Решение № 485 от 22.11.2019 г. на Административен съд - Перник по дело № 436/2019 г.

Производството е по реда на чл. 62 и сл. от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ във вр. с чл. 146 и сл. от АПК. Производството по делото е образувано по жалба на „•••“ООД, с управител С.И.Д., с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление на дейността гр. П.••• против Акт за установяване на задължение по декларация № 19-665-1 от 05.04.2019г. издаден от орган по приходите при община П. потвърден с решение с изх. № 19/ММО-2555-1/05.06.2019г. на Директор на дирекция “Местни приходи и такси“ при община П.. С акта се установени задължения в размер на общо ••• лв, като от тях данък върху недвижимите имоти •••лв. и такса за битови отпадъци в размер на •••лв., ведно с начислената лихва общо в размер на ••• за задължения за 2017г. и 2018г. АУЗД се оспорва само в частта, на установената ТБО. В жалбата се излагат съображения, че акта е постановен при допуснати съществени нарушения на производствените правила. При установяване на таксата за битови отпадъци /ТБО/, органът не е взел предвид и не е изяснил въпроса, че ТБО е дължима само при реално престиране на услугите и при реално ползване на предоставената услуга. Поради тази причина за него са начислени всички компоненти на таксата за битови отпадъци, което е незаконосъобразно. С тези доводи се прави искане АУЗД да се отмени. В съдебно заседание жалбоподателят чрез адв. В.К., ••• поддържа жалбата. По същество пледира същата да се уважи. Алтернативно прави искане актът да се измени като се отмени по отношение на установените начисления за компоненти: сметосъбиране и извозване и за обезвреждане на битови отпадъци за 2017г. и 2018г., ведно с начислената върху тях лихва. Прави искане за присъждане на направените по делото съдебни разноски, съгласно списък на разноските по чл. 80 от ГПК. В представения срок депозира писмени бележки, в които развива своята теза. Ответникът по жалбата–Директор на дирекция “Местни приходи и такси“ при община П. редовно призован за представител изпраща адв. Р.К., •••. Оспорва жалбата. По същество излага доводи за отхвърляне на жалбата. Административен съд-П.•••, след като се запозна с приложените по делото доказателства и извърши цялостна проверка относно законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното: По допустимостта на жалбата: Жалбата е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред надлежен съд, от надлежна страна, адресат на акта. Жалбата е депозирана в законоустановения преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл. 149 във вр. с чл. 145 от ДОПК и е процесуално допустима. Оспорва се акт, който е преминал през административен контрол, което е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване. С оглед на това жалбата е процесуално допустима и се дължи разглеждането й по същество. По фактите: В случая органът по приходите е започнал административното производство служебно по данни от подадени декларации по чл. 14 и чл. 17 от ЗМДТ за облагане с ДНИ и ТБО за имоти на дружеството, тъй като задълженията не са били платени, видно от приети по делото съобщения. За установените задължения е изготвен Акт за установяване на задължение по декларация № 19-665-1 от 05.04.2019г. издаден от Г. Й.-главен експерт РП, оправомощена със заповед № 245 от 13.02.2017г. на Кмета на община П.. С АУЗД административният орган е определил общо дължими задължения за ДНИ и ТБО за недвижими имоти собственост на дружеството за периода от 01. 01.2017г. до 31.12.2018г., като установените задължения са общо в размер на •••., от които •••-главница и лихва в размер на •••, изчислена към 05.04.2019г.. Установените задължения за ТБО са в размер на •••, от които •••-главница и лихва в размер на •••, изчислена към 05.04.2019г.. АУЗД е връчен срещу подпис на управителя на дружеството на 09.04.2019г., видно от разписка приложена по делото. Срещу констатациите отразени в АУЗД, в частта за определените размери на ТБО е подадена жалба. С решение изх. № 19/ММО-2555-1/05.06.2019г. директорът на „МПТ“ при община П. е приел жалбата за допустима, но неоснователна и е потвърдил изцяло установените с АУЗД №№ 19-665-1 от 05.04.2019г. задължения за ТБО за 2017г. и 2018г.. По делото са представени и приети доказателства свързани с установяването и начисляването на задълженията по подадени по чл. 14 и чл. 17 от ЗМДТ декларации за облагане с данък недвижимите имоти. Представени са договори за възлагане на обществени поръчки между Община П. и дружествата–изпълнители по услугите сметосъбиране и сметоизвозване в община П. и за почистване на уличната мрежа – лятно и зимно поддържане, както и договори за третиране на битови отпадъци. Представени са и доказателства, за съществуването на общинско депо и за оператор на депото за БО. Има и фактури и протоколи за установяване и приемане на извършени дейности. Пред настоящата съдебна инстанция е допуснато изслушване на съдебно–икономическа експертиза, заключението по която се цени като пълно, обективно и компетентно изготвено. Същото и като неоспорено от страните се цени в цялост. Изводите на експерта, направени след необходимите изчисления и въз основа на декларираните данни, и съпоставени с действащите решения на Общински съвет-П. и на Наредбата за определяне и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община П. изцяло потвърждават установените от органа размери на ТБО за процесния период. Горната фактическа обстановка се възприе от представената и приета административна преписка. Документите съдържащи се в нея като неоспорени от страните се ценят в цялост и като годно писмено доказателство въз основа, на което ще се провери законосъобразността на оспорвания акт. При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд-П••• като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи: Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Дружеството жалбоподател е декларирало пред дирекция МДТ при община П•••, че е собственик на недвижими имоти подлежащи на облагане с ДНИ и ТБО, по силата на силата на нотариален акт № •••, том •••, рег. № •••, дело № ••• от 02.04.2007г. и нотариален акт № •••, том ••• рег. № •••, дело № ••• от •••.2008г.. Съответно оформени са две данъчни партиди с партиден номер № ••• 013 и партиден № ••• 014. В партиден номер № ••• 013 е декларирана земя и сграда, находяща се в кв. “•••”, УПИ •••, кв.••• по плана на гр. П.•••, с отчетната стойност на имота •••. и данъчна оценка 277 202.80лв. Представен е нотариален акт № •••, том •••, рег. № •••, дело № ••• от •••2007г.. В партиден номер № ••• 014 са декларирани складови помещения, магазин и кафе в гр. П.•••, кв. “•••”, с отчетната стойност на имота •••.. Представено е и удостоверение за въвеждане в експлоатация с № 26 от 23.01.2009г. Подадени са и декларации по чл. 14 от ЗМДТ за имоти, находящи се в гр. П.•••, кв. “•••” с вх. № 1125, 1127, 1128, 1129 от 17.03.2009г., съответно на четири обекта-жилища/апартаменти, описани в нотариален акт № •••, том •••, рег. № •••, дело № ••• от •••2008г. Данъчните оценки на жилищните имоти, определени по приложение № 2 от ЗМДТ са в размери за 2017г.: ж-•••.; ж-1127-•••.; ж-1128-•••. и ж-1129-•••., а за 2018г. са: ж-1125-•••.; ж-1127-•••.; ж-1128-•••. и ж-1129-••• По делото липсват индикации, от страна на дружеството жалбоподател да е иницирано административно производство по установяване на задължения по декларация. От представени съобщения е видно, че ТБО не са платени в срок. Съгласно чл. 107, ал. 3 от ДОПК органа по приходите може да иницира такова производство за установяване на размера на дължимите данъци за недвижими имоти и таксите за битови отпадъци за периода от 2017г. до 2018г.. Предмет на съдебен контрол е установяване на задължения за такса битови отпадъци оформени в Акт за установяване на задължение по декларация № 19-665-1 от 05.04.2019г. издаден от орган по приходите при Община П.•••. Акта е в писмена форма и има необходимото съдържание посочено в чл. 59 от АПК. АУЗД произхожда от лице, определено със заповед на Кмета на община П.•••, а потвърдителното решение изхожда от компетентния по-горестоящ административен орган, в случая директора на „МПТ“, действащ като териториален директор на НАП и изрично посочен и в заповед № 245 от 13.02.2017г. на кмета на община П. •••. Поради това АУЗД е издаден от компетентен по смисъла на чл. 9б от ЗМДТ във вр. с чл. 4 от ЗМДТ орган. Оспореният акт е мотивиран в обстоятелствената си част, позовава се на правно релевантни факти, които са установени съгласно писмените доказателства приложени по делото. Административните актове са мотивирани от правна и фактическа страна. За да изготви оспорвания акт, административния орган се е позовал на чл. 62 от ЗМДТ и на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на Община П.•••, приета с решение № 42/20.12.2011г. на общински съвет П.••• и на решение № 415 от 22.12.2016г. на Общински съвет П.••• за определяне на промилите за жилищни и нежилищни имоти на предприятията. Позовал се е и на подадените от дружеството жалбоподател декларации по чл. 14 и чл. 17 от ЗМДТ обсъдени по-горе. Размерите на ТБО са установени въз основа на решението на ОбС-П •••, заповеди на Кмета на общинаП.••• и подадени заявления-декларации. С оглед на това се приема, че в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения. С оглед на изложеното не се откриват отменителни основания по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК. Не се спори между страните, че имотите по отношение, на които са начислени задължения за ТБО са собственост на дружеството жалбоподател. Не се формира и спор, че имотите на дружеството са урегулирани поземлени имоти, попадащи в строителните граници на град П.•••. От заповеди с №2368 от 28.10.2016г. и с № 1882 от 26.10.2017г. издадени по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ от кмета на община П.••• е видно, че Община П.••• извършва услугите по сметосъбиране и сметоизвозване; третиране на битови отпадъци в депа и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. От съдебно-икономическата експертиза се приема, че имотите на дружеството жалбоподател попадат в районите, където се извършват и трите вида услуги. Настоящия състав приема, че административния орган правилно е установил размера на ТБО по отношение на декларираните обекти. Процесния поземлен имот-земя и сграда, в кв. “•••” и обектите в кв. “••• ”-жилища/апартаменти, кафе, складови помещения и магазин попадат в урбанизирана територия и в строителните граници на населеното място гр. П.•••. Имотите са декларирани пред органа по приходите по съответния ред и подлежат на облагане с ТБО. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Със заповеди с № 2368 от 28.10.2016г. и с № 1882 от 26.10.2017г. на Кмета на община П.•••, издадени по реда на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, са определени границите на районите, видът на предлаганите услуги, както и честотата на сметоизвозване. В тях в т. 3 са посочени изрично и изчерпателно райони, в които единствено ще се извършват услуги само по обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. По отношение на всички останали райони, които изрично не са изброени в т. 3, община П.••• извършва услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, по третиране на битови отпадъци в депа и по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Със заповедите са регламентирани и честота на извозване на битовите отпадъци от фирмата, извършваща дейности по сметоизвозване и сметосъбиране. С оглед на изложеното се приема, че имотите на жалбоподателя се намират в урбанизираните територии на гр. П.••• и че за тях са отредени урегулирани поземлени имоти, съответно УПИ •••, кв.••• по плана на гр.П.•••, кв. “••• ” и УПИ •••, отреден за „жилищно и обществено обслужване“, кв. •••, по регулационния и застроителния план на гр. П.••, кв. “••• ”. Следователно тези имоти не попадат в изключенията в т. 3 от заповедите на кмета на община П.••• и подлежат на облагане с такса за битови отпадъци в трите и компонента. Съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, като размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно-сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Видно от разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ не се събира такса за: 1). сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината, или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота; 2). поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3). обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. Анализът на приложимата нормативна уредба води на извод, че не се събира такса за първата услуга - сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината, или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота. В конкретния случай, от заключението на съдебно-икономическата експертиза се приема, че декларации за 2017г. и 2018г., от които да е видно, че обектите няма да се ползват не са подавани. Следователно компонент сметосъбиране и сметоизвозване е дължим. За втората от услугите - поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, условието да не се събира такса е непредоставянето на услугата от общината, а за третата - обезвреждането на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, когато няма такива. Следователно, таксата битови отпадъци е вземане, което е дължимо при реално предоставяне на услуга. Това означава, че за да бъде начислена такса битови отпадъци, следва да бъде установен фактът на действително извършени дейности по-горепосочените услуги. За да е налице задължение за заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване, за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждането на битови отпадъци и поддържане на депа е необходимо общината да е престирала услугите. От доказателствата по делото се установява и приема, че Община П.••• е предоставяла тези услуги през процесния период-01.01.2017г. до 31.12.2018г., в т.ч. и конкретно по отношение на територията, където се намират имотите на жалбоподателя. Има издадени заповеди с № 2368 от 28.10.2016г. и с № 1882 от 26.10.2017г. на Кмета на община П.•••, по реда на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, с които са определени границите на районите, видът на предлаганите услуги, както и честотата на сметоизвозване. Процесните имоти попадат в обхвата на тези заповеди. От д оговори за сметосъбиране и сметоизвозване, за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, приложенията към тях се установява, че общината предоставя услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и по поддържане на чистотата и в кв. “•••” и в кв. “•••”, в гр. П.•••. От графици на фирмите извършващи дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване по улици и графици за ръчно метене, както и приемо-предавателни протоколи за извършени дейности се установява, че дейността реално е извършвана. От договор за възлагане на обществена поръчка № ••• от 31.07.2015г. и от разрешение за ползване № СТ-05-2612 от 29.12.2015г. се установява, че на територията на общината има изградено депо за събиране, транспортиране, временно съхраняване и депониране на отпадъци. Формален спор между страните за реално предоставяне на тези услуги в гр. П.••• не съществува. С оглед обсъдените доказателства се приема, че Община П.••• предоставя услугата сметосъбиране и сметоизвозване, предоставя услугата чистота на териториите за обществено ползване и разполага с депо за обезвреждането на битови отпадъци, което поддържа. Въз основа на всички така представени и неоспорени от страните доказателства, настоящия състав приема, че община П.••• реално е предоставяла услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци по отношение на населените места, в това число и касателно посочения по-горе имоти на жалбоподателя, находящи се в регулационните и строителни граници на гр. П.•••. ТБО за 2017г.: Съгласно чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, ТБО се определя според количеството на битовите отпадъци. В Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на община П.••• в чл. 20, ал. 2 е предвидена процедура чрез подаване на декларация за определяне на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване според количеството на битовите отпадъци. Видно от заключението на експерта, такива декларации за 2017г. за имотите собственост на дружеството не са подавани. Със законодателната промяна на чл. 71, ал. 1 от ЗМДТ, бр. 101 от 2013г., в сила от 1.01.2014г. е разписано, че не се събира такса за сметоизвозване и сметосъбиране ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота. Както бе посочено по-горе декларации освобождаване за 2017г. не са подавани. Административният орган твърди, че установените размери на ТБО са определени съгласно Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на Община П.•••, както и въз основа на решение № 415 от 22.12.2016г. на Общински съвет П.•••. С последното е приета основа за определяне на ТБО, която е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка и промилите за съответните услуги. В случая от съдебно-икономическата експертиза се установява, че данъчните оценки за данъчни партиди с партиден номер № ••• и партиден № ••• са по-високи от отчетните им стойности и въз основа на тях са изчислявани промилите. Съгласно решението за нежилищните имоти на предприятията ТБО е в промил върху отчетната им стойност и е о бщо 6.5 на хиляда, в т.ч. 3.0 на хиляда за сметосъбиране и сметоизвозване; 1 на хиляда за обезвреждане на битови отпадъци в депа и 2.5 на хиляда за чистота на териториите за обществено ползване. За партиден номер № ••• • данъчната оценка е •••лв. и с оглед на това промилите върху тази оценка за 2017г. са в размер съответно за сметосъбиране и сметоизвозване: •••лв., за обезвреждане на битови отпадъци в депа •••лв. и за чистота на териториите за обществено ползване •••лв. или общо за обект “•••” размера на ТБО е •••лв. За партиден номер № ••• данъчната оценка е •••лв. и с оглед на това промилите върху тази оценка за 2017г. са в размер съответно за сметосъбиране и сметоизвозване: •••лв., за обезвреждане на битови отпадъци в депа •••лв. и за чистота на териториите за обществено ползване •••лв. или общо за обект “•••”/нежилищни имоти размера на ТБО е •••лв. С решение № 415 от 22.12.2016г. на Общински съвет П.••• е приета основа за определяне на ТБО, за жилищните и вилни имоти на гражданите, както и за жилищните имоти на предприятията във всички населени места на територията на община П.•••, в промили върху данъчната им оценка и промилите за съответните услуги. Дружеството е декларирало жилищни имоти: ж-1125; ж-1127; ж-1128 и ж-1129. Съгласно решението за жилищните имоти на предприятията ТБО е в промил върху данъчната оценка и е о бщо 2.25 на хиляда, в т.ч. 0.8 на хиляда за сметосъбиране и сметоизвозване; 1 на хиляда за обезвреждане на битови отпадъци в депа и 0.45 на хиляда за чистота на териториите за обществено ползване. Съгласно заключението на съдебно-икономическата експертиза за обект ж-1125 данъчната оценка е ••• и съответно за сметосъбиране и сметоизвозване: •••лв., за обезвреждане на битови отпадъци в депа•••лв. и за чистота на териториите за обществено ползване •••лв. или общо за ж-1125 размера на ТБО е •••лв.; -за обект ж-1127 данъчната оценка е ••• и съответно за сметосъбиране и сметоизвозване: •••лв., за обезвреждане на битови отпадъци в депа •••лв. и за чистота на териториите за обществено ползване •••лв. или общо за ж-1127 размера на ТБО е •••лв.; -за обект ж-1128 данъчната оценка е ••• и съответно за сметосъбиране и сметоизвозване: •••лв., за обезвреждане на битови отпадъци в депа •••лв. и за чистота на териториите за обществено ползване •••лв. или общо за ж-1128 размера на ТБО е •••лв.; -за обект ж-1129 данъчната оценка е ••• и съответно за сметосъбиране и сметоизвозване: •••лв., за обезвреждане на битови отпадъци в депа •••лв. и за чистота на териториите за обществено ползване •••лв. или общо за ж-1129 размера на ТБО е •••лв.. За 2017г. установените от административния орган задължения по данъчни партиди № ••• и партиден № ••• и декларации за ж: ж-1125; ж-1127; ж-1128 и ж-1129 са в размер на •••лв.-главница и •••лв. лихва към дата на издаване на акта. При извършените изчисления и съдебно-икономическата експертиза получава същите установявания. Въз основа на изложеното се приема, че установените в АУЗД размери на задълженията за ТБО са правилни и същите са направени въз основа на действащата за периода нормативна уредба. ТБО за 2018г.: Съгласно чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, ТБО се определя според количеството на битовите отпадъци. В Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на община П.••• в чл. 20, ал. 2 е предвидена процедура чрез подаване на декларация за определяне на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване според количеството на битовите отпадъци. Видно от заключението на експерта, такива декларации за 2018г. за имотите собственост на дружеството не са подавани. Със законодателната промяна на чл. 71, ал. 1 от ЗМДТ, бр. 101 от 2013г., в сила от 1.01.2014г. е разписано, че не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота. Както бе посочено по-горе декларации за освобождаване за 2018г. не са подавани. Административният орган твърди, че установените размерит на ТБО са определени съгласно Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на Община П.•••, както и въз основа на решение № 415 от 22.12.2016г. на Общински съвет П.•••. С последното е приета основа за определяне на ТБО, която е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка и промилите за съответните услуги. В случая от съдебно-икономическата експертиза се установява, че данъчните оценки за данъчни партиди с партиден номер № ••• и партиден № ••• са по-високи от отчетните им стойности и въз основа на тях са изчислявани промилите. За 2018г. не е прието решение, поради което изчисленията са правени на база решението на общински съвет за предходната година. Съгласно решение № 415 от 22.12.2016г. на Общински съвет П.••• за нежилищните имоти на предприятията ТБО е в промил върху отчетната им стойност и е о бщо 6.5 на хиляда, в т.ч. 3.0 на хиляда за сметосъбиране и сметоизвозване; 1 на хиляда за обезвреждане на битови отпадъци в депа и 2.5 на хиляда за чистота на териториите за обществено ползване. За партиден номер № ••• данъчната оценка е •••лв. и с оглед на това промилите върху тази оценка за 2018г. са в размер съответно за сметосъбиране и сметоизвозване: •••лв., за обезвреждане на битови отпадъци в депа •••лв. и за чистота на териториите за обществено ползване •••лв. или общо за обект “•••” размера на ТБО е •••лв. За партиден номер № ••• данъчната оценка е •••лв. и с оглед на това промилите върху тази оценка за 2018г. са в размер съответно за сметосъбиране и сметоизвозване: •••лв., за обезвреждане на битови отпадъци в депа•••лв. и за чистота на териториите за обществено ползване •••лв. или общо за обект “•••”/нежилищни имоти размера на ТБО е •••лв. С решение № 415 от 22.12.2016г. на Общински съвет П.••• е приета основа за определяне на ТБО, за жилищните и вилни имоти на гражданите, както и за жилищните имоти на предприятията във всички населени места на територията на община П.•••, в промили върху данъчната им и промилите за съответните услуги. Дружеството е декларирало жилищни имоти: ж-1125; ж-1127; ж-1128 и ж-1129. Съгласно решението за жилищните имоти на предприятията ТБО е в промил върху данъчната оценка и е о бщо 2.25 на хиляда, в т.ч. 0.8 на хиляда за сметосъбиране и сметоизвозване; 1 на хиляда за обезвреждане на битови отпадъци в депа и 0.45 на хиляда за чистота на териториите за обществено ползване. Съгласно заключението на съдебно-икономическата експертиза за обект ж-1125 данъчната оценка е ••• и съответно за сметосъбиране и сметоизвозване: •••лв., за обезвреждане на битови отпадъци в депа •••лв. и за чистота на териториите за обществено ползване •••лв. или общо за ж-1125 размера на ТБО е •••лв.; -за обект ж-1127 данъчната оценка е ••• и съответно за сметосъбиране и сметоизвозване: •••лв., за обезвреждане на битови отпадъци в депа ••••лв. и за чистота на териториите за обществено ползване •••лв. или общо за ж-1127 размера на ТБО е •••лв.; -за обект ж-1128 данъчната оценка е •••и съответно за сметосъбиране и сметоизвозване: •••лв., за обезвреждане на битови отпадъци в депа •••лв. и за чистота на териториите за обществено ползване •••лв. или общо за ж-1128 размера на ТБО е •••лв.; За 2018г. установените от административния орган задължения по данъчни партиди № ••• и партиден № ••• и декларации за ж: ж-1125; ж-1127; ж-1128 и ж-1129 са в размер на •••лв.-главница и •••лв. лихва към дата на издаване на акта. Точно такива размери по отношение на ТБО в трите и компонента е установило и вещото лице. Въз основа на това се приема, че размерите на задълженията за ТБО за 2018г. са правилно установени. В писмените бележки пълномощникът на жалбоподателя сочи, че счита, че дължи единствено компонента чистота на териториите за обществено ползване. Този аргумент го извевжа от това, че в процесния период дружеството жалбоподател нямало управител, неосъществявало търговска дейност, поради което не били експлоатирани жилищните и търговските обекти, което означавало, че няма изхвърляни отпадъци и не са извозвани такива. Тези доводите не се споделят. По делото не са ангажирани доказателства, от които да е видно, че дружеството е прекратено. Напротив от направена служебна справка в търговски регистър по булстат на дружеството се установява, че същото е действащо. От обявения устав на дружеството е видно, че съдружници в същото са три физически лица. С оглед на това не е била налице формална пречка за свикване на общо събрание за избор на управител. Бездействието не е законова предпоставка за недължимост на ТБО. Отделно от това основния предмет на дейност на дружеството жалбоподател са именно дейности свързани с сметоизвозване и сметопочистване, лятно и зимно почистване на обществени територии, което предполага, че дружеството е запознато с действащата нормативна уредба в тази област. Поради изложеното и с оглед документите за собственост на процесните имоти се приема, че същото е данъчно задължено лице на облагаеми с данък недвижими имоти по смисъла на чл. 11 във вр. с чл. 64 от ЗМДТ. Налице е правна връзка между обектите на данъчно облагане и данъчния субект, съответно между обектите по отношение, на които се определя престирането на услугата по чл. 62 от ЗМДТ и задълженото лице. По делото не се доказаха предпоставките на чл. 71, т. 1 от ЗМДТ да не се събира такса сметосъбиране и сметоизвозване. Не се доказа и дружеството да е подавало декларации за определяне на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване според количеството на битовите отпадъци. Услугата е предоставяна от общината за процесните години и не е подадена декларация, че имотите няма да се ползват през цялата година. Услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване не е обвързана с конкретен имот, а целта на нейното предоставяне обслужва интересите на населението на цялата община. Предвид събраните по делото доказателства, се приема, че е налице реално предоставяне на услугата по почистване на териториите за обществено ползване в процесния период. Таксата за посочената услуга се дължи за извършени дейности на всички територии за обществено ползване, а не конкретно на територията, в която е разположен имотът или в непосредствена близост до него. Не са налице предпоставките да не се събира такса по чл. 71, т. 2 от ЗМДТ. Не са налице и предпоставките по чл. 71, т. 3 от ЗМДТ. Това е така, защото дължимостта на тази такса законодателят не е обвързал с доказването на фактическото предоставяне на услугата, а е приел, че услугата се предоставя винаги, когато общината ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци. В случая е безспорно, че община П.••• разполага със завод за сепариране и компостиране на битови отпадъци и регионално депо за неопасни отпадъци “•••”. Следователно таксата и в този й компонент е дължима. Въз основа на изложеното настоящия съдебен състав приема, че жалбата е неоснователна. А дминистративния орган правилно е установил размерите на ТБО за 2017г. и за 2018г., като е взел предвид и се е позовал на решение № 415 от 22.12.2016г. на Общински съвет П.••• и Наредбата за определяне и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на Община П.•••. С оглед на това ТБО за 2017г. е дължима в размер общо на •••лв., от които главница в размер на •••лв. и начислена лихва към 05.04.2019г. в размер на •••лв., а за 2018г. ТБО е дължима в размер общо на •••лв., от които главница в размер на •••лв. и начислена лихва към 05.04.2019г. в размер на •••лв.. Задълженията на дружеството жалбоподател за 2017г. и 2018г. за ТБО са общо в размер на •••лв., от които главница в размер на •••лв. и •••лв. лихва към дата на издаване на акта. Невнесените в срок местни данъци и такси по силата на чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ, във вр. с чл. 9б от ЗМДТ, се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания по реда на ДОПК. В този смисъл е разпоредбата на чл. 175, ал. 1 от ДОПК, който предвижда, че за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължат лихви в размер, определен в съответния закон. Задължението за данъци и такса битови отпадъци представляват публично вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК. С неплащането на задълженията в регламентирания срок, данъчно задълженото лице изпада в забава и дължи лихва. Лихвата е начислена към дата на установяване на задълженията-05.04.2019г. и е дължима в посочените размери. Оспорения акт не страда от отменителни основания по чл. 146, т. 4 от АПК. В обобщение на изложеното до тук съдът намира, че оспореният Акт за установяване на задължения № 19-665-1 от 05.04.2019г., издаден от главен експерт в отдел „Ревизии и проверки” /РП/ при дирекция „Местни приходи и такси“ /МПТ/ на община П.•••, в частта, с която са установени задължения за ТБО за 2017г. и 2018г., и потвърден с решение с изх. № 19/ММО-2555-1 от 05.06.2019г. е правилен и законосъобразен. При осъществения контрол за законосъобразност не се констатираха основания по чл. 146 от АПК, които да доведат до отмяната му. Същият е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административно производствените правила. Административният орган се е позовал на точните материално правни разпоредби и на основание на тях е постановил материално законосъобразен акт. Жалбата е напълно неоснователна и като такава ще бъде отхвърлена. Относно разноските: С оглед изхода на делото ответникът по жалбата има право на разноски. Такива не са поискани, поради което и не се дължи произнасяне. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд-П.•••