Решение № 1814 от 3.8.2026 г. на Административен съд - Перник по дело № 375/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 127, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/. Образувано е по жалба на „•••“ АД – [населено място], с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от изпълнителния директор И. Д. Д. против Решение № 118 – Н0- И0- А2/2025 година на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда на МОСВ за актуализиране на комплексно разрешително на оператора „•••“ АД – Радомир. Жалбоподателят счита оспорения административен акт за незаконосъобразен, поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби на закона и несъответствие с неговата цел. По същество излага доводи в посока на това, че административния орган е издал решението за актуализиране на комплексното разрешително при нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като същото било издадено на основание чл. 18а, ал. 1, т. 3, буква „б“ и „в“ от Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни, като се посочва също, че е представена своевременна информация от негова страна, така както изисквала разпоредбата на чл. 16, ал. 5 от Наредбата. След получаване на проект на решението за актуализация на комплексното разрешително от страна на дружеството било изпратено възражение, но нито един от доводите посочени в него не бил взет предвид при издаването на оспорения административен акт, в това число, на първо място не било взето предвид становището му относно точният брой и обем на ваните; на второ място не било взето преди и становището, че К1 и К2 не са част от инсталацията, за която се касае издаденото комплексно разрешително; на трето място не е било съобразено и становището му, че точка на пробовземане №3 не съществува; на четвърто място игнорирано е искането му да се измени наименованието на отпадък с код 12 01 01, а така също и че не е взето предвид искането му отпадък с код 20 01 21да бъде премахнат и че по отношение на отпадък с код 11 05 01 се иска той да бъде съобразен с количествата посочени в първоначалната оценка. Всичко това според жалбоподателя водело до издаването на един прибързан административен акт. С оглед на така изложеното иска от съда да постанови съдебен акт, с който оспореният административен акт да бъде отменен и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне. В проведеното съдебно заседание жалбоподателят „•••“ АД, редовно призован, се представлява се от адвокат Б. Б. от Адвокатска колегия Перник, който поддържа жалбата и моли съда да постанови съдебен акт, с който същата да бъде уважена. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски. Подробни доводи развива в представените по делото писмени бележки. В проведеното съдебно заседание ответникът по жалбата – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по околна среда на МОСВ редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт В. У. и юрисконсулт В. М., които оспорват основателността на жалбата и молят съда да постанови съдебен акт, с който същата да бъде отхвърлена като неоснователна, респективно оспореното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подробни доводи развиват в представени по делото писмени бележки. Административен съд – Перник, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: От представените по делото доказателства е безспорно установено, че с Комплексно разрешително № 118/ 2006 година, издадено на оператора „Галко“ АД, [населено място] е разрешена експлоатацията на „Инсталация за повърхностна обработка на метали“, попадаща в обхвата на т.2.6 от Приложение № 4 към Закона за опазване на околната среда /ЗООС/. Във връзка с публикуване на нови заключения за най – добри налични техники с Решение за изпълнение (ЕС) 2022/2110 на комисията от 11 октомври 2022 година за установяване на заключенията за най – добрите налични техники (НДНТ) за промишлеността за обработване на черни метали съгласно Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно емисиите от промишлеността административният орган е стартирал процедура по актуализиране на комплексното разрешително. Във връзка със стартиралата процедура е изискано от страна на жалбоподателя представяне на необходими документи, като с Писмо вх. № КР-7315/08.08.2023 година адресирано до Изпълнителния директор на ИАОС, е представена следната информация: Информация по Приложение № 6 на Наредбата за КР, Оценка за прилагане на НДНТ, Моделиране дисперсията на замърсителите в атмосферния въздух /лист 187/. С Писмо вх. № КР-10040 от 19.12.2023 година са представени допълнителни документи и информация, касаеща производството по актуализиране на комплексното разрешително /лист 180/. С Писмо изх. № КР-460 от 16.02.2024 година от изпълнителния директор на ИАОС /лист 178/ на основание чл. 124, ал. 2, т. 4 и т. 5 от Закона за опазване на околната среда, във връзка с чл. 18а, ал. 1, т. 3, буква „б“ и „в“, ал.4 и ал.5 от Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни, оценката изработена от оператора, настоящ жалбоподател, касаеща най – добри налични техники е изпратена за становище до РИОСВ – София и БД „Западнобеломорски район“. Във връзка с така изготвеното писмо РИОСВ – София и БД „Западнобеломорски район“ са депозирали своите становища. В становището си, обективирано в Писмо вх.№ 1060 от 22.02.2024 година директорът на БД „Западнобеломорски район“ е посочено, че в така изготвената оценка операторът е посочил противоречива информация по отношение на водоснабдяването на обекта за различните цели, както и по отношение на заустването на отпадъчни води, поради което било необходимо да се изиска от него представяне на допълнителна информация /лист 175/. В становище, обективирано в Писмо вх. № 1641 от 19.03.2024 година на РИСОВ – София след подробно излагане на конкретни факти е посочено, че представената информация от страна на оператора не отговаряла на наличната такава в РИСОВ – София, поради което окончателно становище от страна на РИОСВ – София щяло да бъде дадено след като бъде представена конкретна и достоверна информация по онези проблеми, които били изрично обсъдени в писмото /лист 170/. С Писмо изх.№ КР-1072 от 08.04.2024 година от жалбоподателя е поискано коригиране и допълване на представената оценка за най – добри налични техники и са изготвени указания, както следва: 1. да се представи еднозначна информация относно водоснабдяването на площадката, предвид липсата на разрешително за водовземане; 2. да се представи информация, дали се формират отпадъчни води и как става тяхното заустване; 3. да се посочи по какъв начин в производството си използва фосфорна киселина; 4. да посочи еднозначно прилагането на техниките сачмоструйна обработка, огъване, шкурене, четкане, разтягане и рихтоване; 5. операторът да коригира записва в оценката в НДНТ 34 от Решението; 6. да посочи еднозначно прилагането на техниката сачмоструйна обработка, доказваща НДНТ; 7. да бъде отстранен неточния текст посочени на страница 92-93 от оценката; 8. да предприеме действия чрез НИСО до РИСОВ за преквалифициране на отпадък с код 19 10 01; 9. да представи информация за мерките, които планира да изпълни, за да приведе инсталацията в съответствие с изискванията на Решение № 2022/2110/ЕО, както и информация за сроковете, в рамките на които счита, че те ще бъдат реализирани / лист 166/. Във връзка с това писмо от страна на оператора е представена част от поисканата информация с Писмо вх.№ КР-2890 от 20.05.2024 година / лист 161/, а на 09.12.2024 година лицето е представило и преработена оценка по решението, което е видно от представената разпечатка на кореспонденция по електронната поща /лист 158/. С оглед на така получените становища и преработена оценка от страна на експерти в отдел КПКЗ е изготвено предложение за конкретни промени в условията на комплексното разрешително. На основание чл. 18а, ал. 6 от Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни, с Писмо изх. № КР-87 от 13.01.2025 година изпълнителният директорът на ИАОС е поискало от страна на оператора, РИОСВ – София и БДЗМР да представят становища, като със същото писмо е поискано от страна на жалбоподателя освен становище да представи и следната допълнителна информация: обосновка относно осигуряване на най- малко еквивалентна степен на опазване на околната среда в сравнение с използването на техника в) в комбинация с техника а) и б) към НДНТ 62 от Решение за изпълнение (ЕС) 2022/2110; математическо моделиране направено с продукт „PLUME“, в което да бъдат разгледани емисиите на HC1 и NH3 от изпускащото/ изпускащите устройство/устройства на площадката; решение за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда или становище за преминала процедура по глава шеста от ЗООС за промяна на източника за ползване на вода за производствени нужди; актуален договор с ВиК оператор за ползване на вода за производствени нужди; Оценка с НДНТ 2 от решението; оценка с изискванията на НДНТ 4, НДНТ 5, НДНТ 32 и да посочи дали се извършват процеси, при които се използва боракс /лист 155/. Със становище, обективирано в Писмо вх. № 277 от 17.01.2025 година БДЗБР е предложено в Таблица 13.3.1 „Мониторинг на подземните води“ да отпадне показател „Разтворени вещества“ предвид, че същият не е нормативно изискуем и не е индикативен за качеството на подземните води / лист 153/. В Писмо вх.№ 1988 от 02.04.2025 година РИОСВ – София е изразило своето становище в посока на това, че за консумацията на вода за производствени нужди е необходимо да се изиска становище от ВиК за възможностите за водоснабдяване за производствени цели, а така също и че е необходимо да се представи схема на канализационната мрежа на площадката с цел изясняване събирането на отделните три потока отпадъчни води в един и точката на включване в градската канализационна мрежа, като се конкретизира и информацията за координатите на пробовземните точки за собствен мониторинг на трите потока отпадъчни води. Излага се също така становището, че по компонент „въздух“ следва изпускащото устройство К3 към водогреен котел да бъде включен в плана за собствен мониторинг, а по отношение на компонент „отпадъци“ е посочено, че РИОСВ счита отпадък с код 19 10 01 за неправилно [жк], тъй като липсват източници на площадката, от които би могло да се образува този отпадък /лист 148/. От жалбоподателя с Писмо вх.№ КР-2011 от 03.04.2025 година е получено становище и са формулирани конкретни въпроси, които да бъдат обсъдени на срещата на ИАОС /лист 145/. Със Заповед № 95 от 17.04.2025 година, издадена на основание чл. 4, ал. 2, т. 16, във връзка с ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция по околната среда и чл. 5, ал. 1, ал. 3 и ал. 4, чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за устройство и дейността на Експертния екологичен съвет при ИАОС, изпълнителният директор на ИАОС е насрочил заседание на специализирания състав на ЕСС във връзка с процедура по преразглеждане и актуализиране на КР № 118-Н0/2006. За така насроченото заседание с Писмо изх.№ КР-1038 от 17.04.2025 година е уведомен и операторът /лист 143/. В следствие на така проведената среща е изготвен Протокол от 25.04.2025 година. В същия е обективирано, че е налице необходимост от допълнително обсъждане в ИАОС във връзка с уточняване на обхвата на Решение за изпълнение № 2022/2110/ ЕС на Комисията от 11 октомври 2022 година за установяване на заключенията за НДНТ за промишлеността за обработването на черни метали, за инсталацията за поцинковане, която е извън обхват на приложение № 4 към ЗООС и също така е взето решение операторът да посочи Н-предупреждения и Р-препоръки за посочените ОХВ, отговарящи на посочените в актуалните информационни листове за тях и да представи Оценка с НДНТ 2, НДНТ 4, НДНТ 5 и НДНТ 31 с цел доказване прилагането на изискванията в решението / лист 111/. В изпълнение на това жалбоподателят е предоставил поисканата информация с Писмо изх. № 55 от 02.05.2025 година / лист 105/ и Писмо изх. № 56 от 02.05.2025 година /лист 73/. Последвало е обсъждане на така направените предложения, като същите са съгласувани на 10.06.2025 година, като е подчертано, че следва да бъде извършена проверка на координатните точки на пробовземането и заустването на различни потоци отпадъчни води, тъй като секундите били повече от 60. В следствие на това от страна на жалбоподателя е изпратен имейл, в който са посочени точните данни /лист 70/. Изготвен е Доклад с № КР-1165 от 07.07.2025 година от страна на директор на Дирекция „Разрешителен режим“ ,в който са описани всички процесуални действия, които са предприети в хода на административното производство, като също така е посочени, че в следствие на всичко това ще бъдат предприети промени в условия № 1, 2,3,5,6,7,8,9,10,11,12,13,14,15 и 16 от комплексното разрешително и е предложено процедурата да приключи с предложеното актуализиране на комплексното разрешително /лист 67/. Върху същия е поставена резолюция от страна на изпълнителния директор на ИАОС с дата 08.07.2025 година за процедиране съгласно предложеното. С Писмо изх. № КР-1746 от 08.07.2025 година операторът „•••“ АД, РИСОВ – София и БДЗМР са били уведомени, че на основание чл. 18а, ал. 10 от Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни се приключва процедурата по преразглеждане на комплексното разрешително /лист 65/. Изготвен е нов Доклад с № КР-1241 от 21.07.2025 година, с който на основание чл. 120, ал. 1, във връзка с чл. 126, ал. 2 от ЗООС и чл. 17, ал. 1 от Наредбата е представено Решение № 118-Н0-И0-А2/2025 година за актуализиране на КР № 118/2006 година на „•••“ АД /лист 62/. Проектът на решението за изменение на комплексното разрешително е бил представени на жалбоподателя, като му е дадена възможност за преглед и потвърждение /лист 61/. В съответствие с това е представен отговор /лист 60/, в който в шест пункта е направено опровержение по отношение на част от приетото в решението. Административното производство е приключило с приемане на Решение № 118-Н0-И0-А2/2025 година на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околната среда за актуализиране на КР на оператора „•••“ АД – Радомир. Същото е връчено на основание чл. 15, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни на „•••“ АД и на РИОСВ – София, а на основание чл. 15, ал. 3 от Наредбата е съобщено на БДЗМР и на Дирекция ЕООВОСПЗ. В хода на настоящото съдебно производство с цел изясняване на възникналия правен спор е изготвено и прието заключение по назначена съдебно – техническа експертиза, като за вещо лице е определен инж. И. П. И.. От заключението на вещото лице се установява, че общият документален обем на ваните е 96,8 куб.м, като поотделно соченият обем на всяка една от ваните е както следва: вана за обезмасляване – 14,4 куб.м; три броя вани за байцване в общ обем на 49,32 куб.м; вана за разтваряне на цинково покритие – 16,4 куб.м и вана за флюсоване – 16,8 куб.м. Сочи се, че площта на всяка една от ваните по отделно не може да бъде установена документално. От друга страна е посочено, че общият реален обем на инсталацията фактически е 164,21 кв.м., а работният обем, който е променлива величина е 145,2 кв.м. Отделно от това в заключението вещото лице е посочило обема на всяка една от ваните, както следва: вана за обезмасляване – фактически обем от 24 885 куб.м, работен обем от 21 560 куб.м, като разликата между фактическия и работния обем възлиза на 3 324 куб.м; първа вана на байцване – фактически обем 24 548 куб.м., работен обем в размер на 21 056 куб.м или разлика между фактическия и работния обем от 3 492 куб.м; втора вана за байцване – фактически обем от 24 906 куб.м, работен обем от 22 799 куб.м и разлика между фактическия и работния обем от 2 126 куб.м; трета вана за байцване – фактически обем от 24 944 к3уб.м., реален обем от 23 220 куб.м и разлика между фактическия и работния обем от 1 723 куб.м; четвърта вана – фактически обем от 24 982 куб.м., реален обем от 22 139 куб.м. и разлика между фактическия и реалния обем от 2, 84 куб.м; вана за разцинковане – фактически обем от 15 623 куб.м, реален обем от 13 153 куб.м. и разлика между фактическия и реалния обем от 2 470 куб.м; вана за флюсване – фактически обем от 24 318 куб.м., реален обем от 21 290 куб.м и разлика между фактическия и реалния обем от 3 027 куб.м. Вещото лице също така посочва, че документалният общ обем на шестте вани не съответства на експериментално – аналитично установеният общ фактически обем, като посочва, че стойността на несъответствие при база общ работен обем е 26,26 кв.м., а при база общ фактически обем е 42,52 куб.метра. В заключението е посочено също, че в таблица 8.2.1.1 на посоченото решение, не са включени ваните за изплакване на детайли, а са включени данни с касателство годишни норми за ефективност при употреба на ел.енергия, без разпис на данни за съответни вани от процесната инсталация за ПОМ. Вещото лице посочва, че при извършено от негова страна посещение такива вани са били налице, които вани са неразделна част от технологичния процес. В заключението се констатира, че резултатите от сравнителния анализ доказват, че и в двата документа – Решение № 118-Н0-А2/2025 и в КР ИД № К1 е описано като относимо към „Инсталация за горещо проникване“, относимо към източник на отпадъчни газове, които източник касае пещ за подгряване на вана за горещо проникване. От друга страна и в двата документа ИУ № К2 отново е относимо към източник на отпадъчни газове, който източник касае вана за горещо проникване и свързано с нея пречиствателно съоръжение ръкавен филтър. Посочва се също и, че ИУ № К3 е отнесено към „Инсталацията за горещо проникване“ и че същото спада към източник на отпадни газове свързан с водогреен котел работещ с гориво природен газ. Това можело да бъде определено като водогреен котел, който е разположен от външната страна на производственото хале с разположените в него вани от процесната инсталация за повърхностна обработка на метали. Посочените К1, К2, К3 изпускащи устройства са свързани с реалния технологичен процес на инсталацията за „Повърхностна обработка на метали“. В заключението е констатирано, че видно от блок – схемата на инсталацията течният флуид от ваната за промиване след разцинковане е описана като отпадъчна вода, а графическите указания в тази схема сочат, че тази отпадъчна вода се отклонява и връща във ваните за байцване, а от друга страна видно от блок – схемата на инсталацията и в другите четири броя – схеми, от ваната за промиване след обезмасляване не са налични графически указания за наличие на отпадни води. Вещото лице посочва, че в Условие № 2 на актуализираното разрешение не са включени и не попадат в обхвата му двете вани за плакнене/промиване на детайлите след съответните подготвителни обработени метални повърхности на детайлите преди флюсването, като на практика в КР са включени и попадат само шест броя вани – едни брой вана за обезмасляване, един брой вана за разтваряне на цинково покритие, три броя вани за байцване и една вана за флюсване. При направен оглед от страна на вещото лице не са установени данни за изтичане в металния съд на други отпадни води с последващо заустване към канализационната мрежа, освен описаните води при отговора по т.5.4. Установено е, че такива обаче се изпускат в канализационната мрежа. Така дадено заключението настоящият съдебен състав го кредитира като компетентно, обективно и съответстващо на доказателствения материал по делото. При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от адресат на решението, в законоустановения срок и срещу подлежащ на оспорване административен акт, който пряко и непосредствено засяга права и законни интереси на оспорващия. Разгледана по същество жалбата е основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 1 от ЗООС в относимата й редакция към датата на издаване на оспорения акт, компетентният административен орган за издаване, отказ, преразглеждане, актуализиране и отмята на разрешителните по реда на този раздел, освен в случаите по чл. 94, ал. 1, т. 9 е изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по околната среда. Процесното комплексно разрешително е издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околната среда, следователно същото се явява издадено от компетентен за това административен орган. Предвид, което съдът не констатира да са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК. Спазено е изискването за писмена форма, като са изложени както фактическите, така и правни основания за издаването на оспорения административен акт, поради което не се констатира да са налице отменителни основания и по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК. Относно съответствието на акта с административнопроизводствените правила и материалния закон съдът счета следното: Производството по издаване и актуализиране на комплексно разрешително е нормативно уредено в Раздел II „Комплексни разрешителни“ на Глава седем „Предотвратяване и ограничаване на промишленото замърсяване“, а така също и в Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни (Наредбата). В настоящият случай, както стана ясно се касае за актуализиране на вече издадено комплексно разрешително, като производството е образувано във връзка с издадено ново Решение за изпълнение (ЕС) 2022/2110 на Комисията от 11 октомври 2022 година за установяване на заключенията за най- добрите налични техники (НДНТ) за промишлеността, което по своята характеристика представлява основание по чл. 124, ал. 2, т. 5 от ЗООС. Подробна регламентация за производството по преразглеждане на комплексно разрешително, издадено на основание чл. 124, ал. 2, т. 5 от ЗООС се съдържа в чл. 18а от Наредбата. Съдът счита, че формално административният орган е спазил разписаната процедура в чл. 18а от Наредбата, доколкото са налице данни, че е поискана информация от страна на оператора и същият е представил информация по приложение № 6 и доказателства свързани с прилагането на НДНТ /лист 187/. Предприето е съгласуване и със съответните териториални органи на РИОСВ и басейнова дирекция, като от представените чрез административната преписка писмени доказателства е видно, че от страна на административния орган са изпращани писма до РИСОВ – София и Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, съответно същите са представили и своите становища /лист 175 и 170/. Представените становища са обобщени от страна на административния орган, така както изисква разпоредбата на чл. 18а, ал. 6 от Наредбата, като проектът за актуализиране на комплексното разрешително е изпратен за становище на съгласувателните органи и на оператора /лист 155/. По предвидения за това ред и начин е издадена заповед, с която е било насрочено заседание на специализирания състав на Експертния екологичен съвет, като е прието решение за дообсъждане и уточняване обхвата на Решението за изпълнение № 2022/2110/ЕС на Комисията от 11 октомври 2022 година за установяване на заключенията за НДНТ за промишлеността за обработване на черни метали, за инсталацията за поцинковане. Издаденото актуализирано комплексно разрешително е било връчено редовно, по начина и чрез средствата, предвидени в Наредбата съответно на органи, участващи в производството, а така също и на самия оператор. Както се посочи, макар че административният орган е спазил формално процедурата по актуализиране на комплексно разрешително, настоящият съдебен състав счита, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и по – конкретно на разпоредбата на чл. 35 от АПК, което процесуално нарушение води и до неправилното прилагане на материалния закон. Мотивите на съда се изразяват в следното: Разпоредбата на чл. 35 от АПК прокламира, че индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. В настоящият случая няма спор, че комплексното разрешително, включително и решението за неговото актуализиране се явява индивидуален административен акт, което следва и от § 1, т. 39 от ДР на ЗООС. Съдът счита, че органът е издал административният акт при неизяснени факти и обстоятелства, в това число не е обсъдил в нито един момент направените от страна на жалбоподателя възражения. Този извод на съда се подкрепя от назначената в хода на съдебното производство съдебно – техническа експертиза, по отношение на която не бяха направени каквито и да било възражения от която и да е от страните участващи в съдебния процес, поради което и бе кредитирана в цялост от страна на настоящия съдебен състав. Спорните в настоящият случай въпроси се свеждат основно до актуализирането на следните условия от издаденото комплексно разрешително: на първо място Условие № 2, което е придобило следният нов вид: „Инсталации, обхванати от това разрешително: Инсталация, която попада в обхвата на точка 2.6 от приложение 4 на ЗООД: 1.Инсталация за повърхностна обработка на метали с общ обем на ваните за обработка 96,8 куб.м., състояща се от следните производствени линии за нанасяне на покрития чрез химични и електрохимични процеси: вана за обезмасляване – 1 бр. по 14,4 куб.м; вана за байцване – 3 бр. по 16,4 куб.м. и 1 бр. по 16,4 куб.м. за разтваряне на цинково покритие; вана за флюсфане – 1 бр. по 16,8 куб.м.“. Освен това към Условие № 2 е добавено и следното ново условие: „На притежателят на настоящото разрешително се разрешава да експлоатира ваните за байцване към „Инсталацията за повърхностна обработка на метали с общ обем на ваните за обработка 96,8 куб.м.“ единствено след писмено потвърждение от страна на РИОСВ – София за изпълнение на Условие 3.6 и достигане на НДЕ/НДНТ-СЕН н Таблица 9.2.2 – продължение към Условие 9.2.2“. Доводите на жалбоподателя във връзка с промените в това условие от комплексното разрешително са свързани с на първо място с общия обем на ваните, като се твърди, че той възлиза на 120 куб.м., като това именно е реалния обем на ваните, а обем в размер на 96,8 куб.м, така както е възприето от страна на административния орган представлява общия обем на ваните за обработка. На второ място се твърди, че никъде в това условие не били посочени двете вани за изплакване. Твърди, че органът своевременно е бил уведомяван за тези обстоятелства. Съдът намира тези доводи на жалбоподателя за неправилно посочен брой и обем на ваните за основателни. От представеното чрез административната преписка Писмо с вх. № КР-2011 от 03.04.2025 година е видно, че операторът своевременно се е възползвал от правото си да даде становище, като изрично в същото е посочено, че теоретичния обем на всяка една от ваните е 20 куб.метра, а общият брой на ваните е както следва: 1 брой вана за обезмасляване с 20 куб.метра; 3 броя вани за байцване от по 20 куб.метра и 1 брой вана за разтваряне на цинково покритие отново от 20 куб.метра и 1 брой вана за флюсоване от 20 куб.метра. В същото становище операторът изрично е посочил, че разполага и с две вани за изплакване на детайлите. На практика с това становище операторът е заявил, че разполага не с 6 вани, както и посочил органа в комплексното разрешително, а с 8 вани, всяка с обем от 20 куб.м. В същото време от приетата по делото съдебно – техническа експертиза се установява, че фактически съществуват седем броя вани с общ фактически обем от 164,21 куб.м. и работен обем от 145,2 куб.м. Вещото лице е посочило конкретно и фактическия и работен обем на всяка една от ваните, както следва: вана за обезмасляване с фактически обем от 24 885 куб.м и работен обем от 21 560 куб.м.; вана за байцване с фактически обем от 24 548 куб.м. и работен обем от 21 056 куб.м; втора вана за байцване с фактически обем от 24 906 куб.м и работен обем от 22 799 куб.м; трета вана за байцване с фактически обем от 24 944 куб.м и реален обем от 23 220 куб.м; четвърта вана за байцване с фактически обем от 24 982 куб.м. и работен обем от 22 139 куб.м; вана за разцинковане с фактически обем от 15 623 куб.м. и работен обем от 13 153 куб.м; вана за флюсоване с фактически обем от 24 318 куб.м и работен обем от 21 290 куб.м. По този начин, видно от приетото по делото заключение следва да се приеме, че на практика са налице седем вани с общ реален обем от 165,21 [жк],2 кв.м. Също така безспорно от заключението по назначената експертиза се установява, че реално съществуват и твърдените от страна на оператора, настоящ жалбоподател две вани за изплакване на детайлите, които са неразделна част от технологичния процес. В издаденият и обжалваният в настоящото съдебно производство индивидуален административен акт не става ясно, въз основа на какво органът прави своите заключения в горепосочения смисъл. В тази връзка следва да се посочи, че последният своевременно е бил уведомяван от страна на оператора за тези разминавания, като в нито един момент не е предприел действия с цел да изясни реалното (фактическо) положение, въпреки че съобразно разпоредбата на чл. 18а, ал. 9 от Наредбата му дава възможност да осъществи проверки на място. Следователно този въпрос е останал неизяснен, но въпреки това органът е издал административен акт. На второ място жалбоподателят възразява и по отношение на Условие № 9 „Емисии в атмосферата“ и по – конкретно по отношение на Условие 9.2.2 „Инсталация за горещо поцинковане“. В тази връзка жалбоподателят е посочил в доводите си, че в комплексното разрешително са включени две изпусквателни устройства К1 и К2, а така също и към водогреен котел е посочено и изпусквателно устройство К3. Жалбоподателят също така твърди, че тези изпусквателни устройства са част от инсталации и оборудване, което е изключено от обхвата на комплексното разрешително. В тази връзка съдът отчете фактът, че отново в хода на производството по актуализиране на комплексното разрешително със Становище с вх. № КР-2011 от 03.04.2025 година жалбоподателят е уведомил административния орган, че тези изпусквателни устройства на са част от обхвата на комплексното разрешително. Също с комуникация осъществена по електронен път, разпечатка от която е представена и по настоящото дело /лист 60/ жалбоподателят отново е направил такова уточнение, а така също и с възражението си срещу вече изготвения проект на комплексно разрешително. Нещо повече, видно от изготвения Протокол от 25.04.2025 година от заседанието на специализирания състав на Експертния екологичен съвет се констатира, че взето решение, това условие да бъде променено след допълнително обсъждане в ИАОС. В тази връзка следва да се подчертае, че по отношение и на тези изводи на административния орган не става ясно въз основа на какво органът е направил тези свои заключения. От назначената в хода на настоящото съдебно производство експертиза се установява, че всъщност тези три изпусквателни устройства представляват съоръжения, които не са част от самата инсталация за повърхностна обработка на метали, но практически, в смисъл на технологично, те са свързани с нея. Нещо повече, следва да се отбележи и че изрично вещото лице е посочило, че изпусквателно устройство К3 всъщност представлява водогреен котел, а това съобразно предвиденото в Условие № 2 от КР изрично е изключено от неговия обхват. Ето защо следва да се приеме, че и тук органът не е предприел позитивни действия с цел установяване на истинското предназначение на тези изпусквателни устройства и начина по който те са свързани с инсталацията, за която се издава обжалваното комплексно разрешително. От представените чрез административната преписка доказателства не става ясно какви са мотивите, за да бъде направен този извод, а така също и не са взети предвид няколкократно направените възражения от страна на оператора. На трето място оспорва и предвиденото в Условие № 10 „Емисии на отпадъчни води“ и по – конкретно от Условие 10.1.3.1 „Собствен мониторинг на производствени отпадъчни води, т.3 „Източници на отпадни води“. Така посоченото условие предвижда като източници на отпадни води – производствени отпадъчни води от ваните за плакнене на байцваните детайли, производствени отпадъчни води от ваната за промиване на обезмаслени детайли. Така формулирано условието отново е нелогично издържано. На първо място, както правилно жалбоподателят посочва ваните за плакнене не са включени в обхвата на комплексното разрешително, съответно не става ясно защо тогава органът решава да включи в обхвата на комплексното разрешително нещо свързано с тях след като самите те не са част от обхвата му. Това категорично е доказано и от заключението по назначената съдебно – техническа експертиза. Отделно от това експертизата също така установи, че всъщност отпадни води не се формират. Нещо повече следва да се посочи, че и по този въпрос от страна на жалбоподателя няколкократно в хода на административното производство са правени възражения като отново в Становище с вх. № КР-2011 от 03.04.2025 година, в т. 9 са били направени възражения в тази посока, но отново органът е действал пасивно, като ги е игнорирал. На последно място по отношение на Условие 10.2.2.7, че „Притежателят на настоящото разрешително да изчислява замърсителите и техните годишни количества, които се докладват в рамките на Европейски регистър за изпускането и преноса на замърсители (ЕРИПЗ)“ и по отношение на Условие 11.8.1 предвиждащо, че „Притежателят на настоящото разрешително да извърши анализи на образуваните при производствената дейност отпадъци с цел класификация на отпадъците по чл.3 от ЗУО“ отново са налице доказателства за грубо нарушение на разпоредбата на чл. 35 от АПК от страна на административния орган, доколкото отново в хода на административното производство е проявено игнориране на представените от страна на оператора становища, в които същият изрично е заявил възражението си по отношение на тяхното формулиране – т. 9 и т. 10 от Становище с вх. № КР-2011 от 03.04.2025 година. С оглед на така изложеното и както вече съдът имаше повод да посочи следва да се приеме, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 35 от АПК. В тази връзка следва да бъде посочено, че съобразно чл. 35 от АПК административният орган има задължение преди издаването на административния акт да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, като обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Следва да бъде прието, че административният акт е издаден при неизясняване на релевантни факти и обстоятелства, доколкото по безспорен начин бе установено, че констатациите, респективно правните изводи, които са направени от страна на административният орган не отговарят на реално съществуващото положение, а съгласно трайната съдебна практика, процесуалното нарушение е съществено, ако би могло да обоснове други фактически и правни изводи при издаването на акта. В случая е налице именно тази хипотеза, доколкото административният орган е игнорирал в цялост направените от страна на оператора, настоящ жалбоподател възражения, като и представените от негова страна доказателства. Освен това, съдът напълно подкрепя направения от страна на жалбоподателя довод, че административният орган е разполагал и със способите предвидени в чл. 124, ал. 7 от ЗООС за изясняване на тези факти, но липсват доказателства той да е реализирал някой от тях. Всичко това от своя страна води и до несъответствие с материалния закон. Предвид горното съдът констатира, че са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира административният акт в оспорената му част за издаден в нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Комплексното разрешително следва да се отмени в частта по приетото с него Условие № 2, Условие 9.2.2, Условие 10.1.3.1, т.3, Условие 10.2.2.7, Условие 11.8.1 и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне при спазване на условията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение. Относно разноските: С оглед изхода на делото и предвид своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане само на направени по делото разноски, без адвокатско възнаграждение, ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати сума в общ размер на 1 540,56 /хиляда петстотин и четиридесет евро и петдесет и шест цента/, в това число заплатена държавна такса в размер на 22,56 /двадесет и две евро и петдесет и шест цента/ и заплатен депозит за вещо лице в размер на 1007 /хиляда и седем евро/, съобразно платежно нареждане от 06.07.2026 година и 1000 /хиляда лева/, равняващи се на 511,29 евро /петстотин и единадесет евро и двадесет и девет цента/, съобразно платежно нареждане от 05.12.2025 година /лист 403/. С оглед изхода на делото следва да бъде оставено без уважение направеното от страна на процесуални представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ, във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник