Решение № 7070 от 16.6.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2369/2025 г.

Обжалва се ЕР на НЕЛК № 00071 от заседание № 27 от 18.07.2025г., постановено от специализиран състав по вътрешни, белодробни и ССЗ, с което се отменя ЕР на НЕЛК № 00038/14/16.04.2025г. поради техническа грешка и се отменя и връща ЕР на ТЕЛК № 01350/18.12.2024г. с указания да се изискат посочени в мотивите на решението изследвания. Жалбоподателката В. Б. К. моли да се отмени решението и да се върне преписката за ново произнасяне. Твърди, че не е спазена установената от закона форма поради липса на посочване на водещата диагноза и общо заболяване,за което осигуреното лице се преосвидетелства и не е посочен код на заболяването. Прави възражение и за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, както и на материалния закон. Твърди се нарушение на чл.50,ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Оспорва да е налице необходимост от допълнителни изследвания. С допълнение към жалбата на лист 117 от делото прави възражения за нищожност поради липса на компетентност и обосновава правен интерес от оспорването. Представя писмени доказателства. Претендира разноски. Ответникът НЕЛК прави възражение за недопустимост на жалбата, а по същество я оспорва. Представя писмени доказателства. Претендира разноски. Заинтересованата страна Пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив, редовно уведомени, не изпращат представител и не дава становище по жалбата. Заинтересованата страна Агенция за хората с увреждания, редовно уведомена, не изпраща представител и не дава становище по жалбата. Заинтересованата страна ДКЦ 5 Пловдив, •••• ЕООД, редовно уведомена, не изпраща представител и не дава становище по жалбата. Заинтересованата страна ТП на НОИ – Пловдив, редовно уведомена, не изпраща представител и не дава становище по жалбата. Заинтересованата страна Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив, редовно уведомена, не изпраща представител и не дава становище по жалбата. Заинтересованата страна „•••• АД, редовно уведомена, не изпраща представител и не дава становище по жалбата. Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното: За допустимостта: С оспорваното решение се отменя решение на ТЕЛК, което е благоприятно за жалбоподателката и с което се уважава искане по заявление за продължаване на временна неработоспособност. Касае се за административен акт, който пряко засяга правната сфера на жалбоподателя и за който няма установено от закона изключение за необжалваемост. Решението е получено на 06.10.2025г., а жалбата е подадена в последния ден на 14-дневния срок за обжалване по електронен път чрез ССЕВ. Ето защо жалбата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Производството е започнало по заявление-декларация рег.№ Пв-ВХ-3890/09.12.2024г. до ТЕЛК с искане за продължаване на временна неработоспособност./лист 83 от делото/. Към заявлението е приложен МП на ЛКК № 2298/05.12.2024г.,/лист 82 от делото/, според който пациентката се насочва към ТЕЛК за преценка за временна нетрудоспособност, тъй като е надвишила 180 дни за годината временна неработоспособност. Постановено е ЕР на ТЕЛК № 01350 от зас.№ 205/18.12.2024г. за временна неработоспособност за 20 дни, считано от 21.11.2024г. Видно от преписката, представена с молба вх.№ 784/15.01.2026г./лист 80/ е, че НЕЛК първоначално се произнася с ЕР № 00038 от зас.№ 014 от 16.04.2025г., като приема да е сезирана с жалба на осигурителя. Това решение е отменено с оспорваното решение поради техническа грешка, като крайният резултат е същия, тъй като се отменя решението на ТЕЛК, но тук е прието, че обжалващия е НОИ, а не осигурителя и се променят мотивите за отмяната. Всъщност, пак видно от преписката е, че жалба срещу решението на ТЕЛК няма нито от осигурителя, нито от НОИ. В НОИ с вх.№ 5001-15-7/13.01.2025г. е постъпила жалба от работодателя „••••••••• АД/лист 162/ срещу три болнични листа с дати 06.01.2025г., 07.01.2025г. и 08.01.2025г. Никъде в жалбата не се и споменава за решението на ТЕЛК, което касае период на временна неработоспособност преди датите на издаване на тези болнични листове, а именно 20 дни, считано от 21.11.2024г. Единият от посочените болнични листове, а именно № Е20250129281 е издаден въз основа на решението на ТЕЛК и е за 20 дни, периодът на определената временна нетрудоспособност. Тази жалба на работодателя е препратена по компетентност на РЗИ, видно от писмо изх.№ 5001-15-7#1/16.01.2025г. На свой ред РЗИ изпраща жалбата на НЕЛК, видно от писмото на лист 161 от делото. Друга жалба няма и видно от становищата на ответната страна и от изпратената преписка е, че такава, освен посочената не е постъпвала. Въз основа на така изпратените писма и жалба НЕЛК се е произнесла с ЕР № 00038 от зас.№ 014/16.04.25г., като е приела, че жалбоподател е осигурителя и е отменила решението на ТЕЛК и върнала за ново освидетелстване. В мотивите на това решение очевидно е допусната грешка, тъй като е посочено друго решение на ТЕЛК с № 00037/08.01.2025г., което впрочем също е относно жалбоподателката, видно от другия болничен лист на лист 95 от делото, също обжалван от осигурителя. В мотивите не се споменават болнични листове. Тук следва да се отбележи, че болничните листове подлежат на контрол с оглед разпоредбата на чл.13,ал.3 от Наредбата за медицинската експертиза. С писмо от 30.04.2025г./лист 159/ НОИ изпраща това решение на НЕЛК поради допуснатата техническа грешка. НЕЛК постановява оспорваното решение, като за основания за издаването му се посочват разпоредбите на чл.113,ал.2 от ЗЗ и чл.53 от ПУОРОМЕРКМЕ. Не се установява обаче, с оглед на така посочената разпоредба на чл.113,ал.2 от ЗЗ, да е налице разпореждане на ръководителя на НЕЛК за преразглеждане поради неправилност на ЕР на НЕЛК. А и в самите мотиви на оспорваното решение се сочи наличието само на техническа грешка, което поставя под съмнение приложението на чл.113,ал.2 от ЗЗ. Наличието на техническа грешка се поправя по реда на другата посочена в решението на НЕЛК разпоредба. Но следва да се отбележи, че чл.113,ал.2 от ЗЗ не е идентична хипотеза с тази по чл.53 ПУОРОМЕРКМЕ. Според тази разпоредба технически грешки и непълноти в решенията на ТЕЛК и НЕЛК се поправят с ново решение, а съгласно чл. 68, ал. 3 от същия правилник - при техническа грешка РКМЕ връща в срок един работен ден от установяването на грешката експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК за поправка, която се прави с ново решение. Новото решение се изпраща в РКМЕ в срок три работни дни от постановяването му. Но проблем тук е и дали изобщо се касае само за поправена техническа грешка, защото освен пълната промяна на мотивите, които очевидно са сбъркани, се променя и субектът, който се посочва като сезиращ НЕЛК- от осигурител, обжалващия става НОИ, видно от решението. С въвеждането на новите мотиви се променя изцяло и фактологията, въз основа на която се произнася органът. Отделно от това, нито в първото решение, нито в отменящото го поради грешка решение се споменава за болничния лист, който също е предмет на спора. Съгласно действащата нормативна уредба производството по оспорване на временната неработоспособност е неразривно свързано с конкретния болничен лист, чието съдържание поражда правните последици за осигуреното лице, осигурителя и държавното обществено осигуряване. Ето защо индивидуализирането на този болничен лист представлява съществен елемент от фактическата рамка на административното производство. В случая липсата на каквото и да е посочване на болничния лист както в първоначалното решение на НЕЛК, така и в последващото решение, с което то е отменено поради твърдяна техническа грешка, не позволява да се приеме, че е налице единствено неточност при писменото възпроизвеждане на вече формирана воля на органа. Напротив, от съдържанието на двата акта не може еднозначно да бъде установен предметът на разглежданото административно производство. Съдът съобразява, че поправката на техническа грешка по чл.53 от ПУОРОМЕРКМЕ предполага наличието на очевидно несъответствие между действително формираната воля на органа и нейното външно изразяване в административния акт. В тези случаи поправката не води до изменение на фактическите или правните основания на акта, нито до формиране на нова воля, а единствено отстранява допуснато техническо несъответствие. В разглеждания случай обаче не се касае за поправяне на единична техническа неточност. С последващото решение се променя лицето, посочено като субект, сезирал НЕЛК, изцяло се подменят мотивите на акта и се въвежда различна фактическа обстановка, въз основа на която е формиран крайният извод за отмяна на решението на ТЕЛК. По този начин не се отстранява несъответствие при изписването на вече формирана воля, а се заменят съществените фактически основания на административния акт. Съществено е и обстоятелството, че от административната преписка не се установява наличието нито на жалба на осигурителя срещу експертното решение на ТЕЛК, нито на жалба на НОИ срещу същото решение. Установява се единствено подаването на жалба от работодателя срещу три конкретни болнични листа, която впоследствие е препратена по компетентност. Независимо от това в двете решения на НЕЛК са посочени различни субекти като инициатори на производството, без това да намира опора в доказателствата по преписката. При тези данни съдът намира, че констатираните несъответствия надхвърлят съдържанието на понятието „техническа грешка“ по смисъла на чл.53 от ПУОРОМЕРКМЕ. Последващото решение не представлява поправка на техническа грешка, а фактическо заместване на мотивите и фактическите основания на първоначалния административен акт чрез използване на процедура, предназначена единствено за отстраняване на технически неточности и непълноти. Поради това съдът приема, че разпоредбата на чл.53 от ПУОРОМЕРКМЕ е приложена извън нейния предметен обхват, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е самостоятелно основание за отмяна на оспореното решение. Съдът не обсъжда по същество медицинските съображения, изложени в мотивите на оспореното решение, доколкото констатираните съществени нарушения при упражняване на правомощието по чл.53 ПУОРОМЕРКМЕ са достатъчни за отмяната му. Следва да се отбележи тук и, че чл. 112 ЗЗ съдържа изчерпателно уредена система на инстанционен контрол, която не предвижда възможност НЕЛК да се самосезира. Правомощията на НЕЛК са ограничени до изрично предвидените в закона случаи и не могат да бъдат упражнявани извън установените основания и ред за сезиране. Тя упражнява контрол по повод подадена жалба или друг надлежен акт на сезиране. От преписката не се установява подадена самостоятелна жалба срещу ЕР на ТЕЛК, поради което административният орган е следвало ясно да обоснове процесуалната връзка между оспорените болнични листове и осъществения контрол върху експертното решение на ТЕЛК. Самото обстоятелство, че РЗИ е споменала ЕР в придружителното писмо, не превръща жалбата срещу болнични листове в жалба срещу ЕР. Администрацията няма право да променя предмета на оспорването, още повече и поради императивната разпоредба на чл. 45 от ПУОРОМЕРКМЕ, според която при обжалване на експертни решения на ТЕЛК, НЕЛК се произнася само по поводите, посочени в жалбата и предвидени в наредбата по чл. 101, ал. 7 от Закона за здравето. С оглед на изложеното съдът намира, че НЕЛК е постановила незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени и преписката да се върне на НЕЛК за ново произнасяне, при което следва да се изяснят основанието за образуване на производството, кой е действително сезиращият субект, предмета на оспорването,да се индивидуализират ясно акта или актовете, по които се произнасят,да преценят налице ли са предпоставките за производство по чл. 53 ПУОРОМЕРКМЕ, ако приемат, че не са налице, да съобразят приложимия ред съобразно закона, да изложат мотиви, съответстващи на установените факти и на съдържанието на административната преписка, както и да изяснят връзката между оспорените болнични листове и упражнения контрол върху ЕР на ТЕЛК. С оглед изхода на спора, в полза на жалбоподателката следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 5,11 евро заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, претендирано на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв. за осъщественото процесуално представителство от адвокат Д.. Като съобразява разпоредбата на чл.36,ал.3 и ал.4 от ЗАдв. и взима предвид, че в значителна част от проведеното производство жалбоподателката сама е упражнявала процесуалните си права- процесуалният представител се включи с писмено становище едва в последното съдебно заседание, съдът определя адвокатско възнаграждение в размер на 100 евро. Водим от горното, Съдът