Решение № 9 от 19.1.2026 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 416/2025 г.

Производство по реда на гл. 21 НПК.

С Присъда № 14/12.02.2025г. по НОХД № 1651/2023 г. на Пловдивския окръжен съд подсъдимият Р. И. Р. е ПРИЗНАТ ЗА ВИНОВЕН в това, че в периода през м. декември 2018 г. до 30.05.2019 г. в гр. П., в съучастие като извършител с И. М. Д. - като помагач и Д. И. В. - като помагач, е поискал и на 30.05.2019 г. в гр. П. е приел /чрез фактическото предаване на паричната сума от 60 000 /шестдесет хиляди/ лева във владение на И. Д./ дар от З. А. А., който не му се следва - сумата от 60 000 лева, за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице /по смисъла на чл. 93 ал.1 б.А от НК/ - М. П. Б., назначен със Заповед № 2/27.04.2018 г. на основание чл. 9 и чл. 10д ал.4 от Закона за държавния служител във връзка със службата му - Г. а. на район „*“ при Община П., във връзка с правомощията му, относно вземане на решение от Б. за одобряване на идеен инвестиционен проект за „Жилищна сграда 4-5 етажа“ в УПИ ••••• от кв. ••• по рег. план на П. градска част гр. П., входиран под № ••••••••••• от С. и В. Г. от гр. П., поради което и на основание чл. 304б, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.54 от НК е ОСЪДЕН на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ДВЕ ГОДИНИ.

На основание чл.66, ал.1 от НК е ОТЛОЖЕНО изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия Р. И. Р. с ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на постановената присъда.

На основание чл.59, ал.2, вр. ал.1, т.1 от НК е приспаднато от така наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия Р. И. Р. времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР, НПК, както и за реализиране на мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 30.05.2019г. до 29.08.2019г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

С присъдата подсъдимата Д. И. В. е ПРИЗНАТА ЗА ВИНОВНА в това, че през м. декември 2018 г. в гр. П., в съучастие като помагач с Р. И. Р. - като извършител, умишлено е улеснила извършване на престъплението от Р. Р. по друг начин - като е уточнила пред свидетелите М. А. и И. Г. размера на паричната сума от 60 000 лева, която следва да се предаде като дар на Р. Р. от страна на З. А. А., за да упражни Р. Р. влияние при вземане на решение от длъжностно лице /по смисъла на чл. 93 ал.1 б.А от НК/ - М. П. Б., назначен със Заповед № 2/27.04.2018 г. на основание чл. 9 и чл. 10д ал.4 от Закона за държавния служител във връзка със службата му - Г. а. на район „*“ при Община П., във връзка с правомощията му относно вземане на решение от Б. за одобряване на идеен инвестиционен проект за „Жилищна сграда 4-5 етажа“ в УПИ ••••• от кв. ••• по рег. план на П. градска част гр. П., входиран под № ••••••••••• от С. и В. Г. от гр. П., поради което и на основание чл.304б, ал.1, вр. чл.20, ал.4,вр. ал.1, вр. чл.54 от НК е ОСЪДЕНА на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ЕДНА ГОДИНА.

На основание чл.66, ал.1 от НК е ОТЛОЖЕНО изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимата Д. И. В. с ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на постановената присъда.

На основание чл.59, ал.2 от НК е приспаднато от така наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимата Д. И. В. времето, през което е била задържА. по реда на ЗМВР за срок от 24 часа на 30.05.2019 г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

С присъдата подсъдимият И. М. Д., със снета самоличност, е ПРИЗНАТ ЗА ВИНОВЕН в това, че в периода през м. декември 2018 г. до 30.05.2019 г. в гр. П., в съучастие като помагач с Р. И. Р. - като извършител, умишлено е улеснил извършване на престъплението от Р. Р. по друг начин - като е взел участие в уговаряне на подробностите във връзка с приемане на дара - поискАната сума от 60 000 лева - между Р. Р. и З. А. А., Р. да поиска и приеме от З. А. дар, който не му се следва - сумата от 60 000 лева, която следва да се предаде като дар на Р. Р. от страна на З. А. А., за да упражни Р. Р. влияние при вземане на решение от длъжностно лице /по смисъла на чл. 93 ал.1 б.А от НК/ - М. П. Б., назначен със Заповед № 2/27.04.2018 г. на основание чл. 9 и чл. 10д ал.4 от Закона за държавния служител във връзка със службата му - Г. а. на район „*“ при Община П., във връзка с правомощията му относно вземане на решение от Б. за одобряване на идеен инвестиционен проект за „Жилищна сграда 4-5 етажа“ в УПИ ••••• от кв. ••• по рег. план на П. градска част гр. П., входиран под № ••••••••••• от С. и В. Г. от гр. П., поради което и на основание чл.304б, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.54 от НК е ОСЪДЕН на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ДВЕ ГОДИНИ.

На основание чл.66, ал.1 от НК е ОТЛОЖЕНО изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия И. М. Д. с ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на постановената присъда.

На основание чл.59, ал.2, вр. ал.1, т.1 от НК е приспаднато от така наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия И. М. Д. времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР, НПК, както и се реализирала мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 30.05.2019г. до 26.09.2019г., както и за реализиране на мярка за неотклонение „Домашен арест“, считано от 26.09.2019 г. до 03.02.2020 г.

На основание чл.307а от НК са ОСЪДЕНИ подсъдимите Р. И. Р., Д. И. В. и И. М. Д. да заплатят в полза на държавата сумата от 60 000 лева, явяваща се равностойността на предмета на престъплението по чл.304б, ал.1 от НК.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите Р. И. Р., Д. И. В. и И. М. Д. са осъдени да заплатят по сметка на ОСО при ОП – П., направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 8 072,40 лева, както и по сметка на Окръжен съд – Пловдив сумата от 2000 лева разноски от съдебното производство.

Недоволен от така постановения съдебен акт е останал подсъдимият Р. Р., който чрез своите защитници – адв. Х. Б. от АК – С., адв. С. А. от АК - П. и адв. И. В. от АК – С. е подал въззивни жалби.

Адвокат Б., адв. А. и адв. В. посочват в първоначалните си жалби идентични основания.

На първо място, намират присъдата за неправилна, необоснована и незаконосъобразна, като искат да бъде отменена и да се постанови нова присъда, с която да бъде признат подсъдимият Р. за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

На второ място, алтернативно предлагат присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, поради допуснатите съществени процесуални нарушения.

Накрая отправят и искане присъдата да се измени, защото наложеното наказание е явно несправедливо и да се намали размерът му.

Адвокат Б. в допълнението към въззивната си жалба акцентира на обстоятелството, че в мотивите към присъдата е налице превратно тълкуване на доказателствата по делото, в нарушение на заложените стандарти по чл.13 и чл.14 от НПК. Проследява се подробно хронологията на събитията във връзка с първоначално внесения за одобрение идеен проект за строеж на сградата, констатираните забележки, заявленията за няколкократните му оттегляния за тяхното отстраняване и неговото поредно внасяне в края на 2018г., без да е отказано одобряването на проекта. Впоследствие за издаването на мотивиран отказ от одобряването през м. април 2019 г., без да е налице обжалване от страна на св. А., за ролята на св. З. и оттеглянето на проекта от съвсем друго неустановено по делото лице в края на инкриминирания период, като в крайна сметка много след отстраняването на подс. Р. от длъжността к., след съответните корекции, как проектът на сградата е бил внесен отново и одобрен чак в началото на 2020 г. В тази връзка съдът не е коментирал задълбочено заключението на изготвените по делото първоначална и допълнителна строително-техническа експертизи, според които констатациите за нередности в проекта са били потвърдени. А това е важно, с оглед на повдигнатото обвинение срещу подс. Р. за упражняване на влияние спрямо гл. а. Б. относно вземане на решение за одобряване или не на внесения в кметството идеен проект. На следващо място се твърди, че не са били оценени изцяло наличните многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства за личността на подс. Р., като наложеното наказание е явно несправедливо. Накрая се оспорват и доводите на съда за осъждането подсъдимите да заплатят сумата от 60 000 лева, тъй като касае случаите, когато предметът на престъплението е бил получен и след това не е открит и иззет, а не когато е бил даден в „белязани“ банкноти.

В допълнението към въззивната си жалба адв. В. посочва, че фактическите изводи на съда не кореспондират с диспозитива на присъдата, което я прави необоснована. По делото липсват доказателства първоначално подс. В. при разговора си със св. А. да е поискала конкретно парична сума от 60 000 лева за подс. Р.. Подобни обстоятелства не се посочват и в протоколите за разпит на свидетелите А. и Г.. Не е установено и подс. В. да е информирала подс. Р. за съдържанието на разговора си със св. А. като негов помагач, с оглед на уговаряната парична сума. Няма доказателства и подс. Р. предварително да е информирал подс. Д. за предшестващите събития със св. А.. В този смисъл защитникът намира за абсурдно осъждането на подс. Р. за фактическото получаване на сумата като извършител, чрез подс. Д.. Още повече, че и предаването на сумата на подс. Д. е базирано на предходни договорни отношения със св. А.. И ако това не се възприема за достоверно, е следвало съдът да обсъди въпроса, дали не се касае за реализирана измама от стрА. на З. и Д., които са създали невярна представа у А., че претендират получаването на инкриминираната сума от името на подс. Р.. Съдът на практика е изградил своите фактически изводи изцяло на показанията на заинтересования и пристрастен св. А., както и превратно е тълкувал показанията на остАналите основни свидетели Б., Г., А., З. и А.. Същевременно съдът си е позволил да възприеме в мотивите към присъдата си фактически положения, които не се съдържат в обвинителния акт, като е тълкувал едностранчиво и преднамерено показанията на горепосочените свидетели само, за да обоснове осъждането на подс. Р., с което е допуснал съществено процесуално нарушение.

Недоволна от така постановения съдебен акт е остА.ла и подсъдимата Д. В., която чрез своя защитник – адв. К. Д. от АК – П., е подала въззивна жалба, като счита присъдата за неправилна – незаконосъобразна, необосновА. и явно несправедлива, с визиране на касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1, т.2, т.3 от НПК. Отправят се алтернативни искания за нейната отмяна и постановяването на нова присъда, с която подс. В. да бъде призната за невинна и да се оправдае по повдигнатото й обвинение или да се отмени, като се върне делото за ново разглеждане от друг състав на ПОС.

В допълнението към първоначалната жалба се посочва, че съдът е възприел фактическата обстановка за установена, без да отговаря на съдържанието и смисъла на събраните по делото доказателства. Поставя се акцент върху показанията на основните свидетели – А. и Г., за които се твърди, че пред тях В. е поискала и определила инкриминирАната парична сума, без да се съдържат подобни обстоятелства, касаещи предварителни договорки и помагаческата роля на подсъдимата спрямо подс. Р., като извършител. Подобни данни не се съдържат и в приложените СРС, както се твърди в мотивите на съда.

Недоволен от постановения съдебен акт е остА.л подсъдимият И. Д., който чрез своя защитник – адв. Г. Г. от АК – П., е подал въззивна жалба, в която се посочва, че присъдата е незаконосъобразна, неправилна и несправедлива, като се визират касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1, т.2, т.3 от НПК. Отправят се алтернативни искания за нейната отмяна и постановяването на нова присъда, с която подс. Д. да бъде признат за невинен и да се оправдае по повдигнатото му обвинение; да се отмени, като се върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда или да се измени, като се намали размерът на наказанието.

В допълнението към първоначалната жалба се посочва, че съдът е възприел фактическата обстановка за установена, без да отговаря на събраните по делото доказателства. По делото не е установено наличието на някаква среща между подс. Д., подс. Р. и св. З., на която Р. да е потвърдил определения от подс. В. размер на поискАната сума за упражняване на влияние над а. Б.. Няма данни за координирано поведение между подсъдимите Р. и Д. по отношение на съгласувАната договореност със св. А. и св. З.. Липсват доказателства подс. Р. да е бил предварително уведомен от подс. Д., че ще се осъществи среща в Общината с лице, свързано с проекта на св. А. и че това лице – З., ще дойде в определен час. Съдът, за да докаже тезата си, се е позовал основно на косвени доказателства и резултатите от използваните СРС, които не са достатъчно за повдигнатото обвинение. ПоискА.та сума от подс. Д. е била капаро за изработване и закупуването от стрАна на св. А. на метално хале, а не по повод да окаже съдействие, за да се разговаря с к. Р. във връзка с неговия проект. Никъде, в коментираните от съда СРС, подс. Д. не е поемал ангажимент да играе ролята на „гарант“ за получаването на паричната сума от 60 000 лева от подс. Р., както и сключения със св. А. предварителен договор да е служел като „оправдание“ за тази сума. В този смисъл намира и повдигнатото обвинение за недоказано.

На всяка от страните по делото е изпратен препис от постъпилите въззивни жалби, но не е взето отношение.

Прокурорът от АП – Пловдив заявява, че жалбите на подсъдимите като цяло са неоснователни.

Счита, че дейността на съда по Анализ на събраните по делото доказателства е изрядна, като правилно е прието наличието на общност на умисъла. По делото е било установено, че още в началото е имало констатирани нередности в строителните документи на фирмата на св. А. и това е било използвано от подс. В., която пред св. В. - Т., е направила изявление, че следва да блокира представената документация. Впоследствие я задържала при себе си и я занесла при подс. Р.. Пак от показанията на св. В. е видно, че впоследствие подс. В. е присъствала на срещата на подс. Р. и а.. Б., където от к. са дадени указания проектът да бъде стопиран. Намесва се св. Г., пред когото от подс. В. е уточнена поискАната от к. сума и впоследствие предадено от първия на св. А.. Обстоятелството дали се касае като сума за 50 000 лв. или за 60 000 лева, също е подложено на Анализ от съда. Свидетелят Г. е пресъздал пред св. А. протичането си на разговора с подс. В.. Това е наложило св. А. до потърси и осъществи среща с подс. Р., при когото е стояла строителната документация, като от разговора си с него е добил увереност, че разказаното отговаря на истината. Впоследствие, виждайки, че не може да се придвижи преписката, е прибягнал до посредничеството на подс. Д., за да се предостави поискА.та парична сума на подс. Р.. Не се отрича, че подс. Р. не е успял да получи предоставената, чрез посредника Д. облага, тъй като последният е бил задържан и сумата е открита у него. Но в случая подс. Д. не следва да отговаря по чл.305а от НК за самостоятелно престъпление, тъй като едната от формите на изпълнителното деяние за поискването на подкуп по чл. 304б, ал.1 от НК е била осъществена. Но тъй като парите не са били предадени от подс. Д. на подс. Р., поради задържането на посредника, се е стигнало до недовършеност на изпълнителното деяние по приемане от последния на поискАната имотната облага. ЗА., и макар правилно подсъдимите да са били признати за виновни в това да са извършили вменените им престъпления по чл.304б, ал.1, вр. чл.20, ал.2 и ал.4 от НК, деянията им са остАнали недовършени, като се касае за подкуп във фазата на опита по смисъла на чл.18, ал.1 от НК.

Намира резон и във възражението на защитата, че не е следвало подсъдимите, на основание чл.307а от НК, да бъдат осъждани да заплащат допълнително равностойността на предмета на престъплението по отношение на поискания и получен подкуп от 60 000 лева, тъй като паричната сума е била открита и иззета. В този смисъл би следвало присъдата само в тези нейни части да бъде изменена. Но в остАналата й част присъдата като обоснована, законосъобразна и справедлива, предлага да бъде потвърдена.

Подсъдимият Р. се явява лично и с двама от своите защитници, като поддържат подадените жалби по изложените в тях съображения.

Адвокат В. поставя акцент на това, че необосновано се гласува доверие на показанията на св. З. А., чиято преписка със строителни книжа не е била изрядна, което е било констатирано още в самото начало от подс. В., а впоследствие зА. е разбрал и подс. Р.. Никъде по делото няма доказателства за това между В. и Р. да е имало предварителни разговори за желанието на к. да получи пари и да я използва, за да ги поиска. Разговорът на подс. В. със св. А., която е говорила за подобно искане на пари се е провел по времето на една случайна среща между двете, без изобщо да се намесва името на Р.. Думите „предлагайте“, не означава автоматично, че се иска подобна сума пари. Не се отрича, че по делото са налице записи със СРС от проведени разговори между св. А. и св. А., но това не гарантира, че последната говори истината, а и дори да е така, там не е намесено името на подс. Р.. Впоследствие св. А. изпраща в общината св. Г., който според съда бил потвърдил казаното му от св. А.. Но подобни неща не са били казани от св. Г.. Според защитника, съвсем нормално е след като преписката със строителните книжа на св. А. има нередности, к. на общината да прояви заинтересованост и да указва да не се издава разрешително, докато те не бъдат остранени, още повече след като неговите служители извършват закононарушения. Няма установена, от доказателсдтвата по делото, свързаност на подс. Р. и подс. Д. по този случай, въпреки че двамата са били следени непрекъснато от съответните органи, включително и с използваните СРС. При липсата на подобна корупционна обвързаност как се доказва, че предадените на Д. пари са били предназначени за Р., т.е. се касае за една недоказАна възможност. Не възприема и тезата на прокурора за недовършеност на деянието, защото парите макар и да не са били предадени на подс. Р., все пак се намират в посредника и тогава би следвало проблемите с проекта на А. да се решат веднага. Но книжата са били изтеглени, тогава къде е корупционният интерес, след като логиката е да бъдат поправени нередностите.

Адвокат Б. намира за необосновАна тезата на съда, че е била реализирана търговия с влияние, без да е от значение дали проектът на А. е бил годен или негоден. Не намира логика и в това подс. Р. да подпомага проект, който поначало не отговаря на изискванията, за да се налага да се предават пари като подкуп на подс. Д., след като същият предстои да бъде върнат.

Подсъдимата Д. В. се явява лично със своя защитник – адв. К. Д. и заявяват, че поддържат жалбата си. Намират, че събраните доказателства за нейната съпричастност са изцяло косвени. Съдът се базира на документираните, чрез записи на СРС, проведени разговори между свидетелите А. и А., както и на преразказаното от св. А. за съобщеното му от свидетелите А. и Г. по време на срещите им с подс. В.. Впоследствие тези двама основни свидетели пред съда не потвърждават показанията си от досъдебното производство, отделно има и разминаване досежно посочената като поискАна от В. парична сума. Няма доказателства и за общност на умисъла на подс. В. като помагач с подсъдимия Р. като извършител.

Подсъдимият И. Д. се явява лично и със своя защитник – адв. Г. Г., като заявяват, че поддържат подадената жалба.

Наблягат на факта, че паричната сума, която е била открита у подс. Д. е по повод на скючения от него договор със св. А. за избработването на метално скеле, който е приложен по делото като писмено доказателство. Той не представлява, както се сочи от св. А., хвърчащ лист, защото в договора са указани и съответните условия за реализирането му. В записаните разговори на СРС няма никъде уговорка между двамата за предназначението на парите като дар във връзка с проекта пред общината. В този смисъл по делото има достатъчно данни за неблагонадеждността на св. А., като изпълнител. Няма каквито и да е доказтелства за някаква комуникация между подсъдимите В. и Д., като помагачи на подс. Р., за да се приема, че са действали съвместно като съучастници.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в жалбите на подсъдимите, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБИТЕ СА ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНИ.

За да постанови атакувания съдебен акт Пловдивският окръжен съд е приел за безспорно установено от фактическа стрАна следното:

Подсъдимите Р. Р. и Д. В. се познавали отдавна, още от времето, когато били колеги в предходното им работно място ••• – П.. Докато подсъдимите Р. Р. и И. Д. имали долгогодишно познанство въз основата на доверие и приятелски отношения.

През 2018 г. подсъдимият Р. Р. заемал длъжността к. на район „*“ в Община П., като със своя заповед № 1/03.01.2012 г. назначил подсъдимата Д. В. на длъжността н. о. „Инвестиционни проекти и техническа

инфраструктура, устройствено планиране, контрол по строителството, екология и чистота“.

Нейните служебни задължения включвали - разглеждането и съгласуването на техническите инвестиционни проекти и екзекутивната документация по част „Технология“, както и издаването на удостоверения за въвеждане в експлоатация, според длъжностната й характеристика /т.21, л.54 – 59 от ДП/.

Свидетелят М. Б. бил назначен за Г. а. на район „*“ при Община П. със заповед на подсъдимия Р. № 2/27.04.2018 г. В това си качество, той оглавявал съответната дирекция и изпълнявал правомощия, свързани с разрешаването, контрола и участието в процедурите по устройство на територията в съответствие със Закона за устройство на територията /ЗУТ/, подзаконовите нормативни актове, Закона за общинската собственост /ЗОС/ и Закона за опазване на околната среда /ЗООС/.

На 27.04.2018 г. на св. Б. била връчена длъжностната характеристика /том 21, л.47 – 50 от ДП/, според която, освен изброените правомощия, той имал задължението да съгласува идейни инвестиционни проекти в определен срок. Съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗУТ, свидетелят Б. „ръководел, координирал и контролирал дейностите по устройственото планиране, проектирането и строителството в съответната територия и издавал административни актове съобразно предоставените му по закон правомощия“. В съответствие с чл. 141, ал. 1 от ЗУТ „идейният инвестиционен проект подлежал на съгласуване от г. а. на общината, въз основа на предварителна оценка за съответствие по чл. 142, ал. 2 от ЗУТ“. Те били основание за издаване на разрешение за строеж, ако е извършена предварителна оценка за съответствие с предвижданията на подробния устройствен план, с правилата и нормативите по устройство на територията, с изискванията към строежите съгласно нормативните актове за функционалност, транспортна достъпност, опазване на околната среда и З.авната защита, както и за взаимната съгласуваност между отделните части на проекта; върху всяка част от инвестиционните проекти се вписвал номерът на разрешението за строеж, към което се одобряват; процесът на одобряването можел да завърши с или без издаване на разрешение за строеж.

В изпълнение и на тези възложени му задължения, свидетелят Б. се съобразявал с дадените му указания от к. на район „*“ – Р. Р., осъществявал и поставени му от същия задачи, спазвал йерархическата си зависимост спрямо Р. и се стремял да избягва всякакви неприятности, които биха могли да произтекат от пренебрегването на неговите разпореждания.

Свидетелят З. А. бил инвеститор, е. с. и у. на „•• П.“ ЕООД, чиято основна дейност включвала строителство на жилищни и нежилищни сгради, извършване на довършителни строителни работи, покупко-продажба и управление на недвижими имоти, търговия, посредничество и консултантски услуги, както и други дейности, незабранени от закона.

През март 2018 г. свидетелят А. сключил договор за строителство срещу обезщетение със собствениците на терен в район „*“, на адрес ул. „П. Д.“ № *. Парцелът се намирал в УПИ •••••, кв. ••• по регулационния план на П. градска част на гр. П.. Договорът предвиждал изграждане на жилищна сграда с 4 и 5- етажно застрояване.

Собствениците на терена, свидетелите В. Д., С. Д. и Л. А.

/представляващ своята сестра Й. А., пребиваваща в Р. Т./, упълномощили свидетеля А. да осъществи строителството на сградата. След изготвяне на проект от а. Г. Ш., управляваното от свидетеля А. дружество внесло съответната проектна документация в район „*“ - П. за разглеждане и консултация с г. а. св. М. Б.. Това било направено с цел спазване на законовите изисквания и правилното определяне на бъдещата разгърната застроена площ.

Свидетелят А. действал чрез надзорната фирма, която използвал за случая, представлявана от свидетелката М. А.. Тя входирала заявление с вх. № •••••••••••/29.10.2018 г. по описа на район „*“ за одобряване на идеен инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж на жилищна сграда, находяща се в УПИ-••••• кв. ••• от плана на П. градска част, ПИ с ИД № •••••••••••• по КК на гр. П..

На 08.11.2018 г. район „*“ изпратили уведомление до собствениците на терена за отстраняване на констатирани нередности в представената проектна документация. Една от съществените забележки се отнасяла до коефициента на интензивност на застрояване /КИНТ/, който бил определен на 2.0, изисквайки намаляване на разгърнатата застроена площ с 2/3.

Свидетелят А. силно се изненадал, защото надзорната му фирма - в лицето на св. М. А. - още преди подписването на договора със собствениците на имота - била провела предварителни консултации със свидетеля Б., след което А. бил информиран, че за този парцел не се прилагал показателят КИНТ, тъй като имотът се уреждал от стария устройствен план. Към момента на изготвяне на кадастрално-застроителния и силуетния план /КЗСП/ за този терен не били въведени устройствени показатели за КИНТ и плътност, което означавало, че проектът съответствал на действащата към момента на неговото изготвяне нормативна уредба.

При условие, че район „*“ не приемел горното и приложил изискване на КИНТ - 2.0, то разликата в РЗП е щяла да е над 1000 кв.м.

Междувременно к. Р. Р. се запознал с преписката на св. З. А. и устно дал становище на св. М. Б., че е невъзможно в тази градска част да има КИНТ, различен от 2.0. г.т а. Б. не бил длъжен да докладва проектите на к. на района, но ако му поставял условия - се съобразявал с тях, за да не му създава проблеми.

По искане на а. Б., за изясняване на казуса, св. А. се снабдил и с извадка на действащото към момента градоустройство, засягаща процесния терен. От справката се установило, че за същия терен е било отредено и показано със силуети отреждане за изграждане на четири и пет етажно застрояване. Проектът на фирма „•• П.“ ЕООД бил съобразен с комбинирана скица за проектиране от месец юни 2017 г. на тогавашния Г. а. на район „*“ - О. Г..

Свидетелят Б. провел и професионален разговор със свидетелката Ю. П. - Г. а. на Община П.. Тя потвърдила, че проектът е съобразен с подробния устройствен план /ПУП/ и предвидените в него параметри, както в графичната, така и в текстовата му част. Реално а.. П. подкрепила становището на а.. Б., че процесният проект трябва да се съобрази с първоначално одобрения КЗСП, респ. - не съществувал проблем с КИНТ-а. При едно от посещенията си в район „*“ св. Ю. П. потвърдила горното лично пред к. Р..

а. Б. уведомил за заявеното от г. а. на гр. П. и представителката на надзорната фирма - св. А..

В крайна сметка, в рамките на месец декември 2018 г., след извършване на необходимите корекции, в съответствие с направените предходни забележки, свидетелят З. А. получил уверение от служителите на район „*“, компетентни в сферата на архитектурната дейност, включително от свидетеля Б. и а. А. В. /Т. понастоящем, след сключен брак/, че след като всички необходими поправки са били надлежно сторени, внесеният за разглеждане идеен инвестиционен проект подлежи на одобрение и респективно ще се издаде разрешение за строеж. Така не било спазено изискването за КИНТ 2.0.

Свидетелката а.. Т. от 15.01.2018 г. работила в Община П. - район „*“ на длъжност м. е. УП - ПУП в отдел „Инвестиционни проекти, устройствени планове, контрол по строителството, екология и чистотата“, а н. на този отдел била подс. Д. В., която по образование била х. т..

Малко по-късно, св. А. Т. се обадила на З. А., за да го уведоми, че липсвал предварителен договор с ЕВН. Свидетелят отишъл на място в район „*“ и лично се убедил, че поради пропуск такъв не е бил представен. Т. му казала, че е започнала да пише разрешителното за строеж и е стигнала до момента, в който следва да посочи датата на договора с ЕВН. А. незабавно отишъл до електроразпределителното дружество, взел договора и на другия ден го представил в общината. Свидетелката го убедила, че това е последният необходим документ и оттук нататък всичко е наред.

В потвърждение на горното, св. Т., в качеството си на служител с компетентност в разглеждАната процедура и предвид липсата на констатирани нови несъответствия в документацията, изготвила на служебния си компютър проект на разрешително за строеж, като преди това съгласувала цялото движение на преписката и действията си с а.. Б..

Свидетелката Т. подготвила и остАналите съпътстващи документи, след което на 14.12.2018 г. посетила кабинета на подс. Д. В., с цел същата да положи подпис, където е необходимо. Преди това, по вътрешните правила на района, поради липса на забележки, папките били подписани и подпечатани от съответните експерти на района, както и обходния лист към преписката, а разрешителното за строеж - подписано и подпечатано от а. Б.. А. Т. съставила и писмо за уведомяване на заинтересованите лица по ЗУТ, към което се прилагало копие от разрешението за строеж за всеки получател, но без дата и номер, които се поставяли само, след като писмата се разпишат от к..

При преглед на документите обаче, подс. В. изразила изненада и запитала дали установените първоначално забележки по внесения проект са били отстранени, на което получила утвърдителен отговор от Т.. Въпреки нейното уверение, подс. В. започнала да спори за част „архитектура“ и без да изложи обосновани мотиви, заявила, че инвестиционният проект не следва да бъде одобрен и да му се дава строително разрешение, като вместо това трябва да бъде изготвен мотивиран отказ. След това подс. В. задържала цялата преписка при себе си и не разписала нищо. При св. Т. останало единствено разрешителното за строеж, подписано и подпечатано от а.. Б., а у подс. В. останали копия от същото.

На същия ден - 14.12.2018 г., к. на район „*“ - подсъдимият Р. Р., изискал цялата документация, отнасяща се до проекта на „•• П.“ ЕООД и същата му била представена в служебния кабинет.

Свидетелката Т. така и не приложила оригиналното, не финализирано разрешение за строеж към преписката, защото от поведението на подсъдимите В. и Р. - още повече след като последният взел при себе си проектната документация - разбрала, че има проблем и дори се притеснила, че разрешението може да бъде унищожено от к. и В. преди да излязат писмата за обява. Така създалата се ситуация я обезпокоила сериозно, защото от една страна разрешението за строеж се издавало от г. а. и к. Р. нямал каквото и да е право да се намесва, а от друга - отсъствието на проекта от отдела възпрепятствало продължаването на процедурата. Освен това Т. за първи път ставала свидетел подс. Р. Р. да е искал и взимал при себе си преписки на отдела им.

Това действие достигнало до знанието на свидетеля А., който се изненадал и притеснил от предприетите действия на к. Р., като поради възникналите съмнения си организирал среща на 18.12.2018 г. с подсъдимия. Срещата била уредена със съдействието на свидетеля Д. Т., който използвал за целта свои контакти.

Междувременно, на 17.12.2018 г. подс. Р. Р. /в деня преди срещата с А./ поискал писмени обяснения от гл. а. М. Б., защо е било подготвено „незаконосъобразно“ разрешение за строеж, в което КИНТ-а не е 2.0. Свидетелят Б. му представил своите подробни обяснения /л. 6 - 8 от том 6 от ДП/, в които детайлно изяснил какви са законовите разпоредби, че се е консултирал с г. а. на гр. П. - свидетелката П., като следва да се придържа към ППЗТСУ, действал в рамките на 1995 г., когато е била издадена скицата с виза за проектиране, което означава, че за този обект не важи изискването за КИНТ 2.0.

На същата дата - 17.12.2018 г., подс. Р. изискал по случая и писмени обяснения от св. Т.. В депозираните от нея такива на 07.01.2019 г., а. посочила, че на първо място - след изпращане на писмо от 08.11.2018 г. със забележки към проект Жилищна сграда - 4 и 5-етажно застрояване, находяща се в УПИ- ••••• кв. ••• от плАна на П. градска част на гр. П. проектът е бил изтеглен и входиран на ръка в последствие лично от представител на надзорната фирма, за което били съставени и подписани заявления. Отново било обяснено, защо не е спазено изискването за КИНТ 2.0, както и становището на Т., че за този проект горното не важи.

На 18.12.2018 г. в служебния кабинет на подс. Р. Р. в гр. П., бул. „Ц. Б. ••• О.“ № •••, се провела срещата между него и свидетеля А., на която присъствал и св. Д. Т.. При влизането си в кабинета, З. А. забелязал наличието на цялата проектна документация, касаеща строителния проект на „•• П.“ ЕООД, разположена върху бюрото на к.. В хода на проведения разговор подсъдимият Р. ясно заявил, че нищо в район „*“ не се случвало без неговата благословия и одобрение, както и че служителите, които предприемали

самостоятелни инициативи в такава връзка, бивали отстранявани от работа.

Свидетелят А. попитал какви са причините, поради които неговата проектна документация се намира на бюрото на к., като в отговор подсъдимият Р. посочил, че съществувал проблем, свързан с показателя КИНТ. З. А. обяснил, че е извършил необходимите консултации по въпроса и се поинтересувал дали к. е предприел консултация с г. а. на района. Подсъдимият Р. категорично заявил, че това не е необходимо, тъй като „той управлява к.“. В хода на разговора Р. Р. попитал свидетеля, къде било неговото място /на Р./ в „цялата тази работа“ и „освен да вземел да си ходи“. Освен това подсъдимият обяснил, че предишният Г. а. на район „*“ е бил освободен от длъжност, тъй като „не се е научил как да работи“ и дал да се разбере, че същото очаква и настоящия Г. а., в лицето на свидетеля Б..

Свидетелят Т. бил седнал на дИвана в кабинета и не слушал разговора на Р. и А..

Силно притеснен от развитието на нещата, З. А. се свързал с представителя на надзорната му фирма – св. М. А. и я запознал със случилото се. Двамата решили, че е добре тя да се срещне със своята позната в район „*“ - подс. Д. В., която да ги посъветва какво да предприемат.

На неустановена дата през втората половина на м. декември 2018 г. свидетелката М. А. провела среща в кметството на район „*“ в гр. П. с подсъдимата Д. В., в качеството й на н. о. „Инвестиционни проекти, устройствено планиране, контрол на строителството, екология и чистота“. Двете се познавали добре във връзка с упражнявАната дейност от стрАна на А.. Свидетелката обяснила на подсъдимата защо идва, като по време на разговора В., заявила на А., че според строителната документация на фирмата на свидетеля А., предвиденият коефициент на интензивност на застрояване /КИНТ/ надвишавал допустимата разгъната застроена площ /РЗП/. Това означавало, че фирмата на А. щяла да се „облагодетелства“ с приблизително 390 000 евро - изчислени на база 300 евро на квадратен метър за 1300 кв.м. Именно, защото при тези условия З. А. щял да реализира печалбата от 390 000 евро, то подсъдимата заявила на М. А. че трябвало „да предложат нещо, за да мине проектът“. Свидетелката я попитала какво ще се случи, ако не се даде нищо, на което подсъдимата отговорила, че тогава ще се издаде мотивиран отказ, който дори да се обжалва в съда и делото да се спечели, ще минат поне две години.

Свидетелката А. разказала подробно за срещата с В. на свидетеля А., който разбрал, че се иска от него да се реши проблемът по нерегламентиран начин - чрез заплащане на определена сума пари.

Свидетелят А. продължил да търсил помощ от различни свои приятели, един от които бил св. И. Г. - у. и с. на „М.“ ЕООД, което се занимавало с проектиране, строителство, интериор и довършителни работи. Това дружество проектирало друг строителен обект на св. А. назад във времето.

Узнавайки, че община П., район „*“, е отказала да одобри проекта на св. А., св. Г. от своя стрАна също предложил на свидетеля да разговаря с подс. В., която познавал повече от 15 години.

Свидетелят Г. провел две срещи с подс. В., като на П.та от тях, на която помолил В. да окаже административно съдействие на А. за одобряване на инвестиционния му проект /състояла се в сутрешните часове на неустановена дата през м. декември 2018 г., на пейките пред район „*“ в Пл./ тя му обяснила, че „ще бъде трудно“, като не му отказала, но и не поела категоричен ангажимент.

Малко по-късно, св. А. разказал на св. Г. какво е разбрал от св. М. А. от нейната среща с подс. В. и го помолил отново да се види с нея, за да се увери дали в действителност му е била поискАна сума пари.

Свидетелят Г. се срещнал за втори път с подс. В. /отново на неустановена дата около средата на м. декември 2018 г., на ул. „А. В.“ № •• в близост до ползвания от св. Г. офис/. На тази среща подс. В. повторила същото, което била заявила и на М. А., че св. А., при одобряване на проекта, в претендираните от него параметри, ще спечели приблизително 390 000 евро - изчислени на база 300 евро на квадратен метър за 1300 кв.м. Освен това подс. В. обяснила на св. Г., че к. на район „*“ - подс. Р. „бил бесен, защото случаят се раздухал“ и били направени „консултации с други архитекти като „нямало /Р./ да им направи компромис“. Подсъдимата подтикнала Г. З. А. да предложи каквото прецени. На конкретния въпрос на И. Г. какво иска подсъдимият Р. - процент от печалбата или пари, В. му отговорила, че А. следва да им предаде на две вноски по 30 000 лв. или сумата от 60 000 /шестдесет хиляди/ лв. На срещата подс. Д. В. поела ангажимента, ако се даде П.та част от 30 000 лв. възможно най-бързо, Р. да окаже влияние на г. а., който да одобри идейния проект и да се издаде строителното разрешение.

Свидетелят Г. споделил за разговора на св. А., който заявил, че искАната сума му е непосилна и не може да я осигури наведнъж. Г. разговарял с подс. В. по телефона и й предал казаното от З. А., на което тя отговорила, че ще си помисли и ще се обади. Двамата повече не се чули.

В края на м. декември, уплашен да не получи отказ, З. А. взел решение за оттегляне на проектната документация, въпреки първоначално получените уверения за нейното одобрение от свидетелите Б. и Т..

Освен с М. А. и Г., св. А. решил да се консултира и със свидетеля А. З. - а., с когото имал предходни професионални взаимоотношения във връзка с друг строителен проект.

По време на проведената през месец декември 2018 г. /на неустановена дата/ среща, свидетелят А. информирал свидетеля З. за проведения разговор с подсъдимия Р., като му разяснил детайли относно поведението и изявленията на последния във връзка с въпросния инвестиционен проект. В отговор на това, свидетелят З. заявил, че разполага с „човек“, който е в близки отношения с Р. Р. - а именно подсъдимият И. Д., който би могъл да му „съдейства“ за разрешаване на възникналите трудности около идейния инвестиционен проект и свързаното с него разрешение за строеж.

Непосредствено след това, в присъствието на свидетеля А., свидетелят З. осъществил телефонно обаждане до подсъдимия Д., като му предал накратко известните му факти по казуса.

Впоследствие, между З. и Д. била договорена среща, която се състояла в офиса на първия от тях, в периода преди Коледните празници на 2018 г. На нея подсъдимият Д. се явил заедно с подс. Р.. Р. потвърдил, че сумата от 60 000 лева, поискАна чрез подсъдимата В., представлява условието, при което той щял да разпореди на св. Б. издаване на необходимо одобрение на внесения в район „*“ проект.

След злополучните опити от стрАна на св. А. да получи желаното одобрение на своя идеен инвестиционен проект за „Жилищна сграда 4-5 етажа“ в УПИ ••••• от кв. ••• по рег. план на П. градска част гр. П., в началото на м. януари 2019 г. проектът за пореден път бил изтеглен от район „*“, коригиран и внесен там за разглеждане по съответния ред.

Междувременно - с предизвестие от 09.01.2019 г., свидетелят Б. бил уведомен за предстоящо прекратяване на служебното му правоотношение, считано след изтичането на едномесечен срок, на основание чл. 103, ал. 1, т. 4 и чл. 7, ал. 2, т. 8 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. Впоследствие, през месец април 2019 г., подсъдимият Р. уведомил свидетеля Б., че предизвестието следва да бъде отменено, в съответствие с Решение № 3/07.03.2019 г. на Конституционния съд, с което цитираните разпоредби били обявени за противоконституционни.

На 16.01.2019 г. със Заповед на к. Р. на св. Т. било наложено дисциплинарно наказание „Забележка“ за „неспазване кръга на служебните й правомощия“ - дисциплинарно нарушение по чл. 89 ал.2 т.3 от ЗДСл, по повод постъпването на новия коригиран инвестиционен проект за „Жилищна сграда 4-5 етажа“ в УПИ ••••• от кв. ••• по рег. план на П. градска част гр. П., който не бил регистриран в деловодството на район „*“, а бил приет от нея на ръка от представителя на надзорната фирма, с подписване на заявление.

След като вече не знаел какво да прави, св. З. А. решил да сигнализира компетентните служби за действията на к. Р.. Същият се свързал с П. Г., който тогава бил п. на ••••••• и му разказал всичко по случая, като настоял и за лична среща с г-н Б. Б., тогава м. - п. на Р Б. З. А. и П. Г. били приети от Б. Б., когото свидетелят запознал с казуса, като бил приготвил и писмен сигнал /стр. 3, том 38 от ДП/. Свидетелят А. изрично държал на срещата, защото подс. Р. бил к., издигнат от П. П. Г. и се притеснявал от реакцията на държавните институции. Б. Б. изслушал оплакването на свидетеля и му заявил „Не се притеснявай, че е от Г.. Няма наши, няма ваши. Всички са под ножа“.

А. подал сигнала на 09.01.2019 г. в •••••••, като с Решение № 013-К от същата дата, комисията решила да бъде осъществено оперативно взаимодействие с органите на прокуратурата на РБ и изпратила сигнала на г. прокурор на Р Б.

С Постановление от 10.01.2019 г. прокурор при СпециализирАната прокуратура гр. С. е образувано настоящето досъдебно производство.

На 10.01.2019 г. З. А. бил разпитан като свидетел по случая и с Постановление от 10.01.2019 г. е било възложено на ••••••• извършването на отделни действия, свързани с разкриване на престъпната дейност.

Свидетелят З. А. декларирал категоричното си съгласие за оказване съдействие на органите на прокуратурата, като подписал декларация на основание чл. 173 ал.5 от НПК и чл. 12 ал.3 от ЗСРС да бъдат използване специални разузнавателни средства за установяване на престъпната дейност на други лица, както и че ще запази в тайна стА.лите му известни факти и сведения за СРС и събраните данни при тяхното използване.

След направените искания, съобразно изискванията на закона, с Разпореждания на правоимащите съдии от СпНС, след средата на месец януари 2019 г. били дадени разрешения /впоследствие разширени/ за използването на специални разузнавателни средства за разследване, чрез използване на оперативни способи, съгласно чл. 5, 6, 7, 9 и 11 от ЗСРС - наблюдение, подслушване, проследяване, белязване и документиране. Целта била да се закрепят с видео и аудиозапис действията на к. Р., както и на всички замесени в престъпната схема.

Служителите на ••••••• осъществявали техническа помощ при използването на СРС, като предавали съответните технически устройства /заснемащи видеозаписи и записващи аудиозаписи/, както и белязани пари на св. А. преди срещите му със съответните лица и след това ги взимали от него. Впоследствие З. А. бил многократно разпитван като свидетел, съобразно новите обстоятелства при развитие на случая, лично възприети от него.

Съгласно практиката си при корупционни престъпления, служителите на ••••••• обяснили на св. А. какво е провокация към подкуп, както и че при този вид престъпления и двете страни са наказуеми. От тук насетне на същия не са давани каквито и да са указания как и с кого да разговаря.

Всички телефонни разговори между св. А. и подс. Д., респективно между подсъдимите /доколкото е имало такива/, както и с някои свидетели, проведени след датите на даване на съответните разрешения, са били записани. Всички срещи, проведени между З. А. и свидетелите И. Г., М. А., З. и подс. Д., след датите на даване на съответно разрешение, са били фиксирани с видео и аудиозаписи, чрез носени от свидетеля специални технически средства.

На 01.02.2019 г. преди обяд св. З. А., посетил офиса на св. М. А. в гр. П.. По време на срещата М. А. преразказала отново как се е срещала с подсъдимата В. по повод на проекта, изразила категоричното си становище, че документите са изрядни, че са провеждани множество консултации в тази връзка, че е искала да се изготви мотивиран отказ, за да може същият да се обжалва по съответния ред, а подсъдимата й заявила, че ще уведомят и РДНСК. Също така, А. потвърдила, че В. й заявила, че при одобряване на проекта на З.. А., ще се получат около „1000 кв. м. в повече“, с което ще се реализира поне по 300 евро на квадратен метър и казала „предлагайте“.

На 07.02.2019 г. в ранния следобед З. А. посетил и офиса на св. И. Г. в гр. П. на ул. „А. В.“, като при проведения разговор Г. потвърдил всичко, което преди това бил пресъздал на А. за срещите си с подс. В. - сметката, направена от нея, че А. ще получи при одобряване на документацията му 1300 кв.м. в повече, които ще се продадат по 300 евро на квадрат, думите й „предложете“, както и ядосването на подс. Р., че случаят се „раздухал“ и за поискА.та, в крайна сметка, от В. сума от 60 000 лв., за да се одобри инвестиционният проект на А. и респективно той да получи строително разрешение.

З. А. отново споделил на И. Г., че няма такива финансови средства, като последният му обяснил, че съществува възможност да преправят проекта, като добавят още около 60-80 кв.м., за да се обособи още един апартамент, който да се предостави на подс. Р., вместо искА.та сума. А. обаче не приел.

На 14.02.2019 г. свидетелят А. провел нова среща със св. З. в неговия офис, намиращ се в гр. П., в близост до Университета по хранителни технологии на ул. „Ж. Ж.“ № *. На тази среща свидетелят З. разказал на З. А., че Д. лично е довел подсъдимия Р. в офиса му с цел обсъждане на въпросния инвестиционен проект. И подс. Р. е потвърдил поискА.та сума от 60 000 лева, посочена по-рано от подс. В., за да повлияе на а. Б. за одобряване на идейния инвестиционен проект. Точните думи на З. били в насока, че проблемът на А. с подс. Р. му бил решен „…даваш парите и ти го дава, ако искаш и на идейна фаза да ти го одобри... той беше при мен... Р. ме пита какво стА., май се отказаха. Викам не са се отказали... просто мислят в момента… идваш тука, викам го И., даваш парите на И. и ония подписва...“. В офиса бил и синът на св. З. - св. В. З., който от своя стрА. също заявил на св. А.: „ Р. нали идва с него тука, той говори с него “.

Малко по-късно на същата среща на 14.02.2019 г. св. З. се обадил на И. Д. и го поканил да дойде на място. Подсъдимият Д. приел веднага и дошъл в офиса на ул. „Ж. Ж.“. Така свидетелят А. се запознал с подсъдимия за първи път, а З. на въпроса на А. „Това ли е човекът?“, отговорил: „ Това е, дето говорихме по въпроса с Р..“ Впоследствие разговорът се преместил в заведение в близост до офиса, за да бъде проведен без присъствието на трети лица. Първоначално там отишли св. А. и подс. Д., а след това към тях се присъединил и св. З. и синът му.

Подсъдимият Д. потвърдил, че е имало среща между него, Р. Р. при свидетеля З., при която Р. потвърдил поискАната сума от 60 000 лева. Също така И. Д. уточнил, че тогава не знаел точно за какво става дума, защото се бил дръпнал в страни, но после к. Р. го закарал до дома му, излезли по негово настояване зад автомобила му и му обяснил всичко. Подчертал пред З. А., че подс. Р. бил толкова предпазлив, че дори в колата си не искал да разговаря с Д. за проекта на А..

От З. А. подсъдимият Д. взел по-точни разяснения - какво иска, как да се процедира, за да знае предварително до къде е неговия ангажимент, изрично поставил условие парите да се намерят от А. предварително.

Освен това, подсъдимият Д. поел ангажимент да играе ролята на „гарант“ - когато искА.та сума бъде осигурена от З. А. и оставена в него, той щял да уведоми к. Р., което щяло да доведе до окончателно решаване на проблема с одобрението на идейния инвестиционен проект. Това щяло да стане, чрез оказване на въздействие върху Гл. а. на район „*“ в лицето на св. М. Б., в чиито правомощия влизало вземането на съответното решение, като той щял да одобри проекта щом подс. Р. приеме сумата. За да убеди свидетеля колко е сериозен, Д. подчертал, че парите ще бъдат дадени на к. едва щом З. А. каже, че е доволен от свършената работа.

Подсъдимият Д. споделил, че не е необходимо да се търсят алтернативни начини за одобрение на идейния инвестиционен проект, например, чрез входиране на строителните документи в Голяма община Пловдив. За да потвърди сигурността на своята роля като гарант, Д. дал пример с друг случай, в който също е „съдействал“ - след като съответните лица осигурили поискАната сума, те получили желА.та услуга.

Д. предупредил свидетеля А., че в бъдещата им комуникация трябва да има предвид, че подсъдимият Р. е изключително предпазлив. Всички техни срещи се провеждали на места, далеч от офиси, автомобили и лични мобилни телефони.

Въпреки това, подс. Д. предоставил на А. своя мобилен номер за връзка /•••••••/. Срещата между тях завършила с обещание от стрА. на Д., че ще разговаря с Р. и ще се обади на А., използвайки кодовата дума „продължаваме“, за да го увери в благоприятния развой на събитията. Разделили се малко след 15.00 ч. на 14.02.2019 г.„

На 14.02.2019 г. в 19.46 ч. се провел разговор между подс. Р. и мъж, ползващ мобилен телефон с № ••••••••••, в който подсъдимият пояснил, че влиза в гр. П. и двамата може да се видят по-късно, защото първо подс. Р. има среща с „К.“ /подс. Д. е от гр. К./.

На 15.02.2019 г. подс. Д., съгласно договорката, се обадил на св. З. А. и му съобщил, че „продължават“.

На 16.02.2019 г. в 15.05 ч. се провел телефонен разговор между подсъдимите Д. и Р. Р., като Д. обяснил, че предишния ден не си бил зареждал телефона и го бил оставил „на зареждачка“, на което Р. Р. отговорил, че няма проблем, но искал да знае как да си подреди програмата. Д. пояснил, че е „говорил и чака“. к. уточнил, че „точно това пита, дали да потвърдят или да дойде...“, а И. Д. му казал, че го чака да дойде. Обсъдили и времето, за което Р. ще измине разС.ието до определеното място - около 4 часа, 4 часа и половина.

На 26.02.2019 г., З. А. пак се срещнал със свидетелката А.. Тя му разказала, че г.т а. на район „*“ - М. Б. я уверил, че всичко с техните строителни документи е наред и ще бъдат одобрени и подписани от съответните специалисти. По-рано А. сам бил видял бележка върху една от папките с документи с надпис „без забележки“ и дата 06.12.2018 г. В разговора А. обяснила, че едва впоследствие „се е появил проблемът с Р. /подс. Р./“. Те обсъдили, че к. на практика няма правомощия да подписва строителните документи. Според процедурата съответните специалисти от район „*“ трябвало да подпишат всяка част от строителната документация - водоснабдяване и кА.лизация /ВиК/, електроснабдяване и т.н. Последен подпис и върху разрешението за строеж поставял г.т а. на района - М. Б..

З. А. се срещнал още два пъти с подс. Д. - на 12.03.2019 г. и на 18.03.2019 г., когато отново коментирали подаването на документите от стрА. на А. - как да внесе проекта си, за да бъде одобрен. Свидетелят за пореден път детайлно обяснявал проблемите си, свързани със строителната му документация и хронологията на събитията, как се е консултирал с много специалисти и всичко с документацията му е законно. На 12.03.2019 г. свидетелят пак поискал от подсъдимия да уточни каква сума следва да предаде, за да му се извърши услугата, на което Д. отговорил „предишната“, която е коментирАна - „в лева“ или 60 000 лв. А. искал и някаква отстъпка, като подсъдимият Д. уточнил, че дадените пари може да се вземат предвид от подс. Р. при бъдещи проекти на свидетеля в Район „*“. Разговор със същата тема се провел и на 18.03.2019 г., като З. А. изразил своите съмнения, дали подс. Р. няма да увеличи искА.та сума, което се отрекло от Д.. Същият разяснил, че на няколко пъти е разговарял с к. за проекта на А. и той го е убедил, че всичко ще е както са се договорили. Д. разказал, че се е видял след 12.03.2019 г. с подс. Р., на когото докладвал за срещите си със З. А.. Подсъдимият Р. като го изслушал, му заявил „Спираш да говориш“ и му казал да не се вижда повече със свидетеля. И. Д. уточнил, че това се е случило, защото той - А. - „не се е бил приготвил“ и ако „направо му бях оставил - нямаше да има въпрос сега “.

Все пак подс. Д. убедил З. А., че к. ще му съдейства за одобряване на идейния проект и получаване на разрешението, след получаване на искА.та сума пари и че продължават да „работят“ по въпроса.

На 02.04.2019 г. в ранния следобед подс. Д. се срещнал с А. на бензиностанция „Лукойл“ на бул. „Б. в П.. Д. предал на А. договор за покупкопродажба на стоки /том 5, л. 16-17/. Заявил му, че това е „за което двамата са говорили по-рано“, въпреки че А. не бил водил такъв разговор, след което подсъдимият влязъл във вътрешната част на търговски обект, намиращ се в района на бензиностанцията. Докато Д. отсъствал, свидетелят А. използвал възможността да прегледа предоставените му документи. Тогава забелязал, че те представляват договор за покупко-продажба на стоки. По-конкретно договорът бил между едно от дружествата на свидетеля - „•• Т.“ ЕООД - и фирмата „К. •••“ ЕООД като продавач, представлявА. от подсъдимия Д..

Предметът на договора бил изработка на метално хале на стойност 150 000 евро, като се предвиждала първоначална вноска от 20 % - т.е. 30 000 евро или приблизително 60 000 лева. Точно тази сума съвпадала с очакваното плащане, което трябвало да бъде предадено на подсъдимия Р., чрез Д. и уточнено в началото от подсъдимата В..

Притеснен от съдържанието на документа, свидетелят А. попитал Д. защо е необходимо да се подписва такъв договор. Подсъдимият обяснил, че Р. бил изключително притеснен и действал предпазливо, понеже в същия период се провеждала проверка от държавните органи относно парка зад хотел „С. П.“ в П.. Тя се извършвала по инициатива на комитет, който търсел документация, свързА. със собствеността върху терена, като се водела кореспонденция с общинските власти. Подсъдимият Д. уверил А., че въпреки съдържанието на договора няма място за притеснение, но все пак проявил нетърпение от факта, че за пореден път свидетелят не носи парите. З. А. се чувствал несигурен и помолил Д. за време, за да обмисли ситуацията. Двамата се уговорили да се срещнат отново по-късно същия ден.

На втората среща св. А. започнал да задава въпроси, свързани с детайли около договора. Д. тогава му разкрил, че истинската цел на договора била той да послужи като „оправдание“. Обяснил, че ако по някакъв начин бъде задържан от полицията с въпросната сума от 60 000 лв. преди предаването й на Р., ще може да твърди, че тя представлява авансът от 20 % по договора за металното хале. Подсъдимият Д. дори коментирал случая с Д. И., б. к. на район „М.“ в гр. С., която била задържА. с белязани пари от подкуп в служебния си автомобил. Според Д., ако И. е имала подобен договор, вероятно е нямало да се стигне до задържането й. Той допълнително настоял, че ако А. не подпише договора, ще го „разхожда цял ден по чейндж бюра“, за да обменя парите и така да се избегне евентуално маркиране на сумата като белязАна. Пред свидетеля, Д. подписал договора, а А. го взел със себе си с аргумента, че иска да се консултира с адвокат. Също така помолил подсъдимия да разбере от к. дали има възможност общата сума от 60 000 лв. да се плати на две вноски.

Накрая свидетелят попитал Д. дали е време да входира отново строителните си документи в район „*“, но подсъдимият не знаел какво да го посъветва, тъй като А. не бил осигурил парите и отново трябвало да отиде „при Р. с празни ръце и не знаел какво ще стане“. След това двамата се разделили.

В крайна сметка, още на същия ден, св. А. входирал строителните документи в район „*“ с направените корекции по дадените му по-рано предписания и приложил допълнителна документация - Решение № 375/01.09.2007 г. на Общинския съвет - П., което според него доказвало, че си е в правото и няма нужда да се покриват повече изисквания. Свидетелят сторил това, защото бил напълно убеден в правотата си и все пак се надявал, че може да получи одобрение на инвестиционния си проект, без да дава по нерегламентиран начин пари за горното. Докато попълвал документите в общината, свидетелят бил забелязан от подс. Р., но не си казали нищо.

Няколко дни по-късно А. уведомил и подс. Д. за стореното, който предположил, че именно за това подс. Р. се бил свързал с него и го питал няма ли да се виждат.

След внасяне на проектната документация, същата била разпределена на отдела на а.. Т., но свидетелката получила преписката поне седмица по-късно /въпреки, че срокът за произнасяне бил 14-дневен/, защото подсъдимата В. задържала проекта на З. А. при себе си и едва след това лично го занесла на Т..

На 16 април 2019 г. г.т а. на район „*“ - свидетелят М. Б., издал отново мотивиран отказ съгласно чл. 149, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ по заявлението с входящ номер ••••••••••• за одобряване на идеен инвестиционен проект за жилищна сграда с 4 и 5 етажа, разположена в урегулиран поземлен имот /УПИ/-••-••••, квартал •••, част от ПлА. на П. градска част на град П., с идентификатор •••••••••••• по кадастралната карта /КК/ на града. Като причина за отказа били посочени установени нередности при разглеждане на преписката.

Свидетелят Б. изготвил отказа по изричното настояване на подс. Р.. к. събрал в кабинета си св. М. Б., св. Т. и подс. В. след внасянето на проектната документация от А. и им наредил да не одобряват проекта, и да не се издава строително разрешение, като за целта направят всичко възможно да намерят някакви грешки и несъответствия в проектните му материали, които да залегнат в мотивиран отказ. В тях имало несъществени и отстраними забележки, но подсъдимият Р. не допуснал да се обсъди, дори възможността да се коригират същите, като единствено се коментирало издаването на отказ. Свидетелите Б. и Т. не се възпротивили, като за целта а. Б. използвал открити от него несъответствия в проектната документация, които обаче според неговата и на а.. Т. лична преценка не били съществени и сами по себе си не налагали издаването на отказ.

Едно от констатираните несъответствия било свързано с кота корниз - според действащия застроителен план тя е 14,50 м, докато в проектното решение била 15 м. Друго нарушение касаело несъответствия между част „а.ура“ и част „Пътна“ на представения идеен проект, като разминаването било в траекториите на движение на автомобилите в подземния гараж. Поконкретно, броят на гаражите и паркоместата бил различен в двете проектни части и не се осигурявало достатъчно пространство за паркиране. Според чл. 42 от Наредба № РД-02-20-2/20.12.2017 г., на всеки самостоятелен обект /жилище, апартамент, ателие за творческа дейност/ се полага едно паркомясто или гараж, като в представената от свидетеля А. документация гаражите и паркоместата били проектирани по начин, който би затруднил тяхното ефективно използване.

След като свидетелят Б. изготвил мотивирания отказ, съгласно изискванията той е трябвало да бъде съобщен на заинтересованите страни. Поради това служителите на район „*“ изпратили съответните уведомления, за да информират засегнатите лица. Отказът за одобрение на проекта бил връчен на З. А. на 30.04.2019 г.

На 13.05.2019 г. същият се срещнал със св. М. А., за да преценят дали да се предприемат действия по обжалване. Същата заявила, че според нея и тогава изходът не е сигурен и всичко е въпрос на тълкуване.

На същия ден свидетелят А. отново се срещнал със свидетеля З., на когото възложил задачата да разбере от подс. Д. защо за пореден път е получил отказ за одобрение на строителната документация. Д. информирал З., че пътува към Б. тъй като е извън стрА.та, поради което се уговорили да се срещнат по-късно при завръщането му.

През същия ден, малко преди полунощ, св. А. се срещнал отново със З.. На тази среща, св. З. предал информацията, която междувременно получил от Д. - а именно, че подс. Р. е видял А. в сградата на Общината в деня, когато последният е подал проектната документация. Това накарало Р. да се поинтересува, дали Д. вече е получил поискА.та сума от 60 000 лева. З. изказал пред А. своето мнение, че той е допуснал грешка, тъй като първо е трябвало да предаде парите, а не да входира документите в район „*“, тъй като „Р. се е ядосал, че парите ги няма, а проектите са внесени “.

В хода на разговора, А. изразил съмненията си относно това дали може да се довери на Д.. З. предложил тогава А. да предаде парите директно на него /З./. След като сумата му бъде предоставена, той щял да се свърже с Д., който на свой ред да се обади на Р.. Последният пък щял да използва влиянието си върху а.. М. Б., с цел да го убеди да одобри процесния идеен инвестиционен проект. Убедил го, че сумата няма да се даде, докато всичко не е наред, както и че „тези пари касаят само Р....“. А. обяснил на З., че в момента не разполага с цялата сума от 60 000 лева. Припомнил също, че очаква плащания по друг строителен проект, по който самият З. бил отговорен за строителния надзор. Свидетелят З. го уверил, че според информацията от Д., можело да се изчака А. да събере средствата.

В крайна сметка, А. разбрал, че парите трябвало да бъдат предадени изцяло и наведнъж, за да стигнат впоследствие до подс. Р.. Д. в разговора си със З. категорично отхвърлил предложението на А., направено по-рано за разплащане на два пъти.

Допълнително, чрез З., който бил информиран от Д. и Р., св. А. разбрал, че засега не бива да изтегля документите си от район „*“, защото след като предаде сумата от 60 000 лв., проектът му щял да бъде одобрен. З. също така уверил А., че няма за какво да се тревожи относно фиктивния договор, предоставен му по-рано от Д..

На 14 май 2019 г., по инициатива на свидетеля З. А., се провела среща между него и подс. Д.. Срещата се състояла в обедните часове на бензиностанция ОМВ на бул. „Б. в П., до хотел С. П.. Причината за инициативата на А. била нарастващото му притеснение от напредването на времето, поредния отказ от район „*“ и неяснотата как да постъпи по-нататък.

При пристигането си, подс. Д. с жестове подсказал на А. да прибере мобилния си телефон. А. му обяснил, че е говорил със свидетеля З., който предложил да стане гарант за предаването на сумата от 60 000 лева, като я задържи до момента, в който идейният му инвестиционен проект бъде одобрен. А. казал на подс. Д., че ще се опита да вземе сумата на заем от приятел и ще се свърже с него, когато е готов.

На 28 май 2019 г., около 20:00 ч., в офиса на З. на ул. „Ж. Ж.“ № * в П., се състояла среща между него и А., предварително координирА. с Д.. На срещата св. З. информирал, че се е разбрал с к. Р. и Д. - к. да извика а.ите в кабинета си, в присъствието на З., който щял да ги разпита за необходимите корекции по проекта. След това той - З. щял да изтегли проекта, да направи нужните промени и да го внесе отново на другия ден в район „*“ за одобрение. З. уточнил, че е необходимо „формално оправдание“ за изтегляне на проекта, за да се обоснове последващото му повторно внасяне и одобрение, както и издаването на строително разрешение. Той заявил, че не му е нужно за целта да му се дава пълномощно, тъй като подс. Р. щял да разпореди на а.ите - свидетелите Б. или Т. - да му предоставят проекта. Изрично заявил, че парите няма да бъдат предадени на Р., преди той да е разпоредил одобрението на проекта. По-късно същата вечер А. уведомил З., че вече разполага с цялата сума. З. поискал първо да се увери в наличността на парите, след което щял да отиде до район „*“, за да изтегли документацията.

На следващия ден - 29 май 2019 г., следобед – св. А. се обадил на З. и му съобщил, че пътува към офиса му с парите. /междувременно същите били осигурени на свидетеля от •••••••, защото той не разполагал със сумата/.

Двамата, заедно със сина на З. - св. В. З., се срещнали в заведение срещу офиса на З.. Там, седнали на маса, А. отворил чанта, в която били поставени парите - пачки с банкноти на стойност 60 000 лева - и ги показал на З..

Около 10 минути по-късно към тях се присъединил и подсъдимият Д., уведомен от З. за мястото на срещата, като и той видял наличните пари. Д. поел ангажимент да се свърже с Р., за да разбере точно кога на следващия ден З. трябва да отиде до район „*“ и да действа по уговорения начин.

По-късно същия ден, около 22.30 часа, подс. Д. се обадил по телефона на свидетеля З. и го уведомил, че на следващия ден - 30.05.2019 г. в 09.00 ч. - има среща с подс. Р. в Район „*“ в гр. П.. След този разговор З. предал информацията на свидетеля А. по телефона, като го информирал, че в 08.30 ч. същата сутрин на 30.05.2019 г. А. трябва да бъде при него.

Но св. А. междувременно бил върнал парите на •••••••, поради което се опитал да обясни, че има друг ангажимент в 10.00 ч., за да избегне срещата, но З. настоял, че тя е от съществено значение и не може да бъде пропусната. ЗА. на 30.05.2019 г. в 08.30 ч. А. позвънил на З., за да му съобщи, че вече се намира пред офиса му. Около 15 минути по-късно З. пристигнал и поискал А. да му предаде договорената сума от 60 000 лева. Тогава св. А. изразил учудване, като заявил, че парите не са у него, тъй като предния ден такава уговорка не е била направена.

По указания на З., който се ядосал, А. го последвал с личния си автомобил, след което двамата пристигнали пред ресторант „Х. П.“ в П., където ги очаквал подс. Д.. З. веднага уведомил Д., че А. не носи парите със себе си. В отговор Д. угрижен обяснил на А., че предишния ден вече бил информирал подс. Р., че парите са „осигурени“ и че самият той ги е видял. Тъй като предстояла среща между Р. и З. в 09.00 ч., Д. не знаел как ще обясни новосъздалата се ситуация. З. и подс. Д. започнали притеснено да обсъждат със свидетеля А. какво да правят, защото вече ангажиментът бил приет от к. Р. и всичко било организирано.

Тримата - А., З. и Д. - взели решение, че пред Р. Р. ще бъде представено обяснение, според което съпругата на З. имала Здравословен проблем и е болна, поради което щял да закъснее за срещата с к.. Така А. щял да има възможност да осигури сумата от 60 000 лева - а всъщност свидетелят имал нужда от време, за да получи отново парите от служителите на •••••••.

След тази среща тримата се разделили, но няколко минути по-късно А. отново бил потърсен от Д., който настоял за втора среща. Д. поискал А. да спре автомобила си и да го изчака.

Когато пристигнал, подс. Д. потвърдил, че строителните книжа, входирани в район „*“, трябвало първо да бъдат изтеглени, след което върху тях да бъдат направени фиктивни забележки, за да могат впоследствие да бъдат повторно внесени и одобрени. В отговор А. заявил, че ще направи всичко възможно да се срещнат по-късно същия ден - в ранния следобед, когато ще предаде на Д. сумата от 60 000 лева.

В спешен порядък на св. А. в гр. С. от служителите на ••••••• били осигурени отново парите, но този път две суми от по 60 000 лв., разделени в две червени подаръчни торбички. Поради заявеното преди това от подс. Д., че е възможно да поиска парите да се сменят през чейндж бюра, държавните служители предоставили на З. А. два пъти сумата, в зависимиост от това дали ще се сменят или не.

Съгласно постигнатите договорки и в изпълнение на своята част от тях, подс. Р. сутринта на 30.05.2019 г. уведомил св. Б., че специално човек по проекта на З. А. ще дойде в Общината, за да изтегли проектната документация, като г.т а. ще трябва да му обясни какви са констатираните нередности и как да се отстранят, за да може после идейният проект отново да се внесе, за да се одобри. За целта к. щял да го доведе лично в кабинета на Б. в 09.00 ч.

а. Б. се съгласил да направи каквото иска от него к..

Така - в 09.00 ч. св. М. Б. чакал, съгласно уреченото. Когато след около половин - един час никой не дошъл, свидетелят срещнал в коридора на Район „*“ подс. Р. Р. и го попитал какво се случва. Подсъдимият заявил на М. Б., че за сега няма да дойде никой, защото „някой се бил разболял“, а в последствие му казал, че лицето ще дойде след обяд.

В 14.45 ч. на 30.05.2019 г. св. А. позвънил на подс. Д. и го информирал, че се намира в района на П. и пътува към П.. Половин час по-късно, след като влязъл в града, А. отново се обадил на Д. и двамата се уговорили да се срещнат на бензиностанция ОМВ до хотел „С. П.“. По време на този разговор Д. уведомил А., че срещата между подс. Р. и свидетеля Б. вече била организирАна.

В 15.05 ч. подс. Р. се обадил на св. Б. по телефона, че идва при него.

При пристигането си на бензиностанцията, подс. Д. поканил А. да се качи в неговия автомобил - кафяво „П. К.“. А. го попитал дали ще посещават чейндж бюра и когато Д. му заявил, че няма, взел съответната червена хартиена подаръчна торбичка с описаните преди това като банкноти 60 000 лв. от своя автомобил и се качил в колата на Д..

Подсъдимият Д. потеглил с автомобила си, напускайки района на бензиностанция ОМВ и поел в посока към град П., като се движел с ниска скорост. На бензиностанция Газпром, разположена на кръстовището на околовръстния път и булевард „Б., в края на П., той спрял автомобила. Двамата със свидетеля А. слезли от колата и седнали на маса в зоната на бензиностанцията, като започнали разговор на различни теми.

От своя стрА. св. З. тръгнал към Общината в Район „*“ и когато отишъл на място, съгласно постигнатите договорености, к. Р. го чакал и го завел в стаята на г. а., без да ги представя един на друг. Пред подсъдимия Р. М. Б. обяснил на Ат. З. какви корекции следва да се направят по идейния инвестиционен проект за жилищна сграда с 4 и 5 етажа, разположена в УПИ- ••-••••, квартал •••, част от ПлА. на П. градска част на град П.. Преди да излязат, а.ът казал на св. З. веднага да подаде ново заявление за оттегляне на проекта и отново после - след отстраняване на забележките - да бъде внесен по този начин, за да се спази административния ред. Подсъдимият Р. наредил на свидетеля Б. при повторно внасяне на коригираните книжа, да ги одобри веднага, без да ги разглежда повече.

От своя стрА. свидетелят З. позвънил на А. около 16.11 ч., според предварителна уговорка между тях. В разговора З. съобщил какви конкретни промени следвало да се направят в проектната строителна документация. Между тях бил проведен и още един разговор към 16.26 ч., по време на който А. З. потвърдил, че к. е разпоредил на а.а щом бъде внесен проектът - да бъде одобрен. /З., в действителност подал заявление в Район „*“ за оттеглянето на проекта от името на собственика, макар и погрешно да посочил вместо С. или В. Г. - „И. Г.“/.

След този разговор, свидетелят А. и подс. Д. напуснали бензиностанцията и отново се качили в автомобила на Д.. В колата Д. посегнал към червената чанта с парите и казал на А.: „Я да видим сега какво си донесъл“, като поставил чантата в скута му. Веднага след това започнал да разглежда съдържанието - извадил няколко пачки банкноти и започнал да ги брои, като ги поставял в своя скут. След като изброил сумата от общо 60 000 лева - върнал парите обратно в торбичката и я поставил на задната седалка на автомобила.

След това Д. потеглил и двамата се върнали обратно в гр. П.. По предложение на свидетеля А., Д. го оставил до подлеза на уличка, близо до булевард „Б., където се намирал неговият автомобил.

На същия ден подс. Д., подс. Р. и подс. В. били задържани.

В управляваното от И. Д. МПС л. а. „П. К.“ с рег. № ••••••••, което е било установено в гр. П. на паркинг срещу ул. „Й. Е..“ № ••, вх. * било извършено претърсване и изземване. По време на процесуалното действие, в автомобила на задна седалка, в средната й част е била намерена и иззета червена хартиена чанта, съдържаща пачки банкноти в левове с номинал на банкнотите от 50 и 100 лева, като пачките от по 100 лева са четири на брой вързани с ластик, пачките от по 50 лева са четири на брой, също вързани с ластик. В съставения протокол /том 3, л. 68-76 от ДП/, намерените банкноти са били описани по серийни номера, като бил изготвен фотоалбум /том 4, л.77- 95/.

Контролният талон за МПС с рег. № ••••••••, марка „П. К.“, ведно с посоченото превозно средство и контактен ключ за него, заедно с копие на приемо-предавателен протокол били предадени на ОД на МВР - Пловдив, отдел „Охранителна полиция“, сектор „Пътна полиция“ - ул. „Н. " № *, гр. П., за съхранение.

На 30.05.2019 г. в служебния кабинет на подс. Р. Р. под № ••, находящ се в сградата на Община - П., район „*“, с адрес гр. П., бул. „Ц. Б. Т. О.“ № •••, ет. * е извършено претърсване и изземване /том 4, л.1-3 от ДП/. От работно бюро в дъното на кабинета са били намерени и иззети: копие на писмо с изх. № •••••••••••/08.11.2018 г. по описа на район „*“, Община П.; копие на Заповед № 18-РД-09- 499/28.11.2018 г. на к. на район „*“ - Община П., с прикрепен лист с подписи на а. А. В., а.. М. Б., Ст. К. и и. Т. Я.; искане за отмяна на решение № 11731/03.10.2018г. на ВАС /незаведено деловодно/ - оригинал, със закачено на него жълто листче с ръкописен текст; лист с ръкописен текст - оригинал с отпечатано на гърба копие за удостоверение за проектантска правоспособност. Намерените документи са били поставени в хартиен плик, А № 0019066 и запечатани. По отношение на същите, впоследствие, е бил извършен оглед - протокол за оглед на веществени доказателства /том 23, л.3-4 от ДП/.

От шкаф до работното бюро, в дъното на кабинета, са били намерени и иззети следните предмети, намиращи се във вътрешността на компютър с черна кутия: харддиск „WDGreen“ със сер. № WCC4M2872679 и харддиск ADATA модел № ASX900S3-128GM. Харддисковете са били поставени в хартиен плик А № 0031929 и е изготвен фотоалбум /том 4, л. 23-38 от ДП/.

Претърсване и изземване е извършено и в намиращия се на същото място в съседство кабинет № *, като от офис бюро в помещението е бил намерен и иззет черен на цвят компютър в работещ режим, с обозначение GOLDEN FILD, от който е бил демонтиран твърд диск със сер. № JE2LDJ9K, марка HITACHI, който е бил запечатан в кафяв хартиен плик за ВД със сер. № А0032077. В офис саксия, в най-лявата част на помещението, са били намерени папки картонени, тип „Дело“ - общо 25, съдържащи а.ив на изходяща поща /писма и заповеди, издадени от район „*“ от 2012 г. до 2018 г./. В офис саксия, вдясно, са били намерени папки тип „Дело“ с общ брой 6, съдържащи а.ив на изходяща поща на к.. Изготвен е бил фотоалбум /том 4, л.1-19 от ДП/.

Претърсване и изземване е извършено и в жилището на подс. Д. В. в гр. П., ул. „Д." № ••, ет. *, ап. в., като от стая, обособена като спалня, в гардероб срещу вратата, в горен шкаф по средата, е била намерена и иззета сумата от 5 200 лева, описА. по номинал и банкноти в съставения протокол от извършеното процесуално действие и видно от изготвения албум /том 4, л. 53- 56 и л.61-67 от ДП/. Паричната сума е върната на подс. В. срещу разписка /том 23, л.11 от ДП/.

По отношение работното място на подс. В. - каб. № *, находящ се в к.ството на район „*“ при Община П., в гр. П., бул. „Ц. Б. Т. О.“ № ••• е било извършено претърсване и изземване, като не са били открити документи от значение за воденото разследване. От бюро в помещението е бил намерен и иззет мобилен апарат марка „ХУАУЕЙ“ в работещ режим с IMEI

•••••••••••••••• и ••••••••••••••••• с две СИМ карти и № ••••••••••••, с бял панел, с напукано стъкло на дисплея и калъф /том 4, л. 57-60 от ДП/.

Претърсване и изземване е извършено и в жилището на св. А. З., но не са били открити предмети и вещи от значение за воденото разследване. Изготвен е бил фотоалбум /том 4, л. 99-108/.

С протокол за доброволно предаване от 30.05.2019 г. св. А. В. /Т./ е предала документи, отнасящи се за преписка по одобряване на проект и издаване на разрешение за строеж за обект Жилищна сграда 4 и 5-етажно застрояване в УПИ ••••• от кв. ••• по рег. план на П. градска част гр. П. със заявители Л. А., С. Г., В. Г. и Й. А. и с инвеститор „•• П.“ ЕООД и пълномощник З. А.. Изготвен е бил фотоалбум /том 4, л. 109-115 от ДП/. Документите са били върнати на св. З. А. срещу разписка /том 23, л. 13 от ДП/.

На 30.05.2019 г. спрямо подс. И. Д. е бил извършен обиск и изземване, в хода на който от преден десен джоб са били намерени и иззети две банкноти от по 10 лева. Банкнотите са били опА.ни като ВД 1 и поставени в хартиен плик с № А 0031941.

Претърсване и изземване е било извършено на 30.05.2019 г. и по отношение на превозното средство, управлявано от подс. Р. Р. - лек автомобил марка „Т. А.“ с рег. № •••••••• , паркиран на адрес в гр. П. ул. „В. " № ••. При това процесуално действие са били намерени и иззети: 1 бр. мобилен телефон марка „BlackBerry“, модел RGE111LW с IMEI •••••••••••••••, СИМ карта •••••••••••••••••• и батерия. Телефонът е бил поставен в плик за ВД А № 0031930 и запечатан; копие от протокол № 4 от 14.03.2019 г. от заседание на експертен съвет по устройство на територията при район „*“, Община

Пловдив; копие от ситуационен план на УПИ ••, •••• кв. ••• по плА. на П. градска част - С., гр. П. от 09.01.2018 г.; копие от доклад № 3-9100- 498/22.03.2019 г. от комисия, назначена със Заповед № 19 РД 09-95/15.03.2019 г. на к. на район „*“, Община П.. Описаните документи са били поставени в плик за ВД А № 0019067. За намерените вещи в съставения протокол обв. Р. е дал саморъчни обяснения, че „мобилният телефон с № •••••••••• се ползва от него, а за документите няма спомен“.

С протокол за доброволно предаване от 30.05.2019 г. подс. Р. Р. е предоставил на органите на ГД „НП“ МВР - С. 1 бр. мобилен телефон „BlackBerry“, модел PH8912LW с IMEI ••••••••••••••• със СИМ карта на „ВИВАКОМ“ с № •••••••••••••••••••• с карта памет и батерия /с напукан екран/, както и 1 брой мобилен телефон марка „SAMSUNG“ модел S6 с IMEI •••••••••••••••••• SN: RF8J61SYK6V със СИМ карта на „ВИВАКОМ“ с № ••••••••••••••••••••• /с напукан заден панел/. Така намерените вещи са били поставени в плик за ВД № А 0031931 и за тях подс. Р. е дал саморъчни обяснения в съставения протокол, че „същите са негови и той ги ползва, като СИМ картите са с договор към района. Номерът /мобилният/ е ••••••••••. Задният панел на Самсунг е напукан, а на БлекБери - екрА.“.

С протокол за доброволно предаване от 15.05.2018 г. /том 4, л. 150, л. 163-171 от ДП/ св. З. А. е предал относими към предмета на воденото разследване документи, касаещи имот с идентификатор •••••••••••, за които е посочил, че между тях фигурира и комбинирА. скица за пълна или частична идентичност на поземлен имот с посочения идентификатор, която му е била издадена на 21.06.2017 г. от бившия Г. а. на район „*“ Община П. - О. Г., като видно от скицата впоследствие - на 11.12.2018 г., в нея е направено допълнение от Г. а. М. Б. във връзка с проектирането на подземни гаражи.

По отношение на мобилен телефон марка „Блекбери“, модел „П. д.“, S/N P9983 /SQK 100-1/ IMEI ••••••••••••••• с поставена в него СИМ карта на ВИВАКОМ с № •••••••••••••••••••• и карта памет марка TRANSCEND с капацитет 4 GB е била изготвена компютърно техническа експертиза /том 11, л. 4-91 от ДП/, като същата е установила наличие на списък с контакти, регистър с обаждания, съобщения обменени чрез приложението BlackBerry Messengeer /ВВМ/, изображения, видеофайлове. Поради спецификата на операционната система на телефона, част от данните са извлечени като екранни снимки. Информацията от телефона е записА. в папката BlackBerry Р9983 на приложения носител. В устройството са инсталирани програмите за незабавна комуникация VIBER и WatsApp, но тъй като потребителят е „излязъл“ от тях, те не могат да бъдат изследвани и данните за осъществени разговори - извлечени. При изследването на телефона е била извършена проверка на изтрити записи. Всички възстановени такива са записани на приложения носител.

Експертно изследване е било извършено и по отношение на мобилен апарат Самсунг, модел SMG925F, „Галакси 56“ EDGE, IMEI ••••••••••••••, с поставена СИМ карта на ВИВАКОМ с № •••••••••••••••••••••, като заключението от изготвената компютърно-техническа експертиза /том 11, л. 4- 91 от ДП/ е установила, че устройството е заключено. С помощта на специализиран софтуер заключването е било премахнато и е била извлечена потребителската информация от телефона. Данните са се състояли от регистър обаждания - извлечен от телефонното приложение и програмите за незабавна комуникация, списък с контакти - извлечен от телефонното приложение и програмите за незабавна комуникация, кратки текстови съобщения, електронни писма от пощенската кутия ••••••••••. данни за интернет активност, хронология на действията с устройството, изображения, видеофайлове, аудиофайлове, документи и друга информация. В приложение 1 към изготвеното експертно заключение /том 11, л. 9-14 от ДП/ са показани кратки текстови съобщения, получени и изпратени в периода 15.10.2018 г. до 30.05.2019 г. В устройството са инсталирани и използвани следните програми за незабавна комуникация: Facebook Messenger с потребител Р. Р., Line с потребител Az, VIBER с потребител Iam, асоциирА. с № ••••••••••••, WatsApp с потребител Az, асоциирА. с № •••••••••••••. Не са разпечатвани и прилагани извлечените данни за осъществени разговори чрез тези приложения, тъй като информацията е почти 10 000 страници. Във файла Samsung GSM_SM-G925F Galaxy S6 Edge_Report.pdf е съхранена информация за осъществената комуникация, чрез по-горепосочените приложения. Цялата информация, извлечена от устройството и СИМ картата е записА. в папката Samsung GSM_SM-G925F Galaxy S6 Edge на приложената флашпамет марка Apacer, с капацитет 32 GB. Друга използвА. програма за комуникация е Signal с потребител Az, асоциирА. с № ••••••••••••••. В приложение 2 на изготвената КТЕ са показани данни за осъществената комуникация чрез тази програма /том 11, л. 15-91 от ДП/.

На 30.05.2019 г. в гр. П., с протокол за претърсване и изземване от управлявано от подс. Р. Р. МПС, към доказателствата по делото е бил приобщен мобилен телефон, марка „Блек бери“, модел „П. д.“, S/N P9982 /RGE 111 L/W/ IMEI ••••••••••••••• и СИМ карта с № ••••••••••••••••••. По отношение на мобилния телефон е била изготвена компютърно-техническа експертиза /том 11, л. 98-234 от ДП/. Експертното изследване е било изготвено с помощта на специализирА. работна станция и програмните продукти Cellebrite UFED4PC и Cellebrite Physical Analyzer. По време на изследването и А.лиза, мобилният телефон не е бил включван към Интернет, за да не се промени съхранената в него информация, както и за да бъде предотвратена възможността лице, разполагащо с потребителски имена и пароли за инсталираните приложения да промени или изтрие съдържащите се данни. Изследването на телефона марка „Блек бери“, модел „П. д.“, S/N P9982 /RGE 111 L/W/ IMEI ••••••••••••••• с поставена СИМ карта на ВИВАКОМ с № •••••••••••••••••• е установило наличие на списък с контакти, регистър с обаждания, кратки текстови съобщения, обменени изображения, видео и аудиофайлове. Поради спецификата на операционната система на телефона, част от данните са извлечени като екранни снимки. ИзползвА. е програмата за незабавна комуникация WatsApp с потребител Р, асоциирА. с № ••••••••••••••. Данните за проведените разговори са показани в Приложение 1 /л. 102-148, том 11 от ДП/. В Приложение 2 /л. 149- 234, том 11 от ДП/ са разпечатани и показани обменените кратки текстови съобщения, като цялата информация извлечена от устройството и СИМ картата е записА. на приложения оптичен диск с надпис „ДП 9/2019 г. данни BlackBerry“ - найлонов джоб с № 97 /том 11 от ДП/. Изследването на телефона не е установило наличие на данни за изтрити записи.

По време на разследването е била изготвена строително-техническа експертиза /том 12, л. 7-28 от ДП/. Експертизата е имала за задача да А.лизира приобщените по делото строителни книжа и документи и да отговори на въпросите, доколко внесения за одобрение идеен проект е отговарял на законовите изисквания; налице ли са били съществени отклонения и нарушения или пропуски, даващи основание първоначално да бъде отказано неговото одобрение - в случай, че се установят такива, да се посочи в какво се изразяват те и отговаряли ли са на критерия „съществени“; в случай, че не се установят - да се отговори проектът бил ли е изпълним във вида, в който е представен и отговарял ли е на изискванията в ЗУТ; да се установи какви са направените изменения в проекта от стрА. на вносителя след извършения първоначален отказ от стрА. на г. а. на район „*“ в Община П..

Представеното експертно заключение е дало становище, че внесеният със заявление вх. № ••••••••••• за одобряване на идеен инвестиционен проект за: жилищна сграда 4 и 5-етажно застрояване в УПИ ••••• от кв. ••• по рег. план на П. градска част гр. П., не е отговарял на посочените в експертното становище изисквания. От стрА. на вещото лице е било посочено също, че пропуските и нарушенията основно са касаели неспазването на устройствените показатели, залегнали в РЗП на парцели ••••• и •••••• по ПлА. на П. градска част гр. П., одобрен със Заповед № ОА 424/17.03.1994 г., както и на задължителното условие, залегнало в чл. 42 от Наредба № РД-02- 20- 2/20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно транспортната система на урбанизираните територии /обн. ДВ, бр.7/2018 г.; попр., бр. 15/2019 г.; изм. и доп. бр. 98/2018 г./, а именно „за всяко ново проектирано жилище или ателие да бъде осигурен или подземен/надземен гараж или подземно/надземно паркомясто, като съгласно чл. 43 от ЗУТ те /гаражите и паркоместата/ трябва да са осигурени в границите на урегулирания поземлен имот. Според представеното по делото експертно заключение, след извършения първоначален отказ от стрА. на Гл. а. на район „*“ в Община П., вносителят на проекта е извършил изменения по част „а.ура“ и част „Пътна“, които са касаели предвидени на кота - 2,70 осем броя подземни гаражи и шест броя избени помещения, един брой абонатна станция и един брой автомобилна платформа; в коригирания проект по част „Пътна“, показаното влизане и излизане на предвидените осем броя автомобили е било без да е лимитиран техния габарит; по част „а.ура“ на кота плюс/минус 0 са били предвидени седем броя гаражи, два броя паркоместа, един брой общо помещение с РЗП 6,80 кв. м и един брой автомобилна платформа, като също така са били коригирани и кота корниз и кота било; в представения коригиран проект допълнително е била приложена ситуация на терена, от която е ставало видно седемте броя гаражи и двата броя паркоместа на кота 0, както и допълнително обособен паркинг в източната част на УПИ ••••• в съседство с УПИ •••••, където е последното десето място за паркиране или гариране, с което са били спазени разпоредбите на ЗУТ и посочената по-горе Наредба от 20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно транспортната система на урбанизираните територии.

В изготвената допълнителна строително-техническа експертиза /том 13, л. 5-42 от ДП/ е проследено хронологичното движение на входирА.та проектно-сметна документация за процесната жилищна сграда в район „*“ на Община П., като е направена и детайлна съпоставка между внесените П. и втора проектна документация, с оглед допуснатите нарушения. В експертното заключение е посочено, че съгласно действащите разпоредби на ЗУТ, всеки идеен инвестиционен проект подлежи на съгласуване с Г. а. на Общината, въз основа на предварителна оценка за съответствие по смисъла на чл. 142 ал.2 от ЗУТ. Съгласно Заповеди №№ 17 ЗГА 1/21.02.2017 г. и № 17 ЗГА 16/18.07.2017 г. на а.. Ю. П. - Гл. а. на Община П., проектът е следвало да се одобри от Гл. а. на Община П. район „*“. Констатираните първоначално, като съществени нарушения и пропуски, частично са били отстранени и в повторно внесената проектосметна документация е видно, че между тях са фигурирали документи, отнасящи се до изясняване на пълната собственост на ПИ с ИД •••••••••••• по КК на гр. П.; подписване на всички части на проекта от реалните собственици на имота; съгласуване на частите на проекта от всички проектанти; всички части на проекта са били в една фаза; в повторно внесения проект е било спазено и изискването за КИНТ; частично е била спазена и скица-виза за проектиране от 21.06.2017 г. и направено допълване към нея от 11.12.2018 г. от стрА. на Г. а. на район „*“ в лицето на свид. М. Б.; Представен е бил проект по част „В и К“, както и оценка за съответствие на част „Енергийна ефективност“. Отстранени са били също забележките и пропуските по част „Конструктивна“. Съгласно представеното експертно заключение на основание горецитираните заповеди на Г. а. на Община П. - св. Ю. П., единственото длъжностно лице, оторизирано да съгласува и одобри или да откаже да съгласува и одобри „идеен технически или работен проект за строеж: жилищна сграда - 4 и 5 етажно застрояване в УПИ •••••, кв. ••• по регулационния план на П. градска част гр. П., е бил Г. а. на Община П., район „*“ - св. М. Б.. Въз основа на представените за изследване като обект на експертизата документи, вещото лице е достигнало до извода, че св. М. Б. е спазил действащите разпоредби на ЗУТ, издавайки първоначално мотивиран отказ по „заявление с вх. № 3-9400- 20282/02.04.2019 г.“ за одобряване на идеен инвестиционен проект за Жилищна сграда - 4 и 5-етажно застрояване в УПИ •••••, кв. ••• по регулационния план на П. градска част гр. П., а впоследствие след отстраняване на допуснатите нарушения и пропуски във внесената на 29.01.2020 г. проектосметна документация, той е издал разрешение за строеж с № 12/06.02.2020 г., по силата на което е било разрешено на Л. Г. А., Й. Г. А., С. А. Г. и В. А. Г., в качеството им на собственици на поземлен имот с идентификатор ••••••••••••••••• по КК отреден за УПИ •••••, да извършат строителство на обект Жилищна сграда - 4 и 5 етажно застрояване в УПИ •••••, кв. ••• по регулационния план на П. градска част гр. П., ПИ ••••••••••••••••••• по КК на гр. П., ул. „П. Д.“ № *.

На 30.05.2019 г. с протокол за доброволно предаване е бил приобщен 1 брой харддиск от кабинет № 21, ползван от св. М. Б. и находящ се в гр. П., бул. „Ц. Б. Т. О.“ № •••, който е бил представен за експертно изследване. Изготвената по отношение на същия съдебно-техническа експертиза /том 7, л. 5-6 от ДП/ е дала заключение, че в представения за изследване обект не е била открита информация, относима към поставените въпроси /а именно такава, касаеща проект преписка с вх. № 3-2-00-282 относно изграждането на жилищна сграда на адрес гр. П., ул. „Д." № •• на ъгъла с ул. „П. Д.“/.

За експертно изследване са били представени и два броя харддиска, иззети на 30.05.2019 г. при извършено претърсване и изземване в гр. П., ул. „Ж. Ж.“ № * - офис, запечатани като обект 4 в кафяв хартиен плик за ВД, със сер. № А0032042. Изготвената компютърно-техническа експертиза /том 7, л. 9-15 от ДП/ е дала заключение, че в първия от обектите - твърд диск, марка „SEGATE“, модел „Momentus-ST95005620AS“ и сер. № 5YX14PQ с големина 465,8 GB се съдържат 14 броя файлове, като обобщената от тях информация е записА. в табличен вид и представена към експертното изследване. Във втория от обектите на изготвената експертиза отново е било установено, че се касае за твърд диск, марка „SEGATE“, модел „DEKSTOP-ST1000DM003- 1ER1“ и сер. № S4Y0X5VP, с големина 931,5 GB. При преглед на съдържанието на изследвания носител, не е била открита информация, относима към предмета на разследване.

Обект на експертно изследване са били също и два броя харддиска, иззети на 30.05.2019 г. при извършено претърсване и изземване в гр. П., ул. „Ж. Ж.“ № * - офис, запечатани като обект 1 в кафяв хартиен плик за ВД, със сер. № А0032045, като изготвената по отношение на тях експертиза /том 7, л. 23-28 от ДП/ е дала заключение, че в единия от изследваните дискове марка „SEGATE“, модел „BARRACUDA - ST380815AS“ и сер. № 5RW4KJ5P с големина 74,5 GB са били открити 13 броя файлове в директория „1/E/HOME/HOME/Plovdiv_Dobrotich_A2“, които са извлечени и записани на приложения към експертизата оптичен носител, а обобщената информация на всички копирани файлове е записА. в табличен вид във файл с име „EXSPORT-1.XLSX“ на приложения към експертизата оптичен носител. При изследване на втория от твърдите дискове не е била открита информация, относима към предмета на разследване.

Обект на експертно изследване са били и: два броя харддиска, иззети на 30.05.2019 г. при извършено претърсване и изземване в гр. П., ул. „Ж. Ж.“ № * - офис, запечатани като обект 3 в кафяв хартиен плик за ВД, със сер. № А0032043, като изготвената по отношение на тях експертиза не е открила информация, относима към предмета на разследване /том 7, л.31-32 от ДП/; един брой харддиск, иззет на 30.05.2019 г. при извършено претърсване и изземване в гр. П., бул. „Ц. Б. Т. О.“ № •••, каб. *, район „*“, Община П., запечатан като обект 1 в кафяв хартиен плик за ВД, със сер. № А0032077, като изготвената по отношение на същия експертиза не е открила информация, относима към предмета на разследване /том 7, л.61-62 от ДП/; един брой харддиск, иззет на 30.05.2019 г. при извършено претърсване и изземване в гр. П., бул. „Ц. Б. Т. О.“ № •••, каб. *, район „*“, Община П., запечатан като обект 2 в кафяв хартиен плик за ВД, със сер. № А0031929, като изготвената по отношение на същия експертиза не е открила информация, относима към предмета на разследване /том 7, л. 65-66 от ДП/.

Видно от заключението на изготвената спрямо подс. Р. Р. СМЕ /том 7, л. 89-92/ е, че към момента на изготвянето му /27.08.2019 г./ З.авословното му съС.ие е позволявало престой в Следствения арест.

Обект на експертно изследване са били и шест броя компактдискове, кадрите от видеозаписи на 10 броя камери, монтирани на територията на бензиностанция ГАЗПРОМ находяща се в гр. П., бул. „П. Ш.“ предадени с протокол за доброволно предаване от 04.06.2019 г. Изготвената по отношение на тях видео-техническа и лицево- идентификационна експертиза /том 8, л. 3- 26 от ДП/ е дала заключение, че на предоставените 6 броя компактдискове се наблюдават лица и същите са годни за лицево-идентификационно изследване. При извършеното фото съпоставително изследване е било установено лицето И. М. Д. да стои пред „Каса 2“ на 30.05.2019 г. в 15,45 часа. При сравнителен идентификационен А.лиз е било установено, че същият е пристигнал с автомобил марка „П.“ модел „К.“ с рег. № •••••••• с друго лице, взел е предмети от магазинната част на бензиностанцията, установен е да седи с другото лице на място, обособено като кафе, след което двамата са се качили в автомобила и са напуснали територията на бензиностанцията. Представени са кадри от действията на И. М. Д. и придружаващото го лице, подредени в хронологичен ред и на кадрите се наблюдава час, минута, секунда, както и име на камера. При преглед и А.лиз на предметите, които държи лицето И. Д. е било установено, че взима две бутилки „кока-кола“ 0,5 литра, чаша и плаща с монети.

Обект на компютърно-техническа експертиза /том 8, л. 32-35 от ДП/ е бил и 1 брой преносим компютър марка „Тошиба“, иззет на 30.05.2019 г. при извършено претърсване изземване в гр. П., ул. „Ж. Ж.“ *-офис, запечатани като обект 5 в кафяв хартиен плик за ВД, със сер. № А0005249. Изследването на намиращия се в компютъра твърд диск, марка „Тошиба“ се установило при неговото отваряне - наличие на различни потребителски документи, но същите се отнасят за период от преди 2018 г. Не са били открити изтрити файлове, създадени или модифицирани в периода от 15.10.2018 г. до 30.05.2019 г. Били са открити данни за използвани електронни пощенски кутии с посочените в експертизата адреси, но изследването на кореспонденцията в тях е установило, че съдържащите се там десетки хиляди получени, изпратени и изтрити писма се отнасят за периода от 2009 г. до 2013 г.

За експертно изследване е бил представен един брой харддиск, иззет на 30.05.2019 г., приобщен с протокол за доброволно предаване от А. В. в гр. П., бул. „Ц. Б. Т. О.“ № •••, район „*“, Община П., запечатан със стикер на СО - СП в кафяв хартиен плик за ВД, като изготвената по отношение на същия експертиза не е открила информация, относима към предмета на разследване /том 8, л. 38-39 от ДП/.

Използваните телефонни номера били следните: св. З. А. – ••••••••••; св. М. Б. – •••••••••••; св. М. А. – ••••••••••; св. И. Г. – ••••••••••; св. А. З. – ••••••••••; подс. Р. Р. – ••••••••••; подс. Д. В. – •••••••••• и подс. И. Д. - ••••••••••.

ГореописА.та фактическа обстановка, съдът е преценил, че се установява по безспорен и категоричен начин от събраните на досъдебното и съдебно производство доказателства, съответно от показанията пред съда на свидетелите, както следва - В. Г., С. Г., вкл. прочетените такива на основание чл. 281 от НПК /т.40, л.63 от ДП/; показанията пред съда на св. Л. А., З. А., вкл. прочетените такива на основание чл.281 от НПК /т.5, л.1-5, л.6 и сл., л.18- 22, л.92 - 100, т. 40, л. 97-99 от ДП/, В. Т., С. П., М. К., С. К.., М. Б., вкл. прочетените такива на основание чл.281 от НПК /т.5, л. 44, л.88 от ДП/, М. А., С.ка К., Л. П., Ю.. П., И. Г., вкл. прочетените такива на основание чл.281 от НПК /т.5, л. 52-55 от ДП/, А. З., вкл. прочетените такива на основание чл.281 от НПК /т.5, л.56 и сл., л. 110 и сл. от ДП/ , Д. Т., Т. Я., вкл. прочетените такива на основание чл.281 от НПК /т.5, л.122-126 от ДП/ , Д. Н., Г. Ш., В. К., М. Г., В. З., Л. Д., А. Т., вкл. прочетените такива на основание чл.281 от НПК /т.5, л. 40- 43, л. 102 – 106, т. 6, л. 13-18 от ДП/.

За изясняването на инкриминираните събития са кредитирани частично обясненията на подсъдимите, дадени след изменение на обвинението по реда на чл. 287 от НПК. В тази насока са и приобщените по делото писмени доказателства и доказателствени средства по реда на чл. 283 от НПК – протоколи за претърсване и изземване, фотоалбуми към тях, протоколи за доброволно предаване; определения на СпНС за одобряване на извършени претърсвания и изземвания; протоколи за оглед на ВД, протоколи за връщане на ВД, справки за съдимост, експертизи - ведно с 6 броя оптични носители DVD - R 4.7 GB с надпис - цифрова номерация от 1 до 6, строително - техническа експертиза, допълнителна строително - техническа експертиза, компютърно - техническа експертиза на два броя мобилни апарати „Самсунг“, модели Galaxy S8 и S5, предадени доброволно от Д. Т. на 30.05.2019 г. /счетоводна кантора „Казус“/; СМЕ /по отношение на подс. Р. Р., протоколи за предявяване на разследване, други документи: заповеди на а.. Ю. П. - Г. а. на Община П. за предоставяне на правомощия на Г. а. на район „*“; скица-виза за проектиране в УПИ •••••• и разрешение за строеж № 284/18.08.1995 г., документи, съставляващи идеен проект - жилищна сграда 4 и 5 етажно застрояване в УПИ ••••••, от кв. ••• по рег. план на П. градска част, гр. П. и свързани с него, документи, касаещи администрацията в район „*“ при Община П. /заповеди, длъжностни характеристики, устройствени правила/, документи, касаещи образуваното срещу а.. В. дисциплинарно производство, преписка на РП П., инициирА. с жалба от а.. Ж., обединена към ДП № 9/2018 г., по описа на СО при СП, изпратен сигнал от КПКОНПИ по жалба на а.. Ж. ведно с документи към него, сигнал от З. А. до м. - п. на РБ, веществени доказателствени средства, в следствие на експлоатирани СРС.

По този повод първостепенният съд аргументирано е съобразил, че в настоящото производство, предмет на обсъждане е придобитата информация, чрез използваните СРС. През голяма част от инкриминирания период от средата на месец януари 2019 г. до 30.05.2019 г., телефоните на тримата подсъдими, както и на св. З. А. са били подслушвани. Отделно, всички срещи между св. А. и подс. Д., както и с част от свидетелите са били записани. ИнкриминирА.та парична сума, предмет на престълението от 60 000 лева, е била белязА., чрез използвано СРС.

В тази връзка е взета предвид разпоредбата на чл.177, ал.1 от НПК, която не позволява постановената осъдителна присъда да се основава само на данните от използваните СРС.

На първо място, обосновано е преценено, че в основата на доказателствената съвкупност по делото са показанията на св. З. А., описващи подробно протичането на срещите и разговорите му с подсъдимите Д. и Р., както и със свидетелите А., Г. и З.. Неговите показания са в пълно съответствие с остА.лите доказателства, като самите срещи не са отречени от участвалите в тях лица, а естеството на проведените разговори. Изложеното от св. А. е подробно и изчерпателно, като съответства с остА.лите доказателства, като няма основание да се постави на съмнение добросъвестността на свидетеля. В тази насока са и показанията на св. Г. и св. А. и З. - в кредитирА.та им част.

На второ място, направените изводи са съобразени и с остА.лите гласни и писмени доказателства по делото, поставяйки акцент върху показанията и на другите свидетели - А. Т., М. Б., И. Г. и А. З., на наличните писмени доказателства, както и материалите, събрани със СРС, които имат допълнително и спомагателно значение.

Правилно е констатирано, че по делото са установени сериозни противоречия в събраните доказателства, но голяма част от обстоятелствата по случая, не се оспорват от участниците в процеса. За остА.лите факти, макар страните да имат различни становища и да ги тълкуват по различен начин, съществуват множество убедителни доказателства. Основните различия между тях не касаят самата фактология, а по-скоро правната оценка - дали и в каква степен описаните събития съответстват на обвиненията, формулирани в обвинителния акт и изменението им в съдебно заседание, както и доколко доказателствената съвкупност е била достатъчна, за да се постанови атакувания осъдителен съдебен акт.

Безспорно по делото е установено, че през инкриминирания период подсъдимият Р. Р. заемал длъжността к. на район „*“ в Община П., подсъдимата Д. В. - длъжността н. о. „Инвестиционни проекти и техническа инфраструктура“, свидетелят М. Б. - Г. а. на Района, а св. А. Т. - а.. Изяснени са и длъжностните характеристики на лицата, респективно - техните права и задължения. Самият св. З. А. е бил инвеститор, е. с. у. на „•• П.“ ЕООД, с уточнена основна дейност на дружеството.

Изяснено е по делото, че още през март 2018 г. св. А. е сключил договор за строителство срещу обезщетение със собствениците на парцела, намиращ се на адрес ул. „П. Д.“ № *; изготвянето на проект от а. Г. Ш. и внасянето на съответната проектна документация в район „*“ - П. за разглеждане; консултациите с г. а. св. М. Б. и надзорната фирма, която А. използвал за случая, представлявА. от свидетелката М. А.. Уточнено е, че тя е входирала заявление с вх. № •••••••••••/29.10.2018 г., по описа на район „*“ за одобряване на идеен инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж на жилищна сграда, находяща се в УПИ-••••• кв. ••• от плА. на П. градска част, ПИ с ИД № •••••••••••• по КК на гр. П. и изпращането на 08.11.2018 г. на уведомление до собствениците на терена за отстраняване на констатирани нередности в представената проектна документация. Като найсъществената забележка се отнасяла до коефициента на интензивност на застрояване /КИНТ/.

Доказано е също кога проектът е бил оттеглян от Общината и отново е бил входиран, издадените откази със съответните забележки.

Не съществува спор относно факта, че подсъдимият Р. се е познавал със съпроцесните си Д. и В., както и че се е срещнал в кабинета си в к.ството със св. З. А. в присъствието на св. Т., като темата е била именно процесния идеен инвестиционен проект /при наличието на противоречия за конкретното

съдържание на разговора, които впоследствие са обсъдени от съда/, провеждането на срещи между З. А. и свидетелите Г., А. и З., както и с подс. Д., осъществените контакти между св. Г. и подс. В., между св. А. и подс. В., фактът, че подс. Р. е завел на 30.05.2019 г. св. З. при гл. а. Б., както и че З. А. е предал инкриминирА.та сума на подс. Д..

Доказано е безспорно и сезирането, от стрА. на св. А., на компетентните институции, както и експлоатирането на СРС и техния информационен резултат.

Напълно резонно, окръжният съд е решил, че фактическата обстановка по делото се установява, базирайки се на обсъдените подробно гласни доказателства:

Основателно са кредитирани изцяло показанията на св. З. А. в съдебно заседание и пред разследващите органи /депозирани в т.5, л.1-5; л.6 и сл.; л.18- 22; л.92-100 и в т.40 л. 97-99 от ДП/, които поради липсата на спомен и констатирани противоречия са били прочетени на основание чл. 281 от НПК, като пред съда същият е потвърдил казаното тогава, като е обяснил разминаванията с изтеклия дълъг период от време от инкриминираните събития.

От показанията му се изяснява, сключването от фирмата му на договор за строителство срещу обезщетение със собствениците на терена в район „*“, на адрес ул. „П. Д.“ № *, изготвянето на проект от а. Ш., внасянето на проектната документация в район „*“ - П. за разглеждане, консултациите с г. а. св. М. Б. и с други компетентни лица, входирането за одобряване на идейния инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж на жилищна сграда, находяща се в УПИ-••••• кв. ••• от плА. на П. градска част, ПИ с ИД № •••••••••••• по КК на гр. П., полученото на 08.11.2018 г. уведомление до собствениците на терена за отстраняване на констатирани нередности в представената проектна документация, споровете за коефициента на интензивност на застрояване, срещата му с к. Р., какво му е било предадено от св. М. А. и И. Г. след контактите им с подс. В., свързването му с ••••••• и подаване на сигнала, подписването на декларация на основание чл. 173 ал.5 от НПК и чл. 12 ал.3 от ЗСРС, както и проведените след това срещи, опитите му да получи одобрение на проекта си и строително разрешение по законоустановения ред, подписването на договор, предоставен му от Д., как се е снабдил с инкриминирА.та сума и я предал. Свидетелят безпротиворечиво е разказал, какви са били уговорките му с подс. Д. и св. З., какво му е било предадено от подсъдимите В. и Р., чрез кои лица и какво се е изисквало от него по отношение на парите, които е следвало да се предадат на подсъдимия Р. - 60 000 лв., за да окаже влияние същият над св. Б. за одобрение на проекта.

Противно на доводите на защитата, неговите показания, въпреки техният впечатляващ обем, внимателно са били съпоставени от съда с остА.лите гласни и писмени доказателства по делото и е преценено, че следва да бъдат кредитирани. Правилно са възприети като най-пълноценни и достоверни показанията му от ДП, тъй като разпитът му в съдебно заседание е проведен близо пет години след инкриминираните събития и е нормално спомените му да са избледнели. Докато по време на предварителното разследване З. А. е разпитван многократно, непосредствено след описаните срещи, като очевидно тогава свидетелят е имал съвсем ясни впечатления от случващото се. В подкрепа на това заключение са и доказателствата, събрани чрез специални разузнавателни средства.

Основателно са отхвърлени, като несъстоятелни доводите на защитата /повторени и пред въззивната инстанция/, съдът да не се доверява на показанията на св. А., защото още преди да получи необходимите документи бил разпродал „на зелено“ немалка част от предвидените за строителство обекти, което го изправило, след получаване на първото писмо от администрацията на район „*“, пред заплахата да претърпи сериозни финансови загуби. И поради тези причини е искал одобряването на всяка цена на своя „незаконосъобразен“ проект, с което бил напълно наясно, без да го е преработил или да е обжалвал актовете на администрацията, като е търсил всякакви варианти - чрез използване на заплахи и разпространяване на неверни твърдения, че му се искат пари.

Направено е възражение /повторено и пред въззивната инстанция/, че поведението му всъщност съставлява престъпление по чл. 307 от НК, тъй като св. А. е създал преднамерено обстановка за предаване и получаване на подкуп - т. е. „провокация към подкуп“.

В остА.лата им част доводите на защитниците /вкл. пред въззивната инстанция/ са за недоказаност на изложените от А. факти.

Аргументирано е съобразено, че основните възражения на защитата са насочени към опровергаване достоверноста на показанията на св. А..

Твърденията, че свидетелят се явява ненадежден, поради предполагаемото разпродаване „на зелено“ на обекти от инвестиционния проект преди да получи необходимите административни одобрения, действително не се подкрепят от събраните по делото доказателствени материали. Не са представени документи, договори или други доказателства, от които да се направи категоричен извод, че подобни продажби от А. реално са били осъществени, както и да са повлияли на процесуалното му поведение, респ. да са го мотивирали за недостоверни твърдения. Но дори и да е имало подобна предварителна търговска активност, тя няма пряко отношение към настоящото производство. И това е така, защото предмет на делото не е законосъобразността на инвестиционния проект или действията на свидетеля като инвеститор, а обстоятелствата около твърдението му за поискване на парична сума, с цел оказване на влияние над св. Б., което попада в обхвата на наказателноправната отговорност.

Неоснователно е и виждането, че отказът на свидетеля да обжалва административните актове е признание за незаконосъобразност на проекта и доказателство за стремеж на всяка цена да си осигури одобрение „по друг начин“. Решението му да не инициира такива процедури не означава признание за незаконност. Подобни изводи представляват спекулативно тълкуване на поведението на свидетеля и като направени на база предположения, не могат да се споделят.

Не следва да се възприема и тезата, че свидетелят е действал чрез заплахи или е разпространявал неверни твърдения, защото по делото няма данни в тяхна подкрепа. Демонстрираното грубо поведение на А. към св. Т. е реализирано след изследваните събития, като не следва да се взима предвид в настоящия случай.

В този смисъл настоящата инстанция, противно на направените възражения от защитата, също намира, че показанията на св. А. са последователни, вътрешно непротиворечиви и в съответствие с остА.лите доказателства.

Окръжният съд е подложил на подробен А.лиз и твърдението, че деятелността на свидетеля А. съставлява престъпление по чл. 307 от НК, т. е. провокация към подкуп.

Напълно обосновано е съобразено, че за да е налице умишлено склоняване на дадено лице към приемане на подкуп, трябва да се извърши не с цел то да бъде корумпирано, а да бъде изобличено. Или деянието следва да включва активно поведение, насочено към предлагане или обещание на подкуп, с цел умишлено въвличане на лице в престъплението, при липса на реално основание или инициатива от негова стрА..

Правилно е преценено от събраните по делото доказателства, че св. А. не е извършвал действия от подобен характер. Напротив, същият многократно и обосновано е отправял искания за административно съдействие във връзка с неговия инвестиционен проект, който той обективно е считал за законосъобразен. Горното се потвърждава и от това, че въпреки искането на подкуп, свидетелят след началото на експлоатиране на СРС - през месец април, е внесъл същият проект отново за разглеждане в съответната общинска администрация, без да предприема действия за даване на каквато и да било облага, както и да уведомява Д., З. или когото и да било, с надеждата проблемът му да се разреши все пак законосъобразно.

От доказателствата по делото не се установява З. А. да е проявил поведение, насочено към умишлено въвличане на длъжностно или друго лице в корупционно деяние. Напротив - действията му са последователни и ориентирани към търсене на законосъобразен път за реализиране на инвестиционното му намерение, включително и след отказите или забавянията от стрА. на администрацията. Липсват каквито и да било данни свидетелят да е подбуждал длъжностно или друго лице към извършване на престъпление, още по-малко - че е действал с цел „изобличаване“, съгласно изискуемата специална цел при чл. 307 НК, според относимата съдебна практика[1].

В този ред на мисли, според ВКС, провокация към подкуп е налице, само когато има активно поведение, с което се създава у длъжностното или друго лице убеждение, че му се предлага облага, но не и когато самото то инициира искането или лицето, което дава подкупа, цели единствено да разобличи този, който го получава. Или провокация към подкуп не е налице, когато получаващият подкупа предварително го е поискал и този, който му го е дал, е целял да получи някаква облага срещу него.

Настоящият случай е именно такъв, защото на първо място е отправено искането за неправомерна облага - подс. Р. като извършител, а подсъдимите В. и Д. последователно като негови помагачи - за упражняване на влияние над св. Б. в насока одобряване проекта на св. А. и издаване на строително разрешение. Неслучайно и самият свидетел е направил многократно консултации по темата с компетентни в материята лица - а.и, надзорници и др. Така в проведените от него разговори със З., А., Г. и подс. Д., винаги е подчертавал как счита, че проектът му е законен, като не само не се е съгласявал, но и дълго време не е желаел да предостави искА.та сума. Същият многократно е манифестирал ясно това нежелание, като е обяснявал, че няма толкова пари, опитал се е да я намали или плати на части. Категоричен е, че е в правото си и възмутен от случващото му се и поставените му условия, около месец след поискването на сумата от 60 000 лева е решил да подаде сигнал до •••••••, едва когато вече не е знаел какво да предприеме.

ЗА. и съдът, основателно е отхвърлил тезата, че св. А. е извършил „провокация към подкуп“, тъй като неговите действия не включват обещание, предлагане или даване на облага, респ. да целят въвличане или компрометиране на длъжностни и други лица. Поведението му всъщност представлява опит за защита на неговите законни интереси по надлежен ред.

Показанията на свидетелите В. Г., С. Г. и Л. А. - собственици на терена, в гр. П. ул. „П. Д.“ № * спомагат да се изяснят обстоятелствата по сключването на договора между тях и фирмата на св. З. А. за строителство срещу обезщетение по повод изграждането на жилищна сграда - 4 и 5- етажно застрояване в УПИ ••••• от кв. ••• по рег. план на П. градска част, за упълномощаването от тяхна стрА. на последния за реализиране

строителството на сградата, получаването на писма за отстраняване на нередности, за споделеното от него пред братя Г., че подс. Р. му е искал пари, за да се одобри проектът.

Пред съда св. С. Г. е заявил, че е изминал значителен период от време и няма спомен за изследваните събития, което е наложило съдебният състав да прочете дадените от него показания в досъдебното производство, които той е подкрепил изцяло.

Правилно окръжният съд е възприел с доверие показанията на горепосочените трима свидетели, като достоверни, подробни и ясни, защото са в съответствие с инкорпорираните по делото писмени и гласни

доказателства.

Изключително внимателно съдът е подходил към показанията на свидетелите Вл. Т. и Ст. П. - служители на •••••••, като съобразявайки актуалната съдебна практика е счел, че същите могат да се използват в наказателното производство единствено в частта им, свързА. с подаването на сигнал от З. А. до тяхното ведомство, използването на СРС, но без да касят преразказване на данните, съдържащи се в приложените по делото и изготвени ВДС, както и за предоставянето на паричните суми на този свидетел.

Напълно основателно съдът, съобразявайки тези ограничения, е възприел изложеното от Т. и П. като безпристрастно, точно и съответно на остА.лите доказателства по делото, в частта - къде е подал жалбата си З. А., подписването от негова стрА. на декларацията за използвани СРС, предоставянето от ••••••• на свидетеля на експлоатираните СРС; дадените му разяснения, провежданите разпити след съответните срещи, предаването на парите и точните суми.

Аргументирано, във връзка с разкрИ.е на обективната истина по делото, е поставен акцент на показанията на св. М. Б. - Г. а. на Район „*“ в гр. П. по време на инкриминираните събития. Същият е бил разпитан подробно на два пъти пред първоинстанционния съд.

Правилно съдебният състав във връзка с изясняването на фактическата обстановка по случая е разграничил основните моменти в неговите подробни показания по следния начин:

На първо място, същият компетентно е описал административната процедура по одобрение на инвестиционния проект за жилищна сграда - внасянето на проектната документация, резолирането й от к., разпределянето към експерти, становища, връщане за корекции и окончателно одобрение.

Свидетелят Б. е уточнил пред съда в какво се състоят, констатираните нередности в документацията на З. А., които довели до първоначалния отказ, отстраняването им, съставянето на строително разрешение от св. Т., подписано и подпечатано от него. Той подробно е разказал за начина, по който подс. В. е изразила изненадата си от наличното разрешение, как след това проектът и документацията са се озовали при к., без свидетелят да е бил уведомен или да има контрол върху описаните действия.

Показанията на бившия Г. а. са послужили и за потвърждаване позицията на подс. Р. относно КИНТА-а на изследвания проект, защото к. не бил съгласен с тълкуването на нормативната уредба, въпреки многократните разяснения на Б., на г. а. на П. - св. П. и остА.лите специалисти в тази област.

М. Б. е разкрил, че след прибирането на проектната документация в кабинета на к., без издаден отказ и въпреки подписаното и подпечатано от него строително разрешение /но без процедурата да е финализирА. и при изразеното категорично несъгласие на Р. за издаване на разрешението/, през януари месец на 2019 г. инвеститорът З. А. си е изтеглил проекта и по-късно го е внесъл отново. Б. е свидетелствал и за извикването му в кабинета на к. - среща, на която присъствали само той, св. Т., подс. В. и подс. Р., като последният ясно пред всички е дал да се разбере, че не следва да се издава строително разрешение, а да се постанови отказ, като се открият каквито и да са нередности. Именно за това, г.т а. е използвал констатирани от него несъществени забележки, за да се откаже одобрението на проекта и издаване на разрешение за строеж, въпреки, че не бил на това становище.

На второ място, св. Б. няколкократно пред съда е разказал за оказания външен натиск и намеса от подсъдимия Р. по повод проекта на св. З. А., наложило в крайна сметка да извърши действия във връзка със службата си под негово влияние, защото не е искал да влиза в конфликт с к.. Същият изрично е подчертал, че в процедурите по одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешителни Р. Р. е нямал каквито и да е правомощия, нито самият той е имал задължение да го информира за действията си, но т ъй като к. му е бил работодател, се стараел да спазва йера.ията, прав ейки това, което подсъдимият е искал.

На трето място, с изключително значение са показанията на св. Б. за последния ден от инкриминираните събития. Пред съда той е потвърдил, как на 30.05.2019 г. сутринта, к. го е уведомил, че представител на фирмата инвеститор на З. А. ще дойде в общината в 09.00 ч., като Б. е следвало да обясни въз основа на издадения отказ, какво трябва да се поправи и да се внесе документацията за повторно разглеждане, след което да одобри инвестиционния проект и да издаде разрешение. От показанията му се изяснява, че срещата не се е състояла в 09.00 ч., а Р. Р. му е казал, че „някой“ е болен и ще дойде по-късно. И точно така е и стА.ло, като Б. категорично е посочил, че подсъдимият Р. лично е довел св. З. в кабинета му, какво му е казал пред к. и как са се развили събитията в последствие.

С оглед на липса на точен спомен за изследваните събития, съдът законосъобразно е прочел, на основание чл. 281 от НПК, показанията на М. Б. от досъдебното производство /в т. 5, л.44 и сл. и л. 88 и сл./, които са били потвърдени от него в съдебно заседание.

Окръжният съд, основателно се е доверил изцяло на заявеното от М. Б. в съдебно заседание и на досъдебното производство – съобразявайки професионалната му компетентност по разискваните въпроси, както и прякото му участие в инкриминираните събития като Г. а. на район „*“ в гр. П..

Свидетелят не е прикрил пред съда нередностите в администрацията и развитието на процедурата за одобрение на проекта на А., както и това, че е допуснал възможността к. Р. да му влияе за решаването на въпроси, които са били изцяло в неговата компетентност.

В този смисъл и показанията му аргументирано се преценени, като детайлни, логични и последователни, поради което са кредитирани изцяло от съда, още повече, защото същият е откроил ключови обстоятелства, които са допринесли за разкрИ.е на случая.

Правилно са кредитирани показанията на св. М. А., като последователни и съответни на доказателствата по делото, в частта за познанството й с подс. В. и със св. А., за това как е осъществявала надзор на обекта му, внасянето на същия в Община „*“ за одобрение, писмото със забележки, проблемът с КИНТ-а, проведените многобройни допитвания по темата и становището на к.. Свидетелката е пояснила пред съда как е разбрала от св. А., че подс. Р. е взел документацията в кабинета си.

От друга стрА. - св. М. А. отрича да е разговаряла с подс. В. по процесния случай.

Това логично е довело до провеждането от съда на очна ставка между нея и св. З. А., на която всеки е поддържал своята различна версия зА., имало ли е подобна среща между А. и В. и заявила ли е подсъдимата, че при одобряване проекта на А. при неговите параметри - той ще получи около 1000 кв. метра повече, един квадратен метър застроена площ, че струва 300 евро, поради което следва да плати, за да получи разрешение.

Но съдебният състав не е спрял до тук, като в стремежа си да разкрие обективната истина по случая е предявил на св. А. изготвените ВДС от срещата й със З. А. на 01.02.2019 г. - чрез прочитане и възпроизвеждане на видеозапис в съдебната зала. По време на това действие се е установило, че тя разказва на А. за своята среща с подсъдимата В., за призива й да им се издаде мотивиран отказ, който А. ще обжалва и отговорът на подсъдимата, че ще сезира и РДНСК. Свидетелката тогава лично е пресъздала и какво й е казала подс. В., като реплика -„Хиляда квадратни метра повече. По триста евро на метър квадратен ша изкара поне, предлагайте“.

След предявяването на ВДС от прилаганите СРС, М. А. е заявила пред съдебния състав, че очевидно е имало подобен разговор с А., но не си го спомня и явно му е пресъздавала „градска клюка“.

По този повод съдът коректно не е възприел за достоверно това нейно изявление, защото от ВДС в писмения му вариант /т.37 л. 15, 16, 17 - 578/, както и на видеозапис, категорично се установява каква е била темата на разговора на св. А. със З. А., обяснението й за срещата й с Д. В., какво са обсъждали и репликите на подсъдимата, приключващи с призива

„предлагайте“. В тази насока са и показанията на свидетеля З. А., който хронологично и подробно е възпроизвел по същия начин заявеното му от св. А.. Действително, макар и по косвен начин, но все пак във взаимовръзка с преките доказателства, тези факти се потвърждават и от показанията на св. Ив. Г..

Отричането на това важно обстоятелство от стрА. на А., съдебният състав логично е приел като неин явен опит да се оневини подс. В., но това не се подкрепя от доказателствената съвкупност, поради което и е прието за недостоверно.

Свидетелят Т. е потвърдил пред съда за проведената среща между св. З. А. и к. Р. Р., като същият не е чул точно какво обсъждали двамата мъже, но свидетелства, че ставало въпрос за „някакви папки“ и к. не се е държал грубо или неуважително към А..

Свидетелката Ю.. П. в качеството си на Г. а. на гр. П. през инкриминирания период е дала показания, които основателно са били кредитирани изцяло. Тя много подробно е разяснила становището си по въпроса с КИНТ-а на обекта, на който З. А. е щял да строи, както и за относимата нормативната уредба. Потвърдила е, че св. Б. е провеждал консултации с нея по въпроса, както и че е разяснила тезата си на подс. Р. Р..

Свидетелят И. Г. обосновано е преценен също като основен свидетел за разкрИ.е на обективната истина в настоящия случай. Пред съда той е заявил, че не си спомня почти никакви детайли от процесните събития, наложило на основание чл. 281 от НПК, показанията му от досъдебното производство /т.5, л.52-55 и л. 67-68, пред съдия/ да бъдат прочетени, като същият ги е потвърдил изцяло.

На първо място, в тях се установява от кога и по какъв повод е възникнало познанството и комуникацията му с подс. В. и със св. А.. Описва споделянето от последния за проблемите му да се одобри строителния проект и молбата му именно Г. да се срещне с подс. В. за оказване на административно съдействие. Свидетелят е потвърдил пред съда, че е имало две срещи между него и подсъдимата, изяснява какво точно се е случило и къде са се провели. От неговите показания се изяснява, че първият път В. не е поела ангажимент, но впоследствие лично му е споделила, че св. М. А. е ходила при нея за помощ по същия проект. Малко по-късно З. А. на свой ред му е споделил за протичането на срещата между двете жени и е допълнил, че подс. В. е заявила пред А., че да се издаде строително разрешение, ще трябва да плати пари, тъй като „РЗП-то му е доста над допустимия размер и щял да спечели по 300 евро на квадрат...“.

За втората среща св. Г. е разказал, как подсъдимата В. му заявила, че ще съдейства на А. за одобрение на документацията и се обсъждала сумата от 50 000 лв., която ще е приблизително достатъчна, за да се одобри проектът. Трето лице не било намесвано в разговора.

Съдът е констатирал, че в действителност посочената сума от 50 000 лв. се различава от окончателно поискА.та от св. А. от 60 000 лв., но тази разлика се установява единствено в показанията на Г.. Очевидно последното се дължи на изминалия период от време от срещата му с В. - през м. декември 2018 г. до първия негов разпит – в края на май 2019 г. Същевремено напълно резонно е отчетено, че участието на И. Г. е било само в първия етап от инкриминираните събития, като неговата роля е била да се убеди и да предаде на А., че действително Р. Р. с помагача си - подс. В., поставят като условие за оказване на влияние над а.. Б. за издаване на строителното разрешение - плащането на пари на к.. Правилно е съобразено, че основният факт - за искания дар като парична сума от 60 000 лв., се установява и от съдържанието на записания разговор, чрез използване на СРС между св. Г. и св. З. А. от 07.02.2019 г. На него И. Г. първоначално заявява, че не си спомня точно колко пари е уточнила В. - 50 000 лв. или 60 000 лв., но в последствие изрично е казал на А., че сумата е била 60 000 лв.

По този повод е съобразено от съда, че поради изминалия значителен период от време между процесните събития и провеждането на съдебното заседание, св. Г. не е успял да възпроизведе всички обстоятелства, които е възприел непосредствено след извършване на деянието. ЗА. и с оглед на събраните по делото доказателства, основателно са кредитирани показанията му в досъдебното производство, както и тези в съдебната му фаза. На досъдебното производство, в първоначалните си показания свидетелят е описал събитията подробно и без вътрешни противоречия. Същевременно, липсват основания да се счита, че са били дадени под натиск или в резултат на неправомерно поведение на разследващите органи, още повече, че на 31.05.2019 г. е бил разпитан и пред съдия.

На второ място, аргументирано е съобразено, че изготвените ВДС, събрани чрез използване на СРС, напълно съвпадат с фактите, изложени от свидетеля Г. в досъдебната фаза, както и тези на св. А.. Това съвпадение между тези два независими доказателствени източника води до заключението, че неговите показания са достоверни и ги прави особено релевантни за установяване на обективната истина по делото.

Предвид гореизложеното, съдът правилно е приел, че показанията на свидетеля в досъдебното производство, наред с тези от съдебното, следва да бъдат кредитирани, като логични, вътрешно непротиворечиви, точни, дадени при липса на процесуални нарушения, както и се потвърждават от другите доказателства по делото.

От особена важност са и показанията на св. А. Т. /по време на досъдебното производство В./. Съдът коректно е преценил същите за достоверни, последователни и безпристрастни. В тях липсват вътрешни противоречия, кореспондират с остА.лите доказателства по делото и изясняват конкретни обстоятелства от значение за изясняване на обективната истина. И поради тези причини съдът логично е поставил показанията й в основата на доказателствената съвкупност.

Действително св. Т. е специалист с висока професионална квалификация - а., която в инкриминирания период е заемала длъжността експерт по ПУП в администрацията на район „*“, работейки под ръководството, както на подсъдимата В., така и на г. а. на района - св. Б.. В това си качество тя е била пряко ангажирА. с обработката на проектната документация на св. А. и в пълна степен е запозната с нормативната рамка и вътрешните

административни процедури по одобряване на подобни проекти и издаване на строителни разрешения.

Съобразено е в мотивите на съда, че свидетелката е дала подробни и технически обосновани обяснения за етапите, през които е преминал проектът - от внасянето му и констатирането на нередности, през отстраняването им през декември 2018 г., до изготвянето на разрешението за строеж - лично от нея, след пълно съгласуване с г. а. Б.. Тя установява, че всички задължителни експертни проверки са били извършени и не е имало законова пречка за издаване на разрешението.

От съществено значение е обстоятелството, че А. Т. лично е предала документацията на подсъдимата В., като свидетелства за реакцията й - изразено учудване и изрично становище, че не следва да се дава разрешението, а да се издаде отказ. От показанията на тази свидетелка се доказва и че впоследствие подс. В. е задържала преписката при себе си. На този ден, по данни на Т., проектната документация е била пренесена в кабинета на подс. Р., като тя е направила категоричен извод, че процесът по одобряване е бил неправомерно възпрепятстван. Особено тежест има и нейното изявление, че умишлено не е оставила оригинала на подписаното и подпечатано от а.. Б. разрешение в преписката, водена от ясното си убеждение, че има нещо нередно в поведението на подсъдимите, като дори е имала опасения, че същото може да бъде унищожено. Тези нейни страхове са били обосновани от действията на подс. В. и подс. Р., както и от общото им поведение по движението на преписката.

Свидетелката Т. е потвърдила пред съда и за ключовата среща през 2019 г. в кабинета на подс. Р. по негова инициатива, на която тя е присъствала заедно със св. Б. и подс. В.. Тогава пред всички к. Р. е дал ясно да се разбере, че проектът отново трябва да се гледа „много внимателно“ с цел да се откаже одобрението му. Нейните показания разкриват по какъв начин подсъдимият е оказвал административно въздействие над Б. и се е намесвал в процеси, които са извън правомощията му.

Накрая, съдът е съобразил и показанията на св. Т. за присъствието на св. З. в сградата на общината на 30.05.2019 г., с цел изтегляне на проекта на З. А. - обстоятелство, на което тя е очевидец.

Свидетелката е обяснила, че след инкриминираните събития е имала конфликт със З. А., за което е подала жалба.

Предвид на заявлението й, че не си спомня всички факти и обстоятелства по делото, на основание чл. 281 от НПК показанията й в ДП /л. 40-43; л. 102-106 от т. 5 и л. 13-18 от т. 6/ са били прочетени и потвърдени от свидетелката.

Противно на доводите на защитата, съдът е съобразил, както професионалната подготовка, така и обективната позиция на А. Т., което му е дало основание да кредитира нейните показания от досъдебното и съдебно производство, като напълно достоверни.

Друг пряк участник в обсъжданите събития и основен свидетел по делото е А. З..

Съдът правилно е кредитирал частично от показанията му в съдебно заседание по отношение познанството му със св. А. и подс. Д., фактът, че имено той ги е срещнал, за проблемите с проекта на първия от тях, посещаването на 30.05.2019 г. на Район „*“ за оттеглянето на проектната документация, срещата му там с к. Р. и а.. Б.. В тази им част изложените от него обстоятелства са съответни на доказателствения материал, на който съдебният състав с основание се е доверил.

Първостепенният съд, изключително аргументирано не е възприел с доверие остА.лата част от показанията на А. З., базирайки се на следното:

В първия си разпит пред съдебния състав, З. посочва, че единственото съдействие, което е искал от него св. З. А. е било да коригира нередовностите от проектната му документация и да внесе проекта отново в Общината.

На следващо място, З. твърди, че се е запознал с А. и Д., по молба на свидетеля, защото подсъдимият се занимавал с внос на къщи и халета от Т.. Същевременно с това, А. З. е заявил, че никога не е бил свидетел в последствие на разговорите им и не се е интересувал какво говорят, но уговорката им е била З. А. да закупи хале от Д.. Спомнял си, че един ден А. е донесъл парите за тази сделка, но не ги бил видял, никога не се намесвало името на подс. Р. и к. не е идвал в офиса му.

По-късно свидетелят си спомня, че А. му е споделял, че от район „*“ му искат пари, за да мине проектът му, но той му заявил, че това не може да е истина.

Правилно, поради констатираните съществени противоречия между изложеното от З. пред съда и на предварителното разследване, както и поради липса на спомен, на основание чл. 281 от НПК са прочетени показанията му, дадени в хода на ДП /л.56 и сл., л. 110 и сл. от т.5/.

В разпита си на 31.05.2019 г. А. З. е изложил съвсем различни факти по случая: а именно, че е свързал А. с Д., с цел подсъдимият да му ходатайства за одобрение на проекта, че за тази цел са се уговорили З. А. да даде на Д. сумата от 60 000 лв., че тримата са се срещали и са обсъждали този въпрос, че е чул, че И. Д. е предложил на А. подписване на договор, но не знае какъв и защо, както и от Д. разбрал, че за одобряване на проекта е контактувал с к. Р..

Разказва и за срещата им на 29.05.2019 г., когато А. донесъл сумата от 60 000 лв. и я показал на него и на Д., както и подробно за събитията на 30.05.2019 г. - срещата им сутринта, факта, че А. не носил парите в себе си, а З. е трябвало да иде до общината да изтегли преписката, уведомяването му покъсно по телефона, че подс. Д. и З. А. са се срещнали и всичко е уредено, посещението му в Район „*“ към 16.00 ч., срещата с а.. Б. и подс. Р., какво е казал к. - а.ът да му обясни как да отстрани забележките, след което да одобри проекта и даде разрешение за строеж, и как той попълнил заявлението за изтегляне на проекта.

По отношение на този разпит, св. З. е обяснил противоречията с поведението на разследващите, които според него „му слагали думи в устата“, че бил стресиран и след прекаран инсулт, че не прочел написаното. Освен това „ръководителят“ на акцията му казал, че ако наклевети к. ще го освободят.

Напълно обосновано съдебният състав не е възприел тази негова версия, намирайки я за недостоверна.

С основание е акцентирано на факта, че на всички разпити на св. З. /от 31.05.2019 г., л.56 и следващите, т.5 от ДП/ е присъствал негов защитник, който е подписал протоколите, без възражение. По този начин действително в максимална степен са били охранени правата на свидетеля, но и е дадена гаранция за законосъобразното провеждане на разпита. Неслучайно по делото до този момент липсват оплаквания за провеждането на това процесуално - следствено действие или за оказване натиск над З..

По отношение на разпита на 03.06.2019 г. /л. 110 и сл. т. 5 от ДП/, в съдебна зала свидетелят отново е отрекъл достоверността му, но все пак пред съда си е спомнил, че е водил разговори за проекта в общината с Д. и А. и е добави, че всъщност искал от подс. Д. да разбере „Дали е истина, че Р. иска тези пари“.

Правилно и това възражение не е било възприето от съдебния състав. И това е така, защото на този разпит А. З. е допълнил, че е срещнал к. и подс. Д. на улицата, в кола, като е питал за проекта на З. А. и Р. Р. му обяснил, че има проблем с КИНТ-а, а Д. по-късно му пояснил, че затрудненията ще бъдат решени, ако З. плати сумата, която му е поискА.. Дава информация и за срещата между него и Д. късно вечер в офиса му, темата, обаждането на А., предложението, ако свидетелят намери сумата от 60 000 лв. да я остави на З., като „гарант“, докато документацията му не бъде одобрена, както и преразказва и потвърждава всичко от разпита си на 31.05.2019 г.

Съобразявайки възраженията на А. З. пред съдебния състав и отричането на показанията му от досъдебното производство, съдът е решил да предяви в съдебно заседание ВДС - видеофайлове, чрез възпроизвеждане на видео записите, както следва:

• от 14.02.2019г., REC1_0003_DT, REC1_0004_DT, REC1_0005_DT и REC1_0006_DT и конкретно записи на разговорите в 13.57 ч., 14.02 ч., 14.05 ч.,14.12 ч. 14.16 ч.,14.57 ч„ 15.00 ч., като например:

А. - „....Ма аз кат, не съм си решил проблема с Р.“.

З. - „Ма проблема ти е решен. Аз ти казах, т,ва е проблема. Проблема ти е“.

З. - „Даваш парите и ти го дава. Ако искаш в идейна фаза да ти го одобри /не се разбира/ в идейна фаза. Както искаш, така“.

З. – „Ми той снощи беше при мене. Р. ма пита, к,о стА.. Вика, май се отказаха. Викам, не, бе, не са се отказали, Викам, просто мислят в момента. То е говорено с него, нали ти казах /визира Р./ …Идваш тука, викам го И., даваш му парите на И., оня подписва и това, това е общината “.

З. при представянето на Д. на А. - „Това е, дето говорихме по въпроса с Р.“.

от дата 13.05.2019 г. REC1_0019_DT, REC1_0020_DT и по-конкретно записи на разговорите в 14.32 ч., 23.23 ч., 23.27 ч., 23.30 ч.,23.51 ч., като например:

З. на А., относно разговор с подс. Д. - „Питах го за договора, договорът бил за осигуряване на двете страни... Р. се ядосал, че парите ги няма в него, а проектите са внесени... Р. е питал „Парите в тебе ли са“ /Д./.... и се ядосал. Носиш парите утре, той се обажда на Р. и оня го пуска... 60 000, когато ги събереш... тези пари касаят само Р....“.

от дата 29.05.2019г. REC1_0021_DT, REC1_0022_DT и REC1_0023_DT и по-конкретно записи на разговорите в 15.05 ч., 15.14 ч., 15.20 ч., като например:

З.: „…без корекции не може да мине, процедурата е приключила. Утре нека да е следобеда. Р. трябва да разпореди на М. Б....“.

Пред съда, след предявяването на записите, св. З. не е могъл да даде логично обяснение, защо е водил подобни срещи и разговори, заявявайки, че не може да съществува запис от дата 14.02.2019 г., защото тогава бил в болница, говорил глупости и не си спомнял събитията.

С оглед проверка на отправеното възражение, съдът е изискал информация от УМБАЛ „Пловдив“ АД. От получените копия от медицински документи: рапорт от д-р Г. - н. н. отделение и епикриза, както и епикриза по физикална терапия и рехабилитационна медицина на свидетеля А. В. З. се е установило, че същият е бил изписан от болницата към дата 14.02.2019 г., т. е. е нямало пречка впоследствие да се проведат тези разговори.

Първостепентният съд е подложил на внимателен А.лиз всички доказателства по делото, като основателно е кредитирал като достоверни показанията на св. Ат. З. на досъдебното производство, по следните съображения:

Констатирано е, че пред съда свидетелят съществено се е отклонил от първоначалните си показания, като изложението му е противоречиво, непоследователно и без логическа връзка между отделните фактически твърдения. Показанията му на съдебното следствие не се потвърждават от събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства и са в съществено противоречие със съдържащата се информация в изготвените ВДС. В същите се съдържат записи на проведените срещи между З. А., Ат. З. и подс. Д., като ясно и недвусмислено става ясно за какво се договарят - да се дадат от А. 60 000 лв. на Д., който да ги предаде на к. Р., за да повлияе на Б. за одобрение на документите. Разговорите са дълги и се обсъждат в детайли проблемите на проекта на А., отказът на администрацията, невъзможността, независимо от отстраняване на забележките да се вземе разрешението, заради к. и защото не си е получил парите, увещанията на А. да се намали сумата. Особено детайлни са разговорите на тримата на 29 и на 30.05.2019 г.

За разлика от заявеното от св. Ат. З. в съдебно заседание, първоначалните му показания, дадени в досъдебното производство се отличават с последователност, логичност и се подкрепят от остА.лия доказателствен материал - както от наличните ВДС, така и от показанията на свидетелите А., Т. и Б.. Те са изложени непосредствено след инкриминираните събития и отразяват възприятията на свидетеля в максимална степен на достоверност, преди да бъде повлиян от външни фактори. Същите почти напълно съвпадат и с доказателствата, установени посредством експлоатираните СРС.

За да стигне до този извод, съдът се е позовал и на личното си възприятие и констатация, че при даване на показанията си в съдебното заседание свидетелят Ат. З. е демонстрирал очевидно желание да оневини подсъдимите, което поставя под съмнение обективността и безпристрастността му на този етап от процеса. При това положение, съдът правилно е приел за достоверни показанията от досъдебната фаза, тъй като отразяват действителните факти, релевантни за правилното изясняване на обективната истина по делото.

Аргументирано, единственият факт, за който св. З. е дал показания в досъдебното производство, но не е бил възприет изцяло от съда касае мястото на срещата между Р., З. и Д.. Според А. З. това е стА.ло на улицата, в коли, без да става дума за пари. Очевидно такава среща е имало и на нея е ставало въпрос за проекта на З. А., което се потвърждава от свидетеля. Но видно от кредитирА.та информация в съдържащите се ВДС, подкрепена от З. А., при срещата му със З. на 14.02.2019 г. последният убедително заявява, че проблемът му е решен, тъй като Р. е бил в офиса му и след даването на сумата от 60 000 лв. на И. Д., ще получи одобрение на проекта си. С тази забележка, съдът е възприел последното за действително случило се, тъй като съответства на кредитирания доказателствен материал.

Правилно са възприети, като безпристрастни и правдиви показанията на св. Т. Я. – вкл. и от досъдебното производство /прочетени на основание чл. 281 от НПК, поради установени съществени противоречия, отстранени при разпита й в съдебна зала/, която към инкриминирания период от време е била на длъжност главен експерт „Конструкции“ към отдела на подс. В. в Район „*“ гр. П.. Разказът й е послужил за потвърждаване на няколко основни факта по делото - внасянето през месец октомври 2018 г. на проекта на З. А. за съгласуване, установените от нея в част „Конструкции“ забележки, бързото им отстраняване, одобряването на документацията, че в последствие за тези й действия подс. Р. й е искал писмен доклад по случая, както и че на три пъти по различни поводи я е питал защо е одобрила нейната част от проекта. Свидетелката Я. си спомня пред съда и въпроса на к. при разговора им - „Какви са тези цигании, които правите с А. /визирайки св. Т. - В. към онзи момент/ и Б.?“ и „Защо искате да пробутате проекта?“, както и че разбрала от колеги, че преписката на З. А. е в кабинета на подс. Р. Р., което според нея друг път не се е случвало.

Пред свидетелката Я. - Г., при тяхна случайна среща в коридора на Район „*“ гр. П., е заявил, че на неговите познати - визирайки именно проекта на А. - са поискани 50 000 лв., за да получат разрешителното за строеж.

Предвид някои разминавания, на основание чл. 281 от НПК са прочетени показанията на Я. в досъдебното производство /л. 122 - 126, т.5/, които тя е потвърдила. Спомнила си е също, че св. Г. е споменал именно сумата от 50 000 лв., както и че подс. Р. й е поискал доклад по случая, които обстоятелства логично са възприети от съда, като противоречията в съдебна зала са в резултат на отминалото време от развитието на събитията.

Показанията на свидетелката са оценени като важни от съда, макар и да е била по-встрани от пряко изследваните събития, защото те съдържат

контролни факти, които недвусмислено потвърждават вече установените като доказани обстоятелства по делото - интереса на подс. Р. към съдбата на проекта на А., прибирането на документацията при к. и заявеното от св. Г.. Нейните показания са последователни и безпристрастни, като се подкрепят и от другите доказателствени източници по делото. Съдът е констатирал, че не са установени данни за наличие на лична заинтересованост или предубеденост от нейна стрА.. Обстоятелството, че в даден момент Я. е била обект на предложение за дисциплинарно наказание от стрА. на к., не компрометира достоверността на показанията й в настоящото производство, доколкото това предложение няма отношение към конкретния казус.

Няма пречка да се възприемат с доверие и показанията на св. Д. Н., който също се е занимавал със строителство, познат и на подс. Р. Р. и на св. З. А.. От тях става ясно, че при случайната му среща с А., последният го е уведомил за наличето на спънки от Район „*“, защото не му се дава разрешение за строеж, като е попитал Н., дали Р. Р. му е искал пари. Св. Н. категорично е заявил, че това никога не му се е случвало, като е дал отлични характеристични данни за подсъдимия Р..

Съдът е допуснал до разпит св. Г. Ш. - а. на процесната жилищна сграда. Същият допълнително е спомогнал да се изяснят въпросите по възлагането на проекта, проектирането, внасянето на идеен проект в Район „*“ на гр. П., за да се получи строително разрешение, кой е бил надзор, получените забележки и тяхното отстраняване. Свидетелят детайлно е разяснил възникналото противоречие за КИНТ-а на сградата, като е потвърдил, че З. А. е направил множество консултации, в това число и с а.. Б.. Показанията на св. Ш. са послужили за проверка и потвърждение на твърденията на св. А., че същият е видял готовото си разрешение за строеж, срещата му с к. Р., както и че са му били поискани 60 000 лв. за строително разрешение, на което Ш. му отговорил „В никакъв случай подкуп!“. Показанията му с основание са кредитирани като компетентни,

професионални и безпристрастни.

Свидетелката В. К. е била служител на Общината към изследвания период от време, но не е спомогнала за разкрИ.е на обективната истина по делото, макар и изложеното от нея да е възприето с доверие. Единственото, което е знаела по случая е фактът, че св. М. А. е посещавала а.. Б. и подс. В. по повод преписката на А., като В. се възмущавала, че А. настоявала не един път да й се даде възможност да коригира направените забележки. Потвърдила е, че св. Т. е била наказА. дисциплинарно по повод приемането и предаването на документите не по установения ред в Район „*“.

За достоверни са възприети и показанията на св. Г., който не знае нищо по настоящия казус, но познава св. А. и подс. Р.. Св. М. Г. е изразил отрицателното си отношение по повод извършвА. съвместна дейност с А., във връзка с която според него същият постъпил некоректно и му дължал пари, както и е получил строително разрешение за сграда, която не отговаряла на законовите изисквания. От друга стрА., свидетелят е дал сведения за изключително добри характеристични данни досежно подсъдимия Р. Р. във връзка с дейността му като к..

Показанията на св. В. З. са възприети от съда за правдиви, доколкото потвърждават взаимоотношенията между подс. Д. и баща му - А. З., както и повода за познанството със З. А.; за осъществилата се среща на 29.05.2019 г. между баща му, И. Д. и З. А., на която е присъствал. Същият е видял парите, показани на баща му и Д. от свидетеля А., като не разбрал в каква връзка е направено това. Отрича да знае подс. Р. Р. да е посещавал офиса на А. З..

На същия са били предявени видеофайлове, запис от дата 29.05.2019г. REC1_0021_DT, REC1_0022_DT и REC1_0023_DT, чрез възпроизвеждане на видео записите в съдебна зала, и по-конкретно записи на разговорите в 15.05 ч.; 15.14 ч.; 15.20 ч.:

А. - „Шейсе“.

Ат. З. - „/Не се разбира/ интересува, ако бяха за мене“.

А. - „Аз знам, че не са за тебе, нит, са за тА., ама нищо. Не сме стА.ли ние к.ове“.

В. З. е потвърдил пред съда, че си спомня репликата „Не сме стА.ли ние к.ове“, но е заявил, че няма спомен за остА.лата част от разговора.

Свидетелите С.ка К., Л. П., К.. и М. К. , които са били служители в Район „*“ към периода на изследваните събития, не са допринесли за разкрИ.е на обективната истина, като само са пояснили какъв е начина на завеждане на преписките, издадените откази на проекта на А. и грубото отношение на З. А. към А. Т., но по повод на техен спор след инкриминираните събития. За протичането на последните факти е дала показания и св. Р. С. - която била в една стая в родилен дом С. гр. П. със св. Т.. В разговорите им последната споделила, че един човек се държал грубо с нея и я заплашвал, защото искал по някакъв начин да натопят Р. Р..

Съдът е преценил показанията им като безпристрастни и правдиви, което се възприема и от настоящата инстанция.

По отношение на свидетелите И. К. и П. К. е установено, че не знаят нищо за процесния случай, както и от стрА. на св. Л. Д. - инвеститор на сграда в Район „*“.

Окръжният съд е обърнал сериозно внимание във връзка с изясняването на фактическата обстановка по случая и на обясненията на подсъдимите, които твърдят, че нямат съпричастност към вменените им престъпни деяния.

Подсъдимият Р. Р. пред първоинстанционния съд категорично е заявил, че не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение , като набляга на добросъвестната си работа като к. на район „*“ в гр. П., в което си качество винаги следял за законосъобразността на действията на администрацията. В този смисъл е и позицията му пред въззивната инстанция.

Той потвърждава, че се е срещнал със св. З. А., но тъй като проектът му е имал нередности е нормално да не му се издава строително разрешение. Отрича да е отправял репликата „Аз къде съм в цялата схема?“ и в своя защита подчертава, че проблемите в проектната документация са били реални и значителни, поради което и строително разрешение е издадено много покъсно, след като той вече не е бил к. и без да е в първоначално представения му вид. Подсъдимият счита, че отказите са били напълно законосъобразни и не е оказвал въздействие спрямо никого за тях.

Относно оспорвания КИНТ-а на процесния имот Р. заявява, че районният к. не определя този показател и отрича да го е коментирал с а.ите.

Подсъдимият Р. твърди, че се познава с подс. Д., но не са близки познати, а с подс. В. са просто колеги.

Категоричен е, че по време на разговора му със З. А. не е имало намеци, внушения и да е искал от него пари. В разговорите, провеждани с В. под никаква форма не я е ангажирал от негово име да иска пари от З. А. във връзка с този проект, не е имал информация за разговори между Д., З. от една стрА. и З. А. на тема пари, както и, че последният ще дава пари и каква е целта на даването им, не е коментирал с тях под каквато и да е форма очакване те да получават пари от З. А..

Подсъдимият Р. не отрича, че се познава със св. З. като лице, което е „надзор“, както и че на 30.05.2019 г. го е срещнал пред к.ството. Той го е уведомил, че чака „а.а за проекта на З. А.“, при което подсъдимият го завел при Б. и му казал: „Ето ти го, виж, разберете се какви са проблемите и да се отстранят“. Р. не си спомня да е виждал сутринта М. Б. и че няма как да е знаел за „болен човек“, или че някой ще дойде следобед.

Поискал е от съда да се обърне внимание, че не е записан от експлоатираните СРС да се среща или говори с подс. Д. или който и да е друг по инкриминирания случай. Желае да бъде напълно оправдан.

Окръжният съд е подложил на внимателен А.лиз обясненията на подс. Р., съпоставяйки ги с остА.лия доказателствен материал.

Правилно е съобразено, че твърдението на Р. за принципната му роля като к., който е следял за законосъобразността на действията на администрацията в поверения му район е безспорно установен факт по делото, но това не променя направените изводи.

Основателно е прието, че при срещата си със св. З. А. в присъствието на св. Т., подс. Р. действително е изказал отричА.та от него реплика „Аз къде съм в цялата схема“. За това обстоятелство е даден приоритет на показанията на св. А. като напълно достоверни и неизменни при проведените многобройни разпити. Заявеното от св. Т., че не е разбрал за какво си говорят к. и свидетеля, не опровергава твърденията на А., които са в пълно съответствие с последващото поведение и действия на подс. Р..

По отношение обясненията на подсъдимия за събитията, свързани с преписката на св. З. А. - едно от най-важните възражения в защитната теза на Р. са свързани с твърдението, че проектната документация е имала сериозни недостатъци, поради което и е следвало да се издадат откази за одобряване на проекта, като не е взимал отношение по случая, не е оказвал влияние на служителите в общината и не е коментирал КИНТ-а.

Окръжният съд изключително аргументирано е обсъдил тези възражения, като направените от него изводи се възприемат изцяло и от въззивната инстанция по отношение на следното:

Обосновано е съобразено, че при извършването на престъплението „търговия с влияние“ не е от значение дали представеният проект е имал недостатъци, като констатираните негови евентуални несъвършенства, не могат да обосноват липсата на наказателна отговорност на подсъдимия. В конкретния случай от значение е единствено обстоятелството, дали подс. Р., като к. е упражнил неправомерно влияние върху длъжностни лица с цел постигане на определен резултат, независимо от обективните качества на проекта.

На следващо място, безспорно се установява от кредитираните свидетелски показания, че подсъдимият не само е обсъждал въпроса за КИНТ- а, но и е оказвал пряко въздействие върху длъжностните лица, отговорни за процедурата по одобрение на проекта. Свидетелите М. Б. и А. Т. категорично потвърждават, че к. не е позволил да се издаде строително разрешение през м. декември 2018 г., въпреки, че процедурата е била почти пред финала си, както и забележките по проекта от месец ноември 2018 г. са били отстранени. Точно тогава и цялата преписка на св. А. е била изискА. в кабинета на подс. Р. и е остА.ла там по време на срещата им. Тезата на подсъдимия, че документите не са били при него се опровергава по несъмнен начин от подробно А.лизираните показания на свидетелите.

Свидетелят М. Б. е посочил, че след прибирането на проектната документация в кабинета на к., независимо от подписаното и подпечатано от него в качеството му на Г. а. строително разрешение, подс. Р. е изразил категоричното си несъгласие със стореното и в крайна сметка разрешението не е било издадено.

В тази насока са и показанията на свидетелите А. Т. и З. А., косвено - на св. И. Г. и св. М. А..

Дори нещо повече, впоследствие при повторното внасяне на проекта от А., както М. Б., така и А. Т. свидетелстват, че к. Р. ги е извикал в кабинета си заедно с подс. В. и ги е инструктирал да „намерят“ нови недостатъци, за да откажат окончателно одобрение и издаване на строително разрешение.

Кредитираните показания на свидетелите - г. а. на района М. Б. и г. а. на гр. П. – Ю. П., на А. Т. и З. А., безспорно установяват, че подсъдимият е обсъждал въпроса за КИНТ-а с първите двама от тях, в това число и конкретни аспекти от проекта, като въпреки изразените положителни становища на експертите в материята и липсата на правомощия да взима отношение по този въпрос – изрично е изисквал отказ и на това основание.

Свидетелите Б. и Т. нееднократно са описали пред съда оказания външен натиск и намеса от стрА. на подсъдимия Р. по повод проекта на св. А., довели в крайна сметка до извършването от стрА. на Б. на действия във връзка със службата му под негово влияние, защото е искал да избегне конфликт с Р., като негов работодател.

Правилно е констатирано, че сериозно доказателство в тази насока са и изисканите лично от к. Р. през месец декември 2018 г. писмени обяснения от стрА. на Т. и Б. - защо е било подготвено строителното разрешение малко порано. И това се случва преди срещата му с А., което убедително опровергава позицията му, че е разбрал за проблемите на проекта едва, когато е разговарял с А.. В пълен синхрон с техните показания е и изложеното от самия З. А..

Възприетите от съда доказателства категорично установяват, че подсъдимият е обсъждал въпроса за КИНТ-а, както и конкретно проекта. Показанията на свидетелите сочат, че подсъдимият е бил наясно с текущото съС.ие на преписката, както и че е изразявал становища относно начина на нейното развитие, т.е. опровергават твърдението му, че не е взимал отношение по случая.

Всички тези обстоятелства недвусмислено сочат за целенасочена намеса от стрА. на подсъдимия, която излиза извън рамките на нормалния административен контрол и демонстрира упражняването на неправомерно влияние върху компетентните органи. В тази връзка, твърдението му, че не е взимал отношение и не е коментирал проектната документация, е опровергано от наличните доказателства и с основание е било отхвърлено като несъстоятелно.

По делото е доказано провеждането и на срещата между подс. Р., подс. Д. и св. З., на която първият е потвърдил определения от подс. В. размер на искА.та сума - 60 000 лв., за упражняване на влияние над а.. Б.. Това е видно не само от показанията на св. З. /в кредитирА.та им част/, но и от доказателствата, инкорпорирани във ВДС, вкл. А.лизираният разговор между свидетелите З. и З. А. на 14.02.2019 г.

Съдът с основание не се е доверил на обясненията на Р., досежно събитията на 30.05.2019 г., защото подсъдимият е опитал да представи срещата си със св. З. в общината като случайна и да оправдае поведението си просто като обикновено желание да му съдейства.

От приобщените по делото доказателства се установява съвсем различна фактическа обстановка, базирА. на показанията на свидетелите З. А., А. З. и по-косвено на В. З., както и приобщените ВДС, какво точно се е случило на 29.05.2019 г.

Тогава на срещата на св. А. с А. З., подс. Д. и В. З. е била показА. сумата от 60 000 лв. От разговора им, подкрепен от последващите уточнения, случили се късно вечерта на същата дата, безспорно става ясна уговорката им - на следващия ден сутринта в 08.30 ч. А. да отиде при А. З., защото подс. Д. се е разбрал с подс. Р., именно З. да отиде в Район „*“ в 09.00 ч. Подсъдимият Р. е следвало да заведе З. при а.. Б., който лично да обясни какви нередности да се отстранят, да се изтегли проектът /защото така било необходимо/ и при бързото му последващо внасяне, Б. да го одобри.

Именно, съгласно тази договорка, подс. Р. предупреждава и М. Б. да го чака в 09.00 ч., защото човек на инвеститора по проекта на З. А. ще дойде, като е предал на а.а какво следва да прави и той се съгласил. Поради липсата на парите у св. А. сутринта на 30.05.2019 г., тримата решили да кажат на подс. Р., че жената на З. е болна и той ще дойде следобед. Точно това предава подс. Р. на М. Б.. Едва когато след обяд на 30.05.2019 г. А. е осигурил отново сумата от 60 000 лв., подс. Д. потвърждава наличността на парите и св. З. отива в Район „*“, където е посрещнат от подс. Р.. Съгласно уговорката им к. е завел свидетеля при а.. Б., като в резултат на предвидения план, З. подава заявление за изтегляне на проекта, потвърждава пред Д. и А., че к. е изпълнил обещаното и си тръгва. А. дава от своя стрА. на подс. Д. сумата от 60 000 лв.

Противно на възраженията на защитата, въз основа на събраните по делото доказателства е изяснен обективният ход на така описаните събития, при които се установява недвусмислено координирано поведение между подс. Р. и подс. Д., съгласно договореното със свидетелите А. и З.. Това съгласувано действие е израз на общ умисъл и предварително съгласие за постигане на конкретен резултат.

Подс. Р. е предварително уведомен от подс. Д., че ще се осъществи среща в общината с лице, свързано с проекта на З. А., и че именно св. З. - ще дойде в определен час. Подсъдимият Р. не само е бил информиран, но и е предприел конкретни действия по реализирането на договореното - предупреждава а.. Б. да бъде на разположение и му предава какво трябва да направи. С основание е съобразено, че това поведение на к. надхвърля рамките на служебното и случайното взаимодействие, защото показва информираност, ангажираност и изпълнение на предварителен план.

На следващо място, подс. Р. демонстрира знанието си за забавянето на Ат. З. сутринта на 30.05.2019 г. и породилата го причина, защото „някой е болен“, което му е съобщено от подс. Д.. Това също е ясна индикация, че между двамата подсъдими е налице комуникация и обмен на информация, отнасяща се до конкретните действия, необходими за изпълнение на уговорката от 29.05.2019 г. - нещо, което би било невъзможно без съвместното им участие и съгласуваност. Ако подс. Р. не е бил част от схемата, логически и житейски е необяснимо откъде знае за причината на забавянето на св. З. - че жена му е болна, както и защо му се предоставя тази информация и той да се съобразява с нея.

Съществено е и обстоятелството, че въпреки забавянето, подс. Р. не само, че очаква Ат. З., но и веднага след пристигането му го завежда при св. Б. и заедно изпълняват договореното - а.ът обяснява какво да се поправи, подава се заявлението за изтегляне на проекта от З. - подписано от чуждо име, с оглед последващото му бързо внасяне и одобрение. Това поведение, съвпадащо стъпка по стъпка с уговорката между А., З. и подс. Д. от предходния ден, отново доказва, че подс. Р. действа като част от общ механизъм, а не спонтанно или неволно.

Правилно е обобщено от съда, че действията на другите двама подсъдими, свързани с уточняването в началото на изследваните събития от подс. В. на сумата, която следва да се плати от А. на Р. - 60 000 лв., потвърждаването й от него и последващото уговаряне от Д. на всички подробности по предаването й, съотнесени към съвкупността от действия на подс. Р. - оказването на въздействие над а.. Б. против одобрението на проекта преди 30.05.2019г. с призива му да се търсят каквито и да са недостатъци, но да има отказ, натискът му по този начин над администрацията, описан по-горе преди даването на парите от стрА. на З. А. и осъщественото от него на 30.05.2019 г. след осигуряването на сумата от 60 000 лв., не само кореспондира с действията на подс. Д. и подс. В., но и сочи, че Р. е изпълнявал своята водеща роля в механизъм с ясно определени етапи и цели, договорени между него и остА.лите участници. Всичко това изключва прокламирА.та от защитата възможност за липса на знание или съпричастност от стрА. на подс. Р.. Напротив - илюстрира общност на умисъла, обосновА. не само от хронологията и координацията в действията на съпричистните лица, но и от цялостното поведение на подс. Р. в изпълнение на плА., целящ неправомерно облагодетелстване със сумата от 60 000 лв. срещу оказване на влияние над а.. Б. за одобрение на проекта на А..

Въпреки, че в приобщените ВДС от експлоатираните СРС няма директен аудио или видео запис, на който подс. Р. да е заснет или записан при разговор относно подкупа, това не изключва участието му, така както се пледира от защитата.

Неслучайно корупционните престъплания имат специфичен характер, защото се извършват при висока степен на конспиративност, с цел избягване на риска от разкрИ.е и доказване. Така от самите СРС и показанията на св. А. става ясно, че подс. Д. многократно пред него е подчертавал, че комуникацията му с подс. Р. е особено внимателна и премерена, именно с цел да се избегне създаване на преки доказателства. Този детайл допълнително потвърждава, че участието на подс. Р. в механизма на извършване на процесното деяние е било съзнателно, но същевременно и добре прикрИ.о.

Следва да се сподели заключението, че макар и косвени, но взаимосвързани и допълващи преките доказателства, се явяват

обстоятелствата, че след П.та среща на Д. с А. на 14.02.2019 г. в 19.46 ч. се провежда разговор между подс. Р. и мъж, в който подсъдимият пояснил, че влиза в гр. П. и двамата може да се видят по-късно, защото първо подс. Р. има среща с „К.“ /И. Д. е от гр. К./ и още на следващия ден - 15.02.2019 г. подс. Д., съгласно предварителната им договорка, се обадил на св. З. А. и му съобщил, че „продължават“. В тази насока е и телефонният разговор на 16.02.2019 г. в 15.05 ч. между подс. Д. и подс. Р. Р., като Д. обяснил, че е „говорил и чака “.

Така обсъдената от съда деятелност на подс. Р., от която е видимо, че поС.но следи за изпълнението на плА. и своевременно реагира на промените в хода на уговореното, действително изключва възможността той да е бил външен или случайно въвлечен в процеса. Напротив - действията му са обективни прояви на съгласувано с другите лица поведение. Те не могат да се обяснят с обикновена административна роля или неволна съпричастност, а сочат на предварителната му информираност, участие в уговорката и изпълнение на ключова роля в нейното осъществяване.

ЗА. и съдът основателно е преценил твърденията на подсъдимия Р. Р., че не е знаел и не е съпричастен към инкриминираните действия, като напълно неоснователни и опровергани от обективната фактическа обстановка и А.лиза на доказателствата.

Подсъдимата В. в обясненията си също не се признава за виновна и желае да бъде оправдА.. Заявява, че с никого не е обсъждала взимане или даване на пари, не е конкретизирала суми, не е цитирала имена. Посочва, че не познава подс. Д., за разлика от свидетелите М. А. и И. Г., които са й известни като колеги. Не си спомня да е разговаряла с А. за проекта на З. А., но пресъздава момент, когато тя е била при нея в служебния й кабинет в общината и св. Г. се е обадил по телефона. Същият пожелал да разговаря с подсъдимата относно документите на З. А. и пояснил, че надзорник е М. А.. Подсъдимата тогава го уведомила, че двете са заедно. Посочва, че много набързо преди това е срещала св. Г., но нямала време да говорят и поради тази причина й се бил обадил.

В обедната си почивка подс. В. отишла в близост до офиса на свидетеля и там подробно обсъдили забележките по проекта на А., как могат да се отстранят, като с Г. „просто нахвърляли тогава някакви хонорари за проектантите, които може да свършат това нещо. Колко може да излезе например един нов ОУП, колко за препроектиране на тази сграда... “ .

Спомня си, че е разговаряла със свидетелите Т. и Б., дали забележките по проекта на А. са отстранени, но отрича с к. Р. да са настоявали а.ите да издадат отказ за одобряване на преписката, както и че същата не е била в кабинета на Р. Р..

Окръжният съд внимателно е А.лизирал обясненията на подс. В., като основателно ги е кредитирал в частта им, за това, че се срещнала със св. И. Г. в Район „*“, но е нямала време да говорят дълго; за проведената среща с М. А. в служебния й кабинет и за обаждането на св. Ив. Г.; за срещата с Г., обсъждането на дадените забележки на проекта, как да се отстранят и какво да се прави за одобрението му, както и коментирането на суми с пари.

Противно на възраженията на защитата, в остА.лата им част обясненията на подсъдимата аргументирано са възприети като нейна защитна позиция по следните съображения:

Въз основа на кредитираните показания на св. И. Г. е видно, че са били проведени две срещи между него и подсъдимата, изяснено е точно какво се е случило, къде са се провели, което съвпада с позицията на подс. В., но и се дава информация за какви точно пари е ставало дума. Св. Г. потвърждава, че подсъдимата В. му заявила, че ще съдейства на А. за одобрение на документацията срещу определена сума, именно, за да се одобри проектът, което опровергава нейната защитна позиция.

В тази насока по делото е било доказано, че на св. М. А. - отново във връзка с процесната преписка на А. - подсъдимата В. изрично е заявила: „Хиляда квадратни метра повече. По триста евро на метър квадратен ша изкара поне, предлагайте“.

По този начин е установено, че Д. В. при разговора си с М. А. е отправила горната реплика, като подсъдимата потвърждава и разяснява какво е имала предвид пред А. при втората й среща със св. Г.. За да приеме тези обстоятелства за установени, съдът е съобразил изготвените ВДС, събрани чрез използване на СРС, които напълно съвпадат с фактите, изложени от св. Г. в досъдебната фаза, както и тези на св. З. А..

Показанията на св. Ив. Г., които съдът е възприел за достоверни разкриват, че подсъдимата не само е провела срещи по темата с него, но и конкретно е уточнила размера на сумата, която следва да бъде предоставена на трето лице /подс. Р./.

Правилно е отбелязано в мотивите на съда, че при горепосочения разговор със св. А., подс. В. е използвала подканящата фраза „предлагайте“, която е била отправена веднага след икономически разчет на потенциалната изгода /1000 кв. м по 300 евро/, с което е призовала другата стрА. да определи сума, която е готова да предложи в замяна на положително административно решение. Очевидно този израз не би могъл да се тълкува като обикновена препоръка или предложение, а при конкретния разговор относно одобрение на проектна документация, представлява непосредствено искане на облага, респективно подкуп - и то в пари. По този повод е и цитирА.та съдебна практика, според която не е необходимо искането на подкуп да е формулирано като точна парична сума или със законовия термин „подкуп“, като е достатъчно поведението на дееца да внушава, че очаква облага във връзка със служебно действие[2].

ЗА. и напълно логично в конкретния случай е преценено, че използвания словесен израз, с оглед контекста и съдържанието на разговора са достатъчни, за да квалифицират действията като подпомагане от стрА. на подс. В. на извършителя на деянието – подс. Р., в искането на подкуп по смисъла на закона, особено когато са съпроводени от обещание за съдействие на св. А..

Съдът е обсъдил надлежно възраженията на защитата /изложени и пред въззивната инстанция/, зА. че не е установено - кога и дали е имало среща между подс. Р. и подс. В., на която той да я кара да уточни сумата от 60 000 лв., искА. като дар, поради което и обвинението спрямо нея остава недоказано.

Правилно по този повод не са възприети за достоверни обясненията на подс. В., защото в противния смисъл са показанията на свидетелите М. А. /в кредитирА.та им част/ и И. Г., подкрепени от св. А. и приложените ВДС. В тази насока са и последващите действия на подс. Р. - когато пред св. З. потвърждава, че иска именно тази сума, за която месеци наред се договаря подс. Д. и която – на финала в размер на точно 60 000 лв. е предадена от св. А. на 30.05.2019 г. Или от остА.лите кредитирани доказателства действително се подкрепя обвинителната теза и водят до извода, че заявеното от В. е защитна позиция.

Не без значение е и установеното от доказателствата по делото обстоятелство, че проектът е бил задържан в кабинета на подс. Р., както и че същият е оказвал въздействие над а.ите на общината за издаване на отказ, което категорично оборва заявеното от подсъдимата.

Но съдът не е спрял до тук, като за да достигне до тези изводи е съобразил и последващото поведение на подсъдимата В. /извън вменената й деятелност/, която след своите изказвания пред свидетелите А. и Г., е демонстрирала своята съпричастност и осведоменост за реализирането на инкриминираните събития. Така през м. декември 2018 г. подсъдимата В. е изразила недоволство пред свидетелите Т. и Б. по повод изготвено разрешение за строеж по преписката на А., като недвусмислено е дала да се разбере, че не одобрява това развитие. Впоследствие същата е задържала преписката при себе си, без обективна служебна необходимост, а незабавно след този акт проектът се оказва на бюрото на к. - обстоятелство, което създава пряка причинно-следствена връзка между действията на подсъдимата и тези на подсъдимия Р..

От особено значение в тази насока е и установеното по делото присъствие на подсъдимата В. през м. април 2019 г. на срещата между подсъдимия Р. и а.ите Т. и Б., по време на която к. недвусмислено заявява, че трябва да се „намерят каквито и да било недостатъци“, за да се възпрепятства одобрението на проекта на З. А.. Отново с присъствието си подсъдимата утвърждава своята пълна информираност за процеса на противоправно въздействие върху административната процедура.

Поради тези причини, настоящата въззивна инстанция споделя напълно заключението, че от проведения от окръжния съд цялостен А.лиз на действията на подсъдимата В. - от вербалните й изрази и изявления, направени пред св. М. А. и Ив. Г. по време на описА.та нейна деятелност, както и цялостното последващо развитие на инкриминирания казус, води до категоричен извод, че тя е била напълно запозната с престъпната дейност, в която участва, като тази осведоменост и активно поведение изключват възможността да е действала неволно или по инерция от служебните си задължения, така както твърди в обясненията си.

В този смисъл и опирайки се на събраните по делото доказтелства, първоинстанционният съд напълно резонно не е дал вяра на обясненията на подс. В., че не е обсъждала и не е уточнявала със св. М. А. и св. Ив. Г. какви пари следва да се дадат от стрА. на св. А. на подс. Р. за одобряване на документите му.

Подсъдимият И. Д. в обясненията си пред първоинстанционния съд /вкл. и пред въззивната инстанция/ не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, като счита, че по време на досъдебното производство е имало упражнен натиск, като са го карали да разказва неща, които не отговарят на действителността, като генезисът на делото бил политически и е бил свързан с предстоящите тогава к.ски избори в гр. П. и по този начин се е целяло „отстраняването“ на к. Р.. Същевременно с това, той не отрича познанството си с подс. Р. и св. З., както и как се е запознал със З. А..

Подсъдимият Д. отхвърля изцяло обвинителната теза, като твърди, че е контактувал с А. единствено по повод желанието на свидетеля да му се изработи метално хале от Т.. Според подсъдимия в хода на проведените срещи двамата се уверявали, че могат да си съдействат по много въпроси, А. му споделил за проблемите си с район „*“, споменал, че „му се искат пари 60 000 лв.“, но няма спомен да е искал съдействие от него, за да разговаря с к. Р.. Не отрича да е казвал на З. А., че познава Р., но само го убедил, че ако има бюрократични спънки, понеже знае „като човек“ к., той няма да бъде пречка за проекта.

Подсъдимият Д. заявява, че не е говорил с подсъдимия Р. за проблемите на св. А.. По отношение на събитията на 30.05.2019 г. потвърждава, че имало среща между него, А. и З.. Но не си спомня да се е коментирало, че З. А. не носи пари, нито да са обсъждали, че ще кажат на подс. Р., че жената на З. е болна, или че последният му се е обадил по телефона следобед, за да потвърди, че се е срещнал с к..

И. Д. е категоричен в обясненията си, че получените пари от З. А. са били капаро по подписания преди това договор за изработка на метално хале от Т. и действително е казвал, че ще минат през чейндж бюра, но за да се убеди, че парите не са фалшиви. Отрича да е обяснявал на А. какво трябва да прави с проекта в общината - да го изтегля и внася, първо да даде парите, за да получи разрешение и т.н.

Първоинстанционният съд, обосновано е преценил, че следва да се кредитират обясненията на подс. Д. частично, като по-голямата част от тях са израз на неговата защитна позиция и остават изолирани от остА.лите, възприети с доверие доказателства по делото.

Действително, доказателствата по делото са най-пълноценни по отношение на деятелността на подс. И. Д., сред които се открояват неговите срещи и проведени телефонни разговори, съответно - на 14.02.2019г. среща със З.. А. и св. З.; на 15.02.2019г. телефонно обаждане до З.. А.; на 12.03.2019г. среща със З.. А.; на 18.03.2019г. среща със З.. А.; на 02.04.2019г. среща със св. З.. А.; на 14.05.2019г. среща със З.. А.; на 29.05.2019г. среща със З.. А. и З., всички срещи и телефонни разговори със св. З.. А. и Ат. З. от 30.05.2019г., като тези срещи и телефонни разговори са били документирани, вкл. с аудио и видео записи в резултат на законно експлоатираните СРС.

За тях детайлни показания дава св. З.. А., на които съдът с основание се е доверил изцяло. В тази насока са и показанията на св. А. З. /в кредитирА.та им част/, както и по-косвено показанията на св. В. З.. Всички те съвкупно са в пълен синхрон със съдържащите се доказателства, инкорпорирани във ВДС и експлоатираните СРС.

При провеждането на всяка среща или телефонен разговор, подсъдимият Д. дълго и задълбочено е обсъждал именно проекта на св. А..

Така по делото е било установено, че подсъдимите Д. и Р. още през месец декември 2018 г. са посетили офиса на св. З., когато к. е потвърдил, че иска 60 000 лв., за да повлияе на Б. да одобри проекта.

На 14.02.2019 г. при запознанството на И. Д. със св. А., св. А. З. на въпроса на подсъдимия „Това ли е човекът?“ му е отговорил: „ Това е, дето говорихме по въпроса с Р..“

На същата дата подс. Д. преразказва на А., че е имало среща между него и Р. Р. при свидетеля З., на която к. е потвърдил поискА.та сума от 60 000 лева. Уточнява, че подс. Р. е изключително предпазлив, както и взима пояснения за проекта на А. - какво иска, как да се процедира, за да знае предварително до къде е неговия ангажимент, изрично е поставил условие парите да се намерят от А. предварително.

Тогава поема и ангажимент да играе ролята на „гарант“ - сумата от 60 000 лв. да остане при него, след което той да уведоми к. Р. и така да се стигне до окончателно решаване на проблема с одобрението на идейния инвестиционен проект - чрез оказване на въздействие върху гл. а. на район „*“, в чиито правомощия влизало вземането на съответното решение, като св. Б. щял да одобри проекта, щом подс. Р. приеме сумата.

На 15.02.2019 г. е записан и телефонният разговор между И. Д. и св. З. А., като подсъдимият го уведомява, че „продължават“.

На 16.02.2019 г. в 15.05 ч. има установен и телефонен разговор между подс. Д. и подс. Р. Р., като първият пояснява, че е „говорил и чака“.

Действително е доказано провеждането на срещите и съдържанието на разговорите между З. А. и подс. Д. - на 12.03.2019 г. и на 18.03.2019 г., когато отново темата е подаването на документите от стрА. на свидетеля - как да внесе проекта си, за да бъде одобрен.

От особено значение е това, че на 12.03.2019 г. при въпроса на свидетеля каква сума трябва да даде, за да му се извърши услугата, подс. Д. отговорил „предишната“, която е коментирА. - „в лева “ или 60 000 лв. Интересен детайл е обстоятелството, че понеже З. А. иска „отстъпка“, Д. го уведомява, че дадените пари може да се вземат предвид от подс. Р. при бъдещи проекти на свидетеля в Район „*“.

На 18.03.2019 г., подсъдимият Д. му е разяснил, как на няколко пъти е разговарял с к. за проекта на А. и той го е убедил, че всичко ще е както са се договорили, както и че в един момент к. вече не искал да се говори по темата, защото свидетелят - „не се е бил приготвил“ и ако „направо му бях оставил - нямаше да има въпрос сега“.

По делото е добре изяснено, какво точно се е случило на срещата между Д. и З. А. на 02.04.2019 г. на бензиностанция ЛУКОЙЛ на бул. „Б. в гр. П.. Точно тогава подсъдимият Д. е поискал от А. да подпише договор с предмет - изработка на метално хале на стойност 150 000 евро, като се предвиждала първоначална вноска от 20 % - т. е. 30 000 евро или приблизително 60 000 лева. Необходимостта от подобно действие той подробно разяснил от една стрА. с предпазливостта на подс. Р. и от друга, че истинската цел на договора била той да послужи като „оправдание“, за да не се повтаря случая с к.ицата на Район „М.“ в гр. С. - И..

Тогава и подс. Д. е бил настоятелен св. А. да подпише договора, защото иначе ще го „разхожда цял ден по чейндж бюра“, за да обменя парите и така да се избегне евентуално маркиране на сумата, като белязА..

Установено е и какво се е случило на срещата на Д. и А. на 14 май 2019 г., когато се е обсъждал отново проектът на свидетеля и как същият да намери искА.та сума от 60 000 лв.

На 29.05.2019 г. св. А. е показал на подс. Д. и А. З. парите, като е доказано, че по-късно на същия ден, около 22.30 часа, подс. Д. се обадил по телефона на свидетеля З. и го уведомил, че на следващия ден - 30.05.2019 г. в 09.00 ч. - трябва да се срещне с подс. Р. в Район „*“ в гр. П..

Записано е и изяснено по безспорен начин участието на подс. Д. в събитията на 30.05.2019 г. от сутринта - до задържането му с паричната сума от 60 000 лева, предадена от З. А. - в това число и уговорките между тримата да се каже на подс. Р., че З. ще закъснее, защото жена му е „болна“. Именно подс. Д. е предал тази информация на подс. Р. Р.. Всички разговори са единствено и само досежно проекта на свидетеля А. и какво следва да се направи, за да окаже влияние над а.. Б. от подс. Р. с цел одобряването му и издаване на строително разрешение, което е било и сторено.

Въз основа на цялостния А.лиз, противно на доводите на защитата, окръжният съд аргументирано е решил да не се доверява на обясненията на подс. Д., с изкл. на това, че познава подс. Р., З. и А. и че се е срещал с тях. В действителност, от съвкупната оценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, включително СРС, категорично се установява, че подсъдимият Д. е подпомогнал целенасочено и съзнателно Р. Р. в извършването на процесното престъпление.

Още в началния етап на комуникацията, често в присъствието на св. З., подсъдимият Д. е демонстрирал осведоменост по всички детайли на престъпния механизъм. И. Д. е водел няколкократно координацията между страните - свързвал се с к. Р., информирал е З. и З. А. за неговите реакции, поставял е условия, настоявал е за прикрИ.е на деянието, чрез подписването на фиктивен договор. По делото е изяснен и мотивът на този договор - да се прикрие реалната престъпна цел - предаване на подкуп за оказване на влияние над а.. Б. от подс. Р. във връзка с проекта на А..

Правилно е преценено, че обясненията на Д. за наличието на други подбуди за получаването на паричната сума, се оборват не само от свидетелските показания, но и от обективните доказателства - СРС, съдържащи недвусмислени изрази в тях, които няма нужда да се тълкуват, както и конкретните му действия, описани подробно по-горе.

Първоинстанционният съд, за да достигне до своите изводи относно възприетата за установена фактическа установка, коректно се е съобразил с приетите по делото: съдебно - технически експертизи, компютърно - технически експертизи, видео-техническа и лицево - идентификационна експертиза, строително - техническа експертиза, протоколи за оглед на ВД, протоколи за връщане на ВД, справки за съдимост, заповеди на а.. Ю. П. - Г. а. на Община П., за предоставяне на правомощия на Г. а. на район „*“; скицавиза за проектиране в УПИ ••••. и разрешение за строеж № 284/18.08.1995 г., документи, съставляващи идеен проект - жилищна сграда 4 и 5 етажно застрояване в УПИ ••••••, от кв. ••• по рег. план на П. градска част, гр. П. и свързани с него, документи, касаещи администрацията в район „*“ при Община П. /заповеди, длъжностни характеристики, устройствени правила/, документи, касаещи образуваното срещу а.. В. дисциплинарно производство, сигнал от З. А. до м. - п. на Р Б.

Изложенените в мотивите към присъдата от окръжния съд фактически положения, обосновано се базират и на така описаните експертни заключения и приложените писмени доказателства. Същите, впрочем не се оспорват от страните по делото и пред въззивната съдебна инстанция, като няма основание да се изключва някое от тях от доказателствената съвкупност.

Пловдивският окръжен съд е обсъдил най-важните възражения на защитата, които в голяма степен се преповтарят и пред въззивната инстанция.

Сред тях се откроява твърдението, че от стрА. на свидетеля З. А. е реализирА. провокация към подкуп по смисъла на чл. 307 от НК.

Като се посочи по-нагоре, при извършения внимателен и пълноценен А.лиз на фактическата обстановка по случая е видно, че св. А. с действията си по реализирането на процесния проект не е създавал преднамерено обстановка или условия, за да предизвика предлагане, даване или получаване на подкуп с цел да навреди на онзи, който приема подкупа, в случая подс. Р., тъй като последният с действията си, подпомогнат от подсъдимите В. и Д., е инициирал в отделните й етапи инкриминирА.та деятелност. В този смисъл от съда са били обсъдени по надлежния ред свидетелските показания на св. А. и тези доводи са отхвърлени, като несъстоятелни.

По делото /най-вече от защитата на подс. Р./ се повдига за пореден път и въпросът относно евентуално наличие на политически натиск или вмешателство в хода на досъдебното производство.

Но с оглед на събраните по делото доказателства, сред които се открояват свидетелските показания, ВДС от приложените СРС и писмените доказателства, окръжният съд правилно е преценил, че не се установяват данни за политическа намеса или външен натиск, оказан върху разследващите органи или прокуратурата.

Безспорно е установено, че преди да подаде сигнала си, свидетелят З. А. се е срещнал с г-н Б. Б., тогава в качеството му на м. - п. на Р Б. но това е стА.ло, след като вече са му били поискани парите и е изпаднал в безизходица, тъй като процедурата по одобряването на идейния проект за жилищната сграда е била възпрепятствА. от подсъдимите. При тези условия в действителност е напълно разбираемо, при българските условия, от стрА. на св. А. да се потърси помощ и контакт на най-високо ниво - с Б. Б., при условие, че Р. е бил издигнат за к. от ПП - Г., очаквайки да получи съдействие за законосъобразното разрешаване на проблема му. Реакцията на срещата е била ясна и категорична, че всеки, срещу когото има съмнения за престъпление, следва да бъде разследван и точно това е било предприето. Впоследствие св. А. не е контактувал с политици, нито е искал от подобни лица нещо повече. С основание по този повод е обърнато внимание и на обстоятелството, че св. З. А. сам е потърсил помощ, а не е бил търсен от политически лица, така че да съществуват съмнения за оказано влияние над същия по подобен повод.

След подаването от свидетеля на сигнал в ••••••• е било образувано досъдебно производство, като доказателствата са събирани в съответствие с изискванията и принципите на НПК, в какъвто смисъл настоящата инстанция намира, че окръжният съд при постановяването на крайния си съдебен акт, се е позовавал само на обективно установените обстоятелства, без да се съобразява с някакви политически мотивирани доводи или внушения. В този смисъл и доводите на защитата за политическа намеса, очевидно се явяват неоснователни и нямат доказателствена опора, защото всички процесуалноследствени действия на разследващите органи са предприети при спазването на закона, без отклонения в процесуалните изисквания и без външна намеса.

На следващо място от защитниците е отправено възражение и че основният подбудител и реализатор на престъпното деяние се явява св. А. З., който е действал с цел лично обогатяване, използвайки името на к. Р. без негово знание и участие. Отделно, че по отношение на подс. Д. в краен случай би могло да е налице извършено деяние по чл. 305а от НК, защото е посредничил при извършването предходните членове, без това да преставлява по-тежко престъпление.

Следва да се споделят изцяло изложените от окръжния съд съображения, че по делото по безспорен начин е доказано участието в престъплението на подс. Р. като извършител, а по отношение на подсъдимите В. и Д. като негови помагачи, в съответните етапи от реализирА.та деятелност. В подкрепа на този извод е съдържанието на проведените разговори между подс. Д. и свидетелите З.. А. и А. З. през месеците февруари, март, април и май на 2019 г., в които се изяснява в какво се състои участието на всяко едно от лицата в престъпната схема.

От подробно обсъдените от окръжния съд доказателства се установява, че през целия инкриминиран период е проследима реалната и действена роля, както и личната ангажираност на к. Р. в извършване на процесното престъпление, а не такава от стрА. на трето лице. По делото няма данни св. З. да е получил или да е опитал да получи паричната сума, респ. дял от нея, нито че е имал контрол над нейното движение, още повече, че св. А. се обръща към него за съдействие едва след поискването на подкупа. В крайна сметка поискА.та сума от 60 000 лв. е била предадена именно на подс. Д. и никъде в кредитираните от съда многобройни, доказателствени източници не се споменава, че същата е предназначена за някой друг, освен за подс. Р. Р.. Всички доказателства потвърждават, че свидетелят З. не е инициатор на престъплението, а лице, което е подпомагало комуникацията между подсъдимите и А., но е нямал възможността за контрол или да има водеща роля в престъплението. Престъпният план е иницииран, поддържан и реализиран от подсъдимия Р., като извършител през целия инкриминиран период и със съответната улесняваща роля на всеки един от подсъдимите Д. и В., като негови помагачи.

Съдът напълно резонно е обсъдил и изложените аргументи от защитата по отношение твърденията за нередностите на проекта на св. З. А..

Правилно е виждането на първостепенния съд, че по идейния проект, дал повод за извършване на престъплението, макар и да са били констатирани известни нередности, технически несъответствия или не е отговарял напълно на нормативните изисквания, касаят обстоятелства, които са правно ирелевантни за ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимите по чл. 304б, ал. 1 от НК.

И това е така, защото тези факти не водят до промяна в правния характер на деянието. В действителност разпоредбата на чл. 304б, ал. 1 от НК не изисква да се установи, че поисканото съдействие е могло да доведе до незаконно решение. Напротив, достатъчно е да се докаже, че е искано или прието възнаграждение с цел въздействие, независимо дали решението би могло да бъде взето законосъобразно или не от съответното длъжностно лице. Ако се приеме, че евентуалната нередност на проектната документация изключва съставомерността на престъплението, това би означавало, че деянието става наказуемо само, ако се цели незаконен резултат, което противоречи на логиката на състава на търговия с влияние, който криминализира посредничеството, обещанието за влияние и самия корупционен натиск върху администрацията, а не крайния й акт. При положение, че сме поставени пред хипотезата, при която одобряването на проекта би било в противоречие със закона, в такъв случай деянието би имало по-висока степен на обществена опасност, тъй като влиянието има за цел да се заобиколят или нарушат нормативни разпоредби. Но дори при липса на подобна противозаконност, самият акт на търсене на облага за обещание за въздействие върху длъжностно лице е достатъчен, за да се осъществи престъплението. В този смисъл и напълно основателно са били отхвърлени, като правно ирелевантни възраженията на защитата, касаещи проектната документация, в контекста на квалификацията на изпълнителното деяние.

Не може да бъде споделена и тезата, че е налице неправилното формулиране на предмета на престъплението, тъй като през цялото време се твърди от обвинението за издаване на разрешение за строеж, а не за одобрение на проект, като одобряването на инвестиционен проект не води автоматично до издаване на разрешение за строеж, което предполага допълнителни законови изисквания и процедури. От диспозитива на обвиненията е пределно ясно, че инкриминираното влияние над а.. Б. е именно за одобрение на идеен инвестиционен проект.

От защитата се твърди също, че е остА.ло още едно неясно обстоятелство – това, че в системата на район „*“, като заявител на оттеглянето на проекта фигурира лице, което разследващите органи не са успели да установят и така свързването на получаването на парична сума от Д. с действията на Р. е необосновано и некоректно. По делото безспорно е доказано, че именно св. А. З. е извършил оттеглянето - за което лично свидетелства в кредитираните си показания, както и че е объркано името на заявителя, т. е. подобна неяснота липсва.

По отношение възражението на защитата, че по делото не се доказва никакво взаимодействие между подс. Р. и подс. В., което поставя под съмнение тезата за координирано престъпно деяние, съдът също е взел обосновано становище при направения в мотивите към присъдата подробен А.лиз на нейните обяснения, съпоставени с взаимовръзката между отделните факти и хронология на инкриминираните събития.

В заключение Пловдивският апелативен съд също счита, че единственият възможен и категоричен извод, който може да бъде направен е, че подсъдимите Д. В., Р. Р. и И. Д. са автори на основния състав на деянията, предмет на настоящото обвинение. Те са осъществени по описания начин в обстоятелствената част на обвинителния акт, при съобразяване с направеното изменение в предявеното обвинение по реда на чл. 287 от НПК, досежно периода на извършвА.та деятелност от подсъдимите Р. Р. и Ив. Д., без промяна в правната квалификация, така както е възприето и в мотивите към обжалвА.та присъда, след внимателен и задълбочен А.лиз на събраните по делото доказателства.

При безспорно установената фактическа обстановка окръжният съд е преценил, че подсъдимите са осъществили от обективна и субективна стрА., съставомерните признаци на престъпленията, както следва:

Подсъдимият Р. И. Р. – в периода през м. декември 2018 г. до 30.05.2019 г. в гр. Пловдив, в съучастие като извършител с И. М. Д. и Д. И. В. - като помагачи, е поискал и на 30.05.2019 г. в гр. П. е приел /чрез фактическото предаване на паричната сума от 60 000 лева във владение на И. Д. /дар от З. А. А., който не му се следва - сумата от 60 000 лева, за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице /по смисъла на чл. 93 ал. 1, б.А от НК/ - М. П. Б., назначен със Заповед № 2/27.04.2018 г. на основание чл. 9 и чл. 10д ал. 4 от Закона за държавния служител във връзка със службата му - Г. а. на район „*“ при Община П., във връзка с правомощията му относно вземане на решение от Б. за одобряване на идеен инвестиционен проект за „Жилищна сграда 4-5 етажа“ в УПИ ••••• от кв. ••• по рег. план на П. градска част гр. П., входиран под № 39400-20282 от С. и В. Г. от гр. П. - престъпление по чл. 304б, ал. 1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 от НК.

Подсъдимият И. М. Д. - в периода през м. декември 2018 г. до 30.05.2019 г. в гр. П., в съучастие като помагач с Р. И. Р. - като извършител, умишлено е улеснил извършване на престъплението от Р. Р. по друг начин - като е взел участие в уговаряне на подробностите във връзка с приемане на дар -

поискА.та сума от 60 000 лева - между Р. Р. и З. А. А., Р. да поиска и приеме от З. А. дар, който не му се следва - сумата от 60 000 лева, която следва да се предаде като дар на Р. Р. от стрА. на З. А. А., за да упражни Р. Р. влияние при вземане на решение от длъжностно лице /по смисъла на чл. 93, ал. 1, б.А от НК/ - М. П. Б., назначен със Заповед № 2/27.04.2018 г. на основание чл. 9 и чл. 10д, ал. 4 от Закона за държавния служител във връзка със службата му - Г. а. на район „*“ при Община П., във връзка с правомощията му относно вземане на решение от Б. за одобряване на идеен инвестиционен проект за „Жилищна сграда 4-5 етажа“ в УПИ •••• от кв. ••• по peг. план на П. градска част гр. П., входиран под № ••••••••••• от С. и В. Г. от гр. П. - престъпление по чл. 304б, ал.1, вр. чл. 20 ал.4, вр. ал.1 от НК.

Подсъдимата Д. И. В. през м. декември 2018 г. в гр. Пловдив, в съучастие като помагач с Р. И. Р. - като извършител, умишлено е улеснила извършване на престъплението от Р. Р. по друг начин - като е уточнила пред свидетелите М. А. и И. Г. размера на паричната сума от 60 000 лева, която следва да се предаде като дар на Р. Р. от стрА. на З. А. А., за да упражни Р. Р. влияние при вземане на решение от длъжностно лице /по смисъла на чл. 93 ал.1 б.А от НК/ - М. П. Б., назначен със Заповед № 2/27.04.2018 г. на основание чл. 9 и чл. 10д ал.4 от Закона за държавния служител във връзка със службата му - Г. а. на район „*“ при Община П., във връзка с правомощията му относно вземане на решение от Б. за одобряване на идеен инвестиционен проект за „Жилищна сграда 4-5 етажа“ в УПИ •••• от кв. ••• по peг. план на П. градска част гр. П., входиран под № ••••••••••• от С. и В. Г. от гр. П. - престъпление по чл. 304б, ал.1, вр. чл. 20, ал.4 вр. ал.1 от НК.

По отношение на престъплението по чл. 304б от НК, в принципен план се изисква противозаконната облага да се престира или да се очаква за в бъдеще нейното получаване, в резултат на положените усилия от дееца – да окаже влияние, да мотивира, да убеди и да насочи взимането на решение от длъжностно лице в рамките на неговата компетентност в желА.та от дееца насока. В този смисъл и субект на престъплението не може да бъде всяко едно физическо лице, а само тА., което разполага с реалната възможност да упражни търговията с влияние. Връзката между дееца и длъжностното лице, от което зависи изпълнението на възложените му функции, напълно възможно е да се базира на лични или семейни контакти, приятелство, служебни взаимоотношения и други, но задължително трябва да съществува.

Друг важен момент е, че за съставомерността на деянието не се изисква задължително обвиненото лице да извърши действия по реализиране на влиянието. ЗА. и субект на подобно престъпление може да бъде всяко наказателно отговорно лице /включително и друго длъжностно лице/, когато обещаното действие се отнася до друго лице, което обаче има длъжностно качество и в чиято компетентност попада вземането на съответното решение.

В този смисъл следва да се възприемат напълно правните изводи на окръжния съд, според който при престъплението по чл.304б, ал.1 от НК, следва да са налице от обективна и субективна стрА. следните елементи – деецът да поиска или да приема дар, или каквато и да е облага, респ. приема предложение или обещание за дар или облага; тя да не му се следва; това да е сторено, за да упражни влияние при вземане на решение от дадено длъжностно лице, което да е във връзка с неговата служба и това да е умишлено.

В настоящия казус категорично е доказано, че подс. Р. в инкриминирания период, в гр. П., като извършител през м. декември 2018 г. е поискал и впоследствие на 30.05.2019 г. е приел - чрез фактическото предаване на паричната сума от 60 000 лв. във владението на И. Д. - дар от З. А. А., който не му се следва.

Законосъобразно е прието, че в конкретният случай са осъществени двете от формите на изпълнителното деяние – „поискал“ и „приел“, като същите представляват част от развитието на едно и също престъпно правоотношение.

В първоначалния етап от тази деятелност, поискването на дара от 60 000 лв. се е осъществило от подс. Р. като извършител, а подс. Д. В. през м. декември 2018 г. в гр. П. е улеснила извършването на престъплението, действайки като негов помагач, уточнявайки пред свидетелите М. А. и И. Г. размера на паричната сума.

През целия инкриминиран период, подс. Р. е демонстрирал желанието си да получи дара, който не му се дължи. Това е било достатъчно ясно и точно, като не е остА.ло място за двусмислено тълкуване от стрА. на З. А., от който се е искал подкупа. В случая изпълнителното деяние е било улеснено от стрА. на подс. В., която е уточнила размера на искания дар – паричната сума пред свидетелите А. и Г., посредством които информацията е достигнала и до адресата А.. По този начин, подпомогнат от подс. В., подс. Р. косвено е съобщил на А., че дарът следва да е в пари и колко ще трябва да „плати“.

По отношение на подсъдимата В., съдът правилно е приел, че нейната деятелност през м. декември 2018 г. представлява помагачество по смисъла на чл. 20, ал. 4 от НК, посредством улесняване на извършителя „по друг начин“. Тя е създала в началния етап яснота относно точната стойност на искания дар, като по този начин е допринесла за реализирането на престъпния замисъл, без самата тя да го е извършила пряко.

Действително подс. И. Д. от своя стрА. също е улеснил извършването на престъплението от Р. Р., но вече в периода м. декември 2018 г. до 30.05.2019 г. в гр. П., когато е взел активно участие в уговарянето на подробностите по приемането на дара - как, кога, къде, какво точно следва да се направи, на кого да се предадат парите.

ЗА. и за него съдът законосъобразно и приел, че деянието му покрива признаците на помагачество по чл. 20 ал.4 от НК - улесняване на извършителя „по друг начин“, тъй като същият е поел ролята на организатор на множество срещи по повод уговаряне предаването на дара, инициира създаването на прикриващ договор, комуникира с к. Р. и координира поведението на всички участници.

Тезата на защитата, че взаимоотношенията между З. А. и подс. Д. са породени въз основа на сключения преди даването на парите договор като първоначална вноска за изработка на метално хале, явяваща се равностойна на поискА.та като подкуп сума от 60 000 лв. /30 000 евро/, очевидно се явява несъстоятелна, с оглед на протеклите поредица от срещи и разговори между двамата, пресъздадени в показанията на свидетеля и ВДС от използваните СРС, обсъдени подробно от първостепенния съд.

На финала, подсъдимият Р., като извършител е приел дара - сумата от 60 000 лв., чрез фактическото й предаване на подс. И. Д..

Аргументирано е подчертано от окръжния съд, че от законодателя не се поставят някакви ограничения относно начина на приемане на дара, като от доктрината и съдебната практика се приемат за възможни две форми на приемане: открита и завоалирА.. В конкретния случай не сме изправени пред П.та форма, при която трябва да има непосредствено „даване-приемане“ на облагата. Налице е втората, завоалирА. форма на „приемането“, което е стА.ло опосредено, като със съгласието на извършителя, дарът или облагата е даден на друго лице[3]. Според договореностите между Р. и Д., сумата от 60 000 лв. св. З. А. я предава на Д., който преди това, подпомагайки Р., е уговорил подробностите по предаването на парите. Именно по този начин дарът е приет от подс. Р., макар и да е остА.л във фактическата власт на подс. Д. в момента на намесата на разследващите органи.

В теорията и практиката, въпреки споровете през годините, се приема за възможно облагата да е предадена на трето лице, различно от извършителя /вкл. не на самото длъжностно лице/, като изпълнителното деяние е довършено, защото облагата е извадена от фактическата власт на даващия и е предоставена на друго лице, което я държи в полза на поискалия, създавайки възможност за безпрепятственото й ползване от него[4]. Предаването на облагата на трето лице /негов близък, съучастник или друго лице, което да я пази или предаде/ е достатъчно, ако е в изпълнение на уговорката за подкуп. ЗА. и деянието се счита за довършено в момента, в който даващият е прекъснал фактическата си власт върху облагата и тя се намира в разпореждане на третото лице, което може да я ползва. В този смисъл и съдебната практика счита, че няма значение за съставомерността на деянието по чл. 304б от НК, дали получените облаги са били предадени на трето лице, както и дали те са послужили да мотивират длъжностните лица да осъществят своите служебни задължения[5].

Дали впоследствие паричната сума ще бъде предадена на поискалия облагата извършител или ще остане временно при посредника, няма отношение към довършеността на престъплението и възприемането му като опит. И това е така, защото изпълнителното деяние за „търговия с влияние“ по повдигнатото обвинение е форматирано едновременно под две негови форми – за това, че в периода през м. декември 2018 г. в гр. П. подс. Р., като извършител в съучастие с Д. В. и И. Д., като помагачи е поискал и на 30.05.2019 г. е приел паричната сума от 60 000 лв. /чрез фактическото й предаване във владение на И. Д./ като дар, който не му се следва, за да упражни влияние при вземане на решение върху съответното длъжностно лице.

Поради тези причини и посочената от прокурора от Апелативна

прокуратура съдебна практика със становище, че деянието е остА.ло недовършено при условията на чл.18, ал.1 от НК, с оглед изменението във формите на изпълнителното деяние не само на активния и пасивния подкуп по чл. 301 и чл. 304 от НК, но и на създадената впоследствие норма за търговия с влияние по чл. 304б от НК, се явява неактуална и неприложима[6].

Деянието на подс. Д. не представлява посредничество към подкуп по смисъла на чл. 305а от НК, защото то би могло да бъде възприето за осъществено само, ако не е било реализирано деянието по чл. 304б от НК, т.е. тя е приложима при условията на субсидиарност. В настоящият случай не е така, защото извършеното от него деяние представлява именно това по-тежко престъпление[7]. Съдебната практика е категорична, че посредникът за предлагане, приемане, искане или даване на подкуп е съучастник в престъплението на онзи, който дава или приема подкупа. Когато посредничеството е успяло, посредникът ще отговаря като подбудител или помагач в престъплението на онзи, който приема или получава подкупа или в престъплението на този, който дава подкупа. Деянието е престъпление по чл. 305а от НК, само когато посредничеството за предлагане, приемане, искане и даване на подкуп не е успяло, независимо по какви причини е стА.ло това[8].

На следващо място, поискА.та и приета сума пари не се следва на подс. Р., защото тя има незаконен характер, тъй като за получаване на паричната сума от 60 000 лв., подсъдимият няма правно основание.

Съдът е обърнал внимание и на връзката между поискания и приет дар и целеното действие. По делото е доказано от кредитираните гласни и писмени доказателства, както и от приложените ВДС, че подс. Р. е поискал и приел парите, за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице. Свидетелят М. Б. е имал това качество, съобразно изискванията на чл. 93 ал.1 б. „а“ от НК, защото е бил назначен със Заповед № 2/27.04.2018 г., на основание чл. 9 и чл. 10д ал.4 от Закона за държавния служител, като се касае за деяние във връзка със службата му - Г. а. на район „*“ при Община П. по повод правомощията му относно вземане на решение за одобряване на идеен инвестиционен проект за „Жилищна сграда 4-5 етажа“ в УПИ •••• от кв. ••• по peг. план на П. градска част гр. П., входиран под № ••••••••••• от С. и В. Г. от гр. П..

Деянието съставлява престъпление по чл. 304б, ал. 1 от НК, защото по делото е установено, че подс. Р. като извършител, подпомогнат от подсъдимите Д. и В., е поискал и приел дар като насрещна престария за поет ангажимент да въздейства върху длъжностното лице а.. Б. и да го мотивира да вземе определено решение в посока, желА. от З. А., предоставил облагата.

За съставомерността на деянието е необходимо деецът да има реална възможност да упражни влияние върху длъжностното лице, в чиито правомощия е вземането на желаното от даващия дара решение. Какво е естеството на тази възможност за упражняване на влияние и по-специално, дали тя произтича от отношения на власт и подчинение, от наличие на родствена връзка или от отношения на близост и доверие, отново е без значение.

Правилно, с оглед на безспорно установените отношения между подс. Р. - к. на район „*“ и работодател на длъжностното лице - М. Б. - Г. а. на район „*“ при Община П., реално е била налична йера.ична зависимост между двамата. По този повод аргументирано е отбелязано, че макар и к. да е нямал право да се намесва в редица правомощия на а.. Б., последният изрично е заявил, че се е съобразявал и правил каквото иска подсъдимият - в това число е издал и отказ за одобряване на проекта на А., защото не желаел да се конфронтира с него и да си създава проблеми. С основание е отбелязано, че по време на инкриминираните събития подс. Р. е опитал да отстрани от поста му а.. Б., което илюстрира възможността във всеки един момент, ако не се съобразява с волята на Р., че може да загуби работата си. Така е установена и реалната възможност на подсъдимия Р. да упражни влияние над М. Б. за вземане на решение, попадащо в кръга на правомощията на свидетеля, а не в тези на к..

Според съдебната практика е без значение, дали подсъдимият е успял да упражни влияние и да се постигне целеният резултат с даването на неследващия се дар. Въпреки това, от доказателствата по делото е установено, че подсъдимият Р. е осъществил действия по постигане на обещания на св. З. А. резултат, като е упражнил влияние над а.. Б., нареждайки му да приеме св. З., да му обясни какво следва да се коригира, за да се одобри проектът и много бързо да се издаде строително разрешение, с което същият се съгласил. Тези обстоятелства, макар и да не са пряко относими към извършване на инкриминираното деяние по чл. 304б НК, всъщност подкрепят обвинителната теза и доказват съпричастността на Р. Р. във вмененото му престъпление.

Инкриминираното деяние е извършено в съучастие от тримата съпроцесници, като подсъдимият Р. е действал като извършител, а подсъдимите В. и Д., макар и поотделно - като негови помагачи. Вярно е, че последните двама не са се познавали, но всеки един от тях независимо от другия е подпомогнал извършването на инкриминирА.та дейност от Р. Р. в отделните етапи на нейното осъществяване. В тази връзка в теорията се приема, че при някои усложнени като фактически състав престъпления е напълно възможно съучастието да се изрази в няколко степенно помагачество. Не се изключва, в зависимост от броя на участващите лица и отношенията между тях, да се създадат разнообразни групирания, включително и при наличие на повече степени на участие, с което освен по хоризонтала, съучастието да се окаже допълнително комплицирано и по вертикала. Поважното е да има обективна и субективна връзка между конкретния извършител и неговите съучастници, която по принцип трябва да е двустранна и взаимна, макар и да са възможни някои изключения. ЗА. и съучастието е възможно, когато подбудителят и помагачът /респ. в случая помагачите/ поотделно оказват съдействие и имат субективна връзка с извършителя, но един друг не се познават и дори да не подозират наличието на другия съучастник[9].

Такъв е и настоящият случай, при който в началния етап от деятелността през м. декември 2018 г. извършителят Р. е бил улеснен от подс. В. със създаването на яснота пред свидетелите А. и Г. за стойността на искания да се предаде дар на к. от З. А., за да упражни същият влияние спрямо длъжностното лице – гл. а.. Б. във връзка със службата и правомощията му относно вземане на решение за одобряване на внесения в общината идеен инвестиционен проект за жилищна сграда. А при продължението на деятелността във втория й етап от м. декември 2018 г. до 30.05.2019 г. същият извършител – подс. Р., е бил улеснен от подс. Д., който е взел участие в уговарянето на подробностите във връзка с приемането на поискания от З. А. неследващ се дар – сумата от 60 000 лева, която следва да предаде на к., за да упражни същият влияние спрямо длъжностно лице – гл. а.. Б. във връзка със службата и правомощията му относно вземане на решение за одобряване на внесения в общината идеен инвестиционен проект за жилищна сграда. Всеки от помагачите, макар и поотделно е бил наясно, какво трябва да извърши като съучастник с к. Р., както и са били запознати с всички обективни признаци на осъществяваното престъпно деяние - защо се иска дара, който следва да се даде на подс. Р. от св. А. - за упражняване на влияние над а.. М. Б. във връзка е одобрението на проектна документация, както и че точната поискА. и неследваща се сума е в размер на 60 000 лв. В този смисъл и тримата подсъдими са реализирали в съучастие вменените им престъпни деяния от обективна стрА..

Законосъобразна е преценката на съда, че от субективна стрА. тримата подсъдими са действали с пряк умисъл. Подсъдимият Р. е действал като извършител, съзнавайки обществено-опасния характер на деянието си, предвиждал е и искал настъпването на обществено-опасните му последици. Двамата му помагачи – подс. В. и Д. също са действали с пряк умисъл. Те съзнателно са улеснили извършителя в реализирането на престъплението по чл. 304б, ал. 1 от НК в отделните му етапи. Налице е пълно съвпадение на умисъла между извършителя и помагачите, което е характерно за съучастието при умишлени престъпления. От значение е, че участието на помагачите е резултат от съзнателно и координирано поведение, насочено към подпомагане на извършителя при осъществяване на престъплението – по поискване и приемане на сумата от 60 000 лв., която не се следва на Р., за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице - по смисъла на чл. 93, ал.1, б. „а“ от НК - М. П. Б., във връзка със службата и правомощията му като Г. а. на район „*“ при Община П., за одобряване на идеен инвестиционен проект за „Жилищна сграда 4-5 етажа“ в УПИ ••••• от кв. ••• по рег. план на П. градска част гр. П., входиран под № 3-940020282 от С. и В. Г. от гр. П.. Както вече се упомена по-нагоре, от субективна стрА. за съставомерността на деянията на двамата помагачи е без значение, че те не са се познавали, защото дейността им, макар и самостоятелна за всеки един от тях, е била насочена към подпомагане на извършителя на деянието – подс. Р., в инкриминирания период, съответно за В. през м. декември 2018 г., а за Д. от м. декември 2018 г. до 30.05.2019 г.

По отношение на вида и размера на наложените на подсъдимите наказания.

В подадените въззивни жалби на подсъдимите Р. Р., Д. В. и И. Д. се съдържат бланкетни доводи за явно несправедливи наказания и искане до въззивната инстанция - да се измени присъдата, като с намалят техните размери.

За престъплението по чл. 304б, ал.1 от НК са предвидени алтернативни наказания лишаване от свобода до 6 години или глоба от 5000 лева.

Пловдивският окръжен съд правилно е преценил, че се касае за деяние с висока степен на обществена опасност, тъй като се касае за типично корупционно престъпление, което се отличава по начин на извършване – при сериозна организираност и конспиративност, поради което подходящо за тримата подсъдими се явава наказанието „лишаване от свобода“, което в пълна степен би осъществило целите, визирани в чл. 36 от НК, при съобразяване с характерните за всеки един от тях отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства.

По отношение на подс. Р. Р. обосновано е отчетено като отегчаващо отговорността обстоятелство неговото служебно положение към момента на извършване на деянието – к. на район „*“ при Община – П., който би следвало да охранява законните интереси и правата на гражданите, високият размер на предмета на престъплението, както и упоритостта при осъществяването му – в продължение на близо 6 месеца. Същевременно с гореизложеното, коректно са съобразени като смекчаващи отговорността му обстоятелства – чистото съдебно минало, инцидентния характер на деянието, добрите му характеристични данни и служебна атестация, установени при разпитите на множество свидетели, трудовата му и семейна ангажираност.

За подс. Д. В. окръжният съд аргументирано е преценил като смекчаващи отговорността обстоятелства - краткото й участие в престъпната схема, чистото й съдебно минало, трудова ангажираност и добри характеристични данни, а като отегчаващи - високият размер на предмета на престъплението.

За подс. И. Д. сравнително точно са съобразени като отегчаващи обстоятелства - висока стойност на предмета на престъплението, сериозната упоритост и организираност на осъществената от него деятелност, а за смекчаващите – чистото му съдебно минало към момента на деянието, добрите характеристични данни и трудова ангажираност.

В унисон с трайната съдебна практика е съобразено, че за всеки един от подсъдимите трябва да се вземе предвид като смекчаващо отговорността обстоятелство немалкият изминал период от време от извършване на престъплението, провеждане на досъдебното производство и постановяване на присъдата, което не може да се вмени в тяхна вина.

Противно на общите съображения в жалбите, настоящият въззивен състав намира, че окръжният съд напълно справедливо е решил, че за тримата подсъдими е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, но същите не са многобройни, както и никое от тях не е изключително по смисъла на чл. 55, ал.1 от НК и в конкретния случай следва да се приложи разпоредбата на чл. 54 от НК.

Законосъобразно, при определяне размера на наказанията, съдебният състав се е съобразил с изискванията на чл. 21, ал. 1 НК, според който съучастниците се наказват с наказанието, предвидено за извършеното престъпление, като се вземат предвид характерът и степента на тяхното участие. При преценката за характера на участието се разглежда формата, в която съответното лице способства в извършването на престъпление. А под степен на участие се разбира, какъв е конкретният принос на всеки един от съучастниците, с оглед настъпването на обществено - опасните последици, като не е задължително извършителят да има по-голяма отговорност в сравнение с помагачите.

В тази връзка и вземайки предвид значително по-краткото участие на подс. В. в престъплението и то като помагач, съдебният състав правилно е преценил, че на същата следва да се наложи по-малко по размер наказание от остА.лите двама съучастника - а именно от 1 година „Лишаване от свобода“, а за подсъдимите Р. и Д. - едно и също по размер наказание от по 2 години „Лишаване от свобода“.

Настоящият състав споделя напълно преценката на първоистепенния съд, че в конкретния случай при индивидуализация на наказанието спрямо подсъдимите Р., Д. и В., за тях са налице всички необходими предпоставки за отлагане изтърпяването на наложените наказания „лишаване от свобода“ на основание чл. 66, ал. 1 от НК.

Аргументирано е съобразено, че всички подсъдими не са осъждани преди деяниято по настоящото наказателно производство, като наложените им наказания лишаване от свобода са под три години, т.е. е налице П.та обективна предпоставка за приложението на условното осъждане.

На следващо място е обърнато сериозно внимание на характеристиките на личността на всеки един от подсъдимите, които са социално отговорни, интегрирани в обществото - трудово ангажирани, имат трайни семейни връзки и нямат предходни прояви на противоправно поведение. Тези обстоятелства сочат, че деянието представлява изолиран инцидент в житейския им път и не говори за трайно престъпно намерение или поведение.

В този смисъл и целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК – за поправяне и превъзпитание на дееца, както и възпиране от извършване на други престъпления, могат да бъдат постигнати и без да се изтърпява ефективно наложеното им наказание лишаване от свобода. Дори нещо повече, прието е за установено, че тримата подсъдими са в съС.ие да осъзнаят противоправността на деянието си и да променят поведението си, без нужда от принудителна социална изолация.

Същевременно с това, условното им осъждане в конкретния случай не лишава наказанието от неговата възпитателна и възпираща функция, защото се създава достатъчно силен стимул за спазване на закона и въздържане от бъдещи противоправни прояви. Подсъдимите не представляват в момента опасност за обществото, а изолирането им би нарушило социалната им и професионална интеграция, което би било в противоречие с целите на наказанието.

Предвид на всичко това, окръжният съд, законосъобразно и обосновано е преценил, че наказанието спрямо подсъдимите следва да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК, като условното осъждане отговаря в най-висока степен на целите на закона и същевременно запазва баланса между обществените интереси и индивидуалните характеристики на всеки от подсъдимите.

В този смисъл и определеният изпитателен срок, за който са отложени наказанията лишаване от свобода за всеки един от подсъдимите, се явява напълно справедлив, съответно за подс. В. от ТРИ ГОДИНИ, а за подсъдимите Р. и Д. - от по ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

Законосъобразно е била приложена от съда и разпоредбата на чл.59, ал.2, вр. ал.1, т.1 от НК, като е приспаднато от така наложените наказания лишаване от свобода на подсъдимите времето, през което са били задържани.

Съответно: за подсъдимия Р. И. Р., това касае задържането му по реда на ЗМВР, НПК, както и за реализиране на мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 30.05.2019 г. до 29.08.2019 г.; за подсъдимата Д. И. В. за задържането й по реда на ЗМВР за срок от 24 часа на 30.05.2019 г. и за подсъдимия И. М. Д. за задържането му по реда на ЗМВР, НПК, както и се реализирала мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 30.05.2019 г. до 26.09.2019 г.

За подсъдимия Д., обаче съдът е пропуснал да посочи начина на приспадане на времето, през което същият е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест“, считано от 26.09.2019 г. до 03.02.2020г.

В тази връзка настоящата инстанция, намира че следва да уточни при приспадането на определеното на подсъдимия Д. наказание лишаване от свобода, че следва два дни домашен арест да се зачитат за един ден лишаване от свобода, съобразно изискванията на чл.59, ал.1, т. 2 от НК, в какъвто смисъл присъдата да се измени.

Настоящият състав счита за незаконосъобразно произнасянето на съда по чл. 307а от НК, който с присъдата е постановил подсъдимите Р. И. Р., Д. И. В. и И. М. Д. да заплатят в полза на държавата сумата от 60 000 лева, явяваща се равностойността на предмета на престъплението по чл. 304б, ал.1 от НК.

Окръжният съд правилно е посочил в мотивите към присъдата си, че предметът на престъплението – инкриминирА.та сума от 60 000 лева, която е открита и иззета от подс. И. Д. като дар, в конкретния случай не подлежи на отнемане в полза на държавата. Тя е била предоставена на св. З. А. по време на досъдебно производство от компетентните органи по повод вече поискан подкуп, като белязаните банкноти не са предназначени да корумпират, а да разобличат корупционна схема /като същите са били и върнати/. Немотивирано обаче е виждането, че в подобни случаи съдът е задължен да присъди равностойността на сумата, като виновното лице бъде осъдено да я заплати. Разпоредбата на чл. 307а от НК има две хипотези – в П.та е посочено, че задължително предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, визирайки наличието на съответната парична сума, която е послужила за извършването му. Но, когато същата е била предоставена от разследващите органи, с оглед разобличаването на подсъдимите лица, очевидно тя няма как да бъде отнета в полза на държавата, от чиито органи преди това е била осигурена, за да постъпи в същия патримониум. Втората хипотеза визира случаите, когато паричната сума като предмет от престъплението липсва, поради това, че по някаква причина е била укрита или унищожена, въпреки намесата на разследващите органи и едва тогава би следвало да се присъжда нейната равностойност по отношение на участвалите в извършване на деянието подсъдими лица.

Настоящият случай, очевидно не попада в тези две хипотези, предвидени от законодателя, като следва присъдата да се измени в тази й част, като се отмени осъждането на подсъдимите Р. И. Р., Д. И. В. и И. М. Д. да заплатят, на основание чл. 307а от НК, паричната сумата от 60 000 лева, като предмет на престъплението.

Законосъобразно, на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимите Р. И. Р., Д. И. В. и И. М. Д. са осъдени да заплатят по сметка на ОСО при ОП – Пловдив, направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 8 072,40 лева, както и по сметка на Окръжен съд – Пловдив сумата от 2000 лева разноски от съдебното производство.

След постановяване на проверявА.та присъда /на 12.02.2025 г./е налице законодателна промяна във връзка с валутата на Р Б. Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Р Б.в съотвествие с чл. 2 от Регламент /ЕО/ № 974/98 на Съвета от 3.05.1998 г. относно въвеждането на еврото, официалната парична единица в стрА.та вече е евро, считано от 01.01.2026 г. Това налага служебно, съобразно правилата за превалутиране по чл. 12 и за закръгляне по чл. 13 от същия закон и официалния валутен курс на лева към еврото, който е 1 евро – 1,95583 лева. Следователно, възложените в тежест на подсъдимите Р. И. Р., Д. И. В. и И. М. Д. разноски в хода на делото, съответно от досъдебното производство по сметка на ОСО при ОП – Пловдив в размер на 8 072,40 лева се преизчисляват в размер на 4 127,35 евро и, както и от съдебното производство по сметка на Окръжен съд – Пловдив в размер на 2 000 лева се призчисляват на 1 022,58 евро.

Пред настоящата инстанция такива не са направени, поради което не се и присъждат.

При извършената цялостна служебна проверка на обжалвА.та присъда, въззивният съд не установи наличието на съществени и неотстраними процесуални нарушения.

Предвид на гореизложеното са налице основанията за изменение на постановената присъда в наказателно-осъдителната й част, като се отмени приложението на чл. 307а от НК, по отношение приспадането от наказанието лишаване от свобода за подс. Д. на времето, през което е бил с мярка за неотклонение домашен арест, съобразно чл.59, ал.1, т.2 от НК, както и за разноските, които служебно трябва да се превалутират, а в остА.лата й част, същата следва да се потвърди като обосновА., законосъобразна и справедлива, а жалбите на защитниците на подсъдимите да се оставят без уважение.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 337, ал.3 от НПК Пловдивският апелативен съд и [1] Вж. Р № 97/2009 г. по н. д. № 778/2008 г.; Р № 189 от 3.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 515/2014 г.; Р № 341 от 15.VII.1996 г. по н. д. № 58/96 г., всички на II н. о.; Р № 172 от 20.III.1981 г. по н. д. № 127/81 г., I н. о. на ВС и ВКС.

[2] Р № 204/2020 г. по н.д. № 1255/2019 г., II н.о. на ВКС.

Вж. В.ов, Р. Подкупът според българското наказателно право, УИ, 1992г., с.56 и [3]

Михайлов, Д. Проблеми на наказателното право, Особена част, Сиела, 2008г. [4] В ТР № 1/ 12.03.2021г. по т.д. №1/2019г. на ОСНК на ВКС се обявиха за загубили сила изр. 3 и изр. 4 на т. 2 от ППВС № 8 от 30.11.1981 г. по н. д. № 10/81 г., като макар и да се обсъждат съставите по чл.304, ал.1 и чл.304а от НК, би могло да се възприеме за относимо виждането, че „при активния подкуп изпълнителното деяние по даването на дар или каквато и да е облага на длъжностна лице е довършено с прекъсването на фактическата власт на дееца върху облагата и предоставянето й на длъжностното лице и/или на друго лице по начин, който му позволява безпрепятствено да изрази отношението си към нея, чрез приемането й, респ. чрез отказ да я приеме. В обратния смисъл е особеното мнение на двама от съдиите. В този смисъл е и предходното Р № 131/08.07.2016г., по н.д. № 4356/2016г. на 3 н.о. на ВКС.

[5] Вж. Р № 60183/09.03.2022г. по н.д. № 563/2012г. на 1 н.о. на ВКС.

[6] Вж. Р № 610/05.01.2009г. по н.д.п № 637/2008г. на 1 н.о., Р № 446/25.01.2010г. о н.д. № 467/2009г. на 2 н.о. на ВКС, в които са визирани обвинения за основния състав на активен подкуп по чл.301, ал.1 от НК при една форма на изпълнителното деяние. Р. №516/20.11.2013г. по н.д. № 1507/2013г. на 1 н.о. на ВКС касае случай на подкуп под две от неговите форми, за това че деецът е поискал пари и е направил опит да получи същите пари, чрез посредник, което е квалифицирано като довършено престъпление. [7] Вж. В.ов, Р. Съучастие в усложнена престъпна дейност, 1996г., с. 81 и с. 278.

Р № 34/14.05.1984г. по н.д. № 25/84г., Р № 62/18.10.1984г. по н.д. № 52/84г. и Р [8]

№111/28.12.1987г., всички на ОСНК на ВС.

[9] Вж. отново В.ов, Р, цит. съч. 1992 г., с.20 - 22, с. 104.