Решение № 1369 от 23.3.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 14495/2025 г.

Постъпила е искова молба, подадена от ••••••••••••, като представител на Министерството на правосъдието на Република България, с адрес гр. София, ул. „Славянска“ № 1, срещу Б. Г. Ц., ЕГН ••••••••••, за присъждане на сумата от 1 533,88 евро, с левова равностойност от 3 000 лева, представляваща заплатената финансова компенсация по Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадате от престъпления (ЗПФКПП) на пострадалите лица – Ж. Х. И., В. М. М. и Р. М. Д., вследствие на престъпление, извършено от Б. Г. Ц., за което е признат за виновен с влязла в сила присъда № •••••• г., постановена по НОХД № 1648/2023 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, и сумата от 6,39 евро, с левова равностойност от 12,49 лева – обезщетение за забава, начислено за периода от 15.09.2025 г. до 25.09.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 25.09.2025 г., до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба се сочи, че с присъда № •••••• г., постановена по НОХД № 1648/2023 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, обвиняемият Б. Г. Ц. бил признат за виновен в престъпление по чл. 115 от Наказателния кодекс (НК), извършено на 21.10.2022 г. в ••••••, в землището на ••••••, с пострадали лица Ж. Х. И., В. М. М. и Р. М. Д.. Присъдата влязла в сила на •••••• Сочи, че по реда на Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадате от престъпления, с оглед на постъпили молби с вх. № •••••• от Ж. Х. И., вх. •••••• от В. М. М. и ••••••. от Р. М. Д., като пострадали от престъпление, било взето Решение № •••••• на основание чл. 3, ал. 2 и 3, чл. 12. ал. 2, т. 1, чл. 13, ал. 2 и чл. 14. ат. 1, т. 3 ЗПФКПП, с което компетентния Национален съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления (НСПКПП) разрешава предоставянето на финансова компенсация в общ размер на 3 000 лева/1 533,88 евро на Ж. Х. И., В. М. М. и Р. М. Д.. Въпросните суми били изплатени на дата •••••• съответно с Бюджетни платежни нареждания № ••••••/•••••• № •••••• и № •••••• Поддържа се от ищеца, че съгласно разпоредбата на чл. 16 ЗПФКПП министърът на правосъдието незабавно след изплащане на финансовата компенсация предявява регресен иск срещу извършителя на престъплението или неговите наследници за възстановяването на изплатената парична сума. В тази насока се развиват правни съображения относно регресните права на държавата, в лицето на Министерството на правосъдието, да се суброгира в правата на удовлетворения пострадал от престъпление, както и относно предпоставките за уважаване на регресната претенция, за които настоящият ищец счита, че са налице, предвид ангажираните писмени доказателства. Предвид изложеното се моли за уважаване на иска и присъждане на сторените разноски. В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника Б. Г. Ц.. При проведеното открито съдебно заседание ответникът не възразява срещу претенцията и изложеното в исковата молба. Изразява готовност за плащане на търсената сума при генериране на доходи от негова страна. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Съгласно представен препис от влязла в сила присъда № •••••• г.. постановена по НОХД № 1648/2023 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, ответникът Б. Ц. е признат за виновен в това, че на 21.10.2022 г., ••••••, в землището на ••••••, умишлено умъртвил М. И. И. – деяние, представляващо убийство по чл. 115 от НК. С присъдата Б. Ц. е осъден да заплати на пострадалите лица Ж. Х. И., В. М. М. и Р. М. Д. обезщетение за неимуществени вреди, както и разноски в първонистанционното производство за повереник в размер 3000 лв. С решение № •••••• по ВНОХД № 283/2024 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, е потвърдена присъда № •••••• г., която е влязла в сила на •••••• Видно от посочените съдебни актове, ответникът е извършил престъпление – убийство, като на пострадалите от престъплението лица Ж. Х. И., В. М. М. и Р. М. Д. е присъдена сумата от общо 3 000 лв. /1 533,88 евро – разноски за повереник. Съгласно чл. 3, ал. 1, вр. ал. 3, т. 1 от ЗПФКПП пострадали лица, претърпели имуществени вреди от престъпленията, могат да получат финансова компенсация по реда на този закон, когато са претърпели вреди от тероризъм; умишлено убийство; опит за убийство; умишлена тежка телесна повреда; блудство; изнасилване; трафик на хора. На основание чл. 12, ал. 2, т. 1 от ЗПФКПП финансовата компенсация се предоставя след влизане в сила на осъдителната присъда, включително в случаите, когато делото е било разгледано в отсъствие на подсъдимия. Финансовата компенсация, съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗПФКПП се изразява в предоставяне от държавата на парична сума, като максималният й размер за лице по чл. 3, ал. 1 или за лицата по чл. 3, ал. 2 не може да надвишава 10 000 лв. Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗПФКПП тя обхваща, заедно или поотделно, имуществените вреди, които са пряка последица от престъплението и се изразяват включително в разходи по плащане на съдебни и деловодни разноски. Предвид горното, се установява, че са налице условията за търсене на финансова компенсация от страна на Ж. Х. И., В. М. М. и Р. М. Д. за сторените разноски за повереник в хода на наказателното производство. За да получат финансова компенсация по описания по-горе ред, пострадалите лица следва да подадат молба до Национален съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, в случая присъдата – така чл. 18 от ЗПФКПП. При уважаване на молбата Националния съвет се произнася с решение по реда на чл. 24 от ЗПФКПП. В случая е налице такова положително решение, а именно представеното с исковата молба Решение № •••••• във връзка с депозирани от Ж. Х. И., В. М. М. и Р. М. Д. молби за финансова компенсация съответно с вх. № ••••••, с вх. •••••• и с ••••••. Същите са подадени в едногодишния срок от влизане в сила на присъдата, видно от отразената дата, на която е влязла в сила тя – ••••••, и датата на която са входирани молбите. С въпросното решение е прието да се изплати на всяко от пострадалите лица сумата от по 1 000 лв. – понесени разходи по съдебни и деловодни разноски. Сумата е изплатена на всеки от тях на дата •••••• съответно с Бюджетни платежни нареждания № ••••••/•••••• № •••••• и № ••••••/•••••• видно от приложените към исковата молба копия на въпросните платежни нареждания. Съгласно чл. 16 от ЗПФКПП Министърът на правосъдието незабавно след изплащане на финансовата компенсация предявява регресен иск срещу извършителя на престъплението или неговите наследници за възстановяването на изплатената парична сума. Както се изтъква в исковата молба, посочената норма урежда правото на държавата, в лицето на Министерството на правосъдието, да се суброгира в правата на удовлетворените пострадали лица и да предяви регресната си претенция срещу тях за стойността на изплатената финансова компенсация. Доколкото са били налице условията за изплащане на компенсация на пострадалите лица, съгласно Решение ••••••. на Национален съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления и предвид заплащането на сумите по решението, то процесната регресна претенция действително е възникнала. С оглед на гореизложеното главният иск се явява доказан по основание и размер и като такъв ще се уважи изцяло. Предвид основателността на главната искова претенция ще се уважи и акцесорния иск за обезщетение за забава в размер на 6,39 евро/12,49 лева, начислено за периода от 15.09.2025 г. до 25.09.2025 г. Като законна последица от уважаването на претенцията, ще се присъди и законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда. С оглед изхода на спора право на разноски има ищеца, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на същия ще се присъди сумата от 86,92 евро, с левова равностойност от 170 лв., за заплатена държавна такса и 51,13 евро, с левова равностойност от 100 лв., за юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран, съдът