Решение № 70 от 13.3.2026 г. на Окръжен съд - Монтана по дело № 17/2026 г.

Въззивното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на М.А. от гр. *, подадени чрез пълномощник адвокат М. Л. срещу решение на РС * № 375/29.10.2025г., постановено по гр. дело № 2733/2024г. по описа му, с което е отхвърлен като неоснователен предявен от жалбоподателя срещу З.А. ЕООД, ЕИК *, гр. * установителен иск по чл. 422 ГПК за установяване съществуване на вземане в размер на 24 558 лв., дължимо, но незаплатено арендно плащане за стопанските 2019/2020г., 2020/2021г., 2021/2022 по Договор за преаренда от 27.10.2014г., peг. №* на Нотариус В.М., вписан под №*/27.10.2014г., акт №*, том *на СВ * за 11 земеделски имоти. Твърди се във въззивната жалба, че решението е неправилно и противоречи на чл. 297 и чл. 298 ГПК. Позовава се на силата на присъдено нещо, формирана с решение по гр.дело № 1827/2021г. по описа на РС *, както и на настъпилата с постановяването му преклузия за сочене на правоизключващи и правопогасяващи възражения с подробно изложени в тази насока съображения. Оспорва като неправилни изводите на районния съд относно приложение нормата на чл.30,ал.2 ЗАЗ, както и за това, че относими към спора са доказателствата за това на какво основание ответникът е ползвал имотите предмет на процесния договор за преаренда. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което искът се уважи изцяло, ведно със законните последици от това. Въззиваемата страна З.А. ЕООД, чрез пълномощник адвокат П. М., с подаден в срок писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна с подробно изложени доводи по поддържаните с жалбата твърдения относно правилността на решението. Позовава се на съдебна практика с представени копия на решения на ВКС и МОС. Претендира разноски. В съдебно заседание жалбата и отговорът се поддържат, така както са подадени. Във въззивното производство не са събирани доказателства. Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства и въз основа на закона , приема следното: Въззивната жалба против първоинстанционното решение е подадена в срок от надлежна страна в процеса при наличен правен интерес и е допустима за разглеждане. Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено по установителен иск, предявен по реда чл. 422 ГПК в срок след развило се заповедно производство и подадено в срок възражение от длъжника. Установено е, че на 01.12.2022г. ищецът е подал заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за сумата 24558 лева арендно плащане за стопанските 2019/2020, 2020/2021 и 2021/2022 години по договор за преаренда на земеделски земи с нотариално заверени на 27.10.2014г. подписи, вписан в службата по вписвания гр. *. Образувано е ч.гр.дело № 2282/2022г. по описа на РС *, като на 02.12.2022г. е издадена заповед за изпълнение за сумата 24 558 лева главница, ведно със законна лихва от 01.12.2022г. и изпълнителен лист, получен от заявителя на 06.12.2022г. . Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 591/2024г. по описа на ЧСИ Ц. Д., рег. № *, район на действие – Окръжен съд *, по което на длъжника З.А. ЕООД е връчена на 08.07.2024г. заповедта за изпълнение, като на 10.07.2024г. е подадено възражение за недължимост на вземането по заповедта с приложени към възражението писмени доказателства. На заявителя е указано да предяви иск за установяване вземането си, връчено на 17.07.2024г., като искът е предявен на 05.08.2024г. пред РС * и след възражение за местна подсъдност делото е изпратено за разглеждане на РС *. Правното основание на предявения иск с оглед твърдените в исковата молба обстоятелства за сключен договор за преаренда и дължимо по него неплатено арендно плащане от ответника за три стопански години е чл. 79,ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 11 и чл. 2 от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/ и чл. 422,ал.1 във връзка с чл. 415 ГПК. С исковата молба, ищецът е поискал от съда да установи съществуване на вземане в общ размер 24558 лева, представляващо дължимо арендно плащане за стопанските години 2019/2020 , 2020/2021 и 2021/2022 с основание договор за преаренда на земеделски земи от 27.10.2014г. , вписан в службата по вписвания при РС * на същата дата, по силата на който ответникът се е задължил да заплаща на ищеца годишна рента в общ размер 8186 лева, или по 50 лева за дка площ за следните земеделски имоти с обща площ 163.729 дка: 1. нива с площ от 6.328 дка в м. *в землището на с. *; 2. нива с площ от 13.880 дка в м. *в землището на с. *; 3. нива с площ от 11.090 дка в м. *в землището на с. *; 4. нива с площ от 18.910дка м. *в землището на с. *; 5. нива с площ от 20.440 дка в м. *в землището на с. *; 6. пасище-мера с площ от 4.300 дка в землището на с. *;7. нива с площ от 10.170 дка в землището на с. *, 8. нива с площ от 8.571 дка в землището на с. *; 9. нива с площ от 63.100 дка в землището на с. *; 10. нива с площ от 4.040 дка в м. *в землището на с. *; 11. нива с площ от 2.900 дка в м. *в землището на с. *. За да обоснове дължимост на вземането ищецът както в заповедното, така и в исковото производство се е позовал и на влязло в сила между същите страни решение № 194/07.07.2022г. на РС * по гр.дело № 1827/2021г. , с което на основание договора за преаренда е установено вземане за арендно плащане за предходна стопанска година с твърдения, че това решение има сила на присъдено нещо за общите факти за действителността и съществуването на процесния договор за преаренда и всички възражения на ответника са преклудирани като разгледани по това дело или незаявени до приключване устните състезания по него. С отговора на исковата молба ответникът е навел възражение, че не дължи плащане по договора за преаренда, тъй като договорите за аренда, въз основа на които ищецът като арендатор е придобил права върху процесните имоти, са прекратени , което съгласно чл. 30,ал.2 ЗАЗ е довело до прекратяване на договора за преаренда. Посочил е, че относно имотите в землището на село */ т. 6 до т. 9 от исковата молба/ договорът за аренда с арендатор ищеца е прекратен с анекс от 06.08.2018г. , за имотите в землището на село *договорите за аренда са прекратени с анекси, в сила от 10.06.2021г. , 18.05.2021г. и 20.04.2021г. , като за стопанските 2019/2020 и 2020/2021г. е платена арендна цена за общо 73.549 дка в размер на 3677.45 лева за всяка стопанска година на Ю.ООД поради уведомление от 05.09.2018г. за цесия на вземането . Относно имота с площ 4.040 дка в землището на село *е навел възражение, че не дължи плащане , тъй като го обработва на основание сключен през 2011г. договор за наем с наемодател Б.М. С отговора на исковата молба е поискал в условията на евентуалност , ако съдът не приеме възражението за плащане, то да се конституира Ю. ООД като трето лице помагач с искане Ю. ООД да бъде осъдено на основание чл. 55,ал.1 ЗЗД да заплати на З.А. 3677.45 лева, платена на 21.12.2020.г и 3677.45 лева, платена на 11.11.2021г. като арендни плащания за стопанските 2019/2020 и 2020/2021 години. По това искане първостепенният съд не се е произнесъл с определението по чл. 140 ГПК, приел е делото за решаване, отменил е определението си за ход по същество, конституирал е с определение от 04.07.2025г. Ю.ООД като трето лице помагач на ответника и след проведено на 17.09.2025г. съдебно заседание с участие на третото лице, без да се е произнесъл по допустимостта на заявения от З.А. ООД с отговора иск срещу трето лице, е приел делото за решаване и е постановил обжалваното решение. С решението ЛРС е отхвърлил като неоснователен предявения от М.А. срещу „З.А.“ ЕООД установителен иск за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 24 558 лв., за дължимо, но незаплатено арендно плащане за стопанските 2019/2020, 2020/2021 и 2021/2022 години с основание Договор за преаренда от 27.10.2014г., peг. №* на Нотариус В.М., вписан под №*/27.10.2014г., акт №*, т. *на СВ * за 11 земеделски имоти, а именно: нива с площ от 6.328 дка в м. *в землището на с. *; нива с площ от 13.880 дка в м. *в землището на с. *; нива с площ от 11.090 дка в м. *в землището на с. *; нива с площ от 18.910дка м. *в землището на с. *; нива с площ от 20.440 дка в м. *в землището на с. *; пасище-мера с площ от 4.300 дка в землището на с. *; нива с площ от 10.170 дка в землището на с. *, нива с площ от 8.571 дка в землището на с. *; нива с площ от 63.100 дка в землището на с. *; нива с площ от 4.040 дка в м. *в землището на с. *и нива с площ от 2.900 дка в м. *в землището на с. *, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 01.11.2024г., до изплащане на вземането. За да отхвърли иска съдът е приел, че арендните договори, легитимиращи ищеца като преарендодател са прекратени, което и на основание чл. 30,ал.2 ЗАЗ обуславя прекратяване и на процесния договор за преаренда. Относно съдебното решението, на което се позовава ищеца, съдът е приел, че същото не обвързва съда, тъй като претенцията по това решение е за друг период, съответно не е налице сила на присъдено нещо, с която съдът следва да се съобрази. За да установи правилността на обжалваното решение , въззивният съд съобрази следното: От събраните по делото писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка: По делото не се спори, че на 27.10.2014г. е сключен договор за преарендуване на земеделска земя, по силата на който М.А. като преарендодател е отдал на З.А. ЕООД за временно и възмездно ползване земеделска земя, която е взел за обработване под аренда на основание следните договори: Договор за аренда на земеделски земи № *, том * от 09.05.2014г. на нотариус № *РС *, вписан под № *, том *, дв. вх. рег. № *от 20.05.2014г.-СВ * /за посочените в т.1 и т. 2 два имота/, Договор за аренда на земеделски земи № *, том *от 12.03.2014г. на нотариус № *РС *, вписан под № *, * *, дв. вх. рег. № *от 20.03.2014г. - СВ */ за имотите, посочени в т.3 до т.5/, Договор за аренда на земеделски земи № *, том *от 27.02.2014г. на нотариус № *РС *, вписан под № *, том *, дв. вх. рег. № *от 17.03.2014г. - СВ * /за имотите, описани в т. 6 до т.11/. Безспорно е, че договорът за преаренда е сключен за срок от 10 стопански години, считано от 01.10.2014г. с договорено годишно арендно плащане 50 лева за дка площ, като общата площ на земеделските земи, предмет на договора е 163.729 дка с дължимо годишно арендно плащане общо 8186 лева с падеж края на съответната стопанска година. Установено е от представените с отговора на исковата молба анекси, че на 06.08.2018г. М.А. като арендатор и Ю. ООД като арендодател са постигнали съгласие за прекратяване, считано от 01.10.2018г. сключен между тях Договор за аренда на земеделски земи с дв. вх. рег. № */17.03.2014г., относно следните недвижими имоти: ПИ с идентификатор *- нива в с.*с площ от 63109кв.м., ПИ с идентификатор *- нива в с.*с площ 10171кв.м., ПИ с идентификатор *- нива в с.*с площ 8573кв.м. и ПИ с идентификатор *- пасище в с.*с площ 4301кв.м, представляващи имоти по точки от 6 до 9 , предмет на исковата молба. Анекса е вписан в СВ с акт № *, том *, вх. рег. № */2018г.. С анекс от 20.04.2021г., вписан в СВ * с акт № *, том *, вх. рег. № *., сключен между арендодателя Ю.ЕООД и арендатора М. А. страните са се договорили да прекратят по взаимно съгласие Договор за аренда с дв. вх. рег. № */17.03.2014г. на СВ * по отношение на следните имоти: ПИ с идентификатор *- нива с площ от 20444кв.м. в с.*, ПИ с идентификатор *- нива с площ 18913кв.м. в с.*, ПИ с идентификатор *- нива с площ 6328 кв.м. в с.*, ПИ с идентификатор *- нива с площ от 13884 кв.м. в с. *, представляващи имоти т. 1,2,4 и 5 , предмет на исковата молба. С анекс от 20.04.2021г., сключен между арендодателя Ю. ЕООД и арендатора М. А. страните са се споразумели и са прекратили по взаимно съгласие Договор за аренда с дв. вх. рег. № */17.03.2014г. - СВ * относно ПИ с идентификатор *- нива с площ от 4041 кв.м.в с. *и ПИ с идентификатор *- нива с площ 2901кв.м. в с.*/ имоти т. 10 и 11 по исковата молба/ . От приложеното по делото заверено копие от анекс от 11.06.2021г., вписан в СВ * с акт № *, том *, вх. рег. № */2021г. се установява, че между Ю. ЕООД като арендодател и М.А. като арендатор е договорено да бъде прекратен по взаимно съгласие Договор за аренда с дв.вх. рег. № */09.05.2014г., том * акт *- СВ * за имотите: ПИ с идентификатор *- нива от 13884кв.м. в с.*и ПИ с идентификатор *- нива от 6328кв.м. в с.*/ имоти т. 1 и т. 2 от исковата молба/ . Между Л.Н. като арендодател и М.А. като арендатор е сключен анекс на 13.05.2021г., вписан в СВ * акт № *, том *, вх. рег. № */2021г., с който страните са се споразумели да прекратят по взаимно съгласие Договор за аренда с дв.вх.рег. № */20.03.2014г., том *, акт *на СВ * по отношение на ПИ с идентификатор *, представляващ нива с площ от 11092кв.м. в с.*, м. *- имот описан в т. 3 на исковата молба. По делото са приложени и прекратените с горепосочените анекси договори за аренда, от които се установява, че към датите на сключването им през 2014г. арендодател е ЕТ М. А.-Ю.–Ю.К., ЕИК *. От справката по паръидата на ЕТ в ТР се установява, че през 2016г. ЕТ е прехвърлил търговското си предприятие на Ю. ООД, ЕИК *, което дружество е със съдружници и управители М.А. и Ю.К.. От приложените по делото анекси се установява, че относно четирите имота в землището на село *, предмет на договора за преаренда, правата на М.А. като арендатор са прекратени , считано от 01.10.2018г.. По отношение имотите в землището на село *, предмет на договора за преаренда, правата на М. К. като арендатор са прекратени към 01.10.2021г./ края на стопанската 2020/2021г. година/ по силата на сключени с арендодателя Ю. ООД като правоприемник на ЕТ М. К.-Ю. –Ю.К. анекси в пероода април – юни 2021г. за прекратяване по взаимно съгласие арендните договори за тези имоти. От приложеното по делото решение № 194/07.07.2022г. на Районен съд * по гр.дело № 1827/2021г. , влязло в сила, се установява, че съдът е признал за установено , че З.А. ЕООД дължи на М.А. сумата 8211.01 лева , от които 8186 лева главница –арендно плащане по Договор за преаренда на земеделска земя с вх.рег.№*/27.10.2014г. , том*, акт *на Служба по вписвания гр. * за стопанската 2018/2019г. и 25.01 лева мораторна лихва за периода 01.10.2019г.-11.10.2019г. , ведно със законна лихва върху главницата от 11.10.2019г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 1807/2019г. на ЛРС. От мотивите на това решение се установява, че съдът е разгледал възражение на ответника З.А. ЕООД за частично прекратяване на договора за преаренда от 27.10.2014г. поради прекратяване с анекс от 06.08.2018г. на договор за аренда на земеделски земи с дв. вх. per №*/17.03.2014 г., том *, акт № *, от който преарендатора М.А. черпи своите права, като е приел, че това прекратяване е настъпило само в отношенията между страните по договора за аренда , има действие само по отношение Ю. ЕООД и М.А. и не се е отразило на договорното правоотношение по процесния договор за преаренда, съответно приел е за неоснователно възражението на ответника, че с прекратяване на договора за аренда относно четирите имота в село *е прекратен и договора за преаренда за тези имоти. Прието е, че договорът за преаренда обвързва страните в неговата цялост, докато не бъде прекратен на някое от основанията предвидени в чл. 27 ЗАЗ и бъде вписано неговото прекратяване, съответно ответникът дължи арендно плащане на основание договора за преаренда за всички имоти, предмет на същия. Разгледано е и прието за неоснователно възражението на ответника З.А. ЕООД, че не дължи арендно плащане за имота с площ 4040 кв.метра в м.*, землище село */ т.10 ИМ/, тъй като ползва същия на основание договор за наем вписан на 18.08.2011 г. под дв.вх.рег.№ */18.08.2011 г., акт № *, том * на СлВп- * със страни Б.М. като наемодател и «З.А.» ЕООД като наемател, срокът на който е удължен с Анекс от 2016г.. Установява се от представените от ответника платежни нареждания, че на 21.12.2020г. е превел по сметка на Ю. ООД сума в размер на 3677.45 лева с основание наем за 2019/2020г. по до-р с М. К., както и че на 11.11.2021г. е превел по сметка на същото дружество сума в размер на 3677.45 лева с основание наем за 2020/2021г. на М. К.. С отговора на исковата молба ответникът обосновава плащанията с основание договора за преаренда за имоти с площ 73. 549 дка , включващи имотите, описани като предмет на исковата молба в точки от 1 до 5 и 11, за които договорите за аренда са прекратени, считано от 01.10.2021г.. Твърди, че плащането на това дружество е извършил на основание получено от него 2018г. от М. К. уведомление за извършена цесия, според която плащанията по договора за преаренда следвало да се извършват на цесионера Ю.ООД. От приложеното с отговора на исковата молба уведомление се установява, че на 05.09.2018г. З.А. ЕООД е уведомено от М. К., че вземането му по договора за преаренда за стопанската 2017/2018г. е прехвърлено на Ю. ООД и това задължение подлежи на изпълнение по посочената банкова сметка на цесионера. От същото не следва извод, че задълженията по процесния договор за следващите стопански години подлежат на изпълнение по банковата сметка на цесионера, тъй като предмет на цесия е единствено вземането за стопанската 2017/2018г. . При така установената фактическа обстановка, която не е спорна по делото, от правна страна съдът приема следното: Основателността на предявения иск с правно основание чл. 79,ал.1 ЗЗД във връзка с чл. 8,ал.1 и чл. 11 от ЗАЗ е обусловена от кумулативното установяване на следните материални предпоставки: наличие на валидно сключен договор за преаренда с предмет процесните земеделски земи, предвиждащ задължение за плащане на арендно възнаграждение в размер съответен на претендирания; изпълнение на задълженията на преарендодателя по договора за преаренда да предостави ползването на имотите в годно състояние за използването им съобразно уговореното предназначение; настъпване на падежа за изпълнение на задължението за плащане на арендно възнаграждение. По делото е установено, че на 27.10.2014г. между страните е сключен процесния договор за преаренда в писмена форма с нотариално заврени подпис с предмет временно и възмездно ползване на процесните земеделски имоти за срок от 10 години, считано от 01.10.2014г. , с договорено арендно плащане 50 лева за дка площ, дължимо в края на стопанската година. Предвид обстоятелството, че договорът е за преаренда, то приложима е разпоредбата на чл. 11,ал.2 ЗАЗ, според която при преарендуване преарендатора не може да има повече права от арендатора, съответно действието на договора за преаренда е обусловено от наличие на сключен по реда на ЗАЗ договор за аренда. Безспорно е по делото, че правата на ищеца М. К. като преарендодател произтичат от посочените в процесния договор три договора за аренда , сключени 2014г. с предмет процесните имоти, по които арендодател е ЕТ М. К. –Ю. – Ю.К. , като по делото е установено и не се спори, че Ю.ЕООД към 2016г. , а сега ООД, по силата на сключен с ЕТ договор от 2016г. за прехвърляне търговското предприятие на ЕТ е придобил качеството на страна по договорите за аренда като арендодател. Безспорно е също така, че по взаимно съгласие между страните по договорите за аренда, същите са прекратени, което прекратяване е вписано в службата по вписвания. Така с Анекс от 06.08.2018г. е прекратен договора за аренда по отношение четирите земеделските имоти в землището на село *, а с анекси съответно от 20.04.2021г., 13.05.2021г. и 10.06.2021г. са прекратени арендните договори и по отношение останалите 7 земеделски имоти в землището на село *и село *, като действието им следва да се счита за отпаднало с изтичане на стопанската 2020/2021 година на 01.10.2021г. . В чл. 30, ал. 1 ЗАЗ е посочено, че след прекратяване на арендния договор арендаторът е длъжен да върне обекта на договора в състоянието, в което го е приел, като се отчита обикновеното изхабяване в резултат на ползването с грижата на добър стопанин, а според ал. 2 с прекратяването на договора за аренда се прекратяват и правата на третото лице, на което арендаторът е предоставил ползването, като арендодателят може да иска връщането и направо от него. Доколкото правата на преарендодателя по договора за преаренда са обусловени от наличието на сключен договор за аренда / чл.11,ал.2 ЗАЗ/ , то по силата на закона -чл. 30,ал.2 ЗАЗ- се счита за прекратен и сключения договор за преаренда. Безспорно е обаче , че между страните е налице влязло в сила решение № 194/07.07.2022г.,постановено по гр.дело № 1827/2021г. на РС * с предмет арендно плащане по договора за преаренда за стопанската 2018/2019г., което е създало сила на присъдено нещо между страните относно спорното материално право, предмет на това решение , въведено с основанието и петитума на уважения иск. Основанието на уважения иск е наличието на облигационно правоотношение по сключен между страните договор за преаренда , а петитума е установяване на вземане за арендно плащане по този договор за стопанската 2018/2019г. . Съгласно чл. 298,ал.1 ГПК решението влиза в сила между същите страни за същото искане и на същото основание, т.е силата на присъдено нещо обхваща и основанието на иска, а именно наличието на договорно правоотношение по процесния договор за преаренда, който договор е юридическият факт, породил признатото с решението вземане. Във времево отношение спорното право е установено за съществуващо или несъществуващо към деня на приключване на съдебното дирене, след което решението е влязло в сила, т. е. след което е възникнала силата на пресъдено нещо. В това производство съдът е разгледал възражения на ответника за прекратяване с Анекс от 06.08.2018г. арендния договор по отношение четирите земеделски имота в село *, които имоти са предмет и на договора за преаренда, като е приел, че прекратяване не е настъпило, поради което и е уважил иска. Разгледано е и възражението на ответника, че ползва имота с площ 4040 кв.метра в местността Деловете землище село *на основание договор за наем от 2011г., като е приел това възражение за неоснователно. Съгласно чл. 299,ал.1 ГПК спор с разрешен с вляло в сила решение не може да бъде пререшаван, освен в случаите когато законът разпорежда друго. От нормите на чл. 235, ал. 3 ГПК и чл. 439, ал. 2 ГПК се извежда т. нар. преклудиращо действие на силата на пресъдено нещо спрямо фактите, които са настъпили до този момент. Преклудиращото действие на силата на присъдено нещо се отнася до фактите, които са релевантни за съществуването, изискуемостта, принадлежността или размера на съдебно признатото вземане, независимо дали те са били известни на страната, в полза на която пораждат изгодни правни последици. В случая са преклудирани фактите, представляващи основания за прекратяване договора за преаредна поради прекратяване на договора за аренда по взимано съгласие на страните с анекса от 06.08.2018г. относно четирите земеделски имота в землището на село *. Това правопогасяващо възражение на ответника е били надлежно въведено в предмет на гр.дело № 1827/2021г. на ЛРС, разгледано е от съда и е прието за неоснователно, като с оглед чл. 299,ал.1 ГПК повторно разглеждане на това възражение е недопустимо. На същото основание е недопустимо за разглеждане в настоящето производство и възражението на ответника, че е ползвал процесния недвижим имот в м.*, землище село *на основание сключен с друго лице договор за наем. Тези възражения като защитни са наведени в производството, приключило с влязло в сила решение като основание за недължимост на вземането на ищеца с основание договора за преаренда, отречени са от съда като настъпили фактите, обуславящи прекратяване договорното правоотношение основание на иска и е признато за съществуващо вземане на ищеца за арендна цена за стопанската 2018/2019 година. Не така стои обаче въпросът с наведените в настоящето производство възражения за прекратяване на договора за преаренда поради прекратяване през 2021г. договорите за аренда относно останалите седем земеделски имоти. Предмет на влязлото в сила решение на ЛРС, макар и да е с основание процесния договор за преаренда е било единствено вземането за арендно плащане за стопанската 2018/2019г. , поради което и към това вземане не са били относими фактите, обуславящи прекратяване договорите за аренда, настъпили 2021г. и ответникът не е имал задължение да ги наведе в защитата си по предявения иск, поради което и по отношение на тези факто не е настъпила преклузия. Тези възражения са допустими за разглеждане в настоящето производство с предмет вземания с основание договора за преаренда за стопанските 2019/2020, 2020/2021 и 2021/2022 години. Предвид гореизложеното, съдът приема, че на основание сключения между страните договор за преаренда ответникът дължи на ищеца заплащане на арендна цена за четирите земеделски имота в землището на село *за трите стопански години, а по отношение на останалите 7 земеделски имота арендно плащане се дължи за стопанските 2019/2020 и 2020/2021 . За стопанската 2021/ 2022 година арендно плащане за 7-те земеделски имота в землището на село *и село *не се дължи поради настъпило по силата на закона – чл. 30,ал.2 ЗАЗ прекратяване на договора за преаренда , поради прекратяване на сключените за тези имоти договори за аренда , считано от 01.10.2021г.. Без значение за дължимостта на договореното арендно плащане е дали преарендаторът реално е ползвал земеделските имоти, предмет на договора за преаренда, доколкото не се твърди от ответника, че не е имал фактическа възможност да ги ползва поради виновно поведение на преарендодателя, ищеца по делото. Земеделските имоти в землището на с. *са пасище-мера с площ от 4.300 дка, нива с площ от 10.170 дка , нива с площ от 8.571 дка и нива с площ от 63.100 дка , като общата им площ е 86.141 дка . При договорена арендна цена 50 лева за дка площ, то дължимото от ответника арендно плащане за трите стопански години е 12921.15 лева или по 4307.05 лева за една стопанска година. Останалите 7 земеделски имота са с обща площ 77.588 дка , като дължимото за ползването им съгласно договора за преаренда арендно плащане за годините 2019/2020 и 2020/2021 е в размер на 7758.80 лева или 3879.40 лева за една стопанска година. Общото задължение на ответното дружества за аредна цена по процесния договор за преаренда е в размер на 20 679.95 лева. По делото не са представени доказателства, които да установяват, че ответникът е изпълнил това свое задължение с плащане на сумата 20 679.95 лева на ищеца М.А. . Установява се обаче, че с платежи нареждания от 21.12.2020г. и от 11.11.2021г. ответникът е превел на Ю. ООД по банков път две суми в общ размер 7354.90 лева с основание на плащането наем за стопанските 2019/2020 и 2020/2021 по договор с М. К.. Съгласно чл. 75,ал.1 ЗЗД изпълнението на задължението трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него лице, в противен случай, то е действително само ако кредиторът го е потвърдил или се е възползвал от него. Съдебната практика приема, че изпълнението е в полза на кредитора тогава, когато той се е обогатил с него, включително и когато получателят на плащането е кредитор на кредитора. По делото е безспорно, че Ю.ООД е арендодател по сключените с М. К. като арендатор договори за аренда относно процесните земеделски имоти, на което основание М. К. е преотдал ползването им на ответника със сключения договор за преаренда, което обосновава качеството на Ю. ООД на кредитор на М. К. за дължимото по договорите за аренда плащане на арендна цена, поради което и плащането от З.А. ЕООД на Ю. ООД на сумата 7354.90 лева следва да се приеме за изпълнение на задължението му за аренда цена по договора за преаренда и да се приспадне от общо дължима такава от 20 679.95 лева. Не без значение е и обстоятелството, че М. К. и Ю. ООД са свързани лица, предвид качеството на М. К. на управител и съдружник в Ю. ООД. С оглед горното е установено изискуемо и неплатено задължение за арендна цена по сключения между страните договор за преаренда в размер на 13325.05 лева, в какъвто размер предявеният установителен иск като основателен следва да се уважи. Над този размер до предявения такъв искът е неоснователен . Поради несъвпадане изводите на въззивния съд с направените такива от първостепенния съд, то с обжалваното решение , с което искът е отхвърлен за сумата 13 325.05 лева следва да се отмени и вместо него се постанови ново в посочения по-горе смисъл, а в останала част се потвърди като правилно. По разноските: При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, искания за което са заявени своевременно. На основание чл. 78,ал.1 ГПК на ищеца се следват разноски за първоинстанционното производство в размер на 1774.83 лева при съобразяване уважената част от иска и установените разноски в първата инстанция 2740 лева платено адв. възнаграждение и 491.16 лева платена държавна такса. На основание чл. 78,ал.3 ГПК на ответника се следват разноски за първоинстанционното производство в размер на 1174.50 лева при съобразяване отхвърлената част от иска и установените разноски в първата инстанция 2600 лева платено адв. възнаграждение и 10 лева платена държавна такса за две съдебни удостоверения. С оглед изхода на въззивното производство жалбоподателят има право на разноски в размер на 132.34 лева от установените такива –внесена държавна такса по въззивната жалба 245.08 лева. На въззиваемото дружество се следва заплащане на разноски за въззивното производство в размер на 1170 лева при установени такива 2600 лева платено адвокатско възнаграждение. Съдът констатира, че жалбоподателят не е внесъл изцяло дължимата по въззивната жалба държавна такса, която е 2% върху обжалваемия интерес 24 558 лева или сумата 491.16 лева, от която с приложените към въззивната жалба доказателства се установява , че е внесена само сумата 245.08 лева. На основание чл. 77 ГПК следва да се осъди жалбоподателя да внесе по сметка на Окръжен съд допълнително дължимата по въззивната жалба държавна такса от 246.08 лева. Предвид промяната на националната валута, считано от 01.01.2026 г., всички парични суми следва да се превалутират съгласно чл.11-13 от Закона за въвеждане на еврото в РБ. Водим от гореизложените мотиви, Окръжният съд