Решение № 1734 от 28.5.2026 г. на Административен съд - Плевен по дело № 220/2026 г.

Производството е по реда на чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ във връзка с чл. 145-178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от Н. Й. с посочен постоянен адрес: гр. Плевен, [улица], •••, подадена срещу отказ на Министерство на външните работи за предоставяне на информация по заявление по ЗДОИ, обективиран в Заповед № 95-00-174/06.03.2026 г. на постоянния секретар при МВнР.

С оглед петитума на жалбата следва да се приеме, че Заповед № 95-00-174/06.03.2026 г. на постоянния секретар при МВнР се оспорва частично, а не изцяло. Направено е искане за нейната отмяна единствено във връзка с въпроси №№ 1-6; 11-15, 18 и 19 от подаденото заявление.

С Определение № 939/25.03.2026 г. настоящият съд е оставил без разглеждане подадената жалба в частта й, с която се оспорва отговорът на въпроси № 14 и № 15 от Заповед № 95-00-174/06.03.2026 г. и е прекратил съдебното производство в тази част. Определението не е обжалвано и е влязло в сила, поради което предмет на разглеждане в настоящето съдебно производство е извършеното оспорване на Заповед № 95-00-174/06.03.2026 г. на постоянния секретар при МВнР в частите й, касаещи въпроси №№ 1-6; 11-13, 18 и 19 от подаденото заявление.

В жалбата се излагат съображения, че в оспорената заповед се съдържа непълна и неподкрепена с документи информация по отношение на част от въпросите, на други въпроси се отговаря със субективно становище, а на почти половината от тях е отказано предоставяне на исканата информация с аргумент, че същата не е обществена и представлява изключение по чл.8, т.1 от ЗДОИ, понеже се отнася до административното обслужване на гражданите.

Правят се подробни оплаквания, че обжалваната заповед е постановена в нарушение на материалния закон – ЗДОИ и позоваването на ответника на §1, т.1 и т.2 б.“в“ от ДР на Закона за администрацията не представлява законово основание за отказ за предоставяне на обществена информация. Твърди се съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в това, че адм. орган не е установил дали съществуват документи, указания или други данни, съдържащи исканата информация, с което е нарушен принципът на служебното начало и не са изяснени всички релевантни факти. Твърди се, че обжалваната заповед не съдържа исканата информация, която с голяма степен на вероятност би допринесла за по-бързо разрешаване на ежедневно проявяващи се належащи проблеми на българи, които поради естеството на своята гражданска принадлежност се нуждаят от консулски услуги.

В заключение е направено искане да бъде отменен отказът на МВнР, обективиран в Заповед № 95-00-174/06.03.2026 г. в оспорените й части, преписката да бъде върната на ответника за ново произнасяне и адм. орган да бъде задължен да предостави документалните носители на информацията, въз основа на която формира становищата и отговорите си.

От ответника е постъпил писмен отговор, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Излагат се съображения, че обжалваната заповед има характера на решение по чл.28, ал.2 от ЗДОИ и се сочи, че същата е постановена по заявление за достъп, в началната част на което са изложени обстоятелства, свързани с отказ за извършване на конкретна консулска услуга, след което с писмо от 20.02.2026 г. жалбоподателят е направил уточнение, че е възприел „принципен отказ от предоставяне на консулска услуга по издаване на временен паспорт“ и отново е поставил въпроса „на каква нормативна база може да се откаже временен паспорт в аналогичен случай“. Излагат се съображения, че от изложеното в пояснителното писмо може да се направи извод за обстоятелството, че е изразено намерение за оспорване на отказ за извършване на административна услуга ако адм. орган не посочи правно валидни основания за постановяването му.

Въз основа на горното се твърди, че търсената от жалбоподателя информация не е обществена такава по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДОИ и е налице позоваване на чл.8, ал.1 от с.з. Излагат се доводи, че предоставянето на исканата информация представлява административна услуга по смисъла на §1, т.1 и т.2 б.“в“ от ДР на Закона за администрацията, същата е от частен характер и за получаването й са налице други правни способи, вкл. обжалване на действията на административния орган, свързани с отказ от извършване на търсената административна услуга.

По отношение отговора на въпрос № 6 се излагат съображения, че се касае за контролна дейност на специализирани органи, свързан с реализиране на дисциплинарна отговорност, която също не е свързана с обществения живот и няма за цел съставяне на мнение за начина на работа на контролния орган. Изразява се становище за неоснователност на направеното с жалбата искане за представяне на документалните носители на информация, въз основа на които органът формира становищата и отговорите си.

В заключение е направено искане да бъде отхвърлена подадената жалба и се претендират направени разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. От същия е постъпило писмено становище, с което се поддържат оплакванията от подадената жалба и направеното искане за отмяна на оспорения адм. акт. При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски от ответника. Със становището са представени и писмени доказателства, за които се сочи, че касаят нови обстоятелства, настъпили след подаване на жалбата, а именно запитване по реда на парламентарния контрол до МВнР, отговор на министъра на външните работи по реда на парламентарния контрол, Запитване вх. № ЗДОИ-70/19.03.2026 г. до МВнР, Заповед № 95-00-238/08.04.2026 г. на постоянния секретар при МВнР с две приложения в табличен вид, договор с Ди Ейч Ел Експрес България ЕООД.

Ответникът – постоянен секретар при МВнР се представлява от юрк. С. Г., която изразява становище за неоснователност на подадената жалба и поддържа доводите от представения по делото писмен отговор. Допълнително излага съображения, че част от исканата от жалбоподателя информация представлява такава, свързана с оперативната подготовка на актове, които евентуално могат да бъдат издадени от адм. орган. Прави искане да бъде отхвърлена подадената жалба и претендира присъждане на разноски, за които представя списък.

В предоставения от съда срок са постъпили писмени бележки, в които ответникът чрез процесуалния си представител поддържа съображенията, изложени в писмения отговор. Допълнително се излагат съображения, че от представените от ответника и приети от съда в последното по делото съдебно заседание писмени доказателства е видно, че търсената от г-н Й.информация не е с цел съставяне на собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти, а е във връзка с упражнявана търговска дейност, респ. е налице частен интерес от получаване на такава информация. Сочи се, че търсената информация по т.1-5; т.11, 13и т.18-19 от подаденото заявление представлява правна консултация и/или искане за цитиране на норми от нормативни актове, които са публични и не представляват обществена информация по смисъла на закона. Излагат се и доводи, че обществената информация, която се иска, следва да бъде налична към момента на подаване на заявлението и не е допустимо да се изисква от адм. орган да извършва аналитична дейност, какъвто е процесния случай. Твърди се, че е налице друг ред за получаване на изисканата информация от заявителя, вкл. обжалване на действията на адм. орган, свързани с оказа за извършване на търсената услуга. Оспорва се искането за предоставяне на информацията на хартиен или технически носител,тъй като такова искане не е било направено със самото заявление.

В заключение е изложено становище за неоснователност на жалбата, която следва да бъде отхвърлена като такава и се претендира присъждане на разноски в полза за ответника съобразно представения списък.

Административен съд - Плевен, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Административното производство е започнало въз основа на подадено по електронен път писмо от Н. Б. Й. с вх. № ЗДОИ-47/19.02.2026 г., което е прието от ответника като заявление за достъп до обществена информация по смисъла на чл.24, ал.1 и ал.2 от ЗДОИ. Със същото от Министерството на външните работи е поискано на основание чл.14, ал.2, т.1 от ЗДОИ да отговори на следните въпроси:

1. На какво нормативно основание консулска служба може да откаже издаване на временен паспорт на родено в чужбина дете на български граждани, което не е регистрирано в регистрите на населението в Република България, когато това дете е снабдено с официално издаден от властите по месторождението извлечение от регистъра на ражданията формуляр Образец А, съгласно КОНВЕНЦИЯ ЗА ИЗДАВАНЕ НА МНОГОЕЗИЧНИ ИЗВЛЕЧЕНИЯ ОТ АКТОВЕ ЗА ГРАЖДАНСКО СЪСТОЯНИЕ, ПОДПИСАНА НА 8 СЕПТЕМВРИ 1976 Г. ВЪВ ВИЕНА (Ратифицирана със закон, приет от 42-то Народно събрание на 3 октомври 2013 г. - ДВ, бр. 91 от 2013 г. В сила за Република България от 18 декември 2013 г.)?

2. Съществува ли нормативно основание, на което Генерално Консулство на Република България в гр. Дюселдорф, ФРГ, може самостоятелно да реши преустановяване на издаването на временни паспорти в описаните случаи и ако да - за какъв период от време?

3. При преценката за издаване на временен паспорт, независимо дали за лицето се твърди, че няма регистрация в регистрите на населението в Република България, трябва ли лицето, отговарящо за процедурата по издаване на временния паспорт, да извърши служебно съответна проверка в информационните системи, съдържащи относими данни за лицето и неговите родители, лично или при сътрудичество с МВР и МРРБ, или подобна проверка е препоръчителна?

4. В случай, че в действителност е налице нормативно основание за преустановяване издаването на временни паспорти при липса на регистрация на лицето в регистрите на населението в Република България, за ГК Дюселдорф това се явява временна мярка или същата действа занапред без ограничение във времето?

5. Съществува ли подобна практика в други консулски служби на Република България и ако да - в кои и поради какви причини и на какво основание, както и от кога действа този подход?

6. В случай, че няма съмнения относно гражданството на детето, но въпреки това бива отказано издаване на временен паспорт, носят ли съответните длъжностни лица дисциплинарна отговорност и ако да - каква?

7. Взети ли са мерки по отношение поведението на служител на ГК Дюселдорф, заради когото вече веднъж е образувана проверка от Инспектората към МВнР, и който служител продължава да се държи безобразно е клиенти, граждани и колегите си на работното място?

8. Подавани ли са до министъра на външните работи искания от Генералния консул при ГК Дюселдорф за увеличаване на щата на консулството и предприемане на други наложителни мерки от значение за по-пълноценното и качествено обслужване на хилядите граждани, заявяващи всеки ден по няколко десетки до няколкостотин консулски услуги.

9. Какви мерки са предприети от страна на МВнР за увеличаване капацитета на ГК Дюселдорф за обслужване на българската диаспора в Северен Рейн-Вестфалия, наброяваща около 130-150 000 български граждани, чийто брой се увеличава ежедневно с минимум 100 новородени? Извършен ли е анализ как може да бъдат обслужени българските граждани, които потенциално биха искали консулско обслужване при съобразяване с действителния брой на българите и техните нужди?

10. Има ли в МВнР постъпили оплаквания от дейността на ГК Дюселдорф и ако има - какъв е техният брой и по какви въпроси?

11. С оглед на очевидно намалялата работа на ГК Франкфурт по отношение обслужването на български граждани, предвидено ли е намаляване на щата в ГК Франкфурт и пренасочване на средства и ресурси за нуждите на ГК Дюселдорф?

12. Предвид забавянето на получаване на новоиздадени лични документи, в някои случаи с повече от 90 дни, предвижда ли МВнР осигуряването на регулярна дипломатическа поща до ГК Дюселдорф?

13. Известно ли е на Дирекция "Консулски отношения", че в ГК Дюселдорф не може да се издават многоезични извлечения от актове за гражданско състояние на български граждани, както и не може да се сключва граждански брак, и ако да - предприети ли са мерки, след като консулството работи вече от една година, да се изпълняват изискванията на Закона с оглед на обстоятелството, че десетки хиляди български граждани са принудени да плащат значителни суми за преводи, при установено законово задължение за консулствата да издават тези документи?

14. Има ли събрани данни в МВнР до сега да са предприемани протестни действия пред български дипломатически представителства заради отказ от предоставяне на консулски услуги в масова форма, и ако да - къде и кога?

15. Има ли събрани данни в МВнР за броя български граждани, които са претърпели репресивни мерки /задържане, арест, глоби, имуществени санкции, съдебни производства/ от страна на наши и чужди власти в резултат на липса на документи за самоличнст или заместващи документи поради отказ или липса на капацитет на консулски служби да издават такива?

16. Срещу Министерство на външните работи имало ли е завеждани искови молби и ако има - какъв е резултатът от делата, във връзка с отказ от издаване на български лични или заместващи документи? Моля да посочите тези дела изрично.

17. Срещу Министерство на външните работи и негови служители има ли подадени жалби по реда на АПК заради отказ от предоставяне на консулски услуги и ако има - какъв е резултатът от образуваните производства?

18. С оглед продължаващата практика при ГК Франкфурт да не се обслужват български граждани, и по-специално да не се приемат заявления за издаване на български лични и завестващи документи, както и да се удостоверяват частни документи с аргумент, че съответните български граждани нямат регистриран адрес в консулския окръг на консулството, моля да ми бъде отговорено дали това представлява законосъобразна практика или е самоинициатива на съответното консулство.

19. Има ли данни в МВнР, че редица лица и организации, които не разполагат с правомощията по АПК и ГПК да представляват български граждани пред административните органи по установения ред - с нотариално удостоверено пълномощно или в изрично изброените в АПК и ГПК изключения, осъществяват пред консулствата във Франкфурт и Дюселдорф в нарушение на закона представителство срещу заплащане, кат о изискват от чуждо име чрез електронна поща и по телефона запазване на часове, извършване на консулски услуги и същевременно боравят необезпокоявано с лични данни на български граждани? Ако да - какви мерки са предприети от страна на МВнР за пресичане на тези незаконни практики?

Във връзка с така депозираното заявление е постановена Заповед № 95-00-174/06.03.2026 г. на постоянния секретар при МВнР, имаща характера на решение по чл.28, ал.2 от ЗДОИ, с която адм. орган е приел, че търсената информация е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация и достъп до нея следва да бъде предоставен. На поставените въпроси са дадени следните отговори:

По въпрос № 7:

През 2025 г. в деловодството на Инспекторат е постъпил сигнал с вх. №23- 00-30/07.07.2025 г. от Ваша страна, съдържащ твърдения за „непрофесионални действия и бездействия" на служител в Генералното консулство на Република България в Дюселдорф, Федерална република Германия (ГК-Дюселдорф). По сигнала е извършено предварително проучване, за резултатите от което, с писмо изх. № 23-00-0/17.09.2025 г. е уведомен подателят на сигнала.

По въпрос № 8:

Генералното консулство на Република България в гр. Дюселдорф, Федерална република Германия, е поставяло въпросът с кадровата обезпеченост. През 2025 година са изпратени 10 бр. грами (служебна кореспонденция), адресирани до министър на външните работи или ресорен заместник-министър на външните работи, или постоянен секретар, както и до директор на дирекция "Консулски отношения" или директор на дирекция „Сигурност".

Проблемът е поставен също така в Плана за дейността на Генералното консулство за 2026 г., като сред основните цели е посочена целта за „повишаване на административния капацитет на ГК чрез осигуряване на адекватни, човешки, финансови и технически ресурси за извършване на дейност в условията на постоянно увеличаваща се българска диаспора в консулския окръг.

През 2026 г. необходимостта от кадрово доокомплектоване на ГК Дюселдорф е описана в Отчета за дейността на Генералното консулство през 2025 г.През февруари 2026 г. е изпратена грама (служебна кореспонденция, с искане за краткосрочно командироване на служители на МВнР в помощ на консулската служба.

По въпрос № 9:

До постигане на трайно решение по поставения въпрос, МВнР е предприело мерки за краткосрочно командироване на служители на МВнР в помощ на консулската служба в ГК - Дюселдорф, с цел обезпечаване обслужването на българските граждани в консулския окръг на представителството.

По въпрос № 10:

За периода от 10.02.2026 г. до 05.03.2026 г., по отношение на дейността на задграничното представителство, в дирекция „Консулски отношения" на МВнР са постъпили 2 /два/ броя жалби/сигнали, свързани със затруднения при осъществяване на комуникацията в ГК - Дюселдорф по консулски въпроси, както и 1 /един/ брой сигнал, постъпил в Инспекторат, описан в предоставения отговор по въпрос № 7.

По въпрос №11:

Направената от Ваша страна констатация за „очевидно намалялата работа на ГК Франкфурт", по своята същност представлява субективно твърдение, без същото да е обосновано с данни, съдържащи се в конкретен документ. В МВнР не е налице информация, кореспондираща със заявеното от Вас твърдение.

По въпрос № 12:

Съгласно Законът за българските лични документи, при подаване на заявление в дипломатическо/консулско представителство на Република България в чужбина, срокът за издаване на български лични документи, обикновена услуга е до 45 дни и бърза услуга - до 30 дни. Същите се отнасят за издаването им от органите на Министерство на вътрешните работи (МВР) на територията на страната. В този срок не е включено времето за доставка от МВР чрез МВнР до дипломатическото или консулското представителство на Република България в чужбина. Не съществува законово регламентиран срок за доставка на издадените от МВР документи до съответното задгранично представителство. За по-бързото последващо изпращане и получаване на новоиздадените български лични документи, българските граждани разполагат с възможност да заявят и заплатят доставка чрез услугите на куриерска фирма DHL, с която МВнР има сключен договор за доставка на документи за самоличност. Бихме искали да обърнем внимание, че съгласно Вътрешните правила за приемането, подготовката, пренасянето, съхранението и предаването на дипломатическата поща между Министерство на външните работи и задграничните представителства на Република България и обратно, организирането на годишния график на дипломатическите куриери, е обвързано единствено и само с нуждите от пренос на материали, съдържащи класифицирана информация и ценни пратки /парични средства/, до задграничните представителства на Република България с разкрити зони за сигурност и обратно.

По въпрос № 16:

Към 02.03.2026 г. на Министерството на външните работи (МВнР) няма връчени искови молби, по които да са образувани дела, свързани с отказ от издаване на български лични или заместващи документи. МВнР не разполага с информация за заведени срещу териториалните структурни звена на МВнР дела с посочения предмет. Обръщаме внимание, че МВнР разполага с информация по отношение на наличието или не на искови молби единствено по отношение на категориите документи, издавани от ведомството, съгласно ЗБЛД, а именно - временни паспорти и дипломатически/служебни паспорти.

По въпрос № 17:

Към 02.03.2026 г., в МВнР няма данни за подадени по реда на АПК жалби заради отказ от предоставяне на консулски услуги.

По въпрос № 19

Обръщаме внимание, че отношенията от частно-правен характер между гражданите и физически и юридически лица, свързани с доброволното предоставяне на лични данни от граждани и обработването им от трети лица, било то възмездно или не, попада извън обхвата на функционалната компетентност на МВнР.

2. Степен на осигурения достъп до исканата обществена информация: пълен.

3. На основание чл. 26, ал. 1, т. 4 от ЗДОИ обществената информация да бъде предоставена във форма:

• копие по електронен път;

4. Заявителят не следва да заплаща разходи за предоставяне на информацията, съгласно Наредба № Н-1 от 2022 г. за определяне на нормативи за заплащане на разходите по предоставяне на обществена информация на министъра на финансите (обн., ДВ. бр. 22 от 2022г.) на основание чл. 35, ал. 3 от Закона за достъп до обществена информация.

5. По отношение на заявлението в частта относно въпроси № 14 и № 15, на основание чл. 33 от Закона за достъп до обществена информация, Ви уведомяваме, че търсената от Вас информация не е налична в Министерството на външните работи и не разполагаме с информация за нейното местонахождение. По отношение на заявлението в частта относно въпроси с № 1, 2, 3, 4, 5, 6, 13 и 18 от заявлението, отнасящи се административна процедура по прием на заявления за издаване на български лични документи и издаване на дубликати от актове по гражданско състояние в задграничните представителства на Република България в чужбина, по своята същност представляват информация, част от административното обслужване на гражданите и юридическите лица и може да бъде получена по реда на административното обслужване на граждани и юридически лица по смисъла на §1, т.1 и т.2,б.“в“ от ДР на Закона за администрацията, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 8, т. 1 ЗДОИ, търсената информация не може да бъде предоставена по реда на ЗДОИ. По дефиниция на чл. 9 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), обществена е информацията, създавана и съхранявана от органите и техните администрации. Видно от съдържанието на подаденото от Вас заявление, не се иска достъп до създадена и съхранявана от Министерство на външните работи информация. Предвид гореизложеното за информацията, предмет на Вашето заявление по въпроси № 1, 2, 3, 4, 5, 6, 13 и 18, в Административнопроцесуалният кодекс е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация, предвид което, на основание чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ, търсената от Вас информация не следва да бъде предоставена по реда и при условията на този закон.

Горната заповед се оспорва единствено в частите и относно отговорите на въпроси №№ 1-6; 11-15, 18 и 19 от подаденото заявление. С Определение № 939/25.03.2026 г. настоящият съд е оставил без разглеждане подадената жалба в частта й, с която се оспорва отговорът на въпроси № 14 и № 15 от Заповед № 95-00-174/06.03.2026 г. и е прекратил съдебното производство в тази част. Определението не е обжалвано и е влязло в сила, поради което предмет на разглеждане в настоящето съдебно производство е извършеното оспорване на Заповед № 95-00-174/06.03.2026 г. на постоянния секретар при МВнР в частите й, касаещи въпроси №№ 1-6; 11-13, 18 и 19 от подаденото заявление.

Настоящият съд намира, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана в законоустановения за това срок и от лице, което има правен интерес от оспорването, доколкото оспорената частично заповед с характера на решение по чл.28, ал.2 от ЗДОИ е постановена по подаденото от г-н Й.заявление. Макар и в оспорения административен акт да е посочено, че се осигурява пълен достъп, фактически не е предоставена исканата от заявителя информация, което е мотивирано с отношения от частноправен характер, свързани с доброволно предоставяне на лични данни и обработването им от трети лица, както и с разпоредбите на чл.4, ал.1; чл.8, т.1 от ЗОДОИ и §1, т.1 и т.2, б.“в“ от ДР на Закона за администрацията, във връзка с което оспореният акт подлежи на съдебна проверка за законосъобразност в тази му част.

Разгледана по същество тя е неоснователна.

Министерство на външните работи на Република България е задължен субект по чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, който следва да се произнесе по така подаденото заявление и за него е налице законово задължение да осигури достъп до обществена информация, която се създава или се съхранява от него.

Процесната заповед с характера на решение по чл.28, ал.2 от ЗДОИ е издадена от компетентен административен орган, което се доказва от представената по делото Заповед № 95-00-129/20.02.2026 г. на министъра на външните работи /л.80 и 81/.

Същата е в предвидената от закона писмена форма и е надлежно мотивирана. При постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обуславят нейната отмяна.

Законът регламентира правото на гражданите да изискат информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, освен ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права /чл. 41 от Конституцията на Република България/. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Тази обществена информация може да бъде обективирана върху хартиен, електронен или друг носител /като звукозапис или видеозапис; чл. 2, ал. 2 във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗДОИ/, т. е. носители, съхранени, получавани или създадени от организация от обществения сектор /задължените по ЗДОИ субекти – чл. 3, ал. 4 от с. з. /. Допустимо е предоставянето на информация под формата на писмена справка, когато в същата са систематизирани конкретни данни, налични за определения период в администрацията на ответника.

Изключенията от приложното поле на закона са изчерпателно изброени в чл. 8 ЗДОИ, според който разпоредбите относно достъпа до обществена информация не се прилагат за информация, която се предоставя във връзка с административното обслужване на гражданите и юридическите лица, както и за информация, която се съхранява в Националния архивен фонд на Република България. С разпоредбата на чл.37 от закона са указани и хипотезите, в които са налице основания за отказ за предоставяне на обществена информация.

В конкретния случай не е налице отказ от предоставяне на такава по смисъла на горната разпоредба.

По отношение на заявлението в частта относно въпроси с № 1, 2, 3, 4, 5, 6, 13 и 18 от заявлението в оспорения административен акт е посочено на първо място, че се касае за административна процедура по прием на заявления за издаване на български лични документи и издаване на дубликати от актове по гражданското състояние в задграничните представителства на Република България в чужбина и по своята същност представляват информация, част от административното обслужване на гражданите и юридическите лица, която можа да бъде получена по реда на административното обслужване на граждани и юридически лица по смисъла на §1, т.1 и т.2 б.“в“ от ДР на ЗА, във връзка с което в Административнопроцесуалният кодекс е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. С оглед горното ответникът се е позовал на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ. Въпросната разпоредба регламентира правото на достъп до обществена информация, но второто изречение съдържа изключението от това правило, а именно случаите, в които тази информация може да бъде получена по друг нормативно установен ред.

От подаденото писмено заявление е видно, че заявителят, който е адвокат, е сезирал ответника с посочените по – горе въпроси във връзка с конкретно правоотношение, приключило с отказ за извършване на консулска услуга на 18.02.2026 г. от ГК Дюселдорф. Поставените въпроси, цитирани по-горе в настоящето решение касаят нормативното основание за посочения отказ, респективно пределите на действие на нормата/нормите и тези на административния акт, както и искане за предоставяне на информация дали съществува такава практика в други консулски служби, респективно при наличие на конкретни предпоставки би ли се носила дисциплинарна отговорност и каква. В определени части всъщност са налице твърдения и са направени искания, свързани с извършване на преценка от страна на административния орган на определени обстоятелства, посочване на нормативна уредба и тълкуването й, а не за предоставяне на конкретна информация, която се създава и съхранява при него и е била налична преди подаване на заявлението.

От горното може да се направи извод, че е налице конкретен частен интерес, във връзка с който се отравят въпросите, доколкото се твърди наличие на конкретен отказ за извършване на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Закона за администрацията, който представлява подлежащ на обжалване акт съобразно разпоредбата на § 8 от ПЗР на АПК. Формулираните въпроси не касаят обществена информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ, а с тях се иска посочване на нормативна уредба, нейното тълкуване и изразяване на становище от страна на административния орган, а не предоставяне на информация, създавана и събирана от органа, която се иска с цел заявителят да си състави собствено мнение относно дейността на задължения субект.

В случая е налице и визираното в чл. 8, т. 1 ЗДОИ изключение, тъй като става въпрос за търсенето на достъп до информация, която се предоставя във връзка с административното обслужване на гражданите и юридическите лица.

По смисъла на § 1, т. 1 ДР от Закона за администрацията, административно обслужване е всяка дейност по извършване на административни услуги от структурите на администрацията и от организации, предоставящи обществени услуги. В конкретния случай се касае за информация, свързана с конкретен отказ за извършване на административна услуга, подлежащ на оспорване по съдебен ред. Ето защо така поисканата информация не е обществена по дефиницията на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ. Една информация е обществена, когато в кумулативност са осъществени двете предпоставки - да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Не е налице легално определение на понятието обществен живот, но то е с достатъчно ясно съдържание - живота на обществото като група хора. В случая исканата информация по т.1-6; 11-13; 18 и 19 от подаденото заявления не касае сведения, свързани с обществения живот в страната, а се отнася до извършване или отказ за извършване на административна услуга/услуги. Нещо повече, в началото на някои от въпросите /напр. 18 и 19/ са налице твърдения, след което се иска отговор от административния орган, свързан с преценка от негова страна на твърдените от заявителя обстоятелства, което по никакъв начин не е свързано със задължението му по ЗДОИ да предостави информация, която създава и съхранява.

Отговорът на поставените въпроси в обжалваната част на заповедта не представлява нито официална обществена информация, нито служебна такава, защото информацията нито се съдържа в издаден акт на адм. орган, нито е създадена, събрана или съхранявана от него във връзка и по повод дейността му.

Целта на ЗДОИ е да осигури широка информираност на гражданите и достъп до сведения, които се създават и съхраняват от държавните органи, органите на местното самоуправление и публично-правните субекти / чл. 3 от ЗДОИ/ във връзка с тяхната работа, като при това се предостави възможност на заявителя да си състави мнение за осъществяваната от тези субекти дейност. Недопустимо е създаването на нови документи във връзка със запитване за достъп до обществена информация под формата на отговори на конкретно поставени въпроси. Достъпът до информация по ЗДОИ не може да представлява задължение за органа да отговаря на въпроси, поставени от заявителя, които не са свързани с вече създадена обществена информация, а включват мнения или становища на длъжностни лица.

По тези съображения съдът намира, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед и поради липсата на отменителните основания по чл. 146 АПК същата следва да бъде потвърдена.

При този изход на спора искането на представителя на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено. Направеното възражение от жалбоподателя за прекомерност на същото е неоснователно, тъй като съобразно чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ минималното възнаграждение за юрисконултско възнаграждение по адм. дела за една инстанция е в размер на 200 лв., т.е. в размер на 102,26 евро, каквато е и претенцията на ответника. Претенцията за заплащане на разходи за командировка съобразно Наредба за командироването в страната в общ размер 55 евро обаче следва да се отхвърли като недоказана, тъй като по делото не са представени доказателства за заплащане на въпросната сума.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Плевен,