Решение № 74 от 27.4.2026 г. на Районен съд - Харманли по дело № 630/2025 г.

Производството е по реда на глава III, раздел V, чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания, вр. чл.128 от ЗАДС. Жалбоподателят „Т-УАЙНС“ ЕООД – несъстоятелност, ЕИК:••• със седалище и адрес на управление гр.Харманли, ул. ••••, представляван от управителя Ж. Е. А., обжалва Наказателно постановлние (НП) №BG2025/3000-600/НП от 20.11.2025г. на Заместник директора на ТД „Митница Пловдив“. Счита, че в АУАН и в НП липсвало надлежно описание на приетата фактическа обстановка. Не било установено използването на разходомерите на датата на извършване на проверката. В деня на проверката не било установено да е имало вход и изход на акцизната стока, тъй като винарната не работела и разходомерите не били в употреба. Не било посочено в акта и в НП времето на бездействието на жалбоподателя, за което бил санкциониран. Счита, че било налице непълно описание на нарушението, а отделно от това същото не било доказано. Наличието в данъчния склад на разходомери с изтекъл срок за последваща проверка не било достатъчно основание за неизпълнение на задължението по чл.103а ал.1 от ЗАДС. Следвало да се установи, че дружеството ползвало тези уреди без документ, удостоверяващ последващата проверка на средството за измерване. Това не било доказано по делото и незаконосъобразно била ангажирана отговорността на жалбоподателя. А дори и да било извършено процесното нарушение, налице били предпоставките на чл.28 от ЗАНН за приемане на случая за маловажен. Предвид горното моли за отмяна на НП като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща законен представител. АНО, редовно призован, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Районна прокуратура Хасково, ТО-гр.Харманли – редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: „Т-УАЙНС“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК:••• към датата 20.03.2025г. е бил титуляр на Лиценз №660 от 30.05.2018г. с ИДНС BGNCA00407002, издаден от Д-ра на АМ, за управление на данъчен склад за производство на вина, ферментация, бистрене, стабилизиране, филтриране, купажиране, съхранение и бутилиране на адрес с.Коларово, общ.Харманли, УПИ IV-18. Видно от служебна бележка с рег.№32-45270/11.02.2026г. на АМ, действието на горепосочения лиценз е било прекратено с Решение от 20.11.2025г. на Д-ра на АМ, влезнало в сила на 11.12.2025г. Представена е и справка за валидност на лиценза от БАЦИС, видно от която същият е издаден на 30.05.2018г. На 20.03.2025г. е била извършена проверка на място на процесния обект в с.Коларово, общ.Харманли, при която било установено, че средствата за измерване и контрол, сочени за използвани като точки за контрол в данъчния склад, били с изтекъл срок на валидност на метрологична проверка, както следва: ТК3 „въвеждане на налично вино“ с монтиран електромагнитен разходомер, фабр. №405682, с удостоверение за одобрен тип №06.12.4677/04.12.2006г., с поставен холограмен стикер със срок на валидност м.08.2024г.; ТК4 „извеждане на налично вино“ с монтиран електромагнитен разходомер, фабр. №403565, с удостоверение за одобрен тип №06.12.4677/04.12.2006г., с поставен холограмен стикер със срок на валидност м.08.2024г. При тези констатации било установено, че процесният данъчен склад не отговаря на изискванията на чл.28 ал.2, т.7 от ППЗАДС, тъй като използвал средства за измерване, които не отговарят на изискванията на чл.4 ал.2 от Наредба №Н-1/22.01.2014г. на М-ра на финансите. За извършената проверка е бил съставен протокол №25BG03000А003235/20.03.2025г. Приложени са акцизни декларации и акцизен отчет за период 01.03.2025г. до 20.03.2025г. Наличен е и електронен административен документ от 13.01.2025г. за изпращане на наливни вина Видно от писмо от 11.11.2025г. на ЧСИ Н.К., с рег.№929 и район на действие ОС- Хасково, ПИ с №38011.1.614, ведно с построените в имота сгради с №38011.1.614.1 и с №38011.1.614.2, както и ПИ с №38011.1.27, ведно с построената в имота сграда с №38011.1.27.1 са възложени с постановление за възлагане от 21.06.2023г., влязло в сила на 17.07.2023г., и придобити от взискателя ЦКБ АД. Приложено е и Постановлението за възлагане от 21.06.2023г. на ЧСИ Н.К., с рег.№929 и район на действие ОС-Хасково, влязло в сила на 17.07.2023г., с което са възложени на ЦКБ АД обособена част от търговско предприятие, сред която е включен и процесния УПИ IV-18, находящ се в с.Коларово, общ.Харманли – само мястото, без построените в него сгради и съоръжения. Предвид така изложеното е съставен АУАН № BG10062025/3000/А-210 от 10.06.2025г., като е прието, че на 20.03.2025г. е установено, че „Т-УАЙНС“ ЕООД – несъстоятелност, ЕИК:••• използва в данъчен склад с ИДНС BGNCA00407002, находящ се на адрес с.Коларово, общ.Харманли, УПИ IV-18, средства за измерване и контрол: електромагнитен разходомер с фабр.№405682 с поставен холограмен стикер със срок на валидност м.08.2024г. и електромагнитен разходомер с фабр.№ 403565 с поставен холограмен стикер със срок на валидност м.08.2024г., поставени на основание на Наредба №Н-1/22.01.2014г. на М-ра на финансите, които не отговарят на изискванията на чл.43 ал.3 от Закон за измерванията, с което на 01.09.2024г. е нарушил чл.103а ал.1 от ЗАДС и е осъществил състава на чл.114 ал.1 от ЗАДС. АУАН е съставен при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН – в отсъствие на нарушителя, който е бил поканен надлежно за съставянето на акта, видно от приложеното известие за доставяне. АУАН е редовно връчен на 15.06.2026г. Срещу акта е подадено възражение. С оглед на така съставения АУАН е издадено и атакуваното НП №BG2025/3000- 600/НП от 20.11.2025г. на Заместник директор на ТД „Митница Пловдив“, в което АНО е приел за доказана описаната в АУАН фактическа обстановка и констатираното с него нарушение. В НП по идентичен начин е описана фактическата обстановка и самото извършено нарушение. АНО е приел за нарушен също чл.103а ал.1 от ЗАДС. Предвид това и на основание чл.114 ал.1 и чл.124а ал.1 от ЗАДС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв. и лишаване от право да упражнява дейност с акцизни стоки за срок от един месец. Срещу жалбоподателя е издадена Заповед за налагане на ПАМ №ЗТД 3000-443 32-35- 9208 от 20.11.2025г., с която на основание чл.124б ал.1 и ал.2 от ЗАДС, вр. чл.124в ал.1 от ЗАДС, е постановено запечатване на обект-данъчен склад с ИНДС:BGNCA00407002, находящ се в с.Коларово, общ.Харманли, УПИ IV-18 за срок от един месец. Гореописаната фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по делото писмени доказателства, находящи се в АНП по издаването им – протокол №25BG03000А003235/20.03.2025г., АУАН № BG10062025/3000/А-210 от 10.06.2025г., Заповед за налагане на ПАМ №ЗТД 3000-443 32-35-9208 от 20.11.2025г., служебна бележка с рег.№32-45270/11.02.2026г. на АМ, справка за валидност на лиценза от БАЦИС, писмо от 11.11.2025г. на ЧСИ Н.К., с рег.№929 и район на действие ОС-Хасково, Постановлението за възлагане от 21.06.2023г. на ЧСИ Н.К., с рег.№929 и район на действие ОС-Хасково, както и от показанията на изслушаните в съдебно заседание свидетели – актосъставителя Н. П. и Г. К. – служители на ТД Митници - Пловдив, чиито показания съдът кредитира с доверие като логични и последователни, неопровергани от други доказателства в обратна насока. Същите са в съответствие и със събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в приложената АНП. При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи: Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от активно легитимирано лице. Разгледана по същество е основателна. АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи съгласно чл.128 ал.2 от ЗАДС, вр. чл.37 и чл.47 от ЗАНН, което не се и оспорва от страните. Спазени са давностните срокове по чл.34 от ЗАНН. Съгласно чл. 103а ал.1 от ЗАДС за целите на осъществявания от митническите органи контрол данъчно задължените по този закон лица са длъжни да използват средства за измерване и контрол, отговарящи на изискванията на този закон и нормативните актове по прилагането му, а в случаите, когато средствата за измерване и контрол са средства за измерване по смисъла на Закона за измерванията, същите трябва да отговарят на изискванията на Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането му. Съгласно чл. 114 ал.1 от ЗАДС лице, което наруши разпоредбата на чл. 103а, ал. 1, 2, 4, 5 и 7, се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв., а съгласно чл. 124а от ЗАДС в случаите по чл. 108, 108а, 109, 114, 114а, 115, 117, 120, 121, 122, чл. 123, ал. 1, 2 и 6, чл. 123а и 126 лицето се лишава и от право да упражнява определена дейност или дейности в обекта или обектите, където е установено нарушението, за срок от един месец. Нормата на чл. 103а ал. 1 от ЗАДС въвежда задължение за данъчно задължените лица за целите на осъществявания от митническите органи контрол, да използват средства за измерване и контрол, отговарящи на изискванията на този закон и нормативните актове по прилагането му, а в случаите, когато средствата за измерване и контрол са средства за измерване по смисъла на Закона за измерванията, същите трябва да отговарят на изискванията на Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането му. При така структурирания състав на нарушението и изследвайки неговите елементи от обективна страна е видно, че за да е реализирано то, следва обективно да е налице използване на средство за измерване неотговарящо на посочените нормативни изисквания. Изпълнителното деяние, с което нарушението се реализира, е именно използването на нерегламентирано средство за измерване и то със специална цел - за осъществяване на митническия контрол. Анализът на доказателствата показва, че съставът на така твърдяното нарушение не е реализиран от дружеството – жалбоподател от обективна страна, тъй като няма данни регистрираните в обекта средства за измерване – електромагнитни разходомери за вино да са фактически използвани в обекта на дружеството след м.08.2024г., когато е изтекъл срокът на валидност на поставените върху тях стикери за метрологична проверка до момента на проверката. За да е налице използване, е необходимо средствата да са функционирали съобразно тяхната основна функция, като чрез тях е измервано количеството на произведеното и изведеното от дружеството вино. Поради това настоящият съдебен състав счита, че административното обвинение за допуснато от „Т-УАЙНС“ ЕООД нарушение на изискването на чл. 103а, ал. 1 от ЗАДС е недоказано. Констатираното при извършената от митническите служители на 20.03.2025г. проверка в данъчен склад с ИНДС ИДНС BGNCA00407002 наличие на разходомери (електромагнитен разходомер с фабр. №405682 и електромагнитен разходомер с фабр.№ 403565, с поставени холограмни стикери със срок на валидност м.08.2024г.), т.е. неотговарящи на изискванията на Закона за измерванията, не е достатъчно да обоснове неизпълнение на законово регламентираното задължение по чл. 103а, ал. 1 от ЗАДС. Необходимо е, както вече се посочи, е да се установи и докаже също, че „Т-УАЙНС“ ЕООД е използвало тези разходомери за отчитане на количеството вино, съответно въведено и изведено в наливно състояние, което не бе сторено. В случая използването на разходомерите, като средства за измерване и контрол, не е установено към датата на нарушението – 01.09.2024г. и не се установява и доказва от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В наличните материали, съдържащи се в административно-наказателната преписка и събрани в хода на съдебното следствие, вкл. в представените акцизни декларации, акцизен отчет за период 01.03.2025г. до 20.03.2025г., електронен административен документ от 13.01.2025г., няма данни, още по-малко надлежни доказателства, че към датата на извършване на нарушението процесните разходомери са се използвали за отчитане на количеството вино, изведено и въведено в наливно състояние в данъчния склад, собственост на лицензирания складодържател „Т-УАЙНС“ ЕООД ООД. В представения акцизен отчет въобще не се съдържат такива данни, а самото подаване на акцизна декларация за този процесен период, включващ датата на нарушението, само по себе си не означава автоматично, че е имало извеждане и въвеждане на наливни вина от данъчния склад и съответно че са били използвани процесните разходомери. Представените пък акцизни декларации и ЕАД също не водят до изводи в тази насока, най-малко защото се отнасят за съвсем различен времеви период от този приет за дата на извършване на нарушението. От акцизните декларации дори е видно, че се касае за бутилирано вино, а не за наливно, тъй като в съответните колони пише брой потребителски опаковки и вместимост на потребителска опаковка (075 л, 1,5 л. и т.н.). В този смисъл наличието на неизпълнение от страна на „Т-УАЙНС“ ЕООД на законово регламентираното задължение по чл. 103а, ал. 1 от ЗАДС се явява фактически необосновано и недоказано. Доколкото не се доказа наличието на съставомерно изпълнително деяние за ангажиране отговорността на „Т-УАЙНС“ ЕООД, на основание чл. 114 от ЗАДС, за нарушение на чл. 103а, ал. 1 от ЗАДС – използване от данъчно задълженото по ЗАДС лице на средства за измерване и контрол, неотговарящи на изискванията на Закона за измерванията, то обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно. На второ място, отделно от горното неправилно АНО се позовава и препраща в НП към чл. 43, ал. 3 от Закона за измерванията. Същата предвижда, че последващата проверка се извършва преди изтичането на срока на валидност на първоначалната само в случай на унищожаване на знака или по желание на лицето, което използва средството за измерване. Анализът на текста показва, че той е неотносим към състава на нарушението, тъй като само предвижда възможност за последваща проверка преди изтичане на срока на валидност при две хипотези – в случай на унищожаване на знака или по желание на лицето, което използва средството за измерване, като и двете хипотези не са относими към конкретния случай, тъй като според описанието на нарушението то се състои в използване на средството за измерване извън срока на валидност на последваща проверка. Всъщност относимите към настоящия случай правила за последваща проверка са тези уредени в чл. 43 ал.2, вр. ал.1 и ал.4 от ЗИ, които въвеждат правилото, че последваща проверка се извършва на средствата за измерване в употреба и се удостоверява със знаци за последваща проверка. Последващата проверка се извършва периодично или след ремонт на средствата за измерване. Периодичността на проверките по ал. 2 се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Горните съображения обуславят извод за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното НП, поради и което то следва да бъде отменено. Жалбоподателят не претендира разноски, поради което такива не следва да се присъждат. Водим от горното, и на основание чл.63 ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът