Решение № 199 от 17.7.2026 г. на Окръжен съд - Сливен по дело № 398/2025 г.

Производството е образувано по искова молба, подадена от Ц. Н. Р., в качеството й на майка и законен представител на В. И. Р., с която предявява обективно съединени, осъдителни искове против •••••••••••••••••••, за заплащане на сумата в размер на 26 000 лева, с равностойност 13 293.59 евро, частичен иск от 80 000 лева - с равностойност 40 903.35 евро, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки, страдания и стрес, вследствие на причинените й телесни увреждания, настъпили при инцидент на 29.11.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 29.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение за имуществени вреди - разходи по лечението, в общ размер на 585.44 лв., с равностойност 299.33 евро. С определение по протокол рег. № 267 от 19.06.2026 г. от проведеното на 18.06.2026 г. открито съдебно заседание, по искане на процесуалния представител на ищеца, съдът допусна на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на предявените искове, чрез увеличаването им по размер от 13 293,59 евро /26 000 лева/ на 30 000 евро, като частичен иск от 40 903,35 евро /в равностойност 80 000 лева/ заедно със законната лихва върху увеличената част на определената главница. Обстоятелствата и фактите, на които се основават предявените права са следните: Твърди се, че на 29.11.2023 г., около 16:00 часа, В. Р. и дядо й - Н. Ц. Н., се придвижвали пеша по централната улица на с. Ч., общ. Т., обл. С., в посока към дома им. Внезапно В. била нападната от голямо бяло куче на черни петна. Кучето захапало лицето, главата и носа на детето. Дядото успял да отскубне животното и заедно с внучка си се отдалечили от мястото на инцидента. Кучето било безстопанствено и не се намирало под ничий надзор, хората са се страхували от него. В резултат на настъпилия инцидент били причинени телесни повреди на малолетната В. Р.. Във връзка с инцидента било образувано ДП № 5/2024 г. по описа на РУ - Твърдица, вх. № 63/2024 г. на Районна прокуратура Сливен, водено за престъпление по чл. 325в, ал.1 от НК, като досъдебното производство било прекратено с постановление от 13.05.2024г. на РП Сливен на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. Твърди се, че причина за настъпване на произшествието е бездействието на общинските служби при •••••••••••••••••••, на които съгласно чл. 40, ал. 4 във вр. с ал. 1, чл.47, ал. 3, чл. 49 и чл. 50 от Закона за защита на животните е възложен надзорът върху скитащите кучета и които в съответствие със Закона за ветеринарно медицинската дейност е следвало да организират тяхното улавяне и изолиране. Поради неизпълнение на регламентирани със закон задължения за надзор и грижа по отношение на безстопанствените кучета на територията на общината се твърди, ••••••••••••••••••• носи отговорност за предотвратяване на вредите, които скитащото куче е причинило на детето. Твърди се, че съществува пряка причинна връзка между бездействието на ответната община и настъпилите общественоопасни последици - причинените телесни увреждания и психически травми на В. И. Р.. В резултат на процесната злополука пострадалата В. И. Р. получила следните травматични увреждания: счупване на костите на носа; изкривяване на носната преграда със затруднено носно дишане; множество разкъсноконтузни рани в областта на главата, челото, носа, лявата буза, долния клепач на лявото око, меките черепни обвивки вляво над ушната мида и високо париетално (теменно); лицева асиметрия; силен психически стрес, емоционален дисбаланс, неспокоен сън със сомнамбулизъм и др. Детето е изживяло неописуем ужас и реален страх за живота си от това неочаквано и жестоко нападение. На 29.11.2023 г. детето В. е било приета по спешност в Спешно отделение при МБАЛ „••••••••••••••••••••" АД - гр. С. с разкъсноконтузни рани в областта на носа и лявата буза, с основна диагноза - открита рана на носа. Била е хоспитализирана незабавно в ОЛЧХ – Отделение по лицево-челюстна хирургия на посочената болница с окончателна диагноза - открити рани в областта на главата и придружаващи заболявания - счупване костите на носа. Обективно пострадалата била с лицева асиметрия, повече в лявата страна; разкъсно- контузни рани в областта на главата, носа, челото и долен ляв клепач, лявата буза и скалпа зад лявото ухо. Раните по лицето били с неравни краища, размачкани тъкани и различна дължина и дълбочина, найголямата с дължина от 8 см; имала затруднено дишане през носа и палпаторна болезненост; носните ходове били изпълнени със съсиреци и стичане на кръв по задната фарингенална стена; Извършени са й изследвания и прегледи. От рентгенография на лицевите кости е констатирана фрактура на носните кости. На същата дата - 29.11.2023 г., видно от Оперативен протокол № 1044 на В. е била извършена операция – възстановяване и реконструкция на кожа и подкожна тъкан, ексцизионно почистване, дебридман на рана. Под местна инфилтрационна анестезия раните се изкюретирали от замърсяванията и се промили. Ръбовете на раните били опреснили, коригирали и адаптирали. Извършена била хемостаза. Раните били зашити послойно. Били поставени марлена тампонада двустранно, поради кървене и стерилна превръзка. След операцията носът на пострадалата бил леко девииран (изкривен) в посока наляво, с все още оточна пирамида. Носното дишане все още било затруднено, поради неотзвучал оток. На 01.12.2023 г. детето В. е било изписано с дадени указания за подходящ ХДР (хигиенно-диетичен режим) и медикаментозна терапия за дома. Позовава се на Етапна епикриза към 25.01.2024 г. от ДКЦ ••••••••••••• ЕАД, относно твърдението, че пострадалото дете от инцидента до момента е с оплаквания от стягащо главоболие - вероятно психоемоционално обусловено с мигренозни епизоди и шум в главата; болки в корема и сомнамбулни прояви. Според посочената епикриза детето В. е с водеща диагноза - множество повърхностни травми на главата, посттравматичен скалп и придружаващи заболявания - хронично посттравматично главоболие и сомнамбулизъм (ходене на сън). Назначена й е медикаментозна терапия. На 24.04.2024 г. е прегледано в ДКЦ •••••••••• ЕООД с оплаквания от постоянно главоболие и основна диагноза - множество повърхностни травми на главата и придружаващи заболявания счупване на костите на носа. Назначена била медикаментозна терапия. Видно от Етапна епикриза за период от 24.04.2024 г. до 04.05.2024 г. г. от АСИМП •••••••••••••••••••••••• ЕООД, от инцидента до момента пострадалата била със силно главоболие, челно пулсиране, понякога с гадене и повръщане, рядко с виене на свят, което 2,3 месеца било съпроводено от шум и светлина и шум в ушите. В. имала неволеви тикове с повдигане на раменете за няколко седмици; неспокоен нощен сън, събуждала се с главоболие. Назначена й е медикаментозна терапия. На 06.11.2024 г. детето е прегледано амбулаторно от д-р М. К. - специалист при МБАЛНП •••••••••• гр. С. - детска неврология, с основна диагноза - мигрена без аура (обикновена мигрена) и придружаващи заболявания — хронично посттравматично главоболие и сомнамбулизъм. Назначена й е медикаментозна терапия и е препоръчана работа с психолог. Видно от Етапна епикриза към дата 06.11.2024 г. от ДКЦ ••••••••••••• ЕАД, В. е с водеща диагноза - мигрена без аура (обикновена мигрена) и придружаващи заболявания - хронично посттравматично главоболие и сомнамбулизъм (ходене насън). От инцидента до сега била с оплаквания от стягащо главоболие - вероятно психо-емоционално обусловено с мигренозни епизоди и шум в главата; болки в корема и със сомнамбулни прояви. Назначена била медикаментозна терапия с недостатъчен ефект. Оттогава била с често главоболие, понякога до ежедневно, което се усилвало от топлина, както и при боледуване. Мигренозните оплаквания били около 2 пъти седмично, отделно от което имала и тензионен тип главоболие (постоянно, тъпо усещане за натиск или стягане, често описвано като "лента около главата"). Получила пристъп на треперене като паник-атака през април 2024 г.; често била раздразнителна поради главоболията. Назначена й е медикаментозна терапия и е препоръчана работа с психолог. На 07.11.2024 г. на детето бил извършен амбулаторен преглед от д-р И. С. - специалист УНГ при УМБАЛ "••••••••••••••••" - гр. С. с основна диагноза - главоболие. От предходно извършените изследвания била диагностицирана фрактура на носни кости, големи разкъсно-контузни рани по лицето и скалпа, които са обработени хирургично и оттогава била със затруднено носно дишане и главоболие. По обективно състояние пострадалата била с постоперативни цикатрикси по гърба на носа и ляв долен клепач; палпация на носните кости - палпирала се вляво ръба на фрактурната лява носна кост-фрагмент; ПР - лека девиация на носната преграда (септум) с конвекситет наляво; леко оточни долни носни конхи; жълтеникави крусти във вестибулум нази. Препоръчано й да се оперира след 18-20 год. възраст при персистиране на главоболието и затрудненото носно дишане. На 29.11.2024 г., по данни от Експертно решение № 93574 от зае. № 232/29.11.2024 г., В. Р. била освидетелствана от ТЕЛК със 74 % ВСУ (вид и степен на увреждане) с определена чужда помощ, с водеща диагноза: други вродени аномалии на горен крайник (крайници), поради което до момента била с ТЕЛК от 50 % ВСУ и придружаващи заболявания: сомнамбулизъм (ходене насън); придобита деформация наноса; множествени повърхностни травми на главата; счупване на костите на носа; мигрена без аура (обикновена мигрена). Уврежданията от инцидента са причина за увеличаване процента на ВСУ. За проведеното лечение били извършени разходи в общ размер на 585.44 лв. В обобщение се посочва, че в резултат на уврежданията, получени от настъпилия на 29.11.2024 г. инцидент, детето В. Р. търпи силни болки и много страдания, огромна уплаха и психически стрес, негативно се отразило проведеното болнично и оперативно лечение, затруднено било дишането поради изкривяване на носната преграда, което било необратимо, като и към момента детето не се чувства добре физически и емоционално. Вероятно е бъдещо оперативно лечение. Ще страда поради белезите, които нарушават изградената на този психосоциален етап на развитие себерефлексия и е травмирано. Нарушено е социалното му функциониране, сънува кошмари с прояви на сомнамбулизъм (ставане и ходене на сън), изпитва тревожност и страх при среща с кучета, има натрапчиви спомени. Травмите са наложили допълнителни ежедневни грижи и допълнителни нужди. Преди процесния инцидент ищцата е била в отлично здравословно състояние, дните й са били изпълнени с динамика и социални контакти, но вследствие на инцидента за дълго време е лишена от обичайния си начин на живот и от възможността да извършва ежедневните си и училищни занимания. Предвид причинените вреди от безстопанствено куче се твърди, че е налице правен интерес да претендира справедлив размер на обезщетения за причинените й неимуществени и имуществени вреди от ответника. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника - •••••••••••••••••••, с който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Твърди се, че ••••••••••••••••••• е приела и прилага Програма за овладяване на популацията на бездомните кучета, съгласно Закона за защита на животните, Закона за ветеринарномедицинската дейност, както и Наредба № 4 от 01.02.2021 г. за прилагане на Националната програма за овладяване на безстопанствените кучета на територията на Република България и за процедурите по нейното изпълнение, като до момента не е имало друг инцидент с безстопанствено куче на територията на общината спазва стриктно задълженията си произтичащи от ЗЗЖ и ЗВМД. Общината винаги е сключвала и договор за отлов на безстопанствени кучета със специалисти в областта. За последните 5 години на територията на общината са заловени и обработени, съгласно законовите изисквания, 191 броя безстопанствени кучета. (приложение 2). В тази връзка де изтъква, че ••••••••••••••••••• е най-малката община на територията на област С. с население малко над 13 100 души. На посочена в отговора на исковата молба интернет страница бил публикуван отчет за 2024 г. за изпълнение на Националната програма за овладяване на безстопанствените кучета. Всички кметове и кметски наместници били ангажирани в дейността по намаляване на популацията на бездомните кучета, като са задължени да приемат, жалби и сигнали за такива животни и незабавно да предприемат действия по тяхното залавяне, кастриране, обезпаразитяване и прибиране в приют и когато се налага връщането им от мястото, на което са намерени. Общината е сключила и договор за отлов на бездомни кучета и извършва периодични преброявания на кучетата и ако се установят нови такива, същите се твърди, че се третират по законовия ред незабавно. Вследствие на предприетите мерки и залавянето на близо 200 кучета за последните 5 години, годишните преброявания на бездомните кучета показвали, че на нейна територия за календарните 2023-2025 г. броят им е сведен до 32/3 общо. Така, от последния отчет по изпълнение на националната програма може да се направи извод, че ••••••••••••••••••• е свела броя на бездомните кучета до такъв минимум, че на всеки 1 000 души население се падат под 2,5 броя бездомни кучета при среден брой на кучета на 1 000 души в страната около 5,5. Твърди се, че общината дължи обезщетение само, ако не предприети задължителните законовите действия, като се позовава на конкретна практика на ВКС. Във връзка с изложените факти се поддържа, че не е налице бездействие от страна на общината в тази насока, както се твърди в исковата молба, общината е била изключително активна в изпълнение на задълженията си по ЗЗЖ и ЗВМД и съгласно практиката на ВКС не би следвало да и се вмени във вина процесния инцидент. Оспорва се изложената в исковата молба фактическа обстановка. Твърди се, че детето си е играело с въпросното куче и е било хранено пред къщата на семейството. Следователно инцидентът не бил станал с непознато за детето куче. Твърди се, че човекът прогонил кучето е била живуща в селото като детето е било само с кучето. Изтъква се, че от страна на семейството не е бил подаван сигнал за бездомното животно, въпреки че според очевидци семейството е знаело за съществуването му. Във връзка с горното се твърди, че е налице съпричиняване на вредите поради бездействие от страна на семейството, което отглежда малолетната В. Р.. Твърди се, че след инцидента кучето е заловено, обработено съгласно законовите изисквания, но отново е пуснато, както предвижда ЗЗЖ. Във връзка със сигнали през 2025 г. за проявена от кучето агресия спрямо жители на селото, то е било заловено 06.11.2025 г. и на 07.11.2025 г. е предадено на осиновител - П. М.. Според данни след инцидента за това куче, то се е появило от съседното село Б. за кратък период от време и е било познато на общината не като безстопанствено животно, а като собственост на един от жителите на селото, който го отглеждал пред къщата си заедно с още няколко кучета. На 04.02.2026 г. в общината постъпило запитване от ОД МВР Сливен за отлов на 3 кучета, за които е бил подаден сигнал в прокуратурата от неизвестно лице, живущо в съседното село Б. което твърди, че той и още 2 семейства стопанисват 3-те кучета и се грижат за тях. По данни на кметския наместник на с. Б., който към датата на процесния инцидент е бил наместник в с. Ч., едно от тези 3 кучета е именно процесното бяло голямо куче с черни петна. Следователно това куче си имало стопанин и общината не да носи отговорност за стопанисвани кучета, макар да са стопанисвани неправилно. Не се оспорват претърпените физиологични увреждания и фактът, че детето действително е пострадало сериозно, но предвид изложеното по-горе, ответната община не носи отговорност. Поддържа се възражение за прекомерност на размера на претендираното обезщетение като нереципрочно на действително претърпените болки и страдания. В заключение, исковата молба се оспорва като неоснователна и предявена срещу ненадлежен ответник, като за инцидентът е настъпил и поради бездействието на лицата, под чиито грижи се е намирало пострадалото дете, както и поради обстоятелството, че детето е хранило животното. Вредите са били причинени от кучето, което не е безстопанствено и исковата претенция е неправилно насочена спрямо •••••••••••••••••••. В открито съдебно заседание за ищцата се явява представител по пълномощие - адв. Е. Д., надлежно преупълномощена от пълномощника адв. П. К., която поддържа становище за уважаване на предявените искове като основателни и доказани. В писмени бележки от адв. П. К. се развиват подробни съображения за основателност на предявения иск. За ответната – ••••••••••••••••••• се явява представител по пълномощие – адв. П. С., който поддържа становище за неоснователност на предявените искове, като счита, че по делото е доказано изпълнението от ••••••••••••••••••• на дължимите действия, съответно – липса на бездействие. В условията на евентуалност се поддържа възражение за завишен размер на претендираното обезщетение, като несправедливо и при отчитане на съпричиняващо поведение. Развива подробно доводи в писмени бележки. Въз основа на събраните по делото и техният анализ, съдът намира за установено от фактическа страна следното: Липсва спор по делото, че на 29.11.2023 г., в с. Ч. детето В. Р. е било нападнато от голямо куче,, което захапало лицето, главата и носа на детето. От събраните гласни доказателства се установява, че на посочената дата, детето В. е било на разходка с дядо си – св. Н. Н. до края на селото, където оставили малко коте. На връщане св. Н. видял голямо куче в центъра на селото и бил предупреден от жител на селото да внимават с това куче, защото е опасно. По пътя към дома им, вървейки по главната улица, детето се отбило в уличка, а св. Н. Н. продължил с тротинетката на детето. След няколко крачки, на 10-20 м. от детето се обърнал и видял, че до детето е на земята, нападнато от същото голямо куче. Св. Е. Д. видяла, че кучето е нападнало детето, докато е клекнало, както и, че кучето е захапало детето. Намесила се е и е прогонила кучето, докато в същото дядото – св. Н. Н. приближавал, на метър – два от детето, носейки тротинетката. Свидетелката изрично посочва, че е виждала няколко пъти това куче, както и че е виждала детето да го гали, за което го е предупреждавала, т. к. кучето е бездомно. Кучето е било черно-бяло, петнисто, голямо – високо около метър по описание на свидетелката. Било е виждано от св. Е. Д. и друг път, която е предупреждавала детето, което го е галило, че кучето е опасно. Кмет на с. Ч. тогава е бил св. Д. Д., който след инцидента и когато научил за нападението на кучето над детето се е обадил на ветеринарен лекар, който го е взел. Впоследствие кучето отново е било пуснато, като е започнало да се движи между селата Б. и Ч. След инцидента, лице посочено с имена – С. К., от с. Б. заявил претенции, че се грижи за това куче и други кучета, но не е го е прибрал, като две семейства започнали да ги хранят. В последствие е имало и други инциденти с това куче в с. Б., като четири жени са настоявали пред св. Д. Д. като кмет на селото да „направи нещо“, защото ги е страх, за което били насочени от св. Д. Д. да подадат писмени оплаквания. След инцидента били предприети действия за обстрел и на други бездомни кучета. Лицето С. К. за първи път след инцидента заявил, че се грижи за кучето в с. Б.. Св. Д. го предупредил да прибере кучетата, за които се грижи, но кучетата не били прибрани. От свидетелските показания на св. Н. Н. се установява, че непосредствено след инцидента детето е било взето от майката и заедно със св. Н Н. е било отведено за оказване на медицинска помощ в гр. С. (МБА „•••••••••••••••••••). Детето не е можело да говори за друго, освен че не може да диша, че се задушава. В болницата е било прието в хирургично отделение, като първоначално раните са били почиствани без упойка, само с кислородна вода. Детето е викало от болки в продължение на половин час. След изписване от болницата лечението е продължило в домашни условия, като детето е приемало различни лекарства и антибиотици. Въпреки направената операция детето не е можело да диша и да говори пълноценно продължително време, в течение на месеци. Към настоящия момент детето е почти възстановено, като при вглеждане са видими малки белези и шевове в окосмената част на главата, но детето изпитва страх от медицински и зъболекарски прегледи, страда и от главоболие, каквото оплакване не е имало преди инцидента. Съдът кредитира показанията на свидетеля Н. Н. – дядо на пострадалото дете, като прецени същите в съответствие с изискванията на чл. 172 ГПК като съответстващи с данните от заключението по назначената съдебномедицинска експертиза и допълващи се с показанията на св. Зв. Д. – относно страданията на детето и с показанията на св. Е. Д., относно събитията свързани с инцидента. Показанията на св. Зв. Д. от своя страна също съответстват на данните от заключението по СМЕ, като се установява, че след прибирането у дома от болницата, детето постоянно се оплаквало от главоболие. Имала е много шевове по главата, от което е търпяла страдания и при свалянето на конците, включително от оперативни шевове по тялото и лицето. Заради оплакванията от главоболие често се е налагало детето да бъде водено за преглед в гр. С., като видимо болката е била непоносима за детето. По време на главоболията детето е било в състояние само да лежи, търсейки помощ и не е било в състояние да чете или да има други занимания. Запознало е да се събужда на места, различни от леглото, в което е легнало за нощен сън. Споделяло е притеснения, че няма да бъде харесвано заради белезите по лицето и се е чувствало неудобно в чуждо присъствие. Детето преди инцидента е било жизнерадостно и весело детенце, но се е понижило самочувствието му в резултата на претърпените страдания и причинените наранявания. От заключението на в. л. д-р Ст. В. С., изготвено въз основа на представената с исковата молба медицинска документация, обсъдена подробно в обстоятелствената част на заключението, се установява, че в резултат на ухапванията от куче, на пострадалото дете са причинени телесни увреждания както следва: Значителни разкъсно-контузии наранявания по лицето - нос, с фрактура на носни кости със трайно изкривяване на носната преграда, довело до хронично затрудняване на дишането ляв долен клепач, лява буза, както и окосмената част на главата - скалпа зад ляво ухо, както и високо париетално. На детето е причинено посттравматично главоболие. Сомнамбулизъм. По медико- биологичен характер телесните увреждания са осъществили признаците- рани от ухапване от куче /вулнус морзум канис/, фрактури на носни кости, травматично изкривяване на носната преграда, с последствие затруднено носово дишане, болки и страдания и хронично главоболие с посттравматична генеза. Детето е било лекувана оперативно, в отделение ЛЧХ при МБАЛ „••••••••••••••••••••“- хирургична обработка на раните от 29.22. до 01.12. 2023 г. Хирургичното лечение е продължило 3 дни /престоя в болницата в гр. С.- ЛЧХ отделение/, който е обичайния срок за трайно заздравяване на раните до 3 седмици при обичайно протичане на оздравителен процес. След това във времето от 2023, 2024 и през 2025 година са проведени многократни прегледи при специалисти за посттравматичното главоболие и мигрената, а от 29.11.2024 г. е освидетелствано от ТЕЛК: ВСУ / ТНР/ - 74%, с чужда помощ за период от три години - до 01.11.2027 г. Видно от диагнозите, последвали оперативното лечение, а именно посттравматичното главоболие и сомнамбулизма, то същото е продължило трайно, повече от година и към момента на съдебното заседание през м. юни 2026 г. все още има остатъчни прояви. Към момента на изготвяне на заклю чението през м. юни 2026 г. пристъпите на главоболие все още продължават, но са редуцирани нощните ставания и няма прояви на сомнамбулизъм. В открито съдебно заседание вещото лице пояснява, че детето е с постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, обусловено от хроничния кислороден недостиг, поради затрудненото носно дишане. Увреждането е поправимо по оперативен път, но препоръките на специалистите по лицево-челюстна хирургия и уши, нос, гърло към майката на детето е за извършване на оперативно възстановяване след като то навърши 18 години и приключи процеса на развитие и порастване на костната система. Първоначално е била определна 50 % ВСУ на детето с решение на ТЕЛК, заради вродена аномалия на лявата ръка (липса на три пръста), като след причинените травматични увреждания от ухапване от кучето, ВСУ вече са увеличени на 74 %, т.е. причината за увеличението неработоспособност е заради инцидента с кучето. По отношение на травмите детето е възстановено и видимостта на белезите намалява с възрастта на детето, но затрудненията с дишането ще продължат във времето до възстановяване по оперативен път на носната кухина. Към момента на извършения през м. юни 2026 г. преглед от в. л. – д-р Ст. С. същият е констатирал, че раните, причинени от ухапване от кучето, са заздравели. Няма обезобразяващи белези и са видими много фини козметични дефекти, т.е. белезите почти не личат. Пояснява, че именно затруднението на дишането нощем дава основание да се заключи, че разстройството на здравето е постоянно, неопасно за живота. Компенсирането на затрудненото нощно дишане е чрез устата, което създава други неудобства. По отношение на думата „падане“ в епикриза при изписване на детето, вещото лице пояснява, че фрактурата на носните кухини са диогностицирани непосредствено, след инцидента на 29.11.2023 г. и същата има причинноследствена връзка с нахапването, а не с падане на детето. Фрактурата е констатирана непосредствено след нападението от кучето. По отношение на констатираното непосредствено от експерта затруднено дишане, вещото лице не е установила наличие на респираторно заболяване като вероятна причина. Относно отразяването в медицинската документация на „чисто двустранно везикуларно дишане“, вещото лице пояснява, че се касае за оценка на функцията на белите дробове, като нормално разгърнати и изпълняват функционалното си предназначение да приемат въздух и да изпускат въздух, като тази оценка не се отнася за въздухопроводните пътища в горен дихателен тракт (носната кухина). От заключението на в. л. П. Г. по назначената съдебно-психологическа експертиза за изясняване на начина, по който инцидентът от нападение от кучето и причинените във връзка с това травми, болки и страдания са се отразили на детето, се установява, че е била налице психотичната продукция (данни проявления, говорещи за нарушения в психиката, отразени в представената по делото медицинска документация), която е била предизвикана като резултат от претърпения инцидент и получените телесни увреждания. Била е нарушена дълбоко психичната организация, при което връзката с реалността е била затруднена, а егото (самосъзнанието и идентичността, свързани със самооценката, социалната роля и нуждата от признание) е било дезорганизирано. Този процес се характеризира се със загуба на границата между вътрешния свят и обективната действителност, което се потвърждава от описаните симптоми и проявления в поведението на детето (констатирани и анализирани в обстоятелствената част на заключението като резултат от проведеното психологично интервю и данни от медицинска документация). Болката в главата, социалната изолация, липсата активна комуникация и мисълта за начина, по който изглежда в следствие на получените наранявания, са допринесли до загуба на самочувствие и повишена раздразнителност у детето. Всичко това е влошило временно качеството на живот на детето и неговата емоционалната стабилност. Довело е до песимистична нагласа и склонност към самоизолация, като е отхвърляла предложената специализирана подкрепа. Процесът на възстановяване и приемане на случилото се е протекъл по-дълго от обичайното. Към момента на провеждане на психологическото изследване през м. юни 2026 г. е настъпило е трайно подобрение в психологическото състояние на детето. Въпреки, че е била стресирана до неузнаваемост и подложена на множество болезнени оперативни манипулации, то е успяло да развие самостоятелно механизми за справяне с напрежението, като резултата от развилата се във времето, поради многократните премествания на семейството адаптивност и психична стабилност. Отново проявява активност и търси възможност за изява. Възстановила е способността си лесно да влиза в нови приятелства, да бъде по-самостоятелна, което свидетелства за възстановяване на потенциала на детето във всяко едно отношение. Във връзка с възраженията от ответника за липса на противоправно поведение от страна на общинската администрация и изпълнението на всички вменени от закона задължения на общината по отношение на безстопанствените кучета, по делото се посочват писмени доказателства: Програма за овладяване на популацията на ••••••••••••••••••• (от 2014 г.); Отчети за 2023 г. и 2025 г. за популацията на бездомните кучета на територията на общината; Договор от 25.04.2025 г. за отлов на бездомни кучета, заедно с отчет за дейността по договора; Жалби от граждани във връзка с процесното куче и протокол за залавянето му на 06.11.2025 г.; Писмо от ОД МВР - Сливен – с изх. № 1491 от 02.02.2026 г., като на последния документ е направено позоваване в подкрепа на твърдението, че нападението не е от безстопанствено куче. В писмото е обективирано оплакване от тъжител от проведена на 06.11.2025 г. акция за овладяване на популация от бездомни кучета, в резултат на което липсвали три кучета, които тъжителят отглеждал на улицата, пред дома си, полагал за тях грижи заедно с няколко семейства. Със същото писмо от кмета на с. Б. е изискана информация за наложени санкции по повод причинени увреждания от кучета, за което да се приложат документи, като е изискана документацията за проведената на 06.11.2925 г. акция. От изисканата и приложена по делото преписка, която се цитира в писмото на МВР, а именно преписка с вх. № 7212/26.01.2026 г. по описа на Районна прокуратура - Сливен и преписка с вх. № 343000-1018/26.01.2026 г. по описа на ОДМВР - Сливен, е видно, че е отказано образуването на досъдебно производство и преписка вх. № 7212/26.01.2026 г. е прекратена на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК. От данните по приложената преписка липсват данни, потвърждаващи обстоятелството, че към 29.11.2023 г. кучето е под надзор на конретно физическо лице като собственик, съответно, че не е безстопанствено, като данните са в насока за това, че се касае именно за безстопанствено животно. И двете преписки са образувани по подаден от сочения от ответника собственик на кучето - С. К. З. сигнал и сведение за това, че в резултат на проведената на 06.11.2025 г. акция са изчезнали четири кучета, но в нито една от тях същият не се е определил като собственик на животното. Акцията е била проведена по сигнал от четири лица за това, че до мост, в близост до с. Б. има четири кучета, които са без стопани, нападат и плашат преминаващите. Установено е, че кучетата са приспани от ветеринарен лекар Г. М., който ги е кастрирал, обезпаразитил и чипирал, като оплакването от сигналоподателя е, че кучетата не били върнати на територията на с. Б.. Изрично подаденото на 05.02.2026 г. сведение от лицето С. З. К. (л. 47 от преписката, л. 188 от настоящото дело) е, че за тези четири кучета се грижил той, а в негово отсъствие – негови работници, както и няколко семейства от с. Б., които ги викали, за да ги хранят. Същият искал да ги осинови. В преписката са приложени три протокола за осиновяване на три от кучетата на 07.11.2025 г., чието описание не отговарят на описанието на кучето, с което се свързва инцидента от 29.11.2023 г., като няма данни за местонахождението на това куче. Изисканата и приложена по делото преписка по ДП № № 5/2024 г. по описа на РУ – Твърдица, вх. № 63/2024 г. на РП – Сливен е била образуване за престъпление по чл. 325в, ал. 1 НК, с която разпоредба е криминализирано деяние, изразяващо се в неполагането на достатъчно грижи за гръбначно животно от лице, под чийто надзор се намира животното, в резултат на което то причини средна или тежка телесна повреда на човек. Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че предявените искове по чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са основателни и следва да се уважат. Предпоставките на отговорността по чл. 49 ЗЗД са разяснени в задължителната съдебна практика - ППВС № 7/29.12.1958 г., ППВС № 7/30.12.1959 г. и ППВС № 9/22.12.1966 г., в обобщаване на които следва, че за осъществяване на фактическия състав на търсената отговорност по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличие кумулативно на следните предпоставки: възлагане на работа от ответника; противоправно поведение на изпълнител/и - пряк/и причинител/и, което е при или по повод изпълнението на възложената от ответника работа; настъпването на вреди за ищеца; причинна връзка между противоправното поведение на изпълнителя и вредите и вина на извършителя, която се презумира. Търсената отговорност на ответника по чл. 49 ЗЗД по характера си е обезпечително-гаранционна, обективна - безвиновна и производна от отговорността на прекия извършител, чиято отговорност е деликтна - с правно основание чл. 45 ЗЗД и е виновна, като вината му се презумира, до доказване на противното. Възложителят носи отговорност по чл. 49 ЗЗД както за вреди от противоправни действия на преки изпълнители при и по повод възложената от него работа, така и за вреди от техни бездействия, изразяващо се в невземане на мерки за предотвратяване на увреждането - за неизпълнение на задължения за действия, които произтичат от закона, от техническите и други правила и от характера на възложената работа. За освобождаването от отговорността по чл. 49 ЗЗД ответникът може да прави възражения и съответно в негова тежест е доказването че лицето, на което е възложена работата, не е причинило никаква вреда; че неговите действия не са виновни и противоправни или че вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа.“ Към така изяснените общи предпоставки на отговорността по чл. 49 ЗЗД, свързана с изискването да не се вреди другиму, в случая се наслагват специалните изисквания на чл. 40а-в, чл. 41, чл. 49 и чл. 50 ЗЗЖ, като съгласно чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ, кучетата, за които не се явят лица по ал. 2 – такива, които желаят да ги отглеждат като компаньони, след като кучетата са кастрират, обезпаразитяват и ваксинират, се маркират и се настаняват във временни приюти, определени от съответния общински съвет, или се връщат по местата, от които са взети. Кучетата са под надзора и грижите на общините, организациите за защита на животните или други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл. 49 и 50 от с. з, като съгласно последната разпоредба, организациите и лицата (в т. ч. юридически лица и организации), под чийто надзор са животните, са длъжни да заверяват ежегодно паспорта на кучето в съответната общинска администрация за извършените обезпаразитявания и ваксинации и да вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни. По въпросите „Необходимо и достатъчно ли е да има нараняване от животно, за да бъде ангажирана отговорността на … община по реда на чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД за вреди от ухапване от безстопанствено куче ? и Коя от страните носи доказателствената тежест да установи, че причинилото инцидента куче е безстопанствено и какво следва да е доказването на този факт?“ е постановено на осн. чл. 290 ГПК решение № 50151 от 19.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2598/2021 г., III г. о., ГК, като по поставените въпроси е цитирана многобройна практика, която се споделя от настоящия съдебен състав, а именно решение № 368/18.11.2015 г. по гр. д. № 2045/2015 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; решение № 488/07.02.2012 г. по гр. д. № 899/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС – цитирано в отговора на исковата молба; решение № 308/03.01.2018 г. по гр. д. № 1068/2017 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 383/27.07.2010 г. по гр. д. № 424/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС), според която, за да бъда ангажирана отговорността на общината по чл. 49 ЗЗД за вреди, причинени от ухапване от безстопанствени кучета, от значение е, дали прекият причинител на деликта е положил дължимата грижа при изпълнение задълженията на общината по чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ, чл. 42 ЗЗЖ, чл. 47, ал. 1 ЗЗЖ, чл. 50, т. 2 ЗЗЖ и чл. 59 ЗЗЖ., като общината следва да докаже, че предписаното от ЗЗЖ поведение е осъществено с дължимата грижа – изпълнени са мерки за овладяване на популацията на безстопанствените кучета и на тяхното агресивно поведение, които са съответни на реалната ситуация и съобразяват финансовите, организационни и други възможности на общината. От установените по делото обстоятелства не може да се обоснове извод, че към м. ноември 2023 г. ответната община е изпълнила предвидените от закона мерки за овладяване на популацията, при това с дължимата грижа. Обстоятелството, че от 2014 г. ответната община прилага „Програма за овладяване на популацията на •••••••••••••••••••“ и в периода от 2023 – 2025 г. са отловени близо 200 кучета, не доказва надлежното изпълнение на задълженията, произтичащи от чл. 40а-в, чл. 41, чл. 47, чл. 49 и чл. 50 от ЗЗЖ. Представените от ответника писмени доказателства за провеждани от ••••••••••••••••••• акции и действия за отлов за регулиране на популациите на безстопанствени кучета на територията на общината се отнасят за целенасочени и активно предприети действия, включително по отношение на кучето, което е нападнало детето, но едва след и по повод процесния инцидент от 29.11.2023 г. Във връзка с инцидента е била образувана преписка ДП № № 5/2024 г. по описа на РУ – Твърдица, вх. № 63/2024 г. на РП – Сливен, като с постановление на РП - Сливен от 13.05.2024 г. наказателното производство е било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК именно, защото е установено, че се касае за безстопанствено куче, което не се намира под надзора на конкретен човек. Постановлението на РП – Сливен няма обвързващ за съда задължителен характер по смисъла на чл. 300 ГПК, но твърденията в исковата молба, че кучето е безстопанствено се установяват от данните за поведението на това куче – на свободно придвижване в с. Ч. и предвид отправените към св. Н. Н. предупреждения за опасност от това куче, вкл. св. Е. Д., която посочва, че няколко пъти е виждала кучето и то е бездомно, поради което е предупреждавала детето да не се приближава и да гали кучето. Същевременно в настоящото производство съдът намира, че ответната община не проведе успешно възложената изрично с доклада на съда тежест на доказване на твърдението, че кучето, причинило след нападение увреждания на детето В. Р. е било под надзора на конкретно физическо лице. По отношение на лицето С. З. К. от с. Б. в настоящото производство се установи, че същият е бил сигналоподател по повод действията на общинската администрация в извършената на 26.11.2025 г. акция за отлов на безстопанствени кучета, както и желанието му да ги осинови. Липсват доказателства обаче, че към датата на инцидента – 29.11.2023 г., сигналоподателят има качеството на лице по чл. 47, ал. 2 ЗЗЖ, по отношение на това куче. Няма данни нито кучето да е надлежно регистрирано към този момент от собственик, нито общината да е изпълнила за отлов на това куче и изпълнение на задълженията й по чл. 47, ал. 1 ЗЗЖ, въпреки сведенията, че това куче вече е имало опасно за хората поведение, предвид данните за отправени от жители на селото предупреждения към св. Н. Н. за опасност от това куче. Обстоятелството, че хора от с. Б. са давали храна на тези кучето, не обосновава извод, че то е било под надзора на тези лица, които да са го регистрирали по реда на чл. 174 ЗВМД и/или съответно – да им и предоставени по реда на чл. 47, ал. 2 ЗЗЖ, да са полагали необходими грижи за тях и за ограничаване на свободното им движение. Няма данни по делото животното да се приютява от определено лице и по отношение на него да са предприемани действия за опитомяването му. Предвид горното и във връзка с установените релевантни факти и обстоятелства, отразени в изложението относно фактическата обстановка, съдът намира, че от страна на ищцата е проведена успешно доказателствената тежест, че кучето е безстопанствено, като от установените обстоятелства за поведението на кучето преди, по време и след инцидента се налага извод, че действително то е безстопанствено и по отношение на него ответната община е следвало, но не са предприети с дължимата грижа осъществяването на предписаните от закона действия за овладяване на популацията на безстопанствени кучета преди и към момента на инцидента с дължимата грижа, чрез изпълнение на конкретни мерки, адекватни на проблема и в съответствие с финансовите, организационните и други възможности на общината. Предвид гореизложеното, следва да бъде ангажирана обективната отговорност на ••••••••••••••••••• по реда на чл. 49 ЗЗД, като съобразявайки критериите, разяснени в задължителната практика на ВКС- ППВС 4/68 и тази по чл. 290 ГПК на ВКС, както и инцидентната съдебна практика, относима към релевантния момент в подобни случаи по приложението на чл. 52 ЗЗД, съдът намира, че предявената част от дължимото обезщетение, в размер на 30 000 евро (тридесет хиляди евро), с равностойност 58 674.90 лв. е доказана от установените по отношение на детето травматични (соматични увреждания), болки и страдания преживени от детето в момента на нападението и ухапванията, а с това и причиняване на уврежданията, както и страданията и болките по време на проведеното лечение и установените психични страдания. На детето са били причинени значителни разкъсноконтузии наранявания по лицето - нос, с фрактура на носни кости, ляв долен клепач, лява буза, с трайно изкривяване на носната преграда, довело до хронично затрудняване на дишането, както и окосмената част на главата - скалпа зад ляво ухо, както и високо париетално. Детето е търпяло и продължава да търпи главоболие с посттравматична генеза, като се е проявил и сомнамбулизъм. Една от най-тежките последици е свързана с фрактурата на носни кости, довели до травматично изкривяване на носната преграда, с последствие затруднено носово дишане, свързано със значителни болки и страдания от хронично главоболие, което състояние е трайно и пожизнено. Възстановяването от това увреждане е свързано с оперативно лечение, което обаче не може да бъде проведено преди завършване на процеса на растеж и окончателно формиране на костната структура, като в продължение най-малко на 9 години (към момента инцидента детето е било на 9-годишна възраст), детето ще има затруднено дишане и ще търпи свързаните с това физически и психичен дискомфорт, включително главоболия. В резултата на нападението и уврежданията е била нарушена дълбоко психичната организация и е била затруднена връзката с реалността, дезорганизирани са били психичните процеси, свързани със самосъзнанието и идентичността, понижено самочувствие, понижена самооценката, загуба на присъщата за възрастта социалната роля и нуждата от признание. Макар и временно, при това за период от близо две години, качеството на живот на детето е било влошено и е била нарушена неговата емоционалната стабилност, формирали са се песимистична нагласа и склонност към самоизолация. Възражението на ответника за съпричиняване и искането за намаляване размера на обезщетението на осн.чл. 51, ал. 2 ЗЗД съдът намира за неоснователно. Отдалечаването на св. Н. Н. – дядо на детето на 10 м. или 20 м. не може да се квалифицира като неупражнен родителски контрол, предвид типичната са възрастта самостоятелност в игри и придвижване за възрастта на детето, нито данните за това, че детето в предходни моменти е било виждано да гали кучето. Нападението от кучето е било внезапно и неочаквано в конкретния момент. Данните за милозливо поведение от детето към кучето в предходен момент не са в причинно-следствена връзка с конкретното нападение и няма данни инцидентът да е възникнал в резултата на конкретно поведение, непосредствено преди или в момента на нападението – игра, насъскване, безрасъдност и пр. Предвид гореизложеното, предявените искове следва да се уважат, като на основание чл. 81, ал. 1 вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД е основателна и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава за изплащане на обезщетението, дължимо от деня на увреждането – 29.11.2023 г. В тежест на ответника следва да се възложи и отговорността за разноски под формата на дължимо за представляващия ищцата адвокат възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв, което съдът намира за справедливо в размер на 2 500 евро без ДДС лв. е вкл. ДДС, което взе предвид като ориентир за цената на адвокатските услуги разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и чл. 82, ал. 3 вр. ал. 2 ГПК в тежест на ответника следва да се възложи и заплащането на сумата 619.07 евро за заплатени от бюджета на съда възнаграждения на в. л., както и дължимата държавна такса, в размер на 1 200 лв., предвид основателността на предявените искове, във връзка с които ищцата е освободена от задължение за заплащане на такси и разноски. Мотивиран от гореизложеното, съдът