Решение № 47 от 10.7.2026 г. на Окръжен съд - Търговище по дело № 48/2026 г.

Производството е по чл.625 и сл. от ТЗ. Образувано е по молба на „КДЖП ГРУП“ ЕООД ЕИК 203850753 със седалище и адрес на управление гр. Търговище, ул.“Лилия“, № 4, вх. Б, ет. 3, ап. 9, представлявано от управителя Хр. П. М., , действащ чрез пълномощника си адв. Ц. И., с искане за откриване производство по несъстоятелност на дружеството-молител – на осн.чл. 625 от ТЗ. В молбата, с която съдът е сезиран с искане за откриване на производство по несъстоятелност на посочения търговец, се твърди, че последният е преустановил дейността си към 30.04.2026 година, като са спрели всички плащания към кредиторите. Към тази дата дружеството не може да изпълни изискуеми и безспорни парични задължения, които са в размер на 62 161.09 евро. Дружеството няма вземания, няма приходи, с които да покрие задълженията си към кредиторите. Поради горното моли да бъде открито производство по несъстоятелност, да постанови прекратяване дейността на предприятието, да обяви длъжника в несъстоятелност. Към молбата са приложени документите, изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 628, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал.3 от ТЗ. Съдът, след като се запозна с твърденията по молбата, съобрази събраните писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, прие за установено от фактическа страна следното: Молителят е търговец, вписан в ТР, със седалище и адрес на управление към датата на депозиране на исковата молба в Търговище, п. к. 7700, ул. „Лилия“, № 4, вх. Б, ет. 3, ап. 9, поради което и ТОС се явява компетентният съд съгласно чл. 613 от ТЗ. От представените писмени доказателства, и заключението на ССЕ е видно, че основната дейност на дружеството е била пътно поддържане на автомагистрала Хемус- почистване на дървета и храсти. Дейността е осъществявана по силата на сключен договор с друго дружество. От м.07.2025г. договорът е бил прекратен. Общия размер на задълженията дружеството е 63 796.35 евро, от които към НАП в размер на 101 651.66 лв. и задължения към контрагенти в размер на 2 000.00лв. От справка на НАП с вх. № 2407/04.06.2026г. се установява, че към 02.06.2026 г., дружеството има непогасени задължения в общ размер 62 796.35 евро, от които 57 111.37 евро по главница и 5 684.98 евро по лихви. Задълженията произхождат от осигуровки, данъци и глоби за период от м.06.2025 г.до м.07.2025 г. От справка на Агенция по вписванията с изх.№617/2026г. се установява, че към момента на изготвяне на заключението няма налично имущество. Имотите му са отчуждени на 25.06.2025 г. Дружеството е разполагало с МПС, но съгласно справката от ОД на МВР към 01.06.2026 г., няма регистрирани превозни средства, както и няма наложени запори. Последно плащане е извършено на 15.08.2025 г. от касата на дружеството, когато са изплатени заплати за месец 07.2025 г. Към НАП последното плащане е от 08.10.2025 г., в размер на 382.10 лв. Сумите са постъпили от принудително изпълнение срещу дружеството. Най- рано възникналото изискуемо и непогасено задължение към НАП е 14.07.2025 г., по декларация по ДДС за период от 01.06.2025 г.-30.06.2025 г., с остатък по главница 1319.41 евро. Крайното салдо на касата към м.06.2026 г.е в размер на 504 704.25 евро. Според експертизата това не са реално налични средства. По документи парите са налични, но реално ги няма в касата на дружеството. От м. 07.2025 г. дружеството е с прекъсната дейност, задълженията към НАП са от м.07.2025 г.и не са платени, което също доказва, че тези парични средства не са реално налични. От 14.07.2025 година, съгласно декларация за регистрация към НАП с вх.№25000253062404/14.07.2025 г., дружеството не реализира никакви приходи, няма никакво имущество, собствения капитал е отрицателен. Няма вземания. Не е в състояние да покрие текущите си задължения, а това положение е трайно и има необратим характер. За 2025 г. и 2026 година коефициентите на обща, бърза, незабавна, абсолютна ликвидност и коефициент на финансова автономност са под препоръчителните стойности. Дружеството е изцяло зависимо от кредиторите си. Собствения му капитал е отрицателна величина и не покрива задълженията. Още към 14.07.2025 г. дружеството е било с отрицателен финансов резултат /загуба. Съгласно балансите дружеството разполага с достатъчно парични средства по каса, за да покрие задълженията си, но тази наличност в действителност не съществува. Видно от приложените удостоверения от Агенция по вписванията и КАТ, към момента на депозиране на молбата дружеството не притежава недвижими имоти и МПС-та. При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл.608 ал.1 от ТЗ предпоставка за откриване на производството по несъстоятелност е наличието на изискуемо и установено по основание парично задължение, произтичащо или от търговска сделка или от публично-правно задължение. Установява се по безспорен начин от представените писмени доказателства и заключението на в.л. наличието на изискуеми парични задължения, както публични, така и към частни кредитори- доставчици. Тези задължения са възникнали и са се натрупали в периода от началото на 2025 г. до 05.02.2026 г. Задълженията не са обслужвани, като най-ранното непогасено задължение е от 24.01.2025 г., а към кредитора НАП е 14.07.2026 година. Забавата на длъжника, проявена чрез спиране на плащанията към кредиторите, каквото бе установено в настоящото производство, предполага състояние на неплатежоспособност, съгласно чл. 608 ал. 2 от ТЗ. Доказателствата по делото сочат, че молителят е изпаднал в състояние на неплатежоспособност, тъй като не може да изпълни свои изискуеми публично правни задължения, свързани с търговската му дейност; не разполага със свободни парични средства, нито възможност да набави такива. Съгласно заключението на вещото лице, което съдът изцяло възприема като компетентно и обосновано, дружеството не разполага с ДМА, не разполага с краткотрайни такива, макар по сметка 501-каса да води налични парични средства, в размер на 504 704.25 евро. Тази наличност реално не съществува. Към момента всички задължения на дружеството са текущи, а то не разполага със средства да ги покрива. Финансовото състояние на дружеството е започнало да се влошава още в началото на 2025 година. Съотношението между активите и задълженията е отрицателна величина от тогава, което сочи на извод за трайна невъзможност на дружеството да удовлетворява кредиторите си. При преценка на платежоспособността на търговеца следва да се има предвид разполага ли същият с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без да се поставят в опасност интересите на кредиторите. С оглед на това при преценката относно размера на имуществото на длъжника и неговата стойност не следва да се вземат под внимание ДМА, с които длъжникът разполага, каквато е и трайната съдебна практика. Това е така, тъй като евентуалната продажба на ДМА за удовлетворяване на текущи задължения би затруднила бъдещата му търговска дейност, съответно би довела на практика до нейното преустановяване, с което се постига ефекта на всяко едно производство по несъстоятелност във фазата на осребряване на имуществото. Поради изложеното и при преценката на финансовото състояние на длъжника не следва да се имат предвид притежаваните от него ДМА, а само краткотрайните такива. /в този смисъл са и решения № 795/04.04.2006г. по т.д.№ 489805г. на ВКС, І т.о.; решение на ВС № 744/06.05.97г. по гр.д.№ 1424/1996г.; решение № 98/10.03.2008г. по т.д.№ 647/07г. на ВКС, І ТО и др./. Длъжникът не разполага със свободни парични средства, нито с възможност да набави такива. С оглед горното, съдът намира за безспорно доказано, че ответникът е в състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл.608 от ТЗ, тъй като не е в състояние да изпълни свои изискуеми парични задължения по търговски сделки. По отношение началната дата на неплатежоспособност на търговеца, съдът счита, че на базата на данните от финансовите отчети, съставените счетоводни баланси и заключенията на ССЕ, може да се направи извода, че търговското предприятие на длъжника е изпитвало финансови затруднения при обслужването на текущите си задължения от началото на 2025 година. В тази връзка е нужно да бъдат изследвани от съда показателите за ликвидност, но не само тези за бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, които за целия период от време 2022-2026 г., както и общата такава. Съгласно изготвените стойности от вещото лице от коефициентите на обща ликвидност са били под реферетните стойности на от 2025 година, както и показателите на бързата, незабавната и абсолютната ликвидност са били под референтните стойности още през 2025 година. Съдът счита, че определящо значение за платежоспособността на търговеца имат показателите на коефициента за обща ликвидност, който има най-висока информационна стойност, доколкото определя съотношението на краткотрайните активи спрямо краткотрайните задължения, според балансовите им стойности. В началото на 2025 г. дружеството е започнало да изпитва сериозни затруднения, като разликата между текущи активи и текущи задължения е отрицателна величина, т.е. още към тази година дружеството не е могло да погаси всичките си падежирали задължения. В случая е установено, че коефициентът за обща ликвидност е в норма под 1 цяло, към 2025 година. Всичко това индикира, но не доказва по безспорен начин неплатежоспособност по смисъла на чл.608, ал.1 от ТЗ. Само факта на значителен по размер привлечен капитал като източник на ликвидност също сам по себе си не може да обоснове неплатежосбособността по смисъла на чл.608 ТЗ. Необходимо е да бъде установен по категоричен начин момента, от който търговецът е престанал да обслужва редовно задълженията си към всички кредитори, по причина, че не разполага с потенциал, не е в състояние с всички ликвидни средства или по друг начин да обслужва текущите си задължения. От заключението на вещото лице се установява, че до края на 2024 г. дружеството води достатъчно средства по баланс, за да погасява текущите си задължения. Последното плащане за погасяване на задължения е извършено на 15.08.2025 година. Съгласно приетото в решение № 90 по т.д.№ 1152/2011 г. и решение № 80 по т.д.№ 1565/2014 г. на І т.о. на ВКС, нито момента на последното по време плащане, нито момента на първото по време неизпълнение към кредитор са от естество, сами по себе си, да обусловят датата на неплатежоспособност. Спирането на плащания към кредитори, посочено по-горе е съпътствано от влошени икономически показатели към 01.01.2025 г., а именно коефициент на обща ликвидност е 0.000 и на финансова автономност -1 и при липса на последваща тенденция за стабилизиране на дружеството. До края на 2025 г. и следващата 2026 година, показателите на дружеството са изключително занижени, поради което следва да се приеме, че 15.08.2025 г., последното доброволно плащане на задължение, е момента, към който и след който показателите за ликвидност, финансова автономност, задлъжнялост и рентабилност и до момента се придържат към стойности, които предполагат неплатежоспособност и с тенденция за непрекъснато влошаване. Релевантни за началната дата на неплатежоспособност на търговеца факти и обстоятелства са общото икономическо състояние на длъжника и момента на спиране обслужване на неговите задължения. От представените по делото доказателства е установено, че обективното състояние на неплатежоспособност и невъзможността на длъжника да изплаща текущите си задължения с наличните си текущи активи е с начална дата от 15.08.2025 година. С определение, постановено в закрито съдебно заседание на 19.06.2026 г., съдът е приканил по реда на чл. 629б от ТЗ молителя и неговите кредитори да предплатят минималните начални разноски в производството по несъстоятелност в размер на 5 000 евро. В дадения от съда срок, както и до настоящия момент, нито молителят, нито някое от лицата по чл.625 от ТЗ, в т.ч. и НАП са заявили, че ще поемат първоначалните разноски по производството по несъстоятелност, определени от съда, съответно не са внесени такива /при изрично указани последици от невнасянето им/, поради което и длъжникът следва да бъде обявен в несъстоятелност и производството по несъстоятелност следва да бъде спряно на основание чл. 632, ал.1 ТЗ. Предвид на това производството по несъстоятелност следва да бъде открито при условията на чл. 632 ал.1 ТЗ, да се обяви неплатежоспособността на търговеца, с начална дата 15.08.2025 година, да се постанови прекратяване на дейността на търговеца, да се обяви длъжника в несъстоятелност и да се спре производството. На осн.чл. 632, ал.1 изр.1-во и чл. 711 от ТЗ следва да се наложи ОБЩА ВЪЗБРАНА И ЗАПОР върху имуществото на длъжника. Следва да се задължи молителя да предприеме действията по чл. 632 ал. 6 от ТЗ. Водим от горното и на осн.чл. 632, ал.1 от ТЗ, съдът