Решение № 192 от 25.6.2025 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 242/2024 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП. В исковата молба се твърди, че на 14.10.2021г. около 17: 10ч., на път I-5, на 222 км.+400м. лек автомобил •••, с peг. № ••, управляван от водача ••• губи контрол над автомобила и самокатастрофира, като се удря в мантинела. При процесното ПТП е пострадал пътникът И. Ж. И., който се е возел на предна дясна седалка до шофьора. Описаното пътно произшествие е посетено на място от органите на МВР, като за инцидента е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. По случая е образувано досъдебно производство № 270/2021 г. по описа РУ Полиция ••, съответно пр.пр. №9820/2021г. по описа на ••. След пътния инцидент, ищецът е откаран в •• и е хоспитализиран в Клиника по Ортопедия и травматология за периода от 14.10.2021 г- 20.10.2021 г. При извършените прегледи и медицински изследвания, лекарите са поставили следната диагноза: „фрактура луксацио аперта субталарус декстра“. По своя медико- биологичен характер получените травматични увреждания на И. И. се изразяват в счупване на десен глезен на крака. При постъпване в болницата, пострадалият имал силни болки и видимо деформиран глезен, кървене в областта на глезена с размер около 10см. По време на престоя си в болницата, пострадалият е подложен на операция на 14.10.2021 г., при която е била извършена репозиция на фрактурата и наместване. Поставена му е гипсова имобилизация на крака. Извършени са контролни рентгенографии и щателна хемостаза. Допълва, че по време на болничния престой, И. И. е търпял интензивни и продължителни болки и страдания. Не е можел да става сам от леглото. Това е наложило денонощно до него да има човек, който да го обслужва дори и за най- елементарните битови и физиологични нужди. След изписване на пострадалия от болничното заведение, същият е продължил лечението си в домашни условия. Назначен му е домашен постелен и рехабилитационен режим на лечение, както и антикоагулантна терапия. Дадени са му препоръки за щадящ двигателен режим, за стерилни превръзки през три дни, както и да носи гипсовата имобилизация за период от 30 дни и да ползва помощни средства патерици, за да не натоварва оперирания крак. Допълва, че ищецът не е можел да се придвижва самостоятелно. Освен болките, които е изпитвал, той изпитвал и затруднения в ежедневието при извършване на елементарни битови дейности. Нуждаел се от чужда помощ, а това наложило неговите близки да се грижат за него. След премахване на гипсовата имобилизация, десният глезен на ищецът И. И. отичал за дълъг период от време и отново изпитвал болки. Налагало му се ежедневно да приема седативни и обезболяващи средства, особено при промяна във времето. Наложило се да провежда рехабилитация за раздвижване, която също била съпроводена със силни болки и страдания. И към настоящият момент, ищецът изпитва болки в крака при продължително стоене прав, при физическо натоварване и при промяна на времето. Все още изпитва неувереност в походката си. Вследствие на катастрофата, ищецът е бил неработоспособен за дълъг период от време, около 6 месеца. Катастрофата се е отразила много зле и на психиката на ищеца. Доверителят ми се чувствал тревожен и изнервен, като била нарушена и способността му да спи. Затруднен бил нормалният му начин на живот. Оплаквал се от безпокойство, тревожни мисли и липса на апетит. Видно от приложените документи - Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и справка от интернет страницата на Гаранционен фонд, към датата на ПТП-то отговорността на водача на МПС •••, с peг. номер ••, е била застрахована със застраховка Гражданска отговорност в ••“, със застрахователна полица № BG /22/121000527629, валидна от 06.03.2021 г. до 05.03.2022 г. Допълва, че съобразно разпоредбата на чл. 380 КЗ на 08.12.2021г. ищецът е завел пред •• щета за изплащане на обезщетение за причинените му от процесното ПТП неимуществени вреди и свързаните с тях имуществени вреди. Образувана е при ответника застрахователна преписка 0000-1000-03- 21-7781/08.12.2021 г., но към настоящият момент произнасяне по щетата няма, въпреки че е изтекъл 3 месечния срок по чл. 496 КЗ. Излага, че предвид гореизложеното, на основание чл. 432 КЗ, за И. Ж. И. е налице правен интерес да претендира по съдебен ред изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди пряко от застрахователя ЗК „Лев Инс” АД. Моли, да бъде осъден ••, да заплати на И. Ж. И., ЕГН •••••••••• застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. (четиридесет хиляди лева), ведно с лихва за забава, считано от 09.03.2022 г. (датата на която е изтекъл 3 месечния срок по чл. 496 от КЗ).Претендира направените по делото разноски. С отговора на исковата молба се оспорват така предявените обективно съединени искове и се счита, че са допустими, но са неоснователни, както по основание, така и по размер. Счита, че не дължи претендираните от ищеца суми, подробно описани в исковата молба, предвид следното: На първо място счита, че не е доказано по никакъв начин от представените към исковата молба писмени доказателства наличието на причинен деликт от страна на водача на автомобила, застрахован при доверител, като не може да се съглася с твърдението, че предвид наличието на Постановление за прекратяване на наказателно производство /което също не е представено към настоящия момент в производството/ е недопустимо в гражданското производство да бъдат приемани различни от вече установените от наказателния съд фактически положения и че била установена вината на участниците в ПТП-то. По отношение на претендираните от ищеца неимуществени вреди взема следното становище: Оспорва предявените искове по основание и по размер и счита, че същите са неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени. Оспорва твърдението, че в резултат от настъпването на пътно- транспортно произшествие за ищецът са настъпили описаните в исковата молба, като вид и характер увреждания, като едновременно с това оспорва всички твърдения по отношение вида, медико - психологичния характер, медико-биологичния характер и степента на уврежданията, твърденията, свързани с характеристиките и продължителността на оздравителния период, както и твърдението, че оздравителният период не бил приключил към настоящия момент. Намира представените медицински документи за крайно - недостатъчни за доказване на търпените увреди. Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение само на водача на процесния автомобил с рег.№ ••• - •••. Оспорва механизма на ПТП, не е изяснена изцяло фактическата обстановка, механизма на ПТП и причините за настъпването му. Намира представените по делото документи за крайно - недостатъчни за доказване механизма на причиняване на ПТП, причините за настъпването му и наличието на деликтна отговорност у Михайлов, твърдени от процесуалния представител на ищеца и по начина изложен в исковата му молба. Оспорва и механизма на получаване на уврежданията и причинно- следствената връзка между събитието и получените увреждания, като и между поведението на застрахования в ответното дружество водач и вредите, описани в исковата молба, претърпени от ищеца. Излага, че вредата, като елемент от фактическия състав на деликта не се доказва с влязлата в сила присъда на основание чл. 300 ГПК, а подлежи на доказване и не се предполага. Предвид това, заявява, че оспорва и твърдяната причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените и претендирани от ищцата имуществени и неимуществени вреди. Оспорва твърденията за настъпили в причинно - следствена връзка с механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди, техния интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са търпени, като оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция. Твърди, че не може да се съгласи с ищеца, че била установена вината на участниците в ПТП-то. Посочва, че причинната връзка и вредата, установени в наказателното производство не са задължителни за гражданския съд, съгласно чл. 300 от ГПК и подлежи на доказване. В решение № 43/16.04, 09г. по т.д.№ 648/08г. на II т.о, на ВКС е прието по реда на чл.290 ГПК, че актовете на органите в досъдебното производство, макар и да са официални документи по смисъла на чл. 143, ал. 1 ГПК отм., не представляват доказателство за механизма на пътно-транспортното произшествие и за поведението на участниците в него. Тези актове се постановяват в отделните фази на досъдебното производство и отразяват мнението на съответния орган относно наличието или не на предпоставки за наказателно преследване на определено лице. Същите обаче нямат задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието. Такава сила е придадена единствено на влязлата в сила присъда на наказателния съд и то само относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, в т. ч. причинната връзка, вредите и съпричиняването, следва да бъдат установени конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело. С оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти подлежат на изрично доказване пред гражданския съд независимо дали по отношение на същите вече са събрани доказателства в хода на досъдебното производство. Посочва, че в решение № 55/30, 05.09г. по т.д.№ 728/08г. на I т.о. на ВКС и Решение №29/14.05.2016 по дело №94/2015 на ВКС, ТК, I т.о. е даден отговор на въпроса за възможността за произнасяне от граждански съд по възражение за съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат при наличие на приключило наказателно производство с осъдителна присъда /споразумение/ за извършителя - водач на МПС. В това решение е прието, че влязлата в сила присъда /споразумение/ има доказателствено значение за вината, противоправността и деянието само на извършителя на престъплението за деянието, за което му е било наложено съответно наказание. Предмет на изследване в наказателното дело е поведението на увредителя затова преценката за извършеното от него е задължителна за гражданския съд, а поведението на пострадалия не е предмет на присъдата, освен ако съпричиняването не представлява елемент от състава на престъплението, и не е било предмет на изследване в наказателното производство по конкретното дело. Не споделя становището, че представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица представлявал официален свидетелстваш документ. Напротив, въпросния протокол не е съставен съобразно изискванията на закона и в него липсва основен и съществен елемент, изискуем според действащото българско законодателство, а именно - липсва схема на процесното ПТП, което води след себе си до нарушение във формата му на издаване. Предвид гореизложеното, счита, че този протокол не представлява официален свидетелстващ документ. Излага, че представеният по делото констативен протокол за ПТП от 14.10.2021 г. не е съставен съобразно изискванията на чл.3 ал, 1 от НАРЕДБА № 1з - 41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за Финансов надзор и Информационния център към Гаранционния Фонд в образеца по приложение № 1 от Наредбата при посещение на мястото на описаното в него пътно- транспортно произшествие. Поради което го оспорва в описателната му част - за посочените в него обстоятелства и причини за настъпване на ПТП като едновременно с това твърди, че съставилото го длъжностно лице не е очевидец на ПТП и обстоятелствата, обективирани в тази част на протокола, не са възприети непосредствено от него. Допълва, че освен това, когато пътно-транспортното произшествие не е реализирано в присъствието на длъжностното лице, съставило протокола, последният не се ползва с обвързваща доказателствена сила за механизма на настъпване на произшествието. Поради което и в тежест на ищеца е да установи механизма на ПТП и противоправното поведение на делинквента. Сочи, че актовете на досъдебното производство, макар и да са официални документи по смисъла на чл. 179 ГПК, не представляват доказателство за механизма на пътно - транспортното произшествие и за поведението на участниците в него. Актове на органите на досъдебното производство отразяват мнението на съответния орган относно наличието или не на предпоставки за наказателно преследване на определено лице, но нямат задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието. С оглед на така изложеното, счита че представеният по делото протокол за ПТП не представлява допустим писмен документ, въз основа на който съдът да изгради своите изводи досежно механизма на твърдяното от ищцата в исковата молба произшествие, както и въз основа на него не може да бъде изготвено заключение на съдебно-автотехническа експертиза. При условия на евентуалност твърди, че ако са причинени твърдените увреди, то забавянето на оздравителния процес е в резултат на неспазване от ищеца на лекарските предписания /по делото липсват каквито и да било медицински документи свързани с проведени на ищеца лечения, рехабилитационни и/или физиотерапевтични процедури). предхождащи ПТП- то заболявания и настъпили други случайни събития. Излага, че по делото липсва каквато и да било медицинска документация от извършени първоначални прегледи и изследвания, документи свързани с проведена терапия и медицински предписания, както и последващи контролни прегледи, наложителни според медицинската практика в подобни случаи в болница или друго медицинско заведение след констатиране на травматичната увреда, както и проследяване на общото здравословно състояние на ищеца след напускане на болничното заведение (ако такива изобщо са проведени, тъй като въпреки изричните лекарски предписания, че е следвало да се проведат, ищецът не е изпълнил препоръките и липсват каквито и да било медицински документи в тази насока). Посочва, че от обстоятелствената част на исковата молба не става ясно и какви травматични увреди е претърпял ищеца - „счупване на десен глезен на крака“ - колко и от какъв характер са счупванията (спукване, счупване, отделяне на костен сегмент) не става ясно; . Оспорва твърденията за възникнали неимуществени вреди, обосноваващи исковата претенция по размер, както и твърденията относно периода, през който са търпени, като твърди, че неимуществените вреди не са възникнали и не са търпени през посочения в исковата молба период (включително и към настоящия момент). Излага, че ищецът е бил изписани от лечебното заведение с подобрение и след като по делото липсват данни за начина на протичане на възстановителния период и предвид статистическите данни от специализирана литература за оценка тежестта на телесните увреждания, твърди, че периода на възстановяване след подобни увреди е от 3 до 4 месеца. Допълва, че тези данни са за некомплицирани случаи, т.е. без усложнение и след провеждане на необходимите рехабилитационни процедури и мероприятия. С оглед фактическата обстановка по делото и на самостоятелно основание твърди, че е налице съпричиняване, тъй като пострадалият сам се е поставил с поведението си в опасност и е допринесъл за вредоносния резултат, което съпричиняване се изразява в непоставянето на обезопасителен колан като пътник в лек автомобил. Счита, че ищецът е нарушил установените правила за движение на пътници в МПС, визирани в разпоредбите на чл.137а от ЗДвП. Счита, че ако същият бе спазил тези правила, не би се стигнало до настъпване на вредоносния резултат. В тази връзка поддържа, че травмите на ищеца са настъпили като резултат от неговото собствено виновно поведение, осъществено в нарушение на посочените императивни правни норми. Съпричиняването от страна на ищеца е в пряка причинно - следствена връзка с тежестта на получените от него увреждания. Спазването на всички горепосочени правни норми би осуетило изцяло или поне значително би ограничило тежестта на твърдините от ищеца претърпени телесни увреждания. С това си безотговорно поведение, И. е нарушил правилата за движение по пътищата, поради което е съпричинил в изключителна степен вредоносния резултат. Излага, че предвид гореизложеното, е налице основание за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, предвид приноса на пострадалия предвид това, че е пътувал в превозно средство без поставен обезопасителен колан в нарушение на разпоредбите на ЗДвП. С оглед на така установеното нарушение на правилата на ЗДвП се обуславя отговорността за съпричиняване на настъпилите вредни последици и затова евентуалното обезщетение следва да бъде определено при условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. В материалноправната норма - чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване (какъвто несъмнено е конкретния казус), независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането (качил се е в лекия автомобил без да постави обезопасителен колан, с ясното съзнание, че може да пострада), т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г. /Решение № 92 от 24.07.2013 г. на ВКС пот. д. № 540/2012 г„ I т. о., ТК, Решение № 169 от 28.02.2012 г. на ВКС пот. д. № 762/2010 г., II т.о., ТК/. Излага, че намаляването следва да бъде извършено въз основа на комплексна оценка, включваща степента на каузалното действие на деянието на пострадалия, степента на неговата обективна вредоносност, тежестта на правонарушението, тъй като деянието на пострадалия е противоправно и степента на неговата вина. Оспорва размера на предявените искове за неимуществени вреди, като счита същите за недължими, респ. за прекомерни и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД. Посочва, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди, не отговаря на действителната вреда, като е прекомерно и не се подкрепя от фактическата обстановка, представените доказателства по делото и не съответства с изискването за справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД и неблагоприятните последици за ищеца а в следствие на пътнотранспортно произшествие. Моли да бъде отхвърлен, както иска за неимуществени вреди, така и акцесорните искове по чл. 86 от ЗЗД за законна лихва за забава по съображения за неоснователност и недоказаност на главните искове. Излага, че в условията на евентуалност, в случай, че съдът реши да ангажира отговорността на ответника, оспорва иска за неимуществени вреди като прекомерен по размер. Относно размера на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди, счита същото за прекомерно завишено с оглед твърдените психични увреждания на ищеца, принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД, трайната съдебна практика /ППВС № 4/1968г/ и неблагоприятните последици от настъпилото пътнотранспортно произшествие за ищеца. На първо място, счита, че исковата претенция за претърпени неимуществени вреди от ищеца за нанесените му психични увреждания са неоснователни, подадената искова молба в тази си част е недоказана и я оспорва изцяло като такава. По делото липсват, каквито и да било данни, от които да се установи и докаже по категоричен начин дали са налице действително претърпени от ищеца неимуществени вреди и до каква степен и размер са налице такива, а не да се правят догадки за това дали те съществуват и под каква форма и за какъв период от време са се проявили /ако ги е имало изобщо/. Недоказани са твърденията на И., че посочените от него изменения в здравословното му състояние са били именно в резултат на процесното деяние. Оспорват се и психологичните увреждания. Счита за недоказани твърденията за промените в социалния живот на ищеца и емоционалното му състояние. Оспорва размера на предявените искове за неимуществени вреди, като счита същите за недължими, респ. за прекомерни и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД. Счита, че предявените по настоящото дело претенции за неимуществени вреди са завишени с оглед обществените критерии за справедливост и обстоятелствата, при които е настъпило твърдяното ПТП. Подобен висок размер на обезщетение за неимуществени вреди - в размер на 40 000 лева се отклонява от обичайно присъжданите обезщетения по аналогични случаи и не е съобразен с характера на търпените вреди. Следва да се съобрази обстоятелството, че в исковата молба няма изложени данни за развитие на дезадаптивни реакции при ищеца, както и следва да се съобрази обстоятелството, че за в бъдеще ще отслабват емоционалната потиснатост и песимистични нагласи при него. Не са представени доказателства за проведена медикаментозна психиатрична терапия и посещения при психотерапевт във връзка с психоемоционалното състояние на ищеца вследствие на ПТП и претърпените увреди, което води до извода, че такива не са били провеждани. Изминал е близо 32-месечен период от датата на ПТП, период през който ищеца е рационализирал преживените психотравми, като психиката му се е адаптирала и преработила преживяното. Посочва, че освен това, ищецът по предявения иск претендира и заплащането на застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди за претърпени от него стрес, уплаха и негативни изживявания при ПТП, както и посттравматично стресово разстройство в резултат на ПТП. С оглед на така заявената претенция следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 493, ал.1, т. 1 КЗ застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт. Описаните в исковата молба неимуществени вреди по естеството си не са резултат от телесно увреждане на ищеца, а засягат неговата психо-емоционална сфера. С оглед горепосочената разпоредба, ограничаваща отговорността на застрахователя, тези вреди не подлежат на репариране по силата на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. За обезщетяване на тези вреди ищецът ще следва да насочи претенцията си към прекия им причинител. Ето защо предявеният от И. И. против ••, гр. ••• иск за обезщетение по чл.432 КЗ, вр. с чл.45 ЗЗД за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане при пътно-транспортно произшествие на 14.10.2021г. в размер на 40 000 лева се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Счита, че ако се приеме, че иска е основателен, то същия е прекомерно завишен. Посочва, че неимуществените вреди по принцип са неоценими в пари. Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД предвижда, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Законът дава възможност на увредения да получи удовлетворение в пари щом друго възмездие не може да получи, стига вредата му да е действителна и сериозна. Понятието справедливост не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне от съда размера на обезщетението. Сочи, че принципът на обезщетяването по справедливост на чл.52 от ЗЗД, изисква да се извърши преценка на комплекс от редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябвало да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Последното трябвало да бъде съразмерно с вредите и да отговаря както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост. То трябвало да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси. Счита, че претендираните от ищеца обезщетения на неимуществените вреди са неоснователно завишени, прекомерни и не се подкрепят от фактическата обстановка, представените доказателства по делото и не съответстват с изискването за справедливост. Алтернативно моли, в случай, че бъдат приети за основателни исковите претенции на ищеца, то да бъдат намалени размерите на претендираните обезщетения, тъй като претендирания размер не кореспондира е принципа на справедливостта и установената съдебна практика и не се доказва /в това число претърпени от ищеца психологични травми, твърдени в исковата молба/ от представените е исковата молба доказателства. Ако все пак настоящия съдебен състав, намери за установено наличието на твърдените неимуществени вреди, моли да определите размера на дължимото обезщетение като се съобразите с принципа на съразмерност и справедливост заложен в чл. 52 от ЗЗД. Излага, че размера на обезщетението при непозволено увреждане вследствие на ПТП, подлежи на конкретно доказване за всеки отделен случай с оглед понесените вреди, които се характеризират със субективен елемент, тъй като преживените болки и страдания за всеки човек са строго индивидуални. Ето защо, определената максимална граница от страна на законодателя, представляваща лимит на дължимото обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ не е релевантен критерий, с оглед на който да бъде съобразен и определен размера на обезщетението за неимуществени вреди. Това се подкрепя и от факта, че по своя характер деликтната отговорност няма репресивен характер, а цели обезщетяване, доколкото е възможно, с парична сума на претърпените страдания. Ако бъдат уважени исканията на ищеца, в размерите посочени в исковата молба, тогава необосновано би се достигнало до това, обезщетението да има наказателна, а не обезщетителна функция. Възразява и счита за неоснователно искането от страна на ищеца в настоящото производство за присъждане на законна лихва от 09.03.2022г. Счита, че ответника не е дал повод за завеждане на настоящото дело и не дължи лихва за забава. Сочи, че съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ лихвите за забава, за които отговаря застрахователят, се дължат от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Отбелязва и, че съдебната практика в тази насока е константна - при искове за обезщетения за вреди във връзка с отговорност на застраховател по силата на задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ са приложими разпоредбите на гл. 47 от КЗ, където в разпоредбите на чл. 497 КЗ е регламентирано, че Застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Сочи, че когато увреденият не е изпълнил задължението си да уведоми застрахователя за причинените му вреди и не е потърсил по извънсъдебен ред доброволно уреждане на спора, изпада в забава в качеството си на кредитор, което от своя страна освобождава длъжника (застрахователя) от последиците на неговата забава. Същото важи и когато претендиращият застрахователно обезщетение не е предоставил всички необходими /поискани от застрахователя/ документи, въз основа на които застрахователя да може да прецени всички релевантни за конкретния случай обстоятелства или не е Формулирал точна и ясна претенция относно размера на застрахователното обезщетение, което претендира да му бъде заплатено. В конкретния случай ответникът на първо място НЕ Е БИЛО УВЕДОМЕНО /включително и към настоящия момент) за настъпилото ПТП от страна на собственика на застрахования автомобил, а е бил сезирано с искане за заплащане на застрахователно обезщетение посредством писмени застрахователни претенции едва на 08.12.2021г. Освен това, тези претенции не са били придружени от всички необходими документи, имащи значение за установяване на основателността на претенцията и нейния размер и най-вече ангажиращи вината на Михайлов, в качеството му на лице управлявало МПС, осъществило ПТП, като едновременно с това, в тази претенция ищцовата страна НЕ предоставила банкова сметка, по която да бъде преведено евентуално определено обезщетение от страна на застрахователя. Такава банкова сметка е била предоставена от ищеца едва на 09.12.2022г с допълнителна молба Излага, че съгл. Чл.380, ал.1 КЗ, лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя. освен в случаите на възстановяване в натура. Сочи, че съгл. чл.380, ал. 3 КЗ, непредставянето на данни за банковата сметка от страна на лицето по ал. 1 има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409 КЗ. Разпоредбата на чл. 409 КЗ предвижда, че застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405 КЗ, освен в случаите на чл. 380, ал. 3 КЗ. Предвид обстоятелството, че и банковата сметка е индивидуализирана от страна на ищеца едва на 09.12.2022г. счита, че ако настоящия съдебен състав намери тази искова претенция за основателна, то да уважи иска евентуално от 10.12.2022г. Предвид гореизложеното, моли да се отхвърлят предявените от И. Ж. И. с ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес: •• ••••• обективно съединени искове, като неоснователни и недоказани. Алтернативно моли, в случай, че се приемат за основателни исковите претенции на ищеца, да се намалят размерите на претендираните обезщетения с оглед изложените по-горе съображения. Ако все пак настоящия съдебен състав, намери за установено наличието на твърдените неимуществени вреди, моли да определи размера на дължимото обезщетение като се съобразите с принципа на съразмерност и справедливост заложен в чл. 52 от ЗЗД, както и да присъди всички съдебни и деловодни разноски, в това число и адвокатски хонорар за един адвокат свързани с настоящото исково производство съобразно уважената част от исковите претенции С допълнителната искова молба, ищецът поддържа подадената искова молба по аргументите изложени в нея - същите се основават на трайната съдебна практика на ВКС По отношение възражението на ответника, за липса на виновно поведение от страна на водача, чиято отговорност за вреди, причинени на трети лица е застрахована в ответното дружество, счита същото за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината при извършен деликт се предполага във всички случаи. Въпреки обстоятелството, че към момента няма данни за изхода на воденото по случая досъдебно производство, това не оборва презумпцията за виновност на извършителя на деянието. Това е така, защото презумпцията за вина (при непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД), може да се обори само с пълно и главно доказване на обстоятелствата, които я изключват. Доколкото прякото право на пострадалия, установено със закона - чл. 432, ал. 1 КЗ, възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение от деликвента и е функционално обусловено от него, то застрахователят, като пряко задължено лице, отговаря в обема, в който отговаря и причинителят на вредата. (Решение № 238 от 20.06.2008 г. на ВКС по т. д. № 924/2008 г., II о., ТК, докладчик съдията ••••). Счита, че относно оспорване на информацията, изложена в констативен протокол: Следва да се има предвид, че констативният протокол за ПТП представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК, носещ материална доказателствена сила, относно описаните в него факти. Същия е издаден от компетентните полицейски органи, в кръга на своята компетентност и в едномесечния срок, зададен в чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1з- 41/12.01.2009 г. Протокола е издаден на 14.10.2021 г., като дежурни полицаи от ОД НА МВР •• са посетили местопроизшествието. Твърди, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия пътник И. И.. Счита, че възражението на ответното дружество за завишеност на исковите претенции за неоснователно. Във връзка с обосноваване на претендирания размер на исковата претенция, молим, да отчетете следните обстоятелства: Твърди, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се отчетат при определяне размера на обезщетението. Счита, че оспорването на претендирания с исковата молба размер на исковата претенция на ищеца е неоснователно и излага подробни съображения за това. Посочва, че физическите болки и страдания не могат да бъдат съизмерими с пари, но все пак пълното обезщетяване на всички неимуществени вреди изисква същото да бъде съотносимо с болките и страданията, претърпени от увреденото лице. По силата на закона, то би следвало да представлява справедлив еквивалент на нанесените щети. Излага, че законодателят определя лимит по смисъла на чл. 432 КЗ на отговорност, за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт, от 10 000 000 лв. за едно застрахователно събитие, независимо колко са пострадалите лица към момента на възникване на произшествието /чл. 492, т. 1 от КЗ/, който лимит очертава и рамката на паричната отговорност в зависимост от тежестта и еквивалента на неимуществените вреди. Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000, 00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000, 00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ (отм), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000, 00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)). Посочва, че приемането на Република България в Европейския съюз и поемането на договорните ангажименти спрямо същия, е съпроводено и с настъпващи промени относно размера на застрахователните премии и тенденция към увеличаването им с оглед пълното компенсиране на вредите по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите /§ 4, ал. 3 и ал. 4 и § 27 КЗ/. Тази тенденция е необратима и оказва влияние при определяне напоследък на по- голям размер на обезщетенията, присъждани от съдилищата. В последните години законодателят съобразява законодателството ни с това на Европейския съюз и определя нарастващи минимални застрахователни покрития по отношение на застрахователите. Това безспорно доказва рамките на справедливия размер на обезщетенията в конкретната икономическа обстановка. Посочва, че икономическата обстановка в страната например от 2013 г. до 01.01.2023 г. също се е променяла. Излага, че в процесния случай, получените от ищеца телесни увреждания изискват продължителен период на комплексно лечение и възстановяване. И към настоящият момент продължава да изпитва болки в крака. Вследствие на процесното ПТП, ищецът се е затворил в себе си, станал е раздразнителен и тревожен, е изпаднал в депресивно състояние и посттравматичен стрес. По отношение на възражението за недължимост на лихви за забава върху претендираната сума: Счита, че възражението на ответника е неоснователно. Аргументите му за това са следните: съгласно чл. 496, ал.1 от КЗ срокът за окончателното произнасяне по претенция по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ не може да бъде по-дълъг от три месеца, считано от нейното предявяване по реда на чл. 380 от КЗ пред застрахователя. В настоящия случай от представените доказателства се установява, че претенцията е предявена на 08.12.2021 г. Следователно претендираната лихва върху главницата е дължима от деня, следващ датата, на която изтича нормативно определения тримесечен срок за произнасяне по претенцията или считано от 09.03.2022г. С отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа всички направени с отговора възражения и оспорвания, като моли да се постанови решение, с което съда да ги отхвърли изцяло като неоснователни, необосновани и недоказани. Алтернативно моли, в случай, че се счете за основателни исковите претенции на ищцовата страна, то да се намалят размерите на претендираните обезщетения и да се отчетат наличието на съпричиняване от страна на пострадалото лице. Изцяло поддържа изложените в отговора на исковата молба твърдения и оспорвания, както и направените в него доказателствени искания. Поддържа оспорването на твърдението, че в резултат от настъпилото пътнотранспортно произшествие за ищцата са настъпили описаните в исковата молба неимуществени вреди или ако са възникнали, то те не обосновават размера на исковите претенции - главен и акцесорен иск, включително и по отношение твърденията за интензитет и проявлението на настъпилите неимуществени вреди, твърденията за периода, през който са търпени, като оспорваме и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на исковите претенции. Оспорва твърдението, че в резултат от настъпването на пътно- транспортно произшествие за ищецът са настъпили описаните в исковата молба, като вид и характер увреждания, като едновременно с това оспорва всички твърдения по отношение вида, медико - психологичния характер, медико-биологичния характер и степента на уврежданията, твърденията, свързани с характеристиките и продължителността на оздравителния период, както и твърдението, че оздравителният период не бил приключил към настоящия момент. Намира представените медицински документи за крайно - недостатъчни за доказване на търпените увреди. Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение само на водача на процесния автомобил с рег. № ••• - •••. Оспорва механизма на ПТП, не е изяснена изцяло фактическата обстановка, механизма на ПТП и причините за настъпването му. Намира представените по делото документи за крайно - недостатъчни за доказване механизма на причиняване на ПТП, причините за настъпването му и наличието на деликтна отговорност у Михайлов, твърдени от процесуалния представител на ищеца и по начина изложен в исковата му молба, респ. допълнителната искова молба. Оспорва и механизма на получаване на уврежданията и причинно- следствената връзка между събитието и получените увреждания, като и между поведението на застрахования в ответното дружество водач и вредите, описани в исковата молба, претърпени от ищеца. Поддържа и направеното с отговора на исковата молба оспорване за липса на причинен деликт от страна на водача на автомобила, застрахован при ответника, като не се съгласява с процесуалния представител на ищеца, че била установена вината на участниците в ПТП- то. Поддържа релевираното с отговора на исковата молба възражение по отношение твърдението на ищеца за изключителна вина на водача на лек автомобил с рег.№ ••• - ••• за настъпването на твърдените в производството вреди. В тази връзка счита, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия И., като пътник в лекия автомобил. Поддържа, че причина за настъпване на телесните увреждания на И. е негово собствено виновно противоправно поведение, свързано с нарушение на разпоредбите на Закона за движение по пътищата, като пострадалият сам се е поставил с поведението си в опасност и е допринесъл за вредоносния резултат, което съпричиняване се изразява в непоставянето на обезопасителен колан като пътник в лек автомобил. Счита, че ищецът е нарушил установените правила за движение на пътници в МПС, визирани в разпоредбите на чл.137а от ЗДвП. Счита, че ако същият бе спазил тези правила, не би се стигнало до настъпване на вредоносния резултат. В тази връзка поддържа, че травмите на ищеца са настъпили като резултат от неговото собствено виновно поведение, осъществено в нарушение на посочените императивни правни норми. Съпричиняването от страна на ищеца е в пряка причинно - следствена връзка с тежестта на получените от него увреждания. Спазването на всички горепосочени правни норми би осуетило изцяло или поне значително би ограничило тежестта на твърдините от ищеца претърпени телесни увреждания. С това си безотговорно поведение, И. е нарушил правилата за движение по пътищата, поради което е съпричинил в изключителна степен вредоносния резултат. Спазването на горепосочените правни норми би осуетило изцяло или поне значително би ограничило тежестта на претърпени телесни увреждания от инцидента. Излага, че по отношение на възражението им за изключителен принос на пострадалия и за съпричиняване изрично поддържа същото. Допълва, че доколкото се касае за въпрос по същество, счита, че същият следва да се изясни в хода на делото, но съвсем накратко държи да отбележи, че за да настъпят вреди вследствие на едно ПТП може да има различни причини и не винаги те могат да бъдат вменени в отговорност единствено на едната страна участвала в пътния инцидент. Излага, че по отношение на направеното оспорване от страна на ищцовата страна за наличието на съпричиняване от страна на пострадалия - за установяване на тези обстоятелства са направили редица доказателствени искания в отговора на исковата молба, в т.ч. изготвянето на САТЕ. С оглед горното счита за абсолютно неоснователно възражението на процесуалния представител на ищеца, че бил напълно изяснен механизма за настъпилото ПТП, като в тази връзка е поискано допускането на САТЕ. Оспорва и твърдението в исковата молба, че ищецът е претърпял и търпи неимуществени вреди вследствие на процесното събитие, тъй като вредите подлежат на доказване, а в исковата молба и допълнителната такава са наведени единствено твърдения, които не са подкрепени от доказателства. Поддържа твърденията си относно действителната фактическа обстановка и механизма за осъществяване на процесното ПТП, подробно описани в подадения от ответника писмен отговор на искова молба. Заявява, че намира за нужно да посочи, че при неприключено наказателно производство всички твърдения, изложени в исковата молба подлежат на пълно и главно доказване на общо основание, включително що се касае до наличието на елементите на чл. 45 ЗЗД. В тази връзка не може априори да се приеме, че единствено виновен за настъпилото ПТП е водача на лекия автомобил - •••. Поддържа наведеното с отговора на исковата молба оспорване на размера на предявените искове за неимуществени вреди, които счита за недължими, респ. за прекомерни и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД. Счита, че предявените претенции за неимуществени вреди са завишени с оглед обществените критерии за справедливост и обстоятелствата, при които е настъпило твърдяното ПТП. Поддържа оспорването на исковете за присъждане на лихва по претенциите за неимуществени вреди. Счита същите за неоснователни, по съображенията за неоснователност на главните искове. Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното: Съдът приема за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 14.10.2021г. около 17: 10ч., на път I-5, на 222 км.+400м. лек автомобил •••, с peг. № ••, управляван от водача ••• губи контрол над автомобила и самокатастрофира, като се удря в мантинела. При процесното ПТП е пострадал пътника И. Ж. И., който се е возел на предна дясна седалка до шофьора. За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. По случая е образувано досъдебно производство №270/2021 г. по описа ОД на МВР - ••, съответно пр.пр. №9820/2021г. по описа на ••. С постановление на наблюдаващия прокурор от 26.04.2022г. ДП № 270/2021г. на ОД на МВР - •• е прекратено на основание чл. 199 НПК и чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр с чл. 24, ал. 1, т. 9 от НПК във вр с чл. 343, ал. 2, т. 2 от НК. След пътния инцидент, ищецът е откаран в УМБАЛ Проф. д-р Ст. Киркович гр. •• и е хоспитализиран в Клиника по Ортопедия и травматология за периода от 14.10.2021 г- 20.10.2021 г. Към момента на събитието, виновният водач управлявал лек автомобил •••, с peг. № ••, е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със ••“, със застрахователна полица № BG /22/121000527629, валидна от 06.03.2021 г. до 05.03.2022 г. На 08.12.2021г. ищецът е завел пред •• щета за изплащане на обезщетение за причинените му от процесното ПТП неимуществени вреди и свързаните с тях имуществени вреди. Образувана е при ответника застрахователна преписка 0000-1000-03-21-7781/08.12.2021 г., но към настоящият момент произнасяне по щетата няма. С оглед изясняване на делото от фактическа страна по делото са назначени и приети съдебно-психиатрична и комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертизи. От заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза се установява следното: В резултат на възникналото ПТП на 14.10.21 г. И. И. получава следното травматично увреждане - открита фрактура луксация на дясна субталарна става. Видно от оперативен протокол № 455 /14.10.21 г. под инфилтративна (локална) анестезия е извършена първична хирургична обработка на раната, репозиция, лаваж, дренаж, послойно възстановяване на меките тъкани и гипсова имобилизация - лонгета тип ботуш. По време на оперативната интервенция не търпи болка, тъй като същата е извършена под анестезия. Проведена антитетанична профилактика, антибиотичен курс и антикоагулантна профилактика. При дехоспитализацията изписана за дома терапия с антибиотик и продължение на антикоагулантната профилактика до 35 ден. Непосредствено след ПТП, тъй като талуса е навън и дисталната част на крайника е деформиран болката е била най - силна. По време на оперативната интервенция не търпи болка, в след оперативния период ( има имобилизация, болкоуспокояващи седатива) същата е с намаляващ интензитет и обикновено отзвучава в следващите 7-10 дни. Към настоящият момент 01.04.25 г. съобщава за появяваща се болка при физическо натоварване. От рентгенографията на 31.03.25 г. е видно, че са налице артрозни променим в областта на дясна глезенна и дясна субталарна става, които във времето вероятно ще станат по- тежки. Към момента 01.04.25 г. не се налагат нови оперативни интервенции. Необходимо е периодично 1 -2 пъти в годината да провежда физиотерапия, балнеолечение. При подобни травматични увреждания възстановителния период е между два и три месеца. В конкретния случай, поради възникнала инфекция и оформена кожна некроза, което наложило отстраняване на същата и ползване на антибиотици, възстановителния период значително се удължил. Ползвал временна нетрудоспособност в рамките на 6 месеца, явяване на ТЕЛК, като общата временната нетрудоспособност е продължила 195 дни. Експертът е категоричен, че получената травма в областта на десен долен крайник е в причинна връзка с процесното ПТП, видно от констативен протокол с пострадали лица 1228р-13648 /14.10.21 г. от ОД на МВР гр. ••. Заключението на съдебния експерт е, че към момента И. е възстановен. Установен е дефицит от 7-8 градуса на дорзалната флексия и 5-6 градуса на плантарната такава. Най-вероятно пълният обем на движение няма да може да бъде възстановен. Движенията на пръстите на десен долен крайник са запазени в пълен обем. Съобщава за изтръпване на III-IV-V-ти пръст на дясно ходило, което във времето значително е намаляло, но още е налице. Има намалена чувствителност на кожата по дорзалната външна част на дясно ходило, непосредствено под грубия цикатрикс с дължина около 10 см, който е напречно разположен под латералния малеол. Тази намалена чувствителност е трайна, тъй като са травмирани нервни кожни клончета. Походката е самостоятелна без помощни средства. В съдебно заседание експертът е обяснил, че при установения дефицит на дорзална и плантарна флексия при ищеца походката не се променя, но пречи при спорт, игра на футбол. При продължително ходене се получава отток около глезена. Чувствителността на трети, четвърти и пети пръст, по горната част, там където са ноктите, не се е възстановила и най – вероятно няма да се възстанови. Тази намалена чувствителност не пречи на ищеца. Получило се е подобрение, но нещата са останали на едно ниво. Автоекспертът посочва следния механизъм на ПТП: На 14.10.2021 г. около 17: 10 часа, на път 1-5, в района на км 222+400 в посока към гр. ••, със скорост на движение от около 45 км/ч се е движил л.а. ••• с peг. № •• с водач •••. На предна дясна седалка до водача е пътувал И. Ж. И.. На втория ред седалки пътувал •••••, а на третия ред - •••. Било е светлата част на денонощието. Валял е силен дъжд. Пътната настилка е била мокра. Движението е било интензивно. След като автомобилът преминал под „Италианския мост“, при ляв завой на пътя, автомобилът е загубил напречна устойчивост и задната му част се е изместила надясно. Водачът е завъртял кормилния кръг надясно, в резултат на което автомобилът се е завъртял около вертикалната си ос по часовата стрелка и се е насочил с предните си състави надясно спрямо първоначалната си посока на движение. Настъпил е приплъзващ удар с предните челни леви състави на автомобила в ограничителната система /мантинелата/, която се намира южно от платното за движение. Автомобилът е продължил движението си напред в посока на североизток въртейки се. Установил се е в покой с предните си състави насочени на североизток, като задната му дясна част е била върху ограничителната система /мантинелата/, така, както е описан в протокола за оглед и нанесен в мащабната скица. В резултата на ПТП е пострадал пътникът на предна дясна седалка - И. И., а на автомобила и на ограничителната система /мантинелата/ са нанесени материални щети. От техническа гледна точка в експертизата се посочва, че причина за възникване на ПТП са субективните действия на водача на МПС, който неконтролирано е завъртял кормилния кръг надясно при мокра пътна настилка към този момент, в резултат на което е загубил контрол над управлението на автомобила. Видно от експертизата, механизмът за получената фрактура-луксация е форсиран варус на дясно ходило, при което е разкъсана ставната капсула, кожата и талуса излиза навън и настрани. Съобщава, че по време на ПТП е стоял на предна дясна седалка, като левия долен крайник е бил свит в коляното и лявата подбедрица е била на седалката, десния долен крайник е бил изпънат в коляното и назад между вратата и страничната част на седалката. При така поставените крайници обезопасителния колан не би помогнал много за полученото травматично увреждане. В материалите, приложени по делото няма обективни данни, дали по време на ПТП, което е настъпило на 14.10.2021 г., пострадалият е бил с поставен предпазен колан. При удара на автомобила в ограничителната система /мантинелата/, тялото на пострадалия се е изместило напред и наляво към мястото на удара, в резултат на инерционните сили. Ако към момента на възникване на ПТП пострадалият е пътувал с поставен предпазен колан, той би предотвратил свободното движение на тялото, но крайниците биха се движили свободно. Ако към момента на възникване на ПТП пострадалият е пътувал без поставен предпазен колан, ще е налице свободно движение на тялото към мястото на удара - напред и наляво. След този удар, автомобилът е продължил движението си напред в посока на североизток въртейки се около вертикалната си ос по часовата стрелка, а тялото на пострадалия ще се измести наляво в резултат на центробежните сили. Ако към момента на възникване на ПТП пострадалият е пътувал с поставен предпазен колан, той не би предотвратил свободното движение на горната част на тялото наляво, тъй като няма възпиращо действие на тялото встрани. Ако към момента на възникване на ПТП пострадалият е пътувал без поставен предпазен колан, ще е налице свободно движение на тялото и не е възможно да се опише точната му траектория. В материалите по ДП има данни, че след като автомобилът преминал под „Италианския мост“, при движение по ляв завой на пътя, водачът е подал газ, в резултат на което автомобила е загубил напречна устойчивост и задната му част се е изместила надясно. Последвало е неконтролирано движение на кормилния кръг надясно, в резултат на което водачът е изгубил контрол над управлението на автомобила. В материалите по ДП няма данни какво е било поведението на И. по време на ПТП настъпило на 14.10.2021 г. и съответно допринесъл ли е той с поведението си за настъпването на телесните си увреждания. За целите на експертизата автоекспертът е направил справка за вида на фабрично оборудваните предпазни колани на процесния лек автомобил „•••“, с рег.№ ••• с рама № WV1ZZZ2DZ6H040465, от която се установява, че процесното МПС л.а. „•••“, с peг. № •• е снабдено фабрично с триточкови инерционни предпазни колани. Седалките на пътниците до водача и седалките на пътниците на първи и втори ред са снабдени фабрично с триточкови инерционни предпазни колани. От заключението на съдебно-психиатричната експертиза се установява, че в резултат на преживяното ПТП на 14.10.2021 осв. И. Ж. И. е изживял негативни емоции. Налице са достатъчно клинични данни, които позволяват на експерта да приеме, че след визираното в делото събитие при осв. е настъпила Остра стресова реакция/Код по МКБ-10 F43.0/. Ocтрата стресова реакция е възникнала като непосредствен отговор на силен соматичен и психичен стрес. Същата обикновено продължава от няколко чеса до няколко дни след стресогенно събитие. В конкретния случай стресорът се явява необичайно внезапна заплаха за сигурността и физическото оцеляване на осв. /пътен инцидент/. Стресовата реакция се характеризира с изразени емоционални, когнитивни и поведенчески промени - повишена емоционална лабилност с персистиращи интензивни емоции от негативния регистър, епизоди на натрапващо се припомняне и преживяване на психотравмата, затруднения при концентриране върху обичайни дейност, нарушения на съня и емоционална притъпеност, емоционална отчужденост и социално оттегляне и ограничаване на присъщи социални роли и дейност, неспособност за пълноценно преживяване на удоволствие от любими занимания и желани контакти с хора, изразени вегетативни нарушения и свръхвъзбуда, настъпили непосредствено след психотравмата - безсъние, промяна на апетита, повишена тревожност. В конкретния случай са налице данни за наличието на специфичните посттравматични симптоми - „епизоди на натрапващо се припомняне и преживяване на психотравмата” и „избягващо поведение”, осв. свързва със ситуацията, при която е бил застрашен живота и здравето му. Ситуацията на застрашаване на живота и здравето, осв. описва като дисстресова. Тревожната симптоматика е била най-силно изразена през първите 3 денонощия след случилото. През следващите 6 месеца персистирали симптоми, кореспондиращи с травматичната ситуация: проблеми със съня и апетита, редукция на тегло, повишена тревожност, страхови изживявания, чувство на напрежение и безпокойство, епизодично “оживяване” на спомена за случилото се, избягващо поведение, повишена емоционална лабилност, повишена раздразнителност, понижен фон на настроението. Описаните симптоми са затруднили значимо личностовото и социалното функциониране на осв. и са ограничили възможността за ефективно справяне с базисните социални роли. Описаните емоционални преживявания на осв. лице, настъпили след преживяното ПТП и настъпилите травми на осв., могат да бъдат определени като емоциите от негативния регистър. Към настоящия момент описаната симптоматика е претърпяла обратно развитие и не нарушава значимо годността на осв. да се справя с базисните социални роли. При. осв. не се установяват водещи посттравамтични стресови изживявания, които по вид и степен на изразеност нарушават социалното функциониране. Понастоящем не се установяват клинични данни за значими последици върху психиката на осв. Ходът на стресово разстройство е флуктуиращ. Според експерта в бъдеще би могло да се наблюдава обостряне на симптоматиката. В малка част от случаите настъпва хронификация с продължителност от няколко години и би могло да настъпи трайна личностова промяна. От данните от делото, анамнезата и динамичното оценъчно интервю не се установява осв. И. Ж. И. да е провеждал психотропна медикация. Към настоящият момент персистират атенюирани симптоми на напрежение, тревожност, депресивитет, изводими от непълното физическо възстановяване на осв. Налице са анамнезни данни за затруднено социално функциониране. Към настоящия момент осв. се е върнал към първоначалния си начин на живот. Психиката на ищеца И. Ж. И. се е адаптирала и е преработила преживяното. По делото са събрани гласни доказателства. Свидетелят Калоян И. И., син на ищеца, разбрал за катастрофата от майка си по телефона. На следващия ден видял ищеца в болницата. Кракът му бил много зле с отворена рана. Една седмица или повече престоял в болница. Правили му промивки, операция, след което го изписали. В къщи не можел да стъпва и се нуждаел от грижи до м. януари 2022г., дори и след това. Водели го на превръзка през два дни, понякога през ден, защото кракът се замърсил, започнал да вдига температура, антибиотици, получили се усложнения. През месец януари ищецът започнал рехабилитации три дни два пъти в годината продължава да ходи на рехабилитация в „ЕЙЧ БИ О“. В началото ищецът използвал помощни средства за придвижване – патерица. Дълго време бил в болнични. Работа започнал когато можел вече да ходи без помощни средства. В началото не можел да стои цял работен ден и се прибирал. Към настоящия момент кракът вече е добре, но не може да го натоварва, да ходи на продължителна разходка, да върви много, като се има предвид, че и той е тежък, продължава да има затруднения. Ищецът работи като строителен техник, сега изпълнява задълженията си. Инцидентът се отразил на И. емоционално доста зле. Спрял да излиза, разхождал се само в къщи, първоначално никъде не искал да излиза, сега бил по-добре, но не било същото, по-нервен бил, много не му се ходило. В момента ищецът не изпитвал болки. Походката му не била нормална, гледал да стъпва повече на левия крак, накуцвал. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ. В случая, не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП на 21.12.2021 г., по силата на което ••, с ЕИК: •• е поело задължение да обезщети увредените лица при използването на застрахования лек автомобил марка: •••, с peг. № ••, по застраховка „Гражданска отговорност“. На следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Доколкото няма постановена присъда, която да е задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода на настоящото производство. Видно от заключението на автотехническата експертиза, техническата причина за настъпване на ПТП са субективните действия на водача на л.а. •••, с peг. № ••, който след като автомобилът преминал под „Италианския мост“, при движение по ляв завой на пътя, е подал газ, в резултат на което автомобила е загубил напречна устойчивост и задната му част се е изместила надясно. Последвало е неконтролирано движение на кормилния кръг надясно, при мокра пътна настилка към този момент, в резултат на което водачът е загубил контрол над управлението на автомобила, с което е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. С оглед изложеното, съдът намира, че допуснатите нарушения на водача на л.а. Фолксваген са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и следва да се направи извод, че презумцията на чл. 45, ал.2 ЗЗД не е оборена. С оглед на горното, съдът приема, че вина за настъпилото ПТП има само водачът на л.а. Фолксваген, тъй като процесното ПТП на 14.10.2021 г. не би настъпило, ако поведението на водача на л.а Фолксваген беше съобразено с правилата за движение. Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното: Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №4/23.12.1968 г., то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза, вследствие на процесното ПТП, ищецът е получил открита фрактура луксация на дясна субталарна става. При подобни травматични увреждания възстановителния период е между два и три месеца. В конкретния случай, поради възникнала инфекция и оформена кожна некроза, което наложило отстраняване на същата и ползване на антибиотици, възстановителния период значително се удължил. Ползвал временна нетрудоспособност в рамките на 6 месеца, явяване на ТЕЛК, като общата временната нетрудоспособност е продължила 195 дни. Към момента, според съдебния експерт, пострадалият е възстановен. Има дефицит от 7-8 градуса на дорзалната флексия и 5-6 градуса на плантарната такава, което не променя походката. Най- вероятно пълния обем на движение няма да може да бъде възстановен. Движенията на пръстите на десен долен крайник са запазени в пълен обем. Съобщава за изтръпване на III-IV-V-ти пръст на дясно ходило, което във времето значително е намаляло, но още е налице. Има намалена чувствителност на кожата по дорзалната външна част на дясно ходило, непосредствено под грубия цикатрикс с дължина около 10 см, който е напречно разположен под латералния малеол. Тази намалена чувствителност е трайна, тъй като са травмирани нервни кожни клончета. Походка самостоятелна без помощни средства. Към настоящият момент 01.04.25 г. съобщава за появяваща се болка при физическо натоварване. От рентгенографията на 31.03.2025 г. е видно, че са налице артрозни променим в областта на дясна глезенна и дясна субталарна става, които във времето вероятно ще станат по-тежки. Видно от приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза, след инцидента при ищеца е настъпила Остра стресова реакция. Тревожната симптоматика е била най-силно изразена през първите 3 денонощия след случилото. През следващите 6 месеца персистирали симптоми, кореспондиращи с травматичната ситуация: проблеми със съня и апетита, редукция на тегло, повишена тревожност, страхови изживявания, чувство на напрежение и безпокойство, епизодично “оживяване” на спомена за случилото се, избягващо поведение, повишена емоционална лабилност, повишена раздразнителност, понижен фон на настроението. Тези симптоми затруднили значимо личностовото и социалното функциониране на ищеца и са ограничили възможността за ефективно справяне с базисните социални роли. Към настоящия момент описаната симптоматика е претърпяла обратно развитие и не нарушава значимо годността на ищеца да се справя с базисните социални роли. Не се установяват водещи посттравамтични стресови изживявания, които по вид и степен на изразеност нарушават социалното функциониране. Понастоящем не се установяват клинични данни за значими последици върху психиката на ищеца. От свидетелските показания, които съдът изцяло кредитира като убедителни, последователни и непротиворечиви, се установява, че лечебният и възстановителен период на ищеца е бил продължителен, изпитвал е силни болки, имал е нужда от чужда помощ. Съдът, като взе предвид, тежестта на травмите, възрастта на ищеца към момента на ПТП – 50 години, неудобствата и ограниченията от личен, битов и социален характер, които е претърпял, продължителният период на нетрудоспособност, негативният ефект, който инцидентът е имал върху психиката на ищеца, както и факта, че в резултат от травмите от инцидента се наблюдават описаните в съдебномедицинската експертиза намалена дорзална и плантарна флексия в дясна субталарна става, намалена чувствителност на кожата по дорзалната външна част на дясно ходило, непосредствено под грубия цикатрикс с дължина около 10 см, артрозни променим в областта на дясна глезенна и дясна субталарна става, които във времето вероятно ще станат по-тежки, приема, че справедливо обезщетение за претърпените от И. Ж. И. неимуществени вреди би била сумата от 40 000 лв. По възражението за съпричиняване. В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г. От страна на ответното дружество е направено възражение за неизползване на обезопасителен колан от И. Ж. И.. В материалите, приложени по делото няма обективни данни, дали по време на ПТП, което е настъпило на 14.10.2021 г., пострадалият е бил с поставен предпазен колан. Видно от експертизата, при удара на автомобила в ограничителната система /мантинелата/, тялото на пострадалия се е изместило напред и наляво към мястото на удара, в резултат на инерционните сили. Ако към момента на възникване на ПТП пострадалият е пътувал с поставен предпазен колан, той би предотвратил свободното движение на тялото, но крайниците биха се движили свободно. Ако към момента на възникване на ПТП пострадалият е пътувал без поставен предпазен колан, ще е налице свободно движение на тялото към мястото на удара - напред и наляво. След този удар, автомобилът е продължил движението си напред в посока на североизток въртейки се около вертикалната си ос по часовата стрелка, а тялото на пострадалия ще се измести наляво в резултат на центробежните сили. Ако към момента на възникване на ПТП пострадалият е пътувал с поставен предпазен колан, той не би предотвратил свободното движение на горната част на тялото наляво, тъй като няма възпиращо действие на тялото встрани. Ако към момента на възникване на ПТП пострадалият е пътувал без поставен предпазен колан, ще е налице свободно движение на тялото и не е възможно да се опише точната му траектория. С оглед изложеното съдът намира, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия И. Ж. И., поради неизползване на обезопасителен колан. По възражението за забавяне на оздравителния процес в резултат на неспазване от ищеца на лекарските предписания - проведени на ищеца лечения, рехабилитационни и/или физиотерапевтични процедури. Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза, в резултат на възникнала инфекция и оформена кожна некроза, което наложило отстраняване на същата и ползване на антибиотици, възстановителния период значително се удължил. От показанията на разпитания по делото свидетел, които съдът възприема като достоверни, тъй като същите не противоречат на приетите по делото доказателства и ги допълват, ищецът е ходел редовно на превръзки и е извършвал рехабилитационни процедури. Предвид изложеното възражението за забавяне на оздравителния процес в резултат на неспазване от ищеца на лекарските предписания следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно. По иска за законна лихва. Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по- ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахователната сума. В настоящия случай ищецът претендира законна лихва от 09.03.2022 г. По делото е представено доказателство, че е предявена застрахователна претенция пред застрахователя на 08.12.2021 г., по която застрахователят не се е произнесъл. Следователно, съдът като съобрази горепосочените разпоредби, обстоятелството, че не е представен отказ от страна на застрахователя по предявената писмена претенция и при липса на други данни, следва да приложи разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т.2 във вр с чл.496, ал. 1 КЗ. Датата, от която следва да се присъди законната лихва е 09.03.2022 г., датата на която изтича тримесечния срок за произнасяне на застрахователя по предявената застрахователна претенция. Предвид гореизложено, съдът намира, че •• следва да заплати на И. Ж. И. сума в размер на 40 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от ПТП настъпило на 14.10.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от 09.03.2022г. до окончателното плащане на сумата. По отговорността за разноски: С оглед изхода на делото •• следва да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски, както следва: 4 000 лв. – адвокатско възнаграждение, възнаграждения за вещи лица в размер на 1 255, 73 лв. общо, заплатена държавна такса в размер на 1 600 лв.