Присъда № 1 от 9.1.2026 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 840/2025 г.

С обвинителния акт подсъдимият С. Л. Л. е предаден на съд затова, че:

1.На 11.02.2025 г. в местността „Пясъците“ в землището на с. •••••••, Плевенска област, на територията на недвижима културна ценност, археологически обект с рег. № 0400177 по Географската информационна система „Археологическа карта на България“, търсил археологически обекти без съответно разрешение по Глава 7, чл. 148, ал. 1 от Закона за културното наследство, като използвал технически средства – металдетектор „Vanquish“, модел 440, пийтпонтер „Minelab“, модел „Pro-Find 15“ и лопата с остър връх „Total“ – престъпление по чл. 277а, ал. 3, във връзка с ал. 1 НК;

2. На11.02.2025 г. в с. •••••••, Плевенска област, ул. „••••••••••, държал повече от три археологически обекта по смисъла на чл. 146, ал. 1 от Закона за културното наследство, имащи статут на движими културни ценности по чл. 7 от Закона за културното наследство, с категория национално значение или национално богатство, които не са били идентифицирани и регистрирани по реда, определен в Закона за културното наследство, Глава 6, Раздел II, във връзка с Наредба № 1 от 16.02.2021 г. за реда за извършване на идентификация на движимите културни ценности и за водене на регистри на движимите културни ценности по чл. 5 и раздел III – изчерпателно посочени в обвинителния акт, престъпление по чл. 278, ал. 6 НК.

Производството по делото е по Глава 27 НПК „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция“, тъй като подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласен е да не се събират доказателства за тези факти и съдът констатира, че самопризнанието на С. Л. се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства.

Прокурорът поддържа обвиненията, изразява становище, че те са

доказани по несъмнен начин и предлага на подсъдимия да бъдат наложени наказания лишаване от свобода и глоба за всяко от престъпленията, като определеното за изтърпяване по-тежко наказание лишаване от свобода да бъде отложено при условията на чл. 66, ал. 1 НК.

Служебният защитник на подсъдимия С. Л. Л., адвокат Н. М., изразява становище, че обвиненията са доказани. Предлага на подсъдимия да бъдат наложени наказания лишаване от свобода и глоба за всяко от престъпленията, като определеното за изтърпяване по-тежко наказание да бъде отложено с подходящ изпитателен срок.

Подсъдимият С. Л. Л. поддържа позицията на своя защитник.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид направеното от подсъдимия самопризнание и доказателствата, събрани в ДП, които го подкрепят, намира за установено следното:

Подсъдимият С. Л. Л. е роден на ••••••• г. в гр. Никопол, Плевенска област, но е с настоящ и постоянен адрес в с.•••••••, Плевенска област. Завършил е средно образование, не е женен и не е осъждан. Работи като търговски представител на „Арте“ ООД-Плевен и притежава добри характеристични данни.

На 11.02.2025 г. следобед, подсъдимият натоварил в собствения си лек автомобил „••••••••“ с рег. № ••••••••••• металдетектор „Vanquish“, модел 440, № 97454968658, металдетектор „Minelab Pro Find 15“ № 97957944468 и права лопата с надпис на дръжката „Total“ и се придвижил до местността „Пясъците“ край с. •••••••, Плевенска област, за да търси археологически обекти. Посочената местност е общинска собственост, заета е от земеделски земи, намира се край път II-34 и представлява археологически обект, отразен в Географската информационна система „Археологическа карта на България“ – рег. карта № 0400177, с категория „национално значение“.

Подсъдимият започнал да търси археологически обекти в една от разораните ниви с помощта на двата металдетектори и лопатата. Действията му били забелязани от лице с неустановена по делото самоличност, което подало сигнал в РУ-Никопол при ОД на МВР-Плевен. След получаването на сигнала в района на местопроизшествието пристигнали полицейските служители К. Г. М., З. А. А. и Б. Л. Б.. Тримата констатирали, че С. Л. се движи в разораната нива и извършва дъгообразни движения над повърхността на почвата с единия металдетектор, чиито дисплей светел, а металдетекторът издавал звуци. На кръста на подсъдимия бил прикачен вторият металдетектор, който имал по-малки размери. Подсъдимият обяснил на М., А. и Б., че металотърсачите са негова собственост, че членува в клуб за лица, търсещи артефакти, че търси такива движими вещи от няколко месеца, както и че в дома си в с. •••••••, Плевенска област държи старинни монети.

Полицейските служители – чрез мобилния телефон на К. М.,

фиксирали GPS координатите на мястото, в която се намирал подсъдимият, изпратили ги в Регионалния исторически музей в гр. Плевен, откъдето получили информация, че координатите попадат в границите на археологически обект с рег. № 0400177, намиращ се в местността „Пясъците“ край с. •••••••.

М., А. и Б. уведомили дежурния в ОД на МВР-Плевен, който изпратил на местопроизшествието дежурна група и разследващ полицай. По време на извършения от разследващия полицай оглед на местопроизшествието – с помощта на мобилен телефон, отново били фиксирани GPS координатите на мястото, в което бил намерен подсъдимият – 24 градуса, 50 минути, 56,9 – Изток, 43 градуса, 32 минути, 19,8 – Север.

След приключване на огледа на местопроизшествието, разследващият полицай и полицейските служители посетели дома на С. Л. в с. •••••••, Плевенска област. Подсъдимият показал на служителите на МВР черна на цвят метална кутия с надпис „STR 8“, в която се намирали полиетиленови пликчета със старинни предмети – пръстени, метални предмети, монети с различна форма, големина и размер, фрагменти от метални предмети, купа, в която имало фрагменти от метал и керамика, както и две шишенца с течност.

Всички показани от подсъдимия предмети били иззети с протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение, като по този начин били приобщени като веществени доказателства по делото. За произхода на иззетите движими вещи С. Л. отказал да даде обяснения.

От заключението на назначената по време на ДП съдебна историкооценителна експертиза става ясно, че предмет на изследване са били общо 177 броя веществени доказателства, като от тях 32 броя артефакти имат археологически показатели и характеристики на културни ценности – описани в заключението от № А.1 до № А.22 и от № Б.1 до № Б.3. Останалите 145 броя са от по-ново време, произвеждани са в големи количества и нямат статута на културна ценност.

Една част от изследваните предмети са археологически предмети с различно предназначение и с различна степен на запазеност. Монетитекултурни ценности са от римската епоха и са изработени от мед и бронз, а предметите са римски и средновековни. Разнообразните по вид и предназначение артефакти са изработени от мед, бронз, олово, медноникелова сплав, алуминий и глина.

Физическото състояние на изследваните веществени доказателства, налепите от пръст по много от тях, окислените съвременни монети и безформените метални фрагменти без парична и колекционерска стойност показват, че са придобити при иманярски издирвания с използване на металотърсач.

От изследваните от вещото лице веществени доказателства

културни ценности са:

1.Монета, римска, бронз, номинал: ас, сечена през Iвек от Тиберий за Германик, добре запазена, с диаметър 28 мм и тегло 6,72 грама, на стойност 120 лева;

2. Монета римска, медна, на император Константин Велики, номинал бронз 1, много добре запазена, с диаметър 25 мм, тегло 2,59 грама, на стойност 30 лева;

3. Монета, римска, медна, на император Константин Велики, номинал бронз 2, добре запазена, с диаметър 23 мм, тегло 2,76 грама, на стойност 20 лева;

4. Монета, медна, номинал бронз 4, коммеморативна монета на император Константин Велики, много добре запазена, с диаметър 15 мм, тегло 1,86 грама, на стойност 30 лева;

5. Монета, медна, номинал бронз 2, римска възпоменателна монета на император Константин Велики, добре запазена, с диаметър 23 мм, тегло 1,97 грама, на стойност 15 лева

6. Монета, римска, медна, на император Константин Гал, номинал бронз 3, добре запазена, с диаметър 17 мм, тегло 1,65 грама, на стойност 20 лева;

7. Монета, медна, номинал бронз 3, римска монета от IV век, на император Констанций II като цезар, добре запазена, с диаметър 19 мм, тегло 2,23 грама, на стойност 15 лева;

8. Монета, римска, медна, на император Константин II като цезар, номинал бронз 3, отлично запазена, с диаметър 18 мм, с тегло 2,59 грама, на стойност 50 лева;

9. Монета, римска, медна, сечена при император Констанций Гал, номинал бронз 3, средно запазена, с диаметър 18 мм, тегло 2,64 грама, на стойност 10 лева;

10. Монета, римска, медна, най-вероятно император Констанций Гал, номинал бронз 3, лошо запазена, с диаметър 16 мм, тегло 1,82 грама, на стойност 3 лева;

11. Монета, медна, номинал бронз 4, вероятно на император Констанс, лошо запазена, с диаметър 15 мм, тегло 2,37 грама, на стойност 3 лева;

12. Монета, медна, сечена в средата на IV век от династията на Константин Велики, номинал бронз 4, износена, с диаметър 15 мм, тегло 2,01 грама, но стойност 2 лева;

13. Монета, медна, римска, IV век, номинал бронз 4, силно износена, но със стабилно ядро, с диаметър 16 мм, тегло 1,81 грама, без парична стойност;

14. Пръстен, бронзов, средновековен, изработен чрез отливане, плоска халка, дъговидно профилирана по външната част, отлично запазен с малахитова патина, с диаметър 10/12 мм, тегло 5,52 грама, на стойност 50 лева;

15. Пръстен, бронзов, средновековен, изработен чрез отливане в калъп,много добре запазен, с диаметър на халката 19 мм, диаметър на плочката 14 мм, тегло 8,29 грама, на стойност 45 лева;

16. Пръстен, бронзов, средновековен, много добре запазен, с диаметър 20 мм, диаметър на плочката 18/15 мм, тегло 6,69 грама, на стойност 45 лева;

17. Пръстен, бронзов, средновековен, отлично запазен, с размери – плочка 11/11 мм, халка – 16 мм, с тегло 4,25 грама, на стойност 40 лева;

18. Пръстен, бронзов, средновековен, средно запазен, с размери – халка 18 мм, плочка 18/13 мм, с тегло 3,70 грама, на стойност 10 лева;

19. Пръстен, бронзов, римски с липсваща халка, с размери: дължина 20 мм, широчина 10 мм, без парична стойност;

20. Пръстени, фрагменти от тях, 2 броя, бронзови, средновековни, запазени са само плочките без халките, без парична стойност;

21. Висулка, бронзова, римска, несъмнено елемент от обеца, с дължина 23 мм, максимален диаметър 7 мм, на стойност 10 лева;

22. Накрайник за колан, бронзов, римски, с дължина 35 мм, широчина 26 мм, на стойност 30 лева;

23. Прешлен за вретено, глинен, късноантичен, със сферична форма, с диаметър 33 мм, височина 25 мм, отвор 11 мм, без парична стойност;

24. Накрайник за колан, бронзов, римски, с дължина 23 мм, широчина 17 мм, на стойност 10 лева;

25. Пирони, 7 броя, железни, обковъчни, средновековни, най-дългият е 70 мм, а останалите от 28 до 35 мм, без парична стойност.

Общата стойност на изброените по-горе културни ценности възлиза на 558 лева.

Не са културни ценности изследваните от вещото лице П. Д. Б. и подробно описани в писменото заключение - раздел II, монети, медал на цар Фердинанд I, бронзов медальон, бронзов пръстен, метални декоративни розети, бронзови накити, фрагменти и пластинки от бронз и олово, меден тас, гилза, проектили, оловни топчета от шрапнел, копче от униформа, различни предмети и фрагменти от желязо, алуминий, бронз и олово, безформени фрагменти от желязо и бронз и керамични фрагменти. Посочените артефакти са произведени в ново време и нямат характер на художествени изделия, а освен това нямат и качества, за да притежават статут на културни ценности.

Статут на движими културни ценности с археологически характер имат подробно описаните по-горе общо 32 предмета – посочени в писменото заключение на вещото лице от № А.1 до № А.22 и от № Б.1 до № Б. 3. Този статут се определя от вида, времето на производство, характеристиките на материала, от който са изработени, техниката на изработка. Монетите и останалите предмети отговарят на изискванията на Закона за културното наследство /ЗКН/ - разпоредбата на чл. 7, ал. 1, съобразно която: „културна ценност е нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, природна даденост или феномен, което е от значение за индивида, общността или обществото и има научна или културна стойност“.

Част от изследваните от вещото лице монети от римската епоха са силно износени, обезличени и нечетливи, а пироните са корозирали и частично запазени. Въпреки това всички монети от римската епоха, както и пироните имат статут на културни ценности, тъй като съгласно чл. 7, ал. 3 от ЗКН, културни ценности са и фрагменти от археологически или други предмети, които са в разрушен вид, съставляват малка част от автентична цялост на предмета, обезличени са в значителна степен, не притежават значима културна, научна или художествена стойност и могат да бъдат определени като масов материал“.

Статутът на изследваните движими археологически обекти като

културна ценност е уреден и в чл. 146, ал. 3 от ЗКН. Съобразно тази правна норма недвижимите и движимите археологически обекти имат статут на културни ценности с категория национално значение или национално богатство до установяването им като такива по реда на този закон. Това означава, че до провеждането на процедурата по идентификация и регистрация, която се извършва от оторизиран музей, всички движими археологически обекти по закон имат категория национално богатство.

Сред изследваните и описани в заключението на вещото лице културни ценности няма такива, които да притежават необходимите качества, за да бъдат предложени на Министерството на културата за получаване на категорията „национално богатство“. Причината за това е, че тези ценности отговарят на изискванията на чл. 54 от ЗКН.

От заключението на вещото лице П. Д. Б. е видно, че съобразно визуалните показатели, всички изследвани монети и предмети, които са приети за културна ценност, са автентични археологически културни ценности. Описаните в заключението обекти със статут на културни ценности са идентични с находки, откривани при археологически разкопки – времето на производство, типовете и предназначението, както и визуалните им характеристики отговарят на изискванията на чл. 53 от ЗКН, съгласно който: „Според научната и културната област, към която се отнасят, движимите културни ценности са 1.археологически: движими вещи, открити в земята, на повърхността й или под водата и свидетелстващи за епохи и цивилизации, които са обект на археологията“. Щом подобни движими вещи са обект на научната археология, то те са и археологически обекти.

Поради обстоятелството, че са движими археологически обекти, изследваните и описани в писменото заключение на вещото лице П. Д. Б. монети и предмети, имащи обозначение „културна ценност“, задължително подлежат на идентификация и регистрация в съответствие с изискванията на Раздел II от ЗКН. Освен това всяко юридическо или физическо лице, което притежава подобни движими археологически материали, е длъжно да ги регистрира по реда, предвиден в ЗКН.

Разпоредбата на чл. 2а, т. 1 от ЗКН предвижда, че културните ценности, археологическите обекти по смисъла на чл. 146, ал. 1, произхождащи от територията и акваторията на Република България, са публична държавна собственост.

Съобразно чл. 2, ал. 3 от ЗКН, културните ценности освен публична, могат да бъдат и частна собственост, но това може да стане само при спазване на условията, описани в ЗКН. За да бъде узаконено правото на частна собственост над движими археологически обекти, е задължително да бъде извършена идентификация и регистрация на културните ценности. За целта заинтересованото лице трябва да подаде заявление до оторизиран от министъра на културата музей, придружено от документи, описани в Наредба № 1 от 16.02.2021 г. за реда за извършване на идентификация на движимите културни ценности и за водене на регистри на движимите културни ценности. Ако този ред не е спазен, този, който случайно открие или намери движими археологически обекти, не може да стане техен собственик /чл. 160, ал. 1 от ЗКН/. Освен това –в съответствие с разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗКН, открилият или намерилият движими археологически обекти е длъжен в 7- дневен срок да уведоми и най-близкия регионален или общински музей.

От приложеното на л. 120 от ДП писмо от Регионален исторически музей-Плевен става ясно, че след извършена проверка в ГИС-АКБ е установено, че мястото, където е намерен подсъдимият, с GPS координати N 43 градуса, 32 минути, 19,8/Е 24 градуса, 50 минути, 56,9, попада в границите на археологически обект с рег. № 0400177, намиращ се в местността „Пясъците“ край с. •••••••, Плевенска област.

От приложеното на л. 117 от ДП писмо от Министерството на културата на Република България става ясно, че след извършена проверка в Регистъра по чл. 150, ал. 2 от ЗКН е установено, че подсъдимият не фигурира в този регистър, не е подавал заявления за извършване на редовни или спасителни археологически проучвания, респективно не са му издавани разрешения за извършване на такива проучвания.

От заключението на назначената по време на ДП съдебна техническа експертиза е видно, че металдетектор „Vanquish“, модел 440, пийтпойнтер „Minelab“, модел „Pro-Find 15“ и лопата с остър връх „Total“ не са самоделни устройства и се предлагат свободно в търговската мрежа.

От същото заключение става ясно, че предназначението на металдетектора е да открива метални находки /цели/ под каквато и да е повърхност с помощта на четири режима – монети, реликви, бижута и личен режим. Пийтпойнтерът фиксира установената цел след откриването й от металдетектора, а освен това може да установи търсената цел преди употребата на металдетектора. Лопатата с остър връх се използва за ръчно разкопаване и разриване на земна маса и е помощно средство на оператора при установяване на избраната цел.

При търсене на обекти операторът първо включва металдетектора. След това проверява настройките на избрания режим на работа, като при необходимост коригира отделните параметри. По време на работа операторът е в състояние да коригира настройките на режима, като чувствителност и сила на звука. С бавни движения наляво и надясно той движи металдетектора, така че сондата да е успоредна на земната повърхност и да е на максимално близко разстояние. По време на работа операторът може да си помага с лопатата, след което да продължи издирването на целта. При засичане на цел, металдетекторът издава звуков сигнал, а на дисплея се показват нейните параметри. Тези параметри се сравняват интуитивно с лентата от символи, за да се узнае от какъв метал и с каква форма е установената цел. След локализиране на целта, операторът използва лопатата, за да я извади на повърхността на земята.

Предназначението на пийтпойнтера е да облекчи работата на сондата на металдетектора при откриването на цели. Той помага и на оператора, като му спестява част от копаенето до установената цел.

Металдетекторът, пийтпойнтерът и лопатата не могат да се използват едновременно. Те работят поотделно, с ръчно усилие, при различни комбинации на последователност – според нуждите на оператора.

От приложеното на л. 115 от ДП писмо от Министерството на културата на Република България е видно, че след извършена проверка на Регистъра по чл. 152, ал. 2 от ЗКН е констатирано, че подсъдимият не е подавал заявления за регистрация на специални технически средства за извършване на теренни проучвания, не е вписан в регистъра, като субект, имащ право да използва регистрирани специални технически средства и не са му издавани съответни удостоверения.

Подсъдимият С. Л. Л. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпления по чл. 277а, ал. 3, във връзка с ал. 1 НК и по чл. 278, ал. 6 НК.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена и доказана, въз основа на направеното от С. Л. Л. самопризнание и на доказателствата, събрани в ДП, които го подкрепят – свидетелските показания на Б. Л. Б., К. Г. М. и З. А. А., заключенията на вещите лица П. Д. Б. и инж. Ц. И. Ц., както и със събраните по делото писмени и веществени доказателства.

От обективна страна подсъдимият е търсил археологически обекти без да има съответно разрешение, като е използвал технически средства – 2 бр. металдетектори и права лопата.

От обективна страна С. Л. Л. е държал повече от три археологически обекти, имащи статут на културни ценности с категория национално значение или национално богатство, които не са били идентифицирани и регистрирани по реда, определен в ЗКН.

От субективна страна подсъдимият е извършил двете престъпления умишлено, при форма на вината пряк умисъл. Той е съзнавал техния общественоопасен характер, предвиждал е общественоопасните им последици и е искал настъпването на тези последици.

Причина за извършените престъпления е неспазването от страна на подсъдимия на установения ред за търсене на археологически обекти, както и за държането на археологически обекти.

Като мотив за извършените престъпления съдът прие желанието на подсъдимия да се облагодетелства, макар и по неправомерен начин.

При определяне размера на наказанията, които наложи на подсъдимия С. Л. Л. за извършените от него престъпления, съдът съобрази и прие:

а/ като смекчаващи обстоятелства – обстоятелството, че подсъдимият не е осъждан, добрите му характеристични данни и това, че съществено е спомогнал за разкриване на престъплението по чл. 278, ал. 6 НК, съобщавайки предварително на полицейските служители, че държи в дома си археологически обекти.

б/ като отегчаващо обстоятелство – обстоятелството, че С. Л. е

извършил две престъпления.

Съдът намери, че по делото не са налице многобройни или

изключителни смекчаващи обстоятелства. Освен това доказателствата по делото не позволяват правен извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. Поради това наказанията на подсъдимия бяха определени при условията на чл. 58а, ал. 1 НК, а не при условията на чл. 58а, ал. 4 НК.

Съдът, при превес на смекчаващите обстоятелства, които по значение и тежест преобладават, ОСЪДИ подсъдимия С. Л. Л.:

1.На основание чл. 277а, ал. 3, във връзка с ал. 1 и чл. 54 НК – на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода и ГЛОБА в размер на 5000 лева;

2. На основание чл. 278, ал. 6 и чл. 54 НК – на ЕДНА ГОДИНА

лишаване от свобода и ГЛОБА в размер на 3000 лева.

На основание чл. 58а, ал. 1 НК, съдът НАМАЛИ определеното

наказание лишаване от свобода за престъплението по чл. 277а, ал. 3, във връзка с ал. 1 НК с една трета и постанови подсъдимият С. Л. Л. да изтърпи наказание в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода и ГЛОБА в размер на 5000 лева.

На основание чл. 58а, ал. 1 НК, съдът НАМАЛИ определеното

наказание лишаване от свобода за престъплението по чл. 278, ал. 6 НК с една трета и постанови подсъдимият С. Л. Л. да изтърпи наказание в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода и ГЛОБА в размер на 3000 лева.

На основание чл. 23, ал. 1 НК, съдът НАЛОЖИ на подсъдимия С. Л. Л. да изтърпи по-тежкото от наложените наказания в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода и ГЛОБА в размер на 5000 лева.

Съдът намери, че определеното за изтърпяване от подсъдимия по-

тежко наказание е достатъчно за неговото поправяне и превъзпитание и за постигане целите на наказанието, поради което не приложи разпоредбата на чл. 24, ал. 1 НК.

Съдът, след като взе предвид, че С. Л. не е осъждан и извършеното се явява изолиран случай в неговия живот, както и добрите му характеристични данни, намери, че за неговото поправяне и превъзпитание, както и за постигане целите по чл. 36 НК, не е необходимо той да изтърпява наложеното му по-тежко наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода. Поради това и на основание чл. 66, ал. 1 НК съдът ОТЛОЖИ изпълнението на това наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 278, ал. 7 НК, съдът ОТНЕ в полза на държавата предмета на престъплението по чл. 278, ал. 6 НК /приложените към делото веществени доказателства/.

На основание чл. 53, ал. 1, буква „а“ НК, съдът ОТНЕ в полза на държавата металдетектора, пийтпонтера и правата лопата с остър връх, като имущество, което принадлежи на подсъдимия С. Л. Л. и е било предназначено и е послужило за извършване на умишлено престъпление.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът ОСЪДИ подсъдимия С. Л. Л. да заплати по сметката на ОД на МВР-Плевен направените по време на ДП разноски по делото в размер на 980,20 лева.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: