Решение № 132 от 8.4.2026 г. на Районен съд - Велико Търново по дело № 395/2026 г.

наказателно дело № 20264110200395 по описа за 2026 година По описа на ВТРС е образувано АНД № 395 /2026 година въз основа на съставен акт от 8.04.2026 г. за установяване на административно нарушение по чл.1,ал.3 от УБДХ на лицето А. Я. Б. за това, че на 1.04.2026 г. в гр.•••, ул.» •••» № ••• в детска градина «•••» Б. е извършил непристойна проява, на публично място, в оскърбително отношение и държане към гражданите, като отправя ругатни към С. Д. Г.-директор на ДГ « •••» с думите «некадърници» и «за нищо не ставате». Нарушен е чл. 1,ал.3 от УБДХ. Нарушителят Б. се явява лично и с упълномощения си защитник адв.З. от ••АК.Моли съда да не му налага наказание, не се счита за виновен, макар да не отрича, че е казал думите , описани в акта. Районна прокуратура Велико Търново не изпраща представител и не взема становище по преписката. По делото са приобщени като доказателства АУАН, писмени обяснения, докладна записка и характеристична справка. Съдът, след като обсъди доводите на страните и съобрази събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна: на лицето А. Я. Б. е съставен акт по УБДХ за това, че на 1.04.2026 г. в гр.•••, ул.» •••» № ••• в детска градина «•••» Б. е извършил непристойна проява, на публично място , в оскърбително отношение и държане към гражданите, като отправя ругатни към св. С. Д. Г.-директор на ДГ « •••» с думите «некадърници» и «за нищо не ставате». От обясненията на нарушителя дадени в съдебно заседание и от показанията на разпитаните свидетели Г. и М. се установява, че по повод възникнали конфликти между детето на Б. и внучето на св.М. на 1.04.2026 г. сутринта Б., при среща със св.М. на път към детската градина се навел към внучето му и го предупредил да престане да тормози сина му и да се разберат веднъж завинаги. Св.М. реагирал и впоследствие разказал на учителка какво е станало. Тя от своя страна съобщила на св.Г., която на вратата на детската градина отказала да изслуша Б., като му заявила, че ще говори с него само чрез адвокат или в присъствието на полицаи. Той според нейните показания обидил институцията, като изрекъл думите « некадърници» и «за нищо не ставате». Св.Г. и св.М. отишли заедно в полицията да подават жалби срещу Б.. По обед Б. и М. отново отишли в кабинета на директорката, която позвънила на тел.112 , тъй като разговорът се водел на висок тон и Б. отново изрекъл думите «некадърници» и « за нищо не ставате». Пристигналите полицаи съставили предупредителни протоколи на тримата. При така установената фактическа обстановка съдът намира, че описаното в АУАН административно нарушение не се установява от обективна страна. В съставения акт липсват обективните признаци на деянието, квалифицирано като нарушение по смисъла на чл. 1,ал.3 от УБДХ. На първо място следва да се отбележи, че кабинетът на директорката на детската градина не е публично място. Това е обособено помещение в обществена сграда, каквато е детската градина, но достъпът до него е ограничен- ползва се от съответния служител и не е достъпен за неограничен брой граждани. Няма категорични доказателства, че тези изрази са употребени и сутринта в 8,30 часа на входа на детската градина, тъй като тук показанията на св.Г. не се подкрепят от показанията на св.М.. Дори това да е така, изречените думи и изрази сам по себе си са обидни, но в случая изразяват лично субективно отношение на нарушителя спрямо св.Г., свързани с качеството и на лице, управляващо предоставяната услуга в детската градина и не могат да се квалифицират като оскърбителни действия, с които се нарушава обществения ред и спокойствие. В случай, че има засегнати конкретни лица от тях, горното би било повод за подаване на тъжба , тъй като обидата и обидните изрази се квалифицират като престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия. Тук следва да се отбележи факта, че св.Г. сама потвърди, че не е изслушала двете страни във възникналия преди това конфликт, дала е вяра единствено на обясненията дадени от св.М. и то пред трето лице- учителка, и е отказала да изслуша Б., който е искал да и обясни ситуацията. Не на последно място, в АУАН дори не се твърди да е нарушен обществения ред и спокойствие, а видно от приложената преписка, възмущението си от случая е изказала единствено св.Г., която е лично засегната. Описаната фактическа обстановка в АУАН не осъществява признаците на т.нар. дребно хулиганство по смисъла на УБДХ , нито изпълва признаците на състава на хулиганството по чл. 325,ал.1 от НК. Не се установява признаците на нарушение по смисъла на чл. 1,ал.3 от УБДХ както от обективна, така и от субективна страна- липсва какъвто и да било умисъл да се наруши обществения ред от страна на нарушителя. Извън горните съображения по същество, налице е и порок при съставянето на АУАН, който сам по себе си води до неговата отмяна, в случая- до отказ за реализиране на административно наказателна отговорност спрямо нарушителя. Цялата преписка и събраните по делото доказателства сочат, че ако и да е имало нарушение, то е извършено на 1.04.2026 г. Тогава нарушителят е бил известен , тогава са снети обяснения от присъствалите на случая , съставени са протоколи по чл.65 от ЗМВР .Няма никаква основателна причина АУАН да се съставя една седмица по-късно. Идеята на производствата по УБДХ е нарушителят венага да понесе отговорност за извършени деяния , които поради по-ниската степен на обществена опасност не съставляват престъпления. Разпоредбата на чл.3,ал.1 от УБДХ изисква внасянето на преписката в съда веднага, но не по-късно от 24 часа , ако се налага събирането на допълнителни доказателства. Под преписка следва да се разбира, както събраните материали, така и съставения АУАН.В случая АУАН е съставен седмица след извършване на нарушението и независимо, че е внесен в съда на същия ден, настоящия състав счита, че не е спазен законовия срок. Предвид изложеното съдът на основание чл. 6, ал.1, б. "В" от УБДХ следва да признае А. Б. за невиновен и да го оправдае по вмененото му нарушение с АУАН № •••/8.04.026 г. По гореизложените съображения и на основание чл. 6,ал.1, б."а" от УБДХ , съдът