Решение № 1701 от 8.4.2026 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 129/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 40, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по жалба на Б. В. Л., с адрес: с. Елшица, [улица], [адрес], против Решение № 03-РД/75 от 13.01.2026 год. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което е отказан пълен достъп до обществена информация, поискана със Заявление с вх. № 06-2-002-6500/1 от 06.01.2026 год. В жалбата се поддържа, че оспореният отказ е незаконосъобразен, тъй като исканата информация е обществена, по смисъла на ЗДОИ и е свързана с разходване на публични средства и с осъществяваната от Държавен фонд „Земеделие“ дейност. Сочи се, че дори част от търсената обществена информация да засяга лични данни или трети лица, административният орган е следвало да обсъди възможността за частичен достъп, а не да се произнася с процесното решение, обективиращо пълен отказ. Моли се съдът да отмени оспореното решение и вместо него да постанови връщане преписката на административния орган за ново произнасяне по Заявление с вх. № 06-2-002-6500/1 от 06.01.2026 год. на оспорващия. Ответникът - Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез главен юрисконсулт М. Д., в писмена молба от оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че лицата, за които се търси информация, не е била индивидуализирани с три имена, поради което органът не е могъл да направи коректни справки. Също така е заявено, че исканата информация не е обществена, тъй като касае конкретни физически лица, а не обществото като цяло, както и че по реда на ЗДОИ може да се иска информацията, съдържаща се в документите, но не и самите материални носители. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на евентуално адвокатско възнаграждение на жалбоподателя. Съдът, след като обсъди становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна: Със Заявление по ЗДОИ от 06.01.2026 год., подадено до Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, Б. Л. е поискал за периода от 01.01.2018 год. до 31.12.2025 год. да му бъде предоставена информация и документи относно изплатени суми, субсидии, плащания и финансиране към С. П., М. П. и Р. П., данни по договори и проекти, копия на решения и уведомителни писма, информация и документи относно изисквани удостоверения и декларации за липса на задължения към Община Панагюрище, данни и документи за извършени проверки от ДФ „Земеделие“ - РА по тези въпроси, както и копия от кореспонденцията между ДФ „Земеделие“ и Община Панагюрище, отнасяща се до посочените лица. В заявлението изрично е посочено, че при наличие на основания за частичен отказ следва да бъде предоставен достъп поне до информацията за разходването на публични средства, след съответното заличаване на защитените данни. Предпочетената форма е електронно предоставяне на e-mail, като справките са поискани в табличен вид, а документите да се предоставят като сканирани копия. Във връзка с това заявление Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ се е произнесъл с Решение № 03-РД/75 от 13.01.2026 год., с което е отказал пълен достъп до исканата информация. Приел е, че исканата информация не е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като не е свързана с обществения живот в страната и не дава възможност да бъде съставено мнение относно дейността на задължения по закона субект, а касае конкретни физически лица. Посочено е още, че по реда на ЗДОИ не се дължи предоставяне на самите документи като материални носители, както и че изготвянето на подобни справки би довело до затормозяване работата на институцията и представлява злоупотреба с право. Л. е подал жалба срещу процесното решение, по електронен път, на 13.01.2026 год., чрез Системата за сигурно електронно връчване. С Определение № 3905 от 30.01.2026 год. постановено по адм. дело № 949 от 2026 год. по описа на Административен съд – София-град, делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – Пазарджик, като производството пред АС - СГ е прекратено. В хода на съдебното производство ответникът е представил Писмо с вх. № 06-2-002-6500/1#2 от 20.01.2026 год. на министъра на земеделието и храните, ведно с регистрационна карта от електронната система „Архимед“ и заявление с входящ номер на МЗХ с регистрационен индекс ВОП 02-3 от 06.01.2026 год. От съдържанието на това писмо се установява, че Министерството на земеделието и храните е приело, че по преобладаващата част от поставените въпроси информацията следва да се изисква от Държавен фонд „Земеделие“, тъй като именно той е разплащателната агенция, която извършва плащания към бенефициентите и разполага с информация какви плащания са извършени към посочените в заявлението лица. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от лице, което е адресат на оспорения отказ, срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт и в предвидения от закона срок. Съгласно чл. 40 от ЗДОИ решенията за предоставяне на достъп до обществена информация или за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се обжалват пред съответния административен съд по реда на АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: При извършената служебна проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК съдът приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и в писмена форма. Пороците на акта са свързани с неправилното приложение на материалния закон и с неспазване на административнопроизводствени правила при преценката дали и в какъв обем следва да се предостави исканият достъп. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществена е всяка информация, свързана с обществения живот в РБългария и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Законът допуска ограничения само в изрично предвидените случаи, а при наличие на основание за отказ до част от информацията се предоставя частичен достъп до останалата част. В случая административният орган е издал процесното решение, в което напълно е отказал, по всички шест точки на заявлението, без да извърши необходимото разграничаване между отделните категории искана информация. По т. 1, т. 2 и т. 3 от заявлението се търсят данни, пряко свързани с изплащане на публични средства, схеми, мерки, програми, основания за подпомагане, размери на плащания, дати, решения и уведомителни писма. Тази информация по естеството си е годна да даде възможност за формиране на мнение относно дейността на Държавен фонд „Земеделие“ по администриране и разходване на публичен финансов ресурс. Самото обстоятелство, че тези данни се отнасят до конкретни бенефициенти, не изключва автоматично обществения им характер. Напротив, когато се касае до предоставяне на публични средства и до условията, при които това се извършва, е налице пряка връзка с прозрачността и отчетността на административната дейност. В тази насока е и представеното по делото писмо на министъра на земеделието и храните, в което изрично е посочено, че именно ДФ „Земеделие“ разполага с информация за извършените плащания към бенефициентите. По т. 4, т. 5 и т. 6 от заявлението действително е възможно част от поисканата информация да засяга лични данни или интереси на трети лица. Това обаче не освобождава органа от задължението да приложи режима на ЗДОИ относно частичния достъп и защитата на третите лица. Съгласно чл. 31 от ЗДОИ, когато поисканата обществена информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие, органът следва да го поиска, а съгласие не се изисква, когато е налице надделяващ обществен интерес. Съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗДОИ, когато основанието за отказ се отнася само до част от исканата информация, се предоставя частичен достъп до останалата част. В случая не се установява административният орган да е извършил такава конкретна преценка по отделните точки, нито да е изложил мотиви защо не е възможно предоставяне на информация в обезличен вид. Още в самото заявление Б. Л. изрично е поискал, при необходимост, достъпът да бъде осигурен след заличаване на защитените данни. Вместо да обсъди тази възможност, органът е отказал изцяло достъпа до всички искани данни и документи. Това е в противоречие със закона. Неоснователен е и доводът на административния орган, че по реда на ЗДОИ не може да се иска предоставяне на самите документи, а само на информацията, съдържаща се в тях. Предмет на правото по закона е обществената информация, но когато тя е обективирана в съществуващи документи, достъпът може да бъде предоставен именно чрез тези документи, включително под формата на копия. Законът урежда различни форми за предоставяне на достъп, сред които и копия на материален носител или по електронен път, поради което не може да се приеме, че органът поначало е освободен от задължението да предостави документ, в който информацията се съдържа, когато този документ съществува и не е налице основание за ограничаване на достъпа до него изцяло. Органът не е длъжен да създава нова информация, която не съществува, но е длъжен да се произнесе законосъобразно за наличната и съхранявана при него информация, включително когато тя е материализирана в документи. Съдът не споделя и тезата, че искането представлява злоупотреба с право и затормозяване на администрацията. В оспореното решение липсват конкретни факти и съображения, от които да се установява какъв е реалният обем на исканата информация, в какво точно би се изразило твърдяното затруднение и защо това препятства законосъобразното произнасяне по заявлението. Самото неудобство за администрацията или необходимостта от извършване на по-обстойна проверка не съставлява самостоятелно законово основание за постановяване на пълен отказ. Освен това чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ предвижда, че при решаване на въпроса относно разноските се взема предвид наличието на данни за злоупотреба с право, което показва, че това обстоятелство има значение при разноските, но не създава само по себе си самостоятелно основание за отказ извън изрично предвидените в закона хипотези. Не може да се сподели и доводът на ответната страна, че посочените в заявлението лица не са в достатъчна степен индивидуализирани. Ако административният орган е счел, че искането не е достатъчно ясно, е разполагал с възможност да изиска уточняване, а не направо да се произнася по същество. Също така се установява, че от съдържанието на самото решение органът е разбрал предмета на искането и се е произнесъл именно по него. Този довод не се споделя от настоящия съдебен състав. С оглед изложеното, съдът приема, че оспореното Решение № 03-РД/75 от 13.01.2026 год. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ е незаконосъобразно, тъй като е издадено при неправилно приложение на материалния закон и органът не е извършил конкретна преценка по всяка от поисканите категории информация, включително относно възможността за частичен достъп и относно наличие на надделяващ обществен интерес. Ето защо, решението следва да се отмени, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне по заявлението при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. Съгласно чл. 41, ал. 1 от ЗДОИ, когато съдът установи незаконосъобразност, той отменя изцяло или частично, или изменя обжалваното решение, като задължава органа да предостави достъп до исканата обществена информация; в конкретния случай поради необходимостта от нова фактическа и правна преценка по отделните точки на заявлението следва преписката да бъде върната за ново произнасяне. Предвид изхода на спора съдът не следва да се произнася по акцесорната претенция за присъждане на разноски. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 40 и чл. 41 от ЗДОИ, Административен съд – Пазарджик, VII – и състав,