Решение № 75 от 27.4.2026 г. на Районен съд - Бяла по дело № 10/2026 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на М. П. М., ЕГН •••••••••• с адрес в гр.С., обл.В.Т., ул."С.Н." №. вх..., ет..., ап.. против Наказателно постановление № 18- 100 от 17.12.2025г., издадено от Началник Отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ – Русе, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” по чл.88а, ал.2 от ЗРА в размер на 500 лева, за извършено нарушение на чл.20, ал.1 от ЗРА. Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, и иска неговата отмяна. Претендира разноски в производството. Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител, застъпва становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от жалбоподателя. РП – Русе, ТО - Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното: На 13.08.2025г., около 02.00ч., св. Р. К. – гл. инспектор в „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ – Русе, съвместно с колегата си св. М.М. – инспектор в същият отдел, при извършване на проверка в района на лодкостоянката на р.Дунав при с.К., забелязали че на брега имало спрян автомобил. След като се ослушали, дочули откъм реката движението на моторна лодка. Посредством уред за нощно наблюдение видели движението на лодката, която се придвижила нагоре срещу течението и рибаря в нея, който пуснал мрежа. След като мрежата се изтекла, прибрал мрежата и акостирал на брега до паркирания автомобил. Тогава служителите на ИАРА се приближили и се легитимирали, като поискали документите му за проверка. Установили, че лодката била с регистрация ............, управлявана от жалбоподателя М., който представил валидно удостоверение за стопански риболов № 04204291- 018/13.01.2025г. Служителите констатирали, че в лодката имало известно количество риба - около 30-40кг. След проверка на риболовния дневник се установило, че не били попълнени необходимите реквизити съгласно наредбата, при излизането му във вода. За това нарушение му бил съставен АУАН № В 0036797, който той подписал без възражения. В законоустановения срок били депозирани писмени възражения вх.№ 94-00-4924/21.08.2025г. срещу съставения АУАН, в които посочил, че причината за ангажиране на отговорността му била изцяло дискриминационна. Било посочено още, че правната квалификация в АУАН е неправилна и деянието било несъставомерно. Развил съображения за маловажност на извършеното нарушение и поискал да не бъде издавано наказателно постановление. Въпреки това, въз основа на така съставения му АУАН, на 17.12.2025г. било издадено и атакуваното НП № 18-100, връчено лично на 22.12.2025г. Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. По делото се събраха и гласни доказателства посредством разпитите на св. К. и св. Манов. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения в чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Съдът намира, че актът за установяване на административното нарушение е съставен от длъжностно лице по чл.91, ал.1 от ЗРА. Обжалваното НП е издадено от компетентен орган съгласно чл.91, ал.4 от ЗРА, каквото се явява и началник отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ – Русе, оправомощен със Заповед № РД 09-406 от 01.04.2022г. на министъра на земеделието и храните. Предвид изложеното за съда няма съмнение относно компетентността на актосъставителя и наказващия орган. Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за това, че на 13.08.2025г. в 02:05ч., при проверка на риболовния дневник, било установено, че при излизане на вода от лодкостоянката не е попълнил риболовния дневник съгласно чл.11, ал.1, б.А от Наредбата на позиции 1,2,3,4,7,9 и 10. От доказателствата по делото категорично се установява, че жалбоподателят е придобил право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми, съгласно Удостоверение № 04204291-018/13.01.2025г. Към датата на проверката същият е осъществявал стопански риболов от борда на риболовен кораб с рег.№ ............. Извършилите проверката служители ясно са възприели действията на жалбоподателя във водата, посредством уред за нощно наблюдение и са видели пускането на мрежата, изваждането от водата, както и наличието на уловена риба при акостирането на лодката на брега. В този смисъл наведените възражения от страна на жалбоподателя, че не е извършвал стопански риболов се явяват несъстоятелни. На следващо място, неоснователни са наведените възражения и относно неприложимостта на наредбата, като се излагат съображения, че съгласно нейните изисквания, задължението за попълване на риболовен дневник възниква при напускане на кораба от пристанище, а в конкретния случай това не е така. Възражението се основава на представеното писмено доказателство от Дирекция „Речен надзор - Русе“ при Агенция „Морска администрация“, че в Регистъра на пристанищата на Република България няма вписано пристанище, пристанищен терминал или специализиран пристанищен обект по смисъла на чл.111а и чл.111б от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, в землището на с.К., обл.Русе. Съдът намира, че действително чл.1, ал.3 от наредбата предвижда, че при всяко напускане на пристанището/лодкостоянката, лицата, имащи право да извършват стопански риболов, водят риболовен дневник, като попълват декларация за произход по образец съобразно приложението. Смисълът на тази разпоредба обаче не е да създаде задължение само за лицата които напускат регистрирани пристанище или лодкостоянка, а задължението е за всички лица упражняващи стопански риболов, които са излезли на вода, независимо откъде. Ако се приеме, че нормата има нужда от тълкуване, то съгласно чл.46, ал.1 от ЗАН същата следва да бъде тълкувана в смисъла, който отговаря на целта на тълкувания акт. Целта на този нормативен акт е да уреди редът за водене на риболовния дневник, съставянето и предаването на декларацията за произход от лицата, извършващи стопански риболов. Без значение е от кое място точно ще се излезе на вода, тъй като ако се следва логиката по направеното възражение, то се достига до извод, че стопански риболов може да бъде упражняван само ако риболовния кораб излиза на вода от регистрираните пристанища/лодкостоянки. Или отнесено към конкретния случай – ако жалбоподателят не е имал задължение да води риболовен дневник, тъй като не е излязъл на вода от пристанище, то тогава не е имал и право да извършва стопански риболов по същата причина. Очевидно е, че такъв извод не отговаря, нито на смисъла, нито на целта на закона, поради което и възражението е неоснователно. Съдът намира за неоснователно и възражението за неправилно приложение на материалния закон, доколкото се възразява, че е ангажирана отговорността на жалбоподателя за нарушение по наредбата, а му е наложено наказание по Закона за рибарството и аквакултурите. Видно от наказателното постановление, нарушението за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е по чл.20, ал.1 от ЗРА. Разпоредбата предвижда задължение за лицата, придобили право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми, да попълват риболовния дневник при всяко излизане на вода, освен ако се касае за извършване на дейности, различни от стопански риболов. Същевременно, редът за попълване и водене на риболовния дневник се определя с наредбата, като посочената в обстоятелствената част на НП разпоредба на чл.11, т.1, б.а от наредбата, детайлизира този ред, като посочва кои реквизити се попълват при излизане от вода и кои след акостирането на брега, при завършване на риболова. Задължението за попълване на риболовния дневник е регламентирано в закона, където е и административнонаказателната разпоредба. В този смисъл, съдът счита, че не е налице твърдяното нарушение на материалния закон. Въпреки това, съдът счита, че деянието представлява маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Най-напред следва да се посочи, че в процесното наказателно постановление действително липсват изложени съображения за това, в нарушение на изискването на чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН. В атакувания акт единствено бланкетно е направена констатация, че извършеното не представлява маловажен случай, като са изброени обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид, но не и конкретните такива, обуславящи извода за липса на маловажен случай. АНО не е обсъдил и не се е произнесъл и по депозираните писмени възражения вх. № 94-00-4924/21.08.2025г. срещу съставения АУАН. В случая, жалбоподателят е осъществявал стопански риболов, за което има валидно удостоверение, от борда на риболовен кораб, регистриран и с надлежни документи. Тоест, той надлежно е упражнявал правно регламентирана дейност с позволени от закона средства. От доказателствата по делото се установява, че риболовния му дневник е надлежно попълван при предходните му излизания на вода. Същото бе заявено и от разпитаните по делото свидетели. Несъстоятелно е твърдението, че това представлява отегчаващо обстоятелство, тъй като е бил наясно със задължението си за попълване на дневника. Напротив, воденето на изряден до момента дневник е израз на съвестно изпълнение на задължението, като лице упражняващо стопански риболов. Не може да се приеме за отегчаващо обстоятелство и това, че нарушението е извършено в тъмната част на денонощието, тъй като именно поради излизане на вода през нощта, пропускът да се попълни риболовния дневник е по-малко укорим. Това в никакъв случай не означава, че лицата са освободени от задължението си да сторят това, когато излизат на вода в тъмната част на денонощието, но в конкретния случай, при установените обстоятелства това се явява по-скоро смекчаващо вината обстоятелство. Още повече, че проверката е била извършена непосредствено при акостирането му на брега, като с оглед установеното коректно водене на риболовния дневник, е било възможно жалбоподателят да оформи всички реквизити при приключване на риболова. Всичко това характеризира деянието, като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като то се отличава с пониска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид. Като не е приложил нормата на чл.28 от ЗАНН, АНО е допуснал нарушение на закона, обуславящо отмяна на наказателното постановление, в съответствие с разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. по тълк. дело № 1/2007г. на ВКС, ОСНК. Предвид изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в производството, които съгласно договора за правна защита и съдействие възлизат на сумата в размер на 205 евро. С оглед, че същото е на законовия минимум, възражението за прекомерност не следва да бъде обсъждано. Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН, съдът