Решение от 9.7.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 9582/2020 г.

Производството по делото е започнало по искова молба, предявена от М.Г.К., ЕГН ••••••••••, А.Г.К., ЕГН ••••••••••, Г.Г.К., ЕГН ••••••••••, Е.К.П., ЕГН •••••••••• и Г.К.П., ЕГН ••••••••••, против Т.А.Х., ЕГН ••••••••••, с адрес: ••• с правно основание чл. 42 и чл. 43 ЗН , предявена пред СРС, който, с определение е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото на СГС по подсъдност. І. В исковата молба се твърди, че наследодателката на ищците - Ц.Б.С.е починала, като вдовица, на 16.08.2018 г. в гр. София. Същата, преди смъртта си е придобила имот представляващ апартамент № 85, находящ се в гр.София, ж.к. ••••••••през 1984 г. подробно описан в договор за покупко - продажба от 10.11.1984 г. от ИК на Коларовски РНС - София. На 05.06.2008 г. Ц. С.прехвърля собствеността си върху по-горе описаният имот чрез дарение на М.В.П. - нейна законна дъщеря. Последната почива на 29.05.2018 г., като оставя като единствен законен наследник своята майка и наследодателка на ищците - Ц.Б.С., която умира три месеца след дъщеря си. Според ищците М.П. е съставила саморъчно завещание в полза на ответникът по делото на 21.04.2018 г. - един месец преди да почине. Те заявяват, че това завещание е написано не от завещателя, а от друго лице, подписът положен в него не е на завещателката. На следващо място твърдят, че завещанието е обявено в гр. Русе и не е вписано в нарочния за това регистър. Твърдят още, че завещателката М.П. е страдала от множество заболявания и е била от 16 годишна възраст до смъртта си в инвалидна количка, като в последните дни от живота си била със силно изразена депресия и е правила опит да сложи край на живота си, поради което и според ищците тя не е била в състояние да ръководи постъпките си и да разбира извършените от нея действия. От друга страна твърдят, че заветникът и ответник по делото през цялото време освен, че се е държал грубо, невъзпитано и агресивно към нея и е вменявал факти и обстоятелства, които не отговарят на обективната действителност и не е полагал никакви грижи към нея, напротив възползвал се е от нейната инвалидност, въпреки, че е бил неин личен асистент в продължение на около десет години. В тази връзка ищците молят съда да постанови решение, с което да обяви така съставеното саморъчно завещание за недействително на основание на чл. 42 от ЗН и при евентуалност на основание чл. 43 от ЗН в едно с всички законни последици от това. С определение по настоящото дело, съдът е прекратил производството по исковете на М.К., А.К., Е.П. и Г.П., поради отказ от иска, като същото е продължило по иска на Г.К. против Т.Х.. В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Т.А.Х. чрез адв. С.С. оспорва исковата молба изцяло, като недопустима и неоснователна. Претендира разноски и адв.възнаграждение. Твърди, че завещанието на покойната М.В.П. е написано от нея и е било надлежно обявено от нотариус. Твърди, че подписът под завещанието е положен от автора - М.В.П., както и заявява, че покойната М.П. не е поддържала никакви отношения и не е била търсена от никой от ищците въобще, с изключение на Е.К.П., с която са се виждали по 1-2 пъти в годината. Твърди също така, че удостоверението за наследници на М.П., представено от ищците, представлява документ с невярно съдържание, защото в него липсва като неин наследник сестра й - Н.В., която е еднокръвна нейна сестра. Оспорва наличието и на свидетели, и на медицинска документация, която да обосновава иска. Оспорва твърдението, че заветникът - ответник по делото не полагал грижи за покойната М.П., държал се с нея грубо, агресивно и пр., като твърди, че той в продължение на 10 и повече години е бил личен асистент на М.П.. Оспорва твърдението на ищците, че М.П. не била в състояние да ръководи постъпките си и действията си, защото тя никога не е била нито освидетелствана от психическа ТЕЛК за ментални, психични или други отклонения, нито е била поставяна под запрещение по законоустановения ред. Твърди, също така, че с покойната М.П. имали намерение да сключат брак още преди тя да заболее онкологично, но се въздържали заради острата негативна реакция на майка й /покойната Ц. С./. Заявява, че след обявяването на завещанието писмено уведомил наследодателката на ищците г-жа Цв. С., като от нейна страна не е последвала никаква реакция за оспорване или признаване на завещанието за недействително, поради което и счита че за ищците не е налице никакво законно основание да го оспорват, поради липса на правен интерес. Възразява да се приобщи по делото удостоверението за наследници на М.П., което е непълно и на практика е документ с невярно съдържание поради липса на наследник. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от следното: Видно от препис на протокол за обявяване на саморъчно завещание на 9.7.2018г., по молба на адвокат С.С., пълномощник на Т.Х., е обявено саморъчното завещание, оставено от М.П.. Видно от отбелязването, извършено от нотариус, същото е било съхранявано при обявилия го нотариус в Русе. От оспорената от ищцовата страна първоначална експертиза, се установява, че завещанието е изписано и подписано от завещателя. От повторната експертиза се потвърждава извода на първоначалната. Като свидетели са разпитани М. Ш.и К.С., които сочат, че М.П. имала личен асистент, Т., когото познавали, като преди смъртта на М.П., за нея се грижела Ц. С.. М.и асистентът й били в лоши отношения, тя не била доволна. Свидетелите сочат, че са им казвали, че от лекарствата, които приемала М., не била добре, не разбирала постъпките си и до самата си смърт била в такова състояние. Представени са медицински документи за прием на М.П. в лечебни заведения. По делото са допуснати съдебно – психиатрична експертиза, която, въз основа на разпита на свидетелите, както и описаното в епикризите,е категорична, че липсват данни М.П. да е страдала от заболяване, което да влияе на свойството й да разбира значението на постъпките си и да ги ръководи. Допусната е, изслушана, медицинска експетзиза, изготвена от вещо лице онколог, съгласно заключението на която М.П. преди смъртта си е страдала от счупване на гръбначния стълб / с установена давност/, като за период от м.10.2017г. е проведено оперативно лечение на окнологично заболяване на пикочния мехур, като е биба назначена терапия с медикаменти. По сочените назначени медикаменти, вещото лице сочи, че в лекарствените им характеристики рядко се наблюдават странични ефекти, и то при приемане на по – високи дози. Сред тези странични ефекти могат да бъдат нарушение на паметта и мисленето, сънливост, нарушения на съня, припадъци, напрежение. Предвид установеното окнологично заболяване, което е метастазирало на по – късен етап, вещото лице соич, че два месеца преди смъртта си , М.П. е провела оперативно лечение, като малко преди смъртта й, състоянието и се е влошило до тежко общо състояние в резултат на бързо прогресиране на метастатичната болест и декомпресиране на организма. За този период е имала нужда от палиативни – хигиенно – диетични и битови, грижи. Вещото лице сочи, че към смъртта й на 21.4.2018г. не може да се приеме, а само да се предполага, че при пациентката са настъпили временни или продължителни нарушения на мисленето и възприятието, емоциите и волята, психични нарушения, нарушения на вниманието, забавен темп на мисловния процес, невъзможност за абстрактно мислене. Условно, вещото лице приема, че е възможно завещателката да е била във временно разстройстно на съзнанието, обуславящо загуба на годността да разбира и ръководи постъпките си, но не само въз основа констатираните заболявания и приеманите медакаменти. По правото. Доводът на ответната страна за липса на правен интерес на ищцовата страна е неоснователен. Доводите касаят основателността на иска, защото изискват обсъждане на представените доказателства по твърденията. На собствено основание, правният интерес се извежда от твърдението на ищцата, че, като наследник по закон, има правото да атакува завещанието, оставено от М.П. в полза на ответника, следователно, твърдението е неоснователно. М.П. е починала на 29.5.2018г., като е оставила свой наследник по закон – майка си Ц. С., починала на 16.8.2018г., а ищецът е наследник по закон на С.. Ответната страна представи доказателства, че със заявление, отправено от адвокат С. до С., първо, че в него се съхранява саморъчно завещание и второ, че същото е обявено. Представени са два броя извлечения от препоръчана пощенска пратка, с дати на съставяне, както и известие за доставяне, с дата 17.7.2018г. ОТ представените документи не може да се направи еднозначен извод кой документ в кой момент е връчен на С.. Ето защо, предвид скорошната към последната дата смърт – на 16.8.2018г. на С., се налага извод, че ответникът не доказа твърдението си, че е уведомил прекия наследодател за наличието на завещание. На собствено основание, правото да се оспори завещателно разпореждане, се притежава от наследниците със запазена част / каквото право има родителят на починалия/. Това право, да се оспори завещанието, е наследимо, като същото може да се оспори до 10 години от датата на откриване на наследството. Поради изложеното се налага извод, че със смъртта на С., в наследствената маса е преминало и правото да се оспори завещанието. /чл.44 ЗН/. Съгласно чл. 13 от ЗН всяко лице, което отговаря на установените с разпоредбата изисквания може да се разпорежда с имуществото си за след смъртта чрез завещание, а съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗН завещателят може да се разпорежда чрез завещание цялото си имущество. В този случай наследяването по закон се изключва, тъй като видно от правната уредба на наследяването това по закон намира приложение, в случаите когато наследодателят не се е разпоредил с имуществото си чрез завещание. Разпоредбите на ЗН за валидността на завещанието, относими към спора, предвиждат следното.