Решение № 7219 от 7.8.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1367/2026 г.

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник отдел „Оперативни дейности“, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция Фискален контрол на НАП, чрез юрисконсулт против решение № 54/05.05.2026г., постановено по А.Н.Д. № 128/2026г. по описа на Районен съд - Айтос. Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че основанията за отмяна, възприети от съда, не са наведени като довод от страна на жалбоподателя и същите по никакъв начин не представляват обективна обосновка за увеличение на цените на стоки и услуги. Иска се отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът – „Крисойл“ ЕООД, редовно уведомен, се представлява от адвокат К., който поддържа депозирания в законоустановения срок отговор на касационната жалба. Счита решението на Районен съд - Айтос за правилно, законосъобразно и обосновано, като моли същото да бъде оставено в сила. Не претендира разноски. Административен съд - Бургас, ХVІ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 АПК. Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение Районен съд – Айтос е отменил наказателно постановление на Н. О. О. дейности - [населено място], Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което на „Крисойл 1“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [жк], [адрес] , представляван от Д. К. Д., на основание чл.59, ал.5, т.6 от Закон за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2600 /две хиляди и шестстотин/ евро за нарушение на чл.15, ал.4 от същия закон. За да постанови решението си, съдът е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон като са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите, изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество съдът е обосновал извод, че АНО на база на събраните по преписката доказателства е направил извод за извършено нарушение по чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ, като не е отчел направените от въззивника възражения за повишената стойност на стикерите, с които работи. Не е отчетено също така повишението на минималната работна заплата за страната с 12% от 01.01.2026г., като само това увеличение на МРЗ от 01.01.2026г. с 12% обективно оправдава увеличението на стойността на услугата от въззивника, което АНО е посочил като 8,66%. В заключение, отчитайки увеличението на стойността на МРЗ за страната с 12%, увеличението на цените на стикерите, с които въззивника работи и ноторноизвестното в страната увеличение на сметките за електричество, съдът е счел, че увеличението от 8,66% на цената на услугите, предоставени от въззивника, не е необосновано. Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно. Настоящият касационен състав намира така постановеното решение за валидно, допустимо и правилно, като напълно споделя изводите, изложени в обжалвания акт и на основание чл.221, ал.1 от АПК, препраща към тях. Възраженията на касатора са неоснователни. Отговорността на дружеството е ангажирана на основание чл.59, ал.5, т. 6 ЗВЕРБ за нарушение на чл.15, ал.4 ЗВЕРБ. Съгласно чл.15, ал.1 ЗВЕРБ, цените на всички стоки и услуги, които се предлагат на потребители, се обозначават в евро и в левове за посочения в ал.2 период, като за цените в евро се прилагат правилата за превалутиране по чл.12 и съответно за закръгляване по чл.13, или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Според ал.2 на с. р., периодът на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове започва на 8 август 2025 г. и приключва на 8 август 2026 г. Съгласно чл.15, ал.4 ЗВЕРБ, в периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Търговците са длъжни при поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори. Дефиницията за "обективни икономически фактори" е дадена в § 1, т. 6 ДР ЗВЕРБ и това са фактори, които са външни за търговеца, предоставящ стоки и услуги на потребители, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства - форсмажор, и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността. Несъобразяването с изискванията на чл.15, ал.4 от ЗВЕРБ от страна на търговци – юридически лица, е обявено за наказуемо по чл.59, ал.5, т.6 ЗВЕРБ с имуществена санкция в размер [рег. номер]. до 100 000 лв. В конкретния случай от документите, представени при проверката от самото дружество, безспорно е установена повишена цена към дата 12.01.2026 г., спрямо 11.08.2025г. и 11.10.2025г., на услуга - ГТП на лек автомобил до 3,5 т., тъй като цената на предлаганата услуга - технически преглед на лек автомобил към 11.08.2025г. и 11.10.2025г. е била 90 лева, а за 12.01.2026г. е 50 евро/97,79 лв. Увеличението от 7,79 лева - 3,98 евро е изчислено от АНО на 8,66 %. При извършване на самостоятелна преценка за необоснованост на констатираното повишение, настоящата съдебна инстанция намира, че не е налице допуснато от дружеството административно нарушение, като напълно споделя изложените от РС - Айтос мотиви в тази насока. Видно от депозираното по делото възражение, обсъдено и от първоинстанционния съд, в същото е налице икономическа обосновка от страна на жалбоподателя за увеличението на цената на услугата. Нещо повече, в съдебното заседание пред първата инстанция от страна на жалбоподателя са представени и писмени доказателства – фактури за закупени консумативи, необходими за извършване на услугата ГТП, които също подкрепят твърденията му. Предвид изложеното се налага извод, че за да се обоснове в конкретния случай извод за повишаване на цените в нарушение на изискванията на чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ, органите по приходите е следвало да обосноват и докажат, че увеличението на цената на услугата не е причинно обусловено от увеличението на цената на стикерите и от останалите обективни икономически фактори, а представлява самостоятелно и необосновано увеличение на цената, което не може да бъде обяснено с промяна в разходите. Т. изследване и анализ в случая не са извършени и осъществяването на вмененото нарушение по чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ не е доказано. За пълнота на изложението следва да се посочи, че поначало в Република България липсва регулация на цените на стоките и услугите, и търговците са свободни да ги определят, като за нарушения следва да се считат само очевидно необоснованите завишения на цените на стоките и услугите, като се отчита увеличението на разходи за заплати, консумативи и режийни разходи. Като е стигнал до извод за незаконосъобразност на наказателното постановление, РС – Айтос е постановил правилно решение, което като валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас