Решение № 17 от 19.5.2026 г. на Районен съд - Елхово по дело № 735/2024 г.

наказателно дело № 20242310200735 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на К. - Л. У. /C.-L. U./, родена на ••••••••••г., гражданка на Р. ••••••••••с постоянен адрес: гр. •••, Р. •••••••••••••, * * * , депозирана чрез пълномощника й - адвокат З. Р. М. от АК-Бургас, с посочен адрес за призоваване в гр.Бургас, против Наказателно поС.овление № BG2024/1000-2063/НП от 02.12.2024г., издадено от Д. С. А. – и.д.Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване“ към ТД Митница Бургас, оправомощен съгласно Заповед №ЗАМ-502/32-817160 от 15.04.2024г. на Директора на Агенция „Митници“, с което на основание чл.233, ал.1 от Закона за митниците /ЗМ/ й е наложено административно наказание - глоба в размер на 18137,36 евро /превалутирани от 35 473.60 лева/, представляваща 100% от митническата стойност на стоката и на основание чл.233, ал.6 вр.с ал.1 от ЗМ са отнети в полза на държавата като предмети на нарушението – златни пръстени проба 585 /14 карата/ - 20 броя – 93.00 грама; силиконови пръстени със златни елементи проба 585 /14 карата/ - 2 броя – 1.49 грама; златни гривни проба 585 /14 карата/ - 14 броя – 63.70 грама; гривни на конец със златни елементи проба 585 /14 карата/ - 11 броя – 6.33 грама; златни колиета проба 585 /14 карата/ - 18 броя – 146.20 грама; силиконови колиета със златни елементи проба 585 /14 карата/ - 4 броя – 5.60 грама; златни синджири проба 585 /14 карата/ - 4 броя – 18.70 грама; златни медальони проба 585 /14 карата/ - 5 броя – 8.60 грама; златни обеци проба 585 /14 карата/ - 10 чифта – 38.90 грама; сребърни пръстени проба 925 – 21 броя – 64.40 грама; сребърни гривни проба 925 – 15 броя – 105.40 грама; сребърни колиета проба 925 – 4 броя – 51.00 грама; сребърни медальони проба 925 – 3 броя – 19.40 грама и сребърни обеци проба 925 – 8 чифта – 21.50 грама, с обща митническа стойност на стоките в размер на 18 137,36 евро /превалутирани от 35 473.60 лева/, за извършено административно нарушение по чл.233, ал.1 от ЗМ, за това, че на 26.06.2024г., около 17.00 часа, на Митнически пункт „Лесово“, на трасе за обработка „Входящи леки автомобили и автобуси“ от Република Турция за Република България, е пренесла през държавната граница на Република България, без знанието и разрешението на митническите органи горепосочените стоки. С жалбата си жалбоподателката атакува НП като неправилно и незаконосъобразно, като издадено при явно противоречие с материалните разпоредби на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните прави. Изтъква се, че действителната фактическа обС.овка по случая, която жалбоподателката описва в жалбата си, съществено се различава от изложената в АУАН и в НП. Твърди се, че както жалбоподателката като пътник в спрения за проверка на 26.06.2024г. на МП „Лесово“ лек автомобил, така и оС.алите четирима нейни спътника, са били румънски граждани и са преминавали транзитно през българската територия от Р. Турция за Р. ••••••••••като целта на посещението им в Р. Турция е била екскурзия и пазар. Сочи се, че от Р. Турция всички пътуващи с автомобила, са си закупили изделия от злато и сребро за лично ползване и като подаръци за близки и роднини. В жалбата си жалбоподателката излага, че както тя, така и спътниците й от автомобила не са знаели както български, така и английски език, като се сочи, че не са били поканени на разбираем за тях език от митническите органи в хода на извършената митническа проверка да декларират наличието на акцизни или други стоки, лични вещи и валутни ценности и без да разбират езика, същите са били подложени на проверка на багажа и на МПС-то, като в ръчната чанта на жалбоподателката са открити недекларираните процесни златни и сребърни изделия, които са били задържани от митническите органи. Прави се оплакване, че никой от митническите служители не е предлагал да бъде назначен на жалбоподателката преводач от български на румънски език, нито на какъвто и да било разбираем език, както и че акта е бил подписан без жалб.У. да разбере съдържанието му и в какво точно нарушение е обвинена, като по този начин е допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето на акта, ограничаващо правото й на защита, което представлява самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП. Твърди се, че жалбоподателката се е опитала да обясни на митническите органи, че откритите накити не са само нейни, а са лична собственост на всички пътници в МПС-то, и просто са сложени на едно място в чантата й, но това изобщо не е било взето под внимание. Изтъква се, че жалбоподателката не е била запозната с разпоредбите при преминаване на българската граница, а и никъде не е видяла информация на румънски език, указваща задължението й за деклариране на изделия от злато и сребро. Отрича да е имала намерение съзнателно да пренесе през границата процесните стоки без знанието и разрешението на митническите органи, в потвърждение на което се позовава на факта, че същите не са били укрити на тайно място, а са се намирали в ръчната й чанта. Друг съществен порок в процедурата по съставяне на АУАН, който се изтъква в жалбата е, че съществува неяснота относно датата, на която е било извършено нарушението и на която е бил връчен акта на жалбоподателката, поради това, че като дата на съставяне на акта е посочена 26.06.2023г., а като дата на извършване на нарушението е посочена датата 26.06.2024г., т.е. съставянето на АУАН предхожда с една година извършването на нарушението. Според жалбоподателката объркването й е още по-голямо, тъй като в разписката за връчване е посочена датата 24.02.2023г., т.е. връчването е С.ало преди съставянето на самия акт и преди извършване на самото нарушение. С оглед на това се сочи, че НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, тъй като е издадено извън 6- месечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, считано от датата, посочена като дата на съставянето на АУАН, т.е. от 26.06.2023г. В жалбата са изложени и съображения, че описаната в обжалваното НП недекларирана стока няма търговски характер, тъй като откритите в ръчния багаж на жалбоподателката златни и сребърни изделия не са били само нейни, а на всички пътници в автомобила, присъствали на проверката и са били предназначени за лично ползване и за подаръци. Т.е. количеството от общо 382,52 грама златни бижута и 261,70 гр. сребърни бижута принадлежи на петимата пътуващи с автомобила, което автоматично изключва търговския им характер, и съответно задължението за тяхното деклариране. Освен това се сочи, че бижутата са открити в ръчния багаж на жалбоподателката, а не са укрити по друг начин, както и че пренасянето им има случаен характер, тъй като нито жалбоподателката, нито пътниците в автомобила се занимават по занятие с внос и търговия на златни и сребърни изделия, нито е имало други случаи, при които на жалб.У. да е бил съставен акт за такова нарушение. Възведени са и доводи, че деянието е несъставомерно и от субективна страна, тъй като липсва умисъл в действията и в поведението на жалбоподателката, изтъквайки, че недекларирането на бижутата се дължи на незнание и пропуски в действията на митническите служители. В жалбата са обективирани и съображения, с които се атакува експертната оценка на процесните изделия от благородни метали, която е изготвена в хода на административнонаказателното производство от вещото лице В. Д. Д., като се оспорва нейното заключение с доводи за немотивираност. Предвид изложените си съображения, жалбоподателката с жалбата си прави искане за поС.овяване на решение, с което атакуваното НП да бъде отменено изцяло. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание за жалбоподателката, редовно призована чрез пълномощника й, се явява процесуалният й представител - адв.М., която от името на доверителката си заявява поддържане на жалбата на същите основания и със същото искане. Ангажира гласни доказателства и прави доказателствени искания във връзка с направеното с жалбата оспорване на НП. По съществото на спора с писмени бележки, процесуалният представител пледира за уважаване на жалбата и съответно за отмяна на НП, като развива в пълнота и изчерпателно доводите си в обосноваване формалните недостатъци на АУАН и НП и в неправилното приложение на материалния закон. Заявява се и алтернативно искане в случай, че бъде прието, че жалбоподателката е извършила вмененото й нарушение, то по отношение на репресивната мярка за отнемане в полза на държавата на стоките-предмет на нарушението, се изтъква, че същата е несъразмерна, непропорционална и противоречи на правото на ЕС, поради което се прави искане за отмяна на наказателното поС.овление само в тази част. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски съобразно представен списък на същите. С допълнително входирано възражение в срока за решаване на делото с вх.№2522/08.05.2026г., е заявено по изложени съображения искане за намаляне размера на възнаграждението на вещото лице О. до броя на реално отработените часове за изготвената експертиза. За административно-наказващият орган /АНО/, издал НП - Д. С. А. в качеството му на и.д.Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване“ към ТД Митница Бургас, в съдебно заседание се явява процесуалният му представител – юрисконсулт Д. Д., която оспорва жалбата като неоснователна. В пледоарията си по делото и в представени писмени бележки, пълномощникът на АНО моли съда да поС.ови решение, с което да потвърди атакуваното от жалбоподателката НП като правилно и законосъобразно издадено, като се изтъкват доводи, че в хода на административно-наказателното производство противно на изложеното в жалбата не са допуснати съществени нарушения на процесуални права, довели до ограничаване правото на защита на лицето. Спазена е изцяло административната процедура по съставянето на акта и издаването на НП, като същите са издадени от компетентни органи, спазен е и срока по чл.34 от ЗАНН и съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания, като е взето С.овище и по релевираните в жалбата възражения по неправилното приложение на материалния закон. Предвид на тези и други подробно изложени в писмвените си бележки по съществото на спора доводи, юриск.Д. прави искане за оставяне без уважение на подадената от жалбоподателката жалба като неоснователна и за потвърждаване изцяло на обжалваното НП. Претендира се и присъждане в полза на АНО на юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно в случай, че бъде уважена жалбата на жалбоподателката е релевирано възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в случай, че размерът му е над минимално предвидения по чл.36 от Закона за адвокатурата. РП-Ямбол, редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание и не взима С.овище по жалбата. Съдът след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и като съобрази закона, прие за уС.овено от фактическа страна следното: Въз основа на доказателстваната съвкупност по делото - приетите писмени доказателства, както и гласните такива - свидетелските показания на П. Н. В. /актосъставител/ и Д. Д. Н. /свидетел по констатиране на нарушението и по съставянето на акта/, и двамата служители на Агенция „Митници“-ТД-Бургас, първият работещ на длъжност „инспектор“, а вторият на длъжност „ст.инспектор“, които към датата на деянието са били дневна смяна на МП-Лесово и са били разпределени да изпълняват служебните си задължения на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси“, се уС.овява, че на 26.06.2024г., около 17.00 часа е пристигнал на МП лек автомобил марка „•••“ модел „•••“ с румънски рег.№•••, който пътувал от Р. Турция за Р. ••••••••••управляван от румънския гражданин К. О. /C. O./ и четирима броя пътници, също румънски граждани – жалбоподателката К. У. /C.-L. U./, А.-К. О. /A.-C. O./, А.-Н. О. /A.-N. O./ и М. –М.-К. С. /M.-M.-K. S./. Според създадената инфраструктура и организация на МП”Лесово”, на трасетата за влизане и излизане, има поставени указателни табели, на които на шест различни езици, в т.ч. и на румънски и английски език, са указани задълженията на лицата, преминаващи границата, да декларират носените от тях акцизни стоки, стоки с търговски характер, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия с и от тях, парични средства в левове и друга валута, валутни ценности или такива попадащи под забрани и ограничения при внос. Същите се намират в зоната преди пристъпване на митническия контрол. След извършен на първия пункт - „Граничен контрол“, от служители на РД“ГП“гр. Елхово, паспортен контрол на водача на автомобила и пътниците в него, процесният л.автомобил се е придвижил до втория пункт - „Митнически контрол“. На този пункт отново е била извършена проверка на документите на шофьора и на пътниците в автомобила, както и тези на МПС-то, като след въвеждането на необходимите данни в системата за преминаващото МПС, преди пристъпване към митническа проверка, митническият служител – св.П. В. попитал водача и пътниците на английски език, чрез едно от лицата в автомобила, говорещо и разбиращо английски език, дали имат стоки, валута или валутни ценности, подлежащи на деклариране пред митническите органи, на което водачът и пътниците от автомобила отговорили отрицателно. След това МПС-то било селектирано за митническа проверка, в хода на която след като водачът и пътниците излезли от л.автомобил, св.Д. Н. отново на румънски език поканил водача и спътниците му да декларират в случай, че имат налични стоки, валута или валутни ценности, подлежащи на деклариране пред митническите органи и след като получил отрицателен отговор заедно със св.В. пристъпили на основание чл.16, ал.1, т.1 от ЗМ към извършване на физически контрол на МПС-то и на личния багаж на пътуващите с него. В хода на проверката, при извършения оглед на личния багаж на жалбоподателката К. У., представляващ малка лична ръчна чанта са били открити два плика с изделия от жълт и сребрист метал под формата на накити. Бил извършен и последващ на основание чл.16, ал.1, т.9 от ЗМ личен преглед на жалбоподателката, в хода на който не са били открити подлежащи на деклариране стоки и ценности. Така извършените действия от свидетелите В. и Н. и направените констатации, са обективирани в нарочен Протокол за извършена митническа проверка №24BG001011M028525/код на МУ/ГКПП BG001011/ 26.06.2024г., приложен на л.10-13 от АНП и в Протокол за личен преглед №24BG0010110130/код на МУ/ГКПП BG001011/26.06.2024г., приложен на л.17 от АНП. Съставеният от митническите служители В. и Н. Протокол за извършена митническа проверка и съставеният Протокол за личен преглед от митнически служител – инспектор Д. С. Д. в присъствието като свидетел на митническия служител – И. И. Т., са подписани от жалбоподателката К. У. без каквито и да е възражения. В хода на извършената на жалбоподателката митническа проверка свидетелите В. и Н. са й предложили да й бъде назначен преводач, който тя отказала. Откритите у жалбоподателката У. изделия от жълт и сребрист метал, са били предмет на извършена на място експертиза от експерта В. Д. Д. – вписана в списъка на вещите лица в съдебния район на ОС-Хасково и на АС-Хасково, специалист по сделки с благородни метали и скъпоценни камъни. От изготвеното заключение на вещото лице Д. от 26.06.2024г., приложено на л.20 от АНП, е видно, че обследваните изделия след извършен оглед, анализ и измерване от експерта, са уС.овени като златни и сребърни, а именно: – златни пръстени проба 585 /14 карата/ - 20 броя – 93.00 грама; силиконови пръстени със златни елементи проба 585 /14 карата/ - 2 броя – 1.49 грама; златни гривни проба 585 /14 карата/ - 14 броя – 63.70 грама; гривни на конец със златни елементи проба 585 /14 карата/ - 11 броя – 6.33 грама; златни колиета проба 585 /14 карата/ - 18 броя – 146.20 грама; силиконови колиета със златни елементи проба 585 /14 карата/ - 4 броя – 5.60 грама; златни синджири проба 585 /14 карата/ - 4 броя – 18.70 грама; златни медальони проба 585 /14 карата/ - 5 броя – 8.60 грама; златни обеци проба 585 /14 карата/ - 10 чифта – 38.90 грама; сребърни пръстени проба 925 – 21 броя – 64.40 грама; сребърни гривни проба 925 – 15 броя – 105.40 грама; сребърни колиета проба 925 – 4 броя – 51.00 грама; сребърни медальони проба 925 – 3 броя – 19.40 грама и сребърни обеци проба 925 – 8 чифта – 21.50 грама, като златните изделия са с общ грамаж - 382.52 грама, а сребърните изделия са с общ грамаж – 261.70 грама. Експертът Д. в заключението си е дала обща митническа стойност на златните изделия – 34 426.80 лева и на сребърните изделия – 1046.80 лева или общо в размер на 35 473.60 лева, при митническа стойност на грам злато проба 585 – 90.00 лв. и на грам сребро проба 925 - 4.00 лв., а общата пазарна стойност на златните и сребърни изделия е в размер на 46 345.10 лева, при пазарна стойност на грам злато проба 585 – 115.00 лв. и на грам сребро проба 925 - 9.00 лв. От митническия служител – св.П. В. е била съставена разписка №24007484 от 26.06.2024г., в която е отразено, че са задържани откритите у жалбоподателката У. изделия от злато и сребро, надлежно описани по вид, количество и грамаж, които жалбоподателката К. У. е обявила за свои. Поради това проверяващите митнически служители, са поискали писмени обяснения от жалбоподателката, приложени на л.18 от АНП, в които същата собственоръчно на румънски език, с легализиран превод на същите на български език /л.35 от АНП/, е изложила, че откритите у нея златни и сребърни изделия, са закупени от Р. Турция, гр.ИС.бул, където е била на почивка, и са предназначени за приятели, децата и многобройното й семейство. За така констатираното, е бил съставен на 26.06.2024г. на жалбоподателката К. У., румънска гражданка, в нейно присъствие, от свидетеля П. Н. В. и в присъствието на свидетеля по констатиране на нарушението и по съставяне на акта – Д. Д. Н., на основание чл.230 от ЗМ и чл.40, ал.1 от ЗАНН, Акт за уС.овяване на административно нарушение № BG26062024/1000/М-1888, за това, че на 26.06.2024г. около 17.00 часа на МП“Лесово“, на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси“ е пристигнал лек автомобил марка „•••“ модел „•••“ с рег.№•••, който пътувал от Р. Турция за Р. ••••••••••управляван от румънския гражданин К. О. /C. O./, с който като пътник К. У. /C.-L. U./ е осъществила състава на чл.233, ал.1 от ЗМ, като е пренесла стоки – изделия от злато проба 585 /14 карата/ с общо количество 382.52 грама и изделия от сребро с проба 925 с общо количество 261.70 грама, а именно: - златни пръстени проба 585 /14 карата/ - 20 броя – 93.00 грама; силиконови пръстени със златни елементи проба 585 /14 карата/ - 2 броя – 1.49 грама; златни гривни проба 585 /14 карата/ - 14 броя – 63.70 грама; гривни на конец със златни елементи проба 585 /14 карата/ - 11 броя – 6.33 грама; златни колиета проба 585 /14 карата/ - 18 броя – 146.20 грама; силиконови колиета със златни елементи проба 585 /14 карата/ - 4 броя – 5.60 грама; златни синджири проба 585 /14 карата/ - 4 броя – 18.70 грама; златни медальони проба 585 /14 карата/ - 5 броя – 8.60 грама; златни обеци проба 585 /14 карата/ - 10 чифта – 38.90 грама; сребърни пръстени проба 925 – 21 броя – 64.40 грама; сребърни гривни проба 925 – 15 броя – 105.40 грама; сребърни колиета проба 925 – 4 броя – 51.00 грама; сребърни медальони проба 925 – 3 броя – 19.40 грама и сребърни обеци проба 925 – 8 чифта – 21.50 грама, през държавната граница, без знанието и разрешението на митническите органи. В акта е отразено, че с Разписка за задържане №24007484 от 26.06.2024г. и във връзка с изискванията на чл.41 от ЗАНН, са били иззети като предмет на нарушението описаните златни и сребърни изделия. АУАН е бил надлежно предявен и връчен на жалбоподателката на същата дата – 26.06.2024г., подписан от актосъставителя, свидетеля Н. и жалб. К. У., след като същата е отразила на родния си румънски език, че няма възражения /легализиран превод от румънски на български език – л.26 от АНП/, като препис от същия на същата дата - 26.06.2024г., е връчен на нарушителя, което е удостоверено с подписа му. В седемдневният срок от съставянето на АУАН, предвиден в разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателката К. У. не е депозирала писмени възражения пред административно-наказващият орган. Видно от приложеното към АНП С.овище на Комисия, назначена със Заповед №ЗТД-1000-618/26.07.2024г. на Директора на ТД „Митница Бургас“, същата комисия въз основа на заключението на вещото лице В. Д. Д. за митническата стойност на процесните златни и сребърни изделия, е възприела посочената от експерта в експертната му оценка към 26.06.2024г. митническа стойност на стоките – предмет на нарушението, за което е съставен на жалб.У. АУАН № BG26062024/1000/М-1888 от 26.06.2024г., която възлиза в общ размер на 35 473.60 лева или 18 137,36 евро. Въз основа на съставения АУАН № BG26062024/1000/М-1888 от 26.06.2024г. и приложените към него писмени материали - Протокол за извършена митническа проверка №24BG001011M028525/код на МУ/ГКПП BG001011/26.06.2024г., Протокол за личен преглед №24BG0010110130/код на МУ/ГКПП BG001011/26.06.2024г., обяснение от нарушителя от 26.06.2024г. на румънски език, разписка за задържане №24007484 от 26.06.2024г., заключение на вещо лице от 26.06.2024г., С.овище на Комисия, назначена със Заповед №ЗТД- 1000-618/26.07.2024г. на Директора на ТД „Митница Бургас“ и др.писмени документи, приложени по АНП, е издадено Наказателно поС.овление № BG2024/1000-2063/НП от 02.12.2024г. от Д. С. А. – и.д.Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване“ към ТД Митница Бургас, оправомощен съгласно Заповед №ЗАМ-502/32-817160 от 15.04.2024г. на Директора на Агенция „Митници“, като констатираното адм.деяние е описано и квалифицирано по същия начин както в АУАН, и на жалбоподателката К. У. /C.-L. U./ на основание чл.233, ал.1 от ЗМ й е наложено административно наказание - глоба в размер на 35 473.60 лева, представляваща 100% от митническата стойност на стоката и на основание чл.233, ал.6 вр.с ал.1 от ЗМ са отнети в полза на държавата като предмети на нарушението – златни пръстени проба 585 /14 карата/ - 20 броя – 93.00 грама; силиконови пръстени със златни елементи проба 585 /14 карата/ - 2 броя – 1.49 грама; златни гривни проба 585 /14 карата/ - 14 броя – 63.70 грама; гривни на конец със златни елементи проба 585 /14 карата/ - 11 броя – 6.33 грама; златни колиета проба 585 /14 карата/ - 18 броя – 146.20 грама; силиконови колиета със златни елементи проба 585 /14 карата/ - 4 броя – 5.60 грама; златни синджири проба 585 /14 карата/ - 4 броя – 18.70 грама; златни медальони проба 585 /14 карата/ - 5 броя – 8.60 грама; златни обеци проба 585 /14 карата/ - 10 чифта – 38.90 грама; сребърни пръстени проба 925 – 21 броя – 64.40 грама; сребърни гривни проба 925 – 15 броя – 105.40 грама; сребърни колиета проба 925 – 4 броя – 51.00 грама; сребърни медальони проба 925 – 3 броя – 19.40 грама и сребърни обеци проба 925 – 8 чифта – 21.50 грама, с обща митническа стойност на стоките в размер на 35 473.60 лева, за извършено административно нарушение по чл.233, ал.1 от ЗМ, за това, че на 26.06.2024г., около 17.00 часа, на Митнически пункт „Лесово“, на трасе за обработка „Входящи леки автомобили и автобуси“ от Република Турция за Република България, е пренесла през държавната граница на Република България, без знанието и разрешението на митническите органи горепосочените стоки. Наказателното поС.овление е връчено на жалбоподателката на 04.12.2024г. чрез пълномощника й – адв.З. М., което се уС.овява от приложеното на л.39 от АНП уведомително писмо с рег.№32-1100285/03.12.2024г. Жалбата е входирана пред АНО на 17.12.2024г. с вх.№32-1120035/17.12.2024г. Материалната компетентност на Д. С. А. – и.д.Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване“ към ТД Митница Бургас да издава наказателни поС.овления за нарушения по ЗМ, се уС.овява от представената по делото като доказателство Заповед №ЗАМ-502/32-817160 от 15.04.2024г. на Директора на Агенция „Митници“, с която издателя й изрично е делегирал правомощията си на АНО по чл.231 от ЗМ на посочената в заповедта категория длъжностни лица - директори и зам. директори на териториалните дирекции, както и началниците на отдели „Митническо разузнаване и разследване“ в териториалните дирекции, съобразно тяхната териториална компетентност. Поради направеното от страна на жалбоподателката К. У. с жалбата й, поддържано и в хода на съдебното следствие чрез пълномощника й – адв.М. оспорване на експертизата на в.лице Д., изготвена в хода на административно-наказателната процедура, съдът е допуснал изслушване на съдебно-оценителна ювелирна експертиза /СОЮЕ/, като е възложил изготвянето на заключението на назначеното вещо лице Е. Г. О.. В отговор на възложените му задачи експертът се е запознал с материалите по делото и е извършил оглед и измерване на процесните златни и сребърни изделия, вследствие на което е констатирал и отразил поотделно за всяко едно изделие от злато и сребро грамажа, пробата и средната му пазарна цена, отчитайки, че за 1 /един/ грам обработено злато средната пазарна цена е в размер на 115.00 лева, която включва цената на материала от Световната борса към датата на задържане на процесните изделия /26.06.2024г./, която е в размер на 90.00 лева + цената за изработка, която е в размер на 25,00 лв., а за 1 грам обработено сребро към датата на задържане на процесните изделия /26.06.2024г./ средната пазарна стойност е 9.00 лева. Всъщност със заключението си в.лице О. е дал отговор на част от поставените му задачи, като след като е посочил средната пазарна стойност на всяка една от стоките – предмет на нарушението, е изчислил, че общата пазарна стойност на процесните златни изделия с общо тегло от 382.10 гр. възлиза на сумата от 43 961.50 лева или 22 477.15 евро, а общата пазарна стойност на процесните сребърни изделия с общо тегло от 261.70 грама възлиза на сумата от 2 386.32 лева или 1 220.11 евро. Или с оглед на това общата пазарна оценка на стоките – предмет на нарушението възлиза на сумата от общо 46 347.82 лева или 23 697.26 евро. В тази част заключението на вещото лице като компетентно и обосновано, дадено от лице незаинтересовано от изхода на делото и неоспорено по надлежен ред и начин от страните, се кредитира от съда. Със заключението си, поддържано и уточнено в някои части в хода на извършеното му приобщаване в проведеното на 18.03.2026г. о.с.з., вследствие на допуснати неточности и технически грешки, вещото лице изрично е посочило, че е изчислило средната пазарна стойност на процесните златни и сребърни изделия, което според него е и митническата им стойност, което не се споделя от настоящия съдебен състав. По отношение на митническата стойност на стоките-предмет на нарушението в общ размер на 35 473.60 лева, съдът с доверие възприема заключението на вещото лице В. Д. по извършената оценителна – ювелирна експертиза, назначена във фазата, развила се пред АНО, като за това изходи от обстоятелството, че е налице съответствие и пълно припокриване на изводите й със заключението на в.лице О. както относно вида на стоките предмет на нарушението - изделия (материал) от благороден метал: злато и сребро, така и относно дадените средни пазарни стойности на обследваните изделия, както и общата им пазарна стойност, възлизаща в общ размер на 46 345.10 лева. Още повече, че заключението на в.лице Д. е приобщено към доказателствения материал в хода на съдебното производство и не бе оборено в тази му част по надлежен ред. Доколкото изготвилият я експерт – В. Д. е включена в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица от комисията по чл.401 от Закона за съдебната власт за съдебния район на Окръжен съд - Хасково и Административен съд – Хасково и същата безспорно има качеството на вещо лице по смисъла на Наредба № Н-1 от 14.02.2023 година за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица на Министерството на правосъдието и няма основание за каквото и да е съмнение относно нейната квалификация на специалист-златар, респ. и на правоспособността й, с която и е регистрирана в указания Списък. С тези съображения, съдът приема експертизата на вещото лице Д. за компетентно и обективно извършена от вещо лице – специалист с необходимата квалификация и знания, липсват индиции за предубеденост, а от формална страна изготвеното писмено заключение обективира необходимите данни, ползвани за оценката и фактически констатации, поради което се явява обосновано и аргументирано, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения за неговата правилност. Действително заключението на вещото лице Д. е пестеливо откъм мотивировка, но въпреки това съдържа необходимите минимум реквизити. С оглед на горното съдът въпреки направеното от страна на жалбоподателката оспорване на първоначалното заключение на в.лице Д., приема за формално спазени правилата и изискванията към този доказателствен способ-първоначалната експертиза, съгласно субсидиарно приложимите в настоящото административно-наказателно производство процесуални разпоредби на НПК – чл. 144 и сл. до чл. 154 от НПК, съответно даденото от вещото лице В. Д. в хода на АНП експертно заключение, се припокрива в посочените по-горе части със заключението на в.лице О., изготвено в хода на съдебното следствие. Заключението на в.лице Д. като необорено в частта му, касаеща общата митническа стойност на стоките-предмет на нарушението, се явява валидно и годно като доказателствено средство и същото се кредитира, тъй като и е надлежният способ за оценяването на конкретните стоки, с оглед вида им на изделия от злато и сребро, обуславящо необходимост от специални знания и умения с каквито органът не разполага. Обратни доказателства, опровергаващи констатациите, обективирани в заключението на вещото лице Д., приложено в АНП, няма, поради което съдът го намира за обосновано и правилно и ползва същото при формирането на фактическите и правните си изводи. Съдебният състав, възприема изцяло и кредитира С.овището на митническите органи относно стойността на процесните стоки, тъй като е изготвено след извършване на необходимите проучвания и на базата на събраните по делото доказателства. С.овището е изготвено от митнически органи, поради което няма основание за каквото и да е съмнение относно тяхната квалификация на специалисти. С тези съображения, съдът приема С.овището за извършено от служители – специалисти с необходимата квалификация и знания, липсват индиции за предубеденост, а от формална страна изготвеното писмено С.овище обективира необходимите данни, ползвани за оценката и фактическите констатации, поради което се явява обосновано и аргументирано, в съответствие и кореспондиращо с фактите по делото и оС.алите доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения за неговата правилност. Обратни доказателства, опитващи се да опровергаят констатациите, обективирани в С.овището няма, поради което съдът го намира за обосновано и правилно (както вече бе посочено) и ползва същото при формирането на фактическите и правните си изводи. Въз основа на С.овището се уС.овява митническата стойност на стоките – предмет на нарушението. Посочената стойност не бе оборена, въпреки оспорването й от страна на жалбоподателката в производството. Така изложената фактическа обС.овка, приета за уС.овена от съда, кореспондира с възприетата от АНО и изложена в акта, респ. в НП. Същата, съдът изведе въз основа на съвкупен анализ на доказателствения материал, събран в хода на настоящото производство. Както писмените, така и гласните доказателства са относими към релевантните по делото факти и се кредитират изцяло за достоверни. Свидетелските показания на разпитаните по делото митнически служители – П. Н. В. /актосъставител/ и Д. Д. Н. /свидетел по констатиране на нарушението и по съставяне на АУАН/, са безпротиворечиви по отношение на относимите основни факти и обстоятелства във връзка с възприетите от всеки един от тях действия и поведение на жалбоподателката и спътниците й от процесния л.автомобил, като съдът съпоставяйки ги едни с други, както и анализирайки ги на плоскостта на приобщените писмени доказателства, ги приема за достоверни, обективни, логични и последователни, открояващи се с необходимата еднопосочност, безпротиворечивост и подчертана убедителност, кореспондиращи както помежду им, така и с оС.алия събран по делото доказателствен материал. Същите, възпроизвеждат непосредствените си впечатления за обстоятелствата при констатиране на нарушението, митническата проверка и осъществената комуникация между тях и нарушителя, поведението му, както и относно изпълнената административна процедура, включително и предявяването на съставения АУАН. В подкрепа на тези гласни доказателства са и приобщените към доказателствената съвкупност по делото писмени доказателства, приложени към АНП, посочени и анализирани по-горе. Съдът не констатира каквото и да е съществено противоречие между показанията на двамата свидетели-митнически служители, а напротив - по недвусмислен начин същите кореспондират едни с други досежно изложената фактология, предшестваща и последваща откриването на процесните златни и сребърни изделия в ръчната чанта на жалбоподателката. Показанията на свидетелите-митнически служители, не бяха оборени от показанията на ангажираните от жалбоподателката свидетели - румънските граждани – К. О. и М. – М. - К. С., за които се уС.ови, че са очевидци на деянието. Съдът не кредитира с доверие показанията им, тъй като същите, макар и да заявиха, че част от процесните златни и сребърни изделия, открити от митническите служители в ръчната чанта на жалбоподателката, са били лична тяхна собственост, обяснявайки, че са били събрани и скрити в личната чанта на жалб.К. У. на една бензиноС.ция по пътя, преди МП, с цел да не бъдат откраднати, то прави впечатление, че същите тези двама свидетели не успяха да индивидуализират и да опишат по вид и грамаж своите лични златни и сребърни бижута, които са били иззети от жалбоподателката и които същата е обявила в дадените пред митническите служители писмени обяснения за лична нейна собственост. Прави впечатление, че за първи път твърдението, че процесните изделия от благороден метал са собственост на всички пътуващи в автомобила, се заявява едва в настоящото съдебно производство и макар и да се твърди, че златните и сребърните изделия са били закупени в Р. Турция, то не се представиха каквито и да е документи, уС.овяващи извършената покупка. Прави впечатление и заявеното от ангажираните от жалбоподателката двама свидетелирумънски граждани, че същите в показанията си макар да сочат, че митническите служители са говорили на български език, но не и на друг разбираем за тях език, то избирателно са разбрали само зададения от проверяващите ги въпрос за деклариране на цигари и алкохол, но не и за деклариране на акцизни или други стоки в търговско количество и валутни ценности. В същото време в показанията си св.К. О., който е бил водач на процесното МПС потвърждава заявеното от двамата свидетели - митнически служители, че комуникацията е била извършвана на английски език, като една от пътничките А.-Н. О. е знаела малко английски език и е превеждала. За достоверно съдът възприе заявеното от свидетелитерумънски граждани обстоятелство, че жалбоподателката и преди деянието е пътувала до Р.Турция и то неведнъж. От така уС.овената фактическа обС.овка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в законоуС.овения 14- дневен срок, от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване и пред надлежния съд - по местоизвършване на нарушението. Съдът счита, че жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения: Извършвайки служебна проверка за законосъобразност на атакуваното НП от процесуалноправна страна, съобразно правомощията си в настоящото производство, съдът констатира, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице, които да са основание за отмяна на НП. Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и по издаване на обжалваното НП. Настоящата съдебна инС.ция приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 от ЗАНН. Актът и НП са издадени от компетентни органи в рамките на правомощията им, съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН, вр.с чл.230 от ЗМ и чл.47, ал.1, б.„а”, вр.ал.2 от ЗАНН, вр. чл.231 от ЗМ. Съгласно чл.230 от ЗМ, за всеки случай на нарушение на митническия режим се съставя акт от митническите органи, които по аргумент от разпоредбата на т. 9, § 1 от ДР на ЗМ са длъжностни лица от митническите учреждения, които осъществяват митнически надзор и контрол. В конкретния случай актът за уС.овяване на митническо нарушение е съставен от П. В. - инспектор в ТД Митница Бургас при Агенция „Митници“, т.е. от лице осъществяващо митнически надзор и контрол. Правомощието на Д. С. А. да издаде процесното НП следва от оправомощаването му със Заповед №ЗАМ-502/32-817160 от 15.04.2024г. на Директора на Агенция „Митници“. Съдът прие, че са спазени всички изисквания и правила от съставянето на акта до приключването на административно-наказателната процедура с издаването на атакуваното НП. Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административно-наказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателката К. У. и да са основания за незаконосъобразност и отмяна на атакуваното НП. В случая в обстоятелствената част на приложения към АНП акт за уС.овяване на административно нарушение, се съдържа описание на действията на митническите органи по повод на митническата проверка, извършена на 26.06.2024г. и резултатът от същата - открити при преглед на личния багаж – ръчна лична чанта на жалбоподателката К. У. като пътник в селектираното за проверка МПС – лек автомобил марка „•••“ модел „•••“ с румънски рег.№ •••, недекларирани изделия от жълт и сребрист метал, уС.овени като златни и сребърни след заключение на вещо лице, с общо тегло на изделията от злато проба 585 /14 карата/ - 382.52 грама и с общо тегло на изделията от сребро с проба 925 – 261.70 грама, които са били надлежно описани по вид, количество и грамаж в АУАН след надлежно анализиране, притегляне и преброяване от експерт на място. Посочено е, че жалбоподателката К. У. е осъществила състава на митническо нарушение по чл.233, ал.1 от ЗМ, чието изпълнително деяние се изразява в “пренасяне“ през държавната граница на посочените златни и сребърни изделия, без знанието и разрешението на митническите органи. Изнесените по този начин в АУАН факти, задоволяват законовото изискване за пълно, точно и ясно описание на нарушението. В случая освен изчерпателното и подробно изложение, направено от актосъставителя в АУАН, в който се съдържа и хронология на събитията, въз основа на които е било констатирано процесното нарушение, към съставения акт са приложени и писмени материали, които представляват неразделна част от същия – Протокол за извършена митническа проверка №24BG001011M028525/код на МУ/ГКПП BG001011/26.06.2024г., Протокол за личен преглед №24BG0010110130/код на МУ/ГКПП BG001011/26.06.2024г., обяснение от нарушителя от 26.06.2024г. на румънски език, разписка за задържане №24007484 от 26.06.2024г., заключение на вещо лице от 26.06.2024г. и др.писмени документи, ксерокопие от документите на жалбоподателката и СР на процесното МПС. При прочит на АУАН и на придружаващите го документи и при проследяване на фактическата обС.овка, описана изключително подробно и детайлно в акта, става ясно, че деянието е извършено на 26.06.2024г. на МП-Лесово на трасе за обработка „Входящи леки автомобили и автобуси“, т.е. при влизане от трета страна – Р. Турция на територията на Р. България, на линията на митническата проверка, от където са били предприети необходимите действия от митническите служители след получен отрицателен отговор от жалбоподателката и оС.алите пътуващи в автомобила лица, за липса на пренасяни недекларирани валута, стоки и/или ценности. Съдът намира за неоснователно релевираното в жалбата възражение за допуснат порок в процедурата по съставянето на АУАН, касаещ посочената дата на съставянето на акта – 26.06.2023г., както и посочената дата, на която е връчен препис от съставения акт на жалбоподателката – 24.02.2023г. Действително така посочените дати не съответстват и предхождат датата на деянието – 26.06.2024г., но съдът приема, че в случая се касае до допусната техническа грешка при изписване на посочените две дати, тъй като няма съмнение, че вярната дата на съставяне на АУАН присъства и в наименованието на този документ, където е изписан номера му и датата на регистрирането му в електронната система на АНО, която дата е 26.06.2024г. От друга страна констатираното несъответствие от жалбоподателката с жалбата й в посочените две дати не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно правната теория и конС.тната съдебна практика, съществено е това нарушение на административно-производствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице. Съдът намира, че не са налице допуснати процесуални нарушения при съставянето и предявяването на АУАН и с оглед на безспорния факт, че жалбоподателката К. У. не е български гражданин и не владее български език. В потвърждение на това са показанията на разпитаните по делото свидетели – двамата митнически служители В. и Н., от които се уС.ови, че комуникацията с жалбоподателката е била провеждана на английски език чрез едно от лицата, румънски граждани, пътуващи в процесния автомобил, след като и двамата свидетели са се уверили, че въпросното лице разбира и владее в достатъчна степен английски език. На зададеният от св.В. на английски език въпрос към пътуващите в автомобила лица, между които била и жалб.К. У., дали имат стоки, валута и валутни ценности за деклариране пред митническите органи, същите са отговорили отрицателно. Този въпрос впоследствие преди пристъпване към физическата проверка на МПС-то и на личния багаж на пътуващите с него лица, е бил отправен и на румънски език от св.Д. Н.. Освен това в дадените в хода на митническата проверка писмени обяснения жалбоподателката е посочила, че откритите в личния й багаж златни и сребърни изделия са закупени от нея в Р. Турция за многобройното й семейство и за приятели. Или така дадените от жалбоподателката писмени обяснения сочат на това, че същата е разбрала зададеният от митническия служител въпрос и естеството на процедурата. Интерпретирани в съвкупност свидетелските показания на двамата митнически служители – В. и Н. и писмените доказателствени средства, обосновават безспорен извод, че действията по съставяне на АУАН са обяснени на жалбоподателката, на същата е разяснено и съдържанието на акта на разбираем за нея език, удостоверявайки това с подписа си под съдържанието на АУАН, като по този начин са гарантирани правата й. С това е удовлетворено законодателното изискване за предявяване на акта, следователно налице е валидно и редовно предявяване. Обстоятелството, че в административно-наказателното производство липсва нарочен акт за назначаване на преводач, не опорочава процедурата по предявяване и връчване на АУАН, още повече, че ЗАНН не изисква и не задължава административният орган да издаде такъв акт. С оглед на така изложеното съдът намира, че не са налице основания да се приеме, че е било нарушено правото на защита на жалбоподателката в тази фаза на административнонаказателното производство, като същата е била наясно и е разбрала какво административно деяние й е вменено. Още повече, че подписвайки се под съдържанието на АУАН, същата е удостоверила и отразеното в него обстоятелство, че доброволно е отказала отправеното й предложение да й бъде назначен преводач. От друга страна, за прецизност съдът намира да отбележи и обстоятелството, че прокламираното и гарантирано с Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010г. право на заподозрените лица или обвиняемите на устен и писмен превод в наказателното производство с оглед осигуряване правото им на справедлив процес, което е прогласено в чл.6 от ЕКПЧ, е несъотносимо към процесното адм. нарушение. В тази насока е визираното в текста на цитираната Директива, че „когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от такъв орган /т.е. орган, различен от съд с компетентност по наказателно-правни въпроси/ и е предвидено право на обжалване пред съд с компетентност по наказателно-правни въпроси, настоящата директива следва да се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд”. Предвид на това съдът приема, че в настоящият случай по никакъв начин не е нарушено правото на защита на жалбоподателката, което право тя е реализирала в пълен обем, включително чрез жалба до съда. В следващата фаза на административно-наказателното производство - при издаването на НП, съдът също не констатира нередовности. При издаването на НП административно-наказващият орган съобразно изискванията на възведената под нормата на чл.233, ал.1 от ЗМ, правна квалификация на вмененото на жалбоподателката адм.нарушение, надлежно в обстоятелствената част на атакуваното НП след проследявяне на изложената от актосъставителя в АУАН хронология на действията, предприети от страна на митническите служители по констатиране на процесното нарушение, обективирани в приложените към АУАН писмени документи и на приложимите норми на националното законодателство, е възпроизвел по прецизен начин текстовото описание на адм.деяние, съобразно обективните признаци на нарушените в съвкупност норми, като съобразно изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за пълно, ясно и точно описание на нарушението и релевантните обстоятелства, е посочил датата, мястото на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Налице е и единство между съставомерните признаци на инкриминираното адм.нарушение, възведени както от актосъставителя, така и от АНО, като последният си е позволил пространствено и задълбочено да изложи както действията на митническите служители, така и да коментира документите, обективиращи констатираното при извършената митническа проверка, както и да формулира въз основа на възприетата фактология мотиви и извод за осъщественото от К. У. нарушение, квалифицирано по чл.233, ал.1 от ЗМ, изпълнителното деяние на което се изразява в пренасяне на 26.06.2024г. при влизане от трета страна - от Р. Турция в Р. България, без да е изпълнила задължението си за писменото деклариране по уС.овения ред пред митническите органи, подавайки митническа декларация по образец, на изделия от злато и сребро, уС.овени по вид, проба, грамаж и стойност въз основа на експертиза от 26.06.2024г., изготвена от независим експерт – В. Д., вписана като вещо лице в списъка на вещите лица за съдебния район на ОС-Хасково и АС- Хасково. Съдът констатира, че са спазени и правилата и нормите, съотносими към определяне на компонента – митническа стойност при внос на недекларираните златни и сребърни изделия – предмет на нарушението, като въз основа на експертното заключение на вещото лице В. Д., определила общата митническа стойност на процесните изделия от злато и сребро в размер на общо 18 137,36 евро /превалутирани от 35 473.60 лева/, която е възприета при изготвеното С.овище на нарочна комисия на ТД Митница Бургас, което е приложено към АНП и което предшества издаването на НП. Този компонент като обща стойност на предмета на нарушението е съотносим към прилагане на санкционната норма и при определяне на наказанието на нарушителя и същият не бе оборен по надлежен ред и начин от жалбоподателката. Досежно материалноправната законосъобразност, настоящият съдебен състав прецени процесното НП за издадено в съответствие с материалния закон. Основният състав на административното нарушение „митническа контрабанда” е уреден в алинея първа на чл. 233 от ЗМ, като изпълнителното деяние може да се изрази в две форми - „пренесе” или “превози”, като наказуем по силата на чл. 233, ал. 1 от ЗМ е и опитът за това. От обективна страна е необходимо пренасянето или превозването на стоките или опитът да се извършва през държавната граница, да е без знанието и разрешението на митническите органи и да не представлява престъпление. Въз основа на доказателствата по делото, съдът приема, че жалбоподателката К. У. е автор на административното нарушение, визирано в обжалвания акт, както и се уС.овява първият съставомерен признак на митническата контрабанда по чл.233, ал.1 от ЗМ, която в случая се явява осъществена в пренасяне на изделия от злато и сребро – златни пръстени проба 585 /14 карата/ - 20 броя – 93.00 грама; силиконови пръстени със златни елементи проба 585 /14 карата/ - 2 броя – 1.49 грама; златни гривни проба 585 /14 карата/ - 14 броя – 63.70 грама; гривни на конец със златни елементи проба 585 /14 карата/ - 11 броя – 6.33 грама; златни колиета проба 585 /14 карата/ - 18 броя – 146.20 грама; силиконови колиета със златни елементи проба 585 /14 карата/ - 4 броя – 5.60 грама; златни синджири проба 585 /14 карата/ - 4 броя – 18.70 грама; златни медальони проба 585 /14 карата/ - 5 броя – 8.60 грама; златни обеци проба 585 /14 карата/ - 10 чифта – 38.90 грама; сребърни пръстени проба 925 – 21 броя – 64.40 грама; сребърни гривни проба 925 – 15 броя – 105.40 грама; сребърни колиета проба 925 – 4 броя – 51.00 грама; сребърни медальони проба 925 – 3 броя – 19.40 грама и сребърни обеци проба 925 – 8 чифта – 21.50 грама, с обща митническа стойност на стоките в размер на 18 137,36 евро /превалутирани от 35 473.60 лева/ през държавната граница от Р. Турция към Р. България. От друга страна липсата на знание и разрешение от митническите органи за осъщественото пренасяне като втори съставомерен признак на деянието, се доказва с показанията на разпитаните двама митнически служители - свидетелите В. и Н.. От показанията на същите се уС.овява, че е било отправено запитване и то на два пъти – на английски и на румънски език, респ. покана до водача на автомобила и до пътуващите в автомобила лица, за деклариране на превозвани и пренасяни стоки, подлежащи на деклариране, на което последвал отрицателен отговор от водача и спътниците му в автомобила, между които е и жалб. К. У., а в резултат на извършената митническа проверка на личния багаж на К. У., е уС.овено наличието на процесните стоки. Дължимо в случая е било писмено деклариране на пренасяните през държавната граница стоки с търговски характер и липсата му изключва знанието, респ. разрешението на митническите органи за пренасянето на стоките. За съставомерността на деянието е достатъчно обективното неизпълнение на задължението за деклариране, като общото задължение за деклариране се уС.овява от разпоредбата на чл.66, ал.1 от ЗМ, както и от множество Регламенти, които са с директно действие след присъединяването на Република България към Европейския съюз (ЕС). Според разпоредбите на цитираните нормативни актове, всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим, като са допустими при определени условия писмено или устно деклариране. „Деклариране” е действието, чрез което едно лице изразява по уС.овени форми и начини желанието си за прилагане на определен митнически режим за дадена стока. В конкретния случай, съобразно видът и количеството на стоките, посочени в АУАН и в НП, дължимото за тях надлежно деклариране е било писменото. Именно в тази връзка при преминаване на митнически контрол, действащо е задължението за деклариране на внасяните в случая стоки от лицата, уС.овено с материалната разпоредба на чл.66, ал.1 от ЗМ, както и от чл.158 и чл.162 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 вр.с чл.143 от Делегиран Регламент на Комисията /ЕС/ 2015/2446 от 28.07.2015 година за допълнение на Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза /МКС/, съгласно които всички стоки, предназначени да бъдат поставени под митнически режим, с изключение на режим свободна зона, се обхващат от митническа декларация, подходяща за конкретния режим. Процесните стоки не могат да бъдат декларирани устно, тъй като не са сред посочените в чл.136 от Делегиран Регламент на Комисията /ЕС/ 2015/2446 от 28.07.2015 година за допълнение на Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета. Бездействието от страна на жалбоподателката по отношение на задължението й за деклариране, което тя не е изпълнила и то по надлежния ред и форма, изключва знанието на компетентните митнически органи, съответно и води до липса на дадено разрешение от тях за внасянето на стоките от територията на страната ни. След като това е така, безспорно с деянието си жалбоподателката К. У. е извършила от обективна страна състава на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, осъществявайки контрабанда на стоки с търговски характер, предвид количеството на стоките, описани в НП. Превозваните през държавната граница стоки, представляващи златни и сребърни изделия от пътника в процесния л.автомобил - К. У., противно на доводите, изложени в жалбата, съдът намира, че не попадат в обхвата на дефиницията „стоки с нетърговски характер“, посочена в чл.1, т.21, б.“б“ от Делегиран Регламент на Комисията /ЕС/ 2015/2446 от 28.07.2015 година за допълнение на Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза. Съгласно посочената разпоредба „стоки с нетърговски характер“ са тези, съдържащи се в личния багаж на пътници, когато: имат случаен характер и се състоят от стоки изключително за лично ползване от пътниците или техните семейства, или стоки, предназначени за подаръци, като естеството и количеството на тези стоки трябва да е такова, че да показва, че те не се внасят или изнасят с търговска цел. Обектите - предмет на процесното нарушение, посочени в НП, не могат да бъдат отнесени към изброените изключения, предвид техния вид и брой, вкл. и с оглед на тяхната стойност и същите подлежат на деклариране. Категоричен и закономерно обоснован от събраните по делото доказателства е и извода за авторството по отношение на извършеното нарушение - в лицето на жалбоподателката К. У., което е лицето, подписало Протокола за извършена митническа проверка и Разписката за изземването на недекларираните стоки, като е дала обяснения, че откритите в личната й ръчна чанта златни и сребърни изделия са закупени от нея в Р. Турция и са за многобройното й семейство и приятели. Изпълнителното деяние на пренасяне, като една от съставомерните форми на нарушението митническа контрабанда, се свързва с фактическото внасяне на стоките на територията на страната ни от влизащо в Р. България лице, което ги държи в личния си багаж и то посредством МПС-то. Тези обстоятелства са уС.овени по делото, наред и с другия изискуем признак - укриването на информация за тези стоки от митническите органи, водещо до липсата на знание и дадено разрешение от последните за тяхното внасяне в страната ни, както вече се посочи. Предвид изложеното жалбоподателката У. следва да понесе предвидената в закона административно-наказателна отговорност за това нарушение. В настоящия казус държавната граница на Република България следва и не съвпада с линията на митническата проверка на МП-Лесово предвид спецификата на разположение на службите за контрол на митническите пунктове, чийто служители не са на самата държавна граница, което е практически невъзможно, а вътре в територията на Република България, поради което е налице в случая довършено адм.нарушение по чл.233, ал.1 от ЗМ. Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните си признаци, не може да се квалифицира като престъпно, доколкото не покрива елементите на престъпление по чл. 242 от НК. Съдът приема, че жалбоподателката К. У. е била наясно с митническите изисквания към влизащите на територията на страната МПС и пътници, вкл. задълженията във връзка с митническия режим на стоката, с оглед публичното им оповестяване - обявени публично, на указателни табели и на няколко езика, с местоположение, изключващо пропускането, респ. невъзприемането им от преминаващите МПС и пътници, според създадената инфраструктура на ГКПП Лесово, но въпреки това не е декларирала пренасяните от нея стоки пред митническите органи, поради което вмененото деяние се явява съставомерно и от субективна страна, същото е извършено виновно, при пряк умисъл. Анализът на доказателствения материал води до извода, че жалбоподателката К. У. е осъществила от обективна и субективна страна вмененото й административно нарушение по чл.233, ал.1 от ЗМ, поради което правилно е ангажирана административно-наказателната й отговорност по същия текст. Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал.1 от ЗМ за извършено митническо нарушение по този текст наказанието е глоба от 100 до 200 на сто върху върху митническата стойност на стоките при внос. Както се посочи по-горе общата митническа стойност на стоките, предмет на нарушението, е в размер на 18 137,36 евро /превалутирани от 35 473.60 лева/. По делото не са налице данни за други нарушения от страна на жалбоподателката У. по Закона за митниците, за които да са й налагани административни наказания. Ето защо съдът намира, че АНО правилно е определил административното наказание глоба в размер на 100% от митническата стойност на вещите, предмет на митническото нарушение, т.е. в предвиденият минимален размер. Така наложеното с обжалваното НП наказание съдът намира за правилно с оглед постигане на предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на административното наказание - да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на уС.овения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху оС.алите граждани. Съдът намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай“ на административно нарушение, както правилно е приел АНО. При тълкуване на посочената норма /чл.28 от ЗАНН/ следва да се съобразят същността и целите на административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Административно наказателният процес е строго регламентирана дейност, при която за извършено нарушение се налага съответно наказание, като прилагането на санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. В случая с НП е наложено административно наказание глоба за неизпълнение на задължение към държавата, регламентирано в ЗМ. Поначало обществената опасност на този вид нарушения е определена от законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на финансовата й дейност. Именно поради това и нормативно определените минимуми на административни наказания за тях са във висок размер, без за налагането им да се изисква някакъв минимален брой или стойност на вещите - предмет на нарушението. Целта на ЗМ е свързана с облагането на високооборотни и скъпи стоки, които не служат за задоволяване на основни потребности на населението и са засилени, както предвиденият контрол, така и отговорността при нарушения по същия, които чувствително увреждат фискалните интереси на държавата. С оглед на изложеното настоящият състав приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от административно - наказателна отговорност. Съдът намира НП за незаконосъобразно в частта на поС.овената репресивна мярка - “отнемане в полза на държавата” на предметите на нарушението, а именно недекларираните златни и сребърни изделия, с обща митническа стойност в размер на 18 137,36 евро /превалутирани от 35 473.60 лева/, визирана в пункт 2-ри от санкционната част на атакуваното НП, по следните съображения: Действително това разпореждане е изрично предвидено в разпоредбата на чл.233, ал.6 от ЗМ, в случаите на осъществено нарушение по чл.233, ал.1 от с.закон. Но подобно разпореждане е в противоречие с тълкуването на Европейския съд на чл. 42, § 1 от Регламент № 952/2013. Според СЕС всяка държава-членка трябва да предвиди в националното законодателство административни или санкционни мерки, но такива, които не надхвърлят границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните от закона цели. В този контекст СЕС уточнява, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като по-специално се гарантира реално възпиращ ефект и същевременно се съблюдава основният принцип на пропорционалност. Нерелевирането на фактора на законност на пренасяните стоки при налагане на наказание и в частност отнемането им/или присъждане на тяхната равностойност в полза на Държавата, само по себе си противоречи на принципите и целите на Регламента (в този смисъл са Решения на СЕС по дела С-497/15, С-498/15, С-655/18). Така например, в последното цитирано Решение на Съда на ЕС по дело С-665/18, свързано с приложението на чл.234а, ал. 3 от ЗМ преди изменението му с ДВ, брой 82 от 2023 година, е посочено, че неправилно и в противоречие на чл. 42, § 1 от Регламент № 952/2013, е едновременно с наложената имуществена санкция, респ. глоба да е присъдена и равностойността на липсващия предмет на нарушението, респ. да се отнеме в полза на Държавата. В т.44 на Решението Съдът на ЕС във връзка с приложението на чл. 233, ал. 6 от ЗМ, е приел изрично, че „санкция, която се състои в задължение да се плати равностойността на отклонените от митнически надзор стоки, не изглежда пропорционална, при това независимо от факта, че се прибавя към санкцията по чл. 234а, ал.1 от ЗМ. Всъщност санкция в подобен размер надхвърля границите на необходимото, за да се гарантира поспециално, че допуснатите в режим на митническо складиране стоки няма да бъдат отклонени от митнически надзор.”, т.е. санкцията отнемане на вещи в полза на Държавата, респ. присъждане на равностойността им, не изглежда пропорционална. Съобразно и диспозитива на посоченото Решение, „чл. 42, § 1 от Регламент №952/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която при отклоняване от митнически надзор на стоки, поставени под режим на митническо складиране, освен Имуществена санкция титулярят на разрешението за митническо складиране да е длъжен да плати и равностойността на тези стоки.”, т.е. санкция в подобен размер надхвърля границите на необходимото, за да се гарантира, че стоките няма да бъдат отклонени от митнически надзор. С посоченото Решение по дело С-665/18 Съдът на ЕС тълкува, че не се допуска национална права уредба като разглежданата, предвиждаща кумулативно прилагане и на Имуществена санкция, и на отнемане в полза на Държавата, като се възприема като надхвърляща границите на необходимото за гарантиране на изпълнението на задължението за неотклоняване на стоки, декларирани за митнически режим. Последното води на извод, че налагането на санкция „Отнемане предмета на нарушението” наред с наказанието „Имуществена санкция”, респ. „Глоба” не следва да се прилага. Т.е. поС.овеното в случая на основание чл.234а, ал.3 от ЗМ отнемане в полза на Държавата на предмета на нарушението по чл.234а, ал.1 от ЗМ, респ. присъждане на равностойността му поради липсата му, едновременно с налагане на Имуществена санкция, приложено по аналогия към чл.233, ал.6 от ЗМ, е в противоречие с европейска правна норма, респ. с основен, прокламиран от правото на Съюза принцип, а именно: този на пропорционалността, вземайки предвид естеството на стоката – златни изделия, които във времето не се обезценяват, а напротив стойността им се покачва драстично. Принципът на пропорционалност, който е част от общите принципи на правото на Съюза и е възпроизведен в чл.5, § 4 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС), изисква актовете на институциите на Съюза, да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели. Налагането на санкция „Отнемане на вещите” само по себе си директно обуславя изводът за несъразмерността на наложеното наказание като цяло. Тази несъразмерност е основание за отмяна на НП в тази част. При тези обстоятелства, настоящата инС.ция намира, че следва на основание чл.288, ал. 2 от ДФЕС да не приложи националната разпоредба, а именно: чл. 233, ал. 6 от ЗМ, тъй като същата противоречи на чл.42, § 1 от Регламент № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета и да отмени обжалваното НП в тази му част, т.е. в частта по пункт 2-ри обжалваното НП следва да бъде отменено като противоречащо на правото на ЕС. Дори и да се приеме тезата, че отнемането на вещите – предмет на нарушението, не е санкция, то би било налице непропорционалност на наложеното санкциониране на лицето като цяло, тъй като в санкционирането му несъмнено освен наложената Глоба следва да се отчете и фактът, че са отнети златните изделия. С Определение № 15615/13.12.2018 г. по адм.дело 14291/2018 г. на ВАС, съдът е приел, че в чл.84 от ЗАНН е предвидена приложимост на разпоредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс относно изземването на вещи в административно-наказателното производство, като в чл.301, ал.1, т.11 от НПК на съда е възложено при поС.овяване на присъдата да обсъди и реши въпроса какво да С.е с веществените доказателства. Посочено е, че иззетите вещи представляват веществени доказателства в процеса, а отмяната на обжалваното НП по пункта 2-ри няма за последица автоматичното връщане на задържаните процесни вещи /доколкото същите не са акцизни стоки или забранени такива, за които има специален режим за вноса или износа им/, поради което съдът следва да се произнесе служебно по този въпрос. По тези съображения, наред с отмяната на НП в частта за отнемането на вещите-предмет на нарушението, следва изрично да се постави и тяхното връщане на лицето, от което са отнети – жалб.К. У. или на надлежно упълномощено от нея лице. По разноските: При този изход на спора на основание чл.63д от ЗАНН, вр. с чл.143 и чл.144 от АПК, вр.с чл.78 от ГПК право на разноски имат и двете страни съразмерно с уважената част от претенциите им. По делото съобразно представен Списък на разноските и въз основа на представени в тази насока и писмени документи за довнасяне на възнаграждение на вещо лице с платежен документ от 05.05.2026г., се констатираха действително направени разноски от страна на жалбоподателката в общ размер на 1 552,51 евро/превалутирани от 3 036.44 лв./, включващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 278,23 евро /превалутирани от 2 500 лева/, видно от представено пълномощно и Договор за правна защита и съдействие №7/04.07.2024г., депозит за изготвяне на съдебно-оценителна ювелирна експертиза в размер на 204,52 евро /превалутирани от 400 лева/, заплатени в брой в о.с.з. на 07.05.2025г. разходи за осъществен устен превод в размер на 30,68 евро /превалутирани от 60 лева/ и заплатена на 05.05.2026г. сума от 177.13 евро /превалутирани от 346.44 лева/, представляваща част от присъдената от съда в о.с.з. на 18.03.2026г. в полза на вещото лице О. дължима от жалбоподателката част от разликата от 381.65 евро, която е определена за довнасяне до окончателно определеното от съда на в.лице възнаграждение от 586.17 евро, съгласно представена справка-декларация от 18.03.2026г. по чл.23, ал.2 и чл.24, ал.2 от Наредба №2 от 2015г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица. Съдът намира за неоснователно релевираното от процесуалния представител на АНО, юриск.Д., възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано в размер на 1 278,23 евро /превалутирани от 2 500 лева/ за осъщественото от адв.М. процесуално представителство по делото, предвид на това, че с оглед на обстоятелството, че в случая с обжалваното НП на жалбоподателката е вменено едно адм.нарушение и същата е била санкционирана с едно наказание – глоба в размер на 35 473.60 лева, то съгласно чл. 18, ал. 2 вр.с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимото минимално адв.възнаграждение е в размер на 1 783,33 евро /превалутирани от 3 487.89 лева/, т.е. надвищаващ претендирания и заплатен от жалб.У. размер на адв.възнаграждение от 1278,23 евро /превалутирани от 2 500 лева/. Предвид изхода на делото и обстоятелството, че обжалваното НП следва да бъде отменено само в частта му по пункт 2-ри - по отношение на поС.овената репресивна мярка - “отнемане в полза на държавата” на предметите на нарушението и потвърдено в оС.алата му част, т о в полза на жалбоподателката У. следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 776.26 евро съразмерно на уважената част от жалбата. Съдът намира за основателно направеното от АНО, чрез процесуалния му представител – юрисконсулт Д. Д. искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.63д, ал.4 от ЗАНН в съдебните производства по разглеждане на жалби срещу наказателни поС.овления, учреждението или организацията, чийто орган е издал акта имат право на присъждане на възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. По смисъла на чл.63д, ал.5 от ЗАНН това възнаграждение се определя по реда на чл.37 от Закона за правната помощ, който препраща към чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, която разпоредба за този вид работа предвижда възнаграждение от 66,47 евро /превалутирани от 130 лв./ до 97,15 евро /превалутирани от 190 лв./. Макар и да не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта по това дело се състоеше в явяване и участие в т р и съдебни заседания, в представяне на писмени доказателства и в изготвяне на С.овище по съществото на спора, поради което юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в максималния размер о т 97,15 евро /превалутирани от 190 лв./ и от същото следва да бъде присъдено част, а именно: - в размер на 80.00 евро, съразмерно на неуважената част от жалбата. По отношение незаплатената от жалбоподателката разлика в размер на 204.52 евро от присъдената от съда с Определение, поС.овено в провелото се на 18.03.2026г., в полза на вещото лице О. за доплащане разлика от 381.65 евро до окончателното определено възнаграждение от 586.17 евро, съгласно представена справка-декларация от 18.03.2026г. по чл.23, ал.2 и чл.24, ал.2 от Наредба №2 от 2015г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, както и заявеното с депозирано на 08.05.2026г. възражение с вх.№2522/08.05.2026г. от адв.М., действаща като пълномощник на жалб.У. искане за намаляне размера на възнаграждението на в.лице О., съдът намира следното: Съдебно-оценителната ювелирна експертиза, заключението по която е възложено и изготвено от назначеното вещо лице Е. Г. О., е допусната по искане на жалбоподателката К. У., действаща чрез пълномощника си – адв.М., поради което определена т а от съда за довнасяне разликата в размер на 381.65 евро между първоначално внесения депозит в размер на 204,52 евро /превалутирани от 400 лева/ и окончателно определения размер на възнаграждението от 586.17 евро , е възложен в тежест на жалбоподателката с Определение, поС.овено в о.с.з. проведено на 18.03.2026г., което й е надлежно съобщено, чрез присъствалия в съдебното заседание неин процесуален представител – адв.М.. Въпреки указанията на съда, от определената за довнасяне разлика от 381.65 евро за възнаграждение на вещото лице О., е заплатена част от същата, а именно – сумата от 177.13 евро и то на 05.05.2026г., т.е. след изтичане на указания от съда 2-седмичен срок. Към настоящия момент не е заплатен остатъка от 204.52 евро. Ето защо, жалбоподателката К. У. е оС.ала задължена за разноски, поради което и на основание чл.77 от ГПК, вр.с 144 от АПК, вр. с чл.63д ал.1 от ЗАНН ще следва да бъде осъдена да заплати по депозитната сметка на РС-Елхово дължимата сума от 204.52 евро, представляваща дължими разноски за възнаграждение на вещото лице О., изготвило по искане на същата страна приобщената по делото съдебно-оценителна ювелирна експертиза. Доколкото това не са сторени към настоящия момент разноски от жалбоподателката, то преди изпълнението на това задължение не възниква задължение за разноски, което да се определя в зависимост от изхода на спора и същите не могат да бъдат възложени в тежест на АНО, по реда на чл.78 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК вр.с чл.63д ал.1 от ЗАНН. По отношение на искането за намаляне размера на възнаграждението на в.лице О., направено с входираното на 08.05.2026г. възражение с вх.№2522/08.05.2026г. от адв.М., действаща като пълномощник на жалб.У., съдът намира, че същото следва да бъде оставено без разглеждане като несвоевременно заявено, след приключване на съдебното следствие, едва в срока на решаване на делото по същество. Процесуалният представител на жалбоподателката У. е присъствала в проведеното на 18.03.2026г. о.с.з., когато съдът е определил дължимата за довнасяне сума за възнаграждение на в.лице О. и не е възразил по размера й. Предвид Закона за въвеждане на еврото в Р. България, обн. ДВ, бр.70 от 20.08.2024г., в сила от 01.01.2026г., всички присъдени суми, в това число разноски, следва да бъдат превалутирани в евро, предвид смяната на националната валута (лев) с евро, считано от 01.01.2026г., като бъдат преизчислени по официалния фиксиран курс (1 евро е равно на 1,95583 лева). Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 вр.с ал.5 и чл.63д, ал.1 и ал.5 вр.с ал.4 от ЗАНН, Районен съд-Елхово