Решение № 59 от 31.3.2026 г. на Районен съд - Харманли по дело № 1380/2024 г.

Производството е образувано по искова молба от „АН ИНДЪСТРИ” ЕООД, ЕИК: ...., със седалище и адрес: гр. Харманли, п.к. 6450, ул. „...., представлявано от Я. А. Д., против „Държавно Горско стопанство Маджарово“ гр.Маджарово, обл.Хасково, Териториално поделение на „Югоизточно държавно предприятие“ гр.Сливен, ЕИК: ...., представлявано от Й. В. Д., за сумите 1987.60лв - неустойка, 220.20 лв - главница и 51.15лв. - мораторна лихва, 1050.93лв - главница и 138.86лв - мораторна лихва.

Ищецът твърди, че с длъжника „ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО МАДЖАРОВО“-град Маджарово бил сключен договор № РГ-03-01 /12.01.2023 г. за възлагане на добив-сеч и извоз на дървесина до временен склад в обект № 2306 подотдели 111-6, в, м; 142-е, л на територията на ДГС Маджарово.

Ищецът посочва, че съгласно чл. 2.2. от договора между страните „Цената по т.2.1. се плащала след приключване на дейностите по сечта, извоза, сортирането и рампирането на отделните партиди и представяне на предавателно-приемателните протоколи за тях ежемесечно до 30-то число. Протоколите се съставяли от комисия в състав-двама представители на възложителя и представител на изпълнителя. Чл.2.7 от договора предвиждал: „Възложителят освобождава гаранцията за изпълнение, без да дължи лихви на изпълнителя в срок от три работни дни след приемане на извършената работа по т. 1.1. от настоящия договор и след освидетелстване на сечището, освен ако същият е прекратен по вина на изпълнителя.“

Според чл.4.2.възложителят имал следните задължения: 4.2.5.Да осигури свои представители в 3 (три) дневен срок след отправена от изпълнителя писмена покана или минимум веднъж месечно, за което се подписвал двустранен предавателно-приемателен протокол. Предвидено било в раздел VII. Санкции и неустойки, чл.7.2.2. За неспазване на 3 (три) дневния срок по чл.4.2.5.-за осигуряване на представител при приемането на действително добитото и извозено на временен склад количество дървесина след отправена от изпълнителя писмена покана или минимум веднъж месечно- неустойка в размер на 10% от стойността на услугата за добива на неприетата и извозена на временен склад дървесина.

Поради нарушение на задълженията си чл.4.2.5. на основание чл.7.2.2. ответникът дължал на ищеца следните суми:

№ Фактура Стойност Покана по Протокол

П№ по чл.2.1 от на чл.4.2.5. от за по договора фактура договора Неустойка 10%

приемане от стойността

Р на на ред

дейностите фактурата

№28/ 12.09.2023 1 079. 87

11. г. лв. 17.07.2023 г. 07.09.2023 г. 107, 99;лв.

№29/1 8.09.2023 1 051, 12

2. г. лв. 17.07.2023 г. 18.09.2023 г. 105, 11 лв.

6 218.26

3. №30/05.10.2023 г. лв. 17.07.2023 г. 05.10.2023 г. 621, 83 лв.

4. №31 /05.10.2023 3 436, 15 20.09.2023 г. 05.10.2023 г. 343, 62 лв.

г. лв.

7 870, 27

5. №32/07.12.2023 г. лв. 22.11.2023 г. 05.12.2023 г. 787, 03 лв.

6 № 25 / 27.02.2023 220. 20 16.02.2023 г. (липсва) 28.02.2023 22, 02 лв.

г. лв. г.-последния ден на

месеца

Общо дължимата неустойка по договора от ответника била: 1 987, 60 лв.

Ответникът неоснователно отказвал доброволно да заплати дейността по фактура № 25 / 27.02.2023 г.-извършена сеч, извоз до временен склад и рампиране в отдел 142 „Е“ акация на стойност 220,20 лв. с ДДС въпреки, че била извършена и била

дължима. Ищецът твърди, че това становище на ответника било неоснователно, тъй като той бил длъжен да извърши това плащане, след като дейността била извършена. Фактурата му била изпратена по ел. поща на 27.02.2023г. За забава на плащането на тази фактура на основание чл.86 ал.1 ЗЗД ответникът дължал на ищеца мораторна лихва в размер на 51.15 лв. за периода от 14.03.2023 г. до датата на завеждане на делото, както и законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане на главницата по фактурата.

Ответникът не бил освободил гаранцията за изпълнение в размер на 1 050, 93 лв., без да дължи лихви на изпълнителя в срок от три работни дни след приемане на извършената работа по т. 1.1. от договора и след освидетелстване на сечището, което било извършено с горепосочените протоколи и с протоколи № 0730073 от 20.12.2023 г., № 0730111 от 20.12.2023 г. Срокът за връщане на гаранцията бил изтекъл на 28.12.2023 г. За забава на това плащане на основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД ответникът дължал на ищеца мораторна лихва в размер на 138. 86 лв. за периода 28.12.2023 г. до датата на завеждане на делото, както и законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане на главницата.

Ищецът посочва, че съгласно чл. 174 ал.1, т.5 ЗГ Териториалните поделения на държавните предприятия водели от свое име и за своя сметка съдебни и арбитражни дела. Поради това, че горните суми не били заплатени доброволно от ответника на ищеца за него било налице предявяването на настоящите осъдителни искове за осъждане на ответника за горните суми.

С оглед на изложеното моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца: СУМАТА 1 987,60 лв. неустойки по договор № РГ-03- 01/12.01.2023 г. за възлагане на добив-сеч и извоз на дървесина до временен склад, СУМАТА 220,20 лв. с ДДС-главница по фактура № 25 / 27.02.2023 г., представляваща неизплатени дейности по договор № РГ-03-01/12.01.2023 г. за възлагане на добив-сеч и извоз на дървесина до временен склад, ведно с мораторна лихва в размер на 51.15 лв. за периода от 14.03.2023 г. до датата на завеждане на делото, както и законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане на главницата, СУМАТА 1050,93 лв.-главница, представляваща неосвободена (невърната) гаранция за изпълнение по договор № РГ-03- 01/12.01.2023 г. за възлагане на добив-сеч и извоз на дървесина до временен склад, мораторна лихва в размер на 138. 86 лв. за периода от 28.12.2023 г. до датата на завеждане на делото, както и законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане на главницата. Претендира се присъждане на разноските, направени в хода на настоящото производство.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от процесуалния представител на ответника – адв.А.Й., с който посочва, че исковите претенции били неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Ответникът посочва, че не оспорва факта, че между ищцовото дружество и ответното дружество бил сключен договор №РГ-03- 01/12.01.2023г. с предмет възлагане на услугата по добив -сеч и извоз на дървесина до временен склад от обект 2306 с подотдели 111-б, в, м и 142-е, л в териториалния обхват на ТП ДГС Маджарово. Именно и съгласно клаузите на сключения между тях договор цената, договорена в т.2.1 от същия, следвало да бъде заплащана от тях след приключване на дейностите по сечта - извоза, сортирането и рампирането на отделните партиди и извоза им до временен склад и представяне на предавателно-приемателни протоколи за тях ежемесечно в срок до 30 число.

Ответникът оспорва изложените в исковата молба твърдения, че ТП ДГС Маджарово, в качеството си на възложител по договора, не било изпълнило задължението си по т.4.2.5 да осигури свой представител при приемането на добитото и извозено на временен склад количество дървесината в срок 3 дни от поканата, отправена от изпълнителя и изготвяне на приемо- предавателен протокол или минимум веднъж месечно. Оспорва в този смисъл и претендираната неустойка на основание чл.7.2.2 от договора, изчислена като 10% от стойността на услугата по добив на неприетата и извозена на временен склад дървесина.

Ответникът посочва, че ищецът на това основание претендирал неустойка по издадените от него фактури с №28/12.09.2023г., №29/18.09.2023г. и фактура с №30 /05.10.2023г, респективно в размер на 107.99лв по първата фактура, 105.11лв по втората фактура и 621.83лв по третата фактура, като твърди, че отправил покана за приемане на дървесината по тези фактури на 17.07.2023г., но ответникът твърди, че въпреки отправената покана, не бил съставен и подписан приемателно-предавателен протокол, тъй като дървесина в подотдел №111-в не е била извозена до временен склад, а била разпръсната в сечището и трите фактура касаели добив на дървесината в този подотдел. За констатираните нарушения по ползването на дървесината били съставени два броя констативни протоколи, които установявали извършените нарушения по дисциплината на ползване и в нарушение на подписаният от лицензирания лесовъд на ищеца технологичен план за всеки подотдел. Съгласно клаузите на договора приемателно-предавателните протоколи се съставяли и подписвали след приключване на дейностите по сеч, сортиментиране, рампиране и извоз до временен склад. Именно и поради това обстоятелство не били съставени и подписани и съответните протоколи след поканата. Въпреки съставените КП, съдържащи описание на състоянието на подотдела, както и че добитата дървесина не била извозена на временен склад, които били изпратени на ищеца, същият така и не изпълнил тази си част от поетите с договора задължения.

Ответникът твърди, че едновременно с договора, сключен с ищеца, сключили и договор за покупко-продажба на прогнозни количества добита дървесина от временен склад с дружеството „ОКАЙ 2005“ ЕООД, с №РГ-03-10/16.01.2023г за продажба на добитата на временен склад от ищеца дървесина съответно от обект 2306-1, в който се задължили да предоставят на купувача договорените количества дървесина по тримесечия с минимални количества съобразени със сключения договор за добив с ищеца. Времето напредвало, а ищецът настоявал да приемат дървесината в сечището без същият да бил изпълнил договорното си задължение да я извози до временен склад, съгласно подписаните от лицензирания му лесовъд технологични планове и били принудени, въпреки че бил неизправна страна по договора и след като нищо не се случвало да приемат дървесината в сечището, без същата да била извозена до временен склад, за да можели да осигурят на фирмата купувач по другия им сключен договор количествата дървесина по тримесечия, за която били поели задължение. По този начин, и след като ищецът не изпълнил задълженията си за извоз на добитата дървесина до временен склад, били съставени приемателнопредавателни протоколи, които му били изпратени и същият им издал фактури, по които извършили плащания. По същия начин ищцовото дружество частично изпълнило и поетите с договора задължения /само в частта сече / и на останалите подотдели от обекта. Ищецът обяснявал, че искали да изменят технологичния план на съответния подотдел, както и твърдял, че нямало нужда да се извозва добитата дървесина до временен склад, тъй като и на местата, на които се намирала, нямали проблем с товаренето с цел продажбата й.

Ответникът посочва, че същото било и становището им и за обезщетението и по останалите фактури. Въпреки че ищецът бил неизправна страна по договора, заплатили стойността на всички получени от него фактури и след приключване на договора решили да възстановят гаранцията му за изпълнение по договора, не защото го изпълнил коректно, а за да приключели всякакви отношения с него, тъй като не бил коректен.

Ответникът оспорва претендираната сума по фактура №25/27.02.2023г., като твърди, че такава фактура не били получавали и приемо -предавателен протокол за такава дървесина не били подписвали и съставяли и че добив на такава дървесина не бил извършван.

Ответникът посочва, че що се касаело за претенцията на ищеца в частта й относно сумата в размер на 1050.93лева - неосвободена, невърната гаранция за изпълнение по договора, същата била неоснователна, тъй като гаранцията за изпълнение по договора била върната на ищцовото дружество с платежно нареждане от ЮИДП -Сливен на 12.03.2024г. на основание изпратеното от тях писмо изх. №ФСД-23-63/12.03.2024г. до Директора на ЮИДП Сливен. С оглед на изложеното ответникът моли съдът да отхвърли исковите претенции като неоснователни.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от Договор №РГ-03-01/12.01.2023г. за възлагане на добив-сеч и извоз на дървесина до временен склад, налице е сключен между „Държавно Горско стопанство Маджарово“ гр.Маджарово, обл.Хасково, Териториално поделение на „Югоизточно държавно предприятие“ гр.Сливен, ЕИК ...., като Възложител, и „АН ИНДЪСТРИ” ЕООД, ЕИК: ...., като Изпълнител, договор с предмет възлагане на добив-сеч и извоз на дървесина до временен склад, което не се оспорва от страните.

Представени са Протокол за освидетелстване на сечище №0699819 от 28.02.2023г., находящо се в землището на с.Константиново, общ.Симеоновград, отдел 142, подотдел „л“, Протокол за освидетелстване на сечище №0700239 от 09.03.2023г., находящо се в землището на с.Доситеево, общ.Харманли, отдел 111, подотдел „м“, Протокол за освидетелстване на сечище №0730073 от 20.12.2023г., находящо се в землището на с.Доситеево, общ.Харманли, отдел 111, подотдел „б“, Протокол за освидетелстване на сечище №0730111 от 20.12.2023г., находящо се в землището на с.Доситеево, общ.Харманли, отдел 111, подотдел „в“.

Издадени са фактура №28/12.09.2023г., въз основа на приемо -предавателен протокол №5 от 07.09.2023г. за сумата в размер на 1079.87лв., фактура №29/18.09.2023г., въз основа на приемо- предавателен протокол №5 от 13.09.2023г. за сумата в размер на 1051.12лв., фактура №30/05.10.2023г., въз основа на приемо -предавателен протокол №7 от 05.10.2023г. за сумата в размер на 6218.26лв., фактура №31/05.10.2023г., въз основа на приемо предавателен протокол №8 от 05.10.2023г. за сумата в размер на 3436.15лв., фактура №32/07.12.2023г., въз основа на приемо- предавателен протокол от 05.12.2023г. за сумата в размер на 7870.27лв., фактура №25/27.02.2023г. за сумата в размер на 220.20 лв. – за сеч, извоз и рампиране в отдел 142 „е“-акация, ведно с разпечатка от имейл от 27.02.2023г. за изпращането й до ДГС- Маджарово.

Приложени са по делото и посочените във фактурите приемо- предавателни протоколи.

Прието по делото като доказателство е Разпечатка от имейл от 17.07.2023г., адресиран до ДГС Маджарово, с който Я Д. информира, че усвояването на дървесината в отдел 111 „в“ е приключило и можела да бъде измерена и приета, както и че преди няколко дни имало кражба на технологична дървесина около 1-1.5м3, за което информирали горския на района.

Прието по делото като доказателство е Разпечатка от имейл от 22.11.2023г., адресиран до ДГС -Маджарово, с който Я Д. информира, че сечта в отдел 111“б“ приключила и следвало да бъде измерена и приета.

С писмо с изх.№11/20.09.2023г. от ищецът Ан Индъстри до Директора на ДСГ Маджарово уведомява, че протокол №5/07.09.2023г. и протокол №6/13.09.2023г. не били подписани от него, тъй като не присъствал на приемането на дървесината.

Представена е имейл кореспонденция между страните относно останали неотсечени дървета.

Съставен е Констативен протокол, серия Маджарово, №000428 от 24.07.2023г. за сечище в отдел 111 „в“, в който е отразено, че при проверката е установено, че добитата дървесина не е на временен склад, както било по технологичен план, а била пръсната по цялото сечище. Даден е 14-дневен срок дървесината да бъде извозена до временни складове.

С писмо с изх.№ОГ-13-25/01.08.2023г. до фирма „Ан Индъстри“ ДГС -Маджарово дава указания относно сечта, както и спиране на същата, временно до отстраняване на констатациите в подотдел 111 „в“.

Съставен е бил и Констативен протокол №000096 от 27.07.2023г. за сечище в отдел 111 „в“, в който е отразено, че при проверката е установено, че добитата дървесина била пръсната по цялото сечище, не бил спазен технологичния план, дървесината не била по стандарт.

Видно от платежно нареждане от 13.03.2024г. в полза на ищеца „АН ИНДЪСТРИ” ЕООД е възстановена гаранцията от 1050.93 лв.

С Доклад от А.Г.а – гл.счетоводител при ТП, ДГС- Маджарово уведомява, че фактура с №25/27.02.2023г. не била представена в счетоводството им.

Налични по делото като доказателства са и Технологичен план №1 за отдел 111 подотдел „б“ в землището на с.Доситеево, Технологичен план №1 за отдел 111 подотдел „в“ в землището на с.Доситеево, Технологичен план №1 за отдел 111 подотдел „м“ в землището на с.Доситеево, Технологичен план №1 за отдел 142 подотдел „е“ в землището на с.Константиново и Технологичен план №1 за отдел 142 подотдел „л“ в землището на с.Константиново.

Представени са превозните билети за дървесина добита от отдел 111, буква „б“ за периода от 20.12.2023г. до 12.06.2025г., превозните билети за дървесина добита от отдел 111, буква „в“ за периода от 20.12.2023г. до 12.06.2025г., ведно с опис на същите.

С протокол от 11.03.2024г. на комисия към ТП ДГС-Маджарово е констатирано, че сечта в обект 2306 е приключила на 30.11.2023г., но не е бил извършен извоз до временен склад – дървесината в подотдели 111-б,в,м не била рампирана на временен склад по технологичен план и целулозата не била кубирана, а разхвърляна в сечище. Посочено е още, че дървесината била приета в сечището, предвид изпълнението на договора за продажба за този обект.

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля А. А. О. се установява, че работил със съпругата си в с.Константиново, общ.Симеоновград и първия ден добили на място дърва- 11 куб. акация и когато отишли на работа на втория ден дървата ги нямало, били откраднати.

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля АИД се установява, че имало открадната дървесина - акация в землището на с. Константиново, за която предупредил писмено ответника, но дървесината не била приета вечерта. Приемопредавателните протоколи за приключване на дейностите според свидетеля не се съставяли до 30-то число на месеца. Осигурявали представители за приемането, но не в сроковете, които били по договора и не спазвали правилата по договора.

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля НДП, тогавашен директор на предприятието, се установява, че всичко се добивало по ненормален, нестандартен начин. Досието на подотдела било пълно със забележки, за което били съставяни констативни протоколи, както от страна на специализираната охрана на ЮИДП, така и на охранителни горски от ТП ДГС Маджарово. От тях било видно, че не се изпълнявало по договор задължението на фирмата дървесината да бъде добита и извозена до временен склад, тя буквално била разпиляна в сечището, не била кубирана и било невъзможно да се приеме, имало стандарти и технологичен план, които следвало да се спазват, но това не се случило. Задълженията, които не били изпълнени от „Ан индъстри“ ЕООД били следните: в технологичния план било заложено трупите да бъдат изкарани в края на сечището, в досието било посочено точно къде и там да бъде изкарана и целулозата, за да можело фирмата, която трябвало да дойде да я вземе да имала достъп до дървесината, който достъп не бил надлежно осигурен, поради наличието на пънове. Въпреки това и въпреки нарушенията, дървесината била приета в този й вид, за да се избегне заплащането на по-големи неустойки по другия сключен от ответника договор за продажба на добитата дървесина.

В аналогичен смисъл са и показанията на свидетеля ИД, който освен гореизложеното от св.Н.Павлов, потвърждава и че действително въпросните 11 куб.акация в землището на с.Константиново, общ.Симеоновград, които той бил видял, впоследствие липсвали.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Искът е допустим, предявен срещу надлежната пасивно легитимирана страна, доколкото съгласно чл. 174, ал. 1, т. 5 от ЗГ териториалните поделения на държавните горски стопанства притежават специална и нарочно уредена от закона процесуална правоспособност, легитимираща ги от свое име и за своя сметка да водят съдебни дела.

По иска по чл.92 от ЗЗД, вр. чл.288 от ТЗ за заплащане на неустойка по чл.7.2.2, вр. чл.4.2.5 от процесния договор №РГ-03-01/12.01.2023г. за възлагане на добив -сеч и извоз на дървесина до временен склад съдът намира същия за неоснователен. Ищецът претендира неустойка в размер на 10 % от стойността на услугата за добива на неприета отсечена и извозена на временен склад дървесина за неспазване на 3-дневния срок по чл.4.2.5 от договора за осигуряване на представител при приемането на действително добитото и извозено на временен склад количество дървесина след отправена от изпълнителя писмена покана или минимум веднъж месечно. Имайки предвид посочените разпоредби на договора, за да възникне основание за начисляване на така претендираната неустойка, следва процесната неприета в срок дървесина да е не само изсечена, но и извозена до временен склад. В случая обаче се установи и доказа, че изсечената дървесина в съответните подотдели 111 „в“, 111 „б“ и 142 „е“ в отдел 2306, за които са издадени процесните фактури (фактура №28/12.09.2023г., фактура №29/18.09.2023г., фактура №30/05.10.2023г., фактура №31/05.10.2023г., фактура №32/07.12.2023г., фактура №25/27.02.2023г.), не е била извозена до временен склад, каквото задължение е имал изпълнителят по договора съгласно чл.11 от същия. Това се потвърди както от писмените доказателства - Констативен протокол, серия Маджарово, №000428 от 24.07.2023г., писмо с изх.№ОГ-13-25/01.08.2023г. до фирма „Ан Индъстри“ ДГС -Маджарово за сечище в отдел 111 „в“, Констативен протокол №000096 от 27.07.2023г. за същия подотдел, в които е отразено, че добитата дървесина не е на временен склад, както следва по технологичен план, а била пръсната по цялото сечище, така и от събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите НДП и ИД, които потвърждават неизпълнените задължения на ищеца относно извозването до временен склад на отсечената дървесина – топола (подотдели 111 „в“ и „б“). След като не е била извозена до временен склад отсечената дървесина, то не е налице и основание за приемане на същата и съответно за присъждане на неустойка по чл.7.2.2, вр. чл.4.2.5 от договора. Що се касае до дървесината-акация от подотдел 142 „е“, за която ищецът е издал фактура №25/27.02.2023г., за същата се установи по делото от показанията на свидетелите ИД, А.Д. и А.О., че е била добита-изсечена, но впоследствие липсвала на обекта, като вероятно била открадната. За същата тази дървесина също обаче не се установи освен да е била изсечена, да е била и извозена до временен склад, каквото е било задължението на изпълнителя-ищец по делото. Напротив, св.А.О. заяви, че не е извозвал дърветата, а само ги редил на място. Именно заради това, преди изчезването на отсечената дървесина-акация, не е бил подписан и приемо-предавателен протокол, удостоверяващ приемането на изсечената и извозена до временен склад дървесина, тъй като такова извозване не е било осъществено и следователно дървесината не е могла да бъде реално приета от възложителя. Поради това и по отношение на този вид отсечена дървесина не съществува основание за начисляване на неустойка по чл.7.2.2 за неспазен срок за приемането й по чл.4.2.5 от договора. Така изложеното до тук обуславя отхвърляне като неоснователен на иска по чл.92 ал.1 от ЗЗД за присъждане на неустойка в размер на 1987.60 лв. (1016,24 евро).

Неоснователен е искът по чл.79 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.288 от ТЗ за присъждане на сумата от 220.20 лв. с ДДС (112,59 евро) – главница по фактура №25/27.02.2023г., представляваща възнаграждение за добив – сеч и извоз на дървесина до временен склад, тъй като по делото се установи и доказа по несъмнен начин, че въпросната дървесина от подотдел 142 „е“-акация, макар да е била отсечена, не е била извозена до временен склад, което се потвърди и от показанията на св.А.О., поради което и не е била приета по съответния ред със съставяне на приемо-предавателен протокол по чл.4.2.5 от договора. За тази дървесина се установи от показанията на свидетелите ИД, А.Д. и А.О., че същата, след като е била отсечена, е изчезнала, като след като не е била извозена до временен склад, то очевидно собствеността върху нея не е преминала върху възложителя-ответник, което следва и от чл.3.1 от договора, предвиждащ, че отсечената, извозена и рампирана дървесина е собственост на възложителя. При това положение за отсечената дървесина – акация, неизвозена до временен склад, не се дължи и възнаграждение на ищеца-изпълнител, каквото се дължи само след приключване на дейностите по сечта, извоза, сортирането и рампирането на дървесината и представянето на приемо-предавателни протоколи за тях съгласно чл.2.2 от договора. Всички гореизложено обуславя отхвърляне на иска по чл.79 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.288 ТЗ като неоснователен.

Отхвърлянето на главния иск по чл.79 ал.1 от ЗЗД като неоснователен води до отхвърляне като неоснователен и на акцесорния иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за присъждане на мораторна лихва върху главницата от 220.20 лв. в размер на 51.15 лв. (26,15 евро) за периода от 14.03.2023г. до предявяване на иска на 20.12.2024г., доколкото уважаването на този иска несъмнено е обусловено от уважаването и от изхода на главния иск.

Неоснователен е искът по чл.79 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.288 от ТЗ за присъждане на главница от 1050.93 лв. (537,33 евро) – неосвободена (невърната) гаранция за изпълнение по договор №РГ-03-01/12.01.2023г. за възлагане на добив -сеч и извоз на дървесина до временен склад, доколкото по делото се доказа, че претендираната гаранция е върната на ищеца, видно от платежно нареждане от 13.03.2024г., с което е възстановена гаранцията от 1050.93 лв. в полза на ищеца „АН ИНДЪСТРИ” ЕООД. Това се потвърди и от процесуалния представител на ищеца в съдебно заседание.

Отхвърлянето на главния иск по чл.79 ал.1 от ЗЗД като неоснователен води до отхвърляне като неоснователен и на акцесорния иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за присъждане на мораторна лихва върху главницата от 1050.93 лв. (537,33 евро) в размер на 138.86 лв. (71 евро) за периода от 28.12.2023г. до предявяване на иска на 20.12.2024г., доколкото уважаването на този иска несъмнено е обусловено от уважаването на главния иск.

По отношение на претендираните законни лихви върху главниците от 220.20 лв. и 1050.93 лв., като се вземе предвид неоснователността на главните искови претенции, то не следва да се присъжда и законна лихва върху тези вземания.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 1000 лв. (511,29 евро) за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът