Решение № 126 от 31.8.2024 г. на Районен съд - Ихтиман по дело № 138/2024 г.

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН. Настоящо дело е образувано въз основа на жалба, подадена от А. Г. А., против наказателно постановление № 1/15.01.2024 г., издадено от •, Областен управител на София област, с което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, на основание чл. 487 от Избирателния кодекс (ИК) за извършено нарушение на чл. 227, ал. 1 от ИК. С жалбата се излагат съображения, според които оспореният акт е неправилен и незаконосъобразен, и се настоява за неговата отмяна. Твърди, че в издадените Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и Наказателно постановление (НП) липсват задължителни реквизити. Изложени са доводи, че размерът на наложеното административно наказание „глоба“ е несъразмерно висок и не съответстващ на целите на закона. В проведените по делото съдебни заседания, жалбоподателят, редовно призован не се явява лично, представлява се от адв. Г. с пълномощно по делото. Процесуалния представител на жалбоподателя излага подробни доводи в защита на тезата, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил административното нарушение описано в процесното наказателно постановление. Претендира разноски. Административнонаказващият орган - Областен управител на София област, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В депозирани по делото писмени бележки от процесуален представител, с доказателства за надлежно учредена представителна власт, се изразява становище за неоснователност на жалбата, като се моли атакуваното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя. Депозираната жалба срещу процесното НП е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол. РС-Ихтиман, след като обсъди доводите в същата, както и събраните по делото доказателства и след като, в съответствие с разпоредбите на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 314 от НПК, провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, приема за установена следната фактическа обстановка: С наказателно постановление № 1/15.01.2024 година издадено от Областен управител на София област е ангажирана административнонаказателната отговорност на А. Г. А. за осъществен състав на административно нарушение на разпоредбата на чл. 227, ал. 1 от Изборния кодекс. Описано е текстово в неговата обстоятелствена част, че на 29.10.2023 г., при гласуване в избирателна секция № 26, в кабината жалбоподателят е заснел с мобилно устройство бюлетината, с което е нарушил разпоредбата на чл. 227, ал. 1 от ИК. С наказателното постановление на основание чл. 496, ал. 3 от Изборния кодекс, във вр. с чл. 53, ал. 1 от ЗАНН на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000 лв. За констатираното нарушение, свидетелката В. С. Ц., секретар на СИК № 26, е подала сигнал с вх. № 6/29.10.2023 г. до Общинска избирателна комисия-Ихтиман. Съставен е протокол с № 1, без отразена дата, от проведено заседание на секционната избирателна комисия за заснет вот на гласоподавател. В протокола е отразено решение на комисията, че А. Г. А. е заснел вота си, като членовете на секционната избирателна комисия са изложили, че са е чули звук от заснемането му, докато гласоподавателят е бил зад паравана, поради което е анулиран вота му (л.11 от делото). Актът за установяване на административно нарушение е бил съставен на 30.10.2023 г. в присъствието на свидетелите • и Е. М., без присъствието на нарушителя, като същият му бил изпратен по пощата с обратна разписка. Видно от приета по делото разписка, л.12, жалбоподателят е получил съставения му акт на 23.11.2023 г. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН е депозирано конкретно писмено възражение срещу констатациите в АУАН (л. 13). Съставения АУАН, ведно с всички материали въз основа на които е издаден, са изпратени до Областната администрация на 11.12.2023 г. и получени на 13.12.2023 г., видно от направено отбелязване върху придружителното писмото (л. 11 от делото). Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление № 1/15.01.2024 г., издадено от •, Областен управител на Софи област, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на по 1000 лева, на основание чл. 487 от Избирателния кодекс (ИК) за извършено нарушение на чл. 227, ал. 1 от ИК. Препис от наказателното постановление е връчен на въззивника, лично и срещу подпис на 28.01.2024, видно от разписка инкорпорирана в него, приложено на л. 4 от делото, който в законоустановения срок подал жалба срещу последното, която инициирала настоящото производство. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, писма, Протокол на секционна избирателна комисия, решение № 081- МИ/29.10.2023 г. и др., както и гласните доказателствени средства, показанията на свидетелите- Д. Г., Е. М., В. Ц. и • Г.. Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. Настоящият съдебен състав намира, че както актът за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са издадени от компетентни държавни органи, в рамките на предоставените им правомощия, като са спазени изискванията за материална и местна компетентност. Въпреки тези констатации, съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено поради допуснати съществени процесуални нарушения. На първо место съдът констатира, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, в нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, без по делото да са налице данни, че същият е редовно поканен за съставяне на акта и той не се е явил. Съставеният акт е бил връчен на жалбоподателя в последствие, видно от приложена разписка. Това нарушение съдът приема за съществено, тъй като нарушава правото на защита на наказаното лице. Съгласно чл. 498 от ИК, установяването на нарушенията, съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления се извършват по реда на ЗАНН. Въпреки, че в чл. 496, ал. 1 от ИК е предвиден кратък тридневен срок за съставяне на АУАН, това не дерогира общите правила на ЗАНН, към които и изрично препраща чл. 498 от ИК за съставянето на актовете. Видно е, че в конкретния случай е посочен като нарушител лице с адрес в с. •, общ. Ихтиман, поради което не е имало пречки да се призове жалбоподателя за съставяне на АУАН. Следва да се отбележи, че така посоченото нарушение винаги и еднозначно е възприемано от съдебната практика за съществено, тъй като административнонаказателното производство е строго формално и установеното в случая отклонение, а именно: съставянето на акта в отсъствие на нарушителя, без да са налице предпоставките по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, винаги има за последица ограничаване на правото на защита на нарушителя. С оглед на това отклонение от разписаната в закона процедура представлява съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до отмяна на наказателното постановление. На следващо място процесното Наказателно постановление е издадено в нарушение на срока, установен в чл. 496, ал. 3 ИК, което представлява допуснато съществено процесуално нарушение от административнонаказващия орган и самостоятелно основание за отмяна на обжалвания акт. Същото е издадено на 15.01.2024 г., много по-късно след изтичане на 3-дневния срок от получаване на преписката-13.12.2023 г. В случая специалната разпоредба на ИК изключва приложението на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Отмяната на обжалваното наказателно постановление на формално основание прави безпредметно произнасянето по съществото на спора и доводите на жалбоподателя, че не е извършено нарушение. По разноските. Предвид изхода на делото жалбоподателят има право да му бъдат присъдени сторените от него разноски. По делото е приет договор за правна защита и съдействие, с който жалбоподателят е упълномощил адв. Г. да го представлява по делото (л. 11). Видно от съдържанието на договора за правна защита и съдействие е, че е било договорено и заплатено в брой от жалбоподателя възнаграждение в размер на 1500 лева. Съдът намира за основателно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като жалбата, която е инициирала настоящото производство е подадена лично от жалбоподателя, производството е протекло в три съдебни заседания, като същото не се отличава с фактическа или правна сложност. Ето защо съдът намира, че дължимото възнаграждение следва да бъде определено в неговия минимум, в съответствие с разпоредбата на чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 и чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно - в размер на 650 /шестстотин и петдесет/ лева. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, съдът