Решение № 734 от 5.6.2026 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 4488/2025 г.

Производството е по чл. 422 от ГПК. Образувано е по искова молба на „Батир СК“ АД, ЕИН 46218521, седалище и адрес на управление: Република Словакия, гр. Пиещани, ул. ,,Тепличка“ № 2288/58, п.к. 92101, подадена чрез пълномощника му адвокат Н. Г. Н. от Софийска адвокатска колегия, против ответника „Спешъл Спедишън“ ЕООД, ЕИК 207158186, седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, ул. ,,Димитър Греков“ № 56, ет. 6, ап. 24, с твърдения, че е организирал логистични и превозвачески услуги по заявка на ответника, както следва: поръчка № 0240004/22.10.2024 г. за извънгабаритен транспорт от Италия до София на стойност 4 950,00 евро, по която на 06.11.2024 г. е извършено плащане на половината от сумата и остава дължима сума в размер на 2 475,00 евро и лихва за забава в размер на 178,03 евро за периода от 30.11.2024 г. до 07.07.2025 г.; поръчка № 0240006/05.11.2024 г. за извънгабаритен транспорт от Италия до София на стойност 5 550,00 евро, по която не е извършено плащане и се дължи лихва за забава в размер на 399,24 евро за периода от 30.12.2024 г. до 07.07.2025 г. и поръчка № 0240007/07.11.2024 г. за стандартен транспорт от Италия до София в четири курса на обща стойност 10 400,00 евро, по която не е извършено плащане и се дължи лихва за забава в размер на 748,14 евро за периода от 30.12.2024 г. до 07.07.2025 г. За дължимите суми по договорите за превоз в общ размер на 18 425,00 евро и лихва за забава на обща стойност 1 325,41 евро за периода от 30.12.2024 г. до 07.07.2025, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда до окончателното плащане в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3987/2025 г. по описа на Районен съд – Перник. Тъй като против заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника, предявява иск за установяване на вземанията. Претендира разноските в заповедното и исковото производство. Представя писмени доказателства. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Спешъл Спедишън“ ЕООД не е подал отговор на исковата молба. В хода на заповедното производство е подал възражение по чл. 414 от ГПК, но в същото не са изложени конкретни възражения против претендираните вземания. В съдебно заседание, редовно призован, не се представлява. Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото, намира за установено следното: С поръчка № 0240004/22.10.2024 г. „Спешъл Спедишън“ ЕООД е възложил на „Батир СК“ АД да организира извършване на международен транспорт. Транспортът е извършен и товарът е приет без забележки, за което е съставена международна товарителница № 0027939. Съставена е фактура № INVBSK/2024/2560/31.10.2024 г. на стойност 4 950,00 евро. Ищецът признава, че ответникът е заплатил половината от дължимата сума, а именно: 2 475,00 евро. С поръчка № 0240006/05.11.2024 г. „Спешъл Спедишън“ ЕООД е възложил на „Батир СК“ АД да организира извършване на международен транспорт. Транспортът е извършен и товарът е приет без забележки, за което е съставена международна товарителница № 41884-Т1. Съставена е фактура № INVBSK/2024/2916/30.11.2024 г. на стойност 5 500,00 евро. С поръчка № 0240007/07.11.2024 г. „Спешъл Спедишън“ ЕООД е възложил на „Батир СК“ АД да организира извършване на международен транспорт. Извършени са четири превоза и товарите са приети без забележки, за което са съставени: международна товарителница № 244101159 и фактура № INVBSK/2024/2997/30.11.2024 г. на стойност 2 600,00 евро; международна товарителница № 244101158 и фактура № NVBSK/2024/2918/30.11.2024 г. на стойност 2 600,00 евро; международна товарителница № 244101160 и фактура № NVBSK/2024/2917/30.11.2024 г. на стойност 2 600,00 евро; международна товарителница № 244101161 и фактура № NVBSK/2024/3044/30.11.2024 г. на стойност 2 600,00 евро. На 02.06.2025 г. до ответника е изпратена покана за плащане на дължимите по фактурите суми, като пратката е върната в цялост с отбелязване ,,непотърсен“. При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна: Предявени са по реда на чл. 422 от ГПК кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 49 от ЗАП във връзка с 303а и чл. 309а от ТЗ за съществуване на вземания за неплатено възнаграждение по договори за превоз на товари и лихва за забава. В тежест на ищеца е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване сключването на договори за превоз на товари с ответника и извършването на превозите. Ответникът не оспорва нито валидното възникване на облигационни отношения между страните по договори за превоз на товари, нито извършването на превоза, а и тези обстоятелства се установяват от съвкупната преценка на събраните по делото и неоспорени от ответника писмени доказателства – поръчки, международни товарителници и фактури, всички съставени в писмена форма и редовни от външна страна. Поради това съдът приема, че страните са надлежно обвързани от облигационни отношения по договори за превоз на товари съгласно чл. 49 от ЗАП и ищецът е изпълнил задължението си да организира международните превози. Ето защо в тежест на възложителя-ответник се е породило насрещното задължение да заплати уговорената цена. По делото липсват както твърдения, така и доказателства за заплащане н а фактурираната цена, с оглед на което следва да се приеме, че исковете са основателни и следва да бъдат уважени изцяло, в т.ч. акцесорните искове за лихва за забава, тъй като е изтекъл срокът за плащане на всяка от фактурите. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените от него съдебно-деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът