Решение № 2561 от 17.4.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 93/2025 г.

дело № 20251100500093 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение № 18110 от 08.10.2024г., постановено по гр.д. № 58621/2023г., по описа на СРС, 69.състав, са уважени предявените от Министерство на вътрешните работи, срещу „Екселор Холдинг Груп“ АД обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 92 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД, за присъждане на сумата от 20 880 лева, представляваща неустойка за частично неизпълнение по Договор № 5785мпд-22/11.04.2022г. за обществена поръчка с предмет доставка на тактически ХБРЯ косюми с противогази и микробус за екипа на реагиране на ХБРЯ и оборудване, заедно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното плащане на сумата, както и заедно със сумата от 1381,45, представляваща мораторна лихва за периода 19.04.2023г. – 26.10.2023г. Със същото Решение са отхвърлени предявените от „Екселор Холдинг Груп“ АД срещу Министерство на вътрешните работи обективно кумулативно съединени насрещни искове за заплащане на сумата от 12 344 лева, представляваща гаранция за изпълнение по Договор № 5785мпд-22/11.04.2022г. за обществена поръчка с предмет доставка на тактически ХБРЯ косюми с противогази и микробус за екипа на реагиране на ХБРЯ и оборудване, заедно със законната лихва за забава от датата на предявяване на насрещните искове до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 1272,75 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 26.02.2023 г. до 20.12.2023г. Със същото решение „Екселор Холдинг Груп“ АД е осъдено да заплати на Министерство на вътрешните работи, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 990,46 лева – разноски по делото. Срещу така постановеното решение, с което са уважени предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове от Министерство на вътрешните работи срещу „Екселор Холдинг Груп“ АД, с правно основание чл. 92 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД, е подадена въззивна жалба от ответника „Екселор Холдинг Груп“ АД, чрез процесуалния представител – адв. В. С., с надлежно учредена представителна власт по делото, в която са изложени оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил правоизключващото възражение за наличие на обективна невъзможност за изпълнение на задължението за доставка на микробуса и тактическата платформа. Посочва, че още преди сключване на договора и преди изтичане на 30.дневния срок от влизане в сила на решението за избор на изпълнител, са положени всички необходими усилия по отношение намирането на подходящ подизпълнител, който да може да осигури производството на микробуса. Поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил наведеното възражение за забава на възложителя, който не е осигурил съдействие за изпълнението на договора, не е разгледал предложението на изпълнителя за наличие на основания за спиране, респ. удължаване срока на изпълнение на договора. Посочва още, че съдът не е обсъдил в пълнота възражението за нищожност на неустоечната клауза по чл. 13.2 от Договора. Акцентирано е единствено върху принципната възможност за нейното намаляване, но според въззивника, необосновано и в отклонение от съдебната практика относно договарянето на максимален размер на неустойката за такъв вид неизпълнение, първоинстанционният съд е приел, че в конкретната хипотеза предпоставките за това не са налице. Срещу така постановеното решение в частта, с която са отхърлени предявните от „Екселор Холдинг Груп“ АД срещу Министерство на вътрешните работи, насрещни искове, е подадена въззивна жалба, чрез процесуалния представител – адв. В. С., с надлежно учредена представителна власт по делото, в която се излагат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение. Сочи, че съдът необосновано е приел, че изпълнителят е дал съгласие за замяна на гаранцията за добро изпълнение от застраховка в парична сума. Излага съображения, че с внасянето на сумата от 12394 лева по банкова сметка на възложителя, допустимият размер на гаранцията от 5% е надхвърлен, тъй като към 26.01.2023г. възложителят е бил бенефициер по застрахователна полица с клауза „Гаранция за гаранционна поддръжка“ със застрахователна сума в размер на 6197 евро и период на застрахователно покритие – 09.11.2025г. Моли обжалваното решение да бъде отменено и претендира разноски пред двете инстанции. В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият ответник - Министерство на вътрешните работи, действащо чрез процесуалния си представител – М.Д.М., с надлежно учредена представителна власт по делото, е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва доводите на въззивника за неправилност на решението като неоснователни и недоказани, по подробно изложени в жалбата съображения. Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирана страни в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е процесуално допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба на „Екселор Холдинг Груп“ АД за неоснователна по следните съображения: Съгласно чл. 92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно тяхното доказване. Задължението за неустойка има акцесорен характер и става изискуемо при неизпълнение на друго главно задължение. За да бъде ангажирана отговорността на ответника по иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД, е необходимо да са налице следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ Да е налице валидно възникнало облигационно отношение; 2/ В съдържанието на това облигационното отношение да е включено задължение, което да не е изпълнено или да не е изпълнено точно; 3/ Страните да са предвидили неустоечна клауза, която да обезпечава вредите от неизпълнение на договорното задължение; 4/ Кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни. Страните не спорят, че след проведена процедура за възлагане на обществена поръчка, открита с Решение № F138730 от 08.12.2021г., на основание чл. 112 ЗОП, е сключен Договор № 578мпд-22 от 11.04.2022г., по силата на който между тях е възникнало валидно облигационно отношение, като в съдържанието на това облигационно отношение е било включено задължението на „Екселор Холдинг Груп“ АД да извърши доставка и гаранционно обслужване на 1 брой микробус с повишена проходимост, с включено в него допълнително специализирано оборудване, тактически ХБРЯ костюми с противогази съгласно Техническата спецификация на възложителя (Приложение № 1 към Договора), Техническото и Ценово предложение на изпълнителя (Приложения № 2 и 3 към Договора), срещу което възложителят – Министерство на вътрешните работи е следвало да заплати сумата от 297 456 лева с включен ДДС. Съгласно Раздел III, чл. 4, ал. 2 срокът за доставка на микробуса и на допълнителното специализирано оборудване е 150 дни, считано от датата на сключване на договора, която съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора е 11.04.2022г. Следователно падежът на задължението е бил на 08.09.2022 г. В раздел VIII, чл. 13.2 е уговорена неустойка при частично неизпълнение на задълженията по Договора в размер на 20 % от стойността с ДДС на неизпълнената част. По делото са представени писмени доказателства, видно от които въззивникът е допуснал забава при изпълнение на задължението си за доставка на 1 брой микробус с повишена проходимост, с включено в него допълнително специализирано оборудване, тактически ХБРЯ костюми с противогази съгласно Техническата спецификация на възложителя (Приложение № 1 към Договора), Техническото и Ценово предложение на изпълнителя (Приложения № 2 и 3 към Договора). Доставката на специализираното оборудване е удостоверена с подписания окончателнен приемо-предавателен протокол за частична доставка – протокол № 1984р-549 от 26.01.2023г., като съгласно т. 2 от Протокола, доставеното допълнително специализирано оборудване отговаря като брой, марка, модел и технически характеристики на предвиденото в техническото предложение и техническата спецификация. Последното е удостоверено с подписаните Протокол от дейността на Комисията за приемане на частична доставка с рег. № 1984р-546 от 26.01.2023г., подписан Протокол за дейността на комисията за проведени тестове и извършване на проверка за съответствие с рег. № 1984р-547 от 26.01.2023г. и подписан Протокол за приемане и въвеждане в експлоатация с рег. № 1984р-548 от 26.01.2023г. От гореизложеното следва, че задължението за доставка на специализираното оборудване е изпълнено със забава от близо 5 месеца. По отношение доставката на микробуса изпълнителят „Екселор Холдинг Груп“ АД е уведомил въложителя с писмо с изх. № 100003905 от 05.09.2022г.; писмо с изх. № 100004228 от 30.11.2022г. и писмо с изх. № 100004495 от 23.01.2023г., че доставчикът „Хаас- 60“ ЕООД – оторизиран дилър на „Volkswagen“ за Република България, забавя производството на автомобила. Видно от представената кореспонденция първоначално производството е било отложено до 43. седмица на годината – за 30.10.2022г., впоследствие до 3.та седмица на 2023г. и накрая – до 14.та седмица на 2023г., като изрично е отбелязано, че планираният срок се отнася само до производството на автомобила и не включва необходимото време за логистика и доставка, което обикновено възлизало на 4-5 седмици. Представено е и писмо без достоверна дата от завода производител чрез импортьора за България – „Порше БГ“ ЕООД, с което клиентите се уведомяват за забава в производството във връзка с пандемията от Covid-19, поради липса на електронни компоненти като полупроводници, което засягало всички модели. С писмо с рег. № 1984р-1962 от 31.03.2023г. и протокол за дължима неустойка по договор – протокол с рег. № 1984р-1961 от 31.03.2023г. възложителят Министерство на вътрешните работи, на основание чл. 13.2 от Договора за обществена поръчка е начислоло неустойка за частично неизпълнение, в размер на 20 880 лева, като е отправило покана за доброволното й заплащане в срок до 10 работни дни от получаване на писмото. Видно от писмо с изх. № 23-224 от 19.04.2023г. на куриера „Express One“ уведомлението за заплащане на неустойката е било прието на 04.04.2023г., от която дата е започнал да тече и десетдневният срок за заплащане на неустойката. Основният спорен между страните въпрос е свързан с установяване на факта налице ли е виновно неизпълнение на задълженията на въззивника, или същото се дължи на обстоятелства, които не могат да му бъдат вменени във вина (непреодолима сила). За да бъде обективно невъзможно изпълнението на задължението, поето от ответника, то следва да е налице такова конкретно препятствие, възникнало след сключването на договора от 11.04.2022 г., което да е фактически или правно непреодолимо и поради своя случаен и непредвидим характер да не може да бъде вменено в негова вина. Разпоредбата на чл. 306, ал. 1 ТЗ регламентира като обстоятелство, изключващо отговорността при неизпълнение, непреодолимата сила. Последната е легално дефинирана в разпоредбата на чл. 306, ал. 2 ТЗ и представлява непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора. Наличието на непреодолима сила предполага кумулативното проявление на следните обстоятелства: непредвидимост на събитието, извънреден характер и причинна връзка между тях и невъзможността за изпълнение. Непредвидимостта на събитието е свързана с извънредния му характер, с невъзможността настъпването му да се прогнозира по време, място и интензитет, да е мигновено или толкова бързо, че страната да не може да реагира, за да предотврати последиците от него. Тази непредотвратимост се оценява не само към момента на настъпването на събитието, но и към следващите от събитието действия на длъжника, чрез които биха могли да се преодолеят последиците му. В настоящия случай, според въззивника, забавата за доставка на микробуса се дължи, от една страна, на действия на трето лице – производителя на МПС, което от своя страна е обусловено от глобалната пандемия Ковид-19 и възникналите вследствие на нея затруднения в снабдяването с електронни компоненти, необходими за производството, и от друга страна – с липсата на съдействие от страна на възложителя, който според въззивника не е предприел действия за спиране изпълнението, респ. не е удължил срока за изпълнение на договора, след като е бил надлежно уведомен за възникването на обстоятелства, които не позволяват своевременно изпълнение на задължението. Настоящият състав намира за неоснователно възражението за наличие на форсмажорно обстоятелство, като съображенията за това са следните. На първо място, договорът за обществена поръчка е сключен на 11.04.2022 г. – близо две години след обявяване извънредното положение с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. - до 13 април 2020 г., впоследствие продължен до 13 май 2020 г. (т. 1 от Решение на Народното събрание от 03.04.2020 г. за удължаване на срока на обявеното извънредно положение). От тази гледна точка, не може да се приеме, че е налице внезапност, извънредност на събитието, която да не е могла да бъде предвидена от длъжника при сключване на договора. На второ място, по делото е приобщено като писмено доказателство и Писмо с рег. № 578500-10414 от 20.12.2021г. във връзка с постъпило искане за разяснение по обявената обществена поръчка, с посочения по-горе предмет, в който е поискано преразглеждане на заложения в офертата срок за изпълнение на договора именно с оглед на глобалния проблем с доставките на електронни компоненти (чипове), който се отразява на производството на автомобили от всички марки и на условията на работа по време на пандемията Ковид-19. В отправения въпрос изрично е отбелязано, че с оглед създалата се икономическа ситуация доставката при поръчка на стандартни конфигурации на атомобили варира между 6 и 9 месеца след поръчката, като срокът при по-специфични конфигурации може да достигне и 12 месеца. В отговор на разяснението, възложителят изрично е заявил, че заложеният срок от 150 дни не може да бъде преразгледан, тъй като същият е съобразен с крайния срок на Проект „Конфронтация на ХБРЯ-терористични заплахи - COBRA“, по който е осигурено финансирането на обществената поръчка. На осн. чл. 33, ал. 4 вр. чл. 36, ал.1, т. 10 ЗОП разяснението е предоставено чрез Регистъра на обществените поръчки, който е публичен и достъпът до информацията в него е безплатен и свободен (по арг. от чл. 36, ал. 7 ЗОП). Изпълнителят по поръчката – „Екселор Холдинг Груп“ АД би следвало да е запознат с тази информация, още повече в критериите за подбор, посочени в решението за откриване на поръчката, е посочено, че участникът следва да е изпълнил дейности, сходни с предмета на поръчката за последните 3 години, а именно – дейности по доставка и/или инсталация и/или гаранционна поддръжка на автомобилна техника с висока проходимост и специализирано оборудване. Изпълнителят „Екселор Холдинг Груп“ АД е търговец и извършва по занятие стопанска дейност в областта на доставките на автомобили, поради което изпълнението следва да бъде извършено с грижата на добър търговец по смисъла на чл. 302 ТЗ. Съдебната практика еднозначно и безпротиворечиво приема, че от добрия стопанин не би могло да се очаква да притежава специални познания, за разлика от добрия търговец, които да му позволяват, във всеки отделен случай, да преценява с кое свое поведение в най-висока степен би удовлетворил онези конкретни изисквания, отнасящи се до качеството, с което следва да бъде извършена дадена работа или услуга. С оглед на това още при сключване на договора е следвало да б ъ д е извърше н а преценка, при съобразяване на усложнената икономическата ситуация към онзи момент, и при извършване оценка на риска, дали да бъде поето съответното задължения с оглед възможността доставката да не бъде изпълнена в поставения срок. По тези съображения и доколкото изпълнителят носи отговорност и за виновното поведение на лицата, с които е договарял във връзка с изпълнението на договора (така чл. 14.4), следва, че не се доказа наличието на основание, което да е годно да освободи длъжника от отговорността му за неизпълнение задължението му за доставка на микробуса и тактическата платформа към него. Неоснователно в тази връзка е и релевираното възражение за липса на оказано съдействие от страна на възложителя. Видно от Писмо с рег. № 484р-16011 от 14.09.2022г. Директорът на Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ – МВР е бил уведомен от Главна Дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ за постъпилото от изпълнителя искане за удължаване на срока за изпълнение на договора във връзка с отложеното производство на микробуса. В тази връзка е изготвено мотивирано становище, в което по подробно изложени съображения е прието, че не са налице обстоятелства, които да налагат удължаване на сроковете. Видно от представената писмена кореспонденция по електронна поща, неоспорена от страните и приобщена като писмено доказателство по делото, становището е било изпратено на изпълнителя и е било доведено до неговото знание. С две последователни писма от 16.12.2022г. и 18.01.2023г. възложителят е изразил готовност да получи престацията по договора и е изискал допълнителна информация относно сроковете, в които се очаква доставката да бъде изпълнена. По отношение на наведеното в жалбата възражение за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречието й с добрите нрави (чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД), следва да се вземат предвид задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, подробно разгледани и от първоинстанционния съд, нищожна поради накърняване на добрите нрави, е клаузата за неустойка, тогава, когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценка за това се прави за всеки конкретен случай и към момента на сключване на договора, като се използват някои от следните примерно изброени критерии: естеството и размера на задължението, чието изпълнение неустойката обезпечава; обезпечено ли е изпълнението с други правни способи; вида на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или незначително; съотношението между размера на неустойката и очакваните вреди от неизпълнението, като могат да се използват и други критерии съобразно конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай. В настоящия случай се претендира неустойка за частично неизпълнение, като съгласно чл. 13.2 от Договора, размерът й е уговорен в процентно съотношение спрямо стойността на неизпълнената част от договора, а именно 20 % от 104 400 лева – 20 880 лева, което е разумен и справедлив критерий в хипотезата на частично неизпълнение (в този смисъл е и Решение № 210 от 9.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1109/2023 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Вероника Николова) и то в хипотеза на сключен договор за обществена поръчка, който следва да осигури необходимото оборудване на Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, чиято дейност е свързана с осигуряване на обществения ред и сигурност и от тази гледна точка засяга значим обществен интерес. Още повече, финансирането на общестената поръчка с подробно описания по-горе предмет, се осигурява със средства от Европейския съюз по Проект „Конфронтация на ХБРЯ-терористични заплахи - COBRA“, който е ограничен и във времево отношение. Така уговорена, неустоечната клауза има обезщетителен характер и цели компенсиране на възложителя за накърнения позитивен интерес вследствие неизпълнението на договора и възможните вреди, които е претърпял вследствие неизпълнение задължението за доставка. По изложените съображения възражението е неоснователно. Неоснователно е и възражението за намаляване на неустойката поради прекомерност. Съгласно трайната съдебна практика, обективирана в Решение № 529 от 14.10.2008 г. на ВКС по т. д. № 240/2008 г., I о., ТК, Определение № 788 от 12.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 2149/2024 г., II т. о., ТК, и др., договорът за обществена поръчка е сделка със смесен фактически състав, но когато една от страните по този договор е търговец, тази сделка следва да бъде квалифицирана като относителна (субективна) търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 от ТЗ и в този случай той представлява и едностранен търговски договор, като за неговото сключване, действителност, изпълнение и прекратяване се приложими специалните нормативни правила, уреждащи търговските сделки. Настоящият случай е именно такъв, тъй като "Екселор Холдинг Груп" АД, безспорно е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ. Оттук следва и че по отношение на него е налице забраната на чл. 309 ТЗ, предписваща, че не може да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци (в този смисъл е и трайната практика на ВКС (виж решение № 112/2.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 426/2012 г., II т. о. и решение № 88/22.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 911/2009 г., I т. о., ТК, Решение № 282 от 8.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 2149/2024 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Красимир Машев). Търговецът би могъл единствено да поиска намаляване на уговорената неустойка само когато договорното задължение е изпълнено неправилно или отчасти (арг. чл. 92, ал. 2, предл. 2 ЗЗД), но тази правна норма намира приложение само при компенсаторна неустойка - когато тя е уговорена за обезщетяване на причинени имуществени вреди вследствие на пълно неизпълнение, но в настоящия случай, както бе разгледано подробно по-горе, се претендира компенсаторна неустойка за частичното неизпълнение, чийто размер е съобразен с неизпълнената част от договора, а определеният процент не е прекомерен спрямо възможните вреди, които възложителят може да претърпи. По отношение иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, настоящият състав намира следното: Съгласно чл. 86 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Доколкото претенцията з а лихва за забава представлява акцесорно вземане към главното, което съществува, то и този иск като първия се явява основателен, защото изпълнителят по договора е трябвало да понесе отговорността за своето неизпълнение чрез заплащане на предвидената договорна неустойка и като не го е направил, дължи съответно обезщетение за своята забава в плащането. В конкретния случай се претендира присъждане на мораторна лихва върху неустойката от датата на изпадане на изпълнителя в забава до датата на подаване на исковата молба (19.04.2023г.). Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД - когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. От представеното писмо с изх. № 23-224 от 19.04.2023г. на куриера „Express One“ се установява, че писмото, с което „Екселор Холдинг Груп“ АД е бил уведомен за начислената неустойка, е получено на 04.04.2023г. Именно от този ден е започнал да тече срокът от 10 работни дни за доброволно изпълнение на неустоечното задължение. Същият е изтекъл на 19.04.2023г., от който момент длъжникът е изпаднал в забава. Размерът на обезщетението за забава върху сумата от 20 880 лева за периода 19.04.2023 г. – 26.10.2023 г., определен на основание чл. 162 ГПК с помощта на електронен калкулатор https: //www. calculator. bg/ възлиза на 1381,45 лева и в този размер следва да бъде уважен искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По отношение предявените насрещни искове: Гаранцията за изпълнение при договора за обществена поръчка е уредена в чл. 111 ЗОП, като същата представлява форма на обезпечение изпълнението на договора, респективно може да служи като обезщетение за вредите от неизпълнение. В чл. 10.1.1 от договора и при съобразяване изискванията на чл. 111, ал. 2 ЗОП в редакцията от 1.03.2019 г. (изм. с ДВ, бр. 86 от 2018 г.), действала към момента на сключване на договора, гаранцията е била в размер на 5 % от стойността на договора без ДДС, а именно 12 394 лева. В изпълнение на задължението за предоставяне на гаранция, изпълнителят е избрал да осигури същата под формата на застраховка "Гаранция за изпълнение", предвидена като възможност както в сключения договор (чл. 10.2.1), така и в Глава XIII, Раздел I от ЗОП, чл. 111 от ЗОП. При застраховката "Гаранция за изпълнение" се застрахова рискът от финансови загуби и/или допълнителни разходи във връзка с неизпълнението по конкретен, посочен в застрахователната полица гаранционен договор. Видно от представената застрахователна полица „Гаранция в полза на възложител на обществена поръчка“ срокът на застрахователно покритие е обхващал периода 10.04.2022 – 09.10.2022 г. Последният е съобразен със заложеното изискване в чл. 11.3 отговорността на изпълнителя да бъде покрита в срока на действие на договора плюс 30 дни. Изрично в чл. 11.3.1 е уговорено, че когато поръчката не бъде изпълнена в договорения краен срок (08.09.2022 г.), изпълнителят е длъжен да удължи срока на застраховката или да предостави на възложителя нова застраховка с валидност срока на действие на договора плюс 30 дни, но не по-късно от пет работни дни преди изтичане периода на покритие. С оглед забавата в изпълнението на задължението за доставка и изтеклия срок на застрахователната полица, изпълнителят е предоставил гаранция за добро изпълнение под формата на парична сума чрез три последователни парични превода от 26.01.2023г. в общ размер на 12 394 лева – гаранция за добро изпълнение на договора. Спорно в настоящия случай се явява обстоятелството налице ли е основание за задържане на процесната сума, или същата подлежи на освобождаване. Условията и сроковете за задържане/освобождаване на гаранцията за изпълнение се уреждат в договора за възлагане на обществена поръчка – така чл. 111, ал. 9 от ЗОП. Страните по делото са уговорили в чл. 12.6 от договора възложителят Министерство на вътрешните работи да задържи изцяло или частично внесената гаранция в следните хипотези: 1). При пълно или частично неизпълнение на задълженията по договора от страна на изпълнителя; 2). При разваляне или прекратяване на договора по вина на изпълнителя. Доколкото в случая не е спорно, че е налице частично неизпълнение на задължението за доставка и доколкото бе установено, че същото не е обусловено от обективни обстоятелства, изключващи отговорността на длъжника, то настоящият състав счита, че за възложителя е възникнало право да задържи внесената гаранцията. Не е налице основание за освобождаването й, тъй като страните изрично са уговорили, че гаранцията не се освобождава от възложителя, ако в процеса на изпълнение на договора е възникнал спор между страните относно неизпълнение на задълженията на изпълнителя и въпросът е отнесен за решаване пред съд, като при решаване на спора в полза на възложителя, той може да пристъпи към нейното усвояване (така чл. 12.5 от Договора). Несъстоятелни са доводите на въззивника, че с превеждането на сумата от 12 394 лева размерът на гаранцията е увеличен над законово допустимия, както и че не е било налице съгласие за замяна формата на гаранцията. Видно от представената застрахователна полица, е осигурено покритие, от една страна, в хипотезите на ангажиране отговорността на изпълнителя при пълно или частично неизпълнение по договора за обществена поръчка – т.нар. клауза „Гаранция за добро изпълнение“ с покритие до 09.10.2022г., и от друга – в хипотезите на ангажиране на отговорността на изпълнителя във връзка с гаранционната поддръжка на микробуса и специализираното оборудване в уговорения гаранционен срок, с покритие до 09.11.2025г. – клауза „Гаранция за следдоговорно задължение“. Към 26.01.2023г., когато е престиран част от дължимия резултат, застрахователното покритие по отношение отговорността на изпълнителя за изпълнение на договора, е изтекло и с оглед постигнатите договорки между страните и факта, че част от задължението не е било изпълнено, е било необходимо осигуряване на гаранция в същата или нова форма. Доколкото предявеният главен насрещен иск е приет за неоснователен, то неоснователна е и акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1123,36 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 26.02.2023 г. до 20.12.2023г. С оглед на това, че крайните изводи, до които е достигнал СРС съвпадат изцяло с тези на настоящия състав, първоинстанционното решение в обжалваната част следва да бъде изцяло потвърдено. При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 273 ГПК въззиваемият Министерство на вътрешните работи има право на разноски в настоящото производство, но доколкото не е представен списък по чл. 80 ГПК, представляващ доказателство за реално извършените разноски, такива не следва да се присъждат. С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК и предвид обстоятелството, че се касае до търговско дело, то въззивното решение не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. Така мотивиран, Софийският градски съд