Решение № 430 от 9.6.2026 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 1926/2024 г.

2.Сумата от 1 711.21 лв. - договорна лихва за периода 24.10.2023г. до 11.03.2024г., от която: 2.1.Сумата от 524.44 лв. - лихва върху редовна главница за периода 25.03.2023г. до 11.03.2024г. 2.2.Сумата от 496.47 лв. - лихва за просрочена главница за периода 19.04.2023г. до 11.03.2024г. 2.3.Сумата от 690.30 лв. - наказателна лихва при просрочие за периода 25.03.2023г. до 11.03.2024г. 3.Дължими такси по Тарифата на Банката към 12.03.2024 г. - 104.80 лв. В исковата молба се твърди, че на 12.03.2024г. ищецът „У... е подал до Р заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК срещу „Т, ЕИК , и срещу Т. Й. Д., ЛНЧ ••••••••••, за горепосочените суми. Твърди се, че с окончателен акт на съда по ч.гр.д.№586/2024г. по описа на Районен съд - гр.Благоевград е отказано да бъде издадена заповед за изпълнение. Сочи се, че на 04.04.2022г. между „У... като кредитор и „Т... като кредитополучател е сключен Договор за банков револвиращ кредит №.... с размер на кредита от 10 000 лв. и със срок за ползване и за погасяване на кредита до 30.04.2024г. Твърди се, че в договора е уредена солидарна отговорност на ответниците, като последиците от неизпълнение на договорните отношения за солидарния длъжник Т. Й. Д. били уговорени в т.17.2.1. от Договора. Твърди се, че Договорът е изменян с анекси, като с Анекс №1 от 16.12.2022г. към Договор за банков револвиращ кредит №... крайният срок за погасяване е удължен до 03.04.2025г., а кредитният лимит е увеличен до 15 000 лв. Сочи се, че поради настъпване на пълна предсрочна изискуемост съгласно т.17 от Договор за банков револвиращ кредит №.... във вр. с чл.60, ал.2 от ЗКИ, задълженията на кредитополучателя са станали предсрочно изискуеми, считано от 24.10.2023г. Излага се, че за периода от 25.03.2023г. до 25.09.2023г. включително не са издължени на договорените дати за плащане общо 7 вноски за главница /чл.60, ал.2, т.1 от ЗКИ/, като общият размер на вноските за главница, които не са издължени на договорените дати /чл.60, ал.2, т.1 от ЗКИ/ е 1 960 лв. Посочва се, че за периода от 25.03.2023г. до 24.10.2023г. включително не са изплатени на договорените дати общо 8 броя вноски за договорна лихва /чл.60, ал.2, т.1 от ЗКИ/. Излага се, че размерът на вноските за договорна лихва, които не са издължени на договорените дати за плащане /чл.60, ал.2, т.1 от ЗКИ/ е 524.44 лв., като Общият размер на просрочената сума по чл.60, ал.2, т.1 от ЗКИ е 2 484.44 лв. Размерът на договорната лихва бил уговорен в чл.4 от Договора и чл.4 от Анекса – приложимия лихвен индекс /за валута в лева е приложим sofibor/ и надбавка за редовния дълг в размер на 5.98%. Наказателните лихви /лихвите за неизпълнение/ били начислени на основание чл.4.2 от договора и анекса на базата на годишния лихвен процент за редовен дълг плюс надбавка за просрочие от 2%. Таксите по договора били начислени на база т.5.1. от Договора във вр. с т.9.2.1 и 9.2.2. от ОУ към договора или в размер на 1% от вземането. Навежда се, че размерът на предсрочно изискуемата главница е 12 200 лв., а Общият размер на непогасената главница и непогасената договорена лихва чл.60, ал.2, т.2 от ЗКИ е в размер на 14 684.44 лв. Сочи се, че обезщетението за забава за просрочените плащания по чл.60, ал.2, т.3 от ЗКИ е в размер на 1 186.77 лв. В исковата молба се прави изявление за прекратяване на договора за кредит и за обявяването на вземанията на банката по него за предсрочно и изцяло изискуеми. Предвид изложеното, до съда е отправено искане да осъди ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумите, за които е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №586/2024г. по описа на Районен съд - гр.Благоевград. На ответника „Ткопие от исковата молба и доказателствата са връчени на адреса на управление на дружеството, вписан в ТР на основание чл.50, ал.4 във вр. с ал.2 от ГПК. В законоустановения едномесечен срок не е подаден отговор на исковата молба. За дружеството в съдебно заседание не се явява представител. На ответника Т. Й. Д. е назначен особен представител на основание чл.48, ал.2 от ГПК – адв.К който в законоустановения срок е подал писмен отговор на исковата молба. В отговора на исковата молба назначеният особен представител на ответника Т. Й. Д. оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че ответниците не са сключвали посочените Договор за банков револвиращ кредит и Анекс към него с дружеството ищец, не са получавали подобна сума в размер на 15 000 лв. и не дължат нейното връщане. Излага се, че подписите, положени в представения Договор и Анекс към него, не изхождат от ответника Т. Д. лично и в качеството му на представляващ „Т Посочва се, че в случая става въпрос за злоупотреба с лични данни, а и освен това самата сума не е получена и усвоена от ответника. На следващо място, се настоява, че ответниците не са получи уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Направено е възражение, че е недопустимо за един и същи период от време да се претендира едновременно и редовна и наказателна лихва върху една и съща главница. С оглед гореизложеното, е направено искане за отхвърляне изцяло на предявените искове като неоснователни. Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: На 04.04.2022г. между „У като кредитор, от една страна, и „Т като кредитополучател, и Т. Й. Д., като солидарен длъжник, от друга страна, е сключен Договор за банков револвиращ кредит №4423/677/04042022, при следните параметри: размер на кредита – до 10 000 лв. /т.2/; цел – за оборотни средства /т.3/; годишен лихвен процент, изчисляван върху редовна главница /редовен дълг/ в рамките на всеки период на олихвяване от 04.04.2022г. до 04.04.2025г. – представлява сбора от приложимия за съответния период на олихвяване променлив лихвен индекс и надбавка за редовен дълг към лихвения индекс в размер на 5.98%; приложимият към датата на договора лихвен индекс е осреднен депозитен индекс /ОДИ/; към датата на сключване на договора приложимият размер на годишния лихвен процент за редовен дълг е 6% /т.4.1.1/; лихвен процент, начисляван върху просрочена главница, за срока на просрочието – формира се като сбор от приложимия към датата на просрочие размер на годишния лихвен процент за редовен дълг по т.4.1. и надбавка за просрочие от 2% /т.4.2/; фиксиран лихвен процент, изчисляван върху наличния кредит, при просрочие на лихва или главница и/или лихва, едновременно с лихвата за редовен дълг и лихвата за просрочен дълг – 5% /т.4.3./; краен срок за погасяване – 04.04.2025г.; погасителен план – считано от 25.05.2022г. – 35 месечни вноски, всяка от които в размер на 280 лв., дължими на 25-то число всеки месец, и една последна изравнителна вноска в размер на 200 лв., дължима на 04.04.2025г. Според т.12.2 от Общите условия, съдлъжникът отговаря солидарно с кредитополучателя за всички произтичащи от договора задължения. От изготвените по делото две съдебнопочеркови експертизи на вещите лица В... се установява, че положените подписи за кредитополучател и солидарен длъжник от името на Т. Й. Д. върху Договор за банков револвиращ кредит №... са на Т. Й. Д.. С Анекс №1 от 16.12.2022г. към Договор за банков револвиращ кредит №. кредитният лимит е увеличен до 15 000 лв. От изготвените по делото две съдебнопочеркови експертизи на вещите лица В се установява, че положените подписи за кредитополучател и солидарен длъжник от името на Т. Й. Д. върху Анекс №1 от 16.12.2022г. към Договор за банков револвиращ кредит №... не са на Т. Й. Д.. По делото е допусната и назначена съдебносчетоводна експертиза, изготвена от вещото лице С. Т.. От експертното заключение става ясно, че усвояването и обслужването на кредита се извършва чрез разплащателна сметка ... От движението по посочената разплащателна сметка за периода от 04.04.2022г. /датата на първо движение по сметката/ до 19.09.2025г. се установява следното: движението по договора се отчита по заемна сметка №. Усвоената главница по Договора за банков револвиращ кредит и Анекса е в размер на 16 960 лв. Общият размер на погашенията по кредита е 3 600.82 лв., от които 2 800 лв. – погасена главница; 567.30 лв. – погасена договорна лихва върху редовна главница; 38.51 лв. – погасена договорна лихва върху просрочена главница; 45.01 лв. – погасена наказателна лихва при просрочие на главница и/или лихва; 150 лв. – погасена такса за управление на кредита. Остатъчната главница е в размер на 14 160 лв. Договорената лихва за редовна главница по т.4.1 от Договора за периода от 25.03.2023г. до 24.10.2023г. /датата на предсрочната изискуемост/ е в размер на 524.45 лв.; а за периода от 25.03.2023г. до 11.03.2024г. – в размер на 788.11 лв. Договорената лихва за просрочена главница се дължи за периода от 19.09.2023г. /към дата 19.04.2023г., от която се претендира в исковата молба, същата е платена/ до 11.03.2024г. е в размер на 460.40 лв. Наказателната лихва при просрочие на главница и/или лихва за периода от 25.03.2023г. до 11.03.2024г. е 694.23 лв. Начислената по счетоводни книги на банката такса за управление на кредита за периода от датата на сключване на договора /04.04.2022г./ до датата на предсрочната изискуемост – 24.10.2023г. е в общ размер от 254.80 лв., от които са платени 150 лв., поради което непогасената сума възлиза на 104.80 лв. По делото е изготвено допълнително заключение към съдебно-счетоводната експертиза, в което изчисленията са извършени при изключване на Анекса, за който е установено, че не е подписан от кредитополучателя. Вещото лице е дало заключение, че сумата от 6960 лв., която е постъпила по разплащателна сметка I... в лева, с титуляр „Т. на 16.12.2022г. е усвоена в пълен размер, по следния начин – изтеглени в брой на АТМ – на 17.12.2022г. – изтеглени 5200 лв. и на 20.12.2022г. – изтеглени 1 740 лв., платени банкови такси – 20 лв. При този вариант на изчисление, остатъчната главница възлиза на 9 160 лв.; Договорената лихва за редовна главница по т.4.1 от Договора за периода от 25.03.2023г. до 24.10.2023г. /датата на предсрочната изискуемост/ е в размер на 263.79 лв.; а за периода от 25.03.2023г. до 11.03.2024г. – в размер на 414.67 лв. Договорената лихва за просрочена главница се дължи за периода от 19.09.2023г. /към дата 19.04.2023г., от която се претендира в исковата молба, същата е платена/ до 11.03.2024г. е в размер на 303.72 лв. Наказателната лихва при просрочие на главница и/или лихва за периода от 25.03.2023г. до 11.03.2024г. е 449.09 лв. Дължимата сума за такса за управление на кредита е в размер на 145.62 лв., а платената сума е 150 лв. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Предявен е иск с правно основание чл.430 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Съгласно чл.430, ал.1 от ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. В ал.2 на чл.430 от ТЗ е предвидено, че заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката. По делото се установява по безспорен начин наличието на валидна облигационна връзка, основана на сключен Договор за банков револвиращ кредит №... от 04.04.2022г., сключен между ищцовата страна в качеството й на кредитор и ответното дружество в качеството му на кредитополучател, по който като солидарен длъжник се е задължил вторият ответник – управител и представляващ дружествотокредитополучател. Изправността на банката досежно задължението й да предостави парични средства на кредитополучателя се установява от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която кредитът е усвоен от ответника. Кредитополучателят е в забава от 25.03.2023г. Банката е отразила кредита за предсрочно изискуем с дата на предсрочната изискуемост 24.10.2023г. Неоснователно е възражението на особения представител за ненадлежно обявяване на предсрочната изискуемост, доколкото изявлението на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, направено с исковата молба, поражда своето правно действие, вкл. когато връчването се извършва на назначен особен представител. Отделно от това, към датата на приключване на устните състезания пред първата инстанция кредитът е изцяло падежирал с настъпване на крайната падежна дата – 04.04.2025г., поради което вземането е изискуемо. В случая сключеният договор за револвиращ банков кредит за оборотни средства няма характер на потребителски, поради това неприложим за договора е ЗПК, респ. съдът не обсъжда наличие на неравноправни клаузи. Потребителската защита е неприложима, тъй като кредитополучател по този договор е търговско дружество и предназначението на кредита е за отпускане на оборотни средства за финансиране на търговската му дейност, т. е. по своите обективни и субективни характеристики така сключеният договор няма потребителски, а търговски характер. Ирелевантно е обстоятелството, че вторият ответник като физическо лице е съдлъжник по кредитния договор, доколкото от една страна той не е кредитополучател по него и договорът не е сключен за задоволяване на негови нужди, а за такива, свързани с осъществяване на обичайната търговска дейност на юридическото лицекредитополучател, а от друга – самият съдлъжник е едноличен собственик на дружеството и управител и като такъв осъществява органното му представителство, поради което между него и дружеството съществува тясна функционална връзка, която изключва възможността да се приеме, че при сключване на кредитния договор като съдлъжник на управляваното от него дружество, той е действал като потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, извън рамките на своята професионална дейност и компетентност. Обстоятелството, че едноличният собственик, управител и представляващ дружеството – кредитополучател /вторият ответник/ се е съгласил да отговаря солидарно с търговеца, обезпечавайки изпълнението, сочи недвусмислено на неговите тесни професионални връзки с дружеството и на това, че конкретното обезпечаване не е за цели извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, в която хипотеза единствено ответникът като физическо лице би имал качеството потребител по процесния договор. Според пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП потребител по смисъла на закона е физическо лице, което придобива стока или услуга, която не е предназначена за професионалната дейност. В случая солидарният длъжник не е придобивал стока или услуга, нито може да се приеме, че револвиращият кредит за оборотни средства не е предназначен за професионалната дейност на дружеството - кредитополучател. Придобиването на качеството съдлъжник към банката от физическото лице – ответник е осъществено с оглед тесните му професионални връзки с дружеството–кредитополучател, изразяващи се в осъществяване на управлението на дружеството, чийто управител е бил. Поради това и задължаването от негова страна не може да се приеме, че е извършено за цели, извън и независимо от всяка търговска дейност или професия /Решение №240/29.03.2018г. по т.д.№1102/2017г. на ВКС, І т.о.; Определение №252 от 02.04.2021г. по к.гр.д.№ 018/2020г. на ВКС; Решение №38/23.06.2017г. по т.д.№2754/2015г. на І т.о. на ВКС и др./. Неоснователни са възраженията на особения представител, че не е допустимо едновременно начисляване на договорни и законни лихви. На първо място, съгласно чл.294, ал.2 от ТЗ уговарянето на лихва върху лихва е допустимо между търговци. Капитализирането на лихви означава изтекли лихви да бъдат прибавени към размера на главницата по договора за кредит, при което главницата се увеличава. Това нейно увеличаване с капитализирането на лихвите води на свой ред и до увеличаване на възнаградителната лихва (а така също и на лихвите за забава), начислявана върху главницата, която вече включва и изтекли лихви. При това положение капитализирането на лихви обуславя и е равносилно на анатоцизъм. В настоящия случай такава хипотеза не е налице. Отделно от това, не е налице анатоцизъм и е допустимо да се начислява законна лихва върху просрочената възнаградителна лихва, схващана като цена (възнаграждение), която се заплаща на кредитора за ползването на предоставените на длъжника парични средства. В този смисъл е Решение №1001/05.07.1999г. на ВКС по гр.д. №357/1999г. на V г.о., в което е прието следното: Анюитетните вноски по договорите за кредит не са лихви, защото това е сума, с която се погасява част от главницата и лихвата. Лихвата при договорите за банков кредит не е мораторна /закъснителна/ лихва, т. е. тази, която се дължи при забавено изпълнение на парично вземане. По своята правна и икономическа природа тя е цена/възнаграждение/, което се заплаща на кредитора за ползването на предоставените от него парични средства. Това е цената на стойността на капитала, който се отчуждава за временно ползване. За кредитора тези средства са винаги капитал. Затова източникът на лихвата, която длъжникът заплаща на своя кредитор за ползване заемни средства, е неговият собствен доход. Поради това, ако длъжникът не плати в срок цената, той дължи мораторна лихва, а ако няма такава - законова лихва, по аргумент от чл.86, ал.1 от ЗЗД. От тук следва изводът, че не е налице анатоцизъм. След падежа на задължението по договора за банков кредит, длъжникът ще дължи главницата, уговорената лихва, която е цената по договора, както и мораторната лихва върху сбора от двете, по реда и условията на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Възражението на особения представител, че ответникът не е разбирал български език при договарянето, не е направено в срока по чл.131 от ГПК, а едва в хода на устните състезания, поради което е преклудирано и не подлежи на обсъждане. По делото е представен Анекс от 16.12.2022г., с който е предоговорено съдържанието на първоначалния договор по отношение на кредитния лимит. Доколкото по делото се установи, че Анексът не е подписан от Т. Й. Д. като представляващ кредитополучателя „Т и лично като солидарен длъжник, то ответниците продължават да отговарят съобразно първоначално договореното между страните, т.е. продължават да отговарят съобразно уговорките в първоначално сключения договор. Ето защо, размерът на дълга следва да се определи въз основа на допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, в което изчисленията са извършени при изключване на Анекса, за който е установено, че не е подписан от кредитополучателя и солидарния длъжник. При този вариант на изчисление, остатъчната главница възлиза на 9 160 лв., която следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по куриер – 12.03.2024г. Претенцията за договорна лихва върху редовна главница по т.4.1 от Договора следва да се уважи в размер на 263.79 лв., съобразно експертното заключение, за периода от 25.03.2023г. до 24.10.2023г. /датата на предсрочната изискуемост/. Договорната лихва върху просрочената главница според съда също се дължи до датата на предсрочната изискуемост – 24.10.2023г. Поради това съобразно Справка №4 на експертизата /колона последна/ размерът й възлиза на 94.57 лв. за периода от 19.04.2023г. до 24.10.2023г. Наказателната лихва при просрочие на главница и/или лихва за периода от 25.03.2023г. до 11.03.2024г. е 449.09 лв. За посочените суми ответниците отговарят солидарно. Над горепосочените размери и периоди претенциите следва да се отхвърлят като неоснователни. Претендираната такса за управление на кредита следва да се отхвърли в цялост, доколкото се установява, че е изцяло погасена. По разноските: По списък ищецът претендира: 220.42 евро за държавна такса; 357.90 евро за съдебносчетоводна експертиза; 255.65 евро за съдебно-почеркова експертиза; 15.34 евро за ДВ; 939.67 евро за особен представител; 200 евро за допълнителна съдебно-счетоводна експертиза /остатъкът от 150 евро не е внесен в указания срок/. Претендира и сумата от 676.57 евро за адвокатско възнаграждение, за заплащането на което по делото не са представени доказателства – описаната като приложение към исковата молба фактура, не е представена. От така направените разноски по съразмерност се следват 1 240.77 евро. Ищецът следва да заплати по сметка на съда сумата от 115.38 евро за заплатена от бюджета на съда съдебно-почеркова експертиза /общо в размер на 306.78 евро/, съразмерно с отхвърлената част от иска, а ответниците – 191.40 евро, съразмерно с уважената част от иска. Водим от горното, съдът