Решение № 206 от 10.8.2026 г. на Окръжен съд - Сливен по дело № 385/2026 г.

Производството е по глава ХХХІХ от ГПК. Производството се движи по реда на чл. 435 и сл. от ГПК. Депозирана е частна жалба вх.№ 51081/15.07.2026г. от адв.Г., пълномощник на В. Т. Н., ЕГН •••••••••• от гр.••••••• (длъжник) против разпореждане от 06.07.2026г. на ЧСИ Г.Г. по изп.д. № 1483/2026г., с което е бил постановен отказ за прекратяване на изпълнителното дело. В жалбата е посочено, че обжалваното разпореждане на ДСИ е незаконосъобразно, тъй като е немотивиран. Освен това постановеният отказ бил подписан от помощник ЧСИ без да е отбелязано „по заместване“. На следващо място е посочено, че е била налице хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Перемпция била настъпила, тъй като били изминали повече от две години от предприемане на последното изпълнително действие по делото. В този случай прекратяването настъпвало по силата на закона като съдебният изпълнител само провъзгласявал настъпването и. На следващо място жалбоподателят посочва, че липсва активна процесуална легитимация за взискателя. Страната не била запозната с извършената цесия от 29.10.2025г. Съобщението по чл.99, ал.3 от ЗЗД не било извършено законосъобразно. ЧСИ нямал право да извърши уведомяване за осъществената цесия, тъй като това право не му било прехвърлено. Твърди се, че са изминали повече от 10г. от снабдяване на първия кредитор с изпълнителен лист (25.09.2014г.), поради което вземането било погасено по давност според разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД. В заключение се твърди, че е изтекла пълната петгодишна погасителна давност. Моли се обжалваният отказ да се прекрати изп.дело да бъде отменен и производството по изп.д. № 1483/2026г. на ЧСИ Г.Г. да бъде прекратено. По делото е постъпило писмено възражение от взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕАД, с който частната жалба е оспорена като неоснователна. Във възражението се посочва, че възраженията на жалбоподателя относно изтекла погасителна давност са недопустими, тъй като в изпълнителното производство СИ не следи служебно за настъпване на погасителна давност. Това било спор за материално право. Страната посочва също, че всяко принудително действие, което е било предприемано във времето е водело до прекъсване на давността и до започването на нова погасителна давност. Активната процесуална легитимация на взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕАД била налице. Той придобил вземането против длъжника с извършването на цесия на 29.10.2025г. с цедент „Агенция за събиране на вземания“ АД. Настоящият взискател действал като пълномощник на цедента на вземането „Агенция за събиране на вземания“ АД по отношение задължението да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземания. Моли се частната жалба да не бъде уважена. В обясненията дадени по реда на чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ е посочил, че жалбата е допустима, но неоснователна. От събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна: Изпълнително дело 1483/2026г. е образувано на 11.05.2026г. във връзка с молба депозирана от „ЕОС Матрикс“ във връзка с издаден изп.лист от 25.09.2014г. по ч.гр.д. № 2416/2014г. на РС – Сливен. Първоначално изпълнителният лист бил издаден в полза на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ООД - Заличен търговец/ЮЛНЦ, ЕИК •••••••, с правоприемник "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление: гр. София, •••••••. Към молбата за образуване и изпълнителния лист били приложени заверено копие на пълномощно от "ЕОС МАТРИКС" ЕАД, платежен документ за платени такси на ЧСИ Г.Г., заверено копие на Договор за цесия от 29.10.2025 г., сключен между "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД и "ЕОС МАТРИКС" ЕООД - Заличен търговец/ЮЛНЦ, ЕИК •••••••, с правоприемник: "ЕОС МАТРИКС" ЕАД; копие на пълномощно от "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с която упълномощава "ЕОС МАТРИКС" ЕАД да извърши уведомления на длъжниците за извършената на 29.10.2025 г. цесия. С молбата за образуване, взискателят възложил на ЧСИ да връчи на длъжника уведомелние за извършената на 29.10.2025 г. цесия. На 26.06.2026г. на длъжника била връчена ПДИ и уведомление за цесия (видно от обр.разписка на БП). На 02.07.2026г. длъжникът депозирал молба с искане да се прекрати производството по делото поради настъпила перемпция. На 06.07.2026г. бил съставен протокол подписан от ПЧСИ Х.А., в който било отразено, че тъй като при извършената проверка не е било установено настъпването на перемпция, производството по изп.дело не се прекратява. Разпореждането било връчено на жалбоподателя на 09.07.2026г. Жалбата против него е депозирана на 15.07.2026г., в законоустановения двуседмичен срок. Въз основа на изложеното, съдът направи следните правни изводи: Депозираната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Тя отговаря и на специалните изискванията за допустимост на чл.435, ал.1, т.6, предл.2 от ГПК (отказ на СИ д а прекрати принудителното изпълнение). Разгледана по същество обаче жалбата е неоснователна поради следните съображения: В разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е посочено, че изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Настоящето изпълнително дело е било образувано на 11.05.2026г. и е невъзможно към настоящия момент да е настъпила перемпция. Нещо повече от данните по делото е видно, че по искане на взискателя са предприети няколко същински принудителни действия – налагане на запори. По отношение възраженията на жалбоподателя за изтекла погасителна давност, същите са неоснователни. В съдебно – изпълнителното производство СИ не може да извършва преценка за наличие/липса на изтекла погасителна давност. Този въпрос може да бъде решен в отделно, исково производство където да бъдат разгледани всички действия на страните водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност. Неоснователни са възраженията на взискателя, че не е бил редовно уведомен за извършената цесия на вземането му. От данните по делото е видно, че при осъществяване на цесията от 2025г. цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците на цедираните вземания, действие което не е незаконосъобразно. От своя страна новият взискател е представил на ЧСИ основанията си за встъпване в изп.производство и е поискал той да уведоми длъжника за цесията, нещо което е сторено ведно с връчване на ПДИ. На последно място не е основателно и възражението на жалбоподателя относно неправилното подписване на обжалваното разпореждане от ПЧСИ без да е извършено отбелязване „по заместване“. Разпоредбите на чл. 37 от ЗЧСИ, урежда компетентността на ПЧСИ. От текста на чл. 37, ал. 1 от ЗЧСИ е видно, че ПЧСИ може да извършва съгласно указанията на ЧСИ всички действия от неговата компетентност. Ал. 2 на същия член посочва, че ПЧСИ използва служебния архив и печата на ЧСИ, като прибавя към подписа си допълнението „помощник". Необходимостта да бъде добавено към подписа на ПЧСИ допълнението „по заместване", възниква само ако ЧСИ отсъства, или не е в състояние да изпълнява функциите си, както е посочено в чл. 39, ал. 1 от ЗЧСИ. В конкретния случай, няма данни ЧСИ да е отсъствал или да е бил в невъзможност да изпълнява функциите си, поради което липсва и задължение ПЧСИ да добави допълнение „по заместване" към подписа си. Предвид изложеното постановеният отказ да се прекрати изпълнителното производство е законосъобразен. Депозираната жалба не следва да бъде уважена. Ръководен от гореизложеното, съдът