Решение № 389 от 22.5.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 1668/2026 г.

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 313 и сл. от НПК. Образувано е по въззивна жалба на подсъдимия И. Д. Н., ЕГН ••••••••••, подадена чрез неговия упълномощен защитник адвокат С. А. от Софийска адвокатска колегия (САК), против Присъда № 27 от 22.01.2026 г. на Софийски районен съд (СРС), постановена по НОХД № 12860/2025 г. по описа на същия съд. С атакуваната присъда подсъдимият И. Н. е признат за виновен в това, че на 24.05.2025 г. около 20:30 ч. в магазин „Билла 132“, находящ се в гр. София, ж.к. „Дружба 2“, бул. „Копенхаген“ № 22, направил опит да отнеме чужди движими вещи на обща стойност 1893,10 лв. от владението на К.Д.П. – управител на търговския обект, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като престъплението е останало недовършено, поради независещи от него причини – задържането на Н. от полицейски служители при 08 РУ – СДВР, поради което и на основание чл. 194, ал.1, вр. чл. 18, ал.1, вр. чл. 54, ал.1 НК той е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим. Със същата присъда районният съд е привел в изпълнение, на основание чл. 68, ал.1 от НК, наказанието от три години лишаване от свобода, наложено на подсъдимия И. Н. с влязла в сила присъда по НОХД № 195/2021 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, като е определил общ режим за изтърпяване на същото. С обжалваната присъда и на основание чл. 59 от НК районният съд е приспаднал както от наложеното, така и от приведеното в изпълнение наказание времето, през което Н. е бил задържан под стража по някое от двете наказателни производства. С атакуваната присъда и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият И. Н. е осъден да заплати по сметка на СДВР направените в досъдебното производство деловодни разноски в размер на 154,21 евро. Първостепенният съд се е произнесъл с присъдата и по въпроса за съдбата на вещественото доказателство, приложено по делото, като е постановил същото да продължи да се съхранява по делото до изтичане на съответните срокове за пазене на същото. Недоволен от постановената присъда подсъдимият И. Н. я обжалва като неправилна, а наложеното наказание – като тежко и явно несправедливо. Въззивната жалба е бланкетна, като с нея единствено се иска цялостна отмяна на атакувания съдебен акт. В допълнение към въззивната жалба, постъпило във въззивния съд преди определението по чл. 327 от НП, жалбоподателят–подсъдим сочи конкретни възражения и доводи срещу обжалваната присъда. Възразява срещу извода на решаващия съд, че връщането на вещите, предмет на престъплението, не било доброволно от подсъдимия и затова не били налице основания за квалифициране на инкриминираното деяние като престъпление по чл. 197 от НК. Н. оспорва този извод на съда, като твърди, че полицейските органи не са достигнали самостоятелно до укрития предмет на престъплението, а това се е случило с неговото съдействие. В тази връзка той акцентира и на обстоятелството, че към момента на задържането му не е имал трайно владение върху вещите, нито се е опитвал да ги укрие, нито е оказал съпротива при задържането си. Жалбоподателят-подсъдим упреква районния съд и за това, че не е приложил правилно разпоредбата на чл. 54 от НК при определяне размера на наложеното му наказание „лишаване от свобода“, тъй като не е отчел установените по делото смекчаващи отговорността му обстоятелства, за каквито И. Н. приема ниската стойност на инкриминираните вещи, направеното от него признанието на вината и критичното му отношение към извършеното. В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият И. Н. се явява и поддържа жалбата си на основанията, посочени в нея. Моли за по-лека присъда. В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия моли съда да уважи въззивната жалба. Изразява становище, че атакуваната присъда е необоснована и неправилна. Не е съгласен с мотивите на първоинстанционния съд за неприложимост на чл. 197 от НК, като твърди, че всъщност полицейските органи не са достигнали сами до инкриминираните вещи, а същите са били върнати от подсъдимия. Сочи също, че липсват доказателства подсъдимият да е извършил определени действия по отнемане на инкриминираните вещи, по установяване на трайно владение върху тях и последващото им укрИ.е. Твърди също, че от напускането на подсъдимия Н. на търговския обект до задържането му са изминали няколко минути, поради което не може да се съгласи с извода на съда, че не е налице доброволно връщане на вещите. Според защитника, през цялото наказателно производство Н. е демонстрирал критично отношение към извършеното деяние, вкл. и пред районния съд, като е изявил желание да сключи споразумение с прокуратурата, но такова не било постигнато поради независещи от него (според защитника) причини. Защитникът твърди още, че следва да бъдат отчетени наличните смекчаващи вината обстоятелства, а предходното осъждане на подсъдимия, като единствено отегчаващо обстоятелство, не трябвало да рефлектира на крайния съдебен акт. Моли за изменение на присъдата в частта, касаеща наложеното на Н. наказание, като пледира за полеко наказание. В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Софийска градска прокуратура (СГП) счита обжалваната присъда за правилна, законосъобразна и обоснована, затова намира жалбата на подсъдимия за неоснователна. Според прокурора атакуваната присъда е съобразена с доказателствата по делото, които категорично сочели както авторството на деянието, така и вината на подсъдимия. Касателно искането на защитата за преквалифициране на деянието по чл. 197 от НК прокурорът приема, че в наказателното производство е било безспорно установено, че полицейските органи са достигнали до вещите без волята и съдействието на подсъдимия, затова намира искането за преквалифициране на престъплението в претендирания по-леко наказуем състав за неоснователно. Допълва, че първостепенният съд е изпълнил задължението си да разгледа направените възражения, доколкото е отговорил аргументирано в мотивите си не само защо според него е неприложима разпоредбата на чл. 197 от НК, но и защо не са налице предпоставките за квалифициране на случая като маловажен. Прокурорът приема, че наказанието, наложено на подсъдимия, не е несправедливо, а е индивидуализирано правилно, като са отчетени както смекчаващите, така и отегчаващите вината обстоятелства. Затова намира, че наложеното наказание е съобразено с целите на чл. 36 от НК. Софийски градски съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, като изслуша явилите се в съдебно заседание страни, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени събрания доказателствен материал и като извърши, в пределите, посочени в чл. 314 ал.1 от НПК, цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт, изведе следните фактически и правни изводи: Въззивната жалба се явява процесуално допустима, тъй като е предявена в законоустановения срок от подсъдим, който безспорно има процесуално право, а в случая – и правен интерес, да иска проверка на съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол по реда на глава ХХІ от НПК. Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна. Производството пред районния съд се е развило по реда на глава ХХ от НПК. В хода на проведеното от нея съдебно следствие контролираната съдебна инстанция е положила необходимите усилия да изясни правно значимите обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото, включително като е осигурила на страните равнопоставеност и състезателност при осъществяване на доказателствената им дейност, което е позволило по делото да бъде събран, при спазване правилата, установени в НПК, годен и относим към предмета на доказване доказателствен материал, който е и достатъчен, за да обоснове изложените в мотивите на обжалваната присъда фактически констатации. Въззивният съд, предвид предоставените му от закона правомощия, извърши собствена проверка и анализ на събраната по делото доказателствена маса, и направи заключение, че приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изяснена правилно, явява се относима за правилното разрешаване на правния спор, и не се налага внасянето на някакви съществени корекции в нея. Въззивният съд намери за необходимо единствено да опише по-подробно установените с доказателствените източници действия на подсъдимия и на служителите на търговския обект при напускане на Н. на търговския обект и неговото задържане, доколкото намира посочените факти и обстоятелства за важни с оглед претенциите за преквалифициране на инкриминираното деяние по привилегирования състав на чл. 197 от НК. Същевременно следва да се посочи, че волята на районния съд е обективирана ясно и недвусмислено в мотивите на обжалваната присъда, което позволява осъществяване на въззивната проверка, включително и по отношение на фактическите констатации, изведени от първата инстанция. Предвид гореизложеното, настоящият въззивен съдебен състав споделя възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка по делото, а именно: Подсъдимият И. Д. Н. е роден на •••• г. в гр. София, живее в същия град, български гражданин е, има завършено средно образование, не е женен. С присъда по НОХД № 195/2021 г. по описа на ОС-Благоевград, влязла в сила на 10.12.2021 г., подсъдимият Н. е бил осъден на общо наказание от три години лишаване от свобода с петгодишен изпитателен срок за извършено в периода 01.06.2020 г. – 03.06.2020 г. престъпление по чл. 354а, ал.1 от НК, и за извършено на 03.06.2020 г. престъпление по чл. 242, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл.18, ал.1 от НК. През 2020 г. свидетелят К.П. заемал длъжността заместник-управител на магазин “Билла 132”, находящ се в гр. София, ж.к. „Дружба 2”, бул. „Копенхаген“ № 22 и собственост на търговско дружество „Билла България“ ЕООД. На инкриминираната дата – 24.05.2020 г. св. П. бил дежурен управител в магазина и затова се явявал и материално-отговорно лице по отношение на стоките, находящи се в търговския обект. На 24.05.2025 г. около 20:30 ч. подсъдимият И. Н. влязъл в магазин „Билла 132” с намерение да открадне вещи от там. Обхождайки щандовете, Н. взел и започнал да поставя в пазарски торби, а след това и в пазарска количка следните стоки: два броя опаковки таблетки за почистване на протези „Корега“, с единична цена 10,79 лв., на обща стойност 21,58 лв.; единадесет броя накрайници за електрическа четка за зъби марка „Орал Б“, с единична цена 25,69 лв., на обща стойност 282,59 лв.; два броя кроасани марка „7 Дейс“, с единична цена 2,15 лв., на обща стойност 4,30 лв.; два броя опаковки кайсии, в разфасовка от 0,500 кг., с единична цена 4,99 лв., на обща стойност 9,98 лв.; два броя опаковки грозде в разфасовка от 0,500 кг., с единична цена 4,49 лв., на обща стойност 8,98 лв.; два броя чийзкейк, с единична цена 6,19 лв., на обща стойност 12,38 лв.; два броя салам марка „Билла“ - слайс, с единична цена 6,99 лв., на обща стойност 13,98 лв.; четири броя франзели, с единична цена 0,54 лв., на обща стойност 2,16 лв.; два броя опаковки боровинки, с единична цена 6,49 лв., на обща стойност 12,98 лв.; една опаковка черно грозде, на стойност 4,99 лв.; двадесет и седем броя паста за зъби марка „Сензодин“, с единична цена 13,45 лв., на обща стойност 363,15 лв.; три броя паста за зъби марка „Орал Б“, с единична цена 10,59 лв., на обща стойност 31,77 лв.; пет броя паста за зъби марка „Рипеар“, с единична цена 13,45 лв., на обща стойност 67,25 лв.; пет броя паста за зъби марка „Сензодин Гъм“, с единична цена 13,45 лв., на обща стойност 67,25 лв.; седем броя паста за зъби марка „Лакалут“, с единична цена 11,49 лв., на обща стойност 80,43 лв.; три броя електрически четки за зъби марка „Орал Б“, с единична цена 118,99 лв., на обща стойност 356,97 лв.; три броя електрически четки за зъби марка „Орал Б“, с единична цена 81,99 лв., на обща стойност 245,97 лв.; един брой паста за зъби марка „Сензодин Премиум“, на стойност 11,19 лв.; два броя опаковки праскови „Парагайо“, с единична цена 5,99 лв., на обща стойност 11,98 лв.; седем броя протеинов бар, с единична цена 4,69 лв., на обща стойност 32,83 лв.; един брой паста за зъби марка „Орал Б“, на стойност 10,50 лв.; двадесет броя фиксиращ гел за зъбни протези марка „Корега Тотал“, с единична цена 11,99 лв., на обща стойност 239,80 лв., като общата стойност на всички вещи възлизала на 1893,10 лв. Като натоварил всички вещи, подсъдимият Н. се запътил да напусне търговският обект, но не минал през касовата зона, а решил да излезе през зоната за плодове и зеленчуци, пред която се намирал входът на магазина. Тъй като автоматичните врати на входа не се задействали отвътре, подсъдимият Н. използвал момента, когато клиент влязъл в магазина и напуснал обекта. Междувременно действията на подсъдимия били забелязани от св. С. – касиер на магазина, която сигнализирала своите колеги, сред които били св. П.Д. и св. К.П., че в момента се извършва кражба. Св. Д. – работещ в магазина като касиер-аранжьор, вече бил забелязал странното поведение на подсъдимия, който бързо притичал покрай него с пазарска количка в посока изхода на магазина, затова като получил сигнала от С. веднага се затичал към Н.. Последният вече бил напуснал търговския обект, но в зоната на паркинга, до бариерата, бил настигнат от св. Д.. Свидетелят спънал подсъдимия, който паднал на земята. Почти веднага на място дошъл и св. П., който при получаване на сигнала от С. не бил в магазинното помещение на търговския обект, а получавал стока в склада на магазина. Подсъдимият бил задържан на място заедно с откраднатата стока до пристигането на свидетелите Т.М. и И. И. – полицейски служители при 08 РУ – СДВР, които отвели Н. в сградата на полицейското управление. Фактическата обстановка, изложена в мотивите към присъдата на проверяваната инстанция се основава закономерно на цялата доказателствена съвкупност, събрана в хода на първоинстанционното производство. Районният съд основателно се е доверил на събраните в съдебното следствие писмени доказателства и доказателствени средства, доколкото същите не са били оспорени от страните и са били приобщени към доказателствената съвкупност при спазване разпоредбите на НПК. Към тази група следва да се причислят протокол за доброволно предаване от 24.05.2025 г. (л. 12 от ДП); три броя разписки (л. л. 13-15 от ДП); справки за съдимост (л. 45 от ДП и л. л. 27-28 от НОХД № 12860/2025 г. на СРС); протокол за доброволно предаване от 11.07.2025 г. (л. 49 от ДП); докладна записка от 24.05.2025 г. (л. 51 от ДП); справка от 08 РУ-СДВР (л. 55 от ДП); справка от Началника на Затвора в гр. Бобов дол (л. 58 от НОХД № 12860/2025 г. на СРС). Правилно за установяване на описаната по-горе фактическа обстановка първоинстанционният съд се е доверил на писменото заключение по назначената в досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, доколкото същото не е било оспорено от страните, а съдът няма основание да се съмнява в компетентността и професионалната добросъвестност на вещото лице. Не търпи критика решението на районния съд да се довери както на показанията на св. П.Д. от досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 281 от НПК, така и на показанията на свидетелите Д. С., К.П., Т.М. и И. И. – не само на тези, дадени от тях при разпита им в съдебното следствие, но и тези, дадени в хода на досъдебното производство и прочетени от съда по реда на чл. 281 от НПК. Изнесената от свидетелите информация е относима към предмета на доказване, придобита е от тях лично и непосредствено, показанията им са ясни, логично подредени и безпротиворечиви помежду си, и се потвърждават от останалите доказателствени източници, които съдът кредитира. Ето защо правилен е изводът на районния съд, че показанията на посочените свидетели трябва да се ценят като допустими, годни, относими и достоверни гласни доказателствени средства. С оглед изложеното дотук, настоящият въззивен състав приема, че присъдата на СРС не е необоснована, в каквато насока са част от възраженията на защитата, нито е постановена при непълнота и противоречивост на доказателствата. В съответствие с указанията на чл. 305, ал. 3 от НПК, в мотивите към присъдата си районният съд подробно е посочил установените от него обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали е приел същите за установени и какви са правните му съображения за взетото решение, изложил е и обосновани съображения защо едни от доказателствените материали е приел, а други отхвърлил. Въззивният съд приема, че при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства първата инстанция не е допуснала логически грешки, като възприетите от първостепенния съд фактически положения, досежно основните факти по делото, са правилно установени и те напълно кореспондират с наличния, събран и проверен в хода на проведеното съдебно следствие, доказателствен материал. От друга страна, в хода на съдебното следствие са събрани необходимите доказателства, достатъчни за изясняването на всички релевантни обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното наказателно производство. Ето защо настоящият въззивен съдебен състав намира постановената присъда за обоснована – възприетата от районния съд фактическа обстановка намира своята опора в цялата доказателствена съвкупност, събрана в хода на наказателното производство, правилно ценена от решаващият съд като достоверна, безпротиворечива и относима към предмета на делото. Правилно установената и относима към делото фактическа обстановка, която е и доказателствено обезпечена от съвкупността от налични по делото, допустими и годни доказателствени материали, е позволила на районния съд да направи законосъобразни правни изводи относно инкриминираната деятелност на подсъдимия. Правилно първоинстанционният съд е приел, че с действията си И. Д. Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, тъй като на 24.05.2025 г. около 20:30 ч. в магазин „Билла 132“, находящ се в гр. София, ж.к. „Дружба 2“, бул. „Копенхаген“, № 22, направил опит да отнеме чужди движими вещи, а именно: два броя опаковки таблетки за почистване на протези „Корега“, с единична цена 10,79 лв., на обща стойност 21,58 лв.; единадесет броя накрайници за електрическа четка за зъби марка „Орал Б“, с единична цена 25,69 лв., на обща стойност 282,59 лв.; два броя кроасани марка „7 Дейс“, с единична цена 2,15 лв., на обща стойност 4,30 лв.; два броя опаковки кайсии, в разфасовка от 0,500 кг., с единична цена 4,99 лв., на обща стойност 9,98 лв.; два броя опаковки грозде в разфасовка от 0,500 кг., с единична цена 4,49 лв., на обща стойност 8,98 лв.; два броя чийзкейк, с единична цена 6,19 лв., на обща стойност 12,38 лв.; два броя салам марка „Билла“ - слайс, с единична цена 6,99 лв., на обща стойност 13,98 лв.; четири броя франзели, с единична цена 0,54 лв., на обща стойност 2,16 лв.; два броя опаковки боровинки, с единична цена 6,49 лв., на обща стойност 12,98 лв.; една опаковка черно грозде, на стойност 4,99 лв.; двадесет и седем броя паста за зъби марка „Сензодин“, с единична цена 13,45 лв., на обща стойност 363,15 лв.; три броя паста за зъби марка „Орал Б“, с единична цена 10,59 лв., на обща стойност 31,77 лв.; пет броя паста за зъби марка „Рипеар“, с единична цена 13,45 лв., на обща стойност 67,25 лв.; пет броя паста за зъби марка „Сензодин Гъм“, с единична цена 13,45 лв., на обща стойност 67,25 лв.; седем броя паста за зъби марка „Лакалут“, с единична цена 11,49 лв., на обща стойност 80,43 лв.; три броя електрически четки за зъби марка „Орал Б“, с единична цена 118,99 лв., на обща стойност 356,97 лв.; три броя електрически четки за зъби марка „Орал Б“, с единична цена 81,99 лв., на обща стойност 245,97 лв.; един брой паста за зъби марка „Сензодин Премиум“, на стойност 11,19 лв.; два броя опаковки праскови „Парагайо“, с единична цена 5,99 лв., на обща стойност 11,98 лв.; седем броя протеинов бар, с единична цена 4,69 лв., на обща стойност 32,83 лв.; един брой паста за зъби марка „Орал Б“, на стойност 10,50 лв.; двадесет броя фиксиращ гел за зъбни протези марка „Корега Тотал“, с единична цена 11,99 лв., на обща стойност 239,80 лв., всичко на обща стойност 1893,10 лв., от владението на К.Д.П. – управител на търговския обект, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като престъплението е останало недовършено, поради независещи от дееца причини – задържането му от Т.С.М. и И. Й. И. - полицейски служители от 08 РУ – СДВР. Въззивният съд напълно споделя изложените от районния съд изключително подробни правни аргументи, с които е обосновал извода си както относно субективната и обективна съставомерност на деянието на Н. по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, така и относно липсата на основания за преквалифициране на деянието по чл. 194, ал.3 от НК, затова намира за излишно и ненужно да ги преповтаря. Първоинстанционният съд е изложил и пространни мотиви, подкрепени с резонна съдебна практика, относно решението си да не приеме и искането на защитата за преквалификация на деянието като такова по чл. 197 от НК, с което е изпълнил задължението си да даде отговор със съдебния си акт на всички възражения на страните. Настоящият въззивен съдебен състав напълно споделя и това правно становище на първостепенния съд, но заради повторното отправяне на искане за прилагане на чл. 197, т.1 от НК – както с въззивната жалба, така и във въззивните съдебни прения, дължи кратко произнасяне по него. Неоснователно е искането на защитата и на подсъдимия Н. за преквалифициране инкриминираното му деяния от такова по чл. 194, ал.1, вр. чл. 18, ал.1 от НК в по-леко наказуемото престъпление по чл. 197, т.1, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 18, ал.1 от НК, доколкото то, предвид установените по делото факти, няма нужната законова аргументация. Условие за прилагане на привилегированите състави по чл. 197 от НК е откраднатата вещ да бъде върната или заместена, като това трябва да е станало до приключване на първоинстанционното съдебно следствие. В тази връзка съдебната практика е утвърдила трайно разбирането, че чл. 197 от НК се прилага както когато връщането на откраднатата вещ е извършено доброволно лично от извършителя, от негов съучастник или от друго лице, така и при оказано съдействие на разследващите да открият и изземат вещта (вж. в този смисъл Р 109-2015-II, Р 254-2015-II, Р 292-2010-I, Р 508-2008-II, Р 522-2001-III и др.). В конкретният случай фактите по делото не позволяват такъв извод. Видно от доказателствата по делото подсъдимият Н. е бил спрян в района на търговския обект от св. Д., докато е бутал пазарската количка с натоварените в нея откраднати вещи. При падането му на земята и фактическото му задържане от св. Д., откраднатите вещи са останали в района и са били под физическият надзор на този свидетел и колегите му до пристигането на полицейските служители, задържали и отвели по-късно подсъдимия И. Н. в полицейското управление. Следователно именно чрез действията на св. Д. е била осуетена възможността подсъдимият да довърши престъплението си – последният не е успял да установи своята трайна фактическа власт върху откраднатите вещи, а само тя би му позволила да се разпорежда с тях, както намери за добре, включително да ги върне на полицейските органи, респ. собственика, преследвайки благоприятна квалификация на кражбата си по реда на чл. 197 от НК. Фактът, че инкриминираните вещи останали под надзора на служители на търговския обект след спирането и задържането на подсъдимия не дава основание същият да се ползва от привилегията на чл. 197 от НК – съдебната практика е категорична за това, като най-добре е обобщена в Р 254-2015-II на ВКС, според което: „Нормата на чл. 197 НК не се прилага в случаите, когато компетентните органи при извършване на разследването самостоятелно или със съдействието на други лица са задържали извършителите и са иззели откраднатото имущество.“. Ето защо и доколкото липсват доказателства подсъдимият Н. действително да е съдействал (вж. в този смисъл Р 508-2008- II) по реалното връщане на откраднатите вещи, искането за преквалифициране на деянието му като престъпление по чл. 197, т.1, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 18, ал.1 от НК е неоснователно. За извършеното от подсъдимия И. Н. престъпление по чл. 194, ал.1, вр. чл. 18, ал.1 от НК районният съд му е определил наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода. Защитата и подсъдимият намират това наказание за явно несправедливо и искат намаляване на размера му. Оплакването е неоснователно. За престъплението по чл. 194, ал.1 от НК в Особената част на НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ в размер до осем години. Видно от мотивите на обжалваната присъда, първостепенният съд е индивидуализирал наказанието на подсъдимия, като е приложил разпоредбата на чл. 54 от НК, т.е. след съпоставяне на установените от него обстоятелства по делото, които могат да бъдат ценени като смекчаващи и отегчаващи отговорността на Н.. Правилно са били отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства липсата на други неприключили наказателни производства спрямо Н., както и липсата на оказано упорство за довършване на престъплението и осезаема съпротива при фактическото му задържане от св. Д.. Към тази категория обстоятелства може да се добави изразеното от Н. съжаление за извършеното деяния, както и фактът на липса на реално причинени на търговското дружество имуществени вреди. Не може да бъде споделено искането на защитата обаче, като смекчаващо отговорността обстоятелство, да бъде отчетено и заявеното пред районния съд желание на подсъдимия да сключи споразумение, доколкото за постигането на такова е нужно съвпадение във вижданията и на двете страни по всички въпроси, посочени в чл. 381, ал.5 от НПК, а не само съгласие на прокуратурата с исканията на подсъдимия и защитата. Резонно първостепенният съд е отчел предходното осъждане на подсъдимия И. Н., по което няма настъпила реабилитация, като отегчаващо отговорността му обстоятелство. Наличието на влязла в сила осъдителна присъда към момента на извършване на настоящото престъпление, безспорно свидетелства за по-високата степен на обществена опасност на подсъдимия Н., а предвид фактът, че и предходната присъда е за тежки умишлени престъпления, и то с висока степен на обществена опасност, може да се твърди обосновано, че наложеното на Н. наказание по нея, макар и тежко по вид и размер, очевидно не е изиграло своята възпираща функция, т.е. обосновано е да се приеме, че е налице тенденция за утвърждаване у подсъдимия на престъпни навици. Ето защо няма как да бъде споделено оплакването на защитника му, че районният съд е отдал прекалено значение на предходното осъждане на неговия подзащитен. Сравнително високата стойност на инкриминираните вещи – в размер почти на две минимални работни заплати, правилно е била преценена като обстоятелство, повишаващо обществената опасност на престъплението. Следователно правилен се явява изводът на първата инстанция, че видът и размерът на наказанието, което се дължи на подсъдимия И. Н., трябва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Определеното от съда наказание от – една година и шест месеца лишаване от свобода съответства на оповестения от районния съд критерий и доколкото е съобразено с по-високата степен на обществена опасност на престъплението, а и на подсъдимия, се явява справедливо. Ето защо и липсват основания за намаляване размера на наказанието, в каквато насока са претенциите на защитата и подсъдимия. Доколкото към момента на извършване на престъплението Н. е бил вече осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, съдът резонно се е съобразил със законовата забрана (по арг. на чл. 66 от НК) за отлагане изпълнението на наложеното наказание. Посоченият от районния съд режим за изтърпяване на наказанието, а именно – строг, е правилно определен, тъй като е съобразен с разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.2, б. „В“ от ЗИНЗС. Посочената норма е приложима, доколкото районният съд е привел в изпълнение, на основание чл. 68, ал.1 от НК, наказанието от три години лишаване от свобода, наложено на Н. с влязла в сила присъда по НОХД № 195/2021 г. по описа на ОС-Благоевград. В тази връзка въззивният съд намира решението на първостепенният съд да приложи разпоредбата на чл. 68, ал.1 от НК за правилно – фактите по настоящото дело сочат, че престъплението, предмет на настоящото производство, е било извършено от Н. в петгодишния изпитателен срок, определен му с присъдата на ОС – Благоевград, който е следвало да изтече на 10.12.2026 г. Правилно районният съд е посочил приведеното в изпълнение наказание от три години лишаване от свобода да бъде изтърпяно от подсъдимия Н. при първоначален общ режим, доколкото е за това наказание е приложима разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. Не търпи критика и решението на първата инстанция, с което е приела вещественото доказателствено средство по делото – 1 бр. CD, да остане приложено по делото до изтичане срока за съхранение на самото дело. В съответствие с правния извод за вината и наказуемостта на извършеното от подсъдимия И. Н. престъпление, правилно се явява решението на първостепенния съд да му възложи да заплати направените по делото разноски. Този извод на съда е в съответствие с разпоредбата на чл. 189 ал.3 от НПК. По реда на служебната проверка и предвид правомощията си, въззивният състав прецени и процесуалната законосъобразност на проверявания съдебен акт. Не се установи в някой от стадиите на това наказателно производство да са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване или накърняване на правото на защита на подсъдимия, както и на процесуалните права на страните в производството въобще. Воден от тези съображения, въззивният съдебен състав намери, че следва да потвърди изцяло обжалваната присъда, намирайки я за законосъобразна, обоснована и правилна. Предвид изложеното и на основание чл. 334, т.6 от НПК и чл. 338 от НПК, Софийски градски съд,