Решение № 214 от 25.3.2026 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 1347/2025 г.

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК .

Окръжен съд – Бургас е сезиран е сезиран с две жалби, както следва:

1. Жалба от Н. П. П., ЕГН:••••••••••, от гр. Бургас, ул. „Пети километър“ № 50, в качеството на длъжник по изпълнително дело №20248040400515 по описа на ЧСИ Делян Николов. Жалбата е насочена срещу предприетите изпълнителни действия по същото. Оспорваните изпълнителни действия са насрочен опис на 23.07.2025 г. на следните недвижими имоти: 1. ½ идеална част от ПИ Nº07079.3.31, гр. Бургас, м. „Мехалича", с площ от 3125 кв.м.; 2. 1/21 идеална част от ПИ Nº 07079.2.894, гр. Бургас, м. „Курт тепе", с площ от 3510 кв.м.; 3. 65,10 кв.м. идеални части от ПИ Nº 07079.2.2148, гр. Бургас, м. „Хайнлъка"; 4. 4/6 идеални части от сграда с идентификатор Nº 07079.2.2145.4, ••• 50 , както и насрочен опис на 24.07.2025 г. на следните недвижими имоти: 1. ПИ Nº 02810.23.3, с. Бата м."Герена", с площ от 6638 кв.м., 3. ПИ Nº 02810.18.92, с. Бата, м. "Чернозема", с площ от 3376 кв.м., 3. ПИ Nº 02810.20.83, с. Бата, м. „Скалата", с площ от 7149 кв.м.

По отношение насрочения на 23 юли 2025г. от ЧСИ Делян Николов опис на недвижим имот - 4/6 идеални части от сграда с идентификатор 07079.2.2145.4, находяща се в •••, със застроена площ от 85 кв. м., с депозираната жалба жалбоподателят се позовава на несеквертируемост, като се сочи, че предприетите от ЧСИ действия, в конкретния случай са насочени към принудително изпълнение върху единствено жилище на Н. П. П., в качеството на длъжник по изпълнително дело №20248040400515.

Счита се оспорените действия са незаконосъобразни, тъй като съгласно чл. 444, т. 7 от ГПК не подлежи на принудително изпълнение единственото жилище на длъжника, когато той и членовете на неговото семейство живеят постоянно в него. Сочи се, че изпълнението не може да бъде насочено върху следните вещи на длъжника - физическо лице: жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него. Сочи се също, че независимо че жалбоподателят притежава идеални части, това не пречи да се приложи защитата по чл. 444, т. 7 ГПК, като е достатъчно е имотът реално да служи за задоволяване на жилищни нужди. Към жалбата прилага копие от нотариален акт за собственост, копне от лична карта, сметки за ток/вода, копия от акта на ЧСИ по обжалваното действие, съобщение с изх. Nº 22757/01.07.2025 г.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не е постъпило възражение от взискателя „ПНБ БАНКА“ АД – в несъстоятелност по подадената от Н. П. П. жалба.

ЧСИ Делян Николов е приложил копие от изпълнителното дело /на флашпамет/, както и мотивите си по обжалваните действия, посочени в жалбата на Н. П. П.. По отношение посоченото оплакване в жалбата е, че е насрочен опис на недвижим имот на длъжника Н. П., представляващ 4/6 ид. ч от имот с идентификатор 07079.2.2145.4, който жалбоподателят счита за несеквестируем, поради което описът е оспорен като незаконосъобразен, счита, че същото е неоснователно, предвид разясненията на Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т. д. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в т. 1 на което е прието, че възбраната и описът на несеквестируеми непотребими вещи, какъвто е недвижимият имот, са допустими изпълнителни действия. В допълнение посочва, че въпросният недвижим имот с идентификатор 07079.2.2145.4 не е жилищен, а е с предназначение - друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, като предвид „промишлен“ статут на сградата, същата не може да се третира като жилище по смисъла на чл. 444 т.7 ГПК.

2. Жалба от С. П. П., ЕГН:••••••••••, от •••, в която е посочено, че на основание чл. 435, ал. 4 от ГПК обжалва извършването на опис на недвижими имоти, насрочен от ЧСИ Делян Николов на 23.07.2025 г., на следните недвижими имоти: Поземлен имот с идентификатор Nº 07079.2.2148, с площ 182 кв.м., находящ се в гр. Бургас, м. „Хайнлъка", както и Сграда с идентификатор Nº 07079.2.2145.4, находяща се в •••. Жалбоподателката посочва, че е съсобственик на описаните недвижими имоти с Н. П. П.- длъжник по изпълнителното дело и че 03.07.2025 г. получила уведомление от ЧСИ за насрочения опис на целия имот, с позоваване на чл. 500, ал. 1 ГПК, както и покана да даде писмено съгласие за продажба на целия имот, включително и собствената й част. Релевира, че описът на целия имот, включително на притежаваните от жалбоподателката идеални части, е незаконосъобразен и накърнява право й на собственост. Предвид изложеното иска съдът да установи, че не е давала съгласие за продажба на моята идеална част от имота, да установи, че описът следва да обхваща само частта от имота, която е собственост на длъжника Н. П. и да отмени действията на ЧСИ Делян Николов, изразяващи се в насрочване на опис на целия недвижим имот, включително на идеалната част на жалбоподателката.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не е постъпило възражение от взискателя „ПНБ БАНКА“ АД – в несъстоятелност по жалбата подадена от С. П. П..

ЧСИ Делян Николов е представил мотивите си по жалбата на С. П., като излага довод, че направеното в жалбата оплакване, че съдебният изпълнител може да опише целия имот само тогава, когато третото лице, което притежава в съсобственост с длъжника недвижимите имоти, обект на принудително изпълнение, е дало съгласие по смисъла на чл. 500, ал. 2 ГПК е неоснователно. Препраща към чл. 500, ал.1 ГПК изрично е посочено, че имотът се описва изцяло, а публична продажба може да бъде извършена само в случай, че е налице съгласие от третото лице съсобственик.

Като взе предвид твърденията и становищата на страните, мотивите на съдебния изпълнител и събраните по делото доказателства, Окръжен съд – Бургас намира за установено следното:

Изпълнително дело №20248040400515 по описа на ЧСИ Делян Николов е образувано по молба на адв. Иво Баев в качеството му на пълномощник на АД „ПНБ БАНКА“ в несъстоятелност, с единен

регистрационен номер 40003072918, с адрес гр.Рига, Латвия, ул. „Ернеста Бирзниека- Упиша“ 21, на основание чл.622а, ал.2 от ГПК. Изпълнителните основания за образуване на делото са заверени преписи от две съдебни решения и удостоверенията към тях: 1/ Решение № С30738119 от 3.02.2023г. на Рижкия градски съд, ведно с удостоверение по чл.53 от Регламент (ЕС) № 1215/2012, издадено на 31.05.2024г.; 2/ Решение № С30741819 от 28.04.2023г., ведно с удостоверение по чл.53 от Регламент (ЕС) № 1215/2012, издадено на 12.02.2024г. С първото решение длъжникът- сега жалбоподател Н. П. П. от •••, п.к.20, е осъден да заплати при условията на солидарност с А.Б., Д.Х., М. Ф., Р. Е. Т., Г. М. и М.Ж.Д. следните задължения: главница по договор за заем № 03591/24.07.2019г. в размер на 18668 евро, законна лихва за ползване на заема в размер на 116,68 евро за периода от 27.07.2019г. до 9.09.2019г., 2856,97 евро- законна лихва за неустойката за периода от 10.09.2019г. до 28.03.2022г., както и законната лихва съгласно чл.1765, ал.1 от ГПК на Република Л., дължима от 23.05.2024г. до изпълнение на решението, както 130,34 евро съдебни разходи. С второто решение длъжникът Н. П. е осъден да заплати при условията на солидарност с А.Б., Д.Х., М. Ф., Р. Е. Т., Г. М. и М.Ж.Д. следните задължения: главница по договор за заем № 03592 от 24.04.2019г. в размер на 18668 евро, договорна лихва в размер на 116,68 евро за периода от 27.07.2019г. до 9.09.2019г., 2666,71 евро- законна лихва за забава за периода от 4 10.09.2019г. до 25.01.2022г., както и законната лихва съгласно чл.195 от ГПК, чл.1765, 1763 и 1765 от Гражданския закон на Р.Л., в размер на 6% от изискуемата сума, дължима от 23.05.2024г. до изпълнение на решението, както 130,19 евро съдебни разходи.

На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена на 20.12.2024г. В ПДИ е посочено, че са наложени запори върху вземанията на длъжника във всички банкови сметки в лева и валута в Инвестбанк АД, Първа инвестиционна банка АД и Обединена българска банка АД /по делото са налични запорни съобщения до посочените банки от 17.12.2024г., в които е посочено, че запорите се налагат до размера на общия дълг по изпълнителното дело, който е посочен като 99268,80 лв/. В ПДИ е отразено също, че е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника /в делото се съдържа запорно съобщение от 17.12.2024г. до „Хавърбайтс“ ЕООД, в което изрично е посочено, че удръжките се правят ежемесечно при спазване правилата на чл.446 ГПК във връзка с т.3 от ТР 2/2013г. от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС; посочено е също, че до размера на МРЗ трудовото възнаграждение е изцяло несеквестируемо, а над тази сума се прилагат разпоредите на чл.446 ГПК като се отчитат едновременно размера на получаваното трудово възнаграждение след приспадане на дължимите данъци и осигурителни вноски, както и броя на децата, които длъжникът издържа/. Посочено е още в ПДИ, че са наложени възбрани върху следните имоти: 1/ в с. Бата: а/ПИ с идентификатор 02810.23.3 в м. „Герена“ с площ от 6638 кв.м.; б/ ПИ с идентификатор 02810.18.92 в м. „Чернозема“ с площ от 3376 кв.м. и в/ ПИ с идентификатор 02810.20.83 в м. „Скалата“ с площ от 7149 кв.м.; 2/ в гр. Бургас: а/ 1/12 ид.ч. от ПИ с идентификатор 07079.3.31 в м. „Мехалича“ с площ от 3125 кв.м.; б/ 1/21 ид.ч. от ПИ с идентификатор 07079.2.894 в м. „Курт тепе“ с площ от 3510 кв.м.; в/ 65.10 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор 07079.2.2148 в м. „Хайнлъка“ и г/ 4/6 ид.ч. от сграда с идентификатор 07079.2.2145.4 в гр.Бургас, „Пети километър“ със застроена площ от 85 кв.м.; 3/ в гр. Несебър: 5/6 ид.ч. от ПИ с идентификатор 51500.512.78, находящ се на ул. „Втора“ № 2 с площ от 151 кв.м. и 5/6 ид.ч. от сграда с идентификатор 51500.512.78.1 със застроена площ от 38 кв.м.; 4/ с. Крушаре, общ. Сливен: 4/6 ид.ч. от дворно място с площ от 520 кв.м., съставляващо имот № IV, кв.85 по плана на селото, ведно с 4/6 ид.ч. от построената в него сграда- трафопост, с РЗП 115 кв.м. и оборудване- Трансформатор „ТС 250/20/0,4“ с ел.табла и оборудване в ниска и висока страна. Молбите за вписване на възбраните до съответните Служби по вписванията /в Поморие, Бургас, Несебър и Сливен/ са с дата 17.12.2024г. След постъпване на жалбата в деловодството на ЧСИ Николов, с разпореждане от 9.01.2025г. ЧСИ е вдигнал наложените възбрани върху възбранените имоти- 5/6 ид.ч. от дворно място и от сграда в гр. Несебър, тъй като е констатирал, че не са собственост на длъжника.

На 10.07.2025 г. длъжникът подава жалба срещу изпълнителните действия по изп. д. № 20248040400515 по описа на ЧСИ Делян Николов , а именно насрочен опис на 23.07.2025 г. и насрочен опис на 24.07.2025 г.

На 10.07.2025 г . С. П. П., ЕГН:••••••••••, подава жалба срещу изпълнителните действия по изп. д. №20248040400515 по описа на ЧСИ Делян Николов, а именно насрочен опис на 23.07.2025 г., на следните недвижими имоти: Поземлен имот с идентификатор Nº 07079.2.2148, с площ 182 кв.м., находящ се в гр. Бургас, м. „Хайнлъка", както и Сграда с идентификатор Nº 07079.2.2145.4, находяща се в •••.

При така установеното от фактическа страна и след преценка на относимите разпоредби на закона, съдът намира следното от правна страна:

1. По жалба от Н. П. П., ЕГН:••••••••••, от •••, в качеството на длъжник по изпълнително дело №20248040400515 по описа на ЧСИ Делян Николов.

Според мотивите на т. 8 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС „при действието на отменения ГПК на обжалване подлежаха всички действия и откази на съдебния изпълнител, но съществувалата широка възможност за злоупотреба с правото на жалба от страна на длъжника беше на път да обезсмисли съществуването на изпълнителния процес (вж. Мотивите към Проекта за Граждански процесуален кодекс). С приетия нов ГПК законодателят ограничи възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител, като я сведе до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител.“

В ГПК няма обща разпоредба даваща възможност за обжалване на всички действия на съдебния изпълнител, които страна по делото счита, че са незаконосъобразни. За да е допустима обаче защитата чрез обжалване действията на ЧСИ, следва надлежно легитимираните съгласно нормите на чл. 435 ГПК лица, да са релевирали в жалбите си твърдения на факти, попадащи в изчерпателно посочените в тези норми хипотези: взискателите– тези по чл. 435, ал. 1, т.1- т.3 ГПК, длъжниците – тези по чл. 435, ал.2, т. 1- т. 7 ГПК, а третите лица – тези по чл. 435, ал. 4 ГПК.

В настоящия случай предмет на обжалване по жалба от Н. П. П., в качеството на длъжник по изпълнително дело № 20248040400515 по описа на ЧСИ Делян Николов е уведомлението за насрочен опис на 23.07.2025 г. и насрочен опис на 24.07.2025 г.

Относно правния ефект от насрочването от ЧСИ на опис (в случая на недвижими имоти), чрез издадено от него разпореждане, обективирано в уведомлението за насрочен опис на 23.07.2025 г. и насрочен опис на 24.07.2025 г. на ЧСИ Делян Николов, настоящият съдебен състав приема, че то съставлява осъществяване на необходимо изпълнително действие, което изгражда изпълнителния способ "Изпълнение върху недвижими вещи ". Реалното извършване на опис винаги е предпоставено от насрочването на такъв с издаване на нарочен акт на ЧСИ, в който са посочени деня, часа и мястото, и предмета на описа. ЧСИ носи задължението да съобщи този акт на страните по изпълнителното дело, тъй като това уведомяване е свързано с важни правни последици: осигуряване възможността за страните да изложат евентуални свои възражения при извършване на самия опис, което очевидно не може да бъде сторено, ако те не са известени за момента и мястото на извършване на опис (чл. 484, ал. 1, т. 5 ГПК); поставяне на началния момент, от който страните се считат за уведомени за предявяването на оценката, когато тя се извършва след описа (чл.484, ал.3 ГПК).

Насрочването на опис не е само техническо действие, а изпълнително действие, изграждащо способа. В чл. 484, ал. 5 ГПК е предвиденото, че след извършването му и подписването му от съдебния изпълнител, описът не се съобщава на страните, което е напълно логично с оглед на факта, че за да се пристъпи към опис, той трябва да е съобщен на страните, което обективно е предпоставено и от неговото насрочване. Извод в тази насока следва и от систематическото място на разпоредбата на чл. 449, ал. 1 ГПК , предвиждаща задължение за съдебния изпълнител при насочване на изпълнението върху движима или недвижима вещ, в поканата за доброволно изпълнение да се посочва и денят, в който ще се извърши описа. Правилото за уведомяването на длъжника за насрочения опис с изпращане на поканата за доброволно изпълнение е поместено в глава Четиридесета - "Общи правила", на дял втори "Изпълнение на парични вземания", т. е. в общата част на дял втори, поради което следва да е приложимо не само в хипотезата на насрочен опис към датата на изпращане на поканата за доброволно изпълнение, но и във всеки един последващ момент в хода на висящия изпълнителен процес, тъй като, по вече изложените съображения, уведомяването на длъжника е важна предпоставка за законосъобразното пристъпване към ефективното извършване на самия опис.

Предвид гореизложеното не следва да се дава стеснително тълкуване с разбирането, че издаването на разпореждане за извършване на опис не е равнозначно на изпълнителното действие опис на недвижим, защото, макар и да има подготвителен характер за реалното осъществяване на описа, то е негова необходима предпоставка, и в този смисъл е действие, изграждащо самия способ. Следва да се отбележи и, че в т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изброяването на изпълнителните действия, прекъсващи давността, респ. перемпцията, не е изчерпателно, а примерно, поради което не може да се отнеме характера на изпълнително действие на издаването на разпореждане за насрочване на описа, само поради факта, че то не е посочено в мотивите на тълкувателния акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва:

1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имуществото, което се смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно з а изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите на чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; 7. разноските по изпълнението.

В случая жалбоподателят се е позовал, че жилищният имот в ••• е несеквестируем.

С оглед наведените пред окръжния съд оплаквания в жалбата на Н. П., следва да се приеме, че са налице твърдения по факти, попадащи в посочените хипотези от правната норма на чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК.

Съгласно т. 1 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС по задължителен за съдилищата начин се прие, че запорът и възбраната, като изпълнителни действия не подлежат на обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия – запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават (несъвместими са с) несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това: отменя наложения запор върху несеквестируеми потребими вещи, върху изцяло несеквестируемо вземане (като указва за кои кредиторови вземания важи тя) или указва, как се определя секвестируемата част при частична несеквестируемост, без да отменя запора; отменя постановлението за назначаване на пазач или насрочването на публична продан на несеквестируема непотребима вещ. Прие се също, че налагането на възбрана върху несеквестируеми непотребими вещи (каквито са недвижимите имоти) е допустимо, тъй като възбраната ги задържа в патримониума на длъжника. Затова възбраната на несеквестируем имот не е несъвместима с принципа на несеквестируемостта, залегнал в чл.444 ГПК и не го нарушава. Налагането на запор върху частично несеквестируемо вземане също е допустимо изпълнително действие, тъй като той обхваща само секвестируемата част- така т.3 от цитираното ТР и чл.446а, ал.2 от ГПК.

От така изложеното следва, че описа не е от естество да наруши несеквестируемостта на имота, поради което съдът не следва да отменя насочването на изпълнението спрямо притежаваните от жалбоподателя недвижими имоти. Несеквестируемостта е забрана за осребряване, а по делото няма данни да е насрочена публична продан на процесните недвижими имоти.

В допълнение на изложеното пред въззивния съд жалбоподателят не е представил категорични доказателства, че той и членовете на семейството му не притежават недвижимо имущество на територията на страната, независимо от това дали длъжникът живее в него, съгласно разпоредбата на чл.444, ал.1, т. 7 ГПК, а от представените по делото доказателства, касателно собствеността н а сграда с идентификатор Nº 07079.2.2145.4, •••, за която се твърди несеквертируемост е видно, че същата няма характер на жилище. В нотариален акт №15, том ІІІа, рег.№4335, дело №354 от 2006 г. за собственост на недвижим имот придобит чрез строителство /л.571 ИД/, сградата е описана като склад за замразени и пакетирани пилешки продукти с площ от 85 кв.м., като по делото няма данни предназначението й да е било променяна, видно от скица №15-1144568-09.07.2025 г. на СГКК-Бургас /л.573 от ИД/, където същата е описана като „друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда“.

С оглед изложеното, въпреки твърденията на жалбоподателя, че жилищният имот в ••• е несеквестируем, същото обстоятелство, предвид гореизложеното остава недоказано, поради което следва да се приеме, че това обстоятелство не представлява основание за отмяна насочването на изпълнението спрямо притежания от жалбоподателя недвижим имот. Ето защо, жалбата в тази й част следва да бъдат оставена без уважение, като неоснователна.

По отношение на искането за отмяна насочването на изпълнението спрямо останалите недвижими имоти, въззивният състав намира, жалбата в тази й част за недопустима, тъй като жалбоподателят не се е позовал несеквестируемост н а недвижимите имоти, поради което и не попада в хипотезата не чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК, поради което жалбата и в тази й част следва да бъде оставена без разглеждане .

2. По жалба от С. П. П., ЕГН: ••••••••••, от •••, трето лице по изпълнително дело №20248040400515 по описа на ЧСИ Делян Николов , срещу извършване на действия по принудително изпълнение, изразяващи се в уведомление за насрочен опис и извършване на опис насрочен на 23.07.2025 г., на следните недвижими имоти: Поземлен имот с идентификатор Nº 07079.2.2148, с площ 182 кв.м., находящ се в гр. Бургас, м. „Хайнлъка", както и Сграда с идентификатор Nº 07079.2.2145.4, находяща се в •••.

Жалбата отговаря на изискванията за редовност, формулирани в чл. 436, ал. 4, вр. чл. 260 и чл. 261 ГПК. Тя изхожда от трето лице, легитимирано на основание чл. 435, ал. 4 ГПК и е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК. Същата по мотивите изложени по-горе е подадена срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител.

В жалбата срещу изпълнителните действията на ЧСИ Делян Николов изразяващи се в извършено уведомление за насрочен опис и извършване на опис на недвижими имоти, насрочен на 23.07.2025 г., са наведени т върдения, попадащи в хипотезата на чл. 435, ал. 4 ГПК.

По отношение на трети лица в изпълнителното производство, които не са адресати на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, е допустимо съгласно чл. 435, ал. 4 ГПК да обжалват действията на ЧСИ по насочване на изпълнението върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, се намират във владение на това трето лице.

Допустимостта на жалбата хипотеза на чл. 435, ал. 4 ГПК е предпоставена само от твърдението на лицето, че не е длъжник и че владее вещта. Лице, което твърди, че не е длъжник по изпълнението, но е третирано от съдебния изпълнител като такъв, може да обжалва действията като трето лице в допустимите от закона случаи / чл. 435,ал. 4 и ал. 5 ГПК/.

Съгласно чл. 435, ал. 4 ГПК, трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител, само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася до движима вещ, се намират във владение на това лице, като жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната. Съпоставянето на посочената норма с ал. 5 налага извод, че ако се касае за недвижим имот, приложното поле на ал. 4 е ограничено до изпълнението на парични вземания чрез насочване на изпълнението върху недвижим имот. В този случай право на жалба има само това трето лице, което владее възбранения имот, като жалбата може да се основава само на това, че вещта не принадлежи на длъжника. Такава жалба може да подаде владелецът на вещта, включително и собственикът, ако я владее, като владелецът не е нужно да твърди, че вещта му принадлежи.

Следователно, предмет на производството по обжалването по чл. 435, ал. 4 ГПК е законосъобразността на действието на съдебния изпълнител и в него въпросът за собствеността на вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение се разглежда, доколкото е необходимо да се установи законосъобразността или не на обжалваното действие – т. 4. от Тълкувателно решение № 3/2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2015 г., ОСГТК.

В производството по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК се защитава владението като фактическо отношение, което се изразява в упражняване на фактическа власт върху имота от третото лице, като се има предвид легалната дефиниция на понятието, дадена в чл. 68, ал. 1 ЗС. За да бъде допустима защитата по чл. 435, ал. 4 ГПК чрез жалба срещу действията на съдебния изпълнител е необходимо да се установи, че третото спрямо изпълнението лице е притежавало фактическа власт върху вещта в деня на изпълнителния способ, чиято процесуална законосъобразност се обжалва. Установяването на осъществявано от третото лице владение върху имота към момента на обжалваното изпълнително действие е процесуална предпоставка за възникване на правото му на жалба и липсата на такова установяване обуславя извод за недопустимостта й. Следователно активно процесуално легитимиран да обжалва насочването на изпълнението по чл. 435, ал. 4 ГПК е само това трето за изпълнението лице, което към момента на възбраната владее имота.

В конкретния случай от доказателствата по изпълнителното дело се установява, че жалбоподателката С. П. П., притежава идеални части от Поземлен имот с идентификатор Nº 07079.2.2148, с площ 182 кв.м., находящ се в гр. Бургас, м. „Хайнлъка“ и 2/6 ид. ч. от сграда с идентификатор Nº 07079.2.2145.4, находяща се в •••, по отношение на които е изпратено съобщението за наложена възбрана и уведомяването за насрочен опис на 23.07.2025 г. и са предмет на принудителното изпълнение. Същата не заявява самостоятелни права, които да изключват правата на длъжника и правото на взискателя да се удовлетвори принудително от стойността му.

Възбраната върху недвижимия имот, върху който е насочено изпълнението, е вписана на 18.12.2024 г. Жалбоподателката е придобила правото на собственост върху този имот на 20.12.2020 г. В жалбата не се твърди, нито от представените доказателства се установява, че към момента на вписване на възбраната, жалбоподателката е осъществявала владение върху този имот. По тези съображения се налага извод, че жалбоподателката не е процесуално легитимирано лице в производството по чл. 435, ал. 4 ГПК, поради което депозираната от нея жалба като недопустима следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

С жалбата третото за изпълнението лице възразява пред съда по отношение на действията на съдебния изпълнител по описване на целия имот включително собствените й идеални части, при твърдения, че е нарушена разпоредбата на чл. 500, ал. 1 ГПК. Това действие обаче не попада сред тези, които са посочени в чл. 435, ал. 4 ГПК като такива, които могат да бъдат обжалвани от третото лице. Ето защо тези възражения не следва да се разглеждат.

Предвид изложеното подадената жалба от С. П. П., ЕГН:••••••••••, от ••• е недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.

По изложените съображения, Окръжен съд – Бургас