Решение № 330 от 17.3.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 3128/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК. С решение № 3814/17.06.2025 г., по гр.д.№ 4401/2023 г. на Софийски градски съд, ГО, I-16 състав, съдът е осъдил „Ел Би Булгарикум“ ЕАД да заплати на Н. Б. М., , на основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 286 ЗЗД, следните суми: 1./ сума в размер на 17 550 лв. , представляващо дължимо на ищеца брутно възнаграждение по договор за възлагане на управление от 24.11.2022 г. за м. февруари 2023 г., като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 20 463 лв.; 2./ сума в размер на 35 145 лв., представляваща брутно обезщетение по т.18.1 от договора за възлагане на управление от 24.11.2022 г. , като искът е отхвърлен до пълния предявен размер на 41 763 лв.; 3./ сума в размер на 18 955 лв., представляваща брутно обезщетение по т. 21 от договора за възлагане на управление от 24.11.2022 г.; 4./ сума в размер на 25 071.30 лв.,. представляваща обезщетение по т. 22 от договора за възлагане на управление от 24.11.2022 г., като искът е отхвърлен до пълния предявен размер на 44 089 лв. Срещу това решение, в частта, с която са уважени предявените искове, е подадена въззивна жалба от „Ел Би Булгарикум“ ЕАД, което счита същото недопустимо и неправилно – постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението било недопустимо в частта, в която съдът е уважил предявения иск за заплащане на възнаграждение за м. февруари, 2023 г., в размер над предявения от ищеца. В петитума на исковата молба ищецът поискал ответникът да бъде осъден да заплати възнаграждение за м. февруари 2023 г. по Договора в размер на 10 290 лв. С молба вх. № 31408/13.03.2025 г., ищецът направил искане за увеличаване размера на претенцията за заплащане на възнаграждение за м.февруари 2023 г. на 14 628 лв., което било допуснато от съда в о.с.з., проведено на 17.03.2025 г. С решението съдът недопустимо уважил предявения иск за сумата от 17 550 лв. Жалбоподателят поддържа неправилност на постановеното решение. Съдът неправилно и в нарушение на чл. 20 и чл. 20а от ЗЗД тълкувал уговореното между страните. Неправилно съдът е приложил и разпоредбата на чл. 56 от Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия. Съгласно чл. 20 от Договора - размерът на обезщетението по чл. 18.1. се определяло от начисленото на изпълнителния директор средно месечно възнаграждение по условията на т.9 за предходното отчетно тримесечие, през което той е изпълнявал задълженията си по този договор. Съгласно уговореното в чл. 23, размерът на обезщетението по чл. 21 и чл. 22 се изчислявал от начисленото средно-дневно възнаграждение по т. 9 за предходното отчетно тримесечие, през което изпълнителният директор е изпълнявал задълженията си. Изрично уговорено било, че при изчисление размера на обезщетението по чл. 18.1. от Договора не се взема предвид изпълнявана от ищеца дейност като член на Съвета на директорите въз основа на други договори, защото изрично чл. 20 от Договора предвиждал, че размерът на обезщетението по чл. 18.1 се изчислява въз основа на тримесечието, през което е изпълнявал задълженията си по "този договор". Аналогично било уговореното и в чл. 23 досежно обезщетенията по чл. 21 и чл. 22 от Договора, където било предвидено, че се взема като основа възнаграждение, получавано за предходно тримесечие, през което изпълнителният директор се изпълнявал задълженията си, което означавало само извършваната от него дейност като изпълнителен директор, а не всякаква друга дейност по други сключени с дружеството договори. Възнагражденията, които ищецът получавал като член на съвета на директорите и като изпълнителен член били с различно основание и същите не следвало да се вземат като основа /база/ за изчисление на дължимо обезщетение по другия договор. При изготвяне на приетата по делото ССчЕ, вещото лице взело като основа сумата на получаваните от ищеца възнаграждения по двата сключени с ответното дружество договора. При определяне размерите на претендираните възнаграждение и обезщетения съдът произволно е възприел за приложими някои от предложените от вещото лице различни варианти за изчисление, без да се обоснове. „Ел Би Булгарикум“ ЕАД излага подробни съображения защо счита неоснователни исковете в размерите, уважени от съда. Въззивникът сочи, че съдът не е обсъдил в цялост събрания по делото доказателствен материал - не е съобразил отговорa на петата задача от експертизата, че в дружеството не било входирано искане от Н. М. за отлагане на неизползван платен годишен отпуск за 2022 г. Съдът незаконосъобразно не допуснал повторно експертно заключение. Заключението на изслушаната и приета съдебна-счетоводна експертиза било оспорено от въззивника в открито съдебно заседание на 17.03.2025 г. при изслушване на вещото лице, но искането за повторна експертиза не било уважено. Въззивникът моли въззивния съд да обезсилите обжалваното решение в частта, в която съдът е уважил е уважил предявения иск за заплащане на възнаграждение за м. февруари, 2023 г., в размер над предявения от 14 628 лв., както и да го отмени в частта, в която съдът е уважил предявените от ищеца Н. М. искове и е осъдил „Ел Би Булгарикум“ ЕАД да заплати, на основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 286 ЗЗД следните суми: сума в размер на 17 550 лв., представляващо брутно възнаграждение по договор за възлагане на управление от 24.11.2022 г. за м. февруари, 2023 г., сума в размер на 35 145 лв., представляваща брутно обезщетение по т. 18.1 от договора за възлагане на управление от 24.11.2022 г., Ответникът по въззивната жалба Н. Б. М. я оспорва и моли въззивния съд да я остави без уважение като потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Третото лице помагач на страната на ответника Н. А. П. не е подала отговор, но в съдебно заседание чрез процесуалния си представител заявява, че подкрепя въззивната жалба. Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от фактическа страна: Предмет на въззивното производство са обективно съединени осъдителни искове, предявени от Н. Б. М. срещу „Ел Би Булгарикум“ ЕАД с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 286 ЗЗД, за заплащане на сумата дължимо на ищеца възнаграждение по договор за възлагане на управление от 24.11.2022 г. за м. февруари 2023 г. , обезщетение по т. 18.1 от договора; обезщетение по т. 21 от договора и обезщетение по т. 22 от договора. В исковата молба е посочено, че на 24.11.2022 г. между Н. М. него и „Ел Би Булгарикум“ ЕАД чрез В. Д., в качеството му на представляващ „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, като едноличен собственик на капитала на дружеството, е сключен договор за възлагане управлението на акционерно дружество с едностепенна система на управление. На 24.11.2022 г., между Н. М. и „Ел Би Булгарикум“ ЕАД, чрез председателя на Съвета на директорите на дружеството, е сключен договор за възлагане управлението, в качеството му на изпълнителен член на Съвета на директорите в дружеството. С протокол № 5 от заседание на Съвета на директорите на „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, проведено на 20.02.2023 г., по т. 5. “Разни“, е взето решение за освобождаване на Н. М. като член на Съвета на директорите на „Ел Би Булгарикум“ ЕАД и за прекратяване на сключения с него договор от 24.11.2022 г. за възлагане на управлението на дружеството. Решенията по този протокол са вписани в ТРРЮЛНЦ по партидата на „Ел Би Булгарикум“ ЕАД на 27.02.2023 г. по заявление А5 с вх. № 20230221150309. С т. 9 от договора за възлагане управлението на изпълнителен член от СД в ответното дружество от 24.11.2022 г., било уговорено възнаграждението на изпълнителния директор, като е посочено, че същото се изплаща по графика за изплащане на заплатите в дружеството. За месец декември 2022 г. след удръжки Н. М. получил възнаграждение в размер на 10 121.83 лв., а за месец януари 2023 г., предхождащ месеца на прекратяване на договора, му било начислено възнаграждение в размер на 11 915 лв. Н. М. не получил дължимото му се месечно възнаграждение за месец февруари 2023 г. за общо 19 работни дни, до 27.02.2023 г., когато прекратяването на договора му за управление е влязло в сила с вписването на заличаването му като изпълнителен директор в ТРРЮЛНЦ. Изчислено съобразно отработените дни, дължимото неизплатено възнаграждение за месец февруари 2023 г. било 10 290 лева. /11 195 лв.:22 дни х 19 дни/. С т.18.1. от договора за възлагане управлението на изпълнителен член от СД при „Ел Би Булгарикум“ ЕАД било прието, че в случаите на прекратяване на договора по реда на б. „а“, „б“, „в“, „г“ и „з“ на т. 17.1., на изпълнителния директор се изплаща обезщетение в размер на тримесечното му възнаграждение по този договор. Договорът на Н. М. е прекратен предсрочно, при условията на т. 17.1., буква „г“ от договора и размерът на дължимото обезщетение по точка 18.1. възлизал на 35 745 лв. /11 915 лв. х 3 месеца/. Съобразно т. 5.17. от процесния договор за възлагане управлението на изпълнителен член, изпълнителният директор има право на 30 дни платени неприсъствени работни дни /отпуск/ извън празничните и почивните дни за всяка календарна година, независимо от отработеното през годината време. Съобразно т. 21 от същия договор, при прекратяване на договора на изпълнителния директор се следвало обезщетение, което съответства на неизползваните от него платени неприсъствени работни дни, като за текущата календарна година /т.21.1./ пропорционално на времето на неговото управление. Изчислено по посочените критерии и съобразно т. 23 от договора на база среднодневно възнаграждение, дължимото обезщетение за 2022 г. възлизало на 16 247 лв. /11 915 лв. : 22 дни х 30 дни/, а за 2023 г. възлизало на 2 708 лв. /11 915 лв.:22 х 5 дни/ или общо обезщетението по т.21 от договора за неизползван платен отпуск възлиза на 18 955 лв. С т.22 от договора за възлагане управлението на изпълнителен член от СД било предвидено, че при прекратяване на договора по реда на б. „в“, „г“ и „з“ от точка. 17.1., на изпълнителния директор се изплаща обезщетение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от три месеца. Към датата на депозиране на исковата молба, ищецът не бил започнал работа по трудово или друго правоотношение и за него възникнало правото да претендира обезщетението по тази точка за един месец - в размер на 16 247 лв., изчислено по реда на т.23 от договора /11 195 лв. : 22 х 30 дни/. Посочените обезщетения били дължими и ищецът е поискал от съда да осъди ответника да му заплати сумата от общо 125 270 лв., съобразно увеличението с молба вх. № 31408/13.03.2025 г. по реда на чл. 214 ГПК, от които: 14 628 лв., представляващо дължимо възнаграждение по договор за възлагане на управление от 24.11.2022 г. за м. февруари 2023 г.; обезщетение по т. 18.1 от договора в размер на 41 763 лв.; обезщетение по т. 21 от договора в размер на сумата от 18 955 лв. и обезщетение по т. 22 от договора в размер на 44 089 лв. С молбата от 13.03.2025 г. е заявено и искане за присъждане на незаплатено възнаграждение за м.януари 2022 г. в размер 5835 лв. Ответникът „Ел Би Булгарикум“ ЕАД е оспорил исковете. Възразил е, че оспорва исковата молба по основание и размер, като сочи, че сключването и прекратяването на договора е въз основа на законосъобразно взети решения на едноличният собственик на капитала на дружеството. При сключване на договора за възлагане на управлението на изпълнителен член на СД липсвали данни за наличие на предварително съгласие и одобрение на едноличния собственик на капитала, като са уговорени клаузи, различни с предходния договор. Третото лице помагач на страната на ответника Н. А. П. оспорва исковата молба. Няма спор между страните и от събраните в производството писмени доказателства се установява, че на 24.11.2022 г. между Н. М. и "Ел Би Булгарикум" ЕАД. чрез В. Д., в качеството му на представляващ на „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, като едноличен собственик на капитала на дружеството, е сключен Договор за възлагане управлението на акционерно дружество с едностепенна система на управление. Договорът е сключен след проведен конкурс и решение по т.2 от Протокол № 58 от 24.11.2022 г. от заседание на СД на „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, с което са избрани нови членове на СД на „Ел Би Булгарикум" ЕАД, в това число Н. М. ищецът като независим член. С протокол № 96 от 24.11.2022 г. от заседание на СД на „Ел Би Булгарикум“ ЕАД, Н. М. е избран за Изпълнителен член на Съвета на директорите. В т. 3 от протокола е обективирано решение, с което, на основание чл. 244, ал. 7 от ТЗ, Съветът на директорите възлага на Н. П. - Председател на СД, от името на дружеството да сключи договор за възлагане на управлението с Изпълнителен член на СД и одобрява текста на договора, приложен към протокола. На 24.11.2022 г., между Н. М. и „Ел Би Булгарикум“ ЕАД, чрез Председателя на Съвета на директорите на дружеството, е сключен Договор за възлагане управлението на Изпълнителен член на СД в Еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала е едностепенна система на управление. Този договор е сключен с новоизбрания изпълнителен директор съгласно и в изпълнение на чл. 5 от Правилата за работа на Съвета на директорите на „Ел Би Булгарикум" ЕАД, въз основа на взетото решение на едноличния собственик на капитала. Съгласно раздел 2 от този договор, същият е сключен за срок до 24.11.2027 г. и може да бъде прекратен предсрочно на основанията, подробно изброени в чл. 17.1. от договора. С чл.17.3. е прието, че прекратяването на договора влиза в сила от датата на заличаване в Търговския регистър на овластяването на Изпълнителния директор да управлява дружеството. С протокол № 5 от заседание на Съвета на директорите на „Държавна консолидационна компания” ЕАД, проведено на 20.02.2023 г., в качеството му на едноличен собственик на капитала на „Ел Би Булгарикум” ЕАД, по т.5. “Разни“, са взети решения за незабавно освобождаване на Н. М. като член на Съвета на директорите на „Ел Би Булгарикум“ ЕАД, за прекратяване на сключения с него договор от 24.11.2022 г. за възлагане на управлението на дружеството, и съответно за избор на нови членове на СД на „Ел Би Булгарикум” ЕАД. Решенията по Протокол №5/20.02.2023 г. на Съвета на директорите на „Държавна консолидационна компания” ЕАД, в качеството й на едноличен собственик на капитала на „Ел Би Булгарикум” ЕАД за освобождаването на Н. М. като член на Съвета на директорите на „Ел Би Булгарикум“ ЕАД и за избор на нови членове на СД са вписани в ТРРЮЛНЦ по партидата на „Ел Би Булгарикум" ЕАД на 27.02.2023 г. по заявление А5 с вх. № 20230221150309. Следователно, считано от 27.02.2023 г. договорът за възлагане на управлението на Н. М. като изпълнителен член на СД на „Ел Би Булгарикум“ ЕАД се счита за прекратен преди изтичане на уговорения в него срок, на основание чл. 17.1.. буква ”г". от същия. В точка 9 от Договора за възлагане управлението на изпълнителен член от СД в еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала с едностепенна система на управление, сключен на 24.11.2022 г., е уговорено възнаграждението на изпълнителния директор, като е посочено, че същото се изплаща по графика за изплащане на заплатите в дружес твото. Съобразно чл.18.1 от Договора за възлагане управлението на изпълнителен член от СД в еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала с едностепенна система на управление, в случаите на прекратяване на договора по реда на букви ..а". „б". ..в", „г” и „з" на точка. 17.1 на Изпълнителния директор се изплаща обезщетение в размер на тримесечното му възнаграждение по този договор. Договорът на ищеца е прекратен предсрочно при условията на т. 17.1 буква „г“. Съобразно т.5.17 от сключения Договор за възлагане управлението на изпълнителен член от СД в еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала с едностепенна система на управление, изпълнителният директор има право на 30 дни платени неприсъствени работни дни /отпуск/ извън празничните и почивните дни за всяка календарна година, независимо от отработеното през годината време. Според т. 21 от същия договор, при прекратяване на договора на Изпълнителния директор се изплаща обезщетение, съответстващо на неизползваните от него платени неприсъствени работни дни, като за текущата календарна година /т.21.1./ пропорционално на времето на неговото управление и за неизползваните платени неприсъствени дни, отложени по реда на т.5.17.2, съгласно която по писмено искане на изпълнителния директор до ЕСК ползването на платените неприсъствени работни дни може да се отложи за следващата календарна година. Съобразно т.22 от Договора за възлагане на управлението на изпълнителен член от СД в еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала с едностепенна система на управление, при прекратяване на договора по реда на букви „в". , „г“ и „з" от точка. 17.1 на изпълнителния директор се изплаща обезщетение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от три месеца. Видно от представения фиш за възнаграждението на ищеца за м. януари 2023г., брутното възнаграждение е в размер на 11 915 лв. Представен е устав на „Ел Би Булгарикум“ ЕАД и правила за работата на СД на „Ел Би Булгарикум“ ЕАД Представено е разпореждане от 08.03.2023 г. на НОИ, ТД НАП, с което на Н. Б. М. е отпуснато парично обезщетение за безработица. По делото е изслушана съдебно-счетоводната експертиза, съгласно заключението на която, съгласно предоставения от „Ел Би Булгарикум“ ЕАД фиш за заплата за месец февруари 2023 г. начисленото възнаграждение на Н. Б. М. е, както следва: възнаграждение по фиш в размер на 8 400.50 лв., начислено върху основна заплата 11 715 лв. за отработени 14 дни от м.февруари като заплатата за получаване след приспадане на осигуровки и ДОД е 6 958.78 лева. Изчисленото възнаграждение за м.02.2023 г. върху 11 715.00 лева основна заплата за 18 отработени дни от месеца е 10 543.50 лева. Като след приспадане на осигуровки и ДОД е 9067.48 лв. Вещото лице е посочило, че съгласно уговореното в т.9. на договора за възлагане на управление възнаграждението на изпълнителния директор се определя по показателите, критериите и стойностите на чл. 56 от ППЗПП. приет с ПМС № 85/30.04.2010 г., съгласно който текст месечните възнаграждения се определят чрез бална оценка, образувана въз основа на достигнати резултати за всяко отчетно тримесечие по определени критерии и показатели от дейността на дружеството, регламентирани в Приложение № 2 към правилника. През първите два месеца на текущото тримесечие членовете на изпълнителните и контролните органи получават авансово месечните си възнаграждения въз основа на балната оценка за предходното тримесечие. След приключване на тримесечието, в зависимост от постигнатите през него стойности на показателите и критериите, се изчислява балната оценка и месечните възнаграждения за отчетното тримесечие се преизчисляват. Преизчислените възнаграждения се начисляват и изплащат с възнаграждението за последния месец на отчетното тримесечие. На база балната оценка за отчетно тримесечие януари - март 2023 г., авансово дължимото, неполучено възнаграждение за месец февруари на Н. М. е преизчислено, видно от предоставен от ответното дружество фиш за работна заплата, изготвен м.04.2023 г. При преизчисляването за месец февруари 2023 г. е доначислено основно възнаграждение в размер на 4 084.50 лева със сума за получаване 3 676.05 лева /4 084.50 лв. минус 408.45 лв. ДОД/. Вещото лице е констатирало, че от предходното тримесечие м. октомври - м. декември 2022 г. Н. М. има начислено възнаграждение само за последния месец декември, за който основното възнаграждение за полен отработен месец е в размер 11 715 лева, а заплатата за получаване след приспадане на осигуровки и ДОД е 10 721.83 лв. След преизчисляване на база балната оценка за отчетно тримесечие октомври - декември 2022 г., авансово полученото възнаграждение за месец декември 2022 г. на Н. М. е преизчислено като е сторнирана сума в размер на 2 130 лв. и сума в размер на 7.16 лева от дължими осигуровки, като основното възнаграждение за м. 12.2022 г. е в размер на 9 585 лева със сума за получаване 8 598.99 лева. За м.януари 2023 г. основно възнаграждение на ищеца по фиш запълен месец 12.2022 г. в размер на 11 715 лева и след приспадане на осигуровки и ДОД - 10 121.83 лева. Експертът е констатирал, че на база балната оценка за отчетно тримесечие януари - март 2023 г. авансово полученото възнаграждение за месец януари 2023 г. на ищеца е преизчислено, видно от предоставен от ответното дружество фиш за работна заплата, изготвен м.04.2023 г. като е доначислено основно възнаграждение в размер 5835 лв. със сума за получаване 5 251.50 лева /5 835,00 лв. минус 583.50 лв. ДОД/. Експертизата е констатирала, че Н. М. няма отработени дни за цяло предходно отчетно тримесечие и е предложила следните варианти за изчисление на обезщетението при прекратяване на договора по т.18.1 на договора за възлагане на управлението: 1./ На база начислено авансово възнаграждение за м.декември в размер 11750 лева – обезщетение в размер 35 145 лева; 2./ На база преизчислен размер на възнаграждение за м.декември 2022 г. 9 585 – обезщетение в размер 28 755 лева; 3./ На база начислено авансово възнаграждение за м.януари 2023 г. в размер 11715 лева – обезщетение в размер 35145 лева и 4./ На база преизчислен размер на възнаграждение за м.явуари от 17 550 лева – обезщетение в размер 52650 лева. Експертизата е изчислила размера на дължимото по чл..21 от договора обезщетение в посочените варианти. Вещото лице е посочило, че приложимото предходно отчетно тримесечие за изчисляване на размерите на претендираните обезщетения по чл.21 и чл.22 от договора за възлагане на управлението е м.октомври 2022 г. – м.декември 2022 г. Посочило е, че от сключване на договора за управление между страните 24.11.2022 г. до датата на неговото прекратяване 27.02.2023 г. са изминали три месеца, но периодът е между две календарни отчетни тримесечия – това от октомври 2022 г. до м.декември 2022 г. и това от м.януари 2023 г. до м.март 2022 г. Във въззивната инстанция е допусната и изслушана тройна съдебно- счетоводна експертиза, която не е оспорена и като компетентно извършена съдът възприема. Заключението е представило размера на дължимото възнаграждение на ищеца /като член на СД и като изпълнителен член на СД/ за месец февруари 2023 г. в два варианта: 1./ при отработени 14 дни за периода от 01.02.2023 г. до 20.02.2023 г. включително /датата на протокола от събрание на СД с решение за незабавно освобождаване на Н. М./, при което дължимото брутно възнаграждение за периода от 01.02.2023 г. до 20.02.2023 г., изчислено съгласно правилата регламентирани в чл.56 от ППЗПП, е общо 9 828 лева, от които: 3276 лева брутно за отработени 14 дни по договор за възлагане управлението на акционерно дружество с едностепенна система на управление от 24.11.2022 г. и 6 552 лева Брутно възнаграждение за отработени дни 14 дни по договор за възлагане управлението на изпълнителен член от съвета на директорите в еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала с едностепенна система на управление от 24.11.2022 г. 2./ при отработени 18 дни за периода от 01.02.2023 г. до 27.02.2023 г. /датата на вписване в ТР/ дължимото брутно възнаграждение за периода от 01.02.2023 г. до 27.02.2023 г., изчислено съгласно правилата регламентирани в чл.56 от ППЗПП, е общо 12 636 лева, от които: 4212 лева брутно възнаграждение за отработени 18 дни по договор за възлагане управлението на акционерно дружество с едностепенна система на управление от 24.11.2022 г. и 8424 лева брутно възнаграждение за отработени дни 18 дни по договор за възлагане управлението на изпълнителен член от съвета на директорите в еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала с едностепенна система на управление от 24.11.2022 г. Заключението е изчислило размерът на дължимо обезщетение на ищеца по т. 18.1 от Договора за възлагане управлението на изпълнителен член от СД в еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала с едностепенна система на управление, сключен на 24.11.2022 г. като са представени два варианта на изчисление, предвид че изпълнителният директор е изпълнявал задълженията си по договора само през м.12.2022 г., т.е. няма изработени три месеца и тримесечна база за определяне на средно месечното възнаграждение за VI-то отчетно тримесечие. 1./ Размерът на обезщетението по т.18.1 от договора е 19 170 лева /6 390 лв. х 3/. При изчисляване на размера на дължимо обезщетение по т.18.1 от договора е приложено брутното месечно възнаграждение на изпълнителния директор за месец 12.2022 г. 2./ Размерът на обезщетението по т.18.1 от договора е 6 390 лева /2 130 лв. х 3/, при средномесечно възнаграждение за VI-то отчетно тримесечие в размер на 2 130 лева, получено като сбора на възнагражденията за всеки месец се раздели на броя на месеците /0,00 лв. за м.10.2022 г. + 0,00 лв. за м.11.2022 г. + 6 390,00 лв. за м.12.2022 г. / Заключението е изчислило размера на дължимо обезщетение на ищеца по т. 21 от Договора за възлагане управлението на изпълнителен член от СД в еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала с едностепенна система на управление, сключен на 24.11.2022 г. като са представени шест варианта на изчисление, като при вариант I и вариант I I не са изчислени обезщетения за неизползваните платени неприсъствени работни дни за 2022 г., поради непредставяне на писмено искане по т.5.17.2 за отлагане на неползваните платени неприсъствени работни дни за 2022 г. 1./ обезщетение за неползван отпуск за периода от 01.01.2023 г. до 20.02.2023 г. вкл. /датата на решението за освобождаването на Н. Б. М./ - в размер на 1 409.78 лева, за 4 дни платени неприсъствени работни дни при среднодневно възнаграждение 336.32 лв., представляващо среднодневно възнаграждение за месец 12.2022 г. 2./ обезщетение за неползван отпуск за периода от 01.01.2023 г. до 27.02.2023 г. /датата на вписване в ТР/ - в размер на 1 575.64 лева, за 5 дни платени неприсъствени работни дни при среднодневно възнаграждение 336.32 лв., представляващо среднодневно възнаграждение за месец 12.2022 г. При вариант I I I и вариант I V е изчислено обезщетение за неизползваните платени неприсъствени работни дни за 2022 г., независимо от отработеното през годината време съгласно договореното в т.5.17, и обезщетение за неизползваните платени неприсъствени работни дни за 2023 г., изчислено пропорционално на времето на управление: 3./ обезщетение за неползван отпуск за 2022 г. и за периода от 01.01.2023 г. до 20.02.2023 г. вкл. по т. 21 от договора е 11 499,38 лева, от които: 10 089.60 лева обезщетение за неползван отпуск за 2022 г. (30 дни х 336,32 лв.) и 1409.78 лева обезщетение за неползван отпуск за 2023 г. (4 дни х 336,32 лв.) 4./ обезщетение за неползван отпуск за 2022 г. и за периода от 01.01.2023 г. до 27.02.2023 г., по т. 21 от договора е 11 665,24 лева, от които: 10 089.60 лева обезщетение за неползван отпуск за 2022 г. (30 дни х 336,32 лв.) и 1575.64 лева обезщетение за неползван отпуск за 2023 г. (5 дни х 336,32 лв.) При вариант V и вариант V I са изчислени обезщетения за неизползваните платени неприсъствени работни дни за 2022 г. и 2023 г., пропорционално на времето на управление: 5./ обезщетение за неползван отпуск за 2022 г. и за периода от 01.01.2023 г. до 20.02.2023 г. вкл., по т. 21 от договора е 1 934,99 лева, от които: 525.21 лева обезщетение за неползван отпуск за 2022 г. (2 дни х 336,32 лв.) и 1409.78 лева обезщетение за неползван отпуск за 2023 г. (4 дни х 336,32 лв.) 6./ обезщетение за неползван отпуск за 2022 г. и за периода от 01.01.2023 г. до 27.02.2023 г. по т. 21 от договора е 2 100,85 лева, от които: 525.21 лева обезщетение за неползван отпуск за 2022 г. (2 дни х 336,32 лв.) и 1575.64 лева обезщетение за неползван отпуск за 2023 г. (5 дни х 336,32 лв.). Експертизата е изчислила размера на дължимо обезщетение на ищеца по т. 22 от Договора за възлагане управлението на изпълнителен член от СД в еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала с едностепенна система на управление, сключен на 24.11.2022 г. в четири варианта: 1./ максимално обезщетение по т.22 от договора за периода от 21.02.2023 г. до 20.05.2023 г. вкл. за оставане без работа възлиза на 19 842,88 лева, от които: 2 017,92 лева обезщетение за 6 работни дни в периода от 21.02.2023 г. до 28.02.2023 г. вкл., при среднодневно възнаграждение за IV-то тримесечие на 2022 г. в размер на 336,32 лева; 7 399,04 лева обезщетение за 22 работни дни в периода от 01.03.2023 г. до 31.03.2023 г. вкл., при среднодневно възнаграждение за IV-то тримесечие на 2022 г. в размер на 336,32 лева; 6 053,76 лева обезщетение за 18 работни дни в периода от 01.04.2023 г. до 30.04.2023 г. вкл., при среднодневно възнаграждение за IV-то тримесечие на 2022 г. в размер на 336,32 лева и 4 372,16 лева обезщетение за 13 работни дни в периода от 01.05.2023 г. до 20.05.2023 г. вкл., при среднодневно възнаграждение за IV-то тримесечие на 2022 г. в размер на 336,32 лева; 2./ максимално обезщетение по т.22 от договора за периода от 21.02.2023 г. до 26.05.2023 г. вкл. з а оставане без работа възлиза на 19 842.88 лева, от които: 672,64 леваобезщетение за 2 работни дни в периода от 27.02.2023 г. до 28.02.2023 г. вкл., при среднодневно възнаграждение за IV-то тримесечие на 2022 г. в размер на 336,32 лева; 7 399,04 лева обезщетение за 22 работни дни в периода от 01.03.2023 г. до 31.03.2023 г. вкл., при среднодневно възнаграждение за IV-то тримесечие на 2022 г. в размер на 336,32 лева; 6 053,76 лева обезщетение за 18 работни дни в периода от 01.04.2023 г. до 30.04.2023 г. вкл., при среднодневно възнаграждение за IV-то тримесечие на 2022 г. в размер на 336,32 лева; 5 717,44 лева обезщетение за 17 работни дни в периода от 01.05.2023 г. до 26.05.2023 г. вкл., при среднодневно възнаграждение за IV-то тримесечие на 2022 г. в размер на 336,32 лева; 3./ едномесечно обезщетение по т.22 от договора за периода от 21.02.2023 г. до 23.03.2023 г. вкл. за оставане без работа за един месец е в размер на 6 390,08 лева, за периода от 21.02.2023 г. до 20.03.2023 г. включително. 4./ едномесечно обезщетение по т.22 от договора за периода от 27.02.2023 г. до 26.03.2023 г. вкл. за оставане без работа за един месец е в размер на 6 390,08 лева, за периода от 27.02.2023 г. до 26.03.2023 г. включително. В заключението е констатирано, че не е представено писмено искане на ищеца до „Държавна Консолидационна Компания“ ЕАД за отлагане на платени неприсъствени дни от 2022 г. Представено е становище, че приложимото предходно отчетно тримесечие, въз основа на което се изчисляват обезщетенията по чл. 18.1., чл. 21 и чл. 22 следва да е определено на основание на чл.29 от ЗПП и чл.61 от ППЗПП и че за предходно отчетно тримесечие следва да се счита IV-то тримесечие на 2022 г., в случай че договорът е прекратен от 21.02.2023 г. (датата следваща решението на съвета на директорите) или 27.02.2023 г. (датата на обявяване в ТР). Периодът от 24.11.2022 г. до 27.2.2023 г. не обхваща цяло отчетно тримесечие. Въззивният съд възприема заключението на повторната експертиза, която е работила като е разграничила възнагражденията, получавани от ищеца по договор за възлагане на управление от 24.11.2022 г. и в качеството му на член на Съвета на директорите на ответното дружество. При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата. При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е частично невалидно, като същото е процесуално недопустимо. С молба вх. № 31408 от 13.03.2925 г. въз основа представеното по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза ищецът е поискал изменение в размера на предявения иск по чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 286 ЗЗД като дължимо възнаграждение за месец февруари 2023 г. да се счита предявено за 14 628 лева. В молбата е посочено увеличение на възнаграждението за месец януари 2023 г. със сума в размер на 5 835 лева поради преизчисление. Съдът е допусна с протоколно определение от 17.03.2025 г. увеличение на цената на исковете, съобразно молбата на ищеца от 13.03.2025 г., което означава, че искът за дължимо възнаграждение за месец февруари 2023 г. предявен от ищеца в размер 14 628 лв.Въззивният съд констатира, че сред заявените от ищеца искове с исковата молба липсва иск за дължимо възнаграждение за месец януари 2023 г. като допускането на неговото увеличение е недопустимо от съда. Същевременно е недопустимо в хода на делото след настъпване на процесуалните преклузии да бъде заявяван нов иск – такъв за дължимо възнаграждение за месец януари. С обжалваното решение съдът е формирал мотиви и се е произнесъл с изричен диспозитив, съгласно които е приел претенцията за заплащане на възнаграждение за м. февруари 2023 г. за основателна и е осъдил ответника да заплати на ищеца дължимо брутно възнаграждение за м. февруари 2023 г. в размер на 17 550 лв. Претенция в такъв размер (обем) не е заявявана от ищеца, поради което е налице произнасяне свръхпетитум. Съдебната практика приема /пр.: Решение № 50007 от 09.02.2023 г. по гр.д.№ 2263/2022 г. Г. К., ІV Г. О. НА ВКС, Решение № 177 от 03.01.2019 г. по гр.д.№ 4487/2017 г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС/, че в случай че съдът се е произнесъл свръхпетитум, съдебното решение в тази своя част е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено. В този случай е налице нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, по който не е бил сезиран, постановеният от него, поради което съдебеният акт е недопустим. Тъй като решението се обжалва единствено в неговата осъдителна част, вклюючително за иска за дължимо възнаграждение за месец февруари 2023 г., а въззивният съд може да прави проверка на допустимостта на решението в обжалваната част, решението в частта по иска за дължимо възнаграждение за месец февруари 2023 г. за сумата над размер 14 628 лв. за този иск до размера в който иска е уважен – 17 550 лева или за сумата 2922 лева следва да бъде обезсилено. Въззивният съд намира решението в останалата част допустимо. Предмет на въззивното производство са обективно съединени осъдителни искове, предявени от Н. Б. М. срещу „Ел Би Булгарикум“ ЕАД с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 286 ЗЗД за сумите, дължими като възнаграждение и обезщетение по договор за възлагане на управление. Няма спор между страните и по делото е установено, че те са обвързани от договор за управление, по силата на който ответникът е възложил на ищеца, в качеството му на член на Съвета на директорите, управлението на дружеството. Мандатното правоотношение с ищеца като член на СД, на които е възложено управлението на дружеството е възникнало с вземането на решение от едноличния собственик на ответното дружество по чл. 221, т. 4 и т. 5 ТЗ, с което по принцип се определя и размера на възнаграждението като в чл. 244, ал. 7 ТЗ е предвидена факултативна възможност за сключване на писмен договор. За възникване на мандатното правоотношение с изпълнителен чл. на СД в чл. 244, ал. 7 ТЗ се съдържа задължително изискване за уговаряне на възнаграждението с писмен договор. Процесният договор е подписан от страна на ответното дружество от вписания в търговския регистър председател на Съвета на директорите и валидно е породил действие, доколкото е спазена формата за възлагане на управление на изпълнителен член на Съвета на директорите, предвидена в ТЗ и Правилата за работа на СД. В сключения от страните писмен договор е уговорено, че същият е сключен за срок до 24.11.2027 г., като може да бъде прекратен предсрочно на основанията, подробно изброени в чл. 17.1. от договора. С чл.17.3. е прието, че прекратяването на договора влиза в сила от датата на заличаване в Търговския регистър на овластяването на Изпълнителния директор да управлява дружеството. В постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК: Р. № 39/15.04.2011 г. по т. д. № 526/2010 г. на I т. о., Р. 135/9.11.2009 г. по т. д. № 184/2009 г. на I т. о. и Р. № 39/15.04.2011 г. по т. д. № 526/2009 г. на I т. о. е прието, че при разпоредено от законодателя конститутивно действие на вписването в ТР на определени обстоятелства, решението на ОС поражда незабавно действие във вътрешните отношения в дружеството и предвиденият конститутивен ефект на вписването намира проявление по отношение на трети за дружеството лица. В случая обаче с нарочна разпоредба е прието, че прекратяването на договора действа между страните от вписването в търговския регистър. Следователно страните са били обвързани от сключения между тях договор считано от 24.11.2022 г. до датата на неговото прекратяване 27.02.2023 г. I./ По иска за заплащане на възнаграждение за м.февруари 2023 г. Въззивният съд съобразява заключението на съдебно-счетоводната експертизавъв въззивната инстанция, като намира, че относно дължимото възнаграждение за м. февруари 2023 г., следва да бъде възприето изчисленото възнаграждение за м.02.2023 г. в размер 8 424 лева брутно възнаграждение за отработени дни 18 дни по договор за възлагане управлението на изпълнителен член от съвета на директорите в еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала с едностепенна система на управление от 24.11.2022 г. При този извод на въззивния съд първоинстанционното решение следва да бъде отменено по този иск, в частта му, с която искът е уважен за сумата над 8424 лева до предявения размер от 14 625 лева, или за сумата 6201 лева. II./ По иска за заплащане на обезщетение по т. 18.1 от договора в размер на 41 763 лева, представляващо размер на тримесечното възнаграждение на ищеца. С т.18.1. от договора за възлагане управлението на изпълнителен член от СД при „Ел Би Булгарикум“ ЕАД страните са се съгласили, че в случаите на прекратяване на договора по реда на б. „а“, „б“, „в“, „г“ и „з“ на т. 17.1., на изпълнителния директор се изплаща обезщетение в размер на тримесечното му възнаграждение по договора. Договорът на ищеца е прекратен предсрочно, при условията на т. 17.1., буква „г“ от договора, поради което това обезщетение е дължимо от ответника. Според настоящия въззивен състав и тъй като в договора не е посочена конкретна база за неговото изчисление, за база следва да се вземе последното определено и начислено възнаграждение от дружеството, за месеца, предхождащ месеца, в който договора е прекратен, чийто размер, изчислен от съдебносчетоводната експертиза е 6 390 лева. Размерът на дължимото обезщетение по точка 18.1. възлиза на 19 170 лева. Въззивният съд като взе предвид, че с обжалваното решение искът е уважен в размер 35 145 лева, намира, че решението по този иск следва да бъде отменено за сумата 15 975 лева като в тази част искът следва да бъде отхвърлен. III./ По иска за заплащане на обезщетение, съответстващо на неизползваните платени неприсъствени работни дни, по т. 21 от договора, в размер на сумата от 18 955 лв. Съобразно чл..5.17 от сключения Договор за възлагане управлението на изпълнителен член от СД в еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала с едностепенна система на управление, изпълнителният директор има право на 30 дни платени неприсъствени работни дни /отпуск/ извън празничните и почивните дни за всяка календарна година, независимо от отработеното през годината време. С чл. 21 от договора, страните са постигнали съгласие при прекратяване на договора на Изпълнителния директор да се изплаща обезщетение, съответстващо на неизползваните от него платени неприсъствени работни дни, като за текущата календарна година /т.21.1./ пропорционално на времето на неговото управление и за неизползваните платени неприсъствени дни, отложени по реда на т.5.17.2, съгласно която по писмено искане на изпълнителния директор до ЕСК ползването на платените неприсъствени работни дни може да се отложи за следващата календарна година. С разпоредбата на чл.23 от договора е прието размерът на обезщетението по чл.21 да се изчислява от начисленото на изпълнителния директор среднодневно възнаграждение по т.9 за предходното отчетно тримесечие, през което той е изпълнявал задълженията си. Въззивният съд намира доколкото ищецът няма пълно отработено предходно тримесечие, че за определяне размера на това обезщетение следва да се вземе за база за определянето му възнаграждението за единствения месец от предходното тримесечие - м. декември 2022 г., така, както е възприела и изслушаната във въззивната инстанция експертиза като съдът възприема втория вариант на заключението на вещите лица, при който изчисленото обезщетение за неползван отпуск за 2023 г. е в размер на 1 575,64 лева, за 5 дни платени неприсъствени работни дни при среднодневно възнаграждение 336,32 лв., представляващо среднодневно възнаграждение за месец 12.2022 г. По делото липсват доказателства за това ищецът да е депозирал писмено искане в качеството си на изпълнителен директор до едноличния собственик на капитала на дружеството ответник за отлагане ползването на платените неприсъствени работни дни, неизползвани през 2022 г. за следващата календарна 2023 г., поради което съдът намира, че е дължимо обезщетение единствено за неползваните платени неприсъствени дни за 2023 г. Решението в частта над сумата 1 575.64 лева до присъдения размер от 18 955 лв. /за сумата 17379.36 лева/ следва да бъде отменено като искът в тази част бъде отхвърлен. IV./ По иска за заплащане на обезщетение по т. 22 от договора в размер на 44 089 лв. Съобразно т.22 от Договора за възлагане на управлението на изпълнителен член от СД в еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала с едностепенна система на управление, при прекратяване на договора по реда на букви „в". , „г“ и „з" от точка. 17.1 на изпълнителния директор се изплаща обезщетение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от три месеца. По делото е установено, че в периода след прекратяване на процесния договор ищецът е останал без работа, поради което този иск е основателен. С разпоредбата на чл.23 от договора е прието размерът на обезщетението по чл.21 да се изчислява от начисленото на изпълнителния директор среднодневно възнаграждение по т.9 за предходното отчетно тримесечие, през което той е изпълнявал задълженията си. Въззивният съд намира доколкото ищецът няма пълно отработено предходно тримесечие, че за определяне размера на това обезщетение следва да се вземе за база за определянето му възнаграждението за единствения месец от предходното тримесечие - м. декември 2022 г., така, както е възприела и изслушаната във въззивната инстанция експертиза като съдът възприема втория вариант на заключението на вещите лица, при който изчисленото максимално обезщетение по т.22 от договора за оставане без работа възлиза на 19 842.88 лева. При това първоинстанционното решение по този иск следва да бъде отменено в частта над сумата 19 842.88 лева до уважения размер от 25 071.30 лева или за сумата 5228.42 лева. При този изход на делото отговорността за направените от страните разноски е на двете страни, съобразно отхвърлената и уважената част от исковете. В тази връзка следва да бъде отменено първоинстанционното решение в частта за разноските като вместо него въззивният съд следва да определи дължимите от страните разнзоски като съобрази установените във въззивната инстанция дължими към ответника суми и съответно уважената и отхвърлената част от исковете. Така ответникът дължи на ищеца сумата 2675.79 евро на ищеца, съобразно уважената част от исковете и по представен от ищеца списък на разноски в първата инстанция, а ищецът дължи на ответника сумата 3858.91 евро съобразно списък на разноски в първоинстанционното производство. Въззиваемият е направил възражение за прекомерност на заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение, което съдът намира неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Това становище се подкрепя от обстоятелството, че възнаграждението в размер 6135.50 евро е определено към минималния размер, посочен в чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, съгласно който за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес от 100 000 лв. до 500 000 лв. възнаграждението е в размер 8650 лв. плюс 4 % за горницата над 100 000 лв. и при съобразяване на регистрация по ЗДДС, при което минималният размер е 11312.88 лева. На въззивника, съобразно уважената част от жалбата са дължими съответна част от направените от разноски в производството за експертиза и адвокатско възнаграждение – в общ размер 8397.46 евро по представен списък. На въззиваемия Н. М., съобразно уважената част от исковете, следва да бъдат присъдени сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер 2111.91 евро за адвокатското възнаграждение по представен списък/. Воден от изложеното въззивния съд