Решение № 288 от 15.4.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 1188/2026 г.

Производството по делото е по реда на Глава ХХI от НПК.

Образувано е по въззивен протест и допълнение към него срещу Присъда № 303/22.05.2025г., постановена по НОХД 2173/2025г. На СРС, НО, 136-ти с-в, с която съдът е признал подсъдимия В. К. К. за ВИНОВЕН в това, че за времето от около 11:00ч. На 08.03.2023г. до около 19:00ч. На 09.03.2024г. в гр. София, в условията на продължавано престъпление – с две деяния, които осъществяват поотделно един и същи състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, направил опити да отнеме чужди движими вещи (собственост на „Кауфланд България“ ЕООД енд КО“ КД, е ЕИК 131129282) на обща стойност 124.94лв. от владението на Й.Д.Д. и Т.И.Д. – материалноотговорни лица и управители на магазин „Кауфланд“, находящ се на бул. „Асен Йорданов“ 7, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянията са останали недовършени по независещи от дееца причини – бил задържан от охраната в търговския обект, както следва:

1. На 08.03.2023 година, около 11.00 часа, в гр. София, от магазин „Кауфланд“, находящ се на бул.“Асен Йорданов“ №7, направил опит да отнеме чужди движими вещи - 1 бр. уиски марка „Джак Даниелс“ на стойност 52,99 лева, 1 бр. луканков салам марка „Маджаров“ на стойност 14.99 лева и 3 бр. луканки марка „Орехите“ на обща стойност 26,97 лева или всички вещи на обща стойност 94,95 лева, от владението на Й.Д.Д. - материалноотговорно лице и управител на горепосочения магазин, собственост на „Кауфланд България ЕООД енд КО“ КД, с ЕИК 131129282, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието останало недовършено по независещи от дееца причини /К. бил задържан от охранителя в търговския обект М.Г./.

2. На 09.03.2024 година, около 19.00 часа, в гр. София, от магазин „Кауфланд“, находящ се на бул.“Асен Йорданов“ №7, направил опит да отнеме чужда движима вещ - 1 бр. уиски марка „Джони Уокър Ред лейбъл“ на стойност 29,99 лева, от владението на Т.И.Д. - материално-отговорно лице и управител на горепосочения магазин, собственост на „Кауфланд България ЕООД енд КО“ КД, с ЕИК 131129282, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието останало недовършено по независещи от дееца причини /К. бил задържан от охранителя в търговския обект Р.К.Х..М./. В конкретният случай съдът намира, че случаят е маловажен предвид изключително ниската стойност на отнетите движими вещи към инкриминирания период. - престъпление по чл.218б, ал.1 вр. Чл.194, ал.3 вр. чл.18, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв.. Съдът е оправдал подсъдимия по първоначално повдигнатото обвинение и за това деянието да съставлява престъпление.

В протеста се сочи, че атакуваната присъда е неправилна и незаконосъобразна, като се прави искане за нейната отмяна и постановяването на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да му бъде наложено съответното наказание.

В Допълнително изложение към протеста се твърди, че СРС неправилно е приложил разпоредбата на чл.218б, ал.1 от НК, без да са налице предпоставките за това, тъй като подсъдимият бил привлечен към наказателна отговорност за продължавано престъпление. Сочи се, че съдът е обсъдил само хипотезите, визирани в разпоредбата на чл.218б, ал. 2, т. 2 и 3, но не и тази по т.1 от същата разпоредба, която според прокурора е налице. С оглед обаче установените трайни престъпни навици у подсъдимия, прокурорът счита, че същият следва да понесе отговорност за извършеното от него престъпление по чл.194 от НК. В заключение се иска отмяна на присъдата и налагане на съответното наказание за извършеното от подсъдимия К. престъпление.

В проведено на 04.03.2026г. разпоредително заседание въззивният съд прецени, че за изясняване на обективната истина по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица, както и събирането на нови писмени доказателства.

В хода на съдебните прения представителят на СГП твърди, че подаденият протест е основателен, но по различни от изложените в него съображения. Счита, че деянието, за което на подсъдимия е наложено административно наказание е едно, макар и при условията на чл. 26 от НК. Като основание за отмяна на присъдата посочва липсата на доброволност при връщането/заместването на отнетите вещи, като се касае за един недовършен опит по независещи от дееца причини. В заключение моли съдът да отмени атакуваната присъда и да постанови нова осъдителна такава, като на подсъдимия бъде наложено наказание в минимален размер.

Защитата на подсъдимия в лицето на адв. Г. моли съдът да отхвърли подадения протест като неоснователен. Пледира за правилно изяснена фактическа обстановка и достигнатите правни изводи от страна на СРС, като действително е налице маловажен случай.

В правото си на лична защита подсъдимият К. се съгласява със заявеното от защитата си, като допълва, че към инкриминирания период не е имал работа, но сега вече има и ще си заплати наложената глоба.

В правото си на последна дума подсъдимият моли съдът да потвърди решението на СРС.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, доводите, изложени във въззивния протест и като провери законността и обосноваността на атакуваната присъда, при съобразяване с разпоредбата на чл. 314, ал. 1 НПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Протестът е депозиран в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 НПК и от надлежно легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустим. Поради това изложените в него възражения и доводи следва да бъдат разгледани и обсъдени от настоящия съдебен състав по същество.

Производството пред СРС е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие във варианта му, визиран в разпоредбата на чл.371, т.1 от НПК, като съдът е одобрил съгласие на страните по делото да не се провежда разпит на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели. Фактическата обстановка, описана в мотивите на присъдата, е правилно установена, изградена въз основа на анализ на всички събрани по делото доказателства, коментирани в тяхната съвкупност. При това контролираната инстанция, при установяване на правно-релевантните факти, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. След извършен собствен анализ на същите, настоящият съдебен състав установи следната фактическа обстановка, която не се различава от приетата от първата инстанция:

Подсъдимият В. К. К., с ЕГН ••••••••••, е роден на ••••••••., в гр. София, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование, с постоянен и настоящ адрес: гр. София, кв. “••••••••

На 08.03.2023 година, около 11.00 часа подсъдимият В. К. К. посетил магазин „Кауфланд“, находящ се на адрес - гр. София, бул.“Асен Йорданов“ № 7. От щандовете в магазина взел следните вещи, собственост на „Кауфланд България ЕООД енд КО“ КД, с ЕИК 131129282, а именно: 1 бр. уиски марка „Джак Даниелс“ на стойност 52,99 лева, 1 бр. луканков салам марка „Маджаров“ на стойност 14,99 лева и 3 бр. луканки марка „Орехите“ на обща стойност 26,97 лева - всички вещи на обща стойност от 94,95 лева. След това преминал касовата зона в търговския обект, но не заплатил изброените продукти. Действията му били забелязани от свидетеля М.Г. - охранител в магазина. Последният спрял подсъдимия К. преди да напусне магазина и при проверката видял незаплатените вещи, които подсъдимият криел под дрехите си. Поради тази причина Г. сигнализирал на свидетеля Й.Д.Д. - материалноотговорно лице и управител на горепосочения магазин. Освен това подал и сигнал до органите на МВР. На място пристигнали свидетелите М. и А. - полицаи при 01 РУ- СДВР. Свидетелите Г. и Д. посочили на полицейските служители подсъдимия К. като лицето, преминало през касовата зона без да заплати взетите от него стоки от магазина. На място полицейските служители М. и А. установили самоличността на подс. К., който им предал с протокол за доброволно предаване инкриминираните стоки. Впоследствие полицейските служители върнали срещу разписка предадените им от подс. К. стоки на свидетеля Д. - управител на магазина.

На 09.03.2024г. подс. К. отново посетил същия търговски обект около 19.00 часа. От щандовете в магазина взел 1 бр. уиски марка „Джони Уокър Ред Лейбъл“ на стойност 29,99 лева, собственост на „Кауфланд България ЕООД енд КО“ КД, с ЕИК 131129282. След това преминал касовата зона в търговския обект, но не го заплатил. Действията на К. били забелязани от охраната - свидетеля Р.К.Х..М.. Охранителят спрял подсъдимия преди да напусне търговския обект и след извършена проверка, видял, че носи гореописаната бутилка алкохол. Пред свидетеля М., подс. К. признал, че е взел бутилката с уиски, показал му я и обяснил, че нямал пари да я заплати. Свидетелят М. уведомил заместник управителя на магазина - свидетеля Н.Н., след което подал сигнал на телефон 112 и повикал органите на МВР. На място пристигнали Д.П. и И.М. - полицаи при 01 РУ- СДВР. С протокол за доброволно предаване от 09.03.2024г. подсъдимият К. предал на полицай Максимов при 01 РУ-СДВР инкриминираният 1 брой бутилка с уиски, като в графа пояснения собственоръчно е вписал, че забравил да заплати стоката. Впоследствие бутилката била върната от полицаите на свидетеля Н. - заместник управител на магазина

Изложената фактическа обстановка въззивният съд, подобно на първата инстанция, прие за установена след анализ на събраните в хода на съдебното следствие, доказателства, а именно: устни доказателствени средства: свидетелски показания на Й. Д. (л.33 от ДП, т.1 и л.50 от ДП, т.2), на М.Г.а (л.38 от ДП, т.1), на Н. М. (л.39 от ДП, т.1), на С. А. (л.40 от ДП, т.1), на Т. Д. (л.19 и л.41 от ДП, т.2), на Н.Н. (л.23 и л.40 от ДП, т.2), на Р. М. л.24 и л.39 от ДП, т.2; писмени доказателства: протоколи за доброволно предаване, разписки от Кауфланд България ЕООД едн ко. КД, акт за установяване на административно нарушение 0529896 от 08.03.2023г., справка за съдимост на подсъдимото лице, наказателно постановление 29/03.02.2023г., постановление на СРП от 26.01.2023г. за отказ да се образува досъдебно производство, както и други, приобщени по реда на чл.283 от НПК.

Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно анализирани /в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС/. Без да бъдат преповтаряни изводите на контролирания съд, настоящият съдебен състав намира за необходимо, с оглед на доводите и възраженията във въззивната жалба, свързани с интерпретацията на така установените фактически и правни изводи, както и в съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на присъдата в цялост, да посочи следното :

Доказателствената съвкупност по делото е еднопосочна, а и не се оспорва от страните, относно деня и мястото на инкриминираното деяние, както и неговия автор в лицето на подс. К.. Същият извод е важим и по отношение на естеството и левовата равностойност на отнетите от подсъдимия вещи. Спорът по делото е съсредоточен върху правната квалификация на деянието, с оглед на което съдът ще съсредоточи своя анализ именно върху нея.

В рамките на приетите фактически положения законът е приложен правилно и няма основания да се обмисля различна квалификация от приетата от контролирания съд по чл. 194, ал. 3 вр. чл. 18, ал. 1 от НК вр. чл.26, ал.1 от НК.

От обективна страна, на инкриминираните дни и места, с две отделни деяния, подс. К. направил опит да отнеме чужди движими вещи, както следва ( на 08.03.2023г. 1 бр. уиски с марка „Джак Даниелс“ на стойност 52.99лв., 1 бр. луканков салам марка „Маджаров“ на стойност 14.99 лв. и 3 бр. луканки марка „Орехите“ на обща стойност 26.97 лв. – всички вещи на обща стойност 94.95лв.) от владението на св. Й. Д. - МОЛ на търговския обект без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието останало недовършено по независещи от дееца причини - задържането на К. от страна на св. Г. (охрана в търговския обект; съответно – на 09.03.2024г. в същия търговски обект направил опит да отнеме чужди движими вещи - 1 бр. уиски марка „Джони Уокър ред Лейбъл“ на стойност 29.99лв.) от владението на св. Т. Д. – МОЛ – без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието останало недовършено по независещи от дееца причини - задържането на К. от страна на св. М..

Безспорно е налице продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, доколкото двете деяния осъществят един и същи състав на престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.

И двете деяния са осъществени при форма на вината пряк умисъл, доколкото подсъдимият К. е съзнавал общественоопасния характер на същите, предвиждал е техните общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.

Въззивният съд се солидализира изцяло и с извода на СРС, че в разглежданата хипотеза става въпрос за маловажен случай на кражба по смисъла на чл.194, ал.3 от НК. Правилно районният съд е преценил, че ниската стойност на предмета на посегателство - 124.94лв. (много под размера на една минимална работна заплата), вида и количеството отнети стоки (алкохолни напитки и месни продукти), механизма на извършване на самото деяние, който освен самото действие по започване на отнемането не съдържа други противоправни елементи, липсата на вредни последици от извършеното, както и обстоятелството, че от деянието не са настъпили вреди, доколкото същото е останало на фазата на опита очертават занижена обществена опасност, която в сравнителен план е отчетливо по-ниска от типичната такава на деяния от същия вид. Въззивният съд намира, че предвид конкретната обществена опасност на деянието, която показва съществени отклонения от типичната за този вид престъпления, доколкото не са засегнати значително обществените отношения, защитени с криминализацията, процесният случай напълно отговаря на дефинитивните признаци на маловажния по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.

При това акуратно и законосъобразно СРС е преквалифицирал деянието, осъществено от подсъдимия К. на инкриминираните дата и място по привилегирования състав на кражбата по смисъла на чл.194, ал. 3 от НК.

Предвид преквалификацията на деянието по чл.194, ал. 3 от НК и доколкото стойността на предмета на престъплението е много под размера на минималната работна заплата за страната към момента на отнемане на вещите, по делото липсват подлежащи на възстановяване вреди (същите са били възстановени) и доколкото не са налице отрицателните условия визирани в чл. 218б, ал. 2 от НК, то и тази инстанция намира, че в случая е приложима нормата на чл. 218б, ал. 1 от НК, съгласно която наказанието на дееца се налага по административен ред.

Видно от наличните протоколи за доброволно предаване подс. К. сам е предал намиращите се у него вещи, които по - рано се е опитал да отнеме. Действително, опитът е останал недовършен поради независещи от подсъдимия причини, а именно – залавянето му от охранителите в търговския обект, и едва след това подсъдимият е пристъпил към връщане на отнетите стоки. Това обстоятелството само по себе си не обуславя извод за невъзможност за приложението на разпоредбата на чл.218б от НК, доколкото в същата не се съдържа изискване относно начина на връщане на предмета на посегателството. Единственото заложено от законодателя изискване е същият да бъде възстановен или заместен, което в случая е сторено от подсъдимия, макар и след залавянето му от охраната. Ключово е обстоятелството, че предметът на престъплението и по двете деяния, включени в продължаваното престъпна деятелност, е върнат на правоимащите лица. С оглед така изложените съображения въззивният съд счита възражението на прокуратурата в тази насока за неоснователно.

На следващо място наличието на две деяния, обуславящи

квалифициране на престъпната активност на подсъдимия като продължавано престъпление, на свой ред също не опорочава приложението на разпоредбата на чл. 218б от НК. Дори да се приеме, че подсъдимият е извършил две деяния в продължение на една година, то левовата равностойност на предмета на посегателство не надхвърля сумата от 150лв. В случая се касае за две деяния действително, като същите са извършени в период, надвишаващ година – на 08.03.2023г. и съответно – на 09.03.2024г., като общата стойност на отнетите вещи от двете деяния се равнява на сумата от 124,94лв..

Съгласно изричните разпоредби на чл. 305, ал. 6 от НПК, вр. чл. 301, ал. 4 от НПК деецът следва да бъде оправдан да е извършил престъплението кражба по чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което му е повдигнато обвинение, като правилно и законосъобразно първоинстанционният съд го е оправдал и му е наложил административна санкция в размер на 150 лева за извършеното от него със същото деяние административно нарушение по чл. 218б, ал. 1, вр. чл.194, ал.3 вр. чл.18, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК. Въззивният съд намира, че така определения размер на административното наказание "ГЛОБА" в най - пълна степен ще обезпечи постигане целите на същите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН, като от една страна, ще спомогне подсъдимият да се превъзпита към спазване на законите и ще се въздейства възпитателно и предупредително не само върху него, а и спрямо останалите членове на обществото, а от друга страна - тази санкционна последица ще въздейства възспиращо в достатъчна степен върху последващото поведение на подсъдимия, което да бъде в пределите на закона.

В заключение въззивният съд намира, че крайните правни изводи на първостепенния съд са правилни и законосъобразни. Същевременно и при извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейното изменение или отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, XIII въззивен състав