Решение № 159 от 18.5.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 1386/2025 г.

Производството пред Софийския апелативен съд е образувано по повод постъпили въззивни жалби, ведно с допълнителни съображения, от адв. М., защитник на подсъдимата Й. Н. З. и адв. В., повереник на частните обвинители К. Ц. И. и Р. Т. И., против присъда № 105 от 23.07.2025г., постановена по нохд №505/2024г. по описа на СГС, с която подсъдимата З. е била призната за виновна за това, че на 21.02.2023г., около 23.00ч., в гр. София, в апартамент на адрес •••, умишлено е умъртвила М. К. И., като му нанесла удар с нож в лявата гръдна половина, при което му причинила прободно-порезно нараняване със засягане на перикарда и белодробния ствол, довело до травматична тампонада /изпълване с кръв на перикардното пространство/, вследствие на което е настъпила смъртта на И.. На основание чл.115 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, З. е била осъдена да изтърпи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 7 /седем/ години при първоначален строг режим. Приспаднато е времето на задържане, съдът се е произнесъл по веществените доказателства, на подсъдимата са били възложени разноските по делото. Според жалбата на защитника адв.М. и допълнителните съображения към нея, присъдата е незаконосъобразна, тъй като подсъдимата неправилно е била призната за виновна по обвинение в извършване на престъпление по чл.115 от НК, а всъщност е налице хипотезата по чл.12, ал.1 или по чл.12, ал.4 от НК, затова се иска оправдаване. При условията на евентуалност се иска изменение на акта, като се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление – по чл.119, чл.118 или чл.124 от НК, евентуално да се намали размерът на наложеното наказание. Твърди се и че е нарушено правото на защита поради негодност на обвинителния акт, чиято обстоятелствена част противоречи на словесната и цифрова квалификация на престъплението, за което е повдигнато обвинението. В допълнителните съображения са разширени доводите относно субективната несъставомерност на престъплението по чл.115 от НК, като се твърди, че липсва умисъл, тъй като в жилището е било напълно тъмно, подсъдимата няма спомен как е взела ножа и е нанесла удар в областта на гръдния кош на пострадалия. Доказателство за това е последващото поведение, веднага след като е осъзнала какво е направила, тя се е обадила на тел.112. Пред свидетелите, дошли първи на местопроизшествието, тя е заявила, че не знае с кой нож е наръгала пострадалия и не помни как е станало. Твърди се, че съдът е нарушил закона, като не е приложил чл.15 от НК, тъй като в тъмН.та З. не е предвиждала да вземе нож, а „друг кухненски уред“, като не е знаела къде точно се намира гръдния кош на пострадалия в тъмното помещение, нито е предвиждала, че ще нанесе удар в част, където се намира жизненоважен орган, т.е. не е могла да предвиди настъпилите общественоопасни последици. Твърди се и че съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл.128 от НК, не е доказано подсъдимата да е съзнавала, че леталният изход е възможен при нанасяне на удара и че е целяла умъртвяването на пострадалия. Сочи се и че е нарушен материалният закон, като не е приложена разпоредбата на чл.118 от НК, описаната фактология в обвинителния акт сочи наличието на силно раздразнение, изложени са твърдения, че З. е била провокирана от конфликтната ситуация и действията на И., ядосала се, взела нож и нанесла удар с него. Това описание сочи на съставомерност по чл.118 от НК. Съдът е приел, че пострадалият е напсувал З., залял я с горещ парафин, хвърлил чаша към главата и съборил посудата на пода, като това, според защитата, представлява насилие по смисъла на чл.118 от НК. Отделно от това, пострадалият цяла вечер се заяждал с подсъдимата, заплашвал да убие нея и майка , повишавал тон в пияно състояние, заплахите му с оглед и на предишни системни домашни насилия са съставомерни по чл.144, ал.3 от НК и представляват противозаконно действие, от което е било възможно да настъпят тежки последици за виновния и негови ближни по смисъла на чл.128 от НК. Налице са доказателства, че след такива негови действия са следвали тежки побои, З. с основание е очаквала, че след восъка и чашата ще последват удари, агресията на пострадалия несправедливо била насочена към подсъдимата, защото именно той пропил парите за тока и не платил сметката. Съгласно практиката и теорията, състоянието на силно раздразнение не покрива напълно понятието „физиологичен афект“. Според жалбата това състояние е налично, необходимо е да се установи, че убийството е извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида или клевета спрямо виновния или неговите близки, цитирана е задължителната и друга съдебна практика. Поведението на пострадалия е установено, от СППЕ е видно и по-изразеното емоционално състояние на подсъдимата, те са във връзка и последователност, неразкъсани във времето. Твърди се и че е нарушен материалният закон, като не са приложени разпоредбите на чл.119 от НК и чл.12, ал.1 от НК. Във въззивната жалба и допълнението към нея на повереника адв.В. се сочи, че приложението на разпоредбата на чл.55 от НК е неправилно, че е нарушен материалният закон и наказанието е несправедливо. Споделят се изводите на съда относно приетата правна квалификация на деянието, се оспорват приетите за смекчаващи вината обстоятелства, като се твърди, че подсъдимата и пострадалият употребявали алкохол, скандалите им са възниквали по инициатива на двамата, те имат принос за неблагоприятната семейна среда, има доказателства, че З. е агресивна, липсват доказателства за хвърлена чаша. Твърди се, че самопризнанието е надценено, както и че не е налично разкаяние. Оспорва се извършвано физическо насилие след 2019г., когато пострадалият е бил осъден, както и наличието на изключителни смекчаващи вината обстоятелства, както е посочено на стр.48 от мотивите, именно липсата на изключителни смекчаващи вината обстоятелства води до нарушение на материалния закон при приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Според частното обвинение, санкцията е несправедлива и с нея не биха се постигнали целите по чл.36, ал.1 от НК. Иска се изменение на присъдата, като се увеличи наказанието. В заседание пред въззивната инстанция прокурорът моли апелативния съд да потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна. Според държавното обвинение, авторството на престъплението е безспорно доказано, касае се за убийство с битов характер, а наложеното наказание е адекватно на обществената опасност и съобразено със смекчаващите и отегчаващите обстоятелства (вкл. финансовите затруднения в семейството). Повереникът на частните обвинители настоява за увеличаване на наказанието и оспорва основните защитни тези. Той твърди, че подсъдимата е имала достатъчно видимост, познавала е отлично телосложението на жертвата и е нанесла точен удар в горната част на тялото, което според него изключва липсата на умисъл. Адвокатът подчертава, че съдебнопсихиатричната експертиза категорично изключва състояние на физиологичен или патологичен афект, като заявява, че емоционалната възбуда не е възпрепятствала мисловните процеси на подсъдимата и тя е могла да избере друго поведение. Защитникът на Й. З. адв. М. моли за оправдателна присъда или преквалификация на деянието по по-леки състави на Наказателния кодекс. Той акцентира върху дългогодишното физическо, психическо и сексуално малтретиране, на което е била подложена подсъдимата от страна на жертвата. Защитата оспорва изводите за хладнокръвно убийство, като посочва, че в нощта на инцидента е имало ескалация на агресия от страна на пострадалия, включваща залИ.е с восък и обиди, изтъква, че веднага след като е разбрала какво се е случило, З. е направила опити да спаси пострадалия, което според него доказва липсата на предварително намерение за убийство. В лична защита подсъдимата Й. З. споделя, че се е старала децата да не стават свидетели на насилието над нея, поради което по-голямата дъщеря е живеела при нейната майка. Тя заявява, че никое дете не заслужава да вижда майка си пребита, подчертава, че е избягвала да се прибира вкъщи в такова състояние. В последната си дума подсъдимата З. заявява, че поддържа изложеното от нейния адвокат и няма какво повече да добави пред съда. Настоящата инстанция, след като обсъди доводите на страните и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното: Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок от надлежно легитимирани страни срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което са допустими. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е събрал и проверил всички възможни относими към предмета на делото доказателства. Доказателствената съвкупност, на основата на която първоинстанционният съд е изградил фактическата обстановка по делото, се състои от: обясненията на подсъдимата Й. Н. З., дадени в хода на съдебното следствие, както и показанията на свидетелите К. Ц. И., Р. Т. И., С. Т. Т., Д. В. П., М. А. Ч., М. К. Е., М. И. В., И. И. И., Д. Й. Й., С. В. Д., А. В. К., И. И. Р., Б. А. Т., А. И. З., С. Г. С., И. В. Г., Л. Т. Г.-Г., К. С. П., В. С. С., П. Н. П., Р. С. С., Т. В. Г., П. Г. Н. и А. Н. З.; протокол за доброволно предаване на мобилен телефон „Самсунг“ от 22.02.2023 г., протокол за оглед на местопроизшествие от същата дата ведно с фотоалбум, протокол за оглед на труп, протокол за освидетелстване на лице, протоколи за претърсване и изземване; съдебномедицинска експертиза на труп № 160/2023 г. на в.л. Б. М., съдебно-химическа експертиза за наличие на алкохол и наркотици, ДНК експертизи № 23/ДНК-645, № 23/ДНК-651 и № 23/ДНК-650, изготвени от в.л. А., физикохимична експертиза № 23/Ф3Х-275 на в.л. Н. Р., техническа експертиза на звукозаписите от тел. 112 на в.л. П. В. и В. Д., както и комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на подсъдимата, изготвена от в.л. С., Д. и А.. Към тях, за да достигне до изводите си, настоящата инстанция прибави повторния разпит на в.л. А. в хода на въззивното съдебно следствие. Събраните в хода на проведеното съдебно следствие от първоинстанционния и въззивния съд доказателства дават основание да се приеме за установено от фактическа страна следното: Подсъдимата Й. Н. З. е родена на ••• в град Кюстендил, български гражданин, неосъждана, със средно образование, работеща като продавачконсултант в магазин в град София. Тя и пострадалият М. К. И. са живеели заедно на семейни начала и във фактическо съжителство в едно общо домакинство от 2015 година. Към февруари 2023 година двамата обитавали съвместно под наем жилище в •••, заедно с общите им малолетни деца – К. М. И., роден през 2017 година, и А. М. И., роден през 2016 година. Отношенията в семейството били трайно влошени поради системната злоупотреба с алкохол от страна на М. И., който след консумация на „твърд“ алкохол ставал раздразнителен, агресивен и системно упражнявал физическо насилие спрямо подсъдимата. Тези конфликти често били от битов характер, породени от липсата на финансови средства и неплатени битови сметки, което било от изключителна важност предвид тежкото здравословно състояние на едно от децата – А., страдащ от детска хемиплегия, изискваща непрекъснато скъпоструващо лечение, рехабилитация и посещения при логопед и психолог. Пострадалият И. не желаел да работи на постоянен трудов договор, намирал само временни ангажименти в строителството, а изкараните пари прахосвал за алкохол или залагал инструменти и вещи от дома си в заложни къщи. Подсъдимата, от своя страна, била назначена като помощник-възпитател в детска градина, но заплатата едва достигали за наема и нуждите на болното дете, поради което често била подпомагана от своята майка и брат. В деня на инкриминираното деяние, 21 февруари 2023 година, подсъдимата З. и пострадалият И. се приготвяли за посещение в ТЕЛК с болния им син, но преди да тръгнат, електричеството в апартамента било прекъснато поради неплатени сметки. Това породило нов конфликт, който продължил и след връщането на семейството от ТЕЛК. И. отказал да отиде на работата, на която предстояло да има първия си работен ден, заявявайки, че е говорил с работодателя си, и останал в кухнята, където започнал да консумира алкохол – бира, като заявил, че ще продаде семейния автомобил, за да плати тока. З. не желаела да слуша виковете му и отишла при майка си заедно с детето, където останала до около 19:30 часа. Докато била там, тя получила обаждане от И., който настоял веднага да се прибере вкъщи. След като се върнала в апартамента, тя установила, че все още няма ток, в жилището било тъмно, двамата продължили конфликта от сутринта, И. започнал да крещи, че децата му пречат и му шумят. Подсъдимата обяснила, че децата са малки и няма какво друго да правят в тъмното, при което И., намиращ се в хола, заявил, че ако той плати тока, няма да плати кабелната телевизия. З. се оттеглила в кухнята, за да не ескалира напрежението, където запалила парафинова свещ и започнала да приготвя храна за децата. И. продължил да вика от хола, като се заканил, че ще продаде колата и след това ще я убие. Около 23:00 часа И. влязъл в кухнята при подсъдимата, която била седнала на масата, обърната с лице към вратата. На масата имало пепелник и чаша със запалена свещ в нея. И., който вече бил в състояние на алкохолно опиянение, сложил на масата чаша с ракия и мезе, пуснал от телефона си сръбска музика и започнал да обижда З. с вулгарни изрази. Внезапно той взел чашата със свещта и разтопения восък и я плиснал към нея, капки от парафина попаднали по телефона на подсъдимата, дрехите и обувките . Веднага след това И. хвърлил стъклената чаша, не я уцелил, чашата се счупила в пода, а след това излял ракията си към нея. В този момент З. взела намиращия се в непосредствена близост кухненски нож с дължина 23,5 сантиметра, със сива пластмасова дръжка и тъмно острие и нанесла един силен удар в лявата гръдна половина на И.. Острието проникнало в гръдния кош, засегнало перикарда и белодробния ствол, което довело до остра сърдечна тампонада. М. И. се свлякъл на пода и се придвижил към коридора, където останал да лежи. З. веднага оставила ножа, потърсила мобилния си телефон и в 23:01 часа позвънила на телефон 112, но не могла да се свърже. Тя позвънила още два пъти и вече успяла да говори с операторите – в 23:02 и в 23:06 часа, в първия разговор заявила, че е намушкала човек и поискала да дойдат линейка и полиция, а във втория разговор настоявала за спешна помощ, тъй като „човек умира“. До пристигането на екипите тя стояла до И. и държала главата му, говорела му да се стегне и да не мърда. Екипът на ЦСМП пристигнал около 23:14 часа, но въпреки опитите за помощ, И. починал в линейката на път за болница „Пирогов“. Тази фактическа обстановка правилно е била приета за установена от първоинстанционния съд при анализ на доказателствата, поотделно и в тяхната съвкупност, който въззивният състав прие за правилен и законосъобразен, тези изводи не се променят и след изслушването пред настоящата инстанция на вещите лица, изготвили заключението по КСППЕ. При анализа на доказателствения материал съдът намира, че е налице пълно съответствие между обясненията на подсъдимата и обективните находки по делото. Обясненията на Й. З. се кредитират като достоверни, тъй като те са последователни и логични. Особено значение съдът отдава на заключението на физикохимичната експертиза, която е открила наслоявания от парафин по нейните дрехи, обувки и мобилен телефон, което по безспорен начин потвърждава версията , че И. първо е хвърлил по нея чаша с разтопена свещ. Този факт се подкрепя и от намерените при огледа на място парчета от счупена чаша по пода в кухнята и засъхнал бял восък по масата. Наличието на алкохол в кръвта на пострадалия в концентрация от 1,28 промила, установено чрез газова хроматография, обяснява неговата повишена агресивност и раздразнителност, описани от подсъдимата и редица свидетели. Показанията на свидетелите И. и П. – полицаите, пристигнали първи на адреса, се ценят изцяло, тъй като те са преки и непосредствени възприятия от състоянието на подсъдимата и местопроизшествието. Те описват З. като разстроена и плачеща, като тя веднага им е признала, че е наръгала И. след пореден скандал. Тези показания кореспондират с техническата експертиза на разговорите с тел. 112, където гласът на подсъдимата е оценен от експертите като „притеснен и търсещ помощ“, което изключва наличието на предварителен умисъл или патологичен афект. Заключението на психологичната експертиза също подкрепя този извод, като посочва, че З. е била в състояние на висока фрустрация и емоционална реактивност, породена от системното насилие, но е могла да разбира значението на постъпките си. Вещите лица изключват „физиологичен афект“, тъй като ситуацията е била предхождана от двучасов когнитивен конфликт, а не е възникнала остро и внезапно. Тези изводи са повторно изложени от в.л. А. и в хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция. Съдът кредитира и показанията на свидетелите К., Т., З. и А. З., които дават единни сведения за системния характер на домашното насилие в това семейство. СвидетЕ.та К. – директор на детската градина, описва случаи, в които е виждала подсъдимата със синини по лицето и тялото, които тя се опитвала да прикрие с грим или дълги ръкави. Хазяинът З. потвърждава за непрекъснатите среднощни скандали, заради които е бил канен на общи събрания на входа, и описва И. като агресивен, когато е пиян. Братът на подсъдимата разказва за случаи на брутални побои с метални тръби и изхвърляне на децата на студа, което З. е търпяла в името на семейството. Всички тези показания опровергават твърденията на родителите на пострадалия, че той не е упражнявал насилие. Техните показания не следва да бъдат кредитирани в частите, противоречащи на останалия доказателствен материал, тъй като са субективни и повлияни от трагичната загуба на сина им. Медицинската експертиза на в.л. М. е категорична относно механизма на смъртта – прободно-порезно нараняване, което е довело до бързо изпълване на перикарда с кръв (сърдечна тампонада). Вещото лице пояснява, че смъртта е била неизбежна предвид засягането на жизненоважни органи и е настъпила в рамките на 10 до 20 минути. ДНК експертизата по безспорен начин идентифицира кръвта по ножа и дрехите на подсъдимата като принадлежаща на М. И.. Всички събрани факти и обстоятелства водят до единствено възможния извод за авторството на деянието и неговия механизъм, изложен в фактическата страна на мотивите. В заключение, въззивният състав прие, че при обосновано и законосъобразно обсъждане на доказателствената съвкупност, първоинстанционният съд правилно е приел от правна страна, че подсъдимата е осъществила състава на престъплението по чл. 115 от НК. Правните изводи, направени въз основа на този анализ относно авторството и наличието на всички елементи от състава на престъплението от обективна и субективна страна, също се споделят изцяло. Действително са налице всички основания да се приеме, че подсъдимата Й. З. е осъществила умишлено състава на престъплението по чл.115 от НК, като на 21.02.2023г, около 23.00 часа в гр.София, в апартамент на адрес •••, умишлено умъртвила М. К. И.. От обективна страна З. е осъществила изпълнителното деяние на убийството, като чрез силен удар в лявата гръдна половина на И. с кухненски нож с дължина 23,5 см., е поставила началото на биологичен процес, който покъсно е завършил със смъртта на пострадалия, т.е. го е умъртвила. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в процесния случай квалификацията на деянието е по чл. 115 от НК, а не по чл. 124 от НК, каквито доводи развива защитата. Разграничението между съставите по чл. 115 от НК и чл. 124 от НК се прави на основата на умисъла на дееца при извършването на деянието. В първия случай деецът иска или допуска настъпването на смъртта на пострадалия, а във втория – иска или допуска причиняване на повреда на здравето му. За умисъла на дееца да извърши умишлено убийство или телесна повреда може да се съди само като се направи пълна преценка на средството, с което си е послужил, насоката и силата на ударите, разстоянието и положението от което са нанесени и върху каква част от тялото са били насочени (Решение № 63 от 28.Х.1988 г. по н. д. № 61/88 г., ОСНК). В процесния случай нанесеният от подсъдимата удар, за който тя си е послужила с хладно оръжие – нож, е бил насочен към жизненоважна част от тялото на пострадалия – сърцето, което е ясна индикация за наличието у З. на пряк умисъл за отнемане на живота на пострадалия. По делото е изяснено, чрез приетата комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на подсъдимата, че тя е могла да възприема свойството и значението на постъпките си, т.е. осъзнавала е характера на собствените си действия, както и очаквания техен резултат, а именно умъртвяване на пострадалия, доколкото вещите лица дават заключение, че когнитивните процеси на подсъдимата позволяват правилна ориентация във фактическата обстановка и възможност да предвижда последствията от действията си. Не е възможно, както иска защитата, деянието на подсъдимата да бъде квалифицирано като такова по чл. 128 от НК, тъй като постигнатият с осъщественото от З. действие резултат е умъртвяване, т.е. настъпване на смъртта на пострадалия и лишаването му от живот, а не някой от посочените в чл. 128, ал. 2 НК медико-биологични признаци, които обуславят наличието на нанесена тежка телесна повреда. Деянието не следва да бъде квалифицирано като извършено при условията на института на „неизбежна отбрана" по смисъла на чл. 12 от НК, каквито доводи е изложила защитата. За да възникне правото на защита на дееца е необходимо наличие на непосредствено и противоправно нападение от страна на пострадалия. В случая е установено, че пострадалият И. е плиснал восък от запалената свещ в кухнята към З. и е хвърлил по посока на нея чаша, която се е разбила в пода и се е счупила. Това безспорно е агресивно поведение на пострадалия към подсъдимата, но то не достига необходимата степен на обществена опасност, за да се определи като противоправно нападение, тъй като то е от естество да застраши живота и здравето на подсъдимата, а е действие, целящо по-скоро да въздейства върху нейната психика, доколкото пострадалият в тясното помещение на кухнята е захвърлил чашата леко встрани от З., макар и да е имал възможност да я насочи и право към нея, вкл. към жизненоважни части на тялото , но той не го е сторил. Поради липсата на противоправно нападение и съответно хипотеза на противопоставящо му се защитно действие, не е възможно приложението на чл. 119 от НК. Във всички случаи, когато жертвата е поставила началото на конфликта, на изследване стои въпросът и за приложимостта на нормата на чл. 118 от НК, но в случая настоящият съдебен състав не приема тезата на защитата, че е налице хипотеза на убийство, извършено в състояние на афект. Силното раздразнение касае такова психическо състояние на дееца, което се характеризира с кратковременно, бурно протичащо, извънредно интензивно емоционално състояние. В такова състояние деецът е със силно намалена способност да ръководи постъпките си. То е толкова силно, че обхваща всецяло психиката на лицето, лишава го от възможност за трезво обмисляне на фактите, обстоятелствата и собственото поведение. Установено е, че към момента на извършване на деянието З. не се е намирала в състояние на силно раздразнение, отговарящо на медицинския критерий за физиологичен афект. Приемайки, че пострадалият е плиснал восък от запалената свещ по посока на З. и е хвърлил по нея чаша, както и че това е довело само до обикновено раздразнение, но не и до такова на силно раздразнение, първоинстанционният съд правилно е преценил, че коментираната норма е неприложима. От субективна страна, безспорно е установено, че подсъдимата е действала при условията на пряк умисъл, престъпният резулат е бил целен, нападението е било именно, за да лиши пострадалия от живот, като подсъдимата е осъзнавала, че чрез нанасянето на удар с нож в лявата гръдна половина, със сила, от близко разстояние, ще последва смъртен резултат. По отношение на субективната страна на престъплението следва да се посочи, че подсъдимата е била наясно, че насочването на дълъг нож към пострадалия, със сила, би довело до възможност да засегне жизнено важни органи, тя е била наясно както с особеностите на ножа, който е годен да причини смърт, така и с областта на тялото, към която е бил насочен – лява гръдна половина на пострадалия. Съображенията в мотивите на първата инстанция относно вида и размера на наложеното на подсъдимата наказание също се споделят изцяло от настоящия състав като правилни и не се налага да бъдат повтаряни. Въззивният състав намира, че законосъобразно е било прието, че тя е личност с ниска степен на обществена опасност, тъй като е с чисто съдебно минало, семейна и трудово ангажирана, с три деца, с положителни характеристични данни, има личен мотив за престъплението, сама е съобщила за него и е останала на местопроизшествието, правейки опити да свести пострадалия, направила е самопризнания. Инцидентът е бил провокиран от пострадалия чрез вербална агресия, замеряна на подсъдимата с чаша и плисване на восък към нея, на фона на дългогодишни негативни емоции и напрежение между двамата, свързани с лоши отношения, липса на средства, употреба на алкохол, включително доказано вечерта на инцидента, отказ на И. да работи и насилие. Тези смекчаващи вината обстоятелства правилно са били преценени като достатъчни за да се счита, че са многобройни такива по смисъла на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Тежкият престъпен резултат и високата обществена опасност на престъплението са били отчетени като отегчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства. Прието е, че при наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства и най-лекото предвидено от закона наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 10 години се явява несъразмерно тежко спрямо личността на подсъдимата, затова е определено наказание под предвидения минимум, „Лишаване от свобода“ за срок от 7/седем/ години, при първоначален строг режим на изтърпяване на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС. Предвид тези съображения, следва да се потвърди присъдата в осъдителната й част, тъй като правилно е прието от първоинстанционния съд, че по този начин биха могли да се реализират целите на личната и генералната превенция. Присъдата е правилна и в частта, с която съдът се е произнесъл относно приложението на разпоредбата на чл.59, ал.1 от НК за приспадане на времето, през което подсъдимата е бил задържан под стража и под домашен арест, както и в частта, с която на основание чл.189 от НПК са възложени разноските по делото, а също и в частта, с която има произнасяне за веществените доказателства. Изложените в жалбата на подсъдимата, поддържани и в съдебно заседание възражения от защитника, въззивният съд прие за неоснователни по изложените по-горе съображения. Наведените от частното обвинение аргументи за несправедливост на наложеното наказание също не се споделят от настоящата инстанция. При индивидуализацията правилно са оценени многобройните смекчаващи обстоятелства, отнасящи се към процесното деяние и подсъдимата: чисто съдебно минало, трудовата ангажираност, поетата от нея грижа за три малки деца, оказаното пълно съдействие на органите на наказателното производство и най-вече обстоятелството, че престъплението е провокирано от дългогодишно системно домашно насилие, физическа и вербална агресия, както и алкохолизъм от страна на пострадалия. Настоящият състав приема, че в нощта на инцидента действията на жертвата са послужили като негативен стимул, провокирал действията на подсъдимата З.. В заключение, наложеното наказание по своя обем от седем години е достатъчно, за да е възможно протичането на ефективен поправителен процес. В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, въззивната инстанция не констатира основания за отмяната , нито установи други основания, налагащи нейното изменение, поради което присъдата следва да бъде потвърдена. Така мотивиран и на основание чл. 339 вр. 334, т. 6 и чл. от НПК, САС