Решение № 284 от 29.6.2026 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 326/2026 г.

Производството е по чл.258 и следващите от ГПК. С Решение № 194/13.02.2026 г., постановено по гр. дело № 5634/2024 г. по описа на Плевенски районен съд е намалено по направеното от В. А.ов Д., ЕГН ••••••••••, гр. Плевен, ж.к. •••, ••• /заместен в хода на процеса от универсалните му правоприемници и наследници по закон В. Х. Д., ЕГН ••••••••••, Х. В. Д., ЕГН •••••••••• и А. В. Д., ЕГН ••••••••••/ против В. Н. П., ЕГН ••••••••••, гр. Плевен, •••, възражение с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, извършеното от А. Д. П., ЕГН ••••••••••, починал на ••• г. с Нотариално завещание № 1, том 1, вх. peг. № 247, дело № 1 от 16.12.2004 г. в полза на В. Н. П., ЕГН •••••••••• завет на ½ ид.част от ЖИЛИЩНА СГРАДА - ЕДНОФАМИЛНА, съставляващ имот с идентификатор •••, разположена в урегулиран поземлен имот с идентификатор •••, с административен адрес: гр. Плевен, •••, застроена площ от 81 кв.м., състояща се от спалня, хол и кухня клозет и баня, ГАРАЖ, съставляващ имот с идентификатор •••.3, разположен в поземлен имот с идентификатор •••, с площ от 17 кв. метра и ПОСТРОЙКА НА ДОПЪЛВАЩО ЗАСТРОЯВАНЕ, представляваща имот с идентификатор •••.2, разположена в урегулиран поземлен имот с идентификатор ••• със сумата 2153,83 евро, необходима за възстановяване на запазената част на В. А.ов Д., ЕГН•••••••••• от наследството на А. Д. П., ЕГН ••••••••••, починал на ••• г., като е възстановена запазената част на В. А.ов Д., ЕГН •••••••••• /заместен в хода на процеса от универсалните му правоприемници и наследници по закон В. Х. Д., ЕГН ••••••••••, Х. В. Д., ЕГН •••••••••• и А. В. Д., ЕГН ••••••••••/ от наследството на А. Д. П., ЕГН ••••••••••, починал на ••• г. с 2153,83/41127,30 ид. ч. от ЖИЛИЩНА СГРАДА - ЕДНОФАМИЛНА, съставляваща имот с идентификатор •••, разположена в урегулиран поземлен имот с идентификатор •••, с административен адрес: гр. Плевен, •••, застроена площ от 81 кв.м., състояща се от спалня, хол и кухня клозет и баня, ГАРАЖ, съставляващ имот с идентификатор •••.3, разположен в поземлен имот с идентификатор •••, с площ от 17 кв. метра и ПОСТРОЙКА НА ДОПЪЛВАЩО ЗАСТРОЯВАНЕ, представляваща имот с идентификатор •••.2, разположена в урегулиран поземлен имот с идентификатор •••, заедно отстъпеното право на строеж върху поземления имот. Със същото решение е допуснато, на основание чл.344 ал.1 от ГПК вр. чл.69, ал.1 от ЗН, да се извърши съдебна делба между В. Н. П., ЕГН ••••••••••, гр. Плевен, •••, В. Х. Д., ЕГН ••••••••••, Х. В. Д., ЕГН •••••••••• и А. В. Д., ЕГН •••••••••• на следните недвижими имоти: ЖИЛИЩНА СГРАДА - ЕДНОФАМИЛНА, съставляващ имот с идентификатор •••, разположена в урегулиран поземлен имот с идентификатор •••, с административен адрес: гр. Плевен, •••, застроена площ от 81 кв.м., състояща се от спалня, хол и кухня клозет и баня, ГАРАЖ, съставляващ имот с идентификатор •••.3, разположен в поземлен имот с идентификатор •••, с площ от 17 кв. метра и ПОСТРОЙКА НА ДОПЪЛВАЩО ЗАСТРОЯВАНЕ, представляваща имот с идентификатор •••.2, разположена в урегулиран поземлен имот с идентификатор •••, със застроена площ от 12 кв. м., заедно отстъпеното право на строеж върху поземления имот при следните делбени квоти: В. Н. П., ЕГН •••••••••• - 23550,74/41127,30 идеални части; В. Х. Д., ЕГН •••••••••• - 5858,85/41127,30 идеални части; Х. В. Д., ЕГН •••••••••• - 5858,85/41127,30 идеални части и А. В. Д., ЕГН •••••••••• - 5858,85/41127,30 идеални части. Постъпила е въззивна жалба от В. Х. Д., Х. В. Д. и А. В. Д. чрез пълномощника им – адв. И. И. от ПлАК срещу постановеното първоинстанционно решение в частта му относно определения предмет на допуснатата съдебна делба. Въззивниците твърдят, че първоинстанционният съд е приел, че апартамент, находящ се в Кралство Испания е принадлежал на наследодателя в режим на СИО и е включил същия при формиране на наследствената маса по чл. 31 ЗН и при изчисляване на запазената част, но не е включил същият имот в предмета на съдебната делба между страните. Твърдят, че непроизнасянето по този имот води до непълнота на делбата и създава предпоставки за водене на ново производство между същите страни относно същата наследствена общност. Въззивниците молят Окръжния съд, да отмени първоинстанционното решение в частта относно предмета на делбата, като допусне съдебна делба между страните и по отношение на апартамента, находящ се в Кралство Испания, принадлежал на наследодателя в режим на СИО и да върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд с указания за включване на посочения имот в предмета на делбата. В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата В. Н. П. чрез пълномощника й – адв. Н. Д. от ПлАК, в който се изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, а постановеното първоинстанционно решение в обжалваната му част е правилно, законосъобразно и обосновано на доказателствата по делото и на закона. Въззиваемата посочва, че в исковата молба няма искане за допускане и извършване на делба между страните по отношение на недвижим имот, находящ се в Кралство Испания, като искане за включване на други имоти в производството за извършване на съдебна делба по настоящето дело няма направено и с писмения отговор на ответниците. Посочва, че срокът по чл.341, ал.2 от ГПК, в който всеки от останалите сънаследници - съсобственици може да поиска с писмена молба, да бъдат включени и други недвижими имоти в делбената маса в рамките на същото делбено производство най-късно до първото съдебно заседание по делото е преклузивен, като при неспазването му, страните губят възможността да включат и други имоти към текущото делбено производство. Освен това, съгласно чл.109 от ГПК, компетентността на съда при иск за делба на недвижим имот, се определя от местонахождението на имота, като българските съдилища нямат юрисдикция да разглеждат искове за делба на недвижими имоти, които се намират извън територията на Република България. Поради това, правилно първоинстанционният съд не е включил в делбената маса в настоящото производство за делба недвижимият имот, находящ се в Кралство Испания. Въззиваемата моли Окръжния съд, да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част, като правилно, законосъобразно и обосновано на доказателствата по делото и на закона. В съдебно заседание, въззивниците В. Х. Д., Х. В. Д. и А. В. Д. не се явяват и не се представляват. В постъпила молба, пълномощникът им – адв. И. И. от ПлАК поддържа въззивната жалба и моли, същата да бъде уважена. В съдебно заседание, въззиваемата В. Н. П. се явява лично и с процесуалния си представител – адв. Н. Д. от ПлАК, който моли, да бъде оставена без уважение въззивната жалба, като неоснователна, със законните от това последици. Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна: Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съгласно нормата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Предметът на настоящото производство обхваща решението в обжалваната му част, касаеща невключването на недвижим имот в делбата. В останалата му необжалвана част Решение № 194/13.02.2026 г., постановено по гр. дело № 5634/2024 г. по описа на Плевенски районен съд е влязло в сила. Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба, с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото. Пред ПлРС е предявен иск с правно основание чл.69 ал.1 и ал.3 от ЗН вр. чл.341 ал.1 от ГПК от В. Н. П., ЕГН ••••••••••, от гр. Плевен против В. А.ов Д., ЕГН •••••••••• /заместен в хода на процеса от универсалните му правоприемници и наследници по закон В. Х. Д., ЕГН••••••••••, Х. В. Д., ЕГН•••••••••• и А. В. Д., ЕГН••••••••••/ с искане да бъдат допуснати до делба следните имоти: НЕДВИЖИМ ИМОТ - КЪЩА, разположена в поземлен имот с идентификатор •••, с административен адрес: гр. Плевен, •••, представляваща ЖИЛИЩНА СГРАДА, ГАРАЖ, и ВТОРОСТЕПЕННА СГРАДА, застроена площ от 81 кв.м., представляваща спалня, хол и кухня клозет и баня, който имот съгласно Скица на сграда № 15-772297-29.07.2024г. на АГКК, е вид на сградата: Жилищна сграда еднофамилна /, за сграда разположена в поземлен имот с идентификатор •••. Построеният ГАРАЖ е с площ от 17 кв. метра и разположен в поземлен имот с идентификатор •••, с адрес гр. Плевен, •••. Гаража е с идентификатор •••.3. Твърди, че към сградата има изградена Постройка за допълнително застрояване със застроена площ от 12 кв. м., видно от Скица на сграда № 15- 772300-29.07.2024г на АГКК за постройка с идентификатор •••.2. Твърди, че сградата е построена с отстъпено право на строеж върху държавна земя, съставляваща УПИ с площ от 358 кв.м./ триста петдесет и осем квадратни метра, находящ се на ••• /седемдесет и четири /, гр. Плевен, съставляващ ИМОТ V -9270/ пети —девет хиляди двеста и седемдесет / в квартал 51 /петдесет и едно /по плана на гр. Плевен, при съседи на имота улица •••, урегулиран поземлен имот /, УПИ/ IV- 9269 на И. К.П., улица и УПИ VI-9271 на К.Т.В. и да бъдат изнесени на публична продан и продадени на публична продан, чрез което да бъдат изплатени квотите на всеки от наследниците по ½ идеална част от правото на собственост върху СГРАДАТА, ГАРАЖА и ВТОРОСТЕПЕННАТА СГРАДА. С писмения отговор на исковата молба е направено възражение на основание чл.30 ал.1 от ЗН с искане за допълване на запазената част на ответника от наследството на А. П., като имотите да бъдат допуснати до делба между страните по делото, като бъде намалено завещателното разпореждане, обективирано в приложеното по делото нотариално завещание до размера, необходим за допълване на запазената по закон част на ответника. Настоящата съдебна инстанция счита, че в обжалваната му част решението на ПлРС е правилно и законосъобразно по следните съображения: Касае се за делба първа фаза. С исковата молба е направено искане за допускане на делба на посочения по-горе недвижим имот и именно по отношение на него се е произнесъл първоинстанционният съд. Възражението във въззивната жалба е свързано с твърдение, че в делбеното производство следва да бъде включен и апартамент, находящ се в Кралство Испания, принадлежал на наследодателя в режим на СИО, който е включен от първоинстанционния съд при формиране на наследствената маса по чл.31 от ЗН и при изчисляване на запазената част. Възражението, направено във въззивната жалба е неоснователно, по следните съображения: В случая се касае за особено исково производство, каквото е делбата. Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че при предявен иск за делба всеки от съделителите – участници в общността има процесуалното положение на ищец по делото, независимо от това кой от тях е инициирал производството /Решение № 173/05.12.2013 г. по гр. д. № 3403/2013 г. на ВКС/. Също в отклонение от типичния исков процес, обемът на търсената от съда защита се определя не само от волята на сезиралия съда съсобственик, но и от тази на останалите участници в имуществената общност, съгласно разпоредбата на чл.341 ал.2 от ГПК. Разпоредбата на чл.341 ал.2 от ГПК е разпоредба от процесуално естество, като сочи специфичен способ в делбения процес на обективно съединяване на искове с включване в делбената маса на нови недвижими имоти, съсобствени между страните по делото. Посочената разпоредба на закона не може да се квалифицира като норма, установяваща положителна или отрицателна процесуална предпоставка за предявяване на иска за ликвидиране на съсобствеността между титулярите на правото на собственост, но сочи краен срок, в който в рамките на висящ съдебен процес за делба, останалите съсобственици - ответници по иска за съдебна делба, могат да включат в предметната рамка на спора нови съсобствени имоти. Така, първото редовно съдебно заседание, уредено с чл.342 от ГПК, установява крайния срок за останалите сънаследници, посочени като ответници да поискат с писмена молба в наследствената маса, предмет на делбата, да се включат нови имоти. Първото съдебно заседание /в случая проведено на 16.05.2025г./ на особеното исково производство за съдебна делба сочи на едно от признатите от законодателя отклонения от общия исков процес и на т. нар. концентрационно начало. Това отклонение е обосновано и от гледна точка на особеността, че всички страни в делбения процес имат двойно качество - на ищец и ответник по иска за делба на конкретната обща вещ, а целта на предявения по реда на чл. 341 и сл. ГПК иск е реализиране по съдебен ред на субективното право на ликвидиране на тази съсобственост, принадлежащо на всеки един от титуляри на правото на собственост на общата вещ. /в този аспект и контантната съдебна практика - Тълкувателно решение № 45 от 12.VIII.1987 г. по гр. д. № 18/87 г., ОСГК; Определение № 952 от 19.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 383/2011 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Жанин Силдарева; Определение № 3159 от 23.10.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4091/2023 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева/. В настоящия случай, нито в отговора на исковата молба, нито в първото по делото съдебно заседание от страна на ответниците В. Х. Д., Х. В. Д. и А. В. Д. не е направено искане по реда на чл.341 ал.2 от ГПК за включване в наследствената маса, предмет на делбата на Апартамент от 74,26 кв. м., находящ се в Кралство Испания, придобит от В. П. по силата на Нотариален акт от 13.05.2013 г., вписан в регистъра на собственост на Ориела с № 1, том 1657, книга 126, фолио 181, имот № 55534, за който същите твърдят, че е принадлежал на наследодателя им в режим на СИО. В този смисъл, съдът не може служебно да включва имоти в делбената маса, ако те не са посочени в исковата молба или чрез допълнително искане, каквото е предвидено за всеки от останалите сънаследници в разпоредбата на чл.341 ал.2 от ГПК. Съдът може да извърши делба само на тези съсобствени имоти, за които изрично е поискано в хода на делото. Срокът за такова искане, предвиден в чл.341 ал.2 от ГПК е преклузивен и е най-късно в първото заседание по делото. Ако искане за включване на допълнителни имоти не е направено, както и ако същото не е направено в предвидения срок, съдът няма право да ги включи служебно. Настоящата съдебна инстанция счита, че правилно първоинстанционния съд се е произнесъл по въпроса за допускане на съдебна делба единствено по отношение на имота, посочен в исковата молба, доколкото същият очертава предметната рамка на спора, предвид неупражненото право на ответниците по реда на чл.341 ал.2 от ГПК да поискат да бъде включен в наследствената маса, предмет на делбата посочения по-горе апартамент, находящ се в Кралство Испания, по отношение на който едва с въззивната жалба се прави искане да бъде допуснат до съдебна делба в настоящото производство. Същевременно по отношение на имоти, находящи се в друга държава членка на ЕС, българския съд не е и компетентен да се произнася с решение за съдебна делба, тъй като се намират извън неговия съдебен район с аргумент от чл.109 и чл.110 от ГПК. Включването на апартамента в Испания за изчисляване на общата делбена маса не е процесуално нарушение от страна на РС-Плевен, доколкото е установено, че този имот е съсобствен между ищцата и наследодателя на ответниците и съответно влияе върху размера на разполагаемата и запазена част от наследството. Именно в тази връзка и правилно са изчислени квотите между страните и намален извършения завет с нотариалното завещание. Предвид изложеното, следва да бъде потвърдено Решение № 194/13.02.2026 г., постановено по гр. дело № 5634/2024 г. по описа на Плевенски районен съд в частта му, в която е допуснато, на основание чл.344 ал.1 от ГПК вр. чл.69 ал.1 от ЗН, да се извърши съдебна делба между В. Н. П., ЕГН ••••••••••, гр. Плевен, •••, В. Х. Д., ЕГН ••••••••••, Х. В. Д., ЕГН •••••••••• и А. В. Д., ЕГН •••••••••• на следните недвижими имоти: ЖИЛИЩНА СГРАДА - ЕДНОФАМИЛНА, съставляващ имот с идентификатор •••, разположена в урегулиран поземлен имот с идентификатор •••, с административен адрес: гр. Плевен, •••, застроена площ от 81 кв.м., състояща се от спалня, хол и кухня клозет и баня, ГАРАЖ, съставляващ имот с идентификатор •••.3, разположен в поземлен имот с идентификатор •••, с площ от 17 кв. метра и ПОСТРОЙКА НА ДОПЪЛВАЩО ЗАСТРОЯВАНЕ, представляваща имот с идентификатор •••.2, разположена в урегулиран поземлен имот с идентификатор •••, със застроена площ от 12 кв. м., заедно отстъпеното право на строеж върху поземления имот при следните делбени квоти: В. Н. П., ЕГН •••••••••• - 23550,74/41127,30 идеални части; В. Х. Д., ЕГН •••••••••• - 5858,85/41127,30 идеални части; Х. В. Д., ЕГН •••••••••• - 5858,85/41127,30 идеални части и А. В. Д., ЕГН •••••••••• - 5858,85/41127,30 идеални части. Решението на Районен съд – Плевен в обжалваната му част е валидно, допустимо и обосновано на доказателствата по делото в съответствие с разпоредбите на закона, като липсват основания за неговото изменение или отмяна, поради което следва да бъде потвърдено, като на осн. чл.272 от ГПК ПлОС препраща и към неговите мотиви. Водим от горното, съдът