Решение № 106 от 20.5.2026 г. на Окръжен съд - Шумен по дело № 181/2026 г.

Производство по чл. 313 и следващите от НПК.

С присъда Рег. № 1 от 16.01.2026 година постановена по НЧХД № 20243610200218 по описа за 2024 година Великопреславският районен съд е:

1. признал подсъдимия С. Х. А., ЕГН •••••••••• за виновен в това, че на 21.07.2024 г., около 22:10 часа, в с. Сушина, причинил лека телесна повреда на И. А. И., ЕГН ••••••••••, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, обусловила временно разстройство на здравето неопасно за живота -престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание "ГЛОБА" в размер на 1 000 /хиляда/ лева, /511,29 евро/.

2. признал подсъдимия С. Х. А., ЕГН •••••••••• за невинен в това, да е извършил деянието по см. на чл.130, ал.2 от НК, както и в това, че на 21.07.2024 г., около 22:10 часа, в с. Сушина, чрез отправяне на следните изрази: „Майка ти ще еба", „Ще те еба" и „Ще те убия", по отношение на И. А. И., казал нещо унизително за честта и достойнството на другиго, в негово присъствие, като обидата да е нанесена публично, поради което го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал. 1 от НК.

3. Осъдил подсъдимия С. Х. А. да заплати на частния тъжител И. А. И. обезщетение за претърпените от същия неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 130, ал. 1 от НК в размер на 2 000 /две хиляди/ лева /1022,58евро/, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането - 21.07.2024 година до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата от 50/петдесет/ лева /25,56 евро/, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат от деянието, като е отхвърлил предявения граждански иск за разликата над сумата от 2 000 /две хиляди/ лева до пълния му предявен размер от 5 000 /пет хиляди/ лева.

4. Отхвърлил, като неоснователен и недоказан, предявения от частния тъжител И. А. И., граждански иск срещу подсъдимия С. Х. А. за сума в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева или /766,94 евро/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 148, ал.1, т.1, вр. чл.146 от НК, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 21.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

5. Осъдил подсъдимия С. Х. А. да заплати на частния тъжител И. А. И. сторените по делото разноски в размер 1000 /хиляда / лева за адвокатско възнаграждение/511,29 евро/, 640,90 /шестстотин четиридесет лева и деветдесет стотинки/ лева /327,68 евро/ внесен депозит за изготвяне на назначената СМЕ, както и 12.00 /дванадесет/лева /6,13 евро/ държавна такса.

Съдът се е произнесъл и по дължимите държавни такси и веществени доказателства.

Срещу присъдата е депозирана жалба от процесуалния представител адв. С. Т. като повереник на частния тъжител И. А. И.. Счита, че присъдата е неправилна, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон и несъобразена със събраните доказателства по делото, както и със съдебната практика в частта относно произнасянето по гражданската отговорност по обвинението по чл. 130, ал. 1 от НК, в частта, с която подсъдимият е признат за невиновен и е оправдан по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 от НК. Моли да се измени Присъда № 1/16.01.2026 г., постановена от Районен съд - Велики Преслав по НЧХД № 218/2024 г., в осъдителната част, с която С. Х. А. е признат за виновен за извършено от него престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, като се увеличи наложеното му наказание „Глоба“ до средния размер на предвиденото в закона и да се измени определения размер на присъдените неимуществени вреди, като бъдат уважени до размера претендиран в тъжбата. Моли да бъде отменена присъдата в частта, с която подсъдимия е оправдан и да се постанови решение, с което да бъде признат за виновен като му се наложи предвиденото в закона наказание. Моли да бъде уважен претендирания размер на граждански иск до размера посочен в тъжбата. Моли да бъдат присъдени направените по делото деловодни разноски.

По делото е депозирана жалба и от подсъдимия С. Х. А., действащ чрез защитника си адвокат Г. И.. Присъдата се обжалва в осъдителната й част. Счита, че е постановена от Районен съд гр. В. Преслав при незадълбочена преценка на представените по делото доказателства. Защитата счита, че са налице достатъчно доказателства за постановяването на присъда /решение/ при приложение на чл. 130, ал.3 от НК. Обжалва се и размера на признатият граждански иск и „прекомерното присъдено адвокатско възнаграждение“. Счита, че се касае за неправилното оценяване и съпоставяне от страна на съда на писмени и гласни доказателства довели до несправедливост на осъдителната част от присъдата. Действията на подсъдимия са преценени от защитата като такива в границите на отблъскване на противоправно поведение. Моли за прилагане на чл. 130, ал.3 от НК, като присъдата се отмени и делото да бъде прекратено.

В съдебно заседание жалбоподателят-частен тъжител И. А. И., редовно призован не се явява. Явява се неговият повереник адв. С. Т.. Поддържа подадената жалба и направените искания в нея. В подкрепа на тях прави собствен анализ на събраните по делото доказателства и излага допълнителни съображения. Адв. Т. моли да бъде уважена въззивната жалба на основанията посочени в нея. Моли да се увеличи размера на наложеното административно наказание на подсъдимия, както и да се увеличи присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Моли за постановяване на решение, с което подсъдимия да бъде признат за виновен в това, че е казал обидни думи. Моли в полза на тъжителя да бъдат присъдени и направените разноски по делото в това производство.

Подсъдимият С. Х. А., редовно призован не се явява. Явява се неговият защитник адв. Г. И.. Поддържа жалбата, с която обжалва присъдата на ВПРС. Излага доводи, че подсъдимия е възприел поведението на частния тъжител не като приятелско посещение, а като форма на нападение, поради което той закономерно е действал в рамките на законната защита. Счита, че между двете страни е осъществен контакт, че е имало взаимно нанасяне на телесни повреди, поради което намира, че са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 130, ал. 3 от НК като делото да бъде прекратено, което моли това да направи Окръжен съд – Шумен.

Въззивният съд като обсъди изложените доводи от страните, събраните доказателства, както и съгласно правомощията си по чл. 313 - 314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

От събраните по делото доказателства съда приема за установена следната фактическа обстановка, приета и от първоинстанционния съд, а именно:

На 21.07.2024 г., семейството на подсъдимия А. и семейството на частния тъжител, празнували в с. Сушина рожден ден на А. С.. Х., дете на подсъдимия и сестрата на частния тъжител, св. А. И.а.

Около 22:00 часа, частния тъжител И. А. И. се прибрал с родителите си в с. И.о. Влизайки в дома си получил телефонно обаждане от сестра си, която била доста разстроена, плачела и го помолила да се върне, за да вземе нея и синът й. Частният тъжител се отзовал на молбата и отишъл с колата си в с. Сушина, в дома, обитаван от неговата сестра и подс. А.. Още с пристигането си частния тъжител бил посрещнат от подс. А., който го хванал и го дръпнал, за да влезе в двора на къщата, обитавана от подсъдимия и св. А. И.а - сестрата на частния тъжител. Подсъдимия А. започнал да нанася удари в тялото на И. А. И., както и в областта на главата, посредством метален бокс, първо в областта на дясната вежда, а след това по главата, вдясно. От тези удари частния тъжител паднал на земята, като подсъдимият продължил да му нанася удари с крака в областта на корема.

Междувременно на място дошли и родителите на подсъдимия, свидетелите Х.А. и св. М. А.. Свидетелят Алиев успял да преустанови физическия контакт между подсъдимия и частния тъжител.

Това създало възможност частния тъжител и неговата сестра с детето да напуснат имота и да се приберат в с. И.о. Бащата на частния тъжител, св. А.И. като видял нараняванията му, подал сигнал на Единният телефон за спешни повиквания 112. Пристигналият екип на РУ-Велики Преслав снел сведения от частния тъжител и неговата сестра. И. А. И. бил откаран с линейка в ЦСМП при МБАЛ Шумен, а баща му и сестра му се придвижили с личния автомобил в болницата, където били прегледани и след обработване на раните били освободени.

На 22.07.2024 г., частния тъжител И. посетил д-р Вл. В. - съдебен лекар, н-к ОСМ в МБАЛ-Шумен, за което му било издадено Съдебномедицинско удостоверение № 157/2024 г. В същото е посочено, че в окосмената част на главата задно теменно слепоочно в дясно има рана с охлузни ръбчета и дължина 1.3 см, косо-вертикално разположена отпред дясно - отзад ляво, с червеникаво дъно. Кръвонасядане около раната на площ 3.5 см/1 см. В областта на челото, до средната линия в дясно има синкаво-червеникаво петнисто кръвонасядане на площ с диаметър 2.5 см и травматичен оток около него на площ 5/3 см. Във външната трета на дясната вежда има рана с охлузни ръбчета и дължина 1 см, разположена върху горния костен ръб на очницата. Ширина на охлузването около раната до 1 см. На долния клепач на дясното око има кръвонасядания на ограничена площ 0.6/0.5 см. На дясната скула има охлузване на кожата на площ 1/0.8 см с лек оток около охлузването. В областта на ностния корен в дясно, има плитко охлузване на кожата 0.6/0.5 см. На дясното крило на носа над дясната ноздра има друго плитко охлузване 0.8/0.4 см. На горната устна под дясната ноздра има кожно охлузване на площ около 0.9/0.7 см. На дясната буза над десния хоризонтален клон на челюстта има синкаво-червеникаво кръвонасядане 2/1.5 см. На долната устна в дясно, до десния устен ъгъл в зоната на полулигавицата има синкаво кръвонасядане, продължаващо и по лигавичната част на устата на площ около 2.5/1.5 см. По лигавицата на долната устна срещу втори и трети зъб долу дясно, има плитки лигавични лицерации, покрити с белезникав налеп. По лигавицата на долната устна срещу първи зъб долу дясно, има лацерация с дължина около 0.6 см, вертикална покрита с белезникав налеп и кръвонасядане около лацерацията с ширина около 0.3 см. На долната устна в дясно на 1 см под десния устен ъгъл има червеникаво кръвонасядане на площ 1.2/0.6 см. Носни проходи чисти към момента на прегледа. Палпаторна болка в областта в областта на мезогастриума на нивото на пъпа в дясно, на ограничена площ с диаметър около 5 см без видими травматични увреждания.

В заключението на горепосоченото съдебномедицинското удостоверение е посочено, че се касае за задно теменно слепоочно в дясно на две разкъсноконтузни рани в областта на лицето - в окосмената част на главата задно теменно слепоочно в дясно и над дясната вежда. Множество охлузвания и кръвонасядания в областта на лицето. Три лицерации на лигавицата на долната устна в дясно. Палпаторна болка в на предната коремна стена на нивото на пъпа в дясно без видими травматични увреждания, които могат да бъдат получени по време и начин съобщен от пострадалия и които причиняват временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Изложената фактическа обстановка е приета за установена въз основа на: показанията на свидетелите А. И.а (пряк очевидец на случилото се), св. Е. Д., св. П. Г., св. Н. Х., св. А.И., св.С. М., св. Х.А. и частично въз основа на обясненията на подс. А.. В подкрепа на тях са и присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства по делото - материалите по Досъдебно производство № 220/2024 г., а също и представените по делото СМУ и медицински документи за извършените прегледи и предприето лечение, заключението по изготвената съдебно-медицинска експертиза.

От съществено значение са показанията на свидетелката очевидка, а имено А. И.а. Тя свидетелсва, че след възникнал конфликт между подсъдимия и нея същият е прераснал в осъществена физическа агресия, като подсъдимия я е ударил с ритник по гърба, после и с шамар. Изгонил е собствените си родители и е заключил вратата за да не могат да влязат вътре и да й помогнат. След това я е съборил на земята и започнал да й нанася удря с ритници по яйчниците. Свидетелката успяла да се обади на брат си по телефона и да го помоли за помощ. Междувременно подсъдимия извадил от чантата си бокс. Свидетелката подробно обяснява развилите се в последствие събития – от пристигането на брат й, до нанесените му удари от подсъдимия, в това число в коя част на тялото и главата му, с какво, както и броя, вида и силата на ударите.

Показанията на тази свидетелка няма основание да не се кредитират, тъй като същите са покрепени и от издаденото СМУ, както и от изготвената съдебно медицинска експертиза. Видно от заключението на същата частния тъжител е получил следните увреждания: Една разкъсноконтузна рана в окосмената част на главата задно теменно слепоочно в дясно, с кръвонасядане около раната; Едно петнисто кръвонасядане в областта на челото до срединната линия в дясно; Една разкъсноконтузна рана във външната трета на дясната вежда разположена върху горния костен ръб на очницата; Кръвонасядане на ограничена площ на долния клепач на дясното око; Охлузване на кожата на дясната скула с лек оток около охлузването; Плитко охлузване на кожата в областта на носния корен в дясно; Плитко охлузване на дясното крило на носа над дясната ноздра; Кожно охлузване на горната устна под дясната ноздра; Едно кръвонасядане на дясната буза над десния хоризонтален клон на челюстта; Едно кръвонасядане на долната устна в дясно външно - под десния устен ъгъл; Едно кръвонасядане на долната устна в дясно до десния устен ъгъл в зоната на полулигавицата и лигавицата; Плитки лигавични лацерации по лигавицата на долната устна срещу втори и трети зъб долу дясно; Лацерация на лигавицата на долната устна срещу първи зъб долу дясно с кръвонасядане нея; Регистрирана е палпаторна болка в областта на мезогастриума на нивото на пъпа в дясно на ограничена площ с диаметър около 5 см без видими травматични увреждания.

Според вещото лице, установените разкъсноконтузни рани са причинени от действието на твърди тъпи предмети, по механизма на удар, намерените кръвонасядания на ограничена площ - по механизма на удар или силен натиск, лецерациите по лигавицата на долната устна - по механизма на натиск и разтягане, установените кожни охлузвания (ожулвания) са причинени от тангенциално (допирателно) действие на твърд тъп предмет спрямо кожната повърхност в увредените области. Експертът сочи, че морфологичните особености на уврежданията към момента на освидетелстването позволяват да бъдат получени в твърдяното от частния тъжител време. В резултат на получените травматични увреждания на пострадалия И. е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота. При липса на регистрирани усложнения оздравителният период за установените травматични увреждания би приключил за около 2 - 3 седмици. Приема, че на частния тъжител са причинени не по-малко от 5 удара, като в областта на корема видими травматични увреждания не са регистрирани.

Описаните увреждания квалифицират деянието като такова по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.

Показанията на св. А. И.а кореспондират и с показанията на св. Е. Д., св. П. Г., Н. Х., св. А.И., С. М., частично с обясненията на подсъдимия, частично и със заявеното от страна на св. Х.А., баща на подсъдимия.

Св. А.И., баща на частния тъжител, споделя, че неговия син след телефонно обаждане от своята сестра, отишъл на адреса, на който същата живеела, заедно с подсъдимия. След около 10-20 минути неговата дъщеря-св. И.а, заедно със своя брат се прибрали при своите родители. Свидетелят видял, че И. имал кръв по цялото лице, по носа, устните, което наложило да се обади за съдействие на телефон 112. При извършеното възпроизвеждане на приложения CD диск по делото на запис от НС 112, е констатирано, че действително свидетелят Исмаилов е осъществил твърдяното телефонно обаждане, като е заявил пред оператора, че частния тъжител е ходил при свидетелката А. И.а, при което получил от подсъдимия удари и кървял. Тези обстоятелства се подкрепят и от показанията на св. С. М., майка на частния тъжител. Същата непосредствено е възприела получените от него наранявания в дясната част на главата, сцепена вежда, кървящ обилно. Свидетелства и за физическото състояние на св. А. И.а, както и за обаждането на мъжа си но тел. НС 112. Показанията на тези двама свидетели се поткрепят и от установените върху тъжителя наранявания, обективирани в СМЕ.

Доказателства относно физическото стълкновение между подсъдимия и частния тъжител се съдържат и в показанията на св. Е. Д., която направила опити чрез вербален контакт да преустанови разправата. Св. Н. Х. и св. П. П., полицейски служители, депозират показания относно посетения от тях адрес по повод постъпил сигнал за извършено домашно насилие, при което мъж и жена били пострадалите, а лицето от женски пол, се е оплаквало от болки в корема. Св. Х.А., баща на подсъдимия заявява, че е възприел физическото съприкосновение между частния тъжител и подсъдимия, като сблъсъка между тях се е пренесъл и пред тях, на улицата, където имало бордюри. Заявява, че след напускането на частния тъжител след съприкосновението, тениската на подсъдимия била скъсана. Запитал го дали има някакви наранявания, на което подсъдимия отговорил отрицателно.

Подсъдимият твърди, че при явяването на частния тъжител в неговия дом, възникнало физическо съприкосновение между двамата, като подсъдимия „бутнал“ частния тъжител, тъй като същият го бил нападнал. Твърди още, че частния тъжител носел в себе си бухалка, с която посегнал да удари подсъдимият и той с оглед защитна реакция бил бутнал частния тъжител, хванал му ръката и бухалката и го избутал го навън. В тази част обясненията на подсъдимия не се кредитират, тъй като не коренспондират с останалите гласни доказателства, поради което съдът ги приема за негова защитна версия. Съдът не кредитира показанията на св. Х.А. в частта, в която същият заявява, че частния тъжител носел със себе си бухалка и, която впоследствие незнайно как изчезнала. Нанасянето на удари с бухалка се сочат и от св. А. И.а, но пострадалия И. А. И. не сочи в частната тъжба за нанесени удари с такъв предмет. Данни в насока, че частния тъжител е използвал същата върху подсъдимия липсват категорично. Ето защо съдът счита, че нанасянето на удари посредством бухалка не намират опора в доказателствата по делото.

Съдът намира за безспорно установено авторството на деянието, а именно че на 21.07.2024 г., около 22:10 часа, в с. Сушина, подсъдимият С. А. причинил лека телесна повреда на И. А. И., изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, обусловила временно разстройство на здравето неопасно за животапрестъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. Увреждането на здравето на пострадалия се свежда до описаните от вещото лице травматични увреждания, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, обичайно отзвучаващо в рамките на 2-3 седмици. Не са установени, каквито и да е данни тъжителят да е травмиран от някого другиго въпросния ден или в по-късен период, както и констатираните увреждания да са били причинени по друг начин. Подсъдимият е причинил на тъжителя травматични увреждания, довели до временно разстройство на неговото здраве, неопасно за живота. Не се установява влошаване на здравословното състояние на тъжителя извън описаните травматични увреждания, нито настъпване на трайни последици за емоционалното или психичното му състояние. Деянието следва да се квалифицира като такова по чл.130, ал.1 от НК.

Първоинстанционният съд е анализирал показанията на свидетелите, съпоставил ги е с другите доказателства. Към този анализ няма какво повече да се добави.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, като подсъдимия е съзнавал свойството и значението на извършеното и е можел да ръководи постъпките си; предвиждал е конкретното увреждане и е съзнавал общественоопасния му характер, като е целял настъпването на съставомерния резултат. Обекта на престъплението са обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността. От обективна страна подсъдимият С. А. чрез своите действия е въздействал на организма на тъжителя, с което му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота-престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице.

Искането на защитата за оправдаване на подсъдимия е правено и пред първоинстанционния съд. Мотивирано е с доводи, че в действителност частния тъжител е нападнал подсъдимия посредством бухалка и той е действал правомерно като се е защитавал. Позицията на защитника не може да бъде споделена. Настоящият състав споделя напълно доводите изложени от районния съд. Липсват доказателства, въз основа на които да може да се направи извод, че именно частния тъжител е инициирал нападение спрямо подсъдимия, при това посредством сочена от подсъдимия и неговия баща бухалка. Следва да се отбележи също, че приложението на института по чл. 12, ал. 1 от НК е допустимо само когато е налице непосредствено нападение, а нападението е непосредствено, когато е започнало и не е завършило. След като нападението е прекратено, деянията на нападнатия не могат да се оценят като извършени при неизбежна отбрана /Постановление № 12/73 г. на Пленума на ВС/. В случая, частният тъжител не е извършвал действия по нападение върху подсъдимия. Неговите действия са били насочени към защита на правата и законни интереси на други лица – неговата сестра, поради което и при липса на осъществено спрямо подсъдимият нападение, същият не може да се позовава на института на неизбежна отбрана.

Още по малко може да се сподели искането на защитата на подсъдимия за прекратяване на делото, с оглед приложение на чл. 130, ал.3 от НК. Посоченият текст е приложим само в случаите когато пострадалия е отвърнал веднага на дееца със същата по вид телесна повреда. Видно от събраните доказателства по делото, в т.ч. и от показанията на бащата на подсъдимия, последния не е получил телесни наранявания. Същият сочи

единствено следното: „….тениската му беше скъсана“. Следователно и няма никакви основания за приложението на посочената привилегирована разпоредба. А освен това тогава когато пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда делото не се прекратява, а лицата след като бъдат признати за виновни не се наказват.

Не са налице и основания да се счете, че подсъдимият е действал и в състояние на афект по смисъла на чл. 132, ал. 1 от НК, а именно в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида, с клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни. Видно от доказателствата по делото е, че И. И. по никакъв начин не е осъществил нито нападение, нито провокация, нито пък е отправял заплахи или обиди по адрес на подсъдимия, напротив. Същият се е отзовал на телефонно повикване на своята сестра, св. И.а, при което директно е бил нападнат от страна на подсъдимия. Поради което не е налице противоправно поведение по смисъла на чл. 132 от НК, тъй като деянието на пострадалия не причинява и не може да причини настъпването на тежки последици за извършителя или негови близки.

С оглед на гореизложеното въззивната жалба на подсъдимия се явява неоснователна и недоказана. Подсъдимият С. А. чрез своите действия е причинил на тъжителя И. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за животапрестъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. Поради което правилно и законосъобразно първоинстанционния съд го е признал за виновен в извършване на това престъпление.

Съдът е изложил подробни мотиви защо е намерил за виновен подсъдимия. По отношение на материално правната страна на въпроса, съдът е изградил една последователна, логична линия свързваща събраните по делото преки и косвени доказателства. И единственият извод, който може да се направи от анализа на тези доказателства е този, който е направил съдът осъждайки подсъдимия. Няма нарушение на материалния закон, както и няма никакви съмнения по отношение на авторството. Първоинстанционният съд е извършил всички следствени действия и събрал относимите доказателства необходими за обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. На страните е била дадена възможност за доказателствени искания. При решаване на въпросите за наказателната отговорност на подсъдимия съдът е обсъдил всичките събрани по делото доказателства, като е изложил и доводи, които обуславят правните му изводи. Същите са правилни, законосъобразни и обосновани. Приетата от първоинстанционния съд фактическата обстановка е изведена от събраните по делото доказателства, на които е направен анализ. Съдът е изложил и обосновани съображения по събрания доказателствен материал. Събраните по делото доказателства са анализирани в своята цялост и са съпоставени и помежду си, обсъдените са всички гласни доказателства и са съпоставени с останалите.

По делото не са събрана доказателства за наличието на деяние по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. И понеже това е по леко наказуемия състав на престъплението, признавайки го за виновен по по тежкия – този по чл. 130, ал.1 от НК, неправилно съдът е постановил оправдаване на подсъдимия по обвинение по чл. 130, ал.2 от НК. В тази част присъдата ще следва да се отмени.

Причината за извършване на престъплението е несъобразяването и незачитането на обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.

Частният тъжител И. И. обжалва присъдата относно обвинението по чл. 148, ал. 1, т.1 вр. чл. 146, ал.1 от НК. Моли да бъде отменена присъдата в частта, с която подсъдимия е оправдан и да се постанови решение, с което да бъде признат за виновен като му се наложи предвиденото в закона наказание, както и да бъде уважен претендирания размер на граждански иск до размера посочен в тъжбата. В подкрепа на това искане защитата на частния тъжител прави собствен анализ на събраните по делото доказателства. Изложените доводи и съображения не се споделят от настоящият състав. В частната тъжба се сочи, че подсъдимият отправил следните изрази спрямо частния тъжител: „Майка ти ще еба", „Ще те еба" и „Ще те убия". В подкрапа на твърдяното обаче не са налице категорични и еднозначни доказателства. Частични такива се съдържат само и единствено в показанията на неговата сестра св. А. И.а. В своя разпит тя заявява следното: „… когато удари брат ми, С. го псува: „Ще ти еба майката! Ще те убия и ще те еба!". И същевременно малко след това заявява: “… Не е имало заплахи за убийство от С. по отношение на брат ми...“. При констатираното противоречие в свидетелските показания, относно сочения факт на отправяне на заплахи или обидни думи и в предвид липсата на други доказателства, които да подкрепят обвинението в тази му част, правилно и законосъобразно Великопреславския съд е признал подсъдимият за невиновен по това обвинение. Следва да се отбележи и обстоятелството, че частния тъжител въпреки, че е изложил обстоятелства относно обвинението по чл. 148, ал. 1, т.1 вр. чл. 146, ал.1 от НК, той не е направил изрично искане за осъждане на подсъдимия за това деяние в частната тъжба. Същото може само да се презюмира или „имплицитно да се изведе“ /да се направи заключение, да се разбере или да се покаже нещо, без то да бъде казано или написано директно/, тъй като информацията присъства в контекста в частната жалба, но не е била изрично заявена. Ще следва в такива случаи първоинстанционния съд да укаже на страната да конкретизира искането си като коригира частната тъжба. И тъй като липсват доказателства за това деяние, а и с оправдаването на подсъдимия по него не е влошено положението му, ще следва в тази част присъдата да бъде потвърдена.

Тъй като гражданския иск за претърпените от тъжителя неимуществени вреди са вторична санкционна последица свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона, а именно за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл. 45 ЗЗД, с оглед на постановената оправдателна присъда за деянието по чл. 148, ал.1, т.1, вр. чл.146 от НК правилно и законосаъборазно районния съд е отхвърлил, като неоснователен и недоказан, предявения от частния тъжител И. А. И., граждански иск срещу подсъдимия С. А. за сума в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева или /766,94евро/ ведно със законната лихва от деня на увреждането – 21.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. В тази и част присъдата следва да бъде потвърдена.

При определяне на наказанието първоинстанционния съд е преценил, че е приложима разпоредбата на чл. 78а от НК за освобождаването на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Съгласно посочената норма пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага административно наказание “глоба” в размер от 1000лв. до 5000лв., когато: 1. за престъплението, извършено умишлено се предвижда наказание “лишаване от свобода” до 3 години или друго по-леко наказание, 2. деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и 3. не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел и 4. причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени. В разглеждания казус за престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода до три години; подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК; от престъплението не са причинени имуществени вреди; не са налице отрицателните предпоставки, предвидени в чл. 78а, ал. 7 от НК, изключващи приложението на алинеи 1-6.

В предвид на това съдът е приел, че са налице всички кумулативно изискуеми се предпоставки, визирани в чл.78а от НК, поради което го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание “глоба” в размер на размер на 1 000 /хиляда / лева, /511,29 евро/. За да определи този размер на глобата съдът е отчел следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия: Като смекчаващи обстоятелства съдът е ценил липсата на предходна съдимост и на данни за други

противообществени прояви. Като отегчаващи обстоятелства съдът е отчел причиняването на няколко отделни травматични увреждания, мотивът за извършване на деянието, в случая саморазправа с частния тъжител, който се е отзовал за защита правата и законните интереси на собствената си сестра, извършените действия спрямо нейната личност.

Споделя се оплакването направено във въззишвната жалба на частния тъжител, че така определения размер на наказанието не е справедлив и несъответства на тежеста, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението. Приетото от първоинстанционния съд смекчаващо обстоятелство, а именно липсата на предходна съдимост е законова предпоставка за приложението на чл. 78а от НК и няма как да бъде ценено повторно. При това положение и с оглед превеса на отегчаващи обстоятелства определянето на размера на глобата на минимума се явява несправедливо наказание и несъответно на доказателствата по делото. Същият се явява и неподходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъденият. Ще следва размера на глобата да бъде увеличен до около и малко над средата на предвиденото с оглед доказателствата свързани с индивидуализацията на наказанието, а именно като се увеличи от 1 000 /хиляда/ лева, /511,29 евро/ на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева - /1278,23 евро/. С този размер на глобата съдът счита, че биха се постигнали целите на генералната и индивидуална превенция на наказанието залегнали като основни начала в чл.36 от НК. Освен това съдът счита, че с така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото. В този смисъл следва да се измени присъдата.

По отношение на предявения граждански иск за претърпените от тъжителя неимуществени вреди от престъплението по чл. 130, ал.1 от НК съдът е приел, че същият е основателен, тъй като ищецът безспорно е претърпял морални страдания от причиненото му увреждане, изразили се във физически болки от телесните увреждания. От друга страна е преценил, че размерът на претенцията е несъразмерно висок и не съответства на претърпените страдания. Предвид срока, необходим за възстановяване на пострадалия и с оглед липсата на данни за трайно увреждане на здравето му, в съответствие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът е счел за справедливо да уважи частично предявеният граждански иск, в размер от 2000 лева, или 1022,58 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска в останалата му част до пълния предявен размер от 5000 лева като недоказан.

Настоящият състав счита, че така присъденото обезщетение за неимуществени вреди е занижено и в тази връзка възивната жалба на частния тъжител е основателна. Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимия, в резултат на което са възникнали вредите от деянието му и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва да овъзмезди пострадалия за всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на деянието по справедливост. На тъжителя са причинени травматични увреждания изразяващи се в наранявания в областта на лицето, главата, тялото, които безспорно са причинили болки, дискомфорт и страдания. В резултат на получените травматични увреждания на тъжителя И. е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Като травматичните увреждания са причинени не по-малко от 5 удара. Възстановителният период за тези наранявания при липса на регистрирани усложнения е около 2 - 3 седмици видно от приетата съдебно медицинска експертиза. Не без значение е и обстоятелството, че част от тези удари са нанесени в областта на главата и то с бокс, и въпрос на обстоятелства е, че не се е стигнало до по тежки последици. Подсъдимият е длъжен да обезщети пострадалия за причинените му вреди, в какъвто смисъл е нормата на чл.45 от ЗЗД. Съобразявайки тези обстоятелства, както и вида и характера на причинените травматични увреждания, както и обстоятелствата при които е извършеното, причинените морални страдания и пр. водейки се от Пост. №4/68г. на Пленума на ВС съдът счита, че справедливото обезщетенние за причинените неимуществени вреди е в размер на предявения иск, а именно 5 000 лева или 2556,46 евро. Поради което присъдата в тази част следва да се измени като се увеличи обезщетението за неимуществените вреди от 2000 лева или 1022,58 евро на 5 000 лева или 2556,46 евро.

С оглед на това ще следва подсъдимият С. Х. А. да заплати допълнителна държавна такса върху увеличения размер на гражданския иск в размер на 120 лева или 61,36 евро.

По отношение на иска за имуществени вреди в следствие на деянието, касаеща разноски за медицински прегледи, в размер на 25,56 евро. Великопреславският районен съд е приел, че е изцяло основателен. Установено е, че претендираната сума е била платена от тъжителя за извършените му медицински прегледи. Поради което съдът е приел, че искът за обезщетение на имуществените вреди се явява доказан и го е уважил изцяло като основателен. В тази част присъдата следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е възложил на подсъдимия и разноските за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на тъжителя, както и за направените в хода на съдебното производство разноски, касаещи изготвянето на СМЕ, както и заплатената за завеждане на производство заплатена държавна такса от 12,00 лева, или 6,13 евро.

Съдът се е произнесъл по веществените доказателства.

При извършената проверка въззивният съд не констатира съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Липсват факти и доказателства водещи до промяна на фактическата обстановка или до установяване на нови фактически положение.

По отношение искането на подсъдимия за намаляване на присъденото му адвокатско възнаграждение като прекомерно. В настоящия случай подсъдимият не е оправдан, нито пък наказателното производство е прекратено. Същият е признат за виновен по възведеното обвинение по чл. 130 от НК , осъден е за него и му е наложено съответното наказание. Съобразно чл. 189, ал.3 от НПК когато подсъдимия бъде признат за виновен той следва да заплати разноските сторени по делото, вкл. и тези на частния обвинител и граждански ищец. Действуващият НПК урежда въпросите за отговорността за разноски в наказателното производство в разпоредбите на чл. 187 - чл. 190 от НПК. Разпоредбата на чл. 78, ал.3 от ГПК е неприложима тъй като в наказателния процес, подсъдимият макар и да се защитава срещу предявения от пострадалия граждански иск, няма качеството на ответник по смисъла на ГПК, понеже съгласно разпоредбата на чл. 89 от НПК, граждански ответници в съдебното производство са лицата, срещу които е предявен граждански иск, с изключение на подсъдимия. След като не е ответник, подсъдимият не може да се позовава на разпоредбата на чл. 78, ал.3 от ГПК, която в случая е неприложима и неможе да намери субсидиарно приложение. В НПК няма законова препратка по отношение на разноските да се прилагат разпоредбите на ГПК. В този смисъл е и практиката на ВКС: Решение № 38 от 03.02.2017 г. по н. д. № 39 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение; Решение № 38 от 03.02.2017 г. по н. д. № 39 /2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение. Поради което жалбата на подсъдимия в тази част е неоснователна.

Съобразно изхода на делото подсъдимият ще следва да заплати на частния тъжител и разноските по въззивното производство, а именно 7,32 евро държавна такса за обжалване и 613,56 евро адвокатско възнаграждение.

Поради което и водим от горното, съдът