Решение № 1527 от 10.2.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2314/2025 г.

С протест на Окръжна прокуратура – Пловдив, подаден и подписан от прокурор Вл. В. и основан на чл.16 ал.1 АПК вр. с чл. 94 ал.2 вр. чл.93 т.3 от Закона за противодействие на корупцията /ЗПК/ е поискана отмяна на Решение № РС-99-25-087/01.09.2025г. на Комисията за противодействие на корупцията, с което не е установен конфликт на интереси по отношение А. А. Ш. в качеството й на директор на ••• [населено място] и лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл.6 ал.1 т.50 ЗПК, поради липса на упражнени правомощия по служба в периода от 28.11.2024г. до 15.04.2025г. по отношение на свързаното с нея лице – Г. Л. 65 ООД и не е установена несъвместимост по отношение А. А. Ш. в качеството й на директор на ••• [населено място] и лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл.6 ал.1 т.50 ЗПК, във вр. с участието й като управител в Г. Л. 65 ООД.

• В протеста се поддържа неправилно прилагане на материалния закон по следните съображения : В периода на изпълнение на длъжността Директор на ••• [населено място] /ОП БКС/ - 29.11.2024г. – 14.07.2025г., Ат. Ш.е изпълнявала и длъжността „управител“ на Г. Л. 65 ООД, като е съдружник с 50% дял. Лицето подало заявление за освобождаване като управител на 10.12.2024г. и е освободена на 12.03.2025г. Г. Л. 65 ООД е с предмет на дейност – озеленяване, поддръжка, проектиране и изпълнение на градински центрове, като една от основните дейности на ОП БКС е озеленяването на паркови пространства в [община]. Фактическите установявания на Комисията за противодействие на корупцията /КПК/ относно периодите, в които лицето е управител на търговско дружество и директор на общинско предприятие – обратно на приетото с решението, осъществяват състава на чл.70 ЗПК, защото лицето, заемащо публична длъжност като директор на общинско предприятие, има частен интерес в качеството му на управител на търговско дружество, който може да повлияе върху безпристрастно и обективно изпълнение на правомощията или задълженията му по служба за периода от 29.11.2024г. до 12.03.2025г. Посочено е още, че в качеството на директор на ОП - задължено по см. на чл.6 ал.1 т.50 ЗПК, Ат. Ш.е подписала а 16.12.2024г. декларация по чл.49 ал.1 т.1 вр. с § 2 ал.1 ДР ЗКП, в която декларира, че не заема длъжност и не извършва друга дейност, която да е несъвместима с положението на лице, заемащо публична длъжност.

Протестираното решение се счита за издадено при непълно изясняване на фактическата обстановка, тъй като КПК при изследване на случая не е установила обстоятелството, че съпругът на Ат. Ш.– И. И. Ш., е бил съсобственик на недвижими имоти с П. Г. Н. – настоящ кмет на [община] /пл. №№ 075133 – 16,703 дка в [община], м. У. Б.; 0455 – 5,581 дка, [община], м. •••; 0510020 – 6,900 дка, [община], м. •••/. Поддържа се, че съсобствеността между лицата означава свързаност между тях. Наличието на съсобственост „говори за предубеденост на лицето, заемащо публична длъжност по смисъла а чл.6 ал.1 т.50 от ЗКП.“. Поради неизследване на посоченото обстоятелство е налице произнасяне при неизяснена в цялост фактическа обстановка и е нарушена нормата на чл.35 АПК в административното производство. Твърди се наличие на отменителни основания – чл.146 т.2 и т.3 АПК и необоснованост на административния акт, който не е мотивиран в хипотеза на недостатъчна степен.

В ход по същество прокурор М. П. при Окръжна прокуратура – Пловдив /ОП – Пловдив/ поддържа протеста по изложените в него съображения.

• Ответникът Комисията за противодействие на корупцията /КПК/ счита протеста за неоснователен, а решението за правилно и законосъобразно – издадено при спазване на материалния закон и процесуалните правила, от компетентен орган /след влизане в сила на ЗПК на 06.10.2023г./ и в съответствие с чл.92 ЗПК вр. с § 7 ал.1 ПЗР ЗПК /становище при представяне на преписката/. Процесуалният представител на КПК – главен юрисконсулт Т. П. оспорва протеста и в ход по същество моли да бъде отхвърлен с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В писмени съображения по същество гл. юрисконсулт П. поддържа законосъобразност на протестираното решение, издадено при изяснена фактическа обстановка след пълно изследване на доказателствения материал по случая. Заявено е, че правните изводи на комисията са основани на преценка на всички факти и обстоятелства, според които липсват упражнени правомощия по служба, поради което липсва конфликт на интереси. Твърди се, че определящо за установяването или липсата на конфликт на интереси е наличието на упражнено правомощие по служба в частен интерес – личен или на свързано лице по см. на §1 т.9 ДР ЗПК. В подкрепа на установеното от Комисията обстоятелство за липса на упражнени правомощия по служба от страна на Ш.в качеството й на директор на ОП БКС [населено място] по отношение на свързаното с нея лице – Г. Л. 65 ООД е и допълнително представена в съдебното производство справка от Регистъра на обществени поръчки. Поддържа се фактическата установеност от административния орган и по отношение липса на свързани лица по см. на § 1 т.9 б.“а“ ДР ЗПК с позоваване на съдебната практика, според която свързаността следва да е пряка между лицата без опосредняване с линии на свързване с други лица и не е допустимо разширително тълкуване /Решение № 4274 от 21.04.2023г. по адм.д.№ 8776/2022г., ВАС/. Посочено е, че липсата на свързаност между Ш.и Н. – кмет на общината е подробно обсъдена в решението и не е налице хипотезата на §1 т.9 б.“б“ ДР ЗПК. Съсобствеността между съпруга на Ш.и кмета, ведно с още съсобственици на недвижими имоти е прекратена през 2015г. с продажба на имотите на трето лице – повече от девет години преди Ш.да заеме длъжността директор на ОП БКС [населено място] – на 28.11.2024г. Считат се за правилни изводите на комисията по отношение подадено в едномесечен срок /на 10.12.2024г./ заявление от Ш.с нотариална заверка, до другия управител на Г. Л. 65 ООД за прекратяване участието й като управител на същото – чл.50 ал.1 ЗПК. В тази вр. е изтъкнато, че в 1 – месечния срок Ш.е предприела необходимите действия за прекратяване участието си в управлението на дружеството и чл.50 ал.3 ЗПК не изисква необходимите действия да са породили правните си последици. С позоваване на съдебна практика е посочено, че евентуалните негативни последици от неизпълнение на задължението би следвало да настъпят само при неосъществяването на факти и действия, които са под контрола и властта на задължения субект, а не са в зависимост от външни фактори. Поискано е отхвърляне на протеста като изцяло неоснователен.

• Заинтересованата страна А. А. Ш. се представлява от адв. П. К. и оспорва протеста. В писмен отговор /л.158 и сл./ протестът се счита за недопустим, тъй като в същия не е посочен важен държавен или обществен интерес, който налага отмяна на протестираното решение на КПК. С аргумент от чл.2 ЗПК е посочено, че в протеста на ОП – Пловдив не се твърди наличие на констатирани действия на Ат. Ш., сочещи на корупция, като видно от текста на чл.2 т.2 ЗПК – изпълнението на целите на закона се преценява не абстрактно, а към момента, когато лицата, заемащи публични длъжности, изпълняват правомощията или задълженията си. Заявено е, че няма спор относно факта – като е заемала длъжността директор на ОП БКС, [населено място], Ат. Ш.е била лице, заемащо публична длъжност по см. на чл.6 т.50 ЗПК – в действаща редакция към периода 29.11.2024г. до 14.07.2025г. Посочено е, че лицето е назначено на тази длъжност на 28.11.2024г. /приложени към отговора – трудов договор № 133/28.11.2024г. и Заповед № 25 от 11.07.2025г. на Кмета на [община]/. Поддържа се, че с прекратяване на трудовото правоотношение с Ат. Ш.със заповедта от 11.07.2025г. е постигната изцяло целта по чл.2 т.2 ЗПК, което означава липса на държавен или обществен интерес. В тази вр. е посочено, че при отмяна на решението и връщане на преписката на КПК, дори комисията да установи конфликт на интереси и несъвместимост, целта на това установяване е правоотношението с лицето, заемащо публична длъжност, да бъде прекратено. Това е направено преди издаване на протестираното решение от 01.09.2025г.

При възприемане допустимост на протеста са изложени съображения за неговата неоснователност и липса на поддържаните отменителни основания : Назначаването на Ат. Ш.на длъжност директор на ОП БКС [населено място] е по Решение на ОбС-[община], а приемането му е основано на уволнение на заемащ длъжността със Заповед № 33/25.11.2024г. на Кмета на [община] /представена с отговора/. Ат. Ш.е заела длъжността на 29.11.2024г. и на 10.12.2024г. е подала заявление с нотариална заверка на подписа до Г. Л. 65 ООД с искане за освобождаването й като управител на същото. На 11.12.2024г. е свикано общо събрание на съдружниците /ОСС/, в съответствие с чл.139 ал.1 ТЗ и Раздел IV, т.4 от Дружествения договор на Г. Л. ООД. На 11.12.2024г. ОСС на дружеството е приело решение за освобождаване на Ат. Ш.като управител на дружеството. Протоколът на ОСС на дружеството не е бил нотариално заверен – чл.137 ал.4 ТЗ, поради което освобождаването на Ат. Ш.в качеството й на управител, не е било заявено за вписване в ТРРЮЛНЦ. Не е било възможно и последващо нотариално заверяване на подписите и съдържанието на протокола, тъй като съдружникът И. И. Ш. живее и работи в [държава] •••и •••[държава], в уверение на което твърдение към отговора е приложен документ за Имиграционен статут на И. Ш.в превод от английски на български език от заклет преводач. По тази причина на 09.01.2025г. Ат. Ш.сама е заявила искане за заличаването й като управител на Г. Л. 65 ООД – чл.141 ал.5 ТЗ. След отказ на поисканото заличаване са последвали искания от 16.01.2025г., 28.01.2025г. и 06.03.2025г., като отказите са основани на допусната техническа грешка от подателя и срока по чл.141 ал.3 ТЗ. Вписването на Ат. Ш.в ТРРЮЛНЦ като управител на дружеството е заличено на 12.03.2025г. Предвид това се счита, че Ат. Ш.е направила всичко зависещо от нея, след встъпването й в длъжност като директор на ОП БКС [населено място], да бъде освободена и заличена в ТРРЮЛНЦ като управител на Г. Л. 65 ООД. Посочено е, че добросъвестното й поведение е оценено и намерило отражение в протестираното решение на КПК.

Заявено е, че през периода на заемане длъжността Директор на ОП БКС [населено място] /29.11.2024г. – 14.07.2025г./ от страна на Ат. Ш.– Г. Л. 65 ООД не е извършвало дейност, която да попада в предмета на дейност на общинското предприятие. Дружеството не е участвало в обществени поръчки с такъв предмет и няма сключени и изпълнявани договори за възлагане от ОП БКС С. на ••• ООД на такава дейност. Обстоятелството не се и твърди в протеста.

Твърди се да не отговаря на истината, че в качеството на съдружник в Г. Л. 65 ООД – Ат. Ш.притежава 50% от капитала на дружеството. Това е видно от дружествения договор и от приложена извадка от актуалното състояние на дружеството в ТРРЮЛНЦ.

Посочено е, че не отговаря на истината твърденето в протеста, че съпругът на Ат. Ш.бил съсобственик на недвижими имоти с кмета на [община], като всеки от тях притежавал по 50 % от собствеността. В тази вр. е приложено заверено копие от нотариален акт от 27.03.2015г., според съдържанието на който – за описаните в протеста три недвижими имота е била налице съсобственост между 14 лица, притежавали общо 41/48 ид.части от всеки от трите недвижими имоти и са продали същите на ••• ООД.

Поискано е протестът да бъде оставен без уважение.

В ход по същество адв. К. поддържа съображенията в отговора и се позовава на приетите по делото доказателства, потвърждаващи тезата на заинтересованата страна. В допълнение е посочено, че с решение на ОбС-С. от м.02.2024г. е изменен Правилника на ОП БКС [населено място] – в правомощията на кмета на общината е да сключва и прекратява трудови договори с директорите на ОП БКС, както е направено в случая. Налице е била заповед за освобождаване на предходния управител поради дисциплинарно нарушение и в краткия срок е преценена като подходяща за длъжността поради образователен ценз Ат. Ш.. Счита се, че не са налице конфликт на интереси и несъвместимост, както е прието в протестираното решение.

1. Протестът против Решение № РС-99-25-087/01.09.2025г. на КПК е подаден в 1 месечен срок по чл.94 ал.2 ЗПК, считано от 19.09.2025г., за което са представени доказателства /с разпореждане от 17.10.2025г. протестът е оставен без движение – л.21 с указания, в изпълнение на които на 21.10.2025г. са представени доказателства за подаването му в срока по чл.94 ал.2 ЗПК/.

Съгласно чл.93 т.3 ЗПК : „Решението на Комисията се съобщава на: окръжната прокуратура по седалището на органа по т. 2.“. В случая КПК е уведомила за решението си ОП – [област] с изпращането му – изх. номер от 12.09.2025г. и получаване на същата дата /л.147, 148/. С резолюция от 17.09.2025г. на прокурор при ОП – [област] /л.28/ е констатирано, че на основание чл.93 т.3 ЗПК – компетентна да се произнесе за евентуално протестиране на решението е ОП – Пловдив и материалите по образуваната преписка са изпратени на ОП – Пловдив с вх. номер в ОП – Пловдив от 19.09.2025г. Съобразено е, че [населено място] попада в съдебно-следствен район на ОП- Пловдив, поради което тази окръжна прокуратура е била компетентна по см. на чл.93 т.3 ЗПК. Затова 1 месечният срок тече, считано от 19.09.2025г. Протестът е с вх. номер от 16.10.2025г. в АС – Пловдив и подаден на 15.10.2025г. – дата на пощенско клеймо върху плик.

Прокурорът от съответната прокуратура упражнява предоставените му от закона права съобразно правилата, установени за страните, като за подаването на протест не е необходимо наличието на пряк и непосредствен интерес, тъй като прокуратурата осъществява дейността си в защита на обществения интерес и за спазване на законността. Протестирането е в обществен интерес, който се състои в защита на законността. Осъщественото правомощие е изрично предвидено в специалния закон – ЗПК /при съобразяване и с чл.84 т.1 ГПК; чл.16 ал.1 т.1 АПК; Т.Р. № 4 от 16.07.2009г. по т.д. № 2/2009т., ВАС – държавната такса не е таксата по чл.181 ал.1 и чл.188 АПК/.

Възражението за допустимост на протеста не е основателно по съображенията за отсъствие на защитаван държавен или обществен интерес и наличието на прекратено правоотношение с лицето, заемащо публична длъжност преди издаване на протестираното решение. Установяването на конфликт на интереси с влязъл в сила акт е основание за освобождаване от длъжност, поради което е налице разлика в основанието, по което е прекратено правоотношението. Освен това, възнаграждението, получено от правоотношението или деянието, породило конфликт на интереси, за периода през който конфликтът на интереси е бил укрит, се отнема в полза на държавата или общината. В допълнение и с арг. от чл.98, чл.99 ЗПК /последици при установяване на конфликт на интереси /, се съобрази, че при установяване наличието на конфликт на интереси, се налага глоба по чл. 113, определя се нейният размер и се постановява отнемане по чл. 99, ако има основания за това, като за налаганата административнонаказателна отговорност с решението по ал. 2 не се съставя акт за установяване на административно нарушение и не се издава наказателно постановление – чл.92 ал.2 т.3 вр. с ал.4 ЗПК. Следователно, фактът на прекратяване на служебното правоотношение с лицето преди издаване на решението на КПК, не е предпоставка за недопустимост на протеста, тъй като от една страна - основанието за прекратяване е различно, а от друга – производството по ЗПК касае периода, през който при упражняване на конкретната длъжност би могло да се установи конфликт на интереси. Ведно с посоченото - при прекратяване на правоотношението в изпълнение на неблагоприятно решение на КПК с влязло в сила разпореждане за предварителното му изпълнение, е дължимо съобразяване с правилото - изпълнен административен акт не отрича правото на оспорването му, тъй като при отмяна на акта възникват последиците на чл.203 и сл. АПК. Правото на иск за обезщетение за вреди е налице и при отмяна на предварително изпълнение на административен акт, което е предвидено по силата на закона.

2. Фактическата установеност в протестираното решение съответства на събраните в административното производство доказателства.

В обстоятелствената част на решението е посочено, че по сигнал от 04.02.2025г. /л.66/ с Решение от 17.02.2025г. /л.65/ е образувано производство за конфликт на интереси по реда на чл.89 ал.1 пр.1-во и чл.13 ал.1 т.8 ЗПК – комисията проверява сигнали във връзка с декларациите за несъвместимост на лицата, заемащи публични длъжности, и при установена несъвместимост сезира органа по избора или назначаването за предприемане на съответните действия. С решение № КИ-134 от 05.05.2025г. е приобщен сигнала от 24.04.2025г. /л.88/ към проверката по сигнала от 04.02.2025г., а с друго решение от същата дата е продължен срока за приключване на производството /л.87/. Проверено е било твърдение, че след изтичане на срока за подаване на декларация по ЗПК, Ат. Ш.все още е вписана като управител и съдружник с 50% дял в Г. Л. 65 ООД /приложено към сигнала актуално състояние от ТРРЮЛНЦ от 03.02.2025г., л.68/. Това дружество е с предмет на дейност : озеленяване, поддържане, проектиране и изпълнение на градски центрове. Една от основните дейности на Общинско предприятие Благоустройване и комунално стопанство /ОП БКС/ при [община], на което Ш.е директор, освен сметосъбиране и сметоизвозване, е и озеленяване на парковите пространства в [община]. Сигналоподателят считал, че наличието на описаните данни създава основателни съмнения за възможност за разпореждане с общинско имущество, разходване на бюджетни средства, осъществяване на контрол по тези дейности в интерес на юридически лица, търговски дружества или кооперации, в които Ш.или свързани с нея лица са членове на орган на управление или контрол, управители или съдружници, които притежават дялове или акции една година преди избирането или назначаването им, или докато заема длъжността. В решението е вписано, че сигналите са подадени от лица с посочени три имена, адрес за кореспонденция, телефон и са подписани.

В хода на проверката са изискани /искания от 19.03.2025г., л.71 и от 14.08.2025г., л.119/ и приети доказателства от заместник-кмета и от кмета на [община] /л.73 и сл./, както и от ОбС-[община], от АДФИ /л.89 и сл./, от общинската администрация, вкл. от ОП БКС [населено място]. Направени са служебни справки на електронната интернет страница на [община], в ТРРЮЛНЦ, НБД Население, Регистър на заетостта на електронната платформа на Министерството на електронното управление.

Данни от преписката : Между [община], представлявана от Кмета – П. Г. Н. и Ат. Ш.е сключен трудов договор № 133 от 28.11.2024г., на основание чл.67 ал.1 т.1 вр. с чл.70 КТ, с който й е възложено изпълнение на длъжността Директор на Общинско предприятие БКС, за неопределено време със срок за изпитване до 30.05.2025г. в полза на работодателя, считано от 29.11.2024г. /л.74/. Сключено е допълнително споразумение към договора на 10.02.2025г. за увеличение на основното месечно възнаграждение на Ш./л.99/. В качеството на директор на ОП БКС [населено място] и задължено лице по см. на чл.6 ал.1 т.50 ЗПК, на 16.12.2024г. Ат. Ш.подписала декларация по чл.49 ал.1 т.1 вр. с § 2 ал.1 ДР ЗПК /л.75, л.100/. В същата декларирала, че не заема друга длъжност и не извършва друга дейност, която съгласно Конституцията или закон е несъвместима с положението й на лице, заемащо публична длъжност, както и не извършва дейност, която съгласно Конституцията или закон е несъвместима с положението й на лице, посочено в § 2 ал.1 т.1 ДР ЗПК /декларацията е отразена в публичен регистър на декларациите по чл.49 ал.1 т.1 и т.3 ЗПК 2024г., л.76 гръб/.

Според информация от заместник-кмета и кмета на [община], общината не разполага с данни за сключени договори, подписани актове или предоставени бюджетни средства от Ат. Ш.в качеството й на директор на ОП БКС с и по отношение Г. Л. 65 ООД. Такава информация не е открита от периода на назначаване на Ш.до 15.04.2025г. и не са налице договорни или финансови отношения между ОП БКС и търговското дружество. В тази насока и данни от справка в счетоводните регистри на общината и ОП БКС – няма извършени плащания от ОП БКС към Г. Л. 65 ООД за последните три години /л.101, 102/. Кметът на общината е удостоверил липса на връзки по родство и сватовство между него и Ат. Ш.. Удостовереното е потвърдено посредством служебна справка в НБД Население. В Правилника за устройство и дейността на ОП БКС към [община] /л.79 и сл./ е посочено, че предприятието не е юридическо лице и осъществява дейността си от името на община С. в рамките на предоставените му правомощия и изпълнява местни дейности и услуги, финансирани от общинския бюджет, вкл. е второстепенен разпоредител с бюджет. Съгласно чл.10 от правилника, приет с Решение № 24 от 29.01.2024г. на ОбС-[община] /л.77, л.82/ - Директорът на предприятието се назначава и освобождава от Кмета на [община], на трудов договор, сключен по реда на КТ. Със справка в ТРРЮЛНЦ е установена липса на съдружия и съвместно участие в органи на управление и контрол на търговско дружество на Ш.и кметът Н.. С проверка на информация и публикувани данни в ТРРЮЛНЦ по отношение Г. Л. 65 ООД е установено, че Ат. Ш.е подписала на 10.12.2024г. заявление до М. Ш. – един от управителите и нейн син, че желае да се освободи от заеманата позиция на управител в дружеството /л.134/. Заявлението е нотариално заверено и получено от управителя М. Ш. с положен подпис и дата – 11.12.2024г. Вписването на обстоятелството за освобождаването на Ш.като управител в дружеството в ТР е от дата 12.03.2025г. – л.106. След 12.03.2025г. вписани управители са И. И. Ш. и М. И. Ш. /синове на Ш./ - л.104 гръб. От 17.09.2025г. и към момент на извършване на справката – 11.08.2025г., вписани съдружници в същото дружество са Ат. Ш.и синовете й. Посредством справка в Регистъра на лицата заемащи публични длъжности на КПК е установено, че Ат. Ш.в качеството на директор на ОП БКС [населено място], е подала до КПК Декларация с вх. номер от 16.07.2025г., с която декларира освобождаването й от посочената длъжност на основание акт за освобождаване № 25/11.07.2025г. /л.123/. Със заповед № 25/11.07.2025г., на основание чл.325 ал.1 т.1 КТ е прекратено трудовото правоотношение с Ат. Ш.за длъжност директор на ОП БКС [населено място] /л.164/.

• При описаните данни правилно комисията приема, че сигналът е подаден от идентифицирано лице по см. на чл.63 ЗПК вр. с чл.15 ал.2 от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. С позоваване на чл.70 ЗПК /кумулативни предпоставки за осъществен конфликт на интереси/, чл.71 и чл.72 с.з. /дефиниции за частен интерес и облага/ и въз основа на събраните доказателства е прието, че Ат. Ш.е лице, заемащо публична длъжност по см. на чл.6 ал.1 т.50 ЗПК – в качеството й на директор на ОП БКС [населено място] във вр. с чл.52 ЗОС и съдържанието на Правилника за организацията и дейността на ОП БКС [населено място], изменен и допълнен с Решение № 24 от 29.01.2024г. на ОбС-[община], при отчитане на сключения трудов договор с Ат. Ш.по реда на КТ. КПК с основание съобразява, че определящо за установяване или липса на конфликт на интереси е наличието на упражнено правомощия по служба в частен интерес – личен или на свързано лице по см. на §1 т.9 ДР ЗПК, предопределен от възможността за реализиране на материална или нематериална облага, както и възможността този интерес да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията по служба на лицето, заемащо публична длъжност. Констатациите от справка в НБД Население са отрекли свързаност между Ат.Ш.и Кметът на [община] – П. Н. в хипотезата на §1 т.9 б. “а“ ДР ЗПК. Правилна е преценката на комисията за отсъствие на свързаност между двете лица и в хипотезата на § 1 т.9 б.“б“ ДР ЗПК, предвид липса на установени икономически зависимости – няма съдружия и съвместно участие на управление и контрол на търговско дружество между двете лица. Икономическата зависимост се основава на съществуващо стопанско-финансово обвързване между две лица, при което у двете или само у едното възниква субективно убеждение или се провокира мотив за поведение – в случая служебно правоотношение, по конкретен и ползващ другото лице начин. Без съмнение участието на Ш.като съдружник в Г. Л. 65 ООД и това на свързаните с нея лица по см. на §1 т.9 б.“а“ ДР ЗПК – нейни синове, като управители на същото дружество, обуславя наличие на свързаност в обхвата на § 1 т.9 б.“б“ ДР ЗПК, но между Ш.и посоченото дружество. Правилно е посочено, че наличието на свързани лица само по себе си не е основание за наличие на конфликт на интереси. В конкретиката на установените факти комисията обективно е приела, че в качеството на директор на ОП БКС [населено място] – Ш.не е упражнила свои правомощия по служба по отношение на свързаното с нея лице – дружеството Г. Л. 65 ООД в периода на заемане на длъжността – 29.11.2024г. до 15.04.2025г. Датата 15.04.2025г. е дата на изх.номер на писмен отговор на [община]. В тази вр. е установено, че в конкретния период /а и преди него/ - не е имало сключени договори между Г. Л. 65 ООД и ОП БКС [населено място], нито подписани взаимно актове, както и предоставени бюджетни средства – плащания от ОП към търговското дружество за последните три години. При тези данни е последвал верен извод за липса на упражнени правомощия по служба от лицето, заемащо публична длъжност, което обстоятелство изключва наличието на нарушение на разпоредбите на Г. О., Раздел II ЗПК и респект. – изключва и възможност за възникване на конфликт на интереси. Законосъобразно административният орган приема, че липсата на която и да е от трите кумулативни предпоставки от нормата на чл.70 ЗПК – в случая липса на упражнени правомощия, обосновава извод за липса на конфликт на интереси /“Конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба.“/.

• По отношение проверката относно чл.13 ал.1 т.8 ЗПК : С позоваване на дефиницията за несъвместимост по см. на §1 т.4 ДР ЗПК /“заемането на друга длъжност или извършването на дейност, която съгласно Конституцията или закон е несъвместима с положението на лицето като заемащо публична длъжност.“/ е посочено, че целта на института на несъвместимостта е превантивна и предвид отсъствие в ЗПК на самостоятелни основания за несъвместимост, административният орган е обсъдил относимите норми от КТ и в частност чл.107а ал.1. В тази вр. е съобразено, че в забраните от обхвата на чл.107а ал.1 КТ попада участието на Ш.в орган на управление или контрол на търговско дружество и по-конкретно – управител /чл.107а ал.1 т.2 КТ/. Според събраните доказателства обективно е прието, че като директор на ОП БКС – [населено място], Ш.е заемала длъжността от 29.11.2024г. и е изпълнила задължението си по чл.49 ал.1 т.1 вр. с ал.2 ЗПК, тъй като е подала на 16.12.2024г. пред органа по назначаването й декларацията по чл.49 ал.1 т.1 ЗПК. В същата е посочен § 2 ал.1 т.1 ДР ЗПК, поради което правилно в решението е отразено, че с влизане в сила на ЗПК – 06.10.2023г., в качеството на директор на ОП БКС, Ш.е лице, заемащо публична длъжност по чл.6 ал.1 т.50 ЗПК, а не по § 2 ал.1 т.1 ДР ЗПК, която разпоредба е вписана в декларацията – образец. Преценено е, че с подписване на нотариално завереното заявление от 10.12.2024г. до един от управителите на Г. Л. 65 ООД, в което е заявила, че желае да се освободи от заеманата позиция на управител на същото дружество, Ш.е предприела своевременни действия в 1-месечния срок от заемане на длъжността на 29.11.2024г. за прекратяване на участието й като управител на дружеството. Вписването на обстоятелството за освобождаване на Ш.като управител на дружеството в ТР е отразено на 12.03.2025г. Съобразено е, че и към момента на произнасяне, не е налице забрана по см. на чл.107а ал.1 КТ по отношение на Ш., тъй като тя е ограничено отговорен съдружник, което обстоятелство не противоречи на чл.107а ал.1 КТ и не води до възникване на несъвместимост за лицето, заемащо публична длъжност по чл.6 ал.1 т.50 ЗПК.

3. При насрочване на делото към страните са отправени указания по доказателствената тежест и се съобрази нормата на чл.171 ал.4 АПК : „Страните са длъжни да съдействат за установяване на истината.“.

Протестиращият орган представи справка за роднински връзки на Ат. Ш./л.15/, видно от данните в която нейн съпруг е И. И. Ш.. В справка от АВп. /л.16 и сл./ е отразено в партидата на И.Ш.наличие на прехвърляне / покупко-продажба на недвижим имот на купувач Г. А. ООД, като продавач не е само И. Шимбов, а още 12 физически лица, сред които П. Г. Н. – кмет на [община]. Дата на продажбата е 30.03.2015г. и са продадени отразените в протеста три поземлени имота, 41/48 ид.части.

Заинтересованата страна с пълномощник адв. К. представи писмени доказателства, част от които се съдържат в административната преписка /л.163 и сл./. С останалите се потвърждават твърденията в отговора по протеста : Предходният директор на ОП БКС [населено място] е уволнен дисциплинарно със заповед № 33/25.11.2024г. /л.165/. Според дружествения договор на Г. Л. 65 ООД – Ат. Ш.е съдружник в дружество с ограничена отговорност, което се представлява и управлява от тримата съдружници – заедно и поотделно. С Решение от заседание на дружеството от 11.12.2024г. е разгледана молбата на Ат. Ш.за освобождаването й от управител и представляващ Г. Л. 65 ООД и същата е освободена. На 10.01.2025г. Ш.е подала заявление за заличаването й като управител на дружеството в хипотезата на чл.141 ал.5 ТЗ, но е постановен отказ поради неизтекъл срок по чл.141 ал.5 пр.2-ро ТЗ. След това е констатирана техническа грешка в заявлението на Ш.от 10.12.2024г., изразяваща се в непълно наименование на фирмата, но при идентичен ЕИК на Г. Л. 65 ООД. Последвало е друго заявление за освобождаване от 26.01.2025г. /л.176/ и е налице вписване от 12.03.2025г. И. И. Ш. е със статут на уседналост – разрешение за пребиваване за неопределено време в Обединеното кралство /л.181/. Относно информацията за прехвърляне на 30.03.2015г. – АВп., се установи, че на тази дата е вписан нот.акт за покупко - продажба на ид.части от недвижими имоти /л.179 и сл./ - физическите лица продавачи, сред които съпругът на Ш.и кметът на [община], са продали 41/48 ид.части н Г. А. ООД от три имота с №№ 075133, 040055, 051020.

По допуснато доказателствено искане на адв. К. е приет отговор от зам.кмет на [община] /л.205/, според съдържанието на който : От извършена проверка в електронната платформа ЦАИС ЕОП за община С. е установено, че обществени поръчки през периода от 28.11.2024г. до 15.07.2025г., свързани с предмета на дейност на ОП БКС към [община], в които да е участвало Г. Л. 65 ООД - не са налични и такъв контрагент не фигурира в счетоводните регистри на [община]. Приложено е извлечение от Регистъра на обществените поръчки.

4. В качеството си на директор на ОП БКС към [община], Ат. Ш.е била лице, заемало публична длъжност по чл. 6 ал. 1 т. 50 ЗПК, поради което КПК е компетентна да се произнесе относно наличието или липсата на конфликт на интереси по отношение на нея /членовете на управителните органи на икономически обособените лица и структурни единици по чл. 13, ал. 4 от Закона за публичните финанси, както и управителите и членовете на органите на управление или контрол на общински или държавни публични предприятия и ръководителите на техните териториални поделения, както и на други юридически лица, които са бюджетни организации по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси;/. Протестираният административен акт е издаден от компетентен орган – Комисията за противодействие на корупцията, в съответствие с чл. 92 ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 8 ал.1 и ал.5 ЗПК - Комисията е колективен орган, който се състои от трима членове. Комисията се председателства на ротационен принцип за по две години от всеки един от членовете, като редът на председателстване се определя чрез жребий между тях при встъпването им в длъжност.; Мандатът на членовете на Комисията е 6 години и започва да тече от датата на встъпването им в длъжност. Членовете на Комисията осъществяват дейността си до конституирането на новия състав на Комисията.

Приети по делото са извадки от Държавен вестник /2018г., 2019г., 2022г./, съдържащи решения на Народното събрание на РБ относно избор на А. Т. С. – заместник-председател, Ант. Г. – Ц., Пл. Й. и [населено място] – членове /към 2018г./, за избор на [населено място] за председател – 2019г. и за предсрочно прекратяване на правоотношението с председателя – 2022г.

Протестираното решение е прието от За председател – Ант. С. и членове Ант. Ц. и Пл. Й., без възражения или особени мнения. Съобрази се, че актът е основан изрично на § 7 ал.2 ПЗР ЗПК : „До избирането на състав на Комисията за противодействие на корупцията, заварените при влизането в сила на закона членове на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество изпълняват функциите на членове на съответните комисии, като след избора на нови членове продължават мандата си като членове на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество.“. Тоест, изпълняват функциите и на членове на КПК. Според действащата норма на чл. 7 ал. 2 ЗПК – „Комисията е независим специализиран постоянно действащ държавен орган за осъществяване на политиката по превенция, противодействие на корупцията и установяване на конфликт на интереси.“, като ясно е посочено, че е постоянно действащ орган, а членовете й осъществяват дейността си до конституирането на новия състав на Комисията /чл.8 ал.5 ЗПК/. Цитираните норми гарантират приемственост при осъществяване на дейността на Комисията и се отчита спецификата на функциите на комисията, изискващи непрекъснатост при осъществяването им и при упражняването на правомощията по тяхното реализиране. Затова изпълнението на функциите на членовете на органа се прекратява с избирането на членове на КПК от Народното събрание, независимо дали същото е в обхвата на посочения срок или извън него, по арг. от чл.8 ал.5 ЗПК. В изпълнение на задължението по чл.168 ал.2 АПК, съдът не установи основания за нищожност на протестираното решение поради липса на компетентност на органа – издател.

Административният акт е мотивиран с фактическите основания, обосновали резултата от проведеното без нарушения административно производство. Не бе доказано твърдението в протеста за неизяснена фактическа обстановка, както и за недостатъчно мотиви в решението. Изпълнено в цялост е задължението по чл.35 АПК и е налице истинна фактическа установеност, която не бе опровергана при съдебното оспорване. Същата не е и разколебана с представените по делото доказателства, тъй като продажбата на 41/48 ид.части от недвижими имоти през 2015г. с продавачи – физически лица, сред които съпругът на Ат. Ш.и кметът на [община], не обосновава извод за свързаност по см. на § 1 т.9 б.“а“ и б.“б“ ДР ЗПК. Фактът не ориентира и към извод за икономическа зависимост между кмета на общината и Ш., опосреднена чрез съсобственост на имотите. Други обстоятелства за имотни отношения не се установиха, поради което отсъстват основания за прикрити икономически зависимости в конкретния случай. Освен това се съобрази, че „Върховният административен съд в своята практика нееднократно е посочвал, че наличието на свързани лица само по себе си не представлява конфликт на интереси.“ - Решение № 12930 от 15.12.2025г. на ВАС по адм. д. № 5330/2025г., VI о.; Решение № 899/28.01.2026г. по адм.д.№ 6774/2025г., VI о. и др. Обстоятелството на свързаност между две лица само по себе си не обуславя извод за наличие на конфликт на интереси. Възприето е, че поради санкционния характер на производството, наличието на конфликт на интереси следва да бъде безспорно установено от фактическа страна.

Съобрази се, че съгласно чл. 71 ЗПК - Частен е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение., а според чл. 72 ЗПК - Облага е всеки доход в пари, парични средства или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, получаване на привилегия или почести, помощ, глас в полза на избор, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие. КПК правилно е посочила в решението, че фактическият състав на конфликта на интереси по см. на чл. 70 ЗПК /“Конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба.“/, изисква кумулативното наличие на три материалноправни предпоставки : лице, което заема публична длъжност по см. на чл. 6 ЗПК, частен интерес на това лице по см. на чл. 71 вр. с чл. 72 и възможност този частен интерес да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. В тази вр. е възприето и няма основания за отклонение от разбирането - конфликт на интереси може да има единствено, ако съответният частен интерес на лицето, заемащо публична длъжност, е във връзка с упражняването на неговите властнически правомощия – Решение № 7740/2025г. по д. № 886/2025г., ВАС. Именно такъв интерес не е установен от КПК, тъй като в съдебното производство се потвърдиха констатациите на административния орган за липса на съществуващи договорни или други финансови отношения между ОП БКС към община С. и Г. Л. 65 ООД в периода на заемане на длъжност директор на ОП БКС от страна на Ат. Ш.. Не са установени документ или документи, разкриващи извършени плащания от страна на ОП към търговското дружество. Фактите са удостоверени от конкретни длъжностни лица, издали съответните отговори или справки в кръга на задълженията си, поради което представляват официални документи. Отчита се, че „частният интерес е мотив, движеща сила, цел на изпълнението на служебното задължение“ – Решение № 899/2026г. по д. № 6774/2025г. и в случая дори да бъде прието, че частният интерес съществува като възможност, той не е мотивирал Ат. Ш.да се разпореди с бюджетни средства, тъй като не са налице договорни отношения с Г. Л. 65 ООД през периода на заеманата публична длъжност. В хода на делото установените данни от КПК са потвърдени, а не отречени или изменени. В реда на изложеното законосъобразно КПК е приела, че отсъствието на една от трите кумулативни предпоставки от обхвата на чл.70 ЗПК – в случая липса на упражнени правомощия по служба с контрагент Г. Л. 65 ООД, обосновава извод за липса на конфликт на интереси.

Съобрази се, че дори само възможността съществуващият частен интерес да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на задълженията, води до състояние, което е обществено опасно, укоримо и като такова не следва да бъде допускано /Решение № 8643 от 10.07.2024 г. на ВАС по адм. дело № 6969/2023 г., VI отд., Решение № 6447 от 28.06.2022 г. на ВАС по адм. дело № 1114/2022 г., VI отд. и др./, но в случая не са установени съмнения за това. Не е констатирано от комисията и по делото не са представени доказателства в насока - лицето, заемащо публична длъжност да е осъществявало правомощията си на база на лични интереси и роднински отношения, а не на база законоустановените критерии. Както бе посочено, конфликт на интереси може да има единствено, ако съответният частен интерес на лицето, заемащо публична длъжност, е във връзка с упражняването на неговите властнически правомощия.

Не следва да се идентифицира частично идентичния предмет на дейност на Г. Л. 65 ООД и ОП БКС при община С. за наличие на частен интерес, тъй като се установи безсъмнено, че в периода на заеманата публична длъжност не е имало нито един контакт с дружеството в качеството му на клиент на ОП или на общината. Отчита се, че достатъчно е лицето заемащо публична длъжност да има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задължението му по служба, но конкретиката на фактите не съдържа осъществено правомощие по служба в тази насока, доказателство за което е и извлечението от Регистъра на обществени поръчки и писмената информация за липса на разплащания с дружеството три години преди периода на заемане на публичната длъжност.

По отношение проверката за несъвместимост доказателствата от преписката и събрание в съдебното производство също потвърждават извода на комисията. Декларацията по чл.49 ал.1 т.1 ЗПК е подадена на 16.12.2024г. пред органа по назначаването, след като на 10.12.2024г. Ш.е представила заявление до един от управителите на Г. Л. 65 ООД за освобождаването й от заеманата позиция на управител. В едномесечен срок от назначаването й на длъжност директор на ОП БКС при община С. А..Ш.е предприела необходимите и своевременни действия за прекратяване на участието й като управител в търговското дружество. Вписването на обстоятелството за освобождаване на Ш.като управител в Г. Л. 65 ООД в ТРРЮЛНЦ действително е направено по-късно – на 12.03.2025г., но поради допусната техническа грешка от една страна и по стоящи извън волята й причини, от друга. Доказателства за миграционен статут на един от управителите на дружеството са приети по делото, като в конкретната ситуация първото решение на ОСС на дружеството е подписано от него, но за вписване на решението е следвало заявлението да е отправено до коректно изписано наименование на дружеството. Отказът на АВп. е формален, тъй като ЕИК е идентичен и се касае за едно и също търговско дружество.

Административният орган правилно е преценил данните във вр. с твърдението за несъвместимост и е отчел, че дори към дата на издаване на решението не е налице несъответствие със забраната на приложимата норма от КТ – чл.107а ал.1, тъй като Ш.е ограничено отговорен съдружник, а не управител. При анализ на конкретните факти и обстоятелства е съобразен принципа на съразмерност по см. на чл.6 АПК и правомощията на органа са упражнени разумно, добросъвестно и справедливо.

Мотивиран с изложеното, съдът