Решение № 11641 от 22.12.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1013/2025 г.

Производството е по реда на Д. Т., Г. Д. от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, приложим във връзка с препращащата норма на чл.144, ал.1 от ДОПК, във вр. с чл.4, ал.1 и чл.9б от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.

2. Образувано е по жалба на Х. С. Д., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [жк], вх. Г, ет. 3, ап. 7, чрез пълномощник адв. Х., съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.4, против Акт за установяване на задължения по декларация № 3611-1/06.12.2024г., издаден от М. С. И., на длъжност Главен инспектор в Отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, потвърден с Решение № 24/20.03.2025 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, с който по отношение на жалбоподателката са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2024г., ведно с прилежащите лихви за просрочие към 06.12.2024 г. в общ размер на 2 089, 03 лева. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска неговата отмяна от съда. Поддържа се, че съставеният акт е неправилен и незаконосъобразен.

Жалбоподателката възразява, че подадените декларации по чл. 14 ДОПК не са подавани и подписвани от нея, като в тази посока се сочи, че имотът не може да се ползва по предназначение поради издадени заповеди за забрана за ползването им. Посочено е, че по отношение на строежа, в който се намират процесните обекти, за който са определени данък и такса, са констатирани съществени отклонения от одобрените проекти, които са предмет на заповед за спиране, които отклонения не са отстранени и указанията на ДНСК не са изпълнени. Описано в жалбата е, че поради констатираните отклонения, сградата е с неопределени показатели и не може да бъде въведена в експлоатация и към момента е запечатана.

Възразява се, че неправилно административният орган се позовава на разпоредбите на параграф 39 от ПЗР на ЗКПО, като не са съобразени обстоятелствата за конкретния случай.

Излагат се доводи, че разпоредбата на чл. 15, ал.5 от ЗМДТ, която е в сила от 01.01.2019г., няма обратно действие и не се прилага към момента на съставяне на акт образец 14.

По отношение на задълженията за такса „Битови отпадъци“ жалбоподателката се позовава на чл. 64а, ал.1 от ЗМДТ, като твърди, че таксата не се дължи, тъй като дължимостта на таксата е свързана с годността на имота да служи по предназначението си, което обстоятелство в случая, не е налице.

Най-сетне се сочи, че отказът на служителите на Район „Южен“ при Община Пловдив да издадат удостоверение за степен на завършеност и данъчна оценка за всеки самостоятелен обект, находящ се в процесната сграда, е предпоставка за недължимост на данък „Недвижими имоти“ и такса „Битови отпадъци“.

В съдебно заседание оспорващата, чрез процесуалния представител адв. Х. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли за отмяна на обжалвания акт и присъждане на разноски, съгласно представен списък и доказателства за изплащането им.

3. Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д., застъпва становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. За допустимостта:

4. Актът за установяване на задължение по декларация е обжалван в рамките на предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в прежде посочената негова част. Така постановеният от Директора на Дирекция “Местни данъци и такси“ при Община Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите:

5. В програмния продукт на дирекция ’’Местни данъци и такси” при Община Пловдив за администриране на местни данъци и такси „Матеус” служебно са регистрирани входящи номера на декларации с цел служебно сформиране на партиди за определяне на задълженията за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за Х. С. Д., в качеството й на собственик на недвижими имоти, находящи се в [населено място], [улица].764.

В оспорения АУЗД е посочено, че за имота на жалбоподателката са заведени следните Декларации по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти:

• Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. № 66090029912/ 05.12.2022г., за недв. имоти с партиден № 6609H491842, с адрес на имота: [населено място] 4000, р-н „Южен“ [улица].764 ап. г –ж З ет.-1, представляващ Сграда(и) Гараж с [идентификатор], с година на построяване 2008г., с конструкция МЗ-масивни монолитни и с РЗП общо 28.06 кв.м, в това число: РЗП на обекта 28.06 кв.м, РЗП на мазе 0.00 кв.м, РЗП на таван 0.00 кв.м с данъчна оценка на обекта към 2024г. - 17352.70 лв. и данъчна оценка - 13014.53 лв. за притежаваната 3/4 идеална част, декларирана от лицето, в качеството си на собственик.

-Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. №66090029915/05.12.2022г., за недв. имоти с партиден № 6609Н491843, с адрес на имота: [населено място] 4000, р-н „Южен“, [улица].764, ап.г-ж Г 6 ет.-1, представляващ Сграда(и) Гараж с [идентификатор], с година на построяване 2008 г., с конструкция МЗ-масивни монолитни и с РЗП общо 26.83 кв.м., в това число: РЗП на обекта 26.83 кв.м, РЗП на мазе 0.00 кв.м, РЗП на таван 0, 00 кв.м., с данъчна оценка на обекта към 2024 г.-16592.00 лв. и данъчна оценка -12444.00 лв. за притежаваната 3/4 идеална част, декларирана от лицето в качеството си на собственик.

• Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. № 66090029918/05.12.2022г., отнасящи се за имоти с партиден № 6609Н491845, с адрес на имота: 4000 [населено място], р-н Южен [улица].764 ап.г-ж Г7 ет.-1, представляващ Сграда(и) Гараж с [идентификатор], с година на построяване 2008г. с конструкция МЗ-масивни монолитни и с РЗП общо 46.21 кв.м, в това число: РЗП на обекта 46.21 кв.м, РЗП на мазе 0.00 кв.м, РЗП на таван 0.00 кв.м, с данъчна оценка на обекта към 2024г. - 28576.80 лв. и данъчна оценка - 21432.60 лв. за притежаваната 3/4 идеална част декларирана от лицето, в качеството си на собственик.

-Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. № 66090029920/05.12.2022г., за недв. имоти с партиден №6609Н491847, с адрес на имота: [населено място] 4000, р-н „Южен“, [улица].764 ап. г-ж, Г 5 ет.-1, представляващ Сграда(и) Гараж с [идентификатор], с година на построяване 2008 г., с конструкция МЗ-масивни монолитни и с РЗП общо 63.78 кв.м, в това число; РЗП на обекта 63.78 кв.м, РЗП на мазе 0.00 кв.м, РЗП на таван 0.00 кв.м, с данъчна оценка на обекта към 2024 г. - 39442.40 лв. и данъчна оценка - 29581.80 лв. за притежаваната 3/4 идеална част декларирана от лицето, в качеството си на собственик.

• Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. № 66090029917/ 05.12.2022г., за недв. имоти с партиден № 6609Н491852, с адрес на имота: [населено място] 4000, р-н „Южен“, [улица].764 ап.г-ж, Г8 ет.-1, представляващ Сграда(и) Гараж с [идентификатор], с година на построяване 2008 г. с конструкция МЗ-масивни монолитни и с РЗП общо 21.68 кв.м, в това число: РЗП на обекта 21.68 кв.м, РЗП на мазе 0.00 кв.м, РЗП на таван 0.00 кв.м с данъчна оценка на обекта към 2024 г.-13407.20 лв. и данъчна оценка 10055.40 лв. за притежаваната 3/4 идеална част, декларирана от лицето, в качеството си на собственик.

6. След извършена служебна проверка от М. С. И., на длъжност Главен инспектор в Отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, в качеството й на орган по приходите по реда на ДОПК, е установено, че Х. С. Д., има непогасени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци, ведно с лихви за просрочие към 06.12.2024г., за недвижимите имоти, находящи се в [населено място], р-н „Южен“ [улица].764.

При тези данни е издаден обжалваният в настоящото производство Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 3611-1 от 06.12.2024г., издаден от М. С. И., на длъжност Главен инспектор в Отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, в качеството й на орган по приходите по реда на ДОПК, съгласно Заповед № 230А - 2685 от 02.11.2023 г. на Кмета на Община Пловдив и на основание чл. 107, ал.3 ДОПК във вр, с чл.4, ал.1-5 и чл.9б от ЗМДТ, е установено, че Х. С. Д., има непогасени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2024 г., ведно с лихви за просрочие към 06.12.2024г., в общ размер на 2 089, 03 лева, за недвижимите имоти, находящи се в [населено място], р-н „Южен“, [улица].764 по следните партиди: № 6609Н491842, № 6609Н491843, № 6609Н491845, № 6609Н491847 и № 6609Н491852.

Този резултат е обжалван от Х. С. Д., с жалба вх. № 25 СГ-26 от 22.01.2025г. на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, като с Решение № 24/20.03.2025г., Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив е потвърдил процесния АУЗД в обжалваната пред настоящата инстанция част.

В решението за потвърждаване на процесния АУЗД решаващият орган е посочил, че във връзка с подадената Жалба с вх. № 24СГ-297/15.10.2024 г. от директор дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив е направено Запитване с изх. № 24 СГ-297- (1 )/30.10.2024 г., до Началника на РДНСК - ЮЦР - инж. П. К. – Тиганева, в отговор на която е изпратено писмо с вх. № 24 СГ-297-(2)/10.01.2025 г., в който е посочено, че със Заповед № ДК-02-ЮЦР-03/28.05.2019г. на Началника на РДНСК Южен централен район /сега РДНСК Пловдив към Главна дирекция „Строителен контрол” при ДНСК/ е разпоредено да бъдат премахнати констатираните и описани в писмото изпълнени СМР в отклонение от издадените строителни книжа за строеж: „Жилищна сграда с гаражи, магазин за хранителни стоки, кафе и магазин за промишлени стоки”, намиращ се в урегулиран поземлен имот /УПИ/ I-764, кв.63А по плана на „Модър II”, регулация „Христо Смирненски", [населено място], съответстващ на поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица].

Посочено е, че към настоящия момент административното производство по изпълнение на издадената заповед за премахване е на етап връчване на покани за доброволно изпълнение, предвид факта, че за част от самостоятелните обекти, засегнати от заповедта, са реализирани прехвърлителни сделки.

Описано е още, че административният орган счита, че с издаването на Заповед № ДК-02- ЮЦР03/28.05.2019г. на Началника на РДНСК Южен централен район /сега РДНСК Пловдив към Главна дирекция „Строителен контрол” при ДНСК/ не се променя степента на завършеност на строежа, който в настоящия случай е завършен в груб строеж със съставен Акт обр. 14 за приемане на конструкцията на сградата от 17.11.2008 г. с частично изпълнени довършителни работи - монтирана дограма, изпълнени парапети, хидроизолации, топлоизолации и външни мазилки. Според посоченото в писмото, „…макар част от премахването да се състои в премахване на тераси, фасадни зидове и част от стоманобетонни плочи, чрез които по същество са увеличени квадратурите на засегнатите апартаменти, посочени в мотивната и разпоредителната част на издадената Заповед № ДК-02-10ЦР-03/28.05.2019г., то грубият строеж на сградата няма да бъде засегнат…“ Посочено в цитираното писмо е, че издадените Заповед № ДК-02-ЮЦР-03/28.05.2019г. на Началника на РДНСК Южен централен район /сега РДНСК Пловдив към Главна дирекция „Строителен контрол” при ДНСК/ и Заповед № ДК-9-ПД-О2/27.10.2014г. на Началника на РО „НСК” Пловдив при РДНСК Южен централен район /сега РДНСК Пловдив към Главна дирекция „Строителен контрол” при ДНСК/ за спиране на строителните и монтажни работи и забрана достъпа до строежа, не обезсилват съставения Акт обр. 14 от 17.11.2008г. за приемане на конструкцията на сградата.

Посочено в писмото от Началника на РДНСК Пловдив е, че в настоящия случай Акт обр. 14 от 17.11.2008г. за приемане на конструкцията на сградата е съставен въз основа на заверена заповедна книга, актове обр. 7 за приемане на извършените СМР по нива и елементи на строителната конструкция, декларации за съответствие и сертификати на вложените строителни продукти, със заключение, че носещата конструкция на строежа и етапа или частта от него е в състояние да понесе по време на последващо изпълнение на СМР, както и при експлоатацията му всички постоянни, временни и особени натоварвания, съгласно одобрения проект и действащата нормативна уредба и се разрешава изпълнението на довършителните работи, т.е. към момента на съставянето на Акт 14 /17.11.2008г./ и приемане на конструкцията на сградата на етап груб строеж, същата е била в съответствие с издадените строителни книжа, като в този смисъл с издаването на последващите Заповед № ДК-02-ЮЦР-03/28.05.2019г. и Заповед № ДК-9-ПД-02/27.10.2014г. не се обезсилва съставеният Акт обр. 14.

На следващо място е посочено, че към настоящия момент цитирания по-горе строеж не е въведен в експлоатация, предвид висящото административно производство по отношение на издадената заповед за премахване, досежно неотменената й част.

Последвало е подаването на жалба пред Административен съд Пловдив на основание и в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, приложим във връзка с препращащата норма на чл.144, ал.1 от ДОПК, във вр. с чл.4, ал.1 и чл.9б от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, с която спорът относно законосъобразността на АУЗД, е отнесен пред Административен съд гр.Пловдив, по повод на която жалба е образувано и производството по настоящото дело.

7. Към доказателствения материал по делото са приобщени и съответните Заповеди на Кмета на община Пловдив, издадени на основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ за периоди 2018г. - 2023г. за определяне на границите на районите, в които се извършва сметосъбиране и сметоизвозване, а също така и относимите към процесните периоди решения на Общински съвет Пловдив за определяне на годишния размер на таксата битови отпадъци за периоди 2018г. - 2023г., Решение № 355-Н0-А0/2008г. за издаване на комплексно разрешително на Община Пловдив, Комплексно разрешително № 355-Н0/2008г.; Решение № 355-Н1-А0/2023г. за издаване на комплексно разрешително на Община Пловдив, Комплексно разрешително № 355-Н1/2023г.; Решение № 380-И0-А0-А1-ТГ1/2022г. за актуализиране на комплексно разрешително на Депо за неопасни отпадъци и Инсталация за биологично разграждане по закрит способ“, площадка [населено място], община Раковски.

Налични по преписката са Констативен акт №10/14.10.2014г., издаден от РДНСК-ЮЦР; Заповед № ДК-9-Пд-02/27.10.2014г., издадена от Началник РО"НСК" - Пловдив при РДНСК - ЮЦР за спиране изпълнението на строителни и монтажни работи и забрана достъпа до строежа; Констативен акт №01/20.09.2018г., издаден от РДНСК-ЮЦР; Заповед № ДК-02-ЮЦР-03/28.05.2019г., издадена от Началника на РДНСК-ЮЦР; Решение №1397/27.07.2020г. по адм. дело № 1740/20 г. по описа на Административен съд Пловдив.

В хода на съдебното производство с молба с вх. № 10301 от 19.06.2025г. от процесуалния представител на ответника са представени документи, в това число: заверено копие на Писмо с вх. № 24 СГ -84(2)/05.06.2025 г. на директора на ОП „Чистота” - Пловдив, с което са предоставени: Обяснителна преписка, изготвена от Ц. П. - „Експерт, политика на цените“ в ОП „Чистота”; Разпечатка от КАИС Портал на [ПИ]; Справка за сключени трудови договори за посочения период; Заверени копия на „Маршрутни графици и схеми за изпълнение на дейностите по поддържане на чистотата, сметосъбиране и сметосъбиране и сметоизвозване на отпадъци: смесен битов, от опаковки, растителен и ограничен, извозване на едрогабаритни отпадъци, товарене и извозване на отпадъци от нерегламентирани места на територията на община Пловдив период 2019 г. - 2024 г.; Заверени копия на OD 08.05.00-4 Ежедневен протокол за изпълнение на работа - ОП „Чистота” за дати 08.08.2024 г. и 29.11.2024г.; Заверени копия на OD 08.05.00-4 Ежедневен протокол за изпълнение на работа - ОП „Чистота” за дати 08.08.2024 г. и 29.11.2024 г. за разделно събиране на отпадъци, ведно с Приложение № 3; Справка в табличен вид за извършени разходи за извозване и депониране на битови отпадъци до депо от маршрутите, обслужващи района, в който попада [улица].

Прието без възражение от страните е заключение на вещо лице (ВЛ) по допусната съдебно-техническа експертиза (СТЕ).

В отговор на поставените задачи, ВЛ е констатирало следното:

За имота е одобрен ПУП - ПРЗ, одобрен със Заповед №ОА-67/19.01.2001г. За УПИ 1-764, кв. 6За по плана на: кадастър - кв."Модър 1Г, регулация - [жк] е предвидено ново дву, три, пет и шест етажно застрояване с коти съответно 7, 00м, 9, 50м, 15, 00м и 18, 00м. Има одобрени технически инвестиционни проекти на 10.03.2006г. за строеж: „Жилищна сграда с гаражи, магазин за хранителни стоки, кафе и магазин за промишлени стоки в УПИ 1-764, кв. 63 А по плана на: кадастър – кв. "Модър 1Г, регулация – [жк] по части: „Архитектура", „Конструкции", „ВиК", „Електро и пътническа асансьорна уредба", „Вентилация", ПБЗ. Издадено е Разрешение за строеж №61/17.03.2006г. за строеж от Трета категория: „Жилищна сграда с гаражи, магазин за хранителни стоки, кафе и магазин за промишлени стоки в УПИ 1-764, кв.63 А по плана на: кадастър - кв."Модър II, регулация – [жк] с възложител: С. С. Д.

• Протокол обр. 2 за определяне на строителна линия и ниво - от 11.05.2007г.

• Актове и протоколи, съставени по време на строителството, описани подробно в Акт обр.14 за приемане на конструкцията;

• Акт обр.14 за приемане на конструкцията от 17.11.2008г.

• Акт обр.10 от 10.07.2013г. за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството;

• Констативен акт №10/14.10.2014г.;

• Заповед № ДК-9-Пд-02/27.10.2014г., издадено от Началник РО"НСК" - Пловдив при РДНСК - ЮЦР за спиране изпълнението на строителни и монтажни работи и забрана достъпа до строежа;

• Констативен акт №01/20.09.2018г., издаден от РДНСК-ЮЦР;

• Заповед № ДК-02-ЮЦР-03/28.05.2019г., издадена от Началника на РДНСК-ЮЦР за премахване на изпълнените СМР в отклонение от издадените строителни книжа.

Експертът е посочил, че след спиране на строителството през 2014г. са изготвяни проекти за преработка по време на строителството на одобрените на 10.03.2006г. проекти, по които е издадено Разрешение за строеж №61/17.03.2006г., така че извършените отклонения да бъдат определени като съществени отклонения по смисъла на чл.154, ал.2 от ЗУТ, за които да се приложи разпоредбата на чл.154, ал.6 от ЗУТ. Със заявления вх.№57-Ф57/07.01.2015г. и вх.№15Ф57/10.02.2015г. в Община Пловдив са внесени технически инвестиционни проекти за „Преработка по време на строителството" за сградата, които съдържат части: „Архитектура", „Конструктивно заснемане", „Конструктивно становище", „Конструктивно решение", „ВиК" и „ЕЛ". Проектите са одобрени на 16.02.2015г. от главния архитект и е издадена Заповед №12/18.02.2015г. за допълване на Разрешение за строеж №61/17.03.2006г. на осн. чл.154, ал.6 от ЗУТ. Срещу Заповед №12/18.02.2015г. на Главния архитект на Община Пловдив е подадена жалба до РДНСК-ЮЦР, която е отхвърлена със Заповед №ДК-10-ЮЦР-52/08.07.2015г. на Началника на РДНСК-ЮЦР, а Заповед №12/18.02.2015г. на Главния архитект на Община Пловдив е оставена в сила. По подадена жалба срещу Заповед №ДК-10-ЮЦР-52/08.07.2015г. до Административен съд - Пловдив е образувано адм. дело №1978/2015г. По него е постановено Решение №960/14.05.2016г., с което заповедта на РДНСК-ЮЦР е отменена. От Началника на РДНСК-ЮЦР е издадено нова Заповед №ДК-10-ЮЦР-16/07.04.2016г., с която Заповед №12/18.02.2015г. на Главния архитект на Община Пловдив е оставена в сила. По жалба срещу тази заповед в Административен съд - Пловдив е образувано адм. дело №1109/2016г. С постановеното по него Решение №1454/11.08.2017г. Заповед №ДК-10-ЮЦР-16/07.04.2016г. е отменена.

Експертът е дал заключение, че строежът представлява жилищна сграда високо застрояване със стоманобетонова скелетна носеща конструкция, със стени от тухлена зидария, плоски покриви с битумно покритие. Осигуряването й срещу сеизмични въздействия е решено със стоманобетонови шайби. Строежът е завършен като груб строеж, изпълнени са хидроизолации по терасите, изпълнени са топлоизолациите и външната фасадна мазилка, монтирана е фасадната дограма, монтирани са парапети по терасите. Вътре в сградата частично са завършени довършителните работи - замазки, мазилки, шпакловки, изпълнена е ВиК - инсталацията до тапа и ЕЛ инсталацията до ключове и контакти. На повечето апартаменти няма входни врати. Стълбищните клетки не са завършени - няма настилки и парапети, инсталациите не са закрити с гипсокартон и кабелите са видими. В сутерена не е изпълнена изцяло преградната тухлена зидария за обособяване на отделните гаражи. Асансьорната уредба изцяло липсва. За сградата са изключени електрозахранването и водозахранването.

ВЛ е описало в заключението, че физическото състояние на сградата като цяло е лошо, нехигиенично. В много от обектите има счупени стъкла, демонтирани части от парапетите по терасите, откъртени части от изолацията и повредена външна мазилка, пробита хидроизолация на откритите части от покривите, изгорени табла на домофонната уредба, масово увредена външна мазилка с графити. В много обекти се установяват следи от самонастаняване на външни лица с наличие на битови остатъци. Сутеренът е наводнен. На партера в част от магазините се намират купчини отпадъци, внесени от клошари, витрините са изпочупени, а вътрешността е наводнена и силно замърсена. В жилищата на високите етажи има следи от множество тежки течове, довели до пълно компрометиране на мазилки и шпакловки по стени тавани. На покривната тераса в североизточния ъгъл на сградата е пораснало дърво. Според заключението на експерта, във вида, в който се намира в момента сградата, тя не може да се ползва по предназначение.

По отношение на СОС 56784.532.764.1.48, 764.1.49, 764.1.51, 764.52 и 464.53 - гаражи ГЗ, Г5, Гб, Г7 и Г8 в сутеренния етаж, собственост на жалбоподателката, е описано от експерта, че сутеренният етаж на сградата не е завършен в окончателния си вид по проект. Не са изпълнени всички преградни стени между отделните гаражни клетки. Тъй като е изпълнена изцяло носещата конструкция - колони, стоманобетонови шайби и междуетажни плочи, обхватът на отделните гаражи е видим, но за тях липсват челните ограждащи стени на клетките и съответно няма монтирани врати. В момента на огледа подземният етаж представлява общ паркинг. На пода няма настилка, стените и тавана не са измазани. Изпълнено е окабеляване в етажа, но няма зареждане с ключове и контакти.

ВЛ е описало констатирани отклонения от одобрените проекти, като е посочило, че констатираните отклонения от одобрените проекти нарушават предвижданията на одобрения архитектурен проект по отношение на площите на апартаментите, разгънатата застроена площ на сградата и разпределението на общите части като процент към всеки обект. Отклоненията от одобрения конструктивен проект нарушават статичните и динамичните характеристики на сградата поради завишаване на предвидените в проекта статични натоварвания, завишаване масите на част от етажите и приетите динамични натоварвания, заложени в статическите изчисления на проекта.

В отговор на поставените задачи, ВЛ е дало заключение, че при огледа на място е констатирано, че и към настоящия момент констатираните от служителите на РДНСК увеличения са налице, т.е. при изпълнението са допуснати отклонения от одобрените проекти. ВЛ е посочило, че тази констатация не съответства на цитираното по-горе заключение в съставения Акт обр.14 на 17.11.2008г.

Според заключението на експерта описаните в т. 5 от СТЕ отклонения от одобрените проекти за сградата показват, че разгънатата застроена площ на сградата е увеличена. С изпълнените удължения на подовите конструкции в източната и югоизточната страна на сградата, както и с изнасянето на фасадни зидове на част от апартаментите навън от определеното в проекта места е завишен и нейния обем. Тези отклонения при строителството променят и фасадите, дадени в одобрения архитектурен проект.

ВЛ е посочило, че със Заповед № ДК-02-ЮЦР-03/28.05.2019г. на Началника на РВДСК-ЮЦР е наредено премахването на изпълнените СМР в отклонение от издадените строителни книжа за строежа. В заповедта са описани тези отклонения. Тяхното премахване изисква намеса в редица изпълнени конструктивни елементи - стоманобетонови етажни плочи и стоманобетонови греди. Тези елементи са част от „грубия строеж" по определението на т.46 от §5 на ДР на ЗУТ. Премахването на части от изпълнени конструктивни елементи ще доведе до промяна във вида /обхвата/ на грубия строеж сградата. Т. ще е отражението върху обхвата на грубия строеж и преместването на изпълнена тухлена зидария по фасадите с цел отстраняване на отклоненията в тяхното местоположение спрямо одобрения архитектурен проект.

Според заключението на експерта изпълнението на Заповед № ДК-02-ЮЦР-03/28.05.2019г. на Началника на РДНСК-ЮЦР ще доведе до друго съдържание и обхват на „грубия строеж" на сградата в сравнение с това, заварващо се в момента на място.

В отговор на поставения въпрос ВЛ е посочило, че няма данни за извършено премахване на констатираното незаконно строителство. Към момента на огледа са установени отклонения от одобрения конструктивен проект, за които няма одобрена преработка по време на строителството, в която те да са отразени. Според заключението на експерта във вида, в който се намира сградата в момента, конструкцията й не може да бъде приета с положително заключение в Акт обр.14.

В.о.з на 10.12.2025 г. експертът е дал обяснение, че Акт № 14 на този етап не би могъл да бъде издаден за конструкцията на сградата, тъй като тази конструкция има заповед са бъде променена, съборена и една част от нея променена, така че няма как да бъде издаден акт за приемане на конструкцията. Това може да стане след всички процедури по ЗУТ за премахване. Посочено е, че в този обект има настанили се клошари и като цяло сградите не е възможно да се обитават, инсталациите са напълно разбити, отвсякъде висят кабели, токът е прекъснат, няма вода. Уточнено е от експерта за една сграда може два пъти да бъде издаден Акт № 14, при положение, че между двата Акт № 14 има някакво събитие, което трябва да се случи, а това е доброволно или принудително изпълнение на заповед за събаряне, което означава, че старият акт за конструкцията няма да бъде валиден, след като стане това събаряне, тази конструкция няма да съществува реално. Според експерта за сградата има вече издаден Акт № 14 и няма проблем да се издаде втори акт, при положение, че настъпят събития, обуславящи промяна в конструкцията.

ІV. За правото:

8. В изпълнение на задълженията си по чл. 160, ал.2 от ДОПК, за служебна проверка на обстоятелствата, дали административният акт е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, съдът констатира, че в случая релевантните за разрешаването на административноправния спор факти и обстоятелства са установени от материално компетентен административен орган в хода на производство, осъществено по реда на с чл.4, ал.1 и чл.9б от ЗМДТ в приложимата му редакция. Административното производство е завършило с издаването на предвидения административен акт, който е постановен в изискваната от закона форма. Във връзка с установяване компетентността на административния и решаващия орган, по делото са представени Заповед № 17ОА2683 от 27.10.2017г.; Заповед № №06 от 12.01.2023г. и Заповед № 23ОА-2865 от 02.11.2023г.; на Кмета на Община Пловдив.

Тук е мястото да се посочи, че за да е налице материална компетентност на органа, издал оспорения акт, следва първо, същият (М. С. И., на длъжност Главен инспектор в Отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив) да е служител на общинската администрация и второ, да има правата и задълженията на орган по приходите, т. е. да е сред служителите, определени със заповедта на кмета на общината по чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ. В конкретния случай се установява наличието и на двете предпоставки - М. И., издателят на акта, е назначена на длъжност "главен инспектор" в Дирекция "МДТ", Отдел "Събиране и контрол" при Община Пловдив, съгласно Заповед № 06/12.01.2023 г. на Кмета на Община Пловдив, т. е. същата е служител на общинската администрация, а заеманата от нея длъжност е сред изрично изброените в Заповед № 230А-2865/02.11.2023 г. (издадена на основание чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ също на кмета на общината), с която са определени служителите на общинската администрация, които имат правата и задълженията на органи по приходите по реда на ДОПК, за времето на заемане на длъжността и това са: директор, началник отдел, главен инспектор, старши инспектор и главен експерт в Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Пловдив. Казано с други думи, издателят на оспорения АУЗД е служител на общинската администрация, имащ правата и задълженията на орган по приходите.

9. Впрочем, спор по тези обстоятелства не се формира между страните по делото. По делото е безспорно установено също така, че жалбоподателката е собственик на процесните недвижимите имоти, находящи се в [населено място], р-н „Южен“, [улица].764 по следните партиди: № 6609Н491842, № 6609Н491843, № 6609Н491845, № 6609Н491847 и № 6609Н491852.

10. Спорът по делото касае правилното приложение на материалния закон, като е свързан със законосъобразното определяне на процесните задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за процесните периоди за притежаваните от жалбоподателката недвижими имоти.

10.1. Относно определените задължения за данък върху недвижимите имоти и съответните лихви за просрочие.

С оглед разрешаването на спорния по делото въпрос, на първо място ще следва да бъдат съобразени следните нормативни разпоредби:

Съгласно чл.10, ал.1 от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т.1 от Закона за устройство на територията.

На основание чл.11, ал.1 от ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Като собственик на процесните недвижими имоти Х. С. Д. се явява задължено лице за данък върху недвижимите имоти за притежаваните от същата недвижими имоти.

Съгласно чл.13 от ЗМДТ данъкът върху недвижимите имоти се заплаща, независимо дали недвижимите имоти се използват или не.

С Решение № 10, взето с протокол №2 от 31.01.2008 г. на Общински съвет - Пловдив е приета Наредбата за определянето на местните данъци на територията на Община Пловдив.

На основание чл.15 от НОРМДТОП, във връзка с чл.22, ал.1 от ЗМДТ: За 2017 - 2019 г. съгласно Решение № 503 взето с Протокол №22 от 20.12.2012г., относно приемане Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за определянето размера на местните данъци на територията на Община Пловдив, чл.15 от раздел I „Данък върху недвижимите имоти", размерът на данъка върху недвижимите имоти се променя от 1.5 на хиляда на 1.8 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.

На основание чл. 28, ал.1 от ЗМДТ Данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим.

Предвид публичния характер на задълженията за данък върху недвижимите имоти, с неплащането на задълженията в регламентирания в закона срок /съответно с неплащането на всяка от вноските в сроковете предвидени в ЗМДТ и в НОАМТЦУТОП/, задълженото лице изпада в забава и дължи лихва. Съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите по ЗЛДТДПДВ. Принудителното събиране се извършва от публични изпълнители по реда на ДОПК или от съдебни изпълнители по реда на ГПК.

Лихвата, като акцесорно задължение, съществува, докато съществува и главното задължение и е неделимо от него. Лихви текат от деня на възникване на задължението (падежа) до деня на плащане на задължението, независимо дали плащането е извършено по доброволен път или по принудителен ред.

В глава XIV от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци, респективно за таксата за битови отпадъци са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК - и в двата случая актът подлежи на задължителен административен контрол, като за случаите, при които задължението е установено с акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК компетентният горестоящият орган ("решаващ орган" по ДОПК) е ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община (чл. 4, ал. 5, пр. 2 от ЗМДТ), а в случаите, при които задължението е установено с ревизионен акт, решаващ орган е кметът на общината (чл. 4, ал. 5, пр. 1 ЗМДТ).

Когато органът по приходите установява размера на дължимия данък, респективно на такса за битови отпадъци въз основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон (чл. 107, ал. 1 от ДОПК). Размерът на задължението по ал. 1 се съобщава на задълженото лице. По искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането.

В алинея 3 на чл. 107 от ДОПК е предвидено, че акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103 от ДОПК, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Акт може да се издаде и служебно въз основа на собствени данни, данни, получени от трети лица и организации, когато по закон не е предвидено подаване на декларация и задължението не е платено и не е извършена ревизия.

Окончателното установяване на задължения по ДОПК се извършва чрез ревизионно производство, в което задълженията подлежат на установяване чрез ревизионен акт (чл. 108 от кодекса).

На основание чл. 103, ал.1 от ДОПК при установяване на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването й или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл. 101. ал. 4 и чл. 102. ал. 4. подателят се поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаването на съобщението, като съгласно ал.2 отстраняването на несъответствията се извършва с подаване на нова декларация. Подаването на новата декларация, извършено в срока по ал. 1, ползва подателя, независимо от чл. 104, ал. 3.

В случая отсъстват данни за заплащане на задълженията за ДНИ и ТБО, както и няма твърдения за ревизия, извършена от общинските приходни органи на жалбоподателката с обхват – този по оспорения АУЗД. В тази хипотеза е възприето, че не е необходимо провеждане на ревизия по реда на Глава петнадесета, раздел II ДОПК /Решение № 2762 от 18.03.2025г. по адм. дело № 11103/2024г., ВАС; Решение № 11320 от 22.10.2024г. на ВАС по адм. д. № 4082/2024г.; др./.

Спор по фактите не се формира между страните по делото.

Спорът се концентрира относно прилагането на нормата на чл.15 ал.5 ЗМДТ, съгласно която: „(Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) Данъкът по ал. 1 се дължи и в случаите, когато в двегодишен срок от завършването на сградата в груб строеж, съответно – в едногодишен срок от съставяне на констативен акт по чл. 176, ал. 1 от Закона за устройство на територията, сградата не е въведена в експлоатация или не е издадено разрешение за ползване.“, както и относно извода на решаващия орган, основан на отговора на Началника на РДНСК-Пловдив – заповедите за спиране на строежа и забраната за достъп в него, както и за премахване на незаконно извършени СМР, „не обезсилват“ акт обр.14 от 17.11.2008г.

Цитираната разпоредба е нов текст в чл.15 ЗМДТ, според алинея 1-ва от който - за новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени, а те са завършени за целите на ЗМДТ по см. на ал.3 от чл.15: „(Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., изм., бр. 104 от 2020 г., в сила от 1.01.2021г.) Завършването на сграда или на част от нея се установява с удостоверение за въвеждане в експлоатация или разрешение за ползване, издадени по реда на Закона за устройство на територията.“. Алинея 3 от чл.15 е въведена с редакцията на изменение и допълнение на закона, с която е въведена и ал.5 от чл.15 ЗМДТ. Предвид възприетото в ЗМДТ понятие за завършеност на сгради, следва, че ал.5 от същата норма на закона е изключение, за което решаващият орган е посочил, че касае ограничаване нерегламентираното ползване на сгради преди въвеждането им в експлоатация с нов начален момент при облагане с ДНИ на сгради, които са фактически завършени, но ползването или въвеждането в експлоатация на които не е разрешено по реда на ЗУТ.

Събраните в хода на делото доказателства опровергават извода за фактически завършена сграда, достъпът до която е забранен.

В тази насока е не само заповедта за премахване на незаконно осъществени СМР, изразяващи се в съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект и по-конкретно: отклоненията, които променят строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и/или натоварванията, но и констатацията на СТЕ за изначално неизпълнение на конструктивния проект, основана на съпоставка между състоянието на сградата при оглед на място и предвижданията в конструктивния проект.

Съдът кредитира заключението на експерта, според което към настоящия момент констатираните при изпълнението отклонения от предвиденото в одобрените проекти, не е отстранено и във вида в който се намира сградата в момента, конструкцията й не може да бъде приета с положително заключение в Акт Обр.14.

В тази посока следва да се посочи, че акт обр.14 се съставя по задължителен образец – чл.2 ал.2 т.1 от Наредба № 3 от 31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, като съдържанието му изисква обосноваване с данни от обхвата на чл.7 ал.3 т.14 от наредбата, каквито не са приложени към акта от 17.11.2008г. /съставя се от проектанта-конструктор, строителя, технически правоспособното физическо лице по част "Конструктивна" към лицето, упражняващо строителен надзор, съдържа констатации за съответствието на строежа с проекта въз основа на данни от съставената предходна документация (дневници на строежа - бетонов, монтажен и др., съгласно правилата за изпълнение на съответния вид СМР, документите, удостоверяващи съответствие на вложените строителни продукти с изискванията по чл. 169а, ал. 1 ЗУТ, и др., доказващи годността за употреба при спазване на основните изисквания към строежите) съгласно действащата нормативна уредба за приемане, извършване и контрол на отделните видове строителни и монтажни работи, оценка за наличие на недостатъци, възможността за тяхното отстраняване и заключение за приемане на строителната конструкция при постигане изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3 ЗУТ/.

Ведно с посоченото, акт обр.14 е официализиран с образец на документ само от външна страна, но по съдържанието си представлява частен писмен документ, поради което обоснованите констатации и изводи на СТЕ се приема да опровергават заключението в акта.

Извън това съгласно чл. 15 ал. 7 ЗМДТ (нова - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) – „Завършването на сградата в груб строеж се установява по реда на чл. 181, ал. 3 от Закона за устройство на територията. Обстоятелствата по ал. 5 се установяват с констативен акт, съставен от служители на общината. Актът се съобщава на данъчно задълженото лице, което може да оспори констатациите в акта в 7-дневен срок от уведомяването.“ Текстовете на ал.5 и ал.7 от чл.1 ЗМДТ са въведени с една и съща редакция и следва да се отчита, че касаят в единство обвръзката между груб строеж на сграда и дължимост на ДНИ за същата, при специално регламентирано установяване на завършването на сграда в груб строеж. Затова в разглеждания случай следва да бъде прието, че удостоверенията от 2011г. установяват само прилагане на ПУП по отношение на застрояването и наличието на акт обр.14 от 17.11.2008г. Налице са и данни за отказ от общинската администрация за съставяне на констативен акт по реда на чл.181 ал.3 ЗУТ, респект. за издаване на удостоверение за степен на завършеност– незаконното строителство, довело до издаване на заповедите за спиране на строителството и забрана на достъпа до сградата, както и за премахване на незаконното строителство, не е отстранено.

Нормата на чл. 15 ал. 5 ЗМДТ е материалноправна и има действие занапред, като не ѝ е придадено изрично обратно действие.

Следователно, установената нова процедура с чл. 15 ЗМДТ, в сила от 01.01.2019г. не е приложима за конкретния случай и се прилага само занапред - след посочената дата на влизането й в сила. Съответно – издаването на Акт за приемане на конструкция обр. 14 от 17.11.2008г., не може да се подведе под хипотезата на чл. 15 ал. 5 във връзка с ал. 7 ЗМДТ /Решение № 10726/2025г. по адм.д.№ 7962/2025г., ВАС; Решение № 1365/08.02.2023г. по адм. д. № 3483/2022г., ВАС и др./. Ведно с това се съобрази, че от цитираното по-горе съдържание на чл.7 ал.3 т.14 от Наредба № 3 от 31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, а и от наименованието „акт за приемане на конструкцията (приложение № 14)“ – пряко не може да се удостовери етапа на изграждане на строителството за данъчни цели, както и че сградата е завършена на етап „груб строеж“. Удостоверяване в тази насока е предвидено да се осъществи с протокол, съставен от лицето, упражняващо строителен надзор, в присъствието на възложителя, строителя, проектанта и на служител по чл. 223, ал. 2 – чл.181 ал.3 ЗУТ. Този протокол и респект. протоколът по см. на чл.181 ал.2 ЗУТ в редакция до изм. с ДВ бр. 16 от 2021г., са официални документи, тъй като в състава е включено длъжностно лице от общинската /районната/ администрация. Дори да бъде прието, че удостоверенията от 2011г. биха могли да са идентични с предвидения в ЗУТ протокол, тези документи за степен на завършеност изцяло не съответстват на констатациите в СТЕ при съобразяване с дефиницията за груб строеж - § 5 т.46 ДР ЗУТ и изводите на експерта за изначално неизпълнение на конструктивния проект. Установи се посредством СТЕ, че при строителството на сградата са извършени редица отклонения от одобрения конструктивен проект и премахването им със заповедта от 28.05.2019г. изисква намеса в изпълнени конструктивни елементи – стоманобетонови етажни плочи и стоманобетонови греди, които елементи са част от „грубия строеж“ по дефиницията на т.46 от § 5 ДР ЗУТ. В тази вр. обоснован е изводът на експерта, че премахването на части от изпълнени конструктивни елементи ще доведе до промяна във вида /обхвата/ на Грубия строеж на сградата. Тоест – изпълнението на Заповед № ДК-02-ЮЦР-03/28.05.2019г. ще доведе до друго съдържание и обхват на „грубия строеж“ на сградата в сравнение с това, заварено в момента на място. Изпълненото на място изисква премахване на значителна част от сградата и то – конструктивни елементи, вкл. изрязване на сградата. Следователно, конкретиката на фактите в случая позволяват да бъде прието, че заключението в акт обр. 14 и удостоверената за степен на завършеност от 2011г. са формални.

Ведно с това, се съобрази, че с оглед новата процедура на чл. 15 ЗМДТ, в сила от 01.01.2019г. и приложимостта й само за в бъдеще след посочената дата - издадено удостоверение за изграждане на сградата в груб строеж от 2011г. не може да се подведе под хипотезата на чл. 15 ал. 5 във връзка с ал. 7 ЗМДТ, тъй като не е приложима за факти и правоотношения, възникнали през 2011г.

По отношение на сградата няма издаден Акт обр. 15 / констативен акт по чл. 176 ал. 1 ЗУТ/, както и не е издаден Акт обр. 16 за въвеждането й в експлоатация. Налице е започнало производство по принудително изпълнение на влязлата в сила заповед за премахване на осъществените незаконни СМР, извън частта от заповедта, която не е обжалвана и за която според СТЕ се изисква премахване на значителна част от сградата и то – конструктивни елементи, вкл. изрязване на сградата, което обстоятелство ще доведе до промяна на обхвата на грубия строеж на сградата. Следва извод за липса на актове за ползване на сградата – чл. 177 ал. 2 ЗУТ, поради което ДНИ не се дължи за периода, за който е издаден АУЗД по чл. 107 ал. 3 ДОПК.

В допълнение, следва да се отбележи, че нормата на чл. 15 ал. 5 ЗМДТ, в сила от 01.01.2019г., подлежи на стриктно тълкуване, тъй като предвижда изключение от общото правило за облагане с ДНИ на новопостроени сгради преди завършването им по смисъла на чл. 15 ал. 3 ЗМДТ, установено с удостоверение за въвеждане в експлоатация или разрешение за ползване, издадени по реда на ЗУТ. Съгласно чл. 15 ал. 7 ЗМДТ в приложимата по време редакция преди изм. от 2021г., завършването на сградата в груб строеж се установява по реда на чл. 181 ал. 2 ЗУТ. Обстоятелствата по ал. 5 се установяват с констативен акт от служители на общината. В конкретния случай обстоятелствата по чл. 15 ал. 5 ЗМДТ не са установени с констативен акт съгласно чл. 15 ал. 7 ЗМДТ, тъй като удостоверенията от 2011г. не представляват протоколи на основание чл. 181 ал. 2 ЗУТ, но дори да бъдат квалифицирани за такива - констативен акт по чл. 15 ал.7 ЗМДТ не е издаван, поради което обстоятелствата по ал.5 от същата разпоредба не са установени по нормативно предвидения начин. Необходимото допълнително издаване и на констативен акт по чл. 15 ал.7 ЗМДТ изисква не само обстоятелствата по ал.5 да са установени по регламентирания начин, но и съставеният констативен акт да се връчи на задълженото лице, което може да оспори съдържащите се в него констатации /Решение № 10602/2023г. по д. № 3238/2023г., ВАС; /. В случая на лицето не е предоставена възможност да оспори констатациите в акта, а и това не е могло да стане след като удостоверенията са от 2011г., при което единствено приложима хипотеза е издаването на констативен акт по чл. 176 ал.1 ЗУТ, какъвто не е издаден, поради което установяването на задължения за ДНИ е незаконосъобразно.

10.2. Относно определените задължения за такса за битови отпадъци и съответните лихви за просрочие.

Според разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ за услугите по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината, се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности.Съответно границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година /чл.63, ал.2 от ЗМДТ/. Респективно, условията, при които не се събира такса за някоя от услугите, са посочени в чл. 71 ЗМДТ и те са следните: за сметосъбиране и сметоизвозване и дейността по третиране на битовите отпадъци - когато услугата не се предоставя от общината.

Предвид събраните по делото доказателства и с оглед приложимите за случая правни норми, съдът намира изводите, направени от административния орган за необосновани и неправилни.

В обсъжданата насока, следва в случая да се посочи още следното:

За да възникне задължение за заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване и третиране на битовите отпадъци за собственика, не е достатъчно обаче включването на притежавания от него имот в границите на район, където общината е организирала такова. Определянето на границите на районите и вида на предоставяните услуги и на размера на таксите за отделните дейности, представляват само част от организирането и осъществяването на дейността, за която законът разпорежда събиране на такса за битови отпадъци. ТБО е вид финансово вземане, чието заплащане се дължи единствено при наличието на реално извършени услуги по чл. 62 от ЗМДТ. Задължението за заплащане на ТБО е установено в закона, но възниква и се дължи само когато общината реално извършва съответната дейност. Това означава, че при липса на предоставяне на някоя от услугите, по аргумент от разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ, такса за нея не следва да бъде заплащана.

В случая спорът между страните се концентрира – задължен ли е жалбоподателят да заплати ТБО за самостоятелен обект в сграда, която не е имала разрешение за ползване за ревизирания период и не е можело да се ползва по предназначение.

Заплащането на ТБО е свързано с използването на сградата, съответно с възможността за ползване на услугата и има възмезден характер за разлика от данъка. Дори да не е подадена декларация за неползване на обекта от собственика по см. на наредбата, на първо място – такава декларация не би могла да бъде подадена поради действителното фактическо състояние на сградата /необитаема и негодна за ползване по предназначение/, а на второ – правило от наредбата не преодолява принципа на съразмерност по см. на чл.6 ал.1, 2 и 5 АПК.

В случая не е доказано, процесната сграда и в частност – самостоятелните обекти в същата, които са собственост на жалбоподателката, да са се използвали от оспорващото лице, без да е има издадено разрешение за ползване през периодите от обхвата на АУЗД. Напротив – твърденията са за невъзможност да бъда ползвани обектите поради неправомерни действия на трети лица с последици – забрана за ползване и достъп до цялата сграда, както и премахване на незаконно осъществени СМР /съществени отклонения от проектната документация/, променящи строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и/или натоварванията. Съображенията в тази насока са потвърдени от СТЕ, освен което експертът с основание, предвид вида на конструкцията, счита, че премахването им със заповедта от 28.05.2019г. изисква намеса в редица изпълнени конструктивни елементи – стоманобетонови етажни плочи и стоманобетонови греди, които елементи са част от „грубия строеж“ по дефиницията на т.46 от § 5 ДР ЗУТ.

Експертът е описал, че в момента в сградата, в която се намират процесните обекти, са се настанили клошари, сутеренът е наводнен, физическото състояние на сградата е лошо и нехигиенично. Уточнено е, че във вида, в който се намира сградата, същата не може да се ползва по предназначение.

В реда на изложеното следва да бъде прието, че в хода на производството по издаване на АУЗД и в периода на административното му оспорване, вкл. в съдебното производство, е налице обстоятелство – започнало принудително изпълнение на влязла в сила заповед за премахване на незаконно изпълнени СМР, което отрича възможност на общинските приходни органи да се позовават на площ на СОС, въз основа на която да изчислят данъчната оценка /основа за облагане с ДНИ и начисляване на задължения за ТБО/.

В случая данъчна оценка не е приложена в преписката, нито е неразделна част от АУЗД. От значение е обективната невъзможност към дата на издаване на АУЗД да бъде изчислена данъчната оценка на апартамента по реда на Приложение № 2, тъй като елемента – площ не е вписаният в акта за собственост, тъй като е налице влязла в сила заповед за премахване на СМР, незаконосъобразно изпълнени в сградата и променящи конструктивни елементи и площ, което обстоятелство, според СТЕ пряко влияе върху действителната площ.

Според заключението на експерта описаните в заключението отклонения от одобрените проекти за сградата показват, че разгънатата застроена площ на сградата е увеличена. С изпълнените удължения на подовите конструкции в източната и югоизточната страна на сградата, както и с изнасянето на фасадни зидове на част от апартаментите навън от определеното в проекта места е завишен и нейния обем. Тези отклонения при строителството променят и фасадите, дадени в одобрения архитектурен проект.

Предвид конкретиката на фактическата установеност следва извод за отсъствие на действителна данъчна оценка, върху която основа да бъде възможно законосъобразно изчисляване на ДНИ и ТБО. Посоченото представлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на АУЗД.

По отношение задълженията за ТБО, установени с оспорения АУЗД следва да се посочи и следното:

В АУЗД и потвърдителното решение са посочени приложимите норми от ЗМДТ и наредбата на община Пловдив, но заплащането на ТБО е свързано с използването на сградата, съответно с възможността за ползване на услугата и има възмезден характер за разлика от данъка.

Услугата по обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа или на други съоръжения за обезвреждане е необходима както по отношение на битовите отпадъци, получени от сметосъбирането и сметоизвозването, така и за битовите отпадъци, получени от поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, вкл. за осигуряване на общото задължение на общината по обезвреждане на битовите отпадъци /вр. със ЗУО/. Законодателят е приел, че такса за тази услуга не се събира, когато общината няма депа или други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. Принципно тази услуга не е обвързана с фактическото ползване на имота от задълженото лице. В наредбата не е предвидено освобождаване от този вид услуга. В разглеждания спор обаче не се касае до фактическо неползване, а до обект, който не е годен за фактическо ползване по предназначение, което неблагоприятно за собственика обстоятелство не се дължи на негови неправомерни действия.

За услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е възприето, че общото ползване предполага и обща отговорност за събиране, транспортиране и третиране на генерираните битови отпадъци, като в случая отсъства ползване на обектите, които не са въведени в експлоатация и за сградата, в която се намират, е налице заповед за премахване на незаконосъобразни съществени отклонения от конструктивния проект.

При описаните данни независимо от същността и целите на трите компонента на ТБО, възмездността на услугата е предпоставена от възможността на ползването й, което обстоятелство в случая не е налице.

Възникването на задължението за ТБО е обусловено от завършването на сградата или започване на използването й. Моментът на завършване на строежите се определя от ЗУТ и издадените на основание на този закон подзаконови нормативни актове. Съгласно чл. 177 ал. 2 и ал. 3 ЗУТ сградите, в зависимост от категорията на строежа, се въвеждат в експлоатация въз основа на разрешение за ползване, издадено от органите на ДНСК при условия и по ред, определени в наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството или въз основа на удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа, издал разрешението за строеж. Тъй като в конкретния случай сградата е изградена единствено на етап груб строеж, все още не е започнало ползването й.След като няма данни по делото процесната сграда да е въведена в експлоатация, са неправилни изводите на решаващия орган за дължимост и на ТБО от 01.01.2019г. до 31.12.2024г. /в тази насока Решение № 1749/2024г. по д.№ 6976/2023г.; Решение № 10022/2023г. по д. № 1139/2023г. на ВАС/.

В допълнение се отбелязва, че в съответствие с конституционния принцип на законоустановеност на данъчните задължения, отнасящ се „до всички елементи, определящи размера на данъка – данъчен обект, данъчна основа, данъчна единица, данъчна ставка и пр.“ /Решение № 3 от 09.11.1996 г. на Конституционния съд по конст. дело № 2/96 г./, приложим и за таксите, с изменението на ЗМДТ със ЗИДЗКПО /обн. ДВ. бр.98 от 27 ноември 2018г., изм. ДВ. бр.37 от 7 май 2019г., изм. ДВ. бр.104 от 8 декември 2020г./ законодателят не е предвидил правило, по силата на което новосъздадената разпоредба на чл. 15 ал. 5 ЗМДТ да е относима и към задълженията за ТБО. Същата предвижда изключение от режима по чл. 15 ал. 1 ЗМДТ, според който за новопостроени сгради данък се дължи от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени. Като въвеждаща специално правило и отнасяща се до облагаеми с данък обекти, разпоредбата подлежи на стриктно тълкуване. Действието й се отнася единствено до данъка върху недвижимите имоти. Затова прилагане на чл. 15 ал. 5 ЗМДТ по аналогия и по отношение на ТБО противоречи на чл. 19б ал.2 от Наредбата на ОбС - Пловдив за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на община Пловдив, предвиждащ, че когато ползването е започнало преди окончателното завършване на сградата, таксата се дължи от началото на месеца, следващ месеца, през който ползването е започнало, респект. в ал.3 от чл.19б е посочено, че за сгради, подлежащи на събаряне, таксата се събира включително за месеца, през който е преустановено ползването й /л.186/. Следователно и както бе посочено, ТБО е обвързана с ползване на сградата, каквото в случая не се установи. Поради това не се дължи ТБО за обекти в процес на изграждане, които не представляват годни за ползване такива, тъй като дължимостта на ТБО в тази хипотеза е свързана с годността на имота да бъде ползван и да служи по предназначението си / Решения по адм. дела на ВАС - № 4076/2021г. и № 5380/2021г.; Решение № 1365/2023г. по адм.д.№ 3483/2022г., ВАС/. По сходни спорове е прието, че недължимостта на ДНИ за периода 2019 – 2024г. на основание чл. 15 ал. 5 ЗМДТ обосновава незаконосъобразност и на определените задължения за ТБО за същия недвижим имот на основание чл. 64 ал.1 вр. с чл. 11 ЗМДТ / Решение № 11881/2021г. по д. № 4076/2021г., ВАС/.

Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалвания административен акт – АУЗД е незаконосъобразен относно определените задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци и съответните лихви за просрочие. Същият е постановен в противоречие с материалноправни разпоредби - основание за отмяната му по чл. 146, т.4 от АПК и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила – основание за отмяна по чл.146, т.3 от АПК от настоящата инстанция.

V. За разноските:

11. При този изход на спора и с оглед заявеното от процсуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на направените по делото разноски, ответната страна следва да бъде осъдена да му заплати направените по делото разноски в общ размер на 1334, 00 лв., съгласно представен списък, от които 10, 00 лв. - заплатена държавна такса, 580, 00 лв. - депозит за ВЛ и 744, 00 лв.-адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав