Решение № 2375 от 26.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 4041/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) №РД-10-5/12.02.2026 г., издадено от д-р С. З. В. -С., председател на Съвета за електронни медии, с което на основание чл. 126, ал. 1 вр. с чл. 127, ал. 2 и чл. 129, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) и чл. 52 от Закона за въвеждането на еврото в Република България (ЗВЕРБ), за нарушение на чл. 75, ал. 1, изр. 2 от ЗРТ, на „•••••“ ЕООД с ЕИК ••••••••••, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) евро.

Недоволен от наказателното постановление е останал санкционираният субект, който моли то да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано. Жалбоподателят поддържа, че описаното в обжалвания акт аудио-визуално съдържание не нарушавало разпоредбата на чл. 75, ал. 1, изр. 2 от ЗРТ. Сочи, че съгласно чл. 75, ал. 2 от ЗРТ скрито търговско съобщение е представянето с думи, звук или картина на стоки, услуги, наименование, търговска марка или дейности на производител на стоки или доставчик на услуги в предавания, когато с това представяне доставчикът на медийни услуги цели осигуряването на реклама и то би могло да подведе аудиторията по отношение на своята същност, особено ако е било направено срещу възнаграждение или подобно заплащане. Навежда, че за да бъде реализирана хипотезата на скрито търговско съобщение следвало да бъдат налице две кумулативни предпоставки – предаването да не е предназначено за рекламиране и въвеждане на аудиторията в заблуждение. Твърди, че в конкретния случай тези две предпоставки не били налице. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 85, ал. 2 от ЗРТ рекламата и телевизионният пазар трябва да са ясно отделени от другите части на предаването чрез визуални и/или звукови, и/или пространствени средства, без с това да се ограничава използването на нови рекламни техники. Излага, че не можело да се твърди, че аудиторията е била въведена в заблуждение относно това какво гледа, тъй като излъченото дигитално лого, съдържащо надпис „•••••••”, било ограничено с пространствени средства от съдържанието – футболната среща от 11 кръг на „•••“. Навежда, че не можело да се твърди, че аудиторията е била подведена и поради това, че излъченото дигитално лого, съдържащо надпис „•••••••”, не се отличавало от останалите физически рекламни пана, които се намирали на стадион „•••“. Моли да бъде отчетена практиката на Съда на ЕС, според която скрита реклама можело да бъде налице, когато биват рекламирани потребителски стоки и услуги, но не и търговска репутация – наименование на бранд/лого. Излага, че визуализацията на лого и/или търговска марка не следва да се възприема като реклама, тъй като не носи белезите на търговско съобщение по смисъла на чл. 74, ал. 1 от ЗРТ. Поддържа, че било допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, изразяващо се в това, че административнонаказващият орган се произнесъл по преписката без да е направил проверка на законосъобразността и обосноваността на акта за установяване на административно нарушение, без да е преценил събраните доказателства и без да извърши разследване на спорните обстоятелства. По изложените съображения жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление поради незаконосъобразност и необоснованост, а алтернативно на това – поради маловажност на случая.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от адвокат П. Д., която поддържа жалбата и изложените в нея аргументи. Навежда доводи, че не била изпълнена дефиницията на скрита реклама. Изтъква, че била излъчена дигитална реклама, в съответствие с разпоредбата на чл. 85, ал. 2 от ЗРТ, която допускала използването на нови рекламни техники, при положение, че търговското съобщение е отделено чрез визуални или пространствени средства. Счита, че аудиторията не била въведена в заблуждение, тъй като дигитално лого „•••••••” било отделено визуално от останалите статични рекламни пана, които се намирали на стадиона. Поддържа, че не е било осъществено административно нарушение по чл. 75, ал. 1, изр. 2 от ЗРТ. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от юрисконсулт В. П., който моли съда да постанови решение, с което да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Отбелязва, че скритата реклама била представяна единствено в кадрите, в които се появявал и тунелът на стадиона, като с местеното на камерата скритата реклама следвала движението на топката и футболистите. Обръща внимание на това, че дигиталното лого било по-голямо по размер и визуално по-активно от рекламните пана, които физически се намирали на стадиона. Излага, че липсата на обозначение на търговско лого била доказателство за това, че нямало как аудиторията да бъде въведена в заблуждение. Поддържа, че вмененото в отговорност на жалбоподателя административно нарушение не представлявало маловажен случай, тъй като логото било излъчено по време на футболен мач, който бил проведен през почивен ден, поради което имало вероятност да е било възприето от значителен брой зрители, включително и деца. Посочва, че било излъчено скрито съобщение за хазартни игри, за чието рекламиране, с цел защита на обществено здраве и ограничаване на зловредното влияние на хазартните игри, законодателят е определил порестриктивен режим. Претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В реплика адвокат Д. обръща внимание на това, че футболната среща била излъчена по платен канал, който не бил общодостъпен. Сочи, че през 2024 г. законодателят е забранил рекламата на хазартни игри. Твърди, че според НАП логото на хазартен оператор не представлявало реклама на хазартни игри.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, и е процесуално допустима.

Информацията публикувана на сайта на Съвета за електронни медии е общодостъпна. От нея става ясно, че „•••••” е програма на „•••••“ЕООД, което е регистрирано като доставчик на медийни услуги.

На 24.11.2025 г. в сградата на СЕМ, находяща се в ••••••••••••••, свидетелката М. П. С., на длъжност „старши инспектор“ в СЕМ, е извършила преглед на запис от системата за монитор на СЕМ на програма „•••••”, излъчена на 04.10.2025 г., при което е констатирала следното:

На 04.10.2025 г. от 20:12 часа до 22:13 часа по програма„ •••••” е била излъчена футболна среща от 11 кръг на „•••••• Лига“ сезон 2025/2026 между отборите на ПФК „••• и ПФК „•••“. Футболният мач е бил предаван на живо от стадион „•••“, намиращ се в гр. София. Коментарът в ефир е бил на Н. К..

При излъчването на футболната среща в кадър попадали множество рекламни пана, разположени около футболното игрище, огражденията, резервните скамейки, трибуните, екипите на футболистите и съдията, а именно: „•••.bg“, „••• •••“, „••••••, •••“, „••••••“, „••••••“, „•••••••“, „••• •••“, „••••••.com“, „••••••, •••“, „••• •••“, „••• •••“ и „•••.•••.bg“.

Извън физически намиращите са на стадион „•••“ рекламни пана, по време на директното излъчвания футболен мач се наблюдавало допълнително вграждане в картината на анимиран знак, който представлявал яркочервен квадрат, в който с бели букви било изписано „•••••••“. Знакът съответствал на търговската марка „•••••••“, която била вграден по такъв начин в картината, че при нейното появяване е бивало закривано намиращото се над входа на тунела, водещ от съблекалните на стадиона към игрището, рекламно пано със знак на „••••••” , което било част от рекламното оформление на стадиона. Допълнително вградената търговска марка „•••••••“ била по-голям и визуално по-атрактивна от рекламните пана, които физически се намирали на стадиона.

В рамките на излъчвания футболен мач в общите кадри в зоната на входа на тунела, водещ от съблекалните на стадиона към футболния терен, допълнително вградената в картината търговска марка „•••••••“ се появявала и постепенно се скривала от кадър, като е била предоставен на вниманието на аудиторията на програмата „•••••” в следните часови диапазони:

1. от 20:18:09 часа до 20:18:15 часа, когато търговската марка „ •••••••“ присъствала статично в центъра на стадион „•••“, върху зоната на трибуната, която частично закривала. В този времеви интервал кадърът се сменял – преминавал от друг ракурс, и показвал общ план на стадиона с приближаване към лявата част на стадиона в края на интервала.

2. от 20:38:47 часа до 20:38:55 часа, когато търговската марка „ •••••••“ отново присъствала статично в центъра на стадиона и отново била разположена върху зоната на трибуната, която частично закривала. В този времеви интервал кадърът обхващал лявата част на стадион „•••“, като постепенно преминавал в дясната част на стадиона в края на интервала.

3. от 21:00:55 часа до 21:01:06 часа, когато търговската марка „ •••••••“ отново присъствала статично в центъра на стадиона и отново била разположена върху зоната на трибуната, която частично закривала. В този времеви интервал кадърът се сменял и показвал средната и дясната част на стадиона статично, след което отново сменял с друг кадър.

4. от 21:32:16 часа до 21:32:28 часа, когато търговската марка „ •••••••“ отново присъствала статично в центъра на стадиона и отново била разположена върху зоната на трибуната, която частично закривала. В този времеви интервал кадърът се сменял и показвал предимно средната част на стадиона „•••“, след което отново се сменял с друг кадър.

5. от 21:48:42 часа до 21:48:56 часа, когато търговската марка „ •••••••“ отново присъствала статично в центъра на стадиона и отново била разположена върху зоната на трибуната, която частично закривала. В този времеви интервал кадърът се сменял и показвал предимно средната част на стадиона „•••“, след което отново се сменял с друг кадър.

6. от 22:06:34 часа до 22:06:52 часа, когато търговската марка „ •••••••“ отново присъствала статично в центъра на стадиона и отново била разположена върху зоната на трибуната, която частично закривала. В този времеви интервал кадърът се сменял и показвал дясната, средната и лявата част на стадиона „•••“, след което преминавал с друг кадър.

След като изгледала записа на излъчения футболен мач, свидетелката М. С. не установила зрителите да са били уведомени за включването в телевизионното съдържание на търговски съобщения, липсвало каквото и да е обозначение за това, както в началото, така и по време на и в края на прякото предаване. При това положение, свидетелката М. С. приела, че доставчикът на медийни услуги „•••••“ЕООД е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 75, ал. 1, изр. 2 от ЗРТ, тъй като излъченото на 04.10.2025 г. аудио-визуално съдържание – допълнително вграден анимиран знак „•••••••“, съответстващ на търговската марка на хазартен оператор, представлявало скрито търговско съобщение.

Предвид тези констатации свидетелката М. С. изпратила до управителите на доставчика на медийни услуги „•••••“ЕООД покана, изх. №НД-02 19-00-77/18.12.25, за явяване за съставяне на АУАН. С поканата управителите на дружеството били информирани, че ако в тридневен срок от получаване на поканата не се явят лично или не изпратят нотариално упълномощено от тях лице в сградата на СЕМ, на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, актът ще бъде съставен в тяхно отсъствие. Поканата е била входирана в „•••••“ЕООД с № 1136/18.12.25 г.

В присъствието на двама свидетели, на 23.12.2025 г., свидетелката М. С. съставила АУАН №НД-01-25/23.12.2025 г., с който повдигнала срещу доставчика на медийни услуги „•••••“ЕООД административнонаказателно обвинение за това, че на 04.10.2025 г. по програма „•••••“, в рамките на пряко предаване на футболен мач от 11 кръг на „•••••• Лига“, сезон 2025/2026, е излъчил скрито търговско съобщение – аудио-визуалното съдържание, представляващо добавен от телевизионния оператор допълнителен знак „•••••••“, съответстващ на търговската марка на хазартен оператор – административно нарушение по чл. 75, ал. 1, изр. 2 от ЗРТ. Актът е бил подписан от неговия съставител и от двама свидетели. На 05.01.2026 г. препис от акта е бил връчен на „•••••“ЕООД.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу съставения АУАН са били депозирани писмени възражения, в които са били изложени доводи, сходни с тези в депозираната пред съда жалба.

Въз основа на АУАН №НД-01-25/23.12.2025 г. е издадено обжалваното наказателно постановление №РД-10-5/12.02.2026 г., съставено от д-р С. З. В. - С., председател на Съвета за електронни медии, с което на основание чл. 126, ал. 1 вр. с чл. 127, ал. 2 и чл. 129, ал. 1 от ЗРТ и чл. 52 от ЗВЕРБ, за нарушение на чл. 75, ал. 1, изр. 2 от ЗРТ, на „•••••“ ЕООД с ЕИК ••••••••••, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) евро.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото доказателствен материали: показанията на свидетелката М. П. С., заключението на съдебно-техническата експертиза и писмените доказателства по делото, които настоящият състав е приобщил по надлежния ред, визиран в чл. 283 от НПК.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаната свидетелка, тъй като същите намират подкрепа в приложените по делото писмени документи, не съдържат вътрешни противоречия и са детайлни, последователни и логични.

Настоящият съдебен състав кредитира при изграждане на фактическите си изводи и съдебно-техническата експертиза, която оцени като обоснована, аргументирана, даваща отговори на поставените въпроси, изготвена от вещо лице, разполагащо със специални знания и опит в съответната област на науката, и убедително защитена в хода на съдебното следствие.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

При извършена служебна проверка, съдът констатира, че административнонаказателното производство е образувано и срещу жалбоподателя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на акт за установяване на административно нарушение, който е бил съставен от длъжностно лице, притежаващо необходимата за това компетентност. Този извод се налага от разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ЗРТ, съгласно която нарушенията се констатират от длъжностните лица на СЕМ. Процесният АУАН е бил съставен от свидетелката М. П. С., на длъжност „Старши инспектор“ в Специализирана администрация-дирекция „Мониторинг и анализи“ при СЕМ, на която, видно от приобщената по делото Заповед №РД-13-64/28.10.2024 г. на изпълняващ длъжността председател на СЕМ, е било наредено да съставя актове за установяване на административни нарушения на доставчиците на медийни услуги. По тези съображения съдът приема, че процесният АУАН е бил издаден от длъжностно лице, разполагащо с необходимата за това компетентност.

Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление, което също е било съставено от компетентен орган. Настоящият съдебен състав достигна до този извод, след като съобрази, че съгласно нормата на чл. 127, ал. 2 от ЗРТ наказателните постановления се издават от председателя на СЕМ и след като взе предвид, че обжалваният акт е бил издаден от д-р С. З. В. -С., която, видно от приложеното по делото Решение №РД-05-44 от 22.01.2025 г., към момента на съставянето на процесното НП е заемала длъжност „председател“ на СЕМ.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че при съставянето на процесните АУАН и НП са били спазени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

АУАН, с който против жалбоподателят е било повдигнато

административнонаказателно обвинение, е издаден при спазване на изискванията на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. Преди актът да бъде съставен до жалбоподателя е била изпратена покана за явяване за съставяне на АУАН, с която последният е бил уведомен, че АУАН ще бъде съставен в отсъствието на негов законен или упълномощен представител, ако такъв не се яви в сградата на СЕМ в указания в поканата срок. Въпреки ясно отправеното уведомление, представител на дружеството не се е явил в посочения в поканата срок, поради което и АУАН е бил съставен в отсъствие на такъв и в присъствието на двама свидетели. Актът е бил подписан от неговия съставител и от свидетелите, след което са предприети действия по връчване на АУАН на жалбоподателя. Видно от приложеното по делото известие за доставяне, актът е бил връчен на жалбоподателя на 05.01.2026 г. В срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН въззивникът е упражнил и правото си да подаде писмени възражения против акта.

Противно на изложеното в жалбата, не се наблюдава и нарушение на разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, доколкото преди да се произнесе по преписката административнонаказващият орган е проверил акт с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, преценил е събраните доказателства и релевираните от жалбоподателя възражения и е приел, че административнонаказателното производство е протекло при спазване на процесуалните правила, при което е пристъпил към съставянето на процесното НП. По отношение на наведените в жалбата оплаквания, касаещи това, че административнонаказващият орган не е извършил разследване на спортните обстоятелства, настоящата съдебна инстанция намира за необходимо да разясни, че разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН предвижда не задължение, а възможност административнонаказващите органи да извършват разследване на спорните въпроси, което те могат да възлагат и на други длъжностни лица от същото ведомство. Съгласно гореспомената разпоредба такова разследване се извършва в случаите, в които такова действие е необходимо. След като в разглеждания случай административнонаказващият не е пристъпил към извършване на разследване на спорните обстоятелства, то очевидно АНО е преценил, че такова действие не е било необходимо.

Не са налице и пороци при съставяне процесните АУАН и НП, доколкото всеки един от тях съдържа всички изискуеми се по смисъла на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Както в акта, така и в наказателното постановление е посочена датата, на която е било осъществено вмененото в отговорност на жалбоподателя нарушение. Обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено нарушението, са точно и ясно описани в двата акта. Настоящата съдебна инстанция не констатира несъответствие между обстоятелствените части на процесните АУАН и НП. Липсва и неправилна правна квалификация на деянието, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Тук е моментът да бъде отбелязано, че е напълно обяснимо

актосъставителят и административнонаказващият орган да достигнат до идентични изводи относно релевантната фактическа обстановка, при положение, че изследват един и същ доказателствен материал. Ето защо от сходството между изложената в наказателното постановление фактическа обстановка и тази, отразена в АУАН, не може да бъде правен извод, че административнонаказващият орган не изследвал събраните в предсъдебната фаза доказателства.

С оглед всичко изложено до тук, настоящият съдебен състав счита, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление не са били допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната на атакувания акт на формално основание. Ето защо спорът следва да бъде разгледан по същество.

В настоящия случай административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 75, ал. 1, изр. 2 от ЗРТ, съгласно която скритите търговски съобщения са забранени. Легалната дефиниция на понятието скрито търговско съобщение се съдържа в нормата на чл. 75, ал. 2 от ЗРТ, според която скрито търговско съобщение е представянето с думи, звук или картина на стоки, услуги, наименование, търговска марка или дейности на производител на стоки или доставчик на услуги в предавания, когато с това представяне доставчикът на медийни услуги цели осигуряването на реклама и то би могло да подведе аудиторията по отношение на своята същност, особено ако е направено срещу възнаграждение или подобно заплащане.

Видно от разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗРТ, за да бъде реализирана хипотезата на „скрито търговско съобщение“, следва да бъдат налице две кумулативни предпоставки – представянето да е с цел рекламиране и да е било възможно аудиторията да бъде въведена в заблуждение относно естеството на съобщението. Заплащането не е задължителен елемент и не е необходимо да се доказва и установява.

Според нормата на чл. 74 ал. 1 от ЗРТ реклама е форма на търговско съобщение, придружаващо или включено в аудио-визуално или

радиопредаване срещу заплащане или подобно възнаграждение или с цел осигуряване на самопромоция на публично или частно предприятие или физическо лице във връзка с търговия, стопанска дейност, занаят или професия, имащо за цел да се популяризира доставянето на стоки и услуги, включително недвижима собственост, или на права и задължения, или да съдейства за популяризирането на кауза или идея, или да предизвика друг ефект, желан от рекламиращия срещу заплащане.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗРТ доставчик на медийни услуги е физическо лице - едноличен търговец, или юридическо лице, което носи редакционна отговорност за избора на съдържанието на медийната услуга и определя начина, по който тя е организирана.

Както вече бе споменато, от информацията, достъпна на сайта на СЕМ, се установява, че „•••••“ е програма на „•••••“ЕООД, което е регистрирано като доставчик на медийни услуги. Тази констатация води до извод, че жалбоподателят е адресат на нормата по чл. 75, ал. 1 от ЗРТ.

След като взе предвид гореизложеното и след като съобрази събрания доказателствен материал, настоящата съдебна инстанция достигна до извод, че по време на живото предаване на футболния мач от 11 кръг на „•••••• Лига“ сезон 2025/2026 г. е било излъчено скрито търговско съобщение.

От заключението на съдебно-техническата експертиза става ясно по време на живото предаване на футболния мач между ПФК „••• и ПФК „•••“ шест пъти е бил показан знак, представляващ яркочервен правоъгълен елемент с надпис „•••••••“, който знак е съответствал на търговската марка „•••••••“. От заключението на експертизата се установява, че знакът е бил показван в следните времеви интервали: от 20:18:09 часа до 20:18:15 часа, от 20:38:47 часа до 20:38:55 часа, от 21:00:55 часа до 21:01:06 часа, от 21:32:16 часа до 21:32:28 часа, от 21:48:42 часа до 21:48:56 часа и от 22:06:34 часа до 22:06:52 часа. Видно от заключението на експертизата, при всяко едно от нейните показвания търговската марка „•••••••“ е присъствала статично в центъра на стадиона и била разположена върху зоната на трибуната срещу камерата, като покривала част от трибуната. Разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗРТ изрично предвижда, че скритото търговско съобщение може да се осъществи и чрез представянето с търговска марка на стоки или услуги. В разглеждания случай са налице двете кумулативно изискуеми предпоставки по чл. 75, ал. 2 от ЗРТ:

Първата предпоставка, изискваща наличието на рекламна цел, е налице, тъй като търговската марка „•••••••“ е била показвана многократно в различни части на футболния мач, което е ясна индикация за желанието търговската марка да бъде възприета от възможно най-голям кръг зрители. Към този извод навеждат и размерите на търговската марка, която била значително по-голяма от останалите рекламни пана, и показването по начин, който ясно я откроява от останалите рекламни пана и я прави лесно забележима – знакът е поставен в центъра на стадион „•••“. Нейните размери и начинът на нейното показване сочат, че вниманието на аудиторията е било насочвано именно към търговската марка и съответния търговец. За формирането на извод, че с излъчването е било преследвано постигането на рекламна цел, допринася и това, че търговската марка, която е на търговец, поддържащ онлайн платформа за спортни залози и казино игри, е била показана именно по време на спортно мероприятие. По тези съображения съдът приема, че е налице представяне на търговска марка на търговец, което е имало за цел популяризирането на последния и на поддържаната от него платформа за спортни залози и онлайн казино.

Налице е и втората предпоставка – въвеждане на аудиторията в заблуда. Тук е мястото да бъде отбелязано, че законът не изисква аудиторията реално да е била въведена в заблуда, а само да е съществувала такава възможност. Следва да се има предвид и това, че заблуждението не следва да е относно рекламираната стока или услуга, а относно характера на предаването – дали то цели скрита реклама или само информираност по дадената тема. В процесния случай, аудиторията несъмнено е била въведена в заблуждение относно характера на предаването, тъй като, гледайки футболен мач, тя е очаквала да получи само информация, свързана с провежданото спортно мероприятие, а не и такава, касаеща търговец, поддържащ онлайн платформа за спортни залози и казино игри, която евентуално би могла да бъде ползвана от аудиторията.

Воден от горното съдът приема, че са налице и двата съставомерни елемента на чл. 75, ал. 2 от ЗРТ, за да бъде прието, че е било излъчено скрито търговско съобщение.

Следва да бъде посочено и това, че нормата на чл. 84, ал. 1, т. 4 от ЗРТ предвижда, че аудиторията следва да бъде ясно информирана за съществуването на позициониране на продукти чрез подходящо обозначаване в началото и в края на предаването, както и при подновяването на предаването след рекламна пауза. От показанията на свидетелката С. се установява, че в процесния случай такова обозначаване не е имало.

По тези съображения, настоящият съдебен състав приема, че жалбоподателят е осъществил обективната страна от административното нарушение по чл. 75, ал. 1, изр. 2 от ЗРТ.

Предвид това, че е ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо лице - чиято отговорност е обективна и безвиновна, не следва да бъде обсъждан въпроса за субективната страна на нарушението.

Правилно е била определена и приложимата санкционна разпоредба – чл. 126, ал. 1 от ЗРТ, който предвижда, че за нарушения на чл. 75, ал. 1 от ЗРТ на доставчиците на медийни услуги се налага имуществена санкция в размер от 3000 лева до 20 000 лева. В процесния случай административнонаказващият орган е наложил на доставчика на медийни услуги „•••••“ЕООД имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) евро. Настоящата съдебна инстанция намира, че така определеният размер на имуществената санкция е съответен на критериите по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и е от естество да осигури постигането на цели по чл. 12 от ЗАНН. Съдът се солидаризира с изложените от админстративнонаказващия орган мотиви, касаещи това, че процесното нарушение се характеризира с по-висока степен на обществена опасност – скритото търговско съобщение е било излъчено по време на футболен мач от футболно първенство, което безспорно се отличава с по-голяма гледаемост, а освен това е излъчено няколко пъти по време на въпросната футболна среща. При определянето на размера на административното наказание административнонаказващият орган правилно е съобразил и това, че скритото търговско съобщение е било излъчено през почивен ден и в часови диапазон, в който обичайно броят зрители е найголям. При индивидуализацията на имуществената санкция административнонаказващият орган правилно е съобразил както това, че търговската марка е била показана шест пъти, така и това, че тя е свързана с хазартен оператор.

Процесното нарушение не може да бъде възприето като такова с пониска степен на обществена опасност, в сравнение с други нарушения от същия вид, поради което и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима. В разглеждания случай извършеното деяние е застрашило обществените отношения, предмет на защита, с достатъчна интензивност, за да бъде прието, че същото е административно нарушение. Тук е моментът да се посочи и че съобщението не е излъчено еднократно, а няколко пъти. Скритото търговско съобщение е било излъчено в почивен ден и в часови диапазон, в който би могло да достигне до значителен брой лица, включително и деца. Същото е било свързано с търговска марка на търговец, поддържащ онлайн платформа за спортни залози и казино игри, което несъмнено отличава процесното нарушение с по-голяма обществена опасност. Нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай и поради това, че в случая нито се твърдят, нито се доказват изключителни или многобройни смекчаващи отговорност на жалбоподателя обстоятелства.

С оглед гореизложеното, настоящата съдебна инстанция прецени, че административнонаказващият орган правилно не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото извършеното административно нарушение не представлява маловажен случай.

В заключение, съдът намира, че издаденото постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 84 от ЗАНН вр. с чл. 189, ал. 3 от НПК разноските в размер на 217,10 евро (двеста и седемнадесет евро и десет евроцента), направени в хода на съдебното производство във връзка с изготвената съдебно-техническа експертиза, следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя.

Предвид изхода на делото и с оглед на изрично направеното искане в тази насока, право на разноски има въззиваемата страна. При определянето на размера на юрисконсултското възнаграждение настоящият съдебен състав съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, съдът прецени, че в полза на административно-наказващия орган следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро (с левова равностойност 130 лева).

Воден от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът