Решение № 6771 от 11.4.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 51475/2025 г.

Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК. Делото е образувано по искова молба, подадена от Е. Р. Т., с която срещу "ЗАД А.“ АД е предявен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, за сумата 11 221,85 лева (5737,64 евро) - застрахователно обезщетение за имуществени вреди от щети по л.а. •••• •••, рег. № •••• •••, ведно със законната лихва от предявяване на иска /10.11.2025 г./ до окончателното плащане. Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за застраховка "Каско" за процесния автомобил, негова собственост и е изправна страна по същия. Поддържа, че в срока на застрахователно покритие по договора на 05.06.2025 г. с участието на застрахованото имущество е настъпило произшествие, в резултат от което по същото са били причинени значителни имуществени вреди, възлизащи на сумата 11 221,85 лева и подробно описани в подадената по делото молба от 19.11.2025 г. Подал е до ответника претенция за изплащане на обезщетение, но последният отказал да удовлетвори същата при твърдения за проявена от ищца груба небрежност и позоваване на клаузата на чл. 10.11 от ОУ към договора за застраховка. Оспорва да е допускал нарушения на правилата за движение по пътищата, които да съставляват груба небрежност. Оспорва да е налице причинно-следствена връзка между неговото поведение и настъпването на произшествието, съответно оспорва отказа на застрахователя като необоснован и незаконосъобразен. Моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски. Ответникът е подал в срок отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Признава, че между страните е бил сключен договор за застраховка „Каско“ на МПС, но оспорва в случая да е налице застрахователно събитие, за последиците от което ответникът да носи риска. Твърди да е налице изключен от покритие риск съгласно т. 10.11. от ОУ, приложими към договора, тъй като уврежданията по застрахованото имущество били причинени при проявена груба небрежност – на 05.06.2025 г. при движение по главен път Б. – В., на около 1 км. след кръговото за гр. В., водачът на застрахования автомобил е направил рязка маневра за избягване на излязло на платното куче и в същото време заднодвижещия се автомобил ударил л.а. •••• ••• в задна лява част. Вследствие на сблъсъка автомобилът се отклонил и се ударил в бетонна ограда отстрани на пътя. Бил е съставен протокол за ПТП № •••• •••/05.06.2025 г. и АУАН, съгласно който ищецът е предприел маневра завой наляво при наличието на пътна маркировка, забраняваща това и без подаден сигнал за извършваната маневра, с който да предупреди другите участници в движението. В тази връзка ответникът излага подробни съображения. Счита, че са налице предпоставките за намаляване на застрахователното обезщетение, позовавайки се на клаузите на т. 76.1, 76.2 и 76.14 от ОУ, поради неизпълнение на задълженията на застрахования да пази и ползва застрахованото имущество с грижата на добър стопанин, че не е предприел необходимите мерки за опазването му от увреждане, не е спазил правилата за движение по пътищата. Позовава се на разпоредбите на чл. 408, ал. 1, т. 3 и чл. 395, ал. 4 КЗ и счита, че са налице предпоставките за намаляване на размера на обезщетението с 90 %. В условията на евентуалност твърди наличието на съпричиняващо поведение, обуславящо намаляване на обезщетението с 50 %. Оспорва иска и като прекомерен по размер. Навежда възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Моли за отхвърляне на иска, а при условията на евентуалност за намаляване на размера на обезщетението. Претендира разноски за производството. Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното: Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405 КЗ, по който в тежест на ищеца да докаже възникване на валидно застрахователно правоотношение по договори за имуществена застраховка, настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди, размера на действителните вреди, настъпили за него като собственик на увреденото имущество. В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си срещу основателността на предявените искове, в това число и че е налице изключен риск съгласно договора и ОУ към него, тъй като ищецът при управлението на автомобила е проявил поведение, съставляващо груба небрежност, евентуално, че са налице предпоставките за намаляване на размера на застрахователното обезщетение с оглед допуснато от ответника нарушение на правилата за движение по пътищата и наличие на уговорка в този смисъл в сключения договор, че с поведението си ищецът е съпричинил вредоносния резултат. Между страните не е спорно и с доклада по делото са отделени като ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че: между страните са сключени договори за имуществена застраховка "Каско", по силата на които ответникът се е задължил да осигури застрахователно покритие и да изплати застрахователно обезщетение при настъпване на събитие, представляващо покрит по застраховките риск, че на 05.06.2025 г. в района на гр. П. е настъпило ПТП с участие на застрахованото имущество, управлявано от ищеца, че ищецът е отправил преди предявяване на иска покана до застрахователя за плащане, която последният е отклонил, позовавайки се на изключен съгласно ОУ към застраховката риск. С оглед характеристиките на сключения договор и доколкото ищецът има качеството потребител по смисъла на ЗЗП с доклада по делото на страните е указано, че съдът следи служебно за нищожност на клаузите на договора и на ОУ към него, поради тяхното противоречие с императивни норми на закона, заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави (съгласно ТР №1/27.04.2022 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ВКС, ОСГТК), а на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител. В тази връзка на страните е указана възможността да депозират становищата си в първото по делото съдебно заседание. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът приема, че на 05.06.2025 г. на •••• ••• до •••• •••, община П., е настъпило ПТП между лекия автомобил, застрахован при ответника по застраховка „Каско“ на МПС, управляван от ищеца, и л.а. рег. № •••• •••, управляван от св. Д. Г., който е нарушил правилата за движение по пътищата, като извършил неправилна маневра изпреварване при наличие на пътна маркировка М1, забраняваща това, при което е настъпил сблъсък с движещия се пред него автомобил рег. № •••• •••, който в същия момент е извършвал неправилна маневра завой наляво (при нарушение на същата пътна маркировка). Автомобилите са излезли извън платното за движение, а автомобил •••• ••• се е блъснал в бетонова ограда отстрани на пътя. По отношение на двамата водачи е взето административно отношение, като са издадени АУАН и наказателни постановления. От представените от ищеца и приети с исковата молба писмени доказателства се установява, че във връзка с уврежданията по автомобила му от процесния инцидент, същият е извършил разходи по възстановяването му в размер на сумата 11221,85 лева, за колкото е предявил и претенцията си срещу ответника. Приобщени са по реда на чл. 25 ГПК, вр. чл. 122 ПАС гласните доказателствени средства, събрани чрез разпит на свидетелите Н. Н., разпитан пред РС – П., и Д. Г., разпитан пред РС – Ч.Б.. Въз основа на показанията на св. Н., посетил процесното ПТП и съставил протокола за настъпването му и актовете за установяване на административни нарушения на двамата водачи, съдът приема, че пътят, където е настъпило произшествието се е състоял от две ленти, по една в посока, разделени от непрекъсната линия, с много лек наклон, настилката била асфалтова, суха, без дупки, видимостта е била добра. Автомобилите пътували в една и съща посока – от гр. Б. към гр. П.. Свидетелят не си спомня добре, но заявява, че ищецът му е споделил, че е искал да завие към •••• •••, която е била от лявата му страна, но в този момент е бил изпреварван от св. Г., който с управляваното от него МПС е ударил л.а. „•••• •••“ в областта на левия калник, след което този автомобил е напуснал платното и се е ударил челно в бетонна стена. Счита, че и двамата водачи имат принос за настъпването на произшествието, доколкото не са се съобразили с пътната маркировка, но не си спомня някой от водачите да е имал възражения срещу отразените констатации в протокола за ПТП или в съставените актове за установяване на административни нарушения. Автомобилът на ищеца е бил репатриран със специализирано ППС. Св. Г., участник в процесното ПТП, заявява пред съда, че автомобилът, управляван от ищеца, след излизане от кръстовище с кръгово движение, се е движил бавно пред него и е подал светлинен пътепоказател в последния момент, когато вече свидетелят го е изпреварвал, защото мислел, че ще спира. Свидетелят е възприел обстоятелството, че платното за движение е разделено от непрекъсната линия. Опитал се да избегне удара, но не успял. Контактът между автомобилите настъпил между задната лява част на л.а. „•••• •••“ и предна дясна част на л.а. „•••• •••“. Счита, че и двамата водачи с поведението си са причинили произшествието. В производството е изслушано и е прието заключението на съдебната автотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно, изготвено от вещото лице И. Н., притежаващ необходимите специални знания от областта на техническите науки. Съгласно същото лек автомобил марка „•••• •••“, модел „•••• •••, с регистрационен номер •••• ••• и идентификационен номер на шасито (VIN) •••• •••е произведен и първоначално регистриран на 03.05.2023 г. Същият се отличава с висока технологична сложност, тъй като е оборудван с хибридна задвижваща система (синергия между бензинов двигател с вътрешно горене с работен обем от 1993 cm³ и високоволтов тягов електромотор). Наличието на тежка високоволтова акумулаторна батерия, интегрирана в подовата архитектура на шасито, значително модифицира масово-инерционните характеристики на превозното средство. Допустимата максимална маса на автомобила възлиза на 2275 кг. Тази маса го класифицира в горния теглови спектър на сегмента на компактните SUV (Sport Utility Vehicles). Пониженият център на тежестта (вследствие на батерията) повишава стационарната стабилност, но същевременно генерира по-висок инерционен момент спрямо вертикалната ос. При възникване на ексцентричен удар превозното средство изисква значително по-голям ударен импулс, за да бъде приведено в ротационно движение, но веднъж дестабилизирано, възстановяването на курсовата му устойчивост чрез кормилни корекции от водача става изключително трудно поради голямата акумулирана ротационна кинетична енергия. Спецификата на удара в случая вещото лице е посочило, че се изразява в неговия ексцентрицитет. Векторът на ударната сила не преминава през центъра на тежестта (CG) на лекия автомобил „•••• •••“ и това разминаване генерира мощен въртящ момент около вертикалната ос на автомобила и тази ротационна динамика е математическата причина за рязкото завъртане на лекия автомобил „•••• •••“ на около 45 градуса наляво, както е засвидетелствано в показанията на свидетелите и е обективирано от трасологичните следи по делото. Въз основа на данните по делото относно регулацията на пътния участък, в който е настъпило произшествието, вещото лице е посочило, че маневрите „изпреварване чрез навлизане в насрещната лента“ и „завой наляво“ са както пространствено, така и нормативно ограничени. Всяко отклонение на вектора на скоростта от дясната пътна лента в този периметър поставя превозното средство в конфликтна траектория с останалите участници и нарушава програмирания трафик поток. По отношение на механизма на настъпване на произшествието вещото лице е посочило, че в началния времеви интервал (преди момента на контакта), двете превозни средства се движат в дясната активна лента за движение, в попътна посока по оста от град Б. към град П., като лекият автомобил „•••• •••“ заема водеща пространствена позиция пред •••• •••а. Наближавайки зоната на •••• •••, водачът на автомобил „•••• •••“ генерира спирачно закъснение с цел намаляване на скоростта и предприема маневра за завой наляво. В този момент надлъжната ос на автомобила му започва да сключва остър ъгъл с тангентата на осевата линия на пътя. Предната лява част на •••• •••та пресича хоризонталната маркировка М1 (непрекъсната линия) и навлиза в насрещната (лява) лента. Едновременно (или с микроскопично закъснение) с това действие, лекият автомобил „•••• ••• •••• •••“, притежаващ маса от 1474 кг. и движещ се с по-висока кинематична скорост от порядъка на 50-60 km/h (13.89 - 16.67 m/s), предприема маневра изпреварване. За целта, •••• •••ът също преминава в забранената лява лента, пресичайки маркировка М1. Тази симултанност на кинематичните маневри в един ограничен и забранен пространствен коридор предопределя неизбежното физическо пресичане на техните вектори на движение. Настъпва кос, попътен и силно ексцентричен удар. Контактната повърхност се локализира между предната дясна фронтална структура на •••• •••а и задната лява ъглова архитектура на •••• •••та (засягайки заден ляв калник, задна броня, пластмасов подкалник и най-вече компонентите на задно ляво колело и окачване). Резултатът е внезапно и агресивно завъртане на •••• •••та обратно на часовниковата стрелка (наляво), което води до пълна и необратима загуба на курсова устойчивост и контрол от страна на водача. След като контактът е прекъснат и двете превозни средства се отделят, лекият автомобил „•••• •••“ продължава своето движение по инерция, но вече в състояние на неуправляемо плъзгане, комбинирано с ротация. Съгласно показанията на свидетеля Н., които кореспондират с трасологичните следи на място, автомобилът е изминал около 4-5 метра и се е завъртял на около 45 градуса наляво спрямо първоначалната си надлъжна ос. Разсейването на кинетична енергия по време на това след-ударно преместване се реализира чрез работата на силите на триене между пневматичните гуми (включително напълно разрушеното, влачещо се задно ляво колело) и асфалтовата настилка. След изминаването на тази сравнително кратка дистанция, превозното средство напуска границите на пътното платно и реализира вторичен, челен удар в масивна бетонова преграда (ограда). При този вторичен контакт при удар в масивна бетонова стена цялата енергия се абсорбира от предната структура на •••• •••та. Инженерно проектираните зони за смачкване (предна броня, дифузори на интеркулера, надлъжни греди на шасито) изпълняват своята функция – те се унищожават пластично, абсорбирайки енергията чрез контролирана деформация, за да защитят структурната цялост на пътническата кабина. Това обяснява фронтални щети по автомобила. Експертът е заключил, че за водача на лекия автомобил „•••• •••“ събитието е било технически предотвратимо, ако стриктно е спазвал инфраструктурната топология – отказ от предприемане на маневрата завой наляво. За водача на лекия автомобил „•••• ••• •••• •••“ събитието също е било технически предотвратимо в пред-ударната фаза, при условие че не бе предприемал маневра изпреварване в участък, който е изрично забранен чрез пътен знак В24 и непрекъсната маркировка М1. След момента на възникване на непосредствената опасност (започването на маневрата от страна на •••• •••та), предотвратяването на удара чрез прилагане на аварийно спиране е било вече кинематично невъзможно. В резултат от произшествието по лекия автомобил „•••• •••“ са настъпили комплексни структурни и повърхностни увреждания в задната лява част: деформиран заден капак, смачкан заден ляв панел (калник), напълно разрушен заден ляв подкалник, счупена задна броня (основна, матова и хромирана част), унищожена задна лява стойка на радар. Изключително тежки са уврежданията по ходовата част – разрушена задна лява алуминиева джанта, срязана гума, огънат заден ляв долен носач (основен) и носач пред шенкел. Във фронталната част на автомобила: унищожена предна горна и долна броня, ляв преден калник, разрушен дифузор на интеркулера, счупени водачи под фаровете и пръскалки.Тези щети са пряко следствие от вторичния челен удар в бетоновата стена. Всички описани щети са напълно консистентни с изчисления кинематичен модел на процесното ПТП и се намират в причинноследствена връзка със събитието. Към датата на пътнотранспортното произшествие – 05.06.2025 г., лек автомобил марка „•••• •••“, модел •••• ••• е бил в експлоатация от 2 години, 1 месец и 2 дни, считано от датата на първоначална регистрация – 03.05.2023 г. Стойността, необходима за възстановяване, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 5694,66 евро. По отношение на сумата от 800 лева за репатриране на SUV •••• ••• от гр. П. до гр. С. вещото лице след извършване на собствено проучване е посочило, че попада в долната граница на пазарните цени за 2025 г. Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „•••• •••“, модел •••• •••, изчислена на база цени на официален представител за марката към датата на ПТП е 9 336,48 евро. С оглед изложеното и съдът намира, че в периода на действие на застрахователния договор за застраховка „Каско“ е настъпило застрахователно събитие, в резултат от което и е увредено застрахованото имущество. Следва да се даде отговор на въпроса налице ли е изключен риск съгласно условията на застрахователния договор и може ли застрахователят да се освободи валидно от задължението си за изплащане на застрахователно обезщетение. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. При частично повреждане действителната вреда е равна на разходите, необходими за ремонта на вещта, а в случая съгласно условията на застрахователния договор, отвтеникът е поел задължение да обезщети застрахованото лице, като изплати обезщетение вкл. по фактури, издадени от официален сервиз. В случая ответникът се позовава на клаузата от чл. 10.11 от ОУ към застрахователния договор, застрахователят не предоставя застрахователно покритие за щети, причинени при, от или вследствие на умишлени или с груба небрежност действия или бездействия на застраховащия, застрахования или член на неговото семейство, лице от домакинството му, негов служител, трето ползващо МПС лице, наемател или на друго основание ползвател на МПС, водач на МПС или превозваните с МПС лица. Съгласно клаузата на т. 3.14 от ОУ, „груба небрежност“ е форма на виновно поведение на водача, изразяващо се в неполагане на дължима грижа (грижа, която би полагал и най-небрежният водач) за предпазване на застрахованото МПС от вреди. Като осъществени с груба небрежност по тези ОУ се квалифицират следните действия или бездействия на водача на застрахованото МПС: преминаване през жп прелез при спуснати, започнали да се спускат или да се вдигат бариери, независимо дали от съответното устройство се подават светлинни или звукови сигнали, забраняващи навлизането в прелеза, преминаване през жп прелез при забранен звуков и/или светлинен сигнал, независимо от това налични ли са бариери и от положението им; навлизане и преминаване през наводнени участъци, движение на МПС с незатворена врата или капак, движение на товарно МПС с вдигнат кош или свалена хидравлична платформа; необезопасяване на МПС срещу потегляне при отсъствие на водача, управление на МПС с гуми, чийто технически характеристики не съответстват на законовите изисквания, паркиране в непосредствена близост до строителни обекти и др., като това изброяване не е изчерпателно. В конкретния случай и като съобрази както събраните по делото доказателства, установяващи конкретното нарушение на правилата за движение по пътищата, изразяващо в преминаване на единична непрекъсната линия за осъществяване на маневра завиване наляво на неразрешено за това място, при подаден светлинен пътепоказател, при тълкуване на клаузата от общите условия съобразно действително вложения в нея смисъл, при прилагане на принципите на чл. 20 ЗЗД, настоящият съдебен състав намира, че не е налице посоченото основание за освобождаване от отговорност на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение на застрахованото лице за възникналите и доказани в производството имуществени вреди в резултат от настъпилото застрахователно събитие. Съгласно Определение № 50186 от 18.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 1192/2022 г., II т. о., ТК, понятията небрежност и груба небрежност не са легално дефинирани, но се приема, че небрежност е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, неполагайки онази грижа, която дължи добрият стопанин при конкретните обстоятелства. Грубата небрежност се различава от обикновената само по степен и представлява по-засилена форма на небрежност - неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни условия. Грубата небрежност не може да бъде дефинирана в застрахователния договор предварително и по различен от горепосочения начин, защото формите на неизпълнението на задълженията по чл. 207, ал. 1 КЗ (отм.), респ. чл. 395, ал. 1 КЗ, не могат да бъдат изчерпателно предвидени отнапред, но може да бъде уговорена като основание за изключване на отговорността на застрахователя, съгласно чл. 207, ал. 2 пр. 3 КЗ (отм.) и чл. 395, ал. 4, пр. 1 КЗ. В този смисъл е практика на ВКС, обективирана в Решение № 348/11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., Решение № 184/24.02.2016 г. по т. д. № 3092/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и др., която се споделя от настоящия състав. При наличие на материалноправен спор относно характера на допуснатата от застрахования небрежност, преценката за това се прави от съда, въз основа на конкретните факти по делото. Съобразно Определение № 244 от 12.04.2011 г. по т. д. № 882/2010 г. на ВКС, II т. о., груба небрежност при управление на МПС, е съзнателно виновно противоправно поведение на застрахования, насочено към настъпване на застрахователното събитие, което се обективира в нарушаване на правилата за движение по пътищата, при съзнанието на застрахования, че е възможно да увреди застрахованото имущество. Настоящият състав на първоинстанционния съд намира, че при установения механизъм на ПТП, не може да се направи обоснован извод, че застрахователят е доказал проявена от ищеца груба небрежност при управлението на застрахованото МПС. От приетите доказателства не може да се заключи, че е налице такова виновно неизпълнение на задължението за спазване на правилата за движение, което да е осъзнавано от извършителя, да е единствената причина за настъпването на вредоносния резултат –застрахователното събитие, а ищецът при допускане на нарушението да предприеме маневра завой наляво на непозволено място, да е съзнавал, че по този начин ще увреди застрахования автомобил. Вярно е, че на водача на застрахования автомобил е наложено административно наказание за това, че е пресякъл единична непрекъсната маркировка, указваща забрана за пресичането й, вкл. и чрез завиване чрез преминаване в лентата за насрещно движение, макар същата да е била свободна. Поведението на ищеца, макар да е нарушение на правилата съгласно ЗДвП и правилника за прилагането му, далеч не е единствената причина за възникване на произшествието, както сочи ответникът в отговора на исковата молба. Поведението на другия водач (св. Г.) е създало предпоставка за настъпване на произшествието, тъй като едновременно с предприетата от Т. маневра за завиване наляво, Г. е предприел на същото забранено място изпреварване чрез преминаване на маркировката, създаваща забрана за пресичането й, при наличие на пътен знак забраняващ изпреварването. При това положение, следва да се заключи, че ако Г. не бе извършил административно нарушение, то и произшествие с положителност не би настъпило. Следва да се допълни също така, че от доказателствата по делото е установено, че ищецът се е движил с нормална към ниска скорост, както и че е подал светлинен сигнал за извършване на маневрата. Местопроизшествието е настъпило извън населено място, движението е било спокойно, като дори да се приеме, че е налице проявена от ищеца небрежност, тъй като не се е уверил, че предприемайки неразрешената маневра, в този момент друг водач, не го изпреварва, то и това действие на водача не може да се квалифицира като груба небрежност, тъй като липсват данни за непроявена минимална грижа. Такава грижа би липсвала, ако например шофьорът бе управлявал застрахованото МПС с превишена скорост и не беше подал светлинен сигнал за предприеманата маневра. Както е посочило и вещото лице по САТЕ, двамата водачи почти едновременно са предприели съответното установено по делото поведение, с оглед което и настъпването на произшествието е било закономерна последица и не е могло вече да бъде предотвратено. При така установените обстоятелства настоящата инстанция приема, че не се доказва водачът на застрахования автомобил да е проявил груба небрежност, даваща основание на застрахователя да откаже заплащане на застрахователното обезщетение. Предвид че и съгласно трайната практика на ВКС не всяко нарушение на правилата за движение по пътищата съставлява груба небрежност, напълно неоснователно застрахователят по имуществената застраховка е отказал да изплати застрахователно обезщетение, позовавайки се на клаузата от ОУ за проявена груба небрежност от страна на потребителя на застрахователната услуга. В тази връзка следва да се допълни, че макар да не е изчерпателно, изброяването на визираните конкретни хипотези в обсъжданата клауза, сочат далеч по-значими, тежки, флагрантни нарушения в сравнение с процесното поведение на водача. При всички тях описаната обстановка предполага висок риск от настъпването на вреди по застрахованото имущество и сочат на изключително голяма вероятност от причиняване на значителни повреди, които обстоятелства с положителност се съзнават от водача, но въпреки това последният предприема съответното поведение, за което страните се съгласяват, че представлва груба небрежност. В конкретния случай, от една страна не е налице такава очевидна сигурност относно настъпването на вредите, както в описаните в ОУ хипотези, а от друга страна, както се посочи, не единствено поведението на ищеца е причина за реализиране на застрахователното събитие. При това положение възражението на ответника за изключен риск съдът намери за неоснователно. По-нататък с отговора на исковата молба ответникът се позовава и на клаузите на т. 76.1, 76.2 и 76.14 от ОУ съгласно които застрахованият има задължението да ползва МПС с грижата на добър стопанин, да го поддържа в изправност и добро техническо състояние, да го ползва по предназначение и да спазва техническите и технологични правила на производителя за неговата експлоатация (76.1), да предприема всички необходими предохранителни действия и мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди, като не допуска поведение, което води ди повишаване на риска (76.2), да спазва правилата за движение по пътищата (т. 76.14). Съгласно т. 77, вр. 78 задълженията на застрахования по т. 76.1 и 76.2 са значителни с оглед интереса на застрахователя по см. на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, като в случаи на застрахователно събитие, застрахователят не дължи обезщетение и отказва плащане на това основание. В. случая обаче не се установява ищецът да е нарушил задълженията си по т.76.1 и 76.2, за да е налице основание за застрахователя да откаже изплащането на застрахователно обезщетение. Налице е нарушение на правилата за движение по пътищата (т.76.14), което обаче, както се посочи и по-горе, настоящият състав не намира, че съставлява основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение. В посочените хипотези от общите условия (т. 76.1 и т. 76.2) не е предвидено основание за намаляване на застрахователното обезщетение, а за отказ такова да бъде изплатено, която хипотеза, както се посочи, не е налице. С оглед липсата на установено поведение, което да може да се подведе под хипотезите на чл. 76.1, 76.2, вр. чл. 395, ал. 1 КЗ неоснователно се явява и искането на застрахователя за намаляване на размера на застрахователното обезщетение по реда на чл. 395, ал. 4 от КЗ. В тази връзка съдът отбелязва, че спазването на правилата за движение по пътищата е регламентирано като самостоятелно задължение на застрахования съгласно ОУ (чл. 76.14 от същите), а конкретното поведение на водача Т. не се изразява в непредприемане на мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, неспазване на предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди или е недопускане застрахователя да прави проверки.Ето защо и не е налице основание за намаляване на обезщетението на основание чл. 395, ал. 4 КЗ. Във връзка с възражението по чл. 51 ЗЗД, заявено от ответника в срока за отговор на исковата молба, съдът подчертава, че претенцията е предявена на основание чл. 405, ал. 1 КЗ. Застрахователят в случая отговоря по силата на договорното правоотношение и условията на същото, ограничени от свободата на договаряне и императивните норми на действащото законодателство. Възражението по чл. 51 ЗЗД намира приложение в случаите на деликтната отговорност, с оглед което и институтът е неприложим при реализиране на договорната отговорност на застрахователя по имуществена застраховка „Каско“ на МПС. Изрично ВКС в определение № 1204 от 16.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 1678/2024 г., II т. о., ТК, подчертава, че поставеният в изложението въпрос "за прилагане от съда на критериите за определяне степента на съпричиняване от пострадалия с оглед разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД" е извън предмета на разрешения с обжалваното решение правен спор за заплащане на застрахователно обезщетение, претендирано на основание чл. 405, ал. 1 КЗ. Ето защо и тези доводи на ответника не следва да бъдат поподробно обсъждани, доколкото същите не биха могли да обусловят ограничаване на отговорността на застрахователя на това извъндоговорно основание. За определяне на размера на застрахователното обезщетение съдът съобрази нормата на чл. 386, ал. 2 КЗ. Същата предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се закупи друго със същото качество, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, а за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 от КЗ/. В този смисъл е и константната съдебна практика – вж. напр. Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК, постановено по приложението на аналогичната разпоредба на чл. 203 КЗ (отм.), съгласно което при настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно чл. 208, ал. 1 КЗ, да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото на чл. 208, ал. 3 КЗ. В аспекта на изложеното и предвид заключението на САТЕ и събраните доказателства, от които се установява, че ищецът е възстановил автомобила си за процесната сума, която се явява по-ниска от обезщетението, което застрахователят дължи съгласно условията на застрахователния договор (по цени на официален за марката сервиз с оглед експлоатационния период на застрахованото имущество към датата на събитието), съдът приема, че искът е основателен за целия размер, за който е предявен, с оглед което и следва да бъде уважен. По разноските: При този изход от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има само ищецът. В полза на последния следва да се присъдят сторените в хода на производството разноски за държавна такса (229,50 евро, както и 3,07 евро по чл. 102з ГПК), депозит, от койт о е изплатено възнаграждение на вещото лице по САТЕ (150 евро) и адвокатско възнаграждение в размер от 766,94 евро. Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, заявено от ответника с отговора на исковата молба, съдът, като съобрази фактическата и правна сложност на спора, цената на предявения иск, активната защита на ответника, навел множество възражения срещу претенцията, и не на последно място икономическия стандарт на живот в страната, намира за неоснователно. В тежест на ответника следва да се възложи сумата от общо 1149,51 евро. Така мотивиран, съдът