Решение № 1802 от 30.4.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 1516/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалeн кодекс във вр. с чл. 84, ал. 7 от Семеен кодекс.

Образувано е по жалба на Н. Н. М. от [населено място] против Заповед № 26-РДОС- 0083/04.08.2025г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане Хасково, с която е разпоредено детето Р. Е. да бъде вписано в Регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване.

Заповедта се оспорва като неправилна, издадена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и норми, както и в нарушение на материалния закон. Претендира се, че след последното настаняване на детето Р. Е. в приемно семейство, майката не е уведомена за последиците от неспазване на 6 месечния срок по чл. 93, ал.2 и приложението на чл.84, ал.2 от СК. Твърди се липсата на кумулативно предвидените в нормата на чл. 84, ал.2 от СК предпоставки за вписване на детето в регистъра за пълно осиновяване. Сочи се липсата на пълна незаинтересованост от страна на майката, като се твърди, че същата на 09.06.2023г. е подала молба за прекратяване настаняването на детето в институция. Оценката на органа за липса на родителски капацитет се сочи, като ирелевантна по отношение на проведеното административно производство. Твърди се, че връзката между детето и биологичната му майка никога не е била прекъсвана, а майката е силно привързана към детето. Иска отмяна на оспорения акт и присъждане на разноски.

Ответната страна Директор РДСП Хасково, чрез процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна и иска да бъде потвърдена оспорената заповед.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед № 26-РДОС-0083/04.08.2025г. на Директор Регионална дирекция за социално подпомагане Хасково, с която на основание чл. 84, ал. 6 и ал. 2 от СК е наредено да се извърши вписване на детето Р. Е. в Регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване.

Административният орган е приел, че са налице предпоставките по чл. 84, ал.2 от СК за предприемане вписване на детето в регистъра за пълно осиновяване предвид продължителната история на закрила на детето още от неговото раждане и липсата на предприети действия от страна на родителите за реинтеграцията му в семейството. Органът е взел предвид обстоятелствата, че непосредствено след раждането, детето е било настанено в специализирана институция, а впоследствие – в професионално приемно семейство, където пребивава трайно и до момента. Посочено е, че настаняването многократно е продължавано със съответните административни актове и съдебни решения, поради липсата на условия за отглеждане на детето в биологичното семейство.

Описани са нееднократни опити за реинтеграция на детето при майката, както и предоставените за целта социални услуги, включително консултиране, посредничество и подкрепа за възстановяване на връзката родител–дете. Въпреки тези усилия, органът е приел липса на проявена от страна на майката устойчивост и ангажираност – срещите с детето са били прекъсвани, а контактът със социалните служби – непоследователен. Цитирана е проведената на 06.12.2024г. среща на МДЕ, на която майката е присъствала и изрично е заявила, че не е в състояние да поеме грижите за дъщеря си Р..

Административният орган е посочил, че със Заповед № ЗД/Д-Х- 091/12.08.2024г. на Директора на ДСП Хасково е подновено настаняването на детето в приемното семейство, като мярката за закрила е потвърдена с Решение № 956/19.12.2024г. на РС Хасаково, за срок от две години.

Органът е приел, че са изчерпани всички законово предвидени възможности за закрила в биологичното семейство, а приемният родител също не желае да осинови детето, което изключва и тази алтернатива.

При тези обстоятелства социалните служби достигат до извода, че реинтеграцията е невъзможна, а продължаването на временните мерки не отговаря на най-добрия интерес на детето. Поради това се приема, че единствената възможност за осигуряване на стабилна, сигурна и постоянна семейна среда е вписването му в регистъра за пълно осиновяване.

При така описаната фактология административният орган приема, че са налице всички законови предпоставки и постановява вписването на детето като крайна мярка за закрила, насочена към гарантиране на неговото дългосрочно благополучие.

Заповедта е издадена въз основа на социален доклад № СЛ/Д-Х/440-138 от 18.06.2025г., в който е посочено, че детето Р. след раждането си на 21.06.2015г. е настанена в ДМСГД [област], а впоследствие и в приемно семейство, като неколкократно е удължавано настаняването – заповеди от 21.09.2017г., 27.11.2019г., 27.05.2022г. и последната от 12.08.2024г. За учебната 2024/2025г. детето е ученичка в т. клас, посещава извънкласни занимания. В доклада се посочва още, че майката на детето е [семейно положение] и трудово ангажирана. До 2020г. е работила в [държава], а след завръщането си в България се установява в Х. и живее със своята майка в жилище закупено на името на майка й - Н. М.. Относно причините за изоставяне на детето е посочено, че отношенията в семейството са сложни – родителите на Р. имали друго по-голямо дете, родено от брака, за което полагали съвместно грижа до момента, в който бащата бил лишен от свобода. Майката имала връзка с друг мъж, който умира в катастрофа, но от него била забременяла с Р.. След раждането на Р., майката също била лишена от свобода в затвор в [държава]. Бабата по майчина линия поела грижите за голямото дете, но не можела да се справи и с Р., поради което тя била настанена в институция. Междувременно бащата бил освободен от затвора и поел грижите за голямото дете, развел се с майката и оспорил бащинството върху Р.. Оспорването не било разгледано поради неспазване срока за предявяването на искова молба. Майката заминала за [държава] и се върнала окончателно през 2020г. Имала собствено жилище и работа, но въпреки това не била готова да поеме отглеждането на дъщеря си в своето домакинство. В доклада се сочи, че майката е насочена към ЦОП- Хасково за възстановяване връзката родител- дете, но работата в социалната услуга е прекратена без успех, като причина за това е посочено безотговорното отношение на майката и неявяването на предварително уговорените срещи с детето.

Към доклада са приложени становище за интереса на детето, индивидуална оценка на потребностите на детето, медицинско свидетелство за здравословното му състояние от 05.06.2025г., както и план за грижи на дете, настанено в приемно семейство. Отразено е желанието на Н. М. да оспорва вписването на детето в списъка за пълно осиновяване, както и желанието й детето да остане в приемното семейство за период от още две години докато стане на възраст сама да отива и да се прибира от училище.

В изготвената индивидуална оценка на потребностите на детето се сочи предпочитание на детето да живее в приемното семейство, вместо в семейството на своята майка. От друга страна се сочи, че майката три пъти е подавала заявления за реинтеграция, като всеки път опитите са завършвали с неуспех поради отдръпване на майката. Посочено е, че два месеца преди приключването на поредния 18 месечен срок за работа в ЦОП, г-жа М. е преустановила контактите както със специалистите от СУ, така и тези с детето. Твърди се липса на достатъчна мотивация у майката, както и стремеж за оспорване на процесния акт с мотив, че един ден няма кой да се грижи за нея.

Като част от административната преписка са представени Декларация по чл. 24, ал.3 от ППЗЗДет. от Н. Х. М. от 06.08.2024г., видно от която последната не дава своето съгласие за настаняване на Р. М. Е. в нейното семейство, с посочена причина – влошено здравословно състояние.

Приложени са решенията на РС Хасково и РС [К.] относно настаняването на детето по реда на чл. 28 от ЗЗДет.

По делото е представена Заповед №ЗД/Д-Х-091 от 12.08.2024г., с която е наредено Р. да бъде настанена в професионално приемно семейство, като същата е връчена на приемния родител и майката Н. А.. Не се представят доказателства за връчването й на бащата. В заповедтта е посочено, че в случай, че родителите в 6 месечен срок от настаняването на детето по административен ред, съгласно ЗЗДет., без основателна причина не поискат прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила и не изразят желание за връщане на детето в биологичното му семейство, детето подлежи на вписване в регистъра на деца за пълно осиновяване и пълното осиновяване се допуска без съгласие на родителя.

С писмо № 30-47737/20.06.2025г. Директор ДСП Хасково уведомява Директор РДСП, че са налице условията по чл. 84, ал. 2 от СК за вписване на Р. М. Е. в регистъра за осиновяване.

С писмо изх. № 26-94Н-00-1084/25.06.2025г. /л.27гр.-28/ Н. Н. М. е била уведомена по реда на чл. 26, ал.1 от АПК за започнато производство по вписване в регистъра на деца за пълно осиновяване на детето Р. М. Е.. Същата е получила уведомлението на 27.06.2025г. , чрез своята майка Н. М..

С писмо изх. № 26-94Н-00-1083/25.06.2025г. /28гр.-29/ М. Е. А. е бил уведомен по реда на чл. 26, ал.1 от АПК за започнато производство по вписване в регистъра на деца за пълно осиновяване на детето Р. М. Е.. Същият е получил лично уведомлението на 14.07.2025г.

Оспорената Заповед № 26-РДОС-0083 на Директор Регионална дирекция за социално подпомагане Хасково, с която на основание чл. 84, ал. 6 и ал. 2 от СК е наредено да се извърши вписване на детето Р. Е. в Регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване е издадена на 04.08.2025г. Връчена е на родителите на 06.08.2025г., видно от приложени по делото разписки /л.63/

Жалбата от Н. Н. М. е подадена на 18.08.2025г.

По делото са изискани и приложени протоколи от проведените с Н. Н. М. срещи с оглед предоставените от ЦОП услуги за подпомагане реинтеграцията на детето в семейството на биологичната майка.

След последното настаняване на Р. в професионалното приемно семейство на Н. Р. със Заповед №ЗД/Д-Х-091 от 12.08.2024г. на Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ Хасково се установява провеждането на две срещи по график на 19.08.2024г. и 13.09.2024г. /л.114-115/, като на втората среща Н. Н. М. е пристигнала без детето Р., като в протокола е отразено, че това е сторено поради поставен приоритет върху нуждите на собствената й майка пред тези на детето.

Към делото се представят протоколи /л.112-113/ и от проведени срещи с приемния родител – Н. Р. на 17.09.2024г. и 02.10.2024г. в които е описано наличието на две гостувания на детето Р. в семейството на биологичната му майка, както и споделеното от детето след срещите, че е изготвила план за бягство, в случай че бъде върната в семейството на биологичната му майка.

В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и дава подробни обяснения. Твърди че никога не е имала намерение да даде дъщеря си за осиновяване, но поради обстоятелствата по раздялата с мъжа си след раждането се принудила да я остави. Разказва че живеела заедно с майка си на квартира в [населено място], [жк], но поради липса на средства заминала да работи в чужбина. След като се завърнала, разбрала че дъщеря й е настанена в приемното семейство на Н. Р. в [населено място] и потърсила контакт с детето. Разказва че към момента дъщеря й е в *клас и е на ••години, като учи в училище „В. []“. Акцентира на грижите които полага за болната си майка и за разходите по домакинството, за които се грижи основно тя, поради ниската социална пенсия на своята майка. Заявява че работи от 5 години във фирма „ А.“ като е на 12 часови смени. По отношение на детето разказва за срещите които са имали, като демонстрира желание да вижда Р., но категорично заявява, че не би могла да се грижи за същата към момента и да понася всички разходи на детето. Заявява че помага със средства за извънкласните занимания на детето, а при поводи е правила подаръци, но не би могла да осигури стандарта на който дъщеря й е свикнала. Към момента можела да се грижи за дъщеря си само три дни в седмицата, но не и през останалото време. Било нужно до детето да има сериозен човек, а тя не разполагала с такъв. Нямало как да я води и взема от училище всеки ден. От социалните не й отпускали средства, за да наеме жена да върши тази работа, затова искала Р. да остане в приемното семейство още поне две години докато стане на възраст да може сама да ходи на училище. Не давала съгласие за осиновяване на детето поради това, че един ден нямало да има кой да я гледа нея.

В съдебното производство като свидетел се разпита приемния родител - Н. М. Р.. От показанията на същата, на който съдът дава безрезервно вяра се установява, че последната е приемен родител на Р. от •• години, като тя е първото дете което взема като приемен родител и вече •• години отглежда само нея. Установява се, че през всички тези години рождената майка на детето не е спирала да се интересува от него и дори от [държава] се е обаждала да пита за нея. Св. Р. разказва, че детето е отлична ученичка, пее от три години народни песни, заедно ходят по конкурси, като печели златни медали. По отношение срещите с майката, приемният родител заявява, че детето не ходи с голямо желание в домакинството на майка си, като не се разбира с баба си. Свидетелката Р. заявява, че е подписала декларация, че се отказва от възможността да осинови детето Р., като споделя че приемната грижа следва да е временна мярка за период от 9-10 месеца, но не и •• години. Заявява се, че като пенсионер по болест, с пенсия от ••• лв., не би могла в условията на пълно осиновяване, без заплатата на приемен родител да се грижи за нуждите на Р.. Приемният родител заявява, че детето познава своята майка, има отношение към нея, но не и потребност да споделя ежедневието си. По отношение конкурси, оценки и преживявания детето се обръщало за емоционална подкрепа към приемния родител. Последната заявява, че детето е наясно със ситуацията, в която се намира, както и за временния характер на приемната грижа, като същото е изразявало нежеланието си да отиде в семейството на своята майка, както и в друго семейство като осиновители. Споделяла, че където и да я пратят ще избяга и ще се върне при приемния родител.

В производството, на основание чл. 15, ал. 4 от ЗЗДет. се изслуша детето Р. М. Е.. Същата заявява, че майка й се казва Н. и живее в [населено място], [жк] заедно с другата й баба. За себе си споделя, че е на •• години и живее в голяма къща в [жк] с баба Н., като там живее откакто се помни. Разказва, че е ученичка в * клас в училище „ В.Л.[]“, като до училище пътувала съвместно с приятелка от квартала, като бащата на момичето ги водил с автомобил. Преди това заявява, че е използвала училищния автобус. Заявява че веднъж е ходила на гости при майка си, но това не се случвало често, че обича да ходят заедно на кино, но че не желае да живее при нея. Също така споделя, че не би могла да нарече други хора майко или татко, тъй като нейната майка е Н.. Въпреки това отбелязва, че не обича особено майка си, като не й става мъчно когато не я вижда, а посещенията на майка й в училище я притесняват и не й харесват. Споделя, че много обича приемния си родител, който нарича „баба Н.“. Заявява, че освен с приемния родител не желае да живее с никой друг. Не желае да отиде в дома на майка си, но ако се наложи да излезе от дома на баба Н., казва че при майка й би било малко по- спокойно колкото при чужди хора.

Като свидетел по делото се разпита й социалният работник водещ случая – М. И. В.. Последната споделя, че детето Р. Е. осъзнава ситуацията, в която се намира, но счита че е голяма за да бъде осиновена. Заявява, че очакванията на детето са да остане в приемното семейство до навършване на 18 годишна възраст, тъй като не е свикнала с друга грижа. Посочва, че не веднъж с майката се е работило по реинтеграция, но винаги последната се е отказвала. Посочва че към момента е прекратена работата в ЦОП, поради това, че психолозите не са наясно в каква насока да работят с детето, дали за реинтеграция към майката или за предприемане на евентуално осиновяване. Посочва се категорично, че след •• години работа с детето и три неуспешни реинтеграции, поради отказ на майката, последната не би могла да поеме грижите към детето. Заявява че три пъти подред, всеки път в продължение на период от две години, с майката е работено в насока реинтеграция, като малко преди изтичане на този срок същата се отказва да вземе детето. Сочи се, че осиновяването е по-добрият интерес на детето, в случай че детето хареса своите осиновители и ги допусне до себе си. Посочва, че до момента тази възможност е останала пропиляна с много години. Посочва се, че през последната една година биологичната майка не е заявяла среща с детето през ДСП, а директно посещавала детето в училище.

По делото беше назначена и изслушана съдебно – психологическа експертиза, която съдът прие като обективно отговаряща на поставените въпроси. От същата се установява, че към момента на проведеното изследване детето е в стабилно емоционално състояние и е изградило основната си фигура на емоционална сигурност в лицето на приемния родител. Връзката с майката е съхранена, но се характеризира с по- ограничена емоционална близост. Посочено е че интересът на детето следва да се разглежда както в краткосрочен, така и в дългосрочен времеви хоризонт. Към момента на изследването детето функционира емоционално стабилно в средата на приемното семейство и демонстрира изградена сигурна връзка с приемния родител. В същото време липсата на трайна семейна принадлежност би могло в дългосрочен план да създаде риск от социална и емоционална несигурност в периода на навлизане в зряла възраст. От психологическа гледна точка, като най- благоприятен вариант за развитието на детето се сочи съхраняването на настоящата стабилна среда, съчетано с планиране на дългосрочно решение, което да осигури трайна семейна принадлежност и подкрепяща социална мрежа в бъдеще. Като варианти за постигане на последното се сочи, възможността приемната грижа да продължи и след навършване на пълнолетие на детето, осиновяване на детето от приемния родител или реинтегрирането му към биологичния родител при повишаване родителския капацитет на същия.

Съдът, като прецени доказателственият материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна - лице чиито права са засегнати от оспорения административен акт, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С оглед предмета на оспорване, а именно Заповед № 26-РДОС- 0083/04.08.2025г. на Директор Регионална дирекция за социално подпомагане Хасково, с която е разпоредено детето Р. Е. да бъде вписано в Регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, съгласно чл. 84, ал. 2 във вр. с чл. 93, ал. 2 от Семейния кодекс (СК), на основание § 36 от ПЗР към Закона за изменение допълнение на Семейния кодекс (ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г.), който регламентира, че всички процедури по глава осма ("Осиновяване"), започнали преди 31 декември 2026г., се разглеждат и довършват по досегашния ред, при решаването на настоящия спор следва да намерят приложение цитираните разпоредби в редакцията им отпреди последното изменение от ДВ, бр. 106 от 2023г., в сила от 22.12.2023г.

Оспорената заповед се явява валиден акт, издадена от орган с необходимата материална и териториална компетентност, съгласно изискванията на чл. 84, ал. 6 от СК (редакция от ДВ, бр. 101 от 2019 г.), а именно от Директора на съответната регионалната дирекция за социално подпомагане, в случая РД "Социално подпомагане" - [населено място].

Заповедта е издадена в установената от закона форма и не подлежи на отмяна на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК. Посочени са правните и фактически основания за издаване на акта. Изложените мотиви позволяват извършването на съдебен контрол за материална законосъобразност. В административната преписка са приобщени документи, които съдържат подробно изложение на фактическите обстоятелства, които са правно значими за преценка на предпоставките за вписването в регистъра.

Административното производство е проведено без допуснати нарушения на процесуалните правила. Спазена е изцяло регламентираната процедура: изготвен е Социален доклад съдържащ пълно и в съответствие с изискванията на чл. 35 от АПК изследване на всички релевантни факти и обстоятелства, които са анализирани в тяхната цялост, включително е изготвено и писмено становище за интереса на детето, изготвено от компетентната социалната служба по настоящ адрес на детето. На жалбоподателката, е било осигурено право на участие в производството, като до същата е изпратено уведомление за започналото производство, при настъпилите вече условия по чл. 84, ал. 2, изр. последно във вр. с чл. 93, ал. 2 от СК , за вписване на детето в регистъра за пълно осиновяване. Такова уведомление е изпратено и получено включително и от бащата на детето.

Не се споделят наведените с жалбата доводи за допуснато процесуално нарушение, с оглед неуведомяване на жалбоподателката за последиците от пропускане на предвидения в разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от СК, 6-месечния срок. Изрично в Заповед №ЗД/Д-Х-091 от 12.08.2024г. на Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ Хасково за предприетото настаняване по административен ред на детето Р. Е. в приемното семейство на Н. М. Р. е възпроизведен текста на разпоредбата на чл. 84, ал.2 от СК, сочеща, че при непредприемане на действия от страна на родителите до изтичане на 6 месечен срок от настаняването на детето по административен ред, за прекратяване на съответното настаняване или реинтеграция, детето подлежи на вписване в регистъра за пълно осиновяване. Тази заповед по силата на закон подлежи на предварително изпълнение и безспорен е факта, че със самото й издаване детето се счита за настанено по административен ред в съответното приемно семейство, което обстоятелство се е случило на 12.08.2024г. Ирелевантно за определяне момента на изтичане на този срок е последвалото съдебно настаняване на детето в приемното семейство, предвид че разпоредбата на чл. 93, ал.2 от СК обвързва същия с датата на настаняването по административен ред. Видно от самата заповед същата е подписана от жалбоподателката, обстоятелство сочещо запознаването й с текста на същата. В действителност следва да се посочи, че заповедта за настаняване по административен ред не е била съобщена на бащата на детето, но така допуснатото нарушение не се отразява върху правата на жалбоподателката и същата не би могла да се ползва от същото в свои интерес. Съдът намира, че този пропуск на административния орган не може да се приеме като съществено нарушение на административни производствените правила водещо до отмяна на оспорения акт по жалба на Н. Н. А., спрямо която такова нарушение не е било допуснато. В последствие бащата на детето М. Е. А. в бил надлежно уведомен както за стартираната процедура по вписване на детето Р. Е. в списъка за пълно осиновяване, така и за издадената Заповед № 26-РДОС- 0083/04.08.2025г. на Директор Регионална дирекция за социално подпомагане Хасково, с която е разпоредено детето Р. Е. да бъде вписано в Регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, като същият не се е възползвал от правото си да оспори заповедта.

Настоящият състав намира, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед.

Съгласно чл. 84, ал. 2, изр. 3 от Семейния кодекс, в приложимата редакция от ДВ, бр. 101 от 2019 г., когато дете е настанено в приемно семейство (какъвто е процесният случай) и родителят не е поискал прекратяване на настаняването без основателни причини в срока по чл. 93, ал. 2 (6 месеца от датата на настаняването по административен ред съгласно Закона за закрила на детето), Дирекция "Социално подпомагане" уведомява регионалната дирекция за социално подпомагане за вписването на детето в регистъра, ако интересите на детето налагат това.

Разпоредбата предвижда кумулативното наличие на три предпоставки, за да се постанови вписване на детето в регистъра за пълно осиновяване съгласно чл. 84, ал. 2, изр. 3 от СК (в приложимата редакция), а именно:

• детето да е настанено по административен ред в приемно семейство, като мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗЗакрД;

• в 6-месечния срок родителите без основателна причина да не са поискали прекратяване на настаняването и

• интересите на детето да налагат вписването в регистъра на деца за пълно осиновяване.

По делото не се спори, че в 6-месечния срок от настаняването по административен ред на детето Р. М. Е. в приемното семейство на Н. М. Р., от 12.08.2024г. до 12.02.2025г., никой от биологичните родителите не е поискал прекратяване на настаняването. Въпреки знанието за последиците от това, жалбоподателката не е направила постъпки в тази насока, нито в периода на административното настаняване на детето, нито в хода на съдебното производство пред Районен съд – Хасково за настаняването по съдебен ред на детето по същата мярка.

По делото не се представят доказателства за наличие на основателни причини за това поведение на родителите. Видно от приобщените по делото доказателства, бащата на детето е деизитересиран от същото от самото му раждане и не е проявявал интерес от реинтеграция в нито едно от предходните производства. Настоящото производство се явява четвърто в насока вписване на детето в списъка на деца за пълно осиновяване, като всички проведени до този момент производства са приключвали с отмяна на административния акт по оспорване от страна на майката. Въпреки успешните оспорвания на предходните актове издадени в същия смисъл, никой от родителите не е поел реално инициатива за реинтегриране на детето в семейството му, включително и жалбоподателката. Последната показва желание да вижда детето и заинтересованост от неговото развитие, но не и стремеж към споделяне на обща семейна среда. Нещо повече в хода на настоящото съдебно производствто, а и на административното такова по издаване на оспорения акт жалбоподателката ясно заявява желанието си, да остави детето Р. Е. на грижите на приемния родител за период от още поне една – две години, докато детето станело самостоятелно. От събраните в производството доказателства, настоящият съдебен състав намира, че макар да е налице заинтересованост на Н. М. към детето Р. Е., последната е повърхностна, а последователните й действия през изминалите •• години безспорно очертават наличието на предвидената с разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от СК (редакция от ДВ, бр. 101 от 2019г.) обективна трайна невъзможност за полагане на грижи, необходими за развитието на детето.

В настоящото производство не се ангажират доказателства, във връзка с с наличието на основателни причини за непредприемане на изрични действия по прекратяване настаняването на детето в приемното семейство на Н. Р.. Неоснователни са твърденията за наличието на такива, с оглед подадената на 09.06.2023г. молба за реинтеграция на детето. Следва да се отбележи, че последната е била подадена преди издаване на настоящата заповед и касае предходното производсвто по издаване на административен акт в същия смисъл. След последното настаняване на детето Р. на 12.08.2024г. и до изтичане на 6 месечния срок от тази дата до 12.02.2025г., а и до момента на издаване на оспорения акт, такава молба не е постъпвала от страна на жалбоподателката. Нещо повече, категорично се заявява от жалбоподателката, че същата желае детето да продължи да бъде в приемното семейство на Р., до момента в който детето порасне и стане самостоятелно. Прави дълбоко впечатление изразената от жалбоподателката причина, поради която не дава съгласие за пълно осиновяване на детето Р. Е., което е изоставила на приемна грижа от самото й раждане, а именно един ден да има нея кой да я гледа.

От събраните в хода на съдебното производство доказателства, настоящият съдебен състав достигна до категоричния извод, че не е налице стремеж у жалбоподателката за осигуряването на семейна и сигурна среда за детето Р. Е. и реинтегрирането на същото, а единствено и само желание да не се загуби възможността един ден жалбоподателката да изисква на свои ред грижа от това дете. Така изложеното дава основание да се извърши преценка, че интересите на детето изискват включването му в списъка на децата за пълно осиновяване.

Следва да се посочи, че процедурата за това през изминалите •• години от раждането на детето Р. е била многократно прекратявана, с оглед подавани от жалбоподателката молби за реинтеграция на детето. В процесната процедура обаче липсва изрично подадена такава молба след поредното настаняване на детето със Заповед №ЗД/Д-Х-091 от 12.08.2024г. на Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ Хасково в приемното семейство на Н. М. Р..

От извършената в хода на съдебното производството съдебна психологическа експертиза, категорично се извлича становище за нежелание на детето да се завърне в семейството на биологичната си майка, като няма основание да се мисли, че реинтеграцията на Р. в семейството на майката ще бъде успешна или че ще бъде по-лесно приета от приемането на едно осиновително семейство.

От всичко изложено следва, че е налице и третата предпоставка на чл. 84, ал. 2, изр. последно от СК (редакция от ДВ, бр. 101 от 2019 г.), а именно, че интересите на детето Р. налагат то да бъде вписано в регистъра на деца за пълно осиновяване. Съдът намира, че ползите за детето от подобна мярка са по-големи от вредите, които би понесло от евентуална неуспешна реинтеграция в семейството на биологичната майка. В настоящия случай интересът на детето с оглед индивидуалните му потребности, които налагат пълноценна родителска грижа и внимание, са то да бъде отглеждано в семейна среда от хора, които реално ще упражняват тази родителска грижа, а няма да се задоволяват само с декларирането на желание за това.

Действително вписването в регистъра на деца за пълно осиновяване е крайна мярка, която води до прекратяване на биологичната връзка на детето с неговите роднини по произход. Поради това предприемането й предполага да са изчерпани всички възможности за реинтеграция на детето в семейната му среда и в семейството на близки и роднини. В процесния случай съдът възприема изцяло извода на административния орган, който приема в оспорения акт, че към момента на издаването му всички възможности за реинтеграция на детето са били изчерпани. Този извод е обоснован и съобразен с изискванията на закона. Преди постановяване на оспорения акт е бил изготвен мотивиран социален доклад от 18.06.2025г., като въз основа на констатациите по доклада е направено и мотивираното предложение за прекратяване на мерките за реинтеграция на детето Р. в биологичното семейство и предприемането на действия за вписването му в регистъра по чл. 83, ал. 2 от СК.

Събраните в хода на съдебното производство доказателства, включително и становището на вещото лице по съдебната експертиза, не налагат извод различен от този на административния орган за наличие на предпоставките на чл. 84, ал.2 от СК. Следва да се подчертае, че изрично заявеното от жалбоподателката Н. Н. М. желание и в настоящото съдебно производство е не самата тя да поеме отглеждането на малолетното си дете, а последното да се извършва от приемния родител докато детето порасне. Последното сочи, на липса на каквото и да било желание у родителя да поеме своя родителски дълг да се грижи за това дете. Желанието е само в насока периодични и кратковременни срещи за манифистиране качеството на родител, без реално поемане на отговорност като такъв.

Макар от доказателствата по делото категорично да се установява привързаността на детето към приемния родител, последното обстоятелство не може да служи като аргумент за отмяна на оспореният акт, доколкото предпоставките за неговото издаване не включват дължима преценка в тази насока. Нещо повече по арг. от чл. 3, ал. 4 от Наредба за условията и реда за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в социални или интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа, както и за тяхната реинтеграция, подобни мерки при всеки конкретен случай имат временен характер и се прилагат за срок, не по-дълъг от 18 месеца.

Недопустимо и в несъответствие с интереса на детето е да се държи отворен случая и да се "работи" по реинтеграция, когато родителите многократно и в продължителен период от време, в рамките на вече 10 години, без основателни причини, не съдействат или не изпълняват заложените цели в плана, или не посещават услуга, или не контактуват с детето си по начин да завършат реинтеграционния процес.

Съдът приема, че незаинтересоваността на родителите към детето Р., както и невъзможността за полагане на адекватни грижи, необходими за развитието му, са трайни, въпреки данните, че в малки периоди от неговия живот то все пак е било посещавано от неговата майка и същата е проявявала заинтересованост от неговото развитие. Съдът намира, че макар и наличието на известна привързаност на Р. Е. към Н. М., последното е в резултат на високото интелектуално развитие на детето и осъзнатоста на обстоятелството, че жалбоподателката го е дарила с живот. В действителност доказателствата по делото не сочат наличието на трайна и дълбока емоционална връзка с родителите, която да се разруши, с оглед издаването на оспорения акт. В последният административният орган е изложил установените пред него факти и обстоятелства относно семейната среда на детето и полаганите за него грижи от биологичните родители, като е дал приоритет не на първичните емоции на детето, а на нуждата от защита на едни по-висши ценности за него, вземайки решение при съобразяване нормата на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД. В конкретния случай и предвид установените факти, несъмнено интересите на детето следва да бъдат приоритетни пред привидната заинтересованост на майката и декларираните намерения за обгрижването му и след навършване на 18 години от страна на приемния родител, като се отчита факта на липсваща пълноценна семейна среда и невъзможността на родителите да полагат адекватни за емоционалното, психическото и физическо развитие на детето грижи.

Горното сочи на наличие на всички елементи от фактическия състав, обусловили правомощието да се разпореди нареденото от компетентния административен орган вписване на детето Р. М. Е. в Регистъра за пълно осиновяване.

Оспорената Заповед е в съответствие с целта на закона, а именно детето да получи сигурен дом и подходяща за пълноценното му отглеждане семейна среда. В този смисъл осиновяването безспорно е в интерес на детето, тъй като благоприятства осигуряването на сигурна и защитена безопасна среда и представлява реална възможност детето да расте в семейство, гарантиращо му основните битови, житейски и морални ценности.

По изложените съображения съдът намира, че са налице материалните предпоставки за издаване на заповедта по чл. 84, ал. 6 от СК (редакция от ДВ, бр. 101 от 2019 г.), като в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съставляващи основания за отмяната й като незаконосъобразна.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК ответникът има право на разноски, но такива не са били претендирани, предвид което не се дължи произнасяне в тази насока.

Воден от изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Хасково