Решение № 1456 от 26.1.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 14928/2023 г.

Производството по настоящото дело е образувано е по искова молба на Ю. М. Н., с ЕГН : ••••••••••, с която са предявени срещу „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, с ЕИК : ... обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите, както следва: сумата от 13540 лева, представляваща стойност на 18 броя неразрешени платежни транзакции, извършени на 08.11.2022 г. от открита при ответника банкова сметка на името на ищцата, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.03.2023 г. до окончателното плащане, и сумата от 503,99 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 09.11.2022 г. до 22.03.2023 г. Ищцата твърди, че била клиент на ответната банка и имала разкрита при последната разплащателна сметка и ползвала банкова карта. Поддържа, че на 08.11.2022 г. били извършени 18 броя неразрешени транзакции, а именно: Плащане ПОС Abboud George Bruxelles, Референция S21ZCMG2231500H6 - 137, 03 лв., Такса за превалутиране Abboud George Bruxelles,Референция S21ZCMG223 1500Н7 - 0,34 лв.; Плащане ПОС Abboud George Bruxelles, Референция S21ZCMG2231500LZ - 2 799,23 лв. Такса за превалутиране Abboud George Bruxelles, Референция S21ZCMG2231500M0 - 7,00 лв., Плащане ПОС Raja Trade Bruxelles, Референция S21ZCMG223150105 - 15,66 лв., Такса за превалутиране Raja Trade Bruxelles, Референция S21ZCMG223150106 - 0,04 лв. Плащане ПОС Lib Lectura Jette, Референция S21ZCMG2231501DI - 1397,66 лв. Такса за превалутиране Lib Lectura Jette, Референция S21ZCMG2231501DJ-3,49 лв., Плащане ПОС Lib Lectura Jette, Референция S21ZCMG2231501EY - 1397,46 лв., Такса за превалутиране Lib Lectura Jette, Референция S21ZCMG2231501EZ- 3,49 лв. Плащане ПОС HUBSIDE.STORE.BELGIUM BRUXELLES, Референция S21ZCMG223150110 - 2347.04 лв., Такса за превалутиране, HUBSIDE.STORE.BELGIUM BRUXELLES Референция S21ZCMG223150111- 5.87 лв., Такса за превалутиране, HUBSIDE.STORE.BELGIUM BRUXELLES Референция S21ZCMG223150111- 5.87 лв. Плащане ПОС KRUIDVAT 8295 LAKEN LAKEN, Референция S21ZCMG2231501KW- 176,70 лв., Такса за превалутиране, KRUIDVAT 8295 LAKEN LAKE, Референция S21ZCMG2231501КХ- 0,44 лв., Плащане ПОСHUBSIDE.STORE.BELGIUM BRUXELLES,Референция S21ZCMG22315022R - 2394,29 лв. Такса за превалутиране, HUBSIDE.STORE.BELGIUM BRUXELLES Референция S21ZCMG22315022S- 7,34 лв., Плащане ПОС HUBSIDE.STORE.BELGIUM BRUXELLES, Референция S21ZCMG2231502С5 - 2347,04 лв.Такса за превалутиране, HUBSIDE.STORE.BELGIUM BRUXELLES Референция S21ZCMG2231502C7- 5,87 лв. за сумата в общ размер на 13540 лева. Навеждат се доводи, че на същата дата клиентът уведомил банката за неправомерното извършване на платежните операции. Въпреки това ответникът не реагирал съобразно разписаното в чл. 74, ал. 2 ЗПУПС и чл. 14.18 от приложимите към договора Общи условия – не блокирал използването на платежния инструмент, като вместо това банката изчакала осчетоводяването на транзакциите. Излагат се съображения, че ищцата не била предоставяла картата на друго лице, нито е получавала сумата, нито е получавала стоки или услуги, съответно не била споделяла идентификационни или ауторизационни данни. Ето защо счита, че следва да бъде ангажирана отговорността на доставчика на платежни услуги по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС. Моли за уважаване на предявените искове и претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че не спори, че ищцата е клиент на банката, както и че на 08.11.2022 г. са извършени транзакции на реален ПОС, като същите са били осчетоводени по сметката на ищцата, както и че е било извършено превалутиране. Посочва, че извършените операции са били на обща стойност от 13585,99 лева. Поддържа, че ищцата е ползвала мобилно приложение „Моята Fibank“, чрез което билa достъпвалa продуктите и услугите на банката, като начина на създаване и активирането на профил в приложението, както и процесът на осъществяване на платежни операции посредством него са подробно описани. Развива съображения, че с оглед начина на потвърждаване на плащанията всички такива били извършени от ищцата. В условията на евентуалност аргументира наличието на груба небрежност от страна на ищцата, като сочи, че последната била предоставила идентификационните си данни на трето лице, съответно следвало да се приложи разпоредбата на чл. 80, ал. 3, вр. чл. 75, т. 1 и 3 ЗПУПС. Иска отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски Съдът като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: С определение на съда е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 17.09.2018 г. между страните е бил сключен договор за откриване и водене на банкова сметка и предоставяне на платежни услуги. По делото е представена жалба с вх. № Ж-3077 от 14.11.2022 г., подадена от ищцата и адресирана до ответника относно източване на почти цялата наличност по сметката й при ответника, която към 14.10.2022 г. е била в размер на 13558,91 лева, както и Декларация за оспорване на трансакции от 14.11.2022 г., от ищцата с подробно описание на подробно описани оспорени транзакции, осъществени на 08.11.2022 г. Представен е документ, съдържащ основни препоръки за повишаване сигурността при работа с електронно банкиране "Моята Fibank" и мобилното приложение на ответника, както и препоръки за сигурност на последното. Представени са и Общите условия на ответната банка за откриване и водене на банкови сметки и за предоставяне на платежни услуги. По делото е представена и компютърно-техническа експертиза и допълнителна такава, които съдът кредитира като обективно и компетентно изготвени. Вещото лице е инкорпорирало в експертизата изображение с данни за наличие на две регистрирани устройства, от които успешно е влизано в мобилното банкиране на ищцата – мобилно устройство "Samsung" и продуктов код "SM-G770F, 12", с регистрирана дата на активация на устройството на 07.11.2022 г. в 10:18:29 ч. и мобилно устройство „HUAWEI”, с продуктов код "LDN-L21,800", без данни за дата на активация. Вещото лице е приложило и изображение с данни и за това, че на 07.11.2022 г., в 10: 17: 49 ч., на мобилен номер ••••••••••, е било изпратено SMS съобщение с текст "••••Activation for Mobile application My Fibank s aktivno bankirane. Vavezhdaite tozi kod samo v prilozhenieto: instalirano na mobilnoto Vi ustroistvo!". На 07.11.2022 г., в 10: 17: 49 ч., на мобилен номер ••••••••••, било изпратено SMS съобщение с текст "Uspeshno aktivirano novo mobilno prilojenie My Fibank! Ako ne razpoznavate tova deistvie, blokiraite profila si ot: https: //my. fibank. bg/VRJTMKMJMX".; Съгласно данните в заключението на 08.11.2022 г. в диапазона от 11:30:09 ч. до 16:16:25 ч. са били установени редица влизания в мобилно приложение "My Fibank" от мобилно устройство "Samsung" и продуктов код "SM-G770F, 12". Според констатациите на вещото лице инсталиране и активация на мобилното приложение "My Fibank", се извършва в определена последователност – първо мобилното приложение се изтегля от съответния магазин, според операционната система, въвеждат се данните за потребителско име и парола, след което въвежда 6 цифрен уникален еднократен активационен код, изпратен чрез SMS съобщение до телефонния номер на потребителя, който е представен в клон на ответната банка като негов, след това получава възможност да избира метод за вход – биометрични данни или метод за вход. Вещото лице е установило, че процесната банкова карта е била дигитализирана, за което се изисквало използването на мобилното приложение на клиента в My Fibank и всички оспорени транзакции са били извършени чрез дигитализираната карта на реални ПОС терминали, намиращи се в една и съща държава - Белгия. Посочено е също, че е теоретично възможно неупълномощено лице влезе в профила на ищцата, само ако разполага с код, изпратен на телефонния номер, посочен в системата на банката. От допълнителната компютърно-техническа експертиза се установява, че в периода от 17.09.2018 г. до 07.11.2022 г., не се наблюдават преводи през мобилното приложение (колона Екран: “payment” като пояснение). Видно от приложените данни, мобилното устройство "Samsung" и продуктов код "SM-G770F, 12" не е използвано преди процесната дата, на която са извършени оспорените от ищцата преводи, а достъпа до банкирането е осъществяван от мобилно устройство „HUAWEI”, с продуктов код "LDN-L21,800“ или компютър. При тази фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Според чл. 70, ал. 1 ЗПУПС платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й. При липса на съгласие платежната операция е неразрешена. В ЗПУПС са регламентирани специални правила, които изключват общите относно разпределянето на тежестта за доказване, съгласно които при твърдения от страна на ищеца, че дадени платежни операции са неразрешени, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест да установи автентичността им, точното регистриране, осчетоводяване, както и това, че същите не са засегнати от техническа повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги. Систематичното тълкуване на чл. 78, ал. 1 и ал. 4 ЗПУПС недвусмислено сочи, че рискът от изпълнение на неразрешена от платеца платежна операция, макар и наредена чрез договорения платежен инструмент, е възложен в тежест на доставчика на платежната услуга респ. неблагоприятните последици от изпълнението на неразрешената платежна операция, която е наредена чрез приетия от страните платежен инструмент, ще останат в правната сфера на платеца само при доказване от страна на ответника, че е налице измама или при умишлено или при груба небрежност от страна на платеца неизпълнение на съществените задължения, вменени му във връзка с използване на платежния инструмент. В този случай законът възлага изцяло в тежест на доставчика на платежни услуги да установи при условията на пълно и главно доказване конкретни факти, при които тази отговорност не възниква или нейното ангажиране се изключва и съответно предявеният иск по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС се отхвърля, които факти са следните: 1) че платежната операция е автентична, че е точно изпълнена и не страда от техническа повреда или друг недостатък, като съгласно изричното предписание в закона това не се доказва при установяване единствено на факта, че от доставчика на услуги е регистрирано, че конкретната платежна операция е наредена или извършена чрез използване на платежен инструмент; 2) че при иницииране на платежната операция, извършена чрез използване на платежен инструмент, платецът е действал чрез измама или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75 ЗПУПС. В настоящия случай ищецът е въвел твърдения, че не е разрешавал изпълнението на процесната платежна операция. Следователно върху ответника е доказателствената тежест да установи посочените по – горе законови предпоставки. В конкретния случай и при отчитане на заключението на експертизата, се установява, че процесните транзакции, чиято разрешеност ищцата оспорва, са реализирани в чужбина, а потребителския акаунт на ищцата, считано от датата, предхождаща датата на оспорените транзакции, е достъпвана чрез ново мобилно устройство "Samsung" и продуктов код "SM-G770F, 12" и всички оспорени процесни трансакции са били осъществени от това ново устройство, различно от използваното до този момент. Видно от допълнителната експертиза не се наблюдават преводи през мобилното приложение, като цялата активност през процесния период и преди датата на оспорените транзакции е осъществявана през мобилно устройство „HUAWEI”, с продуктов код "LDN-L21,800" или през компютър. Предвид че съхраняваните данни по картовата система на ответната банка, извадка от които е приложена към допълнителната експертиза, активността на датата на оспорените транзакции е необичайно висока и не са налице други подобни на оспорените транзакции. След като прецени относимите доказателсва, съдът счита, че не се установява категорично дали дигитализирането на дебитната карта на ищцата е извършена от нея. Дори и да се приеме, че ищцата е дигитализирала картата си на мобилно устройство "Samsung" и продуктов код "SM-G770F, 12", за което по делото не са представени доказателства, не се установява, че именно тя е извършила процесните транзакции на физически ПОС терминал, тъй като не са ангажирани и доказателства ищцата да се е намирала в Белгия. На следващо място, съдът намира за неоснователно възражението на ответника за проявена "груба небрежност" от ищцата. Последователно в съдебната практика и теория се приема, че небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Понятието „груба небрежност“ няма легална дефиниция, но в достатъчна степен е разяснено в съдебната практика, която приема, че представлява неполагане на дължимата грижа- грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни условия, неполагане в значителна степен на загриженост, т. е. за да е налице груба небрежност се изисква да не са положени и най-малките усилия. Поведението, което представлява груба небрежност е правно укоримо, защото неблагоприятните последици биха били избегнати, ако беше положена дължимата грижа. В настоящия случай липсват каквито и да е било данни, че е налице конкретно поведение на ищцата, което да представлява груба небрежност. Наистина, съгласно приетото заключение се установява, че е теоретично възможно неупълномощено лице влезе в профила на ищцата, само ако разполага с код, изпратен на телефонния номер, посочен в системата на банката, същото обаче само по себе си не е достатъчно за да се приеме, че е налице неполагането на дължимата грижа от страна на ищцата досежно факта на успешното идентифициране и автентифициране, с решение от 11.07.2024 г. по дело С- 409/2022 г., тълкувайки чл. 59, т. 2 от Директива 2007/64 /идентичен с текста на чл. 72, т. 2 от Директива /ЕС/ 2015/2366 на ЕП и Съвета и чл. 78, ал. 4 от ЗПУПС /, предвид ясната разпоредба на чл. 54 от Директивата, дефинираща платежната трансакция като неразрешена при извършването и без съгласието на платеца, обаче съдът е приел, че законодателят на Съюза не е целял установяване на разрешението за плащане да се ограничи до проверка на формалната редовност на правните актове, използвани за даването на това съгласие - съображения 73, 74, 80. В съответствие с решение на СЕС по дело С–409/22 е и постановеното решение № 159/14.10.2024 г. по т. д. № 904/2023 г. на ІІ т. о. на ВКС, макар в различна от настоящата хипотеза на платежен инструмент. Няма основание чл. 78, ал. 4 ЗПУПС - възприет като пояснение / допълнение / на ал. 1 на същата разпоредба, а не като различно преценим, досежно разпределението на доказателствената тежест, фактически състав – да се прилага различно, съобразно вида на платежния инструмент. Определянето на една платежна операция, като разрешена или неразрешена, е обусловено единствено от наличието или липсата на съгласие на лицето, което е титуляр на платежната сметка и разпорежда изпълнението на платежни операции по тази сметка /така и Определение по т. д. № 2456/2022 г. на І т. о. на ВКС/. При твърдение за неразрешена платежна операция, идентифицирането на наредителя чрез електронното му устройство и автентифицирането на изявлението чрез другите електронни средства (ПИН код м-токен и др.) не е достатъчно да изключи неговата отговорност, освен ако докаже измама на платеца или неизпълнение задължения на същия по чл. 75 ЗПУПС, при груба небрежност, способствали операцията /така и Определение № 508 от 17.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 1593/2024 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Росица Божилова/. Доколкото в настоящото производство не се установява, нито измама (такова възражение не е и въведено от страна на ответника), нито поведение от с характер на груба небрежност, то предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. При тези съображения съдът намира за технически невъзможно ищцата да е извършила платежните операции – предмет на исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, а това обосновава извод за основателност на исковата претенция. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗПУПС доставчикът на платежна услуга дължи възстановяване на средствата по сметка на платеца не по – късно от края на следващия работен ден, след като е бил уведомен за операцията, след което изпада в забава. По делото не се спори между страните, че доставчикът на платежната услуга е бил уведомен за платежните операции на 08.11.2022 г. Следователно считано от 10.11.2022 г. същият е изпаднал в забава. Изчислен от съда при условията на чл. 162 ГПК чрез интернет калкулатор, размерът на мораторната лихва за периода от 10.11.2022 г. до 22.03.2023 г., начислена върху сумата от 13540 лв., възлиза на сумата от 543,49 лв. В случая се претендира сумата до размера на 503,99 лв., затова същата следва да се присъди в пълен размер. В тежест на ответника следва да се възложат направените от ищцата разноски, съгласно представения списък, както следва: 1) 562 лв. ДТ; 2) 900 лв. депозит за ВЛ; 3) адв. възнаграждение 2000 лв. или общо 3462 лв. Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира възражението за основателно. Съгласно Наредба № 1 от 2004 г., при цена на иска от 13540 лв., минималният размер на адвокатското възнаграждение е 1618,60 лв. Като се има предвид, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, съдът счита, че претендираното възнаграждение следва да бъде намалено до законовия минимум. Поради това, на ищеца следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1618,60 лв., или разноски в общ размер на 3080,60 лв. Водим от гореизложеното, Софийският районен съд