Решение № 18788 от 7.10.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 52685/2025 г.

Предявен е осъдителен иск по чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД. Ищецът ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД моли съда моли за осъждане на ответника ЗАД ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ АД да му плати на осн. чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД сумата от 337,39 евро /659,88 лв./, претендирана като обезщетение за претърпените на 5.5.2025 г. при ПТП имуществени вреди от собственика на т.а. с рег. №••••••••, в чиито права е встъпил ищецът с изплащане на застрахователното обезщетение по договор за застраховка – полица №440125021009445 от 20.3.2023 г., срещу ответника като застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със собственика на автомобил с рег. №••••••••, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 21.11.2025 г., до изплащане на сумата и на осн. чл.78, ал.1 ГПК - обезщетение за направените разноски. Ответникът ЗАД ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ АД оспорва исковете и моли за отхвърлянето им. Твърди, че задълженията му са погасени и освен това водачът на автомобил с рег. №•••••••• не е виновен за настъпване на произшествието. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, приема за установено следното: От приетите по делото протокол за ПТП и съдебно-автотехническа експертиза и от показанията на свид.К. Б. К. се установява верността на твърдените от ищеца факти, които са свързани с произшествието от 5.5.2025 г., предизвикването му от водача на автомобил с рег. №•••••••• в нарушение на правилата за движение по пътища - чл. 25 от ЗДвП, при разминаване в тясна улица одрасква направилия му път т.а. с рег. №•••••••• и му му причинява повреди. По делото е безспорен договорът за застраховка Каско - полица №440125021009445 от 20.3.2023 г., от който личи, че между собственика т.а. с рег. №•••••••• и ищеца към исковия момент е действал договор за застраховка и че по него ищецът е задължен срещу застрахователна премия да носи риска от повреждане на автомобила при ПТП. Безспорен е и договорът за застраховка Гражданска отговорност между ответника и собственика на автомобил с рег. №••••••••, въз основа на който ответникът е длъжен към исковия момент да носи риска водач на този автомобил да причини вреди на трети лица при управлението му. Също - и че ищецът е обезщетил застрахования собственик на т.а. с рег. №•••••••• за претърпените от него вреди от процесното ПТП с плащане на възнаграждението по чл.258, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД за ремонта на автомобила в размер на 1509,48 лв. Не се спори и че е направил ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв. за оценка на повредите и размера на обезщетението по чл.405 КЗ. Страните са единодушни и че ответникът е погасил задължението си по чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД по до размера от 442,09 евро /864,60 лв./ От приетата по делото САТЕ е видно, че размерът на средните пазарни цени за отстраняване на повредите по същия е в размер на 646,51 евро а обичайният размер на ликвидационните разноски – 15 лв., тоест тези размени са по-ниски от претендираните. При така установените факти, съдът стигна до следните правни изводи: Относно иска по чл.411 КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД: С договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума (чл.343, ал.1 КЗ). Предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари (чл.399 КЗ). За действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество (чл.400, ал.1 КЗ). За възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл.400, ал.2 КЗ). С плащането на обезщетението по чл.405 КЗ застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случаите като процесния, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Съгласно чл.45 ЗЗД Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като вината се презумира до доказване на противното. Ищецът доказа фактите, на които основава претенцията си и са в негова доказателствена тежест, с изключение на иска по размер. От приетата по делото САТЕ се установява, че средните пазарни цени за ремонта на повредения автомобил и за ликвидационните разноски са в общ размер на 646,51 евро + 7,66 евро ликвидационни разноски, тоест 654,17 евро, от която сума следва да се извади платената от ответника част от обезщетението по чл.411 КТ от 442,06 евро /864,60 лв./, което се равнява на 212,11 евро. В тази част искът е основателен, а за разликата до пълния предявен размер от 337,39 евро – не и следва да се отхвърли. Относно направените по делото разноски: На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца плащането на направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от иска – 62,87 % от 540,08 евро, т.е. 339,54 евро На осн. чл.78, ал.3 ГПК ищецът е задължен да плати на ответника направените по делото разноски съразмерно на отхвърлената част от иска – 37,13 % от 51,12 евро, т.е. 18,98 евро. Въз основа на погрешно указание ответникът е платил по сметка на СРС възнаграждение за свидетел, чийто разпит е поискан от ищеца. Ето защо, следва да му бъде указана възможността да поиска връщането на тази недължимо платена сума. Предвид изложеното, Софийският районен съд