Решение № 472 от 27.3.2025 г. на Административен съд - Ямбол по дело № 5/2025 г.

Производството е образувано по реда на чл.84, ал.14 от Закона за културното наследство (ЗКН) по жалба на Община Ямбол, булстат 000970496, представлявана от кмета В. Р., съдебен адрес [населено място], [улица]против Становище № СТ-84-9/04.04.2024 г. издадено от заместник-министър на културата, с което Министерство на културата не съгласува: Схема за поставяне на преместваеми съоръжения: 4 бр. дървени навеси за барбекю, бар и маси за хранене в УПИ IX-16, кв, 9, идентичен на ПИ с идентификатор 87374.537.16, находящ се в ЦГЧ на [населено място], община Ямбол: части: Архитектура и Конструкции. В жалбата се твърди, че отказът е неоснователен, т.к. преместваемия обект отговаря на всички предвидени в чл.56 ЗУТ законови изисквания съгласувателната процедура трябва да е съобразена с целите на ЗКН, както и не е налице твърдяната намеса в защитени територии за опазване на културното наследство, поради което се претендира да се отмени оспорения акт и се присъди юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание за жалбоподателя не се явява представител. За ответната страна се явява гл.юрисконсулт К., която счита жалбата за недопустима и неоснователна по подробни съображения в приложения писмения отговор, доколкото актът е издаден при условията на административнопроцесуалния кодекс, налице е необходимата форма, издаден е от компетентен орган, изложените от жалбоподателя аргументи не доказват незаконосъобразност на акта, твърденията не почиват на никакви правилни доводи. Сочи, че се касае за вече изграден обект, а всъщност жалбоподателя иска да се съгласува проект за преместваем обект.Твърди, че са налице груби нарушения, свързани с преместване на културното наследство, касаещи Подробния устройствен план, неспазването му по отношение на изискването за озеленяване и други, изложени в становището. В тази връзка претендира да се отхвърли жалбата като неправилна и неоснователна, без да прави искане за присъждане на разноски по делото. След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: По силата на Договор за наем № 3826/25.10.2022 г. Община Ямбол е предоставила на„Директ Кар-14" ЕООД, представлявано от Д. А. А., за временно и възмездно ползване Клуб-ресторант в Къщата музей на „В.К."-самостоятелен обект в сграда с идентификатор 87374.537.16.4.2 по КККР на гр.Ямбол, представляващ частна общинска собственост. На база схема за поставяне на преместваеми съоръжения 4 броя дървени навеси за барбекю, бар и маси за хранене в УПИ IX-16. кв. 9, идентичен на ПИ 87374.537.16, одобрено от гл. архитект на Община Ямбол на 11.01.2023 г., предвиждаща поставяне на 4 броя дървени навеси за целогодишно ползване, изградени посредством дървени колони, греди и покривни конструкция с покритие от керамични керемиди, като колоните се закрепват посредством анкерни болтове, главният архитект на община Ямбол на основание чл.56, ал.2 ЗУТ е издал Разрешение за поставяне № 21382/10.04.2023 г. Впоследствие е съставен констативен протокол № 130/12.07.2023 г., с който е установено, че одобрената на 11.01.2023 г. схема за поставяне на преместваеми съоръжения не е съгласувана по реда на чл.56. ал.4 и чл.125, ал.6 ЗУТ, както и по реда на чл.84, ал.1 и ал.2 ЗКН, поради което на основание чл.99. т.1 от АПК във връзка с чл.56. ал.2 ЗУТ, със Заповед №РД/02-00729/24.07.2023г. на главния архитект на община Ямбол е отменено Разрешение за поставяне № 21382/10.04.2023 г. С оглед направените констатации и отмяната на разрешението за поставяне от община Ямбол е подадено съгласно чл. 83, ал.1. т.1. буква „г" от ЗКН Заявление с вх. №0800-6597/05.09.2023 г. до Министерство на културата за съгласуване на схемата за разполагане на преместваеми съоръжения, като са приложени фотодокументация, договор за наем, извадка от действащия ПУП-ПЗ за имота одобрен с решение XLVHІ-1/03.10.2007 г. от Общински съвет на гр.Ямбол, копие от Информационната карта на паметник на културата „Къща на В.К." с инв. № 05-7/1. т.1. п. 10. издаден от Научния архив на РИМ-Ямбол, конструктивно становище и проектно решение, схема за поставяне на преместваеми съоръжения, разрешение за строеж № 315/24.08.2007 г. за „промяна на предназначението и преустройство на склад-сутерен в клуб-ресторант издадено от главния архитект на община Ямбол и удостоверение за въвеждане в експлоатация издадено от главния архитект. В тази връзка със Становище № СТ-84-9/04.04.2024 г. издадено от заместник-министър на културата, Министерство на културата не съгласува: Схема за поставяне на преместваеми съоръжения: 4 бр. дървени навеси за барбекю, бар и маси за хранене в УПИ IX-16, кв, 9, идентичен на ПИ с идентификатор 87374.537.16, находящ се в ЦГЧ на [населено място], община Ямбол: части: Архитектура и Конструкции, което становище е получено в община Ямбол с peг. №2801-23651 на 21.10.2024 г. При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването, т.к. обективира отказ по чл.84, ал.13 ЗКН и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Становище № СТ-84-9/04.04.2024 г. издадено от заместник-министър на културата, с което Министерство на културата не съгласува: Схема за поставяне на преместваеми съоръжения: 4 бр. дървени навеси за барбекю, бар и маси за хранене в УПИ IX-16, кв, 9, идентичен на ПИ с идентификатор 87374.537.16, находящ се в ЦГЧ на [населено място], община Ямбол: части: Архитектура и Конструкции. В съответствие с чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Оспореното е становище на заместник-министър на културата е постановено от надлежен орган в кръга на неговата компетентност съгласно Заповед № РД09-520/29.06.2023 г. на министъра на културата, но е незаконосъобразно т.к. е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствени правила и в противоречие с материалноправните разпоредби, което е основание за отмяната му съобразно чл.146, ал.1, т.3 и т.4 АПК. В акта си административният орган приема, че: -не са спазени предписанията на Информационна карта на паметник па културата с инв.№ 05-7/1, т.1, п.10, издаден от Научния архив на РИМ-Ямбол, в раздел VII. Заключение, на които е записано: 2. Предложение за статут и категория: Да запази статута си на исторически паметник на културата от местно значение и 4.Предложение за социализация /адаптация, експониране, популяризиране: Да запази функциите си на „Къща музей на поета В.К.“; навесите, предмет на настоящия проект, вече са реализирани като за тях не е налична архивна документация в НДА па НИНКН; -инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство се одобряват и строежите се изпълняват по реда на Закона за устройство на територията след съгласуване по реда на чл.84, ал.1 и ал.2 от Закона за културното наследство; -изграденият надзид, с покрив с керамични керемиди не може да бъде разглеждан като „преместваемо съоръжение“; -проектното предложение нарушава градоустройствените показатели-намалена е площта на озеленяване в УПИ IX-16, кв.9. Съгласно чл.56, ал.1-4 ЗУТ върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности, за които се издава разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината и могат да се свързват с временни връзки към мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура, когато това е необходимо за нормалното им функциониране, като в недвижими имоти–културни ценности, разрешение за поставяне на обектите се издава въз основа на схема след съгласуване при условията и по реда на Закона за културното наследство, което съгласуването се извършва служебно по искане на органа, компетентен да издаде разрешение за поставяне на обектите. По силата на чл.83, ал.1, т.1 ЗКН в единични културни ценности и в техните граници инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство се одобряват и строежите се изпълняват по реда на Закона за устройство на територията след съгласуване по реда на чл.84, ал.1 и 2 ЗКН. Последните предвиждат, че съгласуването се извършва с писмено становище и заверка с печат върху графичните материали в срок до 4 месеца от датата на постъпване на съответната документация в НИНКН или в общината, определена по чл.17, ал.3 ЗКН и инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство се внасят за недвижими културни ценности с категории "световно значение" и "национално значение" в техните граници и охранителни зони – в НИНКН или за недвижими културни ценности с категории "местно значение", "ансамблово значение" и "за сведение" в техните граници и охранителни зони–в съответното звено по чл.17, ал.3 ЗКН, като съгласуването на инвестиционните проекти и исканията за намеси по чл.83 ЗКН се извършва от министъра на културата или оправомощени от него длъжностни лица за единични и групови недвижими културни ценности с категории "световно значение" и "национално значение" в техните граници и охранителни зони–след писмено становище на НИНКН, респ. единични и групови недвижими културни ценности с категории "местно значение", "ансамблово значение" и "за сведение"–след писмено становище на съответното общинско звено по чл.17, ал.3 ЗКН. Според чл.84, ал.9 ЗКН за инвестиционни проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство по чл.83 ЗКН съгласуване или отказ за съгласуване се извършва въз основа на проверка на съответствието с изискванията на наредбата по чл.171 ЗКН- обхватът и съдържанието на документации по извършването на консервационно-реставрационни дейности на недвижими културни ценности се определят с наредба на министъра на културата и министъра на регионалното развитие и благоустройството, съгласуван устройствен план и виза за проектиране или схема за поставяне и с режимите за опазване за съответната територия, като ал.13 задължава отказът за съгласуване по този раздел да се мотивира писмено. В настоящия случай посоченото изискване не е налице. В оспореното становище от една страна са изброени представените документи и цитирани изискванията на Информационната карта на обекта, а от друга са посочени изводи, при липса на ясни, конкретни и обосновани съображения, които да съставляват мотивите, въз основа на които са направени. Освен това посоченото в становището е неотносимо към направеното искане, което касае поставяне на преместваеми съоръжения в двора, а се обсъжда запазването на статута и функциите на „Къща-музей на поета В.К.“, която безспорно е самостоятелна масивна сграда и нито като статут, нито като функции ще се повлияе от въпросните преместваеми съоръжения. Следва да се има предвид, че както Разрешение за строеж № 315/24.08.2007 г. за „промяна на предназначението и преустройство на склад-сутерен в клуб-ресторант“ издадено от главния архитект на община Ямбол и Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 131/21.02.2008 г. на строеж: Промяна предназначението и преустройство на склад-сутерен в клуб-ресторант“ издадено от главния архитект на община Ямбол, така и обстоятелството, че в Националния документален архив /НДА/ на НИНКН не се съхранява информация за съгласуван проект за промяна на предназначението и преустройството на склад-сутерен в клуб-ресторант, не са предмет на настоящото производство и не могат нито да се разглеждат и обсъждат в него, нито да послужат като основание за постановяване на процесното становище, а при допуснати нарушения следва да бъдат обект на друга административна процедура. Декларативно и неподкрепено от конкретни данни е посоченото в становището, че проектното предложение не отговаря на изискването на ПУП-ПРЗ за минимум 40% озеленяване. От една страна подобно твърдение следва да бъде доказана със съответните измервателни способи, а не да се „вижда“, като от друга страна трябва да е конкретизирано в точни цифри, без да се говори за „почти“ целия двор, в резултат на което да се правят необосновани изводи за явно нарушение на тези показатели. Също така е посочено, че двора е покрит с каменна настилка, което отново не е предмет на заявлението, но не се уточнява дали на нея или на преместваемите съоръжения се дължи нарушаването на изискването за минимум 40 % озеленяване. Самостоятелно с горното е допуснато нарушение и на нормата на чл.35 АПК повеляваща индивидуалният административен акт да се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Ето защо оспореното решение е издадено при неизяснена фактическа обстановка и страда от липса на мотиви, което е съществено нарушение на процесуалните правила и самостоятелно основание за отмяната му, т.к. съгласно императивната разпоредба на чл.59, ал.2, т.4 АПК когато административният акт се издава в писмена форма, той трябва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. При постановяване на процесния административен акт е налице и противоречие с материалноправните разпоредби, като не може да се сподели довода на решаващият орган, че се касае за допълващо застрояване, а не преместваеми обекти. Според дефиницията на §5, т.80 от ДР на ЗУТ "преместваем обект" е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя, като преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж. На свой ред в чл.41 ЗУТ е уредено, че допълващото застрояване в урегулирани поземлени имоти се състои от спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основното застрояване и се разрешава в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и когато допълващо застрояване не е предвидено с действащия подробен устройствен план, то се допуска от главния архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл.140 ЗУТ, като не се допуска застрояване, с което се превишават зададените с подробния устройствен план устройствени показатели за съответния урегулиран поземлен имот. След като обектите на допълващото застрояване са строежи по своята същност, то доколкото посочените в заявлението навеси отговарят на белезите, индивидуализиращи ги като преместваеми обекти, не са елементи на допълващото застрояване. Довод в обратна насока не може да бъде и твърдението за изграден надзид с покрив с керамични керемиди, т.к. не е ясно за какво става въпрос и част ли е от въпросните навеси, които са покрити с керемиди, но това не е надзид. Посоченото обуславя незаконосъобразността на атакуваното становище, което следва да бъде отменено, като доколкото естеството на разглеждания въпрос не позволява да бъде решен от съда по същество следва на основание чл.173, ал.2 АПК преписката да се изпрати на Министерството на културата за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на настоящото решение. Предвид изхода на спора и направите искания ответната страна дължи да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в общ размер на 150 (сто и петдесет) лева, включващи държавна такса и юрискосултско възнаграждение. Водим от горното, Я А С