Решение № 852 от 11.8.2026 г. на Районен съд - Стара Загора по дело № 5464/2024 г.

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК. Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК с правна квалификация по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 342 ал. 2 и сл. от ТЗ. Ищецът „ОТП Лизинг“ ЕООД твърди в исковата си молба, че е дружество с основен предмет на дейност предоставяне на финансов лизинг. В това си качество като Лизингодател бил сключил Договор за финансов лизинг № 2378782079619/18.05.2023 г. със "СТАРТЕР" 21 ЕООД, като Лизингополучател, по който договор и Г. З. Г. се бил задължил да отговаря солидарно с Лизингополучателя за изпълнение на задълженията на последния като Съдлъжник. Договорът бил подписан на 18.05.2023 г. с квалифициран електронен подпис от всички страни, при спазване на изискванията на ЗЕДЕУУ. Срокът на договора бил 24 месеца. Уговорен бил променлив лихвен процент, чийто размер към датата на сключване на договора възлизал на 8.37 %. Останалите условия на договора били подробно уговорени в същия. По силата на договора за лизинг Лизингодателят се задължавал да придобие собствеността над избрания от Лизингополучателя лизингов актив и да го предаде за ползване на последния, а Лизингополучателят се задължавал да изплати на лизингодателя лизинговата цена (сбор от авансова вноска, всички последващи лизингови вноски и остатъчна стойност) и възнаградителна лихва съобразно погасителен план, представляващ Приложение А - неразделна част от Договора за лизинг. В изпълнение на поетите с Договора за лизинг задължения лизингодателят придобил от доставчика "ЕВРИКА 75" ЕООД собствеността над един брой употребяван лек автомобил марка Audi, модел SQ5, рама № WAUZZZ8R2GA036150, per. № СВ0386ХК (лизингов актив). Съгласно условията на договора за финансов лизинг, активът бил предаден от доставчика на лизингополучателя, при което не бил съставен приемо-предавателен протокол. Относно обстоятелствата около приемо - предаването на лизинговия актив бил подаден сигнал до Софийска районна прокуратура, по който е образувано и се води досъдебно производство № 55/2024 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 53654/2023 г. по описа на СРП. Падежирали, изискуеми и непогасени по договора били лизингови вноски с номера 1, 2, 3 и 4 съгласно погасителния план с падежи от 15.06.2023 г. до 15.09.2023 г. От страна на лизингополучателя и на солидарния длъжник не била заплатена нито една дължима лизингова вноска. За дължимите и непогасени задължения били издадени Известие за плащане № 9001016281/01.06.2023г., Известие за плащане № 9001030987/03.07.2023г. Известие за плащане №••••••••••/02.08.2023г. и Известие за плащане № 9001061303/01.09.2023г. Падежиралите и неплатени вземания се формирали като сбор от главница в размер на 4 137,33 евро с левова равностойност 8 091,91 лева и възнаградителна /договорна/ лихва в размер на 704,21 евро, с левова равностойност 1 377,32 лева /, дължима за период от 15.06.2023 г. до 15.09.2023 г. Поради неизпълнението на задължения по договора за лизинг „ОТП Лизинг“ ЕООД изпратило до лизингополучателя и солидарния длъжник уведомления чрез ЧСИ по реда на чл. 18 от ЗЧСИ, с които на последните бил даден доброволен срок за изпълнение на задължението след получаване на поканата, след което и при неизпълнение, Договорът за лизинг следвало да бъде прекратен. На Лизингополучателя "Стартер 21" ЕООД било изпратено уведомление за връчване чрез ЧСИ Гергана Илчева, per. № 765, връчено на адресата на 30.08.2023г. по реда на чл. 47 от ГПК. На солидарния длъжник Г. Г. било изпратено уведомление за връчване чрез ЧСИ С. Я., per. № 844, връчено на 12.09.2023 г. по реда на чл. 47 от ГПК. Тъй като в дадения с уведомленията допълнителен доброволен срок за плащане дължимата сума не била постъпила, „ОТП Лизинг“ ЕООД е упражнило правата си по чл. 8, ал. 1, т. 2 от Договора за лизинг и едностранно прекратило действието на договора. Лизингополучателят след прекратяване на договора и до настоящия момент не бил изпълнил и задължението си да върне лизинговия актив във владение на собственика. За срока, в който договорът е действал между страните, Лизингополучателят и Съдлъжникът дължали солидарно на Лизингодателя заплащането на лизинговите вноски съгласно договорения Погасителен план, а именно: вноски №1 до № 4, всяка от които включващи главница и лихва в различно съотношение. Искането е съдът да постанови решение, с което да се приеме за установено, че Г. З. Г., ЕГН ••••••••••, с адрес ••••••••• дължи на „ОТП ЛИЗИНГ” ЕООД, ЕИК 131391369 по Договор за финансов лизинг № 79619/18.05.2023 г. в условията на солидарност със "СТАРТЕР 21" ЕООД, ЕИК: 206318015 следните суми: -главница в размер на 4 137,33 евро /четири хиляди сто тридесет и седем евро и тридесет и три цента/ с левова равностойност 8 091,91 лева -възнаградителна /договорна/ лихва в размер на 704,21 евро /седемстотин и четири евро и двадесет и един цента/, с левова равностойност 1 377,32 лева /хиляда триста седемдесет и седем лева и тридесет и две стотинки/, дължима за период от 15.06.2023 г. до 15.09.2023 г. -ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане. Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, по делото е постъпил писмен отговор, изготвен от назначения на ответника Г. З. Г. особен представител- адв. С. С. от АК-Стара Загора, доколкото ответникът не е бил намерен на никой от известните негови адреси и съобщението по чл. 131 ГПК му е връчено по реда на чл. 47 ГПК. С подадения отговор адвокат С. заема становище за неоснователност на исковете. Твърди, че по делото не било представено от ищеца доказателство дали лизинговия автомобил бил предаден от третото лице на дружеството - лизингополучател, или от дружеството лизингодател на лизингополучателя, нито били ангажирани доказателства от ищеца в тази насока, като било възможно такъв автомобил изобщо да не е бил предаван. По делото не било представено доказателство от ищеца дали сумата от 69 500 лв. е постъпила по банковата сметка на „Еврика 75“ ЕООД, ЕИК 131407173, като само представените доказателства за наредено заплащане на сумата не били достатъчни да установи този факт - постъпването на сумата по банковата сметка на получателя. Не били представени и доказателства от ищеца, лизингополучателя да е ползвал лизинговия автомобил. Счита, че уговореният в договора ред за погасяване на задължения по договора за лизинг, упоменат в чл. 2, ал. 6 противоречи на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, тъй като установеният ред за погасяване на задължение бил - разноски, лихви, главница, а в договора неустойката, която не е разноски била включена преди лихвите и главницата. Също така, уговорената в чл. 8, ал. 1 от договора наказателна лихва за забава от 0,1 % за всеки ден забава, без посочена крайна горна граница на този вид неустойка била нищожна. Нищожна следвало да бъде и посочената в чл. 8, ал. 3 неустойка на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като била прекомерна по размер съгласно предвидения начин на изчисляване. Счита, че не били изпълнени и условията на чл. 87 ЗЗД, тъй като отправените от ищеца до дружеството - лизингополучател и до ответника известия/съобщения, приложени към исковата молба и връчени чрез съдебни изпълнители по реда на чл. 47 ГПК, не били връчени на техните адресати, каквото било изричното изискване на чл. 87, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД. Също така не следвала са се счита и за такова съобщение до ответника - съдлъжник, подадената до съда искова молба, тъй като назначеният от съда адвокат - особен представител на ответника, се отличавал с ограничена процесуална правоспособност по делото, поради което твърденията на ищеца, че лизинговия договор бил легитимно прекратен били неоснователни. Следвало да се има предвид, че договорът за финансов лизинг бил сключен на 18.05.2023 г. със срок за договора две години т.е. същият изтичал на 18.05.2025 г. и към датата на подаване на исковата молба, срокът на договора не бил изтекъл. Съгласно трайната съдебна практика правото да се развали договорът било преобразуващо по своя характер. Същото се упражнявало с едностранно волеизявление и възниквало при наличието на неизпълнение по един двустранен договор. Счита, че претенцията на ищеца за сумата от 704.21 лв. възнаградителна лихва противоречи на постановеното в Тълкувателно решение № 3/20217 от 27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 3/2017 г., според която, вземането на кредитора при предсрочна изискуемост е само за непогасения остатък от главницата и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост /т.2/, и не може да включва претендираната от ищеца възнаградителна лихва. Твърди, че претендираните от ищеца главници и възнаградителни лихви са незаконосъобразно формирани и са неправилно начислени. Искането е съдът, да остави изцяло без разглеждане предявените искове като недопустими, като прекрати съдебното производство. С разпореждане №7674/19.11.2025г. съдът е оставил без движение исковата молба и е указал на ищеца да уточни правния си интерес от предявяване на иска и срещу дружеството „Стартер 21“ ЕООД. В указания срок е постъпил отговор от ищеца, в който съгласно разпореждането на съда е уточнил, че предявения от дружеството иск е само срещу Г. З. Г.. Особеният представител на ответника е взел отношение, като сочи, че кредиторът се е снабдил с изпълнителен иск срещу търговско дружество, а в същото време е предявил иск и срещу управителя на дружеството като физическо лице и солидарен длъжник. Счита предявените искове за недопустими. Ищецът не се явява и не се представлява в съдебно заседание, като в становище до съда претендира посочените в исковата молба суми. Иска спиране на съдебното производство по настоящото дело на основание чл. 229 ал. т. 5 от ГПК, съответно уважаване на исковете. Ответникът Г. З. Г. в съдебно заседание се представлява от преупълномощения от особения представител адв. С. - адв. А., който в хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение предявените искове като неоснователни и недоказани. Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа страна: Видно от представения от ищеца и приет като доказателство по делото Договор за финансов лизинг № 237782079619/18.05.2023г. същият е сключен между "ОТП ЛИЗИНГ" ЕООД, в качеството му на лизингодател и Г. З. Г., в качеството му на съдлъжник, както и от „СТАРТЕР 21“ ЕООД, ЕИК 206318015, представлявано от Г. Г., в качеството им на лизингополучател. Страните са уговорили в договора, че съдлъжник е всяко физическо и юридическо лице, което се задължава солидарно с лизингополучателя за изпълнението на всяко едно задължение по договора за лизинг. Договорът е подписан на 18.05.2023г. с електронен подпис от страните по него и неговото сключване не се оспорва по делото. Лизинговата вещ, предмет на договора, е лек автомобил "Audi SQ5", шаси № WAUZZZ8R2GA036150, при доставна цена (сума за плащане) на МПС-то от 29 612.32 евро без ДДС или 35 534.78 евро с ДДС. Сумата на финансиране е 22 209, 24 евро, като договорът е сключен за срок от 24 месеца т.е. до 18.05.2025г. Първоначалната вноска според договора е 7 403,08 евро, а стойността на финансирането е 22 209.24 евро (формирана от вноските за главница). Отделно според договора и погасителния план се дължи и възнаградителна лихва в общ размер от 2 333, 92 евро, която се изплаща на месечни вноски заедно с вноските за главница. Така се формира месечна вноска от 837.55 евро без ДДС. Страните са уговорили, че към всяка вноска се дължи и ДДС в общ размер за целия срок на договора 5 922, 46 евро. В исковата молба и в заявлението по чл. 410 от ГПК ищецът твърди, че не са заплатени вноски от първа до четвърта включително, като именно тези вноски се претендират като главница. Видно от представения погасителен план задълженията по лизинга са посочени на вноски по главница в размер от първа до четвърта съответно 1)682,64 евро 2)687,41евро 3)692,20 евро 4)697,03 евро. Падежът на последната четвърта вноска е 15.09.2023г. Ако се прибави дължимото ДДС за всяка вноска, то размерите на вноските за главница с ДДС са следните: 1) 819, 17 евро 2) 824, 89 евро 3) 830, 64 евро 4) 836, 44 евро. Съгласно погасителния план първите четири вноски за възнаградителна лихва са в размер на 590, 94 евро. Съгласно чл. 1 ал. 1 от Договора за финансов лизинг лизингодателят т.е. ищецът "ОТП лизинг" ЕООД се задължава да придобие лизинговата вещ, в случая лек автомобил, която да предостави на лизингополучателя за временно и възмездно ползване. Съгласно клаузата на чл.3 от Договора за финансов лизинг, лизингодателят се задължава да осигури спокойното държане и ползване на лизинговата вещ от лизингополучателя за срока на лизинга, а според клаузата на чл. 4 от същия договор, лизингополучателят е длъжен да заплаща в срок всички лизингови вноски. Съгласно чл. 1 ал. 6 от Договора за лизинг лизингополучателят има право да приеме автомобила и директно от доставчика. При предаването й се подписва приемо – предавателен протокол в три оригинални екземпляра, един от които е за лизингодателя. Съгласно ал. 8 на същия член ако лизингополучателят не представи на лизингодателя оригинален екземпляр на приемо – предавателния протокол в тридневен срок от датата на доставка, за която е уведомен от доставчика и в същото време не заяви писмено пред лизингодателя, че не е приел лизинговата вещ, се счита, че вещта е приета без никакви отклонения и недостатъци. Съгласно чл. 1 ал. 3 от договора за лизинг, същият влиза в сила от датата на подписването му, но срокът на лизинга започва да тече от най - ранната от една от двете дати - тази на приемане на лизинговата вещ или на заплащане на автомобила от страна на лизингодателя т.е. във всички случаи автомобилът следва да е предаден на лизингополучателя, като изискуемостта на първата вноска зависи кое действие е извършено първо. В чл. 8 ал. 2 от договора за лизинг е уговорено, че лизингодателят може едностранно да прекрати договора, като изпрати писмено уведомление до лизингополучателя, като последният е задължен да заплати на ОТП лизинг всички дължими до момента на прекратяването суми. Съгласно ал. 3 на същия член от договора, лизингодателят може без да прекратява договора да обяви вземанията си по него за предсрочно изискуеми и да събере всички падежирали до обявяването на предсрочната изискуемост суми. В заявлението по чл. 410 от ГПК ищецът е посочил, че е упражнил правото си по чл. 8 ал. 1 т. 2 от Договора за лизинг и едностранно е прекратил действието му на 23.09.2023г. По делото са представени /от л. 21 до 39/ уведомленията до лизингополучателя "Стартер 21" ЕООД и ответника по делото Г. З. Г., с които лизингодателят и ищец по делото е отправил покана за плащане и срок за изпълнение с предупреждението, че ако в 10 дневен срок от получаване на съобщенията и при неизпълнение на задълженията за плащане договора ще бъде прекратен. Видно от представените книжа лизингополучателят е бил редовно уведомен по реда на чл. 50 ал. 4 от ГПК на 29.08.2023г. (в този смисъл в и протокол на ЧСИ Илчева за връчване на документите). По отношение на съдлъжника и ответник по настоящото дело уведомяването отново е по реда на чл. 47 ал. 1 от ГПК и е настъпило на 11.09.2023г. (така и протокол на ЧСИ Я. за връчване на документите), като съдът намира, че действията са извършени добросъвестно от връчителя при спазване на правилата на ГПК. При съвкупна преценка на представените доказателства съдът намира, че договорът е бил валидно прекратен от страна на ищеца към сочената от него дата 23.09.2023г. Към цитирания Договор за финансов лизинг е приложено допълнително споразумение №1 /л.14-15 от делото/, според който се променят условията, касаещи параметрите на лизинга, но не са засегнати съществени клаузи, а е уговорено лизингополучателя да не заплаща гаранционен депозит и авансово ДДС. Също така страните са се споразумели вещта да се придобие от лизингополучателя след изтичане на срока на лизинга, както и да кореспондират по електронен път и да подписват документи с електронен подпис. Според уговореното в договора за лизинг авансово дължимите суми се плащат при сключване на договора. В случая видно и от погасителния план и след уговореното в допълнителното споразумение авансово е следвало да се плати сумата от 7403, 08 евро. Тя не се търси по делото. Претендират се първите четири неплатени вноски според погасителния план или това са вноските от 15.06.2023г. до 15.09.2023г. Това искане е заявено изрично както в заявлението, по което е образувано заповедното производство, така и в исковата молба. Приложени са четири известия за плащане /л.16-19 по делото/, издадени от "ОТП Лизинг" ЕООД към дружеството "Стартер 21" ЕООД за плащане на суми в размер на 2 366.28 лв. /01.06.2023г./; 2 367.65 лв. /03.07.2023г./; 2 367.65 лв. /02.08.2023г./; 2 367.65 лв. /01.09.2023г./ Тоест според дружеството тези суми са били дължими по договора за лизинг и са останали незаплатени. Общият размер на всички просрочени суми към 01.09.2023г. посочени в известията, издадени от ищеца е 9 532, 57 лева. Същите сравнени с погасителния план, представен по делото, очевидни съдържат и други разходи и суми освен вноските (главницата) по лизинга. Това се установява и от представените от самия ищец извлечение от счетоводните му книги на л. 25 от делото, видно от което само първите две известия касаят лизингови вноски, а другите са с обяснение „други разходи“. Приложено е свидетелство за регистрация на лизинговата вещ /л.20 от делото/, видно от което същото е собственост на „ОТП ЛИЗИНГ“ ЕООД. Съгласно представения договор за покупко - продажбa от 26.05.2023г. с нотариална заверка на подписите /л.40-43 от делото/, продавачът „ЕВРИКА – 75“ ЕООД е прехвърлил правото си на собственост над автомобил „Audi SQ5”, с шаси № WAUZZZ8R2GA036150, на купувача „ОТП ЛИЗИНГ“ ЕООД. Цената на автомобила е следвало да бъде платена в пет дневен срок от получаване на авансовите вноски от лизингополучателя и предоставяне на удостоверение за регистрация на автомобила на името на лизингодателя. Съгласно договора за покупко - продажба между ищеца и доставчика на автомобила рисковете от повреждане, погиване на вещта и всички рискове, свързани със съхранението й са за сметка на продавача и преминават в тежест на купувача при изпълнение на задължението за предаване на вещта, което се смята за изпълнено с подписването на приемо - предавателен протокол. Приложена е фактура и платежно нареждане /л.46-47 по делото/, видно от които дружеството „ОТП ЛИЗИНГ“ ЕООД е направило превод по сметката на „ЕВРИКА – 75“ ЕООД сума в размер на 69 500.00 лв. на 29.05.2023г. От тези факти се установява, че собствеността на автомобила е валидно прехвърлена на ищеца с подписването на договора между ищеца и доставчика. В подкрепа на този извод са и представената счетоводна справка от счетоводните книги на "ОТП Лизинг" ЕООД на л. 124 от делото, както и представените от доставчика автокъща „Еврика – 75“ ЕООД банкови извлечения и счетоводни книги на доставчика и продавач на автомобила, който потвърждава получаването на сумата за покупка на автомобила. Не е спорно, че лизинговата вещ не е преминавала фактически в държане на "ОТП лизинг" ЕООД, доколкото страните по договора за покупко - продажба са се уговорили автомобилът да се приеме директно от лизингополучателя - чл. 4 ал. 4 - Продавачът ("Еврика - 75"ЕООД) дава съгласието си купувача („ОТП ЛИЗИНГ“ ЕООД) да прехвърли на лизингополучателя правото да приеме вещта. Последното е сторено от ищеца видно от уговорките в представения от него договор за лизинг чл. 1 ал. 6, в който е уговорено, че приемането на автомобила може да бъде директно от доставчика, като този факт следва да се удостовери с приемо - предавателен протокол. От представения от ищеца по делото приемо – предавателен протокол /л.133 от делото/ относно вещта, се установява, че тя не е предадена на лизингополучателя, съответно съдлъжника, който е едноличен собственик и управител на „Стартер 21“ ЕООД. Приемо - предавателния протокол е съставен между доставчика на автомобила, лизингодателя и лизингополучателя, но липсват подписи на лизингополучателя - в случая управителя на "Стартер 21" ЕООД Г. Г., като наличен е само подписа на представителя на доставчика "Еврика - 75" ЕООД. Не е подписан и от лизингодателя. Това е именно и спорният въпрос по делото дали е предаден автомобила въобще и дали лизингодателя е изпълнил това свое основно задължение. По делото няма никакви доказателства това да е сторено. С разпореждане на съда №8749 е изискано и приложено дело № 4687/2023г. на РС – Стара Загора /л.53 от делото/, видно от което е издаден изпълнителен лист №1224/19.06.2025г., с който съдът осъжда „Стартер 21“ ЕООД ЕИК 206318015, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Г. Раковски“ №93, законен представител Валентин Красимиров Христов – управител, да заплати солидарно на „ОТП Лизинг” ЕООД, ЕИК 131391369, със седалище и адрес управление: гр. София, бул. Тодор Александров №28, ет. 4, със законен представител Д. Д. Господинова – Зашева, сумата 4 137,33 евро, за главница, със 704,21 евро лихва за периода от 15.06.2023г. до 15.09.2023г. и законната лихва от 23.11.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата 189,38лв. държавна такса и 75лв. юрисконсултско възнаграждение - разноски по делото. Изискана е по делото справка от Районна прокуратура-София за послужване по настоящото дело относно пр. пр. № 53654/2023 г. по техен опис (Досъдебно производство № 55/2024г. по описа на РУ-София), дали има внесен обвинителен акт по сигнал на ищеца, както и копия от на материали от извършени разпити, затова дали лизинговият автомобил AUDI SQ5 е бил предаден на лизингополучателя. От представените материали се установява, че ответникът Г. Г. е заявил пред разследващия полицай по образуваното досъдебно производство, че се води само фиктивен собственик на всички фирми на негово име, като получавал заплащане за всяка услуга, която извършвал свързана с тях. Относно фирмата „Стартер 21“ ЕООД и автомобила марка „Ауди“, модел “SQ5” с рег.№СВ0386ХК сочи, че не е кандидатствал за лизинг, не е изпращал документи и не е се е свързвал с никой. Тези показания са защитни, в полза на ответника, не могат да бъдат проверени по делото и не са доказани нито по това дело, нито по наказателното производство (съгласно последно извършена справка в публичния регистър на СРП досъдебното производство е спряно). Съдът може да се позовава само на обяснения и извънсъдебни признания, които са неизгодни за страната. Както пред досъдебния орган, така и по настоящото дело ответникът поддържа насрещното си възражение, че не е получил лизинговата вещ. По досъдебното производство не са събрани доказателства автомобилът да е предаден на лизингополучателя или въобще да е предаван лекия автомобил. Настоящият съд не може да се позовава на останалите разпити от досъдебното производство, доколкото са гласни доказателства, събрани по друго производство. Досъдебното производство е спряно към настоящия момент т.е. разследващият орган въз основа на събраните доказателства не е стигнал до заключение, че има престъпление и кой е извършител. По настоящото дело действително не са представени никакви доказателства, лек автомобил „Ауди“, модел “SQ5” да е бил предаден на лизингополучателя. При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното: Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, с правна квалификация по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 342, ал.2 и сл. от ТЗ – за установяване дължимостта на произтичащи от договор за лизинг задължения за главница и възнаградителна лихва. В тежест на ищеца е да докаже сключен договор за финансов лизинг, по който е престирал дължимото т.е. предал е автомобила, както и изискуемостта и размера на дължимата сума за възнаграждение. В тежест на ответника е да докаже плащане или че е върнал вещта, както и насрещните си възражения за непредаване на процесния автомобил от третото лице към лизингодателя и от лизингодателя на лизингополучателя - ответник. За ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск, тъй като същият се предшества от проведено заповедно производство, в което заповедният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Дадени са надлежни указания по реда на чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК. Безспорно между страните е било налице облигационно отношение по договор за финансов лизинг, по силата на което ищецът се е задължил да предостави на ответника определена вещ /в случая автомобил, подробно индивидуализиран в договора/ за ползване срещу задължение на ответника да заплаща уговорените по погасителен план лизингови вноски и други задължения, посочени в договора. Договорът е едностранно прекратен от лизингодателя съгласно уговореното в договора и при спазване на процесуалните правила на ГПК за уведомяване. Съгласно чл. 342 ал. 2 от ТЗ с договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. Съгласно чл. 344 ал. 1 от ТЗ лизингодателят има задълженията на наемодател съгласно чл. 230 от Закона за задълженията и договорите, а именно наемодателят е длъжен да предаде вещта в съС.ие, което отговаря на ползуването, за което е наета. Спорното между страните обстоятелство, на което съдът първо дължи обсъждане, е дали лизингодателят "ОТП ЛИЗИНГ" ЕООД е изпълнил задължението си по процесния Договор за финансов лизинг в съответствие с чл. 342, ал. 2, ТЗ, а именно: да предостави лизинговия обект за ползване на Лизингополучателя. Установява се по делото категорично, че е изпълнил първото си задължение да придобие вещта от трето лице съгласно поръчението. Договорът за финансов лизинг представлява консенсуален, двустранен, възмезден, комутативен и неформален договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните – лизингодателят и лизингополучателят. Основните задължения на лизингодателя по договора за финансов лизинг са следните: 1/ да придобие вещта – предмет на договора за лизинг от трето лице при условия, определени от лизингополучателя; 2/ да предаде лизинговия обект за ползване на лизингополучателя и да му предостави свободното ползване в рамките на срока на договора; 3/ да прехвърли на лизингополучателя собствеността на лизинговата вещ в уговорения срок. Обстоятелството, че по своята същност финансовият лизинг представлява специфична финансова операция за предоставяне на кредит във веществена форма по избор на лизингополучателя, не освобождава лизингодателя от посочените задължения (така Решение № 49 от 26.06.2017г. т. по т.д. № 89/2016г. на Второ ТО). Задължението на лизингополучателя да заплаща лизинговите вноски възниква след предаване на вещта или осигуряване на възможността за предаването й. Предаването на вещта, предмет на договора и заплащането на уговореното лизингово възнаграждение не се включват в неговия фактически състав, а се осъществяват в изпълнение на породените от него договорни задължения. За да възникне изискуемостта на задължението за заплащане на уговореното лизингово възнаграждение, лизингодателят следва да предаде на лизингополучателя вещта, предмет на лизинговия договор. Договорът за финансов лизинг е съчетание на елементи от договора за поръчка и от договора за наем, при който лизингодателят освен че финансира със свои средства покупката на съответната вещ по поръчка на лизингополучателя и на практика отпуска кредит на лизингополучателя, в размер на покупната цена е длъжен и да осигури предаването на тази вещ. Така Решение № 51 от 10.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 32/2009 г., II т. о., ТК по договор за финансов лизинг: „В съдебната практика и в доктрината е утвърдено разбирането, че лизингодателят има задълженията на наемодател, а така гласи и разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ТЗ. От анализа й, както и на тази по чл. 347, ал. 2 ТЗ може да се направи извода, че основното задължение на лизингодателя е да предаде или осигури предаването на обекта за ползване от лизингополучателя, както и свободното му ползване в рамките на договорения срок.“ Видно от част III общи разпоредби, чл. 1 ал.6 от Договор за финансов лизинг №79619/18.05.2023г., сключен между страните „ОТП ЛИЗИНГ“ ЕООД и Г. Г. в качеството му на съдлъжник и управител на дружеството лизингополучател, предаването на вещта се удостоверява с Приемо – предавателен протокол при приемане на лизинговата вещ, което може да стане пряко от доставчика. В този смисъл е била и вътрешната уговорка между лизингодателя и доставчика на автомобила, съгласно която при покупката на автомобила, той не е преминал в държане на лизингодателя, а правото да го получи е прехвърлено на лизингополучателя, като задължението на продавача ("Еврика - 75" ЕООД) не е отменено и той е следвало именно с приемо - предавателен протокол да предаде автомобила на посочено от лизингодателя трето лице. Ищецът обаче не представи като писмено доказателство съответен приемопредавателен протокол с подпис от ответника, от който да е видно, че процесният автомобил "Audi SQ5", шаси №WAUZZZ8R2GA036150. Това обстоятелство за предаване на вещта остава единствено в сферата на твърденията. Не се споделя изложеното по този въпрос в становище на ищеца поради следните няколко причини: - първо действително, както се посочи съгласно чл. 1 ал. 6 от Договора за лизинг съществува възможност лизингополучателят да получи лизинговата вещ пряко от доставчика, но това не отменя изискването да се състави приемо - предавателен протокол, какъвто в случая не е съставен; - второ, уговорката в чл. 1 ал. 8, на която се позовава ищеца действително съдържа задължение за лизингополучателя да предостави приемо - предавателния протокол на лизингодателя, но от една страна приемо - предавателен протокол, подписан от ответника не съществува т.е. е явно невъзможно да бъде предоставен такъв на лизингодателя и от друга страна задължението по посочената ал. 8 касае по - скоро удостоверяване на съС.ието на вече приетата лизингова вещ; - трето, категорично не се споделя изложеното от ищеца, че негов служител е канил ответника да подпише приемо - предавателен протокол, тъй като автомобилът не е бил в държане на лизингодателя и е било уговорено предаването да се извърши от доставчика. Не е ясно поради каква причина се иска последващ подпис на приемо - предавателния протокол, след като такъв е следвало да бъде положен от ответника в момента на предаване на автомобила; - четвърто в разпита на ответника, проведен в досъдебното производство не се съдържат признания за получаване на лизинговата вещ, което косвено се потвърждава и от неясните изявления на служителите на доставчика, които сочат че не помнят и не знаят на кого и дали е предадена колата. Изцяло в тежест на ищеца беше по настоящото производство да докаже и съгласно уговореното в договора за покупко - продажба на автомобила, че е изпълнил задължението си за предаване на автомобила (в случая чрез трето лице) или осигуряване на възможност за получаване на автомобила от лизингополучателя, като едва тогава може да се говори за забава на длъжника. Във вътрешните отношения между купувача и продавача на автомобила отговорността за неизпълнение на задължението за предаване на вещта е на продавача. В договора за лизинг неизпълнението на задължението за предаване, което е неотменимо според съдебната практика и не може да бъде прехвърлено в тежест лизингополучателя, води до липса на изискуемост на задължението за плащане на лизинговите вноски. В случая е налице неизпълнение по договора за продажба, тъй като продавачът не удостоверява предаването на автомобила нито на новия собственик (ОТП Лизинг), нито на посоченото от него трето лице (Стартер 21 ЕООД) и претенциите биха били основателни към продавача на вещта, а не към ответника съдлъжник по договор за лизинг. В конкретния казус ответникът не е намерен от съда и бива представляван от особен представител, поради което не е съществувала и възможност да бъде задължен да отговори по реда на чл. 176 ГПК дали автомобилът му е предаден. Не следва обаче той да понесе неблагоприятните последици от обстоятелството, че ищецът не е успял да докаже попадащите в негова тежест факти. Фактът, че счетоводно се отразяват задължения на едно лице като лизингополучател също не води до несъмнен извод, че лицето е получило вещта, за която задължения се осчетоводяват. Ответникът съгласно условията по договора, чрез внесените авансово вноски е изпълнил условието за получаване ползването на автомобила, като обаче доказателства за фактическо предаване на вещта, чието ползване ответникът е имал право да получи, липсват. Неплащането на останалите лизингови вноски би могло да е резултат на отказ на лизингополучателя да изпълнява своите задължения по договора докато автомобилът не му бъде предаден, право на какъвто отказ той несъмнено има. Съдът намира за недоказано твърдението на ищеца, че процесният автомобил е бил предаден на ответника. Доказването на този факт е в тежест на ищеца, който не ангажира доказателства, установяващи по несъмнен и категоричен начин предаването на вещта. Само установяването на този правнорелевантен факт би могло да обоснове основателността на предявения иск. В настоящия случай ищецът не успя да проведе пълно доказване на един от главните факти, разпределени в негова доказателствена тежест, а именно: че е престирал точно, като е предоставил на ответника предмета на лизинговия договор (в случая – автомобил марка и модел "AUDI SQ5", рама WAUZZZ8R2GA036150). В случай, че ищецът бе провел успешно доказването на този факт, останалите събрани доказателства биха били достатъчни претенцията му да бъда уважена. При реално събраните обаче по делото доказателства, съдът не би могъл да уважи претенцията поради липсата на преки или верига от косвени доказателства, които да водят до несъмнен извод, че ищецът е изпълнил договорното си задължение да предаде МПС-то. В гореизложения смисъл, ищецът не е доказал основни факти, попадащи в негова доказателствена тежест, а липсата на успешно доказване на всички факти, лежащи в доказателствена тежест на страната-ищец, е предпоставка за отхвърляне на предявения иск. По останалите възражения на ответника съдът не дължи произнасяне доколкото не следи служебно в случая за нищожност на договора на основание норми от потребителското право. Съгласно Решение № 188/09.05.2016 г. по т.д. № 1787/2014 г. на ВКС договорът за финансов лизинг представлява финансова услуга, а лизингополучателят – физическо лице има качеството на потребител, когато действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В този случай той се ползва от защитата на ЗЗП и може да се позовава на нищожността на неравноправните клаузи в договора, включително на клауза, предвиждаща необосновано висока неустойка при предсрочно прекратяване. Настоящият случай не попада в тази хипотеза, доколкото нито лизингополучателя, нито съдлъжника са потребители по смисъла на ЗЗП. Освен това възражението на ищеца, че има издаден изпълнителен лист срещу "Стартер 21" ЕООД не означава, че положението на солидарния длъжника Г. З. Г. следва да е същото, доколкото солидарните длъжници са обикновени другари и разрешението не е еднакво за всеки солидарен длъжник. По делото към датата на приключване на съдебното дирене се събраха доказателства, че няма плащане на дълга или каквото и да е плащане по издадения изпълнителен лист срещу дружеството "Стартер 21" ЕООД. Само за пълнота съдът следва да каже, че претенцията на лизингодателя не съответства на уговорените от него вноски и посочен период за лихва, тъй като съгласно уговореното между страните и поисканото в исковата молба (заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК) първите четири вноски за главница са в размер на 2759, 28 евро без ДДС или 3311, 14 евро с ДДС, а размера на възнаградителната лихва за този период е 590, 94 евро. Тези вноски и възнаградителна лихва са дължими обаче само за ползване или предоставяне на възможността за ползване на автомобила и не се дължат при така установената неяснота дали въобще и на кого е предаден лизинговия автомобил (което се признава косвено и от самия лизингодател с искането за спиране по чл. 229 ал. 1 т. 5 от ГПК във връзка с предаване на автомобила). Искането за спиране на основание чл. 229 ал. 1 т. 5 от ГПК не е уважено от настоящия съд, доколкото за приложението на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК е нужно съдът, който разглежда гражданския спор, сам да констатира, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното му решаване и че не е възможно те да бъдат установени в самото гражданско производство. Когато тези обстоятелства са предмет на установяване в наказателно производство в съдебна фаза гражданското дело се спира в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. В настоящия случай не е налице нито една от двете хипотези, доколкото и производството по сочената прокурорска преписка е спряно. По разноските. Направените от ищеца разноски, с оглед изхода на делото, следва да останат в негова тежест. Воден от горното, Съдът