал. 2 от ЗДДС, които били облагаеми с 20% ДДС и за които данъкът бил изискуем от получателя, а именно: услуги по рекламация/поддръжка на електронен магазин с доставчик „Meta

Platforms Ireland Limited“ с валиден идентификационен номер по ДДС

/VAT/ № IE9692928F, регистриран в Ирландия. Услугите били извършени

и платени с обща стойност 1126,23 долара – общо 2120,17 лв.

Данък добавена стойност по тези доставки станал изискуем на датата на извършване на услугата, която съвпадала с датата на плащането, когато настъпило и данъчното събитие по смисъла на чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДДС.

На датата на настъпването на данъчното събитие за „Ивар2000“ ЕООД възникнало задължение да начисли следващия се данък по реда на чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, ако дружеството било регистрирано по ЗДДС.

За целта за получените услуги „Ивар2000“ ЕООД е следвало да издаде протоколи на основание чл.117, ал.1, т. 1 от ЗДДС, не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем /съгласно чл. 117 ал. 3 от ЗДДС/, като същите протоколи следвало да бъде отразени в дневника за продажби в справката - декларация за данъчен период м.12.2024 г., която дружеството е било длъжно да подаде в ТД на НАП - гр. Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно: от 01.01.2025 г до 14.01.2025г., което дружеството не сторило.

„Ивар2000“ ЕООД представило издадени от него протоколи по чл.117 от ЗДДС за получени доставки на услуги от „Meta Platforms Ireland Limited“ с валиден идентификационен номер по ДДС /VAT/ № IE9692928F – такси с обща стойност на сделката 2120,17лв. и начислено ДДС 424,02лв., които обхващали платените суми за интернет реклама на доставчика, за които не били издавани фактури. Протоколите били отчетени в дневник продажби по ЗДДС за периода м.07/2025г.

За получените услуги дружеството нямало право на данъчен кредит съгласно чл.70, ал.4 от ЗДДС и не е следвало да отчита протокола в дневник покупки.

Инспекторът по приходите приел, че установеното съставлява нарушение на чл.86, ал.1, т.1 , т.2, т.3 и чл.86, ал.2 от ЗДДС във връзка с чл. 102, ал. 3, т. 1 вр. чл.117, ал.1 и ал.3 от ЗДДС, вр. с чл.97а, ал.1 и ал. 4, чл. 82, ал.2, т.3 вр. чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, извършено на 15.01.2025г. в гр. Пловдив.

2. За данъчен период 01.01.2025г. – 31.01.2025г. „Ивар2000“ ЕООД не

начислило ДДС в общ размер на 464,16 лв. върху обща данъчна основа от 2320,84лв. по получени услуги с място на изпълнение на територията на страната по чл.21, ал. 2 от ЗДДС, които били облагаеми с 20% ДДС и за които данъкът бил изискуем от получателя, а именно: услуги по рекламация/поддръжка на електронен магазин с доставчик „Meta

Platforms Ireland Limited“ с валиден идентификационен номер по ДДС

/VAT/ № IE9692928F, регистриран в Ирландия. Услугите били извършени

и платени с обща стойност 1227,05 долара – общо 2320,84 лв.

Данък добавена стойност по тези доставки станал изискуем на датата на извършване на услугата, която съвпадала с датата на плащането, когато настъпило и данъчното събитие по смисъла на чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДДС.

На датата на настъпването на данъчното събитие за „Ивар2000“ ЕООД възникнало задължение да начисли следващия се данък по реда на чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, ако дружеството било регистрирано по ЗДДС.

За целта за получените услуги „Ивар2000“ ЕООД е следвало да издаде протоколи на основание чл.117, ал.1, т. 1 от ЗДДС, не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем /съгласно чл. 117 ал. 3 от ЗДДС/, като същите протоколи следвало да бъде отразени в дневника за продажби в справката - декларация за данъчен период м.01.2025 г., която дружеството е било длъжно да подаде в ТД на НАП - гр. Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно: от 01.02.2025 г до 14.02.2025г., което дружеството не сторило.

„Ивар2000“ ЕООД представило издадени от него протоколи по чл.117 от ЗДДС за получени доставки на услуги от „Meta Platforms Ireland Limited“ с валиден идентификационен номер по ДДС /VAT/ № IE9692928F – такси с обща стойност на сделките 2320,84лв. и начислено ДДС 464,16лв., които обхващали платените суми за интернет реклама на доставчика, за които не били издавани фактури. Протоколите били отчетени в дневник продажби по ЗДДС за периода м.07/2025г.

За получените услуги дружеството нямало право на данъчен кредит съгласно чл.70, ал.4 от ЗДДС и не е следвало да отчита протокола в дневник покупки.

Инспекторът по приходите приел, че установеното съставлява нарушение на чл.86, ал.1, т.1 , т.2, т.3 и чл.86, ал.2 от ЗДДС във връзка с чл. 102, ал. 3, т. 1 вр. чл.117, ал.1 и ал.3, от ЗДДС, вр. с чл.97а, ал.1 и ал. 4, чл. 82, ал.2, т.3 вр. чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, извършено на 15.02.2025г. в гр. Пловдив.

Констатациите в тази насока обхващали и данъчните периоди 01.08.2024г.-31.08.2024г.; 01.07.2024г.-31.07.2024г. и 01.11.2024г.-30.11.2024г. /описани в т.1, т.2 и т.3 от АУАН/. Така на 15.10.2025г. св.И. В. съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F854788/15.10.2025г. за установени за извършени от „Ивар2000“ ЕООД пет административни нарушения на чл.86, ал.1, т.1, т.2, т.3 и чл.86, ал.2 от ЗДДС във връзка с чл. 102, ал. 3, т. 1 вр. чл.117, ал.1 и ал.3 от ЗДДС, вр. с чл.97а, ал.1 и ал. 4, чл. 82, ал.2, т.3 вр. чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, като данъчен период 01.12.2024г. – 31.12.2024г. и данъчен период 01.01.2025г. – 31.01.2025г. били описани в т.4, съответно т.5 от акта.

Актът бил подписан и екземпляр от него връчен на упълномощено от дружеството жалбоподател лице – И. Д. В., ЕГН ••••••••••.

В законоустановения срок не било депозирано писмено възражение срещу акта по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Впоследствие било издадено обжалваното НП, в което наказващият орган възприел изложената в АУАН фактическа обстановка, но приел, че по отношение на описаните в т.т.1, 2 и 3 от АУАН /описани под същата номерация и в НП/ данъчни периода са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН и в тази част производството приключило с Предупреждение № 868301-F854788/22.12.2025г. на Директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив. По отношение на описаните в т.4 и т.5 от АУАН /описани под същата номерация и в НП/ данъчни периоди, наказващият орган наложил на „Ивар2000“ ЕООД за извършени административни нарушения чл.86, ал.1, т.1, т.2, т.3 и чл.86, ал.2, вр. чл.102, ал.3, т.1, вр. чл.117, ал.1 и ал.3, вр. чл.97а, ал.1 и ал.4, чл.82, ал.2, т.3, вр. чл.21, ал.2 от ЗДДС следните административни наказания: по т.4 от НП – на основание чл.180, ал.2, вр. чл.180, ал.4 от ЗДДС имуществена санкция в размер на 400 /четиристотин/ лева и по т.5 от НП - на основание чл.180, ал.2, вр. чл.180, ал.3 от ЗДДС имуществена санкция в размер на 200 /двеста/ лева.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на св.И. П. В. – актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по делото, вкл. АУАН и приложение № 4 към него – продажби по фактури и протоколи по чл.117, ал.1 от ЗДДС платени по банков път, Заявление по чл.79б от ЗАНН и по чл.169, ал.4, вр. ал.5 от ДОПК, фактури м.01.2025г., Резолюция за прекратяване на административнонаказателна преписка № 868300-F854784/22.12.2025г. и Предупреждение № 868301-F854788/22.12.2025г. на Директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив, Заповед № З-ЦУ-30-875 от 23.06.2025г. на Изпълнителния директор на НАП, извлечение от електронен документ за установен размер на задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски по видове, периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 24.09.2025г., Справка-декларация за ДДС с вх.№ 16006405614/12.08.2025г., Протокол № 1927298/11.09.2025г., Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № П-16001625078760-040-

002/22.08.2025г., Акт за установяване на задължения № П-16001625078760- 135-001/24.09.2025г.

В показанията си актосъставителят В. описва обстоятелствата по извършената проверка и представените до 15.09.2025г. документи и писмени обяснения, установените от него констатации по така извършените нарушения по т.4 и т.5, а именно - за съответния данъчен период дружеството не начислило ДДС върху общата данъчна основа по получени услуги с валиден номер по ДДС на доставчик, регистриран в Ирландия. Уточнява, че документите въз основа на които било прието, че са извършени процесните нарушения били фактури, издадени от ирландското дружество и плащания, извършени от лицето И.В., упълномощено лице, на което свидетелят връчил съставения АУАН. Сочи, че фактурите били издадени за услуги за реклама, ползвани от дружеството, за което дружеството преди проверката изготвило протоколи, отчетени в счетоводството на дружеството като разход.

Съдът кредитира показанията на актосъставителя като последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с установената от писмените

доказателства фактическа обстановка. По отношение на тези факти, изложени от свидетеля, липсват каквито и да е съществени противоречия в доказателствата, поради което и съдът прие гореописаните обстоятелства за осъществили се в обективната действителност.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Доколкото нарушенията по т.1, т.2 и т.3 от НП са били приети за маловажен случай от административнонаказващият орган и производството по тях е приключило с постановяването за посоченото по-горе

Предупреждение, което с оглед искането в жалбата не е предмет на разглеждане по процесното дело, то и съдът не следва да ги разглежда по същество.

След обстоен и внимателен анализ на събрания по делото доказателствен материал, съдът намира за доказано по категоричен и несъмнен начин осъществено от жалбоподателя от обективна страна състав на вмененото му в т.4 от НП нарушение по ЗДДС, но не се доказа с нужната категоричност, необходима за ангажиране на административнонаказателна отговорност с всички последици, свързани с това, обвинителната теза за извършено нарушение по ЗДДС, залегнала в т.5 от НП.

С оспорените точки от НП жалбоподателят е санкциониран за неизпълнение на задължението си по чл.86, ал.1, т.1, т.2 и т.3 и чл.86, ал.2, вр. чл.102, ал.3, т.1, вр. чл.117, ал.1 и ал.3, вр. чл.97а, ал.1 и ал.4, чл.82, ал.2, т.3, вр. чл.21, ал.2 от ЗДДС. Разпоредбата на чл.97, ал.1 и ал.4 от ЗДДС, като част от дадената правна квалификация, указва в ал.1, че на регистрация по ЗДДС подлежи всяко данъчно задължено лице по чл.3, ал.1, 5 и 6, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страна, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл.82, ал.2, като ал.4 на чл.97а от ЗДДС сочи, че за лицата по ал.1 и ал.2 от същия член възниква задължението за подаване на заявление за регистрация не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем /авансово плащане или данъчно събитие/, като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък.

От своя страна чл.86, ал.1, в трите й точки, въвежда задължението за регистрираното лице, за което данъкът е станал изискуем, да го начисли като издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред, да включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период и да посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период, като съгласно ал.2 данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем. Облагаема доставка съгласно чл.12, ал.1 от ЗДДС е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и чл.9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.

Гореизложените принципни положения отнесени към установената по делото фактология и събрания доказателствен материал, формират у съда извод за неизпълнение от страна на жалбоподателя „Ивар2000“ ЕООД за данъчен период 01.12.2024г.-31.12.2024г. /отразен в т.4 от АУАН и т.4 от НП/ на предвиденото в цитираните законови норми. Безспорно санкционираното дружество е данъчнозадължено лице по смисъла на чл.3 от ЗДДС, установено на територията на Република България. Не се оспорват и обстоятелствата, че процесните доставки на услуги са с място на изпълнение на територията на страната, а доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната. Оспорва се вмененото на жалбоподателя качество на получател на доставки на услуги /в случая - услуги по поддръжка на електронен магазин/реклама/ с аргумента, че фактурите, на които се позовава наказващия орган, не били издадени на „Ивар2000“ ЕООД, а на физическо лице, различно от дружеството /И.В./, което лице извършило плащания по тях от личната си банкова сметка и тези разходи не представлявали част от икономическата дейност на дружеството жалбоподател. Тази защитна позиция на санкционираното дружество категорично се оборва от събрания доказателствен материал и на първо място от съставените на основание чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС протоколи, касаещи данъчен период 01.12.2024г.- 31.12.2024г. Същите съгласно закона се издават задължително от получател по доставка в случай, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката на услуга е с място на изпълнение на територията на страната, каквито са процесните облагаеми доставки, получени и заплатени през горепосочения данъчен период. Самите протоколи са съставени именно от дружеството и в тях като получател на услуги е отразено „Ивар2000“ ЕООД, а сумите по протоколите съответстват на тези от издадените от „Meta Platforms Ireland Limited“ фактури за м.12.2024г. Ако действително заплатените от конкретното физическо лице доставките на услуги за отразения в т.4 от НП данъчен период и в Приложението № 4 към АУАН, не са били получени от дружеството жалбоподател и не представляват част от неговата икономическа дейност, то няма никакво обяснение защо дружеството е съставило въпросните протоколи и нещо повече – защо същите са били отразени от дружеството в дневник продажби по ЗДДС за периода м.07/2025г. Нелогично е обяснението на жалбоподателя, че това е станало по настояване на контролните органи и с цел съдействие на приходната администрация. Макар фактурите да са били издадени на физическото лице и да са заплатени от негова лична сметка, доказателствата сочат, че лицето е свързано с дейността на дружеството, което го е упълномощило да го представлява при съставяне и предявяване на АУАН, и получаване на препис от него. Ето защо съдът приема за правилно определен субекта на вмененото административно нарушение, а именно „Ивар2000“ ЕООД в качеството му на данъчнозадължено лице, установено на територията на страната и получател на облагаеми доставки на услуги.

Безспорно в случая за „Ивар2000“ ЕООД първата доставка с предмет – първоначална регистрация в платформата SHOPIFY на интернет магазин, била извършена и платена на 10.05.2024г. по банков път, по която доставчик бил „SHOPIFY INTERNATIONAL LIMITED“ – Дъблин, Ирландия с валиден идентификационен № по ДДС /VAT/ IE3347697KH. За тази доставка данъчното събитие настъпило на 10.05.2024г. и ДДС станал изискуем на същата дата. В случая дружеството е следвало да подаде заявление за регистрация по чл.97а, ал.4 от ЗДДС най-късно до 02.05.2024 г., вкл., докато то е сторило това едва на 26.02.2025 г. и съответно било регистрирано на същата дата с Акт за регистрация по ЗДДС. За периода 01.12.2024 г. - 31.12.2024 г. дружеството е получило услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми по смисъла на горецитирания чл.12 от ЗДДС и за които данъкът е изискуем от получателя съгласно чл. 82, ал.2, т. 3, вр. чл.21, ал.2 от ЗДДС, но не е начислило дължимия данък в общ размер на 424,02 лв. върху обща данъчна основа от 2120,17 лв. За съставомерността на деянието по чл.180, ал.2 от ЗДДС е от значение лицето, сочено като нарушител, да не е начислило ДДС по причина, че не е подало заявление за регистрация по ЗДДС и не се е регистрирало по този закон в срок. По делото безспорно е установено, че дружеството не е начислило ДДС за периода 01.12.2024 г. - 31.12.2024 г. и то не е изпълнило това свое задължение, именно защото е пропуснало да подаде дължимото заявление за регистрация по ЗДДС по чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС и в срока по чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС - не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем. Данъкът по ЗДДС става изискуем за облагаеми доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли на датата на възникване на данъчното събитие по ал.2, 3 и 4 на чл.25 от ЗДДС, така както повелява разпоредбата на ал.6, т.1 на същия член. Съгласно чл.25, ал.2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго вещно право, както и всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, или на датата, на която услугата е извършена. Доколкото данъчното събитие е настъпило за всяка една от посочените в Приложение № 4 към АУАН доставки на услуги, то за дружеството е възникнало задължението да начисли ДДС по реда на чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, ако беше регистрирано по ЗДДС, като издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред, включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларация по чл.125 за този данъчен период и посочи данъчния документ в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Правилно е прието в АУАН и оспореното НП, че това не е било сторено от дружеството като получател на облагаеми доставки за услуги в срок не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем, както е предвидено в чл.117, ал.1 и ал.3 от ЗДДС. С това свое бездействие, дружеството жалбоподател е осъществило от обективна страна състава на вмененото му в т.4 от НП нарушение по ЗДДС, за което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Предвид гореизложеното, съдът приема за доказано по категоричен и несъмнен начин осъществено от жалбоподателя от обективна страна състав на описаното в т.4 от НП нарушение по ЗДДС, за което правилно е бил санкциониран на основание чл.180, ал. 2, вр. чл.180, ал.4 от ЗДДС. Разпоредбата на ал.2 на чл.180 предвижда приложение на ал.1 в случаите, когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок, като в ал.1 на същата норма е предвидена имуществена санкция за юридически лица и едноличните търговци в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. От своя страна чл.180, ал.4 от ЗДДС предвижда при нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е начислило данъка след срока по ал. 3, но не по-късно от 18 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 10 на сто от данъка, но не по-малко от 400 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 800 лв. В случая данъкът е следвало да бъде начислен за данъчен период 01.12.2024 г. - 31.12.2024 г., но е бил начислен в данъчен период м. 07.2025 г., така както е посочил и наказващият орган в НП, поради което следва да се приеме, че е бил начислен в рамките на 18-месечния период по ал. 4 на чл. 180 от ЗДДС, за което правилно нарушителят е санкциониран с имуществена санкция в размер на 400 лв., като са отчетени предпоставките на чл.27 от ЗАНН.

Предвид горното, съдът счита, че процесното НП следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно, за нарушението, визирано в т.4 от постановлението.

Обстоятелствата по така извършеното деяние по т.4 от НП разкриват типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на нарушение от този вид, поради което приложение не може да намери и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Необходимо е да се отбележи, че за да се счете случаят за маловажен по смисъла на §1, ал.1, т.4 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН, следва да се констатира, че степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца е по-ниска от обичайните за подобни нарушения. Нарушението, за което е наказан жалбоподателя е формално и липсата на настъпили вредни последици не обосновава по-нисък интензитет на обществената опасност. Законодателят е предвидил административнонаказателната отговорност в тези случаи да се реализира след самия факт на извършване на деянието, без необходимост от настъпване на някакъв допълнителен резултат. Обстоятелството, че не са настъпили вредни поледици, не води до маловажност на процесния случай, тъй като и обикновените случаи на нарушения от този вид разкриват същата степен на обществена опасност. Наред с това, в конкретния случай липсват данни за многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с други нарушения от същия вид. Следва да се отбележи, че установеното противоправно бездействие на жалбоподателя е било констатирано и за други данъчни периоди, макар за тях да не е наказан, поради приета от наказващия орган маловажност на извършеното. По тези съображения съдът приема, че не са налице основания за отпадане на административнонаказателната отговорност на санкционираното лице и неналагане на наказание с отправяне на предвиденото в чл.28 от ЗАНН предупреждение, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Недоказано остана второто нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя с оспореното НП относно отразения в т.5 от постановлението данъчен период 01.01.2025г.-31.01.2025г. Представените в тази връзка доказателства са недостатъчни да подкрепят по категоричен и несъмнен начин обвинителната теза в тази й част. По отношение на посочения данъчен период, актосъставителят и наказващият орган са приели за получени от дружеството конкретни доставки на услуги, за които в акта и НП е отразено, че са описани в Приложение № 5, съставляващо неразделна част от АУАН и касаят извършени и платени услуги на обща стойност 1227,05 долара /обща данъчна основа 2320.84 лв./. Приложението обаче не е приложено нито към АУАН, нито по преписката, не е представено от въззиваемата страна и в хода на настоящото производство, което препятства възможността на съда да направи преценка за обосноваността на обвинението по отношение на включените облагаеми доставки и формираната въз основа на тях обща данъчна основа и общ размер на неначислено ДДС. Тези данни не могат да бъдат извлечени и от съдържанието на акта и НП, предвид предприетия подход за отразяване на информацията в отделно приложение и не се установяват в тяхната конкретика от показанията на актосъставителя. Наред с това не са приложени и твърдените за издадени от „Ивар2000“ ЕООД протоколи по чл.117 от ЗДДС за конкретния данъчен период. В хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция са представени фактури, издадени през м.януари 2025г. на обща стойност 1327,05 долара, която сума не съответства на посочената в т.5 от НП обща стойност на извършените и платени услуги по рекламация/поддръжка на електронен магазин /1227,05 долара/ с доставчик „Meta Platforms Ireland Limited“ с валиден идентификационен номер по ДДС /VAT/ № IE9692928F. Отделно от това липсват доказателства за действително извършени плащания по приетите от обвинението облагаеми доставки, за които е отразено в НП, че са описани в непредставеното Приложение № 5 към АУАН. Всичко това препятства съда при осъществяване на правомощието му за преценка наличието или липсата на обстоятелствата по чл.6 от ЗАНН, съгласно който административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Тук, съдът следва да отбележи, че в тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност. В случая нито описанието на нарушението по т.5 от НП, нито представените по делото доказателства са достатъчни да потвърдят сторените от актосъставителят и санкциониращият орган констатации за извършено на 15.02.2025г. в гр.Пловдив нарушение чл.86, ал.1, т.1 , т.2, т.3 и чл.86, ал.2 от ЗДДС във връзка с чл. 102, ал. 3, т. 1 вр. чл.117, ал.1 и ал.3, от ЗДДС, вр. с чл.97а, ал.1 и ал. 4, чл. 82, ал.2, т.3 вр. чл. 21, ал. 2 от ЗДДС за данъчен период 01.01.2025г.-31.01.2025г. Налице е доказателствена необоснованост на административното обвинение, при което съдът намира, че процесното наказателно постановление в т.5 следва да бъде отменено като необосновано и незаконосъобразно.

При извършената служебната проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на атакуваното наказателно постановление. При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН и сроковете за тяхното издаване.

По гореизложените съображения съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено по т.4 от постановлението като правилно и законосъобразно и отменено като недоказано по т.5 от НП.

При този изход на спора и съгласно правилото на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния съд страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото за всяка от тях възниква право на разноски, съразмерно с основателната част от претенцията им. И двете страни своевременно са направили искания за присъждането на разноски.

Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д от ЗАНН, се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение съгласно чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 130 до 190 лева. Препращането е единствено към максималния размер, като съдът определя възнаграждението по справедливост и в рамките на посочената горна граница.

В настоящото съдебно производство въззиваемата страна е защитавана от юрисконсулт, който в съдебно заседание изрично е поискал присъждането на разноски. С оглед частичната основателност на жалбата и съгласно препращащата норма на чл. 144 от АПК приложение намират общите правила на чл. 78 от ГПК за определяне на разноските съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от искането.

Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото и конкретно извършените процесуални действия, справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 66,47 евро, който е съобразен с правилата за неговото определяне. Следователно на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл. 144 от АПК във вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна по съразмерност сумата от 44,31 евро, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с потвърдената част от наказателното постановление.

Разноски се претендират и от жалбоподателя за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 400 евро. По делото е предоставен договор за правна защита и съдействие от 21.01.2026 г., в който е отразено че е изплатена сумата от 400 евро.

От въззиваемата страна е направено възражение по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Настоящия състав намира същото за основателно. Възражението е уговорено над минимума, определен по реда на чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Посочената разпоредба предвижда при дела с материален интерес до 1 000 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. /равностойност в евро – 204,52 евро/. С оглед фактическата и правна сложност, материалния интерес и извършените процесуални действия, съдът намира за справедлив размер на адвокатско възнаграждение от 400 лв. /равностойност в евро – 204,52 евро/, който съобразно с изхода от спора следва да бъде определен съразмерно с основателната част на жалбата в размер на 133,33 евро. За тази сума следва да бъде осъдена въззиваемата страна.

Водим от горните мотиви, съдът на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН