Решение № 3324 от 19.8.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 10420/2025 г.

Предявеният иск, намира своето правно основание в разпоредбите на чл.500, ал.1, т.1 от КЗ. С предявения иск ищецът ЗД "Б. И." АД, ЕИК •••,. ••• представлявано от С. П. и К. К., чрез адв. М. Г., съдебен адрес: •••, тел. •••, •••; •••, •••, email: •••, •••, •••, претендира от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати претендираната искова сума в размер 6327.68 лв., представляваща изплатеното от ЗД "Б. И."АД застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 25 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми, както и съдебните разноски по делото, включително заплатеното.: адвокатско възнаграждение. На основание чл. 127, ал. 4 ГПК представя банкова сметка на ЗД "Б. И."АД - •••, BIC: •••, IRAN: •••. Моли да му бъдат присъдени и съдебните разноски, сторени по делото. Ищецът аргументира правен интерес от предявените искове, навеждайки следните фактически твърдения: На 12.01.2021 г. в района на гр. Варна, на кръстовището с ул. ••• и бул. ••• е реализирано ПТП с участието на МПС „Ауди A3" с peг. № •••, собственост на Н. Е. К. управлявано от същия и МПС „Хонда Акорд" с peг. № •••, собственост на С. А. И., управлявано от същия. Според представения Протокол за ПТП № 1823706, съставен от органите на КАТ, причините за произшествието се дължат по вина и противоправно поведение на Н. Е. К., който отнема предимството на МПС Хонда Акорд" с peг. № •••. МПС Хонда Акорд" с peг. № ••• е бил застрахован по застраховка „КАСКО" в ЗАД "Б. В." със застрахователна полица № •••, която е валидна към момента на събитието. В ЗД „Б. И."АД е заведена щета под № •••••••••• от застрахователя на пострадалото МПС. След направена оценка на щетата е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 6277.68 лв. Видно от Протокол за ПТП № 1823706, Н. Е. К. е управлявал МПС под въздействието на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма към датата на ПТП. На основание чл. 500 от КЗ, ЗД "Б. И." АД има право да получи от него платеното застрахователно обезщетение. С писмо уведомява ответника да заплати претендираната сума, но до момента не ни е изплатена. За ЗД "Б. И." АД възниква правния интерес от предявяване на претенцията по съдебен ред. В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор. Оспорва визираните в ИМ претенции изцяло, като неоснователни, предявени при липса на доказателства, които да ги подкрепят. Оспорва изложената фактическа обстановка и твърденията, че ответника е управлявал МПС при настъпилото ПТП на 12.01.2021 г. с концентрация на алкохол в кръвта, над допустимата от закона норма. След извършената кръвна проба е установено, че концентрацията на алкохол в кръвта е 0,27 промила на хиляда, което не е над допустимата по закон норма. Действително за настъпилото ПТП е издадено НП 21-0819-000223 от 04.02.2021г./док. 1/. С оглед изложеното, моли исковата претенция срещу доверителят му да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. В условията на евентуалност оспорва размера на претенцията, като завишен и неотговарящ на действително претърпените и изплатени щети. Моли съда след като призове страните на съд и след като се убеди в гореизложеното да постанови решение, с което да отхвърли изцяло иска на ЗД „Б. И.“ ЕИК ••• срещу Н. Е. К., ЕГН ••• като неоснователен и недоказан. Моли да му бъдат присъдени направените по делото съдебно деловодни разноски и адвокатски хонорар. В съдебно заседание ищецът редовно призован,не се явява,не изпраща представител.В писмена форма заявява, че поддържа иска и моли съда да го уважи ,като му присъди и сторените по делото разноски. В съдебно заседание ответникът,чрез пълномощник адв.Д. поддържа отговора на исковата молба.В хода по същество на делото моли съда да отхвърли иска и му присъди разноски. След съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК и след като съобрази нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът прие за установено от фактическа страна следното: Приети по делото като писмени доказателства са следните надлежно заверени по реда на чл. 183 от ГПК копия на документи, а именно: платежно нареждане от 05.02.2025г.; уведомително писмо до ЗАД „•••“; приложение №1 за регресни щети на ЗАД „•••“ към ЗД „Б. И.“ АД; приложение №2 за регресни щети на ЗД „Б. И.“ АД към ЗАД „•••“; приложение №1 за регресни щети на ЗАД „•••“ към ЗД „Б. И.“ АД; приложение №2 за регресни щети на ЗД „Б. И.“ АД към ЗАД „•••“; платежно нареждане от 21.02.2022г.; протокол за ПТП № 1823706; застрахователна полица № •••; свидетелство за управление на МПС; контролен талон; свидетелство за регистрация на МПС; удостоверение за техническа изправност; заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност“; доклад по щета №470420212101526; проформа фактура №0000010119 от 01.07.2021г.; фактура №600003542 от 05.2021г.; фактура №6000037140 от 16.08.2021г.; фактура №•••••••••• от 24.06.2021г.; фактура №9003889637 от 29.04.2021г.; фактура №0300001531 от 19.08.2021г.; опис-заключение по претенция №51-04000-00117/21/ от 12.01.2021г.; опис на претенция №51-04000-00117/21/12.01.2021г.; снимков материал – 8 листа; преводно нареждане от 23.08.2021г.; покана по регресна претенция по щета №470420212101526 от 01.10.2021г.; регресна покана относно щета №••••••••••; обратна разписка; НП №21-0819-000223 от 04.02.2021г.; Приобщена към доказателствата по делото е изисканата от съда преписка по издаване на НП и ПАМ по отношение на Н. Е. К., ЕГН ••• от Сектор ПП при ОД МВР Варна, относно настъпилото ПТП на 12.01.2021г., съдържаща следните документи: НП №21-0819- 000223 от 04.02.2021г.; АУАН №347627 от 12.01.2021г.; протокол за ПТП №1823706 от 12.01.2021г.; талон за изследване №0039800 от 12.01.2021г.; протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол или наркотични вещества или техни аналози №0008159/8160 от 12.01.2021г.; протокол за химическа експертиза за определя концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта №28 от 13.01.2021г.; заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0819- 000066 от 12.01.2021г.; заповед №8193-11 от 13.01.2021г.; заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0819-0000-62 от 12.01.2021г.; заповед №8193-10 от 13.01.2021г. По делото са ангажирани гласни доказателства ,в полза на ответника чрез показанията на свидетеля С. А. И., •••, висше образование, женен, български гражданин, неосъждан, без родство и дела със страните, който е участник в процесното ПТП. Показанията на свидетеля съдът цени в частите съдържащи данни за обстоятелства, които имат значение към предмета на делото и съпоставени с писмените доказателства са непротиворечиви. Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи: Производството по настоящото дело е образувано по предявен иск с правно основание чл.500,ал.1,т.1 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6 277.68лева,представляваща изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“, ведно със законната лихва, ликвидационните разноски и разноските по делото. Регресният иск по чл.500 КЗ представлява самостоятелно законово регресно право, което възниква само при наличието на изчерпателно изброените в закона предпоставки.То не произтича пряко от деликтната отговорност на водача по чл.45 ЗЗД, а представлява специално право на застрахователя да възстанови изплатеното обезщетение в изрично предвидените случаи. В този смисъл е практиката на ВКС, според която предпоставките на регресния иск следва да бъдат доказани в тяхната пълнота и разпоредбата подлежи на ограничително тълкува, тъй като създава изключение от принципа, че застрахователят носи риска по сключената застраховка. Така Решение №152 от 05.11.2014год. по т.д. №2080/2013г.,ТК, първо т.о. на ВКС,приема,че регресното право възниква само при доказано осъществяване на законовите предпоставки и съдът следва самостоятелно да установи тяхното наличие. Същият принцип е възприет и в практика по чл.500 КЗ, която приема,че застрахователя не може да черпи права при липса на доказано ресресно основание. В настоящото производство доказателствената тежест лежи върху ищеца, който следва да установи: наличие на валидно застрахователно правоотношение;настъпило застрахователно събитие; изплащане на претендираното обезщетение;виновно противоправно поведение на ответника и най-същественото,че към момента на настъпване на ПТП ответникът е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, както изисква чл.500,ал.1,т.1 КЗ. Недоказването дори на една от тези предпоставки води до неоснователност на регресната претенция. От представения протокол за ПТП, останалите писмени доказателства и свидетелки показания се установява, че на 12.01.2021год. е настъпило ПТП между управлявания от ответника лек автомобил „Ауди А3“ и лек автомобил „Хонда Акорд“, като ответникът е отнел предимството на движещия се по бул.••• автомобил. Безспорно е също, че автомобилът „Хонда Акорд“ е бил застрахован по застраховка „Каско“, както и че ищецът е изплатил обезщетение в размер на 6 277.68лева. Тези факти сами по себе си не обуславят възникването на регресното право , защото не е установена една от задължителните предпоставки на чл.500,ал.1,т.1 КЗ-управление на МПС с концентрация на алкохол над допустимата по закон норма. Съгласно чл.5,ал.3,т.1 ЗДвП във връзка с чл.174 ЗдвП законово релевантната граница е над 0.5%. В настоящия случай химическата експертиза установява 0.27 промила алкохол, а протокола от първоначалното измерване с техническо средство-0.64промила. Съдът кредитира резултата от химическото изследване. Химическата експертиза представлява лабораторно изследване на биологична проба и установява действителната концентрация на алкохол в кръвта към релевантния момент. За разлика от техническото средство, което служи като първоначален способ за проверка, лабораторното изследване установява окончателната стойност при наличие на взета кръвна проба.Този извод следва пряко от чл.171,т.1,б.“б“ ЗДВп, съгласно който при наличие на изследване от кръвна проба именно установените чрез него стойности са определящи.В тази насока е решение №126 от 15.06.2022год. по н.д. №435/2022год., второ н.о.,Решение №2564/07.07.2026год.ро НАХД 0 20261110202163, 15 състав и др. При установената от химическата експертиза концентрация от 0.27 промила не е налице предпоставката по чл.500, ал.1,т.1 КЗ за възникване на регресното право на застрахователя, тъй като не е доказано управление на МПС с концентрация на алкохол над законово допустимата норма. Следователно,макар ответникът да носи вина за настъпване на пътнотранспортното произшествие поради нарушение на правилата за движение, това обстоятелство само по себе си не поражда регресното право,претендирано на основание управление след употреба на алкохол над допустимата концентрация. Липсата на една от кумулативно изискуемите предпоставки прави предявения иск неоснователен. По така изложените съображения, съдът намира предявения иск за неоснователен и като такъв го отхвърля. По отношение на разноските: На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и като съобрази, че страната своевременно е направила искане за присъждането на разноски и е представила доказателства за реалното им извършване, в тежест на ищеца по делото следва да бъдат възложени сторените от ответника разноски, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК , в общ размер на 477.00евро за адв.възнаграждение. Водим от горното, съдът