Решение № 1754 от 17.4.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 177/2026 г.

Образувано е по касационна жалба на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]032016,, представлявано от редовно упълномощен адвокат против Решение №506/ 22.12.2025г., постановено по АНД №1688/2025г. по описа на РС Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление №24-2500111/ 23.05.2025г. с наложена на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]032016, имуществена санкция в размер на 4 000лв. на основание чл.75а ал.5, вр. с ал.2 от ЗТМТМ за това, че в качеството си на работодател е приел чужденеца - граждадин на трета държава /Република Турци/ Ф. К., продължително пребиваващ в страната чужденец по силата на чл.24 ал.1 т.10 от ЗЧРБ, предоставя за него работна сила в [населено място] към 31.12.2024г., без на Ф. К. да е разрешен достъпът до пазара на труда в нарушение на чл.8 ал.1 т.2 от ЗТМТМ - право на достъп до пазара на труда нямат работници-граждани на трети държави, които имат разрешение за продължително пребиваване в Република България на основание чл.24 ал.1 т.10 от ЗРБ, с което е осъществен съставът на чл.75а ал.5 от ЗТМТМ. За да потвърди Наказателното постановление, въззивният съд е приел, че дружеството е извършило описаното в АУАН и в НП нарушение на чл. 8 ал.1 т.2 от ЗТМТМ, като е сключен трудов договор с гражданин на трета държава, който има разрешение за продължително пребиваване, без право на достъп до пазара на труда, който предоставя работна сила към датата на установяване на нарушението, същата и датата на извършване на нарушението, а деянието правилно е квалифицирано като нарушение на чл.8 ал.1 т.2 от ЗТМТМ, осъществяващо състава на административно нарушение по чл.75а ал.5, вр. с ал.2, предл. второ от ЗТМТМ. В касационната жалба се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на материалния закон - касационно основания по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят твърди, че извършването на деянието не е установено по несъмнен начин, тъй като АНО не е представил доказателства, поради което решението за потвърждаване на НП е при неправилно приложение на ЗАНН, който изисква налагане на административно наказание или на имуществена санкция, само когато отсъства съмнение във виновността на лицето - доказано е неговото участие в противоправното и обявено за наказуемо деяние, както и съществуване на съставомерните обстоятелства, доколкото вина не може да се обсъжда, когато се касае за юридическо лице /то не може да съзнава състава на административното нарушение/. С подробно изложени в жалбата съображения по наведеното касационно основание е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено НП № 24-2500111 от 23.05.2025 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора с присъждане на възнаграждение за един адвокат за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – Директор дирекция "Инспекция по труда", иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение с присъждане на възнаграждение за юрисконсулт за настоящата съдебна инстанция. Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за законосъобразност на въззивното съдебно решение и предлага да бъде оставено в сила. Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законовоустановения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, [населено място], срещу НП № 24-2500111 от 23.05.2025г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 24-2500111 от 24.04.2025г., на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, [населено място], в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 4 000лв., на основание с чл.75а ал.5, вр. с ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, за нарушение на чл.8 ал.1 т.2 от същия закон за това, че към 31.12.2024г. приема на работа чужденец, който има разрешение за продължително пребиваване по чл.24 ал.1 т.10 от ЗЧРБ, представляващо основание спрямо него да се прилага забраната на чл.8 ал.1 т.2 от ЗЧРБ, за чието нарушаване, чрез предоставяне на работна сила се носи административно наказателна отговорност от работодателя на основание чл.75а ал.5, вр. с ал.2, а от работника на основание чл.75а ал.5, вр. с ал.1 от ЗТМТМ. Оплакването за неправилно приложение на чл.53 от ЗАНН е изцяло неоснователно и против смисъла на разпоредбата. За правният статут на лицето, което предоставя работна сила са събрани служебни официални удостоверителни документи, а за предоставянето на работна сила частни диспозитивни - трудовият договор, както и свидетелстващи за изплатени трудови възнаграждения, включително за престиране на работната сила от сключване на договора до момента на установяване на нарушението, който съвпада с датата на предоставяне на работната сила, към която се изпълнява трудовия договор. Свидетелските показания не могат да ги опровергаят. Няма съмнение, че лицето е гражданин на трета държава, че същото има разрешение за продължително пребиваване, че към 31.12.2024г. предоставя работната сила и получава възнаграждение. Когато работната сила се предоставя от чужденец по чл.8 ал.1 т.2 от същия закон, тогава забраната за достъп до пазара на труда се нарушава, както от работодателя, така и от работника, поради това, че същото деяние и юридически факт са посочени в чл.75а ал.5 от ЗТМТМ, който препраща към субекта на отговорността, вида и размера на административното наказание, съответно за работника към чл.75а ал.1, а за работодателя към чл.75а ал.2 от ЗТМТМ. АНО правилно е подвел предоставянето на работна сила от чужденец с право на продължително пребиваване по чл.24 ал.1 т.10 от ЗЧРБ като нарушаване на забраната по чл.8 ал.1 т.2 от ЗТМТМ, което е обявено за наказуемо с нормата на чл.75а ал.5 вр с ал.2 от ЗТМТМ само досежно административните наказания, предвидени за работодателя. Като е потвърдил НП, съдът е постановил решение при правилно приложение на материалния закон, а размерът на имуществената санкция е справедлив. Деянието е първо, без преди това да е влязло в сила НП, за което и да е от едновременно констатираните административни нарушения, но това не е задължително условие, което изключва индивидуализация на размера, съобразно всички други отегчаващи обстоятелства. Видно от справка УРИ 537700-1121-07.04.2025г. работодателят е наел на работа 29 лица, част от които имат разрешение за пребиваване по чл.24 ал.1 т.10 от ЗЧРБ, тоест без право на работа, а други изобщо нямат право на пребиваване. Това са обстоятелства по извършване на конкретното нарушение, които сочат, че за постигане целите на имуществената санкция минималният размер няма да е достатъчен. На ответника се следва възнаграждение за юрисконсулт в размер на 51.13 евро за настоящата съдебна инстанция. Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд