Решение № 267 от 26.2.2026 г. на Административен съд - Силистра по дело № 344/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 104 АПК. Производството по делото е образувано по жалба на М. И. М., [ЕГН] с постоянен адрес: гр. Силистра, [улица], вх. А, ет. 6, ап. 16, подадена чрез адв. С. Н. от АК – Силистра, против Решение № 342000-15274 от 23.10.2025 г. на началник сектор „ПП“ при ОД на МВР – Силистра, с което на основание чл. 99, т. 2 и т. 3 от АПК във вр. с чл. 19 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, е възобновено производството по издаване на свидетелство за управление на МПС с № 28570788/24.06.2022 г. на МВР-Силистра на жалбоподателката и същото СУМПС е обявено за невалидно. В жалбата се твърди, че оспореното решение е материално и процесуално незаконосъобразно. На първо място се изтъква, че лимитативно изброените предпоставки за възобновяване на производството по чл. 99, т. 1-7 от АПК не са налице, а разпоредбата на чл. 19 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. противоречи на нормативен акт от по-висок ранг. Сочи се, че оспореното решение е издадено след изтичане на преклузивните срокове по чл. 102 от АПК. Счита, че в производството по възобновяване органът не разполага с правомощия да обявява за невалидно издаденото СУМПС, а може единствено да постанови отказ за издаването му. По изложените съображения се моли за отмяна на оспореното решение и за присъждане на разноски по делото. В съдебно заседание упълномощеният процесуален представител поддържа изложените в жалбата доводи. Ответникът – Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Силистра, действащ чрез представител по пълномощие гл. юриск. В. А., оспорва предявената жалба с твърдението, че са били налице всички предпоставки за възобновяване на административното производство и за обявяване на СУМПС за невалидно, тъй като лицето не е отговаряло на минималните критерии, които се изискват за издаване на СУМПС, а именно – за завършено образование в първи гимназиален етап на средното образование. Моли за отхвърляне на жалбата и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение. Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното: На 20.06.2022 г. жалбоподателката в настоящото съдебно производство М. И. М. е подала Заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС по образец. Към заявлението са били приложени необходимите документи за издаване на СУМПС, вкл. Свидетелство за основно образование Серия ОМ -19, фабр. № 006508, peг. № 5123-1/17.10.2019 г., издадено от СУ „Никола Й. Вапцаров“ Силистра, с което е удостоверено завършването на VII клас в ОУ „Йордан Йовков“ гр. Силистра от заявителката през учебната 2001/2002г. На 24.06.2022 г. на М.М. е било издадено Свидетелство за управление на моторно превозно средство № 285707888 за придобита правоспособност за категории АМ, В1 и В, като документът е връчен на лицето на същата дата (л. 20 от делото). С Докладна записка рег. № 342р-12989/13.08.2025 г., изготвена от испектор в сектор ПИП при ОДМВР-Силистра, е уведомен началника на сектора, че лицето М. И. М. използва СУМПС с №285707888, издадено през 2022 г., като по данни същата не е имала завършен осми клас. Дипломата която лицето е представило в с-р ПП при ОДМВР - Силистра за завършено основно образование била неистинска.Назначена е проверка, при която след запитване до РУО-Силистра е потвърдено издаването на „Свидетелство за основно образование“ през 2018/2019 учебна година от СУ „Никола Й. Вапцаров“ гр. Силистра на лицето (серия ОМ - 19, фабр. № 006508, общ peг. № 5123, peг. № за годината 1, дата на издаване: 17.10.2019 г.) с допълнение, че М. М. е завършила VII клас в ОУ „Йордан Йовков“ гр. Силистра през 2001/2002 г., което е закрито през 2007 г. и приемник на документацията му е СУ „Никола Й. Вапцаров“ гр. Силистра. С докладна записка № 342-16479/14.10.2025 г. директорът на ОД на МВР – Силистра е уведомен за извършената проверка, заключението от която е, че лицето М. М. не отговаря на изискванията на поднормативния акт (Наредба I - 157) за издаването на СУМПС към дата 20.06.2022 г, съответно копие от документ за завършен най малко първи гимназиален етап на средно образование по ЗПУО (завършен 10 - ти клас) или основно образование по Закона за Народната просвета (завършен 8 - ми клас). Сочи се, че лицето М. М. да не покрива минималните изисквания за завършено образование, нужни за издаването й на СУМПС, поради което е предложено материалите по преписката да бъдат изпратени в сектор „ПП“ по компетентност. С Решение № 342000-15274 от 23.10.2025 г. на началник сектор „ПП“ при ОД на МВР – Силистра, на основание чл. 99, т. 2 и т. 3 от АПК във вр. с чл. 19 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, е възобновено производството по издаване на свидетелство за управление на МПС с № 28570788/24.06.2022 г. на МВР-Силистра на жалбоподателката и същото СУМПС е обявено за невалидно. При въпроизвеждане на резултатите от извършената проверка е прието, че издаденото, че издаденото свидетелство за основно образование на М. М. е на основаниечл. 130, ал. 1 от ЗПУО, според който учениците, завършили успешно VII клас, придобиват основно образование, което се удостоверява със свидетелство за основно образование. Изтъкнато е, че издадената диплома е на база завършен VII клас от лицето в ОУ „Йордан Йовков“ гр. Силистра през учебната 2001/2002 г., при действащия тогава Закон за народната просвета (ЗНП). Посочено е, че съгласно ЗНП свидетелство за основно образование се получава след завършен VIII клас. В заключение е прието, че представеното от М. И. М. С. за основно образование за завършен VII клас в ОУ „Йордан Йовков“ гр. Силистра през учебната 2001/2002г. не покрива минималните изисквания за наличие на завършен най- малко първи гимназиален етап на средно образование. Няма данни, че М. И. М. е била уведомена предварително за започналата процедура по възобновяване на производството за издаване на СУМПС, нито ѝ е указана възможността да вземе становище и да представи доказателства или да направи възражения. Оспорването на Решение № 342000-15274 от 23.10.2025 г. е повод за инициирането на настоящото производство, в което съгласно чл. 168 АПК съдът следва да провери законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Доколкото СУМПС е личен документ по смисъла на чл. 1, ал. 5, т. 2 от ЗБЛД, то по силата на специалните разпоредби на закона обявяването му за невалидно следва да се извърши от органа, който го е издал (чл. 32, ал. 2 и чл. 49, ал. 2 от ЗБЛД). В този смисъл решението, като постановено от началника на сектор ПП при ОДМВР (в условията на заместване, което е удостоверено надлежно) е издадено от компетентен орган. Що се касае до формата на акта, издаването му е станало в писмена форма. Мотивите, които са изложени обаче, и по-конкретно съдържащите се фактически основания, не съответстват на посочените правни основания. Този порок следва да се разгледа в светлината на допуснати нарушения на материалния закон. На първо място фактите, описани в оспорения акт, по никакъв начин не могат да бъдат подведени под хипотезите на чл. 99, т. 2 и т. 3 от АПК, визиращии, че производството се възобновява когато: т. 2. се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство; т. 3. по надлежния съдебен ред се установи престъпно деяние на страната, на нейния представител или на административния орган, когато е едноличен, или на член от състава му, когато е колективен, което е дало отражение върху решаването на въпроса - предмет на административното производство. Жалбоподателката е представила Свидетелство за основно образование, което ѝ е било издадено от компетентната институция, съхраняваща документацията на закритото училище, в което е учело лицето. Това свидетелство е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, за който не са установени поправки, неистинност или неавтентичност. Обстоятелството дали този документ удостоверява релевантните за спазването на изискванията на Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. обстоятелства, е следвало да се прецени по същество от органа към датата на издаването на СУМПС. Ако тези изисквания не са били спазени, то евентуално би било налице основание за възобновяване на производството съгласно чл. 99, т. 1 от АПК в хипотезата когато е съществено нарушено някое от изискванията за законосъобразността на акта. Тази възможност обаче е ограничена с кратък срок, съгласно чл. чл. 102, ал. 1 от АПК, която предвижда, че възобновяването на производството по чл. 99, т. 1 може да се направи в тримесечен срок от влизането в сила на акта. При условие, че СУМПС е било връчено на 24.06.2022 г., то срокът за възобновяване е изтекъл на 24.09.2022 г. Изводът за преклудиране на възможността за възобновяване на производството в хипотезата на чл. 99, т. 1 от АПК не се разколебава от разпоредбата на чл. 19 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. Действително чл. 19 от посочената наредба предвижда, че за свидетелство за управление на МПС, издадено или подменено въз основа на документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ или не по реда, установен в тази наредба, административното производство във връзка с издаването се възобновява. Но на основание чл. 5, ал. 1 АПК и чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове разпоредбата на чл. 19 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. не следва да се прилага, тъй като противоречи на нормативен акт от по-висок ранг – чл. 99 АПК. Производството по чл. 99 и сл. АПК е извънреден способ за контрол на влязъл в сила индивидуален или общ административен акт. Тъй като възобновяването поставя отново за разглеждане материалноправен въпрос, предмет на приключило производство и на влязъл в сила административен акт, законодателят го допуска при лимитативно изброени правни основания – т. 1-7 на чл. 99 АПК. Само когато тези основания са налице, органът може да възобнови приключилото административно производство, да преодолее формалната законна сила на вече издадения акт и да се произнесе отново по вече решения от него въпрос, като го преразгледа (в този смисъл Решение № 5153 от 22.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12849/2020 г., VII о.). Следователно оспореното решение като противоречащо на разпоредбата на чл. 102, ал. 1 от АПК подлежи на отмяна. За прецизност следва да се изтъкне, че представеното свидетелство за завършено основно образование в периода 2001/2002 г. е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), който се ползва с материална доказателства сила за установения в него факт, че лицето е придобило съответната образователна степен, като с оглед времето на обучението, това е станало по силата на отменения ЗНП (в подобен смисъл Решение № 5207 от 1.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11441/2021 г., VII о.). В съответствие с разпоредбата на § 16 ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗДвП (ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.), лицата, завършили основно образование или завършили десети клас по реда на отменения Закон за народната просвета до влизане в сила на "този закон", т. е. на § 16 ПЗР ЗИДЗДвП, получават свидетелство за управление на моторни превозни средства по досегашния ред. Игнорирането на свидетелството като доказателство за завършено основно образование би могло да стане едва след провеждане на производство по неговата отмяна. Принципно издаването на свидетелство за завършено основно образование съставлява вид административна услуга, респ. индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК. Такъв акт, като неподлежащ на оспорване, би могъл да бъде отменен от органа, който го е издал при условията на чл. 99 АПК, ако такива на налице, и едва тогава ответният орган би имал основание да инициира производство по чл. 99, т. 2 АПК. Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателката следва да се присъдят направените по делото разноски, които за производството пред тази инстанция възлизат на 618.66 евро (1210. 00 лева) и са формирани от платена държавна такса и платено адвокатско възнаграждение за един адвокат с вкл. ДДС. Възражението за прекомерност е неоснователно, доколкото уговореният размер без ДДС е минимален, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Разноските следва да се възложат в тежест на ОДМВР-Силистра, доколкото тя е юридическото лице, в структурата на което ответният орган упражнява правомощията си. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Силистра