Решение № 59 от 30.7.2026 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 128/2026 г.

Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК и е образувано по искане на и.ф. главен прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 431/2025 г. по описа на Районен съд – Несебър. Иска се отмяна на постановеното по делото по реда на чл. 383, ал.2 и ал.3 от НПК, вр. чл. 306, ал.1, т.1 и т.3 от НПК протоколно определение от 08.10.2025г., с което на основание чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 от НК е определено общо наказание на осъдения Г. С. Б., както и приложен чл. 68, ал.1 от НК, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд по реда на чл. 306, ал.1, т.1 и т.3 от НПК.

В искането се изтъкват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното производство по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Сочи се, че при извършеното групиране на наказанията по три осъждания на Б., съдът е включил в една група наказания за престъпления, някой от които се намират едновременно в отношение на съвкупност и рецидив, съставляващо нарушение на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК. Поддържа се, че в случая е налице усложнената форма на множество престъпления, изискващо от съда да прецени за кои от тях са налице предпоставките на чл. 25, вр. чл. 23 НК и то в най-благоприятното за осъдения съчетание съобразно принципа, възприет в т. 9 на ПП № 4/1965 г. на ВС на РБ и Решение № 11/1987 г. на ОСНК на ВС. Претендира се, че съдебният акт е постановен в нарушение на чл.14 от НПК, тъй като съдът не е изпълнил задължението си да обсъди събраните доказателства за всички предходни осъждания на Б., както и да съпостави наличните данни за датата на извършване на отделните престъпления и датата на влизане в сила на всяка от присъдите. С горните съображения се настоява за отмяна на постановеното в съдебното заседание на 08.10.2025г. определение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд по реда по чл. 306, ал.1, т.1 и т.3 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът от Апелативна прокуратура – Бургас изразява становище, че искането за възобновяване е допустимо и основателно. Поддържа изложените в него аргументи, като счита, че са налице основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, тъй като при определяне на общо наказание на осъдения Б. по три от присъдите, постановени срещу него – по НОХД № 431/25 г. на РС-Несебър, НОХД № 405/25г. на ОС-Бургас и по НОХД № 1024/23г. на РС-Хасково, РС-Несебър е нарушил материалния закон – чл.25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 от НК – не е отчел, че престъплението, предмет на осъждането по НОХД №431/2025г. на РС-Несебър, се намира в отношение на рецидив с престъплението, предмет на осъждането по НОХД 1024/23г. на РС- Хасково. Поради това моли искането на главния прокурор за възобновяване на делото да бъде уважено.

Осъденият Г. С. Б. не се явява в съдебно заседание пред АС-Бургас, редовно уведомен за датата и часа на провеждането му. Същият се представлява от изрично упълномощен защитник - адвокат В. В. от АК- Бургас, която изразява становище за неоснователност на искането за възобновяване на делото. Счита, че постановеното от съда определение, с което на Б. е определено общо наказание, не противоречи на закона и поради това моли искането да бъде оставено без уважение.

Апелативен съд – Бургас, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на наказателното производство, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо - негов предмет е съдебен акт от кръга на посочените в чл. 424, ал. 1, вр. чл. 419 НПК, направено е в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 НПК и от компетентен орган по чл. 420, ал. 1 НПК.

Разгледано по същество, искането на главния прокурор на Република България е основателно.

Съдебното производство по НОХД № 431/2025г. по описа на РС- Несебър е образувано по внесен от Районна прокуратура – Бургас, Териториално отделение – Несебър, обвинителен акт срещу Г. С. Б. с обвинение по чл. 354а, ал.3, предл. второ, т.1, предл. първо от НК.

С протоколно определение от 08.10.2025г., постановено по същото дело, РС-Несебър е одобрил споразумение за решаване на делото в съдебно заседание между прокурор от РП-Бургас, ТО-Несебър и защитника на осъдения Г. С. Б.. С одобреното споразумение, което е окончателно и не подлежи на инстанционна проверка, осъденият Б. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.354а, ал.3, предл. второ, т.1, предл. първо от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от четири месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗИНЗС е определено да изтърпи при първоначален "строг" режим.

В същото съдебно заседание, проведено на 08.10.2025г., след одобряване на споразумението, първоинстанционният съд се е произнесъл по реда на чл. 383, ал.2 и ал. 3 вр. чл. 306, ал. 1, т.1 и т. 3 от НПК, като е постановил оспорваното понастоящем протоколно определение, с което:

• на основание чл. 68, ал. 1 от НК е привел в изпълнение наказанието от три месеца "лишаване от свобода", наложено на осъдения Г. С. Б., с влязла в законна сила на 27.06.2022г. присъда по НОХД № 324/2022 г. на РС-Несебър, за чието изпълнение е определил първоначален "общ" режим на изтърпяване и констатирал, че наказанието е изтърпяно изцяло;

• на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК е групирал наказанията, наложени на осъдения Г. С. Б. по разглежданото НОХД № 431/2025г. и по още две дела - НОХД № 1024/2023г. на РС-Хасково, НОХД № 405/2025г. на ОС-Бургас, като постановил осъденият да изтърпи най-тежкото от тях – пет месеца „лишаване от свобода“ при първоначален "общ" режим;

• на основание чл.25, ал.2 от НК от определеното общо наказание - пет месеца „лишаване от свобода“ приспаднал изцяло наказанието, изтърпяно от Б. по присъдите, включени в групата;

• на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.2 от НК към така определеното общо наказание - пет месеца „лишаване от свобода“ присъединил наложеното на осъдения Б. по НОХД № 1024/2023г. на РС- Хасково наказание – „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от единадесет месеца, за което констатирал, че е изтърпяно изцяло;

• на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.3 от НК към така определеното общо наказание - пет месеца „лишаване от свобода“ присъединил наложеното на осъдения Б. по НОХД № 1024/2023г. на РС- Хасково наказание – „Глоба“ в размер на 490 лева.

Определението, постановено от РС-Несебър на 08.10.2025г., по реда на чл. 383, ал.2 и ал. 3 вр. чл. 306, ал. 1, т.1 и т. 3 от НПК, не е атакувано пред въззивната инстанция и същото е влязло в сила на 24.10.2025г.

При постановяване на определението по реда на чл. 383, ал.2 и ал. 3 вр. чл. 306, ал. 1, т.1 и т. 3 от НПК, РС-Несебър е допуснал нарушение на материалния закон, което представлява основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.

Видно от данните по делото, сред които и приложената справка за съдимост на осъдения Г. С. Б. /спр. л.17-18 от НОХД № 431/25г. на РС- Несебър/, предмет на атакуваното определение по чл. 306, ал. 1, т. 1 и т.3 от НПК са били последните четири осъждания на Б., а именно:

-по НОХД № 324/2022г. на РС-Несебър за извършени на 08.02.2022г. две престъпления - по чл. 354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК и по чл.339, ал.1 от НК, за които при условията на чл. 23, ал.1 от НК му е наложено общо най-тежко наказание от три месеца „лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години, към което на основание чл. 23, ал.3 от НК е присъединено и наказанието „Глоба“ в размер на 1000 лева, наложено му за включеното в съвкупността престъпление по чл. чл. 354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК. Определението за решаване на делото със споразумение е влязло в сила на 27.06.2022 г.;

-по НОХД № 1024/2023г. на РС-Хасково за извършено на 05.10.2023г. престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК, за което му е наложено наказание от пет месеца „лишаване от свобода“, търпимо при първоначален „общ“ режим, „Глоба“ в размер на 490 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 11 месеца. Определението за решаване на делото със споразумение е влязло в сила на 20.12.2023 г.;

-по НОХД № 405/2025г. на ОС-Бургас за извършени на 24.01.2023г. две престъпления - по чл. 354а, ал.1, изр. второ от НК и по чл.354а, ал.1, изр. първо, предл. четвърто от НК, за които при условията на чл. 23, ал.1 от НК му е наложено общо наказание от четири месеца „лишаване от свобода“, търпимо при първоначален „общ“ режим. Определението за решаване на делото със споразумение е влязло в сила на 08.04.2025 г.;

• по НОХД № 431/2025г. на РС-Несебър за извършени на 24.03.2025г. престъпление по чл.354а, ал.3, предл. второ, т.1, предл. първо от НК, за което му е наложено наказание от четири месеца „лишаване от свобода“, търпимо при първоначален „строг“ режим. Определението за решаване на делото със споразумение е влязло в сила на 08.10.2025 г.;

Съдът неправилно е преценил, че престъпленията по последните три, посочени по-горе дела, се намират в отношение на реална съвкупност по между си. При постановяване на определението не е съобразено, че престъплението, предмет на осъждането по НОХД № 431/2025г. на РС- Несебър, е извършено на 24.03.2025г., след като съдебният акт, постановен по НОХД № 1024/2023г. на РС-Хасково, е влязъл в сила на 20.12.2023 г. Следователно, извършените от Б. престъпления, за които е осъден по НОХД № 431/2025г. на РС-Несебър и по НОХД № 1024/2023г. на РС-Хасково, са в отношение на рецидив и не могат да попаднат в обща съвкупност при определяне на наказание по реда на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК. Деянието по НОХД № 405/2025г. на ОС-Бургас е извършено на 24.01.2023г., тоест преди да има влязла в сила присъда за престъпленията по останалите две дела - НОХД № 431/2025г. на РС-Несебър и НОХД № 1024/2023г. на РС- Хасково. Същевременно, всяко от престъпните деяния по обсъжданите три наказателни производство, приключили с одобряване от съда на постигнато между страните споразумение, е извършено в рамките на изпитателния срок на наказанието, наложено на Б. по НОХД № 324/2022г. на РС-Несебър.

От посочените данни е видно, че е налице усложнена форма на множество престъпления, при която част от деянията се намират в условията на реална съвкупност, а други на рецидив. Това е налагало съдът да обсъди задълбочено и дефинира точните параметри на престъпната дейност на Б., отношенията на съвкупност и рецидив между отделните престъпления, след което да избере и приложи най-благоприятния вариант за групиране на наказанията, спазвайки указанията, дадени с ППВС № 4/65 г. и решение № 11/1987 г. на ОСНК на ВС. Като не е сторил това, съдът е нарушил материалния закон – разпоредбите на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК.

Пропускайки да извърши внимателен анализ на събраните по делото доказателства относно постановените срещу Б. присъди, както и да обсъди наличните данни за датата на влизане в сила на всяка една от тях, съответно и датата, на която са осъществени отделните престъпления, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 14 от НПК.

Предвид изложеното, АС-Бургас намира, че са налице основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК за възобновяване на наказателното производство по делото, отмяна на атакуваното протоколно определение от 08.10.2025г., постановено по реда на чл. 383, ал.2 и ал.3 от НПК, вр. чл. 306, ал.1, т.1 и т.3 от НПК, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При повторната процедура по чл. 306, ал. 1, т. 1 и т.3 от НПК съдът следва да определи точно престъпленията, формиращи съвкупност по правилата на чл. 25, ал. 1 от НК, да определи общо наказание в размер на най-тежкото измежду тях, както и отделното изтърпяване на наказанието за престъплението, което е извън съвкупността, по начин, осигуряващ най-благоприятния за осъдения статус.

Мотивиран от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Апелативен съд – Бургас