Решение № 186 от 18.3.2026 г. на Районен съд - Казанлък по дело № 2239/2025 г.

Предявен е осъдителен иск по чл. 103. ал.3. вр.ал.1. вр. чл. 97. ал.1 от Закона за туризма и чл.432, ал. 1 КЗ. Процесуалният представител на ищцата сочи, че през месец юли 2024 година, ищцата, заедно с приятели, с които заедно решили да пътуват, разглеждали оферти за екскурзия до К. и М.. Избрали офертата на туроператора „••••••••“ ЕООД, ЕИК ••••••••, седалище и адрес на управление: гр. ••••••••, удостоверение за регистрация № ••••••••, представлявано от Управителя С. Г. И., публикувана на сайт. Ищцата възложила на свидетеля С.М. да се свърже с представителя на агенцията тур оператор г-жа И. по телефона, която го уверила, че ще има екскурзия на •••••••• г. Запитал и за възможността туроператора да организира посещение на Ч.И. в предпоследният ден от екскурзията. Получил отговор, че водачът, който ще придружава групата от България ще им съдейства за това и нямало да има проблем. На •••••••• г., свидетелят С.М. получил информация, чрез г-жа И., че необходимият брой туристи са се записали и потвърдила, че екскурзията ще бъде осъществена. Поискала ищцата и другите двама туристи веднага да заплатят обявената цена, за да не се увеличат цените на самолетните билети. За по голямо спокойствие, за сключването на договора с туроператора, изготвянето на необходимите документи и заплащането на цената на екскурзията, ищцата и останалите двама туристи, с които щяла да пътува ищцата се обърнали за съдействие към туристическия агент „К.Х." ООД гр. С.З. с ЕИК ••••••••. Чрез посредничеството на туристическа агенция „К.Х." ООД по електронен път на туристите бил представен проект на договор, който с електронен подпис на свидетеля С.М. бил подписан от него като Възложител, тъй като той договарял, както за себе си, така и за бенефициентите по договора, другите двама туристи, в случая ищцата. Съгласно подписания от туристите Догово𠹕••••••• за туристически пакет от •••••••• год. от разстояние по смисъла на чл.45 от ЗЗП, между: „К.Х.“ ООД и •••••••• ЕООД от втора страна и С.М.М., ЕГН •••••••••• било уговорено тримата туристи да заплатят чрез туристическата агенция на туроператора сумата от 20585лв., срещу което туроператорът се задължил да организира туристическият пакет с вписана в договора туристическа програма с дестинация: К. и М. за периода с начална дата на отпътуване •••••••• г. крайна дата •••••••• г. с продължителност на екскурзията от 12 дни. Договорено било, че минималният брой участници за осъществяване на пътуването бил 12 туристи, като Туроператорът имал право да анулира пътуването, ако набраният брой участници за туристическия пакет е по-малък от минималния брой, посочен в договора, и туроператорът е уведомил пътуващия за прекратяването на договора в определения в договора срок, но не по-късно от 20 дни преди започването на изпълнението на туристическия пакет - в случай на пътувания с продължителност, по-голяма от 6 дни. Видно било от издаденото от ТА К.Х. удостоверение, че ищцата заплатила на туристическият агент за пътуването сумата в размер на 6400лв. Видно от авизо за местен превод от ••••••••. туристическата агенция К.Х. ООД платила по сметка на туроператора •••••••• ЕООД, заплатените от ищцеца и другите двама туристи сума в общ размер на 20585лв. Между туристите, туристическата агенция и туроператора последвала писмена електронна корес понденция, във връзка с изпълнение на туристическата програма, което потвърждавала ангажираността на туроператора с предлаганата от него екскурзия на ищцата. Сочи, че до пътуване на ищцата, до желаната от нея дестинация обаче не се стигнало, поради пълно неизпълнение на задълженията по договора на туроператора •••••••• ЕООД. На името на ищцата не били закупени самолетни билети, нито имало платени резервации за хотели, ресторанти, нито бил ангажиран обещаният екскурзовод от България, не й бил издаден туристически ваучър. С нарочен мейл от •••••••• год. свидетелят С.М., като Възложител по Договор № •••••••• от ••••••••г. на посочената в сайта на ответното дружество електронна поща и използван адрес вече за кореспонденция между страните, уведомил туроператора, че прекратява едностранно сключеният от него договор поради пълното му неизпълнението от страна на туроператора •••••••• ЕООД и поканил в три дневен срок, считано от получаването на имейла ответното дружество тур оператор да върне заплатените от туристите суми. Веднага след получаването на имейла, г-жа С. И. от тел. номер •••••••• се свързала с възложителя по договора, като признала основателността на претенцията му и го уведомила, че щяла да върне парите на тримата туристи, но в момента имала финансови затруднения и помолила за по дълъг срок, същото обещание било потвърдено и пред г-н И. от туристическата агенция ТА К.Х.с ООД. При прекратяване на договора за туристически пакети се прилагал съответно чл. 91. ал. 2 - 8 ЗТ. Туроператорът имал задължение да възстанови на пътуващия изцяло всички плащания, направени за туристическия пакет. Дължимите суми или плащания се възстановяват на пътуващия без необосновано забавяне и при всички случаи не по-късно от 14 дни след прекратяването на договора за туристически пакет. Туроператорът носил отговорност за изпълнението на туристическите услуги, включени в договора за туристически пакет, независимо от това, дали тези услуги се изпълняват от него, или от други доставчици на туристически услуги. Туроператорът •••••••• ЕООД бил длъжен да върне на ищеца платената от него сумата най-късно на •••••••• г., когато е изтекъл 14 дневният срок от датата на писмено уведомяване за прекратяване на договора от страна на ищеца, но това не било сторено и до този момент, като туроператорът се оправдал с липса на средства. Сочи, че след подаване на първоначалната искова молба в PC-С.З., на ••••••••. между ищцата, чрез нейния процесуален субституент С.М.М., действащ лично и като представител на бенефициентите по Догово𠹕••••••• за туристически пакет от ••••••••г. от една страна и от друга страна туроператора „••••••••" ЕООД с ЕИК ••••••••, С. Г. И. с ЕГН ••••••••••, било сключено споразумение с нотариална заверка на подписите с per. № •••••••• от ••••••••. по описа на нотариус с рег.№ ••• на НК и район на действие - СРС и с peг. № ••••••••г. по описа на нотариус с peг. № ••• на НК с район на действие района на PC С.З.. В сключеното споразумение „••••••••" ЕООД с ЕИК •••••••• изрично признало, че е получило сумата в размер на 20585 лева, в която сума е включена и платената от ищцата сума в размер на 6400 лв. Признава също така, че екскурзията не била осъществена по вина на туроператора и че към датата на сключването на споразумението главницата от 20585 лв. по Догово𠹕••••••• за туристически пакет от ••••••••г. от разстояние по смисъла на чл. 45 от ЗЗП не била върната на туристите. По силата на това споразумение „••••••••“ ЕООД с ЕИК •••••••• чрез управителя С. Г. И. и С. Г. И. с ЕГН •••••••••• като физическо лице, се задължили солидарно да заплатят на С.М.М., действащ лично и като представляващ М. Т. Г., ЕГН •••••••••• и К.Д.К., ЕГН •••••••••• - бенефициенти по Догово𠹕••••••• за туристически пакет от ••••••••г. от разстояние по смисъла на чл. 45 от ЗЗП сумата в размер на 29588(двадесет и девет хиляди петстотин осемдесет и осем) лева. Сумата била дължима за неизпълнение от страна на „••••••••" ЕООД с ЕИК •••••••• на Догово𠹕••••••• за туристически пакет от ••••••••г. от разстояние по смисъла на чл. 45 от ЗЗП и образуваните във връзка с това граждански дела срещу туроператора. Съгласно уговореното между страните в споразумението, сумата в размер на 29588 лв. следвало да бъде заплатена от солидарните длъжници на равни вноски по 9000 (девет хиляди) лева в срок съответно до ••••••••••••••••••••., а остатъкът от 2588 лева в срок до ••••••••.,като при не плащане на която и да е от тези суми, цялата сума ставала предрочно изискуема. На •••••••• солидарният длъжник С. Г. И. заплатила на С.М. 5000 лв. - част от цялата дължима на туристите сума. Поради неизпълнение на задълженията по споразумението. по ЧГД № ••••••••/2025г. по описа на Софийски районен съд бил издаден изпълнителен лист № •••••••• от 21.10.2025г. Към настоящия момент на ищцата не били заплатени дължимите от „••••••••" ЕООД с ЕИК •••••••• суми. Сочи, че съгласно чл.43 от подписания от ищците Договор за туристическа услуга от ••••••••г., се установило, че туроператорът имал сключен застрахователен договор по чл.97 от ЗТ за отговорност на туроператора с полица № •••••••• от ••••••••. с дата на валидност до ••••••••. Видно от застрахователна полица № № •••••••• от ••••••••. за застраховка „Професионална отговорност на туроператори", сключена със застрахователно дружество „Застрахователна компания А." АД, същото се задължило да носи отговорност в случаите, когато преди започване на пътуването туроператора следва да възстанови платените от потребителя турист суми по договора, в случаите когато пътуването не се е осъществило не по вина на потребителя и същият не стори това. Лимита на отговорност на застрахователя бил в размер на 25000лв. Видно от общите условия на застраховката „отговорност на туроператори", застрахователят „Застрахователна компания А." АД се е задължил съгласно Обект на застрахователно покритие и раздел III. чл.2 да осигурява покритие по отношение възстановяване на платените от потребителя на туристически услуги на суми по договора, преди започване на пътуването, в случай, че пътуването не се е осъществило не по вина на потребителя и туроператора не възстанови същите. Свидетелят С.М., като Възложител по Договор № •••••••• от ••••••••г. подал заявка за образуване на щета до застрахователя № ••••••••, получена от ответното дружество на ••••••••. В отговор на искането на ищцата за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение, в писмо изх.№ •••••••• от ••••••••. възложителят по договора получил отказ за плащане на застрахователно обезщетение, тъй като според ответното застрахователно дружество отказът на туроператора „••••••••" ЕООД да възстанови платената по договореният туристически пакет сума не попадала в обхвата на покритите рискове по сключеният договор за застраховка. Задълженията на ответника произтичали от наличието на застраховка по чл. 97, ал. 1 във вр. чл. 103, ал. 5 от Закона за туризма, която застраховка била сключена по време на сключване и плащане на туристическия пакет от ищците. Налице бил покрит риск по застраховка "Отговорност на туроператора", защото туроператора „••••••••“ ЕООД не е предоставил туристическия пакет екскурзия в К. и М., нито е възстановил на туристите получената сума. Налице било валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Отговорност на туроператора" между ответника „Застрахователна компания А.” АД. в качеството му на застраховател. и туроператора "••••••••" ЕООД, в качеството му на застрахован, с период на застрахователно покритие ••••••••. - ••••••••. Между ищеца и „••••••••“ ЕООД бил сключен договор за туристически пакет от •••••••• г. /в срока на застрахователното покритие/, поради което безспорно на основание чл. 976 от ЗТ същият имал качеството на ползващо се от застраховката лице. Следователно, по силата на чл. 103, ал. 1 и ал. 5, вр. чл. 97, ал. 1 от Закона за туризма, ответното застрахователно дружество поело риска за възстановяване на всички плащания по договора за туристически пакет и за репариране на причинените на ищците вреди, в случай на неизпълнение на уговорените туристически услуги преди започване на пътуването, когато пътуването не се е осъществило не по вина на потребителя По задължителна застраховка "Отговорност на туроператора" застрахователят трябвало да възстанови платеното за туристическия пакет без да е необходимо потребителят да доказва причините, поради които туроператорът не му е предоставил туристическите услуги или не го е обезщетил. Предназначението на уредбата било обезпечаване на задълженията на туроператора и бързо възстановяване на платените суми за неизпълнени туристически услуги от застрахователя. Моли съда на основание чл. 103. ал. 1, вр. чл. 97, ал. 1 от Закона за туризма, вр. чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането да осъди „Застрахователна компания А." АД , с ЕИК •••••••• със седалище гр. ••••••••••••••••••••, представлявано от И.Д - Ц.А.М. да заплати на ищцата М. Т. Г. с ЕГН ••••••••••, с адрес с.Б., общ.С.З. сумата в размер на 6400лв. (шест хиляди четиристотин лева), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, настъпили вследствие от виновно неизпълнение от страна на туроператора „••••••••“ ЕООД на задължение по договор за туристически пакет от •••••••• г., сключен в полза на ищцата и туроператора "••••••••" ЕООД, съгласно застрахователна полица № •••••••• от ••••••••. издадена от „Застрахователна компания А.“ АД, с ЕИК ••••••••, ведно със законната лихва върху сумата, считано от •••••••• г.- датата на уведомяване застрахователя с претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от ответника до окончателното й изплащане. В съдебно заседание на •••••••• г., съдът е допуснал намаление на размера на предявения от ищцата М. Т. Г. иск за имуществени вреди, които вместо за 3 272,27 евро (6400 лв.) се счита предявен за 715,81 евро (1400 лв.). Претендира за разноски по делото. Предоставя банкова сметка на ищцата за заплащането на присъденото застрахователното обезщетение: IBAN •••••••••••••••••••• в Б•••••• ЕАД. В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на ответното дружество. Счита, че искът е допустим, но неоснователен, няма процесуална пречка да бъде допуснат до разглеждане от съда. Оспорва твърденията в исковата молба. Счита, че предявената искова молба е изцяло неоснователна. Сочи, че е представен догово𠹕••••••• от •••••••• г. за туристически пакет, не подписан от представител на „••••••••“, така не се пораждало валидно облигационно правоотношение между страните, с ясни и конкретни права и задължения. Такова правоотношение възникнало само между агента „К.Х.“ ООД и ищеца. Представено било авизо за заплатена сума от „К.Х.“ към „••••••••“ с основание Договор •••••, но липсвало основание, от което можело да се извади извод, че „••••••••“ е приела Договора, както и правата и задълженията по него без валиден подпис. Също така, лицата възложители в исковата молба, чрез своя доверител пишели, че на •••••••• г. са се отказали от екскурзията, а същата е следвало да се проведе на •••••••• г., тоест тяхно било желанието да не се проведе екскурзията, отказвайки се 11 дни преди нея. Съгласно Общи условия на застраховката, и на основание чл.98, ал.2 от Закона за туризма, предмет на застраховката била отговорността на лицензирани туроператори за причинени през срока на действие на застраховката имуществени вреди на потребителите на организирани туристически пътувания с обща цена, в резултат на неразплащане на Застрахования с негови контрагенти, включително при неговата неплатежоспособност и несъстоятелност, риск, който не е осъществен в случая. Оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Отговорност на туроператори“, тъй като договорът от •••••••• г. не бил подписан от представител на ••••••••. При липса на облигационно отношение по представения Договор от •••••••• г. (неподписан от ••••••••) , то дори при доказване получаването на сумата от 20585 лева от ••••••••, то същата не следвало да се покрива от застраховката „професионална отговорност“, сключена със ЗК А. АД, а да се търси от •••••••• по друго облигационно отношения. Оспорва факта, че дори при наличие на задължение за организиране на екскурзията, то не било изпълнено, както и в условията на евентуалност, ако се докаже че задължението, не било изпълнено, че претендираната сума не е върната в патримониума на ищеца. Оспорва и факта, дали самата екскурзия се е състояла или не, факт, който ще бъде доказван в самото съдебно производство. В условията на евентуалност, моли съда при осъдително решение, да се вземе предвид факта, че лимитът по застраховката на „••••••••“, сключена с „ЗК А.“ АД, бил 25 000 лева в агрегат общо. Претендира за разноски по делото. В закрито с.з. съдът е конституирал като трето лице помагач „••••••••" ЕООД, ЕИК: ••••••••, със седалище и адрес на управление: гр. ••••••••••••••••••••, представлявано от управителя С. Г. И. по предявен иск от М. Т. Г., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. С.З., кв.“••••••••, общ. С.З., обл. С.З. против „ЗАС•••••••••••••••••••• с правно основание чл. 103, ал. 3, вр.ал. 1, вр. чл. 97, ал. 1 от Закона за туризма и чл. 432, ал. 1 КЗ. В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от третото лице помагач „••••••••" ЕООД. Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна: Безспорно се установява по делото, че между „••••••••" ЕООД и „А.“ АД е съществувал валиден договор за застраховка "Професионална отговорност на туроператора", сключен със застрахователна полица № ••••••••/09.11.2013 г., валидна до ••••••••. Същата е представена по делото и от нея се установява, че е подписана от законния представител на "••••••••" ЕООД и от застрахователя "А." АД. Съгласно полицата застрахователят покрива рискове преди и след започване на пътуването. В настоящия случай релевантно е, че е покрит риска от вреди преди започване на пътуването за платените от потребителя суми по договора, в случай че то не се е осъществило не по вина на потребителя т.е. налице е в случая покрит застрахователен риск. Лимитът на отговорността е 25 000 лева. От представения по делото Договор за туристически пакет № ••••• съгласно разпоредбите на закона за туризма се установява, че между С.М.М. (потребител), действащ лично и като пълномощник от името и за сметка на лицата М. Т. Г. и К.Д.К. както „К.Х. ООД“ (туристически агент) и "••••••••" ЕООД (туроператор) е сключен договор по силата на който дружеството - туроператор е поело задължение да организира пътуване до К. и М. за периода от •••••••• г. до ••••••••г. на цена от 6485 лв. за двама туристи и 7375 лв. за един турист - основна цена и по 80 лв. на турист за туристическа виза. В договорът е уговорено заплащането на общата сума от 20 585 лв. при неговото подписване. По делото е представено преводно нареждане за банков превод от ••••••••., съгласно която по сметка на „••••••••“ ЕООД е получена сумата от 20 585 лева по Договор № ••••• т.е. по номера на процесния договор. Тъй като пътуването не било осъществено и заплатената сума не била възстановена на ••••••••. била подадена заявка за настъпило застрахователно събитие по застраховка "Професионална отговорност на туроператори" до ЗК "А." АД, видно от представеното уведомление по делото застрахователното дружество "А." АД е отказало да заплати обезщетение по така сключения договор за застраховка. От представеното по делото споразумение с нотариална заверка на подписите между "••••••••" ЕООД, представлявано от С. И. и С.М.М. се установява, че на ••••••••. е постигнато съгласие, че поради неосъществяване на организирана екскурзия до К. и М. през месец октомври 2024г., туристическата агенция се задължава да изплати по банков път сумата от 29588 лв. на три равни вноски по 9000 лв. в срок съответно до ••••••••г., ••••••. и ••••••••., а остатъкът от 2588 лв. в срок до ••••••••. В споразумението законният представител на "••••••••" ЕООД признава, че екскурзията не се е осъществила по вина на агенцията туроператор. Видно от приложената операционна бележка на ••••••••г. по банков път е заплатена сумата от 5000 лв. от С. И. до С.М., която сума видно от разписка от ••••••••г. е получена от ищцата М. Т. Г., като част от обща сума по споразумение за връщане на суми с нея от ••••••••. От представеното уведомително писмо е видно, че „А.“ АД е уведомило С.М., че в случая се касае за отказ от възстановяване на платена по туристически пакет сума от страна на „••••••••“ ЕООД, която не попада в обхвата на покритите рискове по сключения договор за застраховка. По делото е представено актуално състояние на застрахователна компания „А.“ АД и на „••••••••“ ЕООД, от което е видно, че същите не са изпаднали в несъстоятелност. От представения по делото изпълнителен лист е видно, че същия е издаден по ч.гр.д. ••••••••/2025г. по описа на СРС въз основа на извънсъдебното споразумение между „••••••••“ ЕООД и С. Г. И. и С.М. и е за сумата от 24 588 лева т.е. приспадната е заплатената сума от 5000 лева. Изпълнителният лист е издаден на основание чл. 418 във вр. с чл. 417 от ГПК. По делото няма твърдения да е образувано изпълнително дело въз основа на този изпълнителен лист, съответно да са събрани суми, съответно не са събирани и доказателства в тази насока. При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна: Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 103, ал. 1 и ал.5, вр. чл. 97, ал. 1, вр. чл.100, ал. 1, т.3 от Закона за туризма, вр. чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането /К3/, за осъждането на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 715,81 евро /равностойността на 1400 лева/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, настъпили вследствие от виновно неизпълнение от страна на туроператора "••••••••" ЕООД на задължение по договор за туристически пакет от •••••••• г., поради неразплащане с контрагенти, неплатежоспособност или несъстоятелност на туроператора, гражданската отговорност на което дружество към датата на договора е била застрахована от ответника, ведно със законната лихва от ••••••••., до окончателното плащане. По иска с правно основание чл. 103, ал. 1 и ал. 5, вр. чл. 97, ал. 1 вр. чл. 100, ал. 1 и ал. 3 от Закона за туризма, вр. чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането в тежест на ищцата е да установи следните факти: 1) наличието на валидно правоотношение по застраховка "Отговорност на туроператора" между ответника - застраховател и туроператора "••••••••" ЕООД, обезпечаваща всички плащания по договор за туристически пакет от •••••••• г.; 2) направено от ищеца плащане в полза на туроператора в размер на 6400 лв. по договор за туристически пакет от •••••••• г., с посочената дестинация; 3) виновно неизпълнение на съответните уговорени туристически услуги, което събитие да представлява покрит риск по застрахователния договор. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже обстоятелствата, на които основава правопогасяващите си възражения, а именно изпълнение на уговорените туристически услуги с дестинация К. и М. и че парите са върнати на ищеца от туроператора. По отношение на наличието на валидно правоотношение по застраховка "Отговорност на туроператора": Съгласно чл. 97 ал. 1 от ЗТ туроператорът, установен на територията на Република България, ежегодно сключва договор за задължителна застраховка "Отговорност на туроператора" със застраховател по смисъла на Кодекса за застраховането. По делото се доказа, че е налице валидно правоотношение по застраховка "Отговорност на туроператора" между ответника ЗК "А." АД, в качеството му на застраховател, и туроператора "••••••••" ЕООД, в качеството му на застрахован, с период на застрахователно покритие 10.11.2023 г. - ••••••••. т.е. застрахователното събитие попада в срока на договора за застраховка, тъй като заплащането на сумите на туроператора е станало преди изтичане на срока на договора за застраховка (на ••••••••.); прекратяване на договора поради виновно поведение на туроператора е извършено на ••••••••г. (за който факт има извънсъдебно признание на л. 57 от делото в Споразумението от ••••••••.) и срокът за връщане на сумите е изтекъл в 14 дневния срок, посочен в чл. 89 ал. 8 от ЗТ. Съгласно чл. 103 ал. 1 от ЗТ застраховката по чл. 97 ал. 1 предоставя обезпечение за възстановяване на всички плащания по договор за туристически пакет, направени от пътуващите или от тяхно име, в случаите, когато съответните услуги не са били изпълнени напълно или частично в резултат на неразплащане с контрагенти, неплатежоспособност или несъстоятелност на туроператора. Тя покрива отговорността на туроператора за причинени вреди на пътуващите по договори за туристически пакети, сключени и заплатени в периода на нейното действие, включително и при прекратяване на договора за застраховка - чл. 103 ал. 5 от ТЗ. Посочената разпоредба на чл. 103 ал. 5 от ТЗ е специална по отношение на нормите на КЗ, регламентиращи имуществените застраховки, и следва да се тълкува в смисъл, че застрахователят по застраховката "Отговорност на туроператора" поема риска от настъпване на застрахователното събитие за всички договори за туристическо пътуване, които са сключени и заплатени в периода на действие на застраховката, дори и застрахователното събитие /неизпълнението на договорните задължения на туроператора/ да настъпва след прекратяване на застраховката. Под "прекратяване на договора за застраховка" се има предвид не само предсрочното прекратяване /например поради неплащане на вноски от застрахователната премия/, но и изтичане на срока на застрахователния договор - Решение № 105 от 28.03.2022 г. на ОС - София по в. гр. д. № •••/2021 г. В настоящия случай обаче беше безспорно установено, че застрахователното събитие е в срока на застрахователния договор. След като по делото се доказа, че между ищеца и "••••••••" ЕООД е сключен договор за туристически пакет от •••••••• г. /в срока на застрахователното покритие/, то следва да се приеме, че на основание чл. 97б от ЗТ ищцовата страна е имала качеството на ползващо се от застраховката лице. Освен това съдът намира, че застраховките по чл. 97, ал. 1 и 2 покриват всички разумно предвидими разходи, в т.ч. размера на плащанията, извършени от пътуващия или от негово име по отношение на туристическите пакети и свързаните туристически услуги т.е. предметният обхват на застраховката "Отговорност на туроператора", касае отговорността на туроператор- пряко или чрез туристически агент за причинени вреди на пътуващите по договори за туристически пакети, съответно сключени и заплатени в периода на нейното действие - така Решение № 573 от 3.12.2025 г. на ОС - Велико Търново по в. гр. д. № 930/2025 г. Несъмнено ищецът наред с другите двама туристи са пътуващи по смисъла на закона и на сключения договор за туристически пакет. Съгласно § 1 т. 82 от ДР на ЗТ "пътуващ" е всяко лице, което се стреми да сключи договор за туристически пакет или за свързани туристически услуги или което има право да пътува въз основа на такъв договор. По делото безспорно е установено, че в изпълнение на договорните си задължения по договора за туристически пакет, туристическият агент „К.Х.“ ООД е заплатил от името на туристите на „••••••••“ ЕООД сума в размер на 20 585 лв. на основание сключения договор от ••••••••г., като се доказа, че последният не е изпълнил задълженията си, тъй като не е организирал уговорената екскурзия до К. и М.. Ищцата е претендирала само сумата в размер на 715,81 евро (1400 лева), което е разликата между сумата, която е нейна част от целия пакет, а именно 3272,27 евро (6400 лв.) и частично направеното плащане в размер на 2 556,46 евро (5 000 лв.) По отношение на покрития риск по застрахователния договор: По силата на чл. 103, ал. 1 и ал. 5, вр. чл. 97, ал. 1 от Закона за туризма, ответното застрахователно дружество е поело риска за възстановяване на всички плащания по договора за туристически пакет и за репариране на причинените на ищеца вреди, в случай на неизпълнение на уговорените туристически услуги в резултат на неразплащане с контрагенти, неплатежоспособност или несъстоятелност на туроператора. Съгласно договореното между страните (застраховател и туроператор) в Раздел III от представените Общи условия към застрахователния договор, която уговорка е възпроизведена в застрахователната полица, застрахователят осигурява покритие по отношение на възстановяване на платените от потребителя суми по договора, в случай че то не се е осъществило не по вина на потребителя, видно от което възражението на застрахователя, че не е налице покрит застрахователен риск, е неоснователно. Тази уговорка между страните не е в противоречие със закона, още повече, че от изложените твърдения, извънсъдебни признания и въобще от всички доказателства по делото се установява, че е изпълнен фактическия състав за репариране на вредите. В исковата молба са наведени твърдения, че до пътуване до желаните дестинации не се е стигнало поради неизпълнение на задължения по договора за туристическа услуга. Не са били изпълнени условията в договора да се ангажира екскурзовод от България, не е имало платени резервации за ресторанти и хотели, не са били закупени самолетни билети. В телефонен разговор управителят на туроператора признал, че имала финансови затруднения, като в извънсъдебно признание в Споразумение от ••••••••. туроператорът се е съгласил, че има вина за прекратяване на договора и се е задължил да върне цялата платена сума. Не е проведено насрещно доказване, че вина за прекратяване на договора има ищцата или останалите потребители по договора за застраховка. Не са налице и твърдения, изключващи отговорността като непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора. Предмет на задължителна застраховка "Отговорност на туроператора" така, както е уредена в чл. 97 и сл. от Закона за туризма е да се гарантира на съответния потребител бързо и сигурно възстановяване на внесените суми за туристически пакети / чл. 97г от ЗТ, чл. 103 ЗТ/. Изброяването в чл. 103, ал. 1 ЗТ, че съответните услуги не са били изпълнени напълно или частично в резултат на неразплащане с контрагенти, неплатежоспособност или несъстоятелност на туроператора трябва да се счита за примерно. Това са найчестите случаи, в които туристическите услугите са платени, но остават неизпълнени - ако съответният туроператор е неплатежоспособен, изпадне в несъстоятелност или са налице проблеми в разплащането с контрагенти /хотели, превозвачи, ресторанти и пр. /. Contra legem /противно на закона/ e подобна разпоредба на потребителска защита да се тълкува във вреда на потребителя: в смисъл, че потребителят няма право на застрахователно обезщетение, ако не докаже една от визираните "три хипотези". В сила е общото правило, че по задължителна застраховка "Отговорност на туроператора" застрахователят трябва да възстанови платеното за туристическия пакет, без да е необходимо потребителят да доказва причините, поради които туроператорът не му е предоставил туристическите услуги или не го е обезщетил. Дори да се приеме, че термините "неплатежоспособност" и "несъстоятелност" визират съответните решения по чл. 630, ал. 1, т. 2 и чл. 710 от Търговския закон, то посочването и на "неразплащане с контрагенти" води до извода, че задължението на застрахователя е общо и касае всички случаи на невъзстановени суми от туроператора по неизпълнени туристически пакети. Противно на смисъла на обезпечителната застрахователна отговорност е да се приеме, че се дължи застрахователно обезщетение, ако се установи от потребителя, че туроператорът има проблеми при разплащане с контрагенти, но не и ако туроператорът е просто недобросъвестен и въпреки липсата на такива проблеми отказва да изпълни задълженията си. Отделно, в целия раздел липсва препращане към норми на ТЗ и не изглежда, че целта на закона е да се иска от потребителя винаги да инициира производство несъстоятелност на туроператора, за да може да докаже "неплатежоспособност" на същия. Предназначението на уредбата е обезпечаване на задълженията на туроператора и бързо възстановяване на платените суми за неизпълнени туристически услуги от платежоспособно трето лице застраховател. Следователно в случая т. нар. "неплатежоспособност" не е тази по ТЗ, касаеща производство по несъстоятелност и може да се докаже, както в случая, и като обикновена липса на плащане в разумен срок - в този смисъл е и Решение № 1364 от 7.03.2024г. на СГС по в. гр. д. № 201/2024 г. Само за допълнение следва да се каже, че именно липсата на заплатени от туроператора резервации в хотели и ресторанти т.е. липсата на плащане на съконтрагенти в държавата на посещение поради финансови затруднения на туроператора е довело до разваляне на договора за туристическия пакет (както е посочено в исковата молба), като туроператорът е сключил извънсъдебно споразумение с признание на този дълг, което признание е след завеждане на настоящото дело и при знание на туроператора и изрично посочване на образуваните граждански дела от всички пътуващи вкл. и настоящото и не се събраха доказателства, които да подкрепят възраженията на ответника, че неизпълнението на договора се дължи на други причини. Съдът намира за неоснователно релевираното от ответника възражение за изключен застрахователен риск поради липсата на подпис от страна на „••••••••“ ЕООД в договора от ••••••••г., тъй като между С.М. като бенефициент по договора за туристическа услуга и представляващ също лицата М. Т. Г. и К.Д.К. и „••••••••“ ЕООД и физическото лице С. Г. И. е постигнато споразумение, по силата на което същата е признала изцяло, че договорът за туристическа услуга виновно не е изпълнен от нея, че е получила сумата в размер на 20 585 лева, както и че не е върната същата, с което същата е признала изцяло претенциите на ищеца. Съображението на ответника, че по желание на лицата възложители екскурзията не е проведена също не е релевантно според настоящия съдебен състав, тъй като още на ••••••••г. С.М. е упражнил нормативно предвиденото си право да поиска възстановяване на извършеното по договора плащане след окончателно изясняване, че пътуването няма да се осъществи по вина на туроператора, призната от същия видно от проведената кореспонденция и подписаното споразумение от ••••••••. От представеното извлечение от банкова сметка се доказва, че „••••••••“ ЕООД е осъществила частично плащане в размер на 5000 лв. до С.М. чрез банков превод, съгласно Споразумение от ••••••••., в което С.М. действа като представляващ другите двама бенефициенти (пътуващи) - М. Т. Г. и К.Д.К., която сума според разписка, представена по делото, е предадена на ищцата М. Т. Г.. Представеният по делото изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № ••••••••/2025г. по описа на СРС за 24 588 лева главница по Споразумение от ••••••••. По делото няма твърдения или данни, че въобще е образувано изпълнително дело и по него да са постъпвали суми. Тоест без значение за дължимостта на процесната сума е обстоятелството дали за вземането е налице изпълнителен лист срещу туроператора-трето лице - в този смисъл е и Решение № 1364 от 7.03.2024г. на СГС по в. гр. д. № 201/2024 г., както и мотивите на постановеното Тълкувателно решение № 1/2016г. от 30.01.2017 г. по т.д. 1/2016г. на ОСГТК на ВКС. В заключение, по делото се доказаха пълно и главно наличието на всички предпоставки за уважаване на иска, поради което и същият следва да се уважи изцяло. Като акцесорна последица е присъждането на законна лихва, която следва да се присъди от датата на заявяване на претенцията до туроператора съгласно чл. 429 ал. 3 от КЗ (така Решение № 495 от 8.05.2024 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 437/2024 г.). Видно от уведомително писмо по делото претенцията е приета именно на ••••••••. По съдебноделоводните разноски: При този изход на спора, право на разноски има единствено ищцовата страна, доколкото въпреки че същата е намалила размера на предявения иск от 3 272,27 евро (6400 лв.) на 715,81 евро (1400 лв.), като е оттеглила същия за сумата от 2556,46 евро (5 000 лв.), изменението е станало след извънсъдебно плащане на сумата от 2556,46 евро (5 000 лв.) след завеждане на исковата молба в съда. Ищцата претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в хипотеза на предоставена безплатна адвокатска помощ които се определят като основа за изчисление в размер на 480,62 евро съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа служещ за ориентир. Ответникът дължи да възстанови на ищеца и сумата за внесената държавна такса в размер на 130,89 евро (равностойността на 256 лева). Воден от горните мотиви, съдът