Решение № 3290 от 29.8.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 17895/2024 г.

Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба на „•••••“ ЕООД, ЕИК •••••••••• представлявано от управителя му С. Б. И., депозирана чрез адв. Ж. Ж. от САК, редовно упълномощен срещу Наказателно постановление (НП) № СО-ОД-Ю- 24-25КС-705 от 15.11.2024 г., издадено от И. З. П. - Заместник-кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“ с което на дружеството-жалбоподател „•••••“ ЕООД, на основание чл. 154б, ал. 2 от Наредба за организация на движението на територията на Столична община (НОДТСО) е наложена „имуществена санкция“ в размер на 50 000 /петдесет/ хиляди лева, за нарушение на чл. 29а, ал. 1, т. 17 от НОДТСО. С жалбата от „•••••“ ЕООД, депозирана чрез адв. Ж. Ж. от САК, редовно упълномощен, се иска съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е издадено от некомпетентен орган, а именно от Заместник-кмет, а не кмет на СО, който според жалбоподателя е единственият орган, компетентен да издава наказателни постановления за нарушения по НОДТСО. Твърди се, че в оспореното НП липсва посочване на мястото на извършване на нарушението. На следващо място в жалбата от „•••••“ ЕООД се навежда довод и за неправилно приложение на материалния закон, като според жалбоподателя наказващият орган е следвало да съобрази наличието на нормативен акт от повисока степен – Закона за пътищата /ЗП/, в частност чл. 25, ал. 2, т. 5 ЗП. Възразява се и срещу размера на наложената имуществена санкция, като се сочи, че определеният размер от 50 000 /петдесет хиляди/ лева е явно несправедлив. Отправя се искане в условията на евентуалност размерът на санкцията да бъде намален до минималния посочен в разпоредбата на чл. 154б, ал. 2 НОДТСО, а именно на 1000 /хиляда/ лева. Претендират се сторените от дружеството жалбоподател разноски. В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, дружеството-жалбоподател „•••••“ ЕООД, се представлява от адв. Г. И. – САК /преупълномощена от адв. Ж./, която пледира съдът да отмени обжалваното наказателно постановление по изложените в жалба съображения. В тази насока адв. И. от САК пледира, че дружеството е разполагало с устройство за измиване на ходовата част на машините, представляващо площадка с трошен камък и водоструйка, а към датата на твърдяното нарушение не е имало изградена улица и канализация. Сочи, че в деня, в който е установено нарушението от строителния обект не са излизали машини и не е имало работници, които да извършват строително монтажни работи. В представена писмена защита от „•••••“ ЕООД депозирана чрез адв. Ж. Ж. от САК отново се иска съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като се акцентира на изложените в жалбата съображения в тази насока и се претендира присъждане на дружеството на сторените по делото разноски. Въззиваемата страна - Заместник-кмет на Столична община, уведомена се представлява от адв. С. П. от САК, редовно упълномощена, която пледира за потвърждаване на оспореното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Излага довод, че неспазването на задължението на дружеството-жалбоподател да изгради устройство за измиване на ходовата част на строителните машини е безспорно доказано. Не претендира разноски. Прави възражение срещу размера на насрещно сторените разноски и моли същия да бъде намален предвид правната и фактическата сложност на делото. Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното: На 09.05.2024 г., свид. Х. М. на длъжност гл. инспектор в Столичен инспекторат към Столична община съставил Констативен протокол № КП-24- 0017023/09.05.2024 година. В констативния протокол свид. Х. М. отбелязал, че в присъствието на Н. Д. Н. /старши инспектор/ извършил проверка във връзка с текущ контрол на строителен обект находящ се в •••••••••••••••••. Провереният строителен обект представлявал многофамилна жилищна сграда с подземен гараж в УПИ IV-485, поземлен имот с идентификатор 68134.1007.3009. Към момента на извършване на проверката на посочения обект не се намирали полагащи труд работници/служители, както и други хора. Свидетелят М. отбелязал, че на проверения строителен обект, дружеството-жалбоподател „•••••“ ЕООД извършвало изкопни работи и че в обекта не е изградено устройство за измиване на ходовата част на строителните машини излизащи от обекта. Към констативния протокол били приложени 2 бр. снимки – едната на информационна табела, другата на „двора“ на обекта. На 06.06.2024 г., Х. М. съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 24-25КС-705 на „•••••“ ЕООД, в присъствието на пълномощник на управителя на дружеството-жалбоподател – свид. П. Б. И. и на един свидетел присъствал при съставяне на АУАН – Н. К., с месторабота СИ при СО. В АУАН актосъставителят М. записал, че дружеството „•••••“ ЕООД извършва строително-монтажни работи (СМР) в индивидуализирания по горе строителен обект без устройство за измиване на ходовата част на строителните машини излизащи от обекта. Актосъставителят приел, че изложеното представлява нарушение на чл. 29а, ал. 1, т. 17 от Наредбата за организацията на движението на територията на Столична община. Актът бил предявен на свид. П. И., който го подписал с възражението, че не е съгласен с констатациите в него. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили допълнителни писмени възражения. Възоснова на така съставения акт, на 15.11.2024 г., И. З. П. – Заместниккмет на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“, упълномощен със Заповед № СОА24-РД09-2149/20.02.2024 г. на Кмета на СО, издал атакуваното Наказателно постановление № СО-ОД-Ю-24-25КС-705 от 15.11.2024 г., при пълно споделяне на фактическите и правни изводи в АУАН, с което на осн. чл. 154б, ал. 2 НОДТСО наложил на „•••••“ ЕООД, ЕИК •••••••••• „имуществена санкция“ в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева, за неизпълнение на задължение по чл. 29а, ал. 1, т. 17 НОДТСО. По доказателствата: Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: гласните: показанията на актосъставителя - свид. Х. М. и на свид. П. И., както и на приобщените по надлежния процесуален ред на чл. 283 НПК писмени доказателства и доказателствени средства, така и на веществените доказателства - снимков материал. Съдът кредитира частично показанията на свид. Х. М., доколкото същите са информативни за възприетото от него в хода на извършване на служебните му задължения, по отношение мястото и деня на проверката. Показанията му в частта, че в обекта липсва изградено устройство за измиване на ходовата част на строителните машини излизащи от обекта, обаче остават изолирани и неподкрепени от другите доказателствени материали. На показанията на свид. М. в тази им част се противопоставят показанията на пълномощника на управителя, на който е предявен и връчен АУАН – свид. П. И., които съдът кредитира като добросъвестно депозирани и достоверни. Показанията на свид. И. на свой ред не се опровергават от нито един от останалите доказателствени материали. Макар и свидетелят да е съпруг на управителя на санкционираното дружество „•••••“ ЕООД, както сам заявява, в изложеното от него не се наблюдава тенденциозност или опит за изграждане на някаква защитна теза. Относно релевантните за делото факти, показанията на този свидетел съдът намира за логични и съответни на събраните доказателства. В случая противоречието в изложеното от двамата свидетели се корени единствено в това дали строителните машини се почистват, конкретно тяхната ходова част, посредством устройство. Съдът, като прецени внимателно това противоречие, намира, че следва да се даде вяра на изложеното от свид. И., защото е съответно на приобщеното писмено доказателство - изисканата от СО – Район Триадица строителна документация, съдържаща се в кориците на делото (с деловоден вх. № 106656/03.04.2026 г.), представляваща инвестиционен проект, част от документацията, послужила за получаване на разрешение за строеж. Настоящият съдебен състав кредитира изцяло това писмено доказателство. В документацията се съдържат скици на обекта, като е посочено местонахождението на всеки един елемент на строителната площадка, като и на място за изграждане на „площадка“ за измиване на строителните машини. Свид. И. дава съответни на строителната документация показания, поради това в най-значимият въпрос по фактите, настоящият състав даде вяра именно на заявеното от него. Съдът не се солидаризира с дефиницията на свид. М., за „устройство за измиване на ходовата част на строителните машини“, най-малкото защото неговото разбиране се дефинира като система от устройства, като всяко едно от тях дори не служи за измиване – бетонна площадка с канал за оттичане на водата и решетка. Действително устройство за измиване може да бъде водоструйка, може да бъде и например маркуч. Доколкото отсъства и легална дефиниция, съдът не е обвързан от посоченото от актосъставителя или наказващият орган. Съдът кредитира и приобщените по надлежния процесуален ред (чл. 283 НПК) писмени доказателства, съдържащи се в административнонаказателната преписка, като намира същите за относими към предмета на делото, както и веществените – снимковият материал към констативния протокол, доколкото от тях е видно, че има поставена информационна табела с данните на дружеството-жалбоподател, но не намира за информативни относно спорният въпрос по делото – има ли или не изградено устройство за измиване на ходовата част на строителните МПС влизащи и излизащи от обекта – площадката. Извън анализираните доказателствени материали, останалата доказателствена съвкупност е непротиворечива, логична и еднопосочна, като по арг. от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК съдът не дължи детайлна съпоставка между всеки от тях. Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от санкционираното юридическо лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д, т. 1 ЗАНН и е депозирана в законоустановения срок. Разгледана по същество жалбата е основателна. Съдът констатира, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Спазени са сроковете визирани в чл. 34 ЗАНН, като и АУАН и Наказателното постановление изхождат от компетентни органи. Тук следва да се посочи по отношение неоснователното възражение на упълномощения представител на дружеството жалбоподател, че заместниккмета на Столична община в направление „Транспорт и градска мобилност“ не е компетентен орган за издаване на наказателни постановление за нарушения по НОДТСО. Този извод на жалбоподателя относно компетентността за издаване на НП е неверен, тъй като, чл. 22, ал. 5 ЗМСМА посочва, че наказателните постановления се издават от кмета на общината или от негов заместник въз основа на акт, съставен от длъжностни лица, посочени в наредбата. Произнасянето на съда в цитираното решение (в депозираната писмена защита), с което е прогласена нищожността на чл. 137, ал. 1 НОДТСО, в частта „или определени от него с нарочна писмена заповед длъжностни лица“ е в такава насока, понеже този въпрос е уреден именно в чл. 22, ал. 5 ЗМСМА. В настоящото производство, видно от приложената по делото Заповед № СОА24-РД09-2149/20.02.2024 г. на Кмета на Столична община, И. З. П. – заместник-кмет на Столична община, е бил надлежно оправомощен да упражнява правата на наказващ орган по смисъла на чл. 47, ал. 1, б. „а“ ЗАНН, като издава НП във връзка с установени нарушения по реда на НОДТСО. Видно и от разпоредбата на чл. 47, ал. 2 ЗАНН кметовете на общини могат да възлагат правата си на наказващи органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния закон, указ или постановление на Министерския съвет. Предвид изложеното съдът приема, че не са налице процесуални нарушения относно компетентността на наказващият орган, а и подобно не се открива съответно за компетентността на актосъставителя. В АУАН и в НП твърдяното нарушение е описано достатъчно пълно и ясно, по начин позволяващ санкционираното юридическо лице (чрез неговите органи на управление) да разбере защо е ангажирана имуществената му отговорност. Това, че актосъставителят само е възпроизвел текста на нарушената разпоредба не пречи на имуществено-отговорното лице „•••••“ ЕООД да разбере, кое свое задължение по процесната Наредба не е изпълнило. Описано е мястото, датата, признаците от състава на посочената за неспазена разпоредба, обстоятелствата и е посочена самата неспазена законова разпоредба, с което са изпълнени изискванията както на чл. 42, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 ЗАНН, така и на чл. 57, т. 5 и т. 6 ЗАНН. Предвид изложеното съдът намери за неоснователни наведените в депозираната жалба възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при описание на обстоятелствата на нарушението. При съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл. 40 и чл. 43 ЗАНН. Наказателното постановление е и надлежно връчено на дружеството въззивен жалбоподател, което всъщност няма отношение по неговата законосъобразност, доколкото връчването хронологически следва издаването на санкционния акт по чл. 58д, ал. 1 ЗАНН. Поради изложеното не се налага отмяната на оспореното НП на формално основание (поради процесуална незаконосъобразност). Макар и да е спазена процедурата по издаването на атакуваното наказателно постановление, при издаването му обаче, с оглед доказателствата по делото, неправилно е приложен материалният закон, като административното обвинение е останало напълно недоказано и не са положени минимум усилия да бъде запълнена доказателствената маса от актосъставителя М. с действителни доказателства, като същият се е задоволил с това да направи 2 бр. снимки, които бяха обсъдени горе, но които служат за „доказване“ на съвсем различни обстоятелства, като например дали се извършват СМР на площадката, като отговорът и тук е отрицателен. Не следва да се приема, че СМР се извършват константно на общо основание само поради факта на „откриване на площадката“, а следва да има реално извършвани някакви дейности и то от тези, описани изчерпателно в § 5, т. 40 от ДР на ЗУТ. Съдът намира неоснователно и възражението на дружеството жалбоподател, че неправилното приложение на материалния закон се корени в това, че текста от НОДСТО преценен от актосъставителя и АНО, вменяващ задължение на извършващият СМР да има на мястото на извършване на тези дейности устройство за измиване на ходовата част на излизащите от обекта строителни машини, противоречи на текст от Закона за пътищата, а именно на чл. 25, ал. 2, т. 5 от ЗП, доколкото двата текста са корено различни и нямат за предмет регулиране и закрила на едни и същи обществени отношения. Текста на чл. 29а, ал. 1, т. 17 НОДТСО има отношение към законосъобразното извършване на строително-монтажни работи, а цитираният текст от ЗП има за цел да предпази от замърсяване пътната мрежа, което би довело до неблагоприятни последици за обществото. Неправилното приложение на материалния закон в случая се корени в това, че актосъставителят не се е ангажирал, след като е преценил, че на строителния терен няма хора, а входът към площадката очевидно е бил свободен да направи снимки на мястото където следва да има налично устройство за измиване на ходовата част на строителните машини, което е видно и от изисканата от Столична община строителна документация, в частност инвестиционен проект. Длъжностното лице съставило акта е направило една снимка на информационна табела и една снимка на площадката, от място, от което не е било възможно да установи по подходящ начин има или няма изградено или използвано подобно устройство, като както вече бе коментирано, подобно устройство може да бъде маркуч, водоструйка, друго подобно. Ако свид. М. се бе запознал първо с намиращата се в сградата на СО – р-н Триадица строителна документация, щеше да знае какви да бъдат параметрите на извършената от него проверка. На следващо място, подобна проверка е трябвало да бъде извършена когато на обекта действително са се извършвали строително-монтажни работи, а не в ден, в който изобщо не се е работело там. С чл. 29а, ал. 1, т. 17 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община се въвежда категорична забрана за извършването на строително-монтажни работи, ремонтни дейности и премахване на строежи без на строителния обект да бъде изградено устройство за измиване на ходовата част на строителните машини, излизащи от строителния обект. В настоящия случай не се доказа по категоричен начин, че няма изградено такова устройство. За да е налице пропуск да изпълни задължението си по този текст е без значение дали от обекта излизат строителни машини, очевидно вътре е имало такива, съгласно снимковия материал, което предполага и тяхното излизане в някакъв момент. Съществените елементи на твърдяната за неспазена забрана са това да са извършвани СМР без да има изградено устройство за измиване на ходовата част на машините. В случая не се доказа да са извършвани активно на процесната дата /09.05.2024 г./ СМР – като сам актосъставителят, който е извършил проверката на място свидетелства, че на обекта не е имало хора/работници/служители. Отделно от това не става ясно как е преценил, че посочените от него изкопи са в резултат на строителна или монтажна работа. На следващо място не се установява категорично и безпротиворечиво, че дружеството жалбоподател „•••••“ ЕООД „не е изпълнило задължението си да има на място устройство за измиване на ходовата част на излизащите от обекта строителни машини.“ Поради изложеното и абсолютната недоказаност на административното обвинение, съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено като постановено при неправилно приложение на материалния закон и в този смисъл незаконосъобразно. По разноските: С оглед изхода на спора, право на присъждане на разноски има дружеството жалбоподател „•••••“ ЕООД. В случая сторените разноски са за адвокатско възнаграждение, отправена е своевременна претенция за присъждането им, а като доказателство е приложен и сключен договор за правна защита и съдействие (л. 5 от делото). Размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с минимално предвиденият в чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа – 4 650 лева (при материален интерес от 25 000 до 100 000 лева – 2 650 лева плюс 8% за горницата над 25 000 лева, при настоящ материален интерес от 50 000 лева какъвто е размерът на имуществената санкция в НП). След промените в чл. 63д, ал. 2 ЗАНН, следва да има отправено мотивирано възражение за прекомерност на същите, като такова в случая отсъства, а и съдът намира размерът за обоснован, доколкото е в предвидения в цитираната наредба минимум и е съответен на достойнството на адвокатската професия (арг. чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата). Във връзка с всичко изложено съдът намира претенцията за присъждане на сторените от дружеството жалбоподателя разноски за основателна. След превалутиране в евро сумата от 4650 лева се равнява на 2377,50 евро, която сума в евро, Столична община следва да бъде осъдена да заплати на „•••••“ ЕООД. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд,