Решение № 1610 от 5.5.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 16117/2025 г.

Административно наказателно дело № 20251110216117 по описа за 2025 година РЕШЕНИЕ № гр. София, 05.05.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесет и шеста година, в състав: СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при секретар А.Ковачева като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 16117 по описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на „•••••“ ЕАД срещу Наказателно постановление /НП/ № 30 от 16.09.2025 г., издадено от Председателя на Комисия за регулиране на съобщенията, с което на жалбоподателя на основание чл. 326а, ал.2 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) е наложена имуществена санкция в размер от 5000 лева за нарушение на чл. 27 от Функционалните спецификации за осъществяване на преносимост на национално значими номера от Националния номерационен план. Жалбоподателят счита, че не са налице процесуалните и материалните предпоставки за издаване на НП, поради което се иска отмяната на НП като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща процесуален представител. Въззиваемата страна в съдебно заседание иска отхвърляне на жалбата и потвърждаване на НП като издадено при спазване на разпоредбите на закона. Претендира разноски. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното: Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание. На 08.05.2025 г. И. Х. –инспектор в главна дирекция „МКС“ към КРС, след извършена проверка, съставила срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено на 07.02.2025 г. нарушение на Функционалните спецификации в присъствие на един свидетел. Нарушителят подписал АУАН без възражения. Такива били депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, като същите са изложени отново в жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство. Въз основа на АУАН на 16.09.2025 г. И. Д. – Председател на КРС издал НП, предмет на проверка в настоящото производство. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 337 и чл. 337б от ЗЕС, както и представените заповеди. Спазени са предвидените от закона срокове за съставянето и издаването на АУАН и НП – чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието на АУАН и НП съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като нарушението е достатъчно ясно описано и съответно на дадената правна квалификация. По тези съображения липсват и основания за отмяна на НП поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон фактическа обстановка, съдът намира за установено следното: На 07.02.2025 г. в 09:46 часа, Т. Ц. – ползвател на мобилна гласова услуга, предоставяна от „•••••“ ЕАД подал заявление в „•••••“ ЕАД за преносимост на ползвания от него телефонен номер от мрежата на ••••• в тази на •••••. На 07.02.2025 г. в 15:14 часа представител на „•••••“ ЕАД осъществил телефонен разговор с цел отправяне на нова оферта и промяна в тарифния план по съществуващия договор на абоната. Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на показанията на св. И.Х. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства, които съдът кредитира като същата са еднопосочни и непротиворечиви в своята цялост. Доколкото доказателствената съвкупност е лишена от вътрешни противоречия, на осн. чл.305, ал.3, изр.2 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН не е необходимо по-детайлното й обсъждане. При така установената фактическа обстановка, съдът намира, чеостава недоказано, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 27 от Функционалните спецификации, приети с Решение № 391 от 11.11.2021 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, обн., ДВ, бр. 101 от 3.12.2021 Съгласно чл. 136 от ЗЕС Комисията за регулиране на съобщенията приема функционални спецификации за преносимост на номерата по ал. 1 след обществено обсъждане по чл. 36 и ги обнародва в официалния раздел на "Държавен вестник". В чл. 326а от ЗЕС е предвидено, че на предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, което наруши функционалните спецификации за преносимост на номерата, приети от комисията, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 60 000 лв. В чл. 27 от Функционалните спецификации е предвидено, че даряващият доставчик/вторичният доставчик, както и неговите търговски представители, дистрибутори и партньори нямат право да осъществяват контакти с крайни ползватели на техни услуги, след подаване на заявление за пренасяне на номер, с цел обсъждане на предимствата или недостатъците от смяна на доставчика, или за отправяне на нови оферти, промени в тарифния план и други условия по съществуващия договор. Процедурата по пренасяне на номерата се осъществява въз основа на заявление на краен ползвател, подадено по образец при приемащия доставчик/вторичния доставчик или при негов оправомощен дистрибутор или търговски представител. За да бъде осъществено нарушение на чл.27 даряващият доставчик трябва да е разполагал с информация за подаденото заявление от крайния ползвател, тъй като в противен случай за него не би съществувала обективна възможност да съобрази поведението си с подаването на заявление и да ограничи осъществяването на контакти с потребителя. В случая в НП не е посочено в кой точно момент дружествотожалбоподател е получило информация за процесното заявление и не са ангажирани доказателства в тази насока от АНО. В чл. 37 от функционалните спецификации е посочено, че приемащият доставчик изпраща до даряващия доставчик подаденото заявление (PDF файл) в срок до 2 часа от часа на подаването му, ако крайният ползвател е избрал стартиране на процедурата по пренасяне от момента на подаване на заявлението за пренасяне, а ако крайния ползвател е избрал стартиране на процедурата по пренасяне 7 дни след подаване на заявлението за пренасяне – след изтичане на седемдневния срок. В НП не е посочено коя от двете възможности е предпочел крайният потребител, като изборът на която и да е от тях на свой ред поражда задължение за приемащия доставчик да уведоми даряващия доставчик, за което задължение липсват твърдения и доказателства да е изпълнено. Отправената от дружеството-жалбоподател оферта към потребителя е извършена в деня, в който той е подал заявление при приемащия доставчик, поради което не може да се презумира, че към този момент „•••••“ ЕАД е разполагало с нужната информация, съобразяването с която му е вменена от чл. 27 от функционалните спецификации. В жалбата е посочено, че проведеният разговор от представител на „•••••“ ЕАД с потребителя е предварително планиран и не е свързан с подавано от него заявление, което е устойчив търговски подход за дружеството. Доказателствената тежест в административнонаказателното производство се носи от АНО, като отговорността на санкционираното лице не може да бъде ангажирана въз основа на вероятности и предположения. По така изложените съображения настоящата инстанция намира, че жалбата е основателна и НП следва да бъде отменено. Така мотивиран, съдът